РЕШЕНИЕ
гр.София, 03.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на дванадесет и трети април през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
секретаря
Цв.Добрева, като
разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 15378 по описа за 2017
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 14.07.2017 г. по
гр.д. № 46800/14 г., СРС, ГО, 37 с-в ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по искове на „С.1.“ ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***,
мах. „*********“ срещу „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
БенчМарк Бизнес Център, че „Ч.Р.Б.“ АД дължи на „С.1.“ ЕООД на основание
чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сумата 21 744 лв. (двадесет и една хиляди седемстотин четиридесет и
четири лева) - заплатена на отпаднало основание сума, представляваща цена за
достъп до електроразпределителната мрежа във връзка с договор за използване на
мрежата от 14.06.2012 г. и определена с отменено Решение № Ц-33/14.09.2012 г.
на ДКЕВР, заедно със законната лихва върху тази сума от 20.06.2014 г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата 1 966,93 лв. (хиляда
деветстотин шестдесет и шест лева и 93 ст.) - лихва за забава върху главницата
за периода 26.07.2013 г. - 15.06.2014 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за
забава до пълния предявен размер от 2 021 лв. и за периода 17.07.2013 г. - 25.07.2013 г.
ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, БенчМарк Бизнес Център да заплати на „С.1.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, мах. „*********“ сумата 3 267,85 лв. (три хиляди двеста шестдесет и седем лева и 85 ст.) - разноски за настоящото производство и сумата 474,22 лв. (четиристотин седемдесет и четири лева и 22 ст.) - разноски за заповедното производство по гр. д. № 33679/2014 г. на СРС, 37 състав.
ОСЪЖДА „С.1.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, мах. „*********“ да заплати на „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, БенчМарк Бизнес Център сумата 2,78 лв. (два лева и 78 ст.) -
разноски по делото.
Решението е обжалвано с въззивна
жалба на ответника„Ч.Р.Б.”
АД
Оплакванията на жаябоподателя са основно за неправилност
на извода на първоинстанционния съд, обосновал уважаване на иска, че с отмяната
на Решение Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР е отпаднало с обратна сила
задължението за плащане от ищеца на цена за достъп до електроразпределителната
мрежа.Между страните съществувал договор за използване на разпределителната
мрежа с предмет предоставяне услугата достъп срещу възнаграждение като страните
са в облигационна обвързаност,което изключва института на неоснователното
обогатяване.
Ответникът по жалбата не е дал писмен отговор, но в съдебно заседание,чрез процесуалния си представител оспорва подадената въззивна жалба.
Въззивната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 258, ал. 1 от ГПК, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от лице е интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК.
По същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК относно правомощията на въззивния съд, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В случая постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По същество обаче решението е неправилно.
По делото не е спорно между страните, а и се установява от представените доказателства, че дружеството „С.1.“ ЕООД е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващо преференциални цени.
Във връзка със собствената на
дружеството електрическа централа с фотоволтаични модули в землището на с.У., въведена в експлоатация,
съгласно решение за ползване от 11.06.2012г., между страните по делото е бил
сключен Договор за използване на разпределителната мрежа от производител от 14.03.2012г. Предмет на договора е било
осигуряването от страна на жалбоподателя, като разпределително предприятие, на
достъп до електроразпределителната мрежа, измерването, валидирането,
обработването, съхраняването и предоставянето на данните за измереното
количество произведена/потребена електрическа енергия, както и пренос през
разпределителната мрежа на количествата електрическа енергия, произведени от
съоръженията на производителя , включително в случаите, когато той е сключил
сделка по реда на чл. 102 от ЗЕ или захранва собствени обекти в случаите по чл.
119, ал. 1, т. 1 от ЗЕ (чл. 2 от договора). Съгласно чл. 24 от договора между
страните, ищецът е заплащал на разпределителното предприятие извършения пренос
през разпределителната мрежа както на произведената, така и на потребената
електрическа енергия по цена, утвърдена от ДКЕВР.
Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ цените за достъп и/или пренос през електроснабдителните мрежи подлежат на регулиране от ДКЕВР. Комисията е осъществявала и общо регулиране на дейностите в енергетиката (чл. 10, ал. 1 от ЗЕ). При тази нормативна уредба в договора между страните от 01.12.2011г, не са били уговорени цени за достъп до електроснабдителните мрежи, а е било препратено към цените, утвърдени от ДКЕВР (чл. 24 от договора от 01.12.2011г.).
В качеството му на ползвател като потребител, ищецът е заплащал определената цена за достъп съгласно Решение № Ц-17 от 28.06,2012г. на ДКЕВР. С решението са били утвърдени цени за достъп до електроразпределителните мрежи, които са се дължали от всички потребители на електрическа енергия, присъединени на средно и ниско напрежение, които са били дефинирани според вида на потребителите. В това решение не е била определена цена за достъп до електроразпределителните мрежи за потребителите в качеството им на производители на електрическа енергия, включително от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени.
Това е било направено с Решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР, съгласно което считано от 18.09.2012г. са били определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, включително на „Ч.Р.Б.” АД, без ДДС, които да бъдат заплащани ежемесечно от производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, и съгласно Раздел II, т. 2 от решението, за електрическите централи с фотоволтаични модули над 5 uwp временната цена за достъп е била определена от 139. 82 лева МВтч. Решението е било постановено след заявление , за определяне на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните врежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени и е било обосновано със значително нарастнали разходи по диспечерирането.
В мотивите към Решение № Ц-33 от 14.09.2012г. ДКЕВР е посочила правомощието си по чл. 21, т. 8, вр. чл. 30, ал.1,т. 13 от ЗЕ да регулира цените за достъп, като се е позовала и на § 1, 14 от ДР на ЗЕ и § 197 от ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. ДВ бр. 54/2012г.
При препращането в Решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР към общото регулативно правомощие по чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ на Комисията, независимо съществуващия между страните Договор за използване на разпределителната мрежа от производител ., при което не е била налице хипотезата на § 197 от ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр. 54/2012г., Решение № Ц-33 от 1409.2012г. на ДКЕВР е имало действие и по отношение на договора между страните, като за достъпа на ищеца в първоинстанционното производство, като производител, до електроразпределителните мрежи, е следвало да се заплаща, до определяне на окончателна цена, цената по Раздел II, 2 от решението.
Това е възприел и съставът на Върховния административен съд при обжалването на Решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР относно Раздел II, т.2.
Решение № Ц-33 от 1409.2012г. на ДКЕВР относно Раздел II, т.2, индивидуален административен акт по чл. 36а от ЗЕ, е било отменено от Върховния административен съд по адм. дело № 12851/2012г. като незаконосъобразно по съображения, че не са били съобразени административните правила, предвидени в Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия (приета с ПМС № 35 от 20.02.2004г., отм. ) относно определянето на цената за достъп до електроразпределителните мрежи; заявителят „Ч.Р.Б.” АД не е бил в забава по смисъла на § 197 от ПЗР на ЗИДЗЕ, а е можел и преди това да поиска цени за достъп; нарушена е била разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ за ценообразуването; липсват мотиви за определянето на временната цена - не са били посочени конкретни данни, критерии или принципи, които са използвани от регулатора при определяне на цените за достъп; както и са били налице нередовности на заявлението.
Тъй като решението на ДКВЕР е подлежало на изпълнение, като обжалването не е спирало изпълнението на решението (чл. 13, ал. 7 от ЗЕ), от жалбоподателя е била определена за плащане цена за достъп 21 744 лева , на база достъп до електроразпределителна мрежа . За плащането на цената са били издадени данъчни фактури. Сумата от 21 744 лева е била платена от ищеца в първоинстанционното производство.
Ищецът в първоинстанционното производство е имал сключен договор и с „ЧЕЗ Е.Б.” АД за изкупуване на електрическа енергия - Договор за изкупуване на електрическа енергия . Дружеството „ЧЕЗ Е.Б.” АД е обществен доставчик на електрическа енергия на обособена територия, определена в Приложение № 1 към лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006г., както и има Лицензия за търговия с електрическа енергия № Л-229-15/17.05.2007г., издадена от ДКЕВР, на основание чл. 39, ал. 1, т. 5, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗЕ.
В договора между страните са били уредени условията за ползване на електроразпределителната мрежа за достъп до мрежата и за преноса на количествата електрическа енергия, постъпили в мрежата или потребени от нея. И като потребител, и като производител ищецът е дължал цена за осигурения достъп, утвърдена от ДКЕВР. Решение Ц-17 от 28.06.2012г. на ДКЕВР е утвърдила цени за достъп до електроразпределителната мрежа, които се дължат от всички потребители на електрическа енергия, присъединени на средно и ниско напрежение, а с Решение Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР е била определена цена за достъп до електроразпределителната мрежа за потребителите в качеството им на производители на електрическа енергия, включително и от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени - с установяването на временни цени, и Решение Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР е имало действие за ищеца.
По иска с правно основание чл. 55, ал.
1, предложение трето от ЗЗД.
Правната квалификация на предявения иск е чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД. Съгласно текста на цитираната разпоредба, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Нормата визира три отделни, самостоятелни фактически състава, като при последния от тях-основанието съществува при получаването на престацията, но след това е отпаднало с обратна сила.
За да възникне претендираното спорно материално право, следва в обективната действителност да са се осъществили следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително облигационно правоотношение по договор за достъп до електроразпределителната мрежа, поддържана от ответника; 2. ищецът да е заплатил на ответника процесната сума, представляваща възнаграждение за осигуряване на достъп до електроразпределителната мрежа и 3. решението на ДКЕВР, с което се определя размерът на възнаграждението за достъп, да е отменено от ВАС с влязло в сила съдебно решение, т.е. годният юридически факт, въз основа на който е определен размерът на възнаграждението за достъп, да е отпаднал с обратна сила.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин наличието на договорни отношения между страните, осигуреният достъп на ищеца до електроразпределителната мрежа на ответника, както и обстоятелството, че цената за достъп се определя за периода на действие на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. През процесният период възнаграждението за услугата, предоставяна от оператора, са били определени като временни, въз основа на искане на операторите, с Решение № Ц-33/14.09.2012 г.
Основният спорен въпрос между страните е досежно правните последици, свързани с отмяната на Решение № Ц-33/14.09.2012 г., в частта му на раздел III, т. 9 и т. 10.
Безспорно е, че с Решение № 14046/28.10.2013 г. на ВАС-5-членен състав, е потвърдено Решение № 7158/27.05.2013 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 1237/2013 г., Решение № Ц-33/14.09.2012 г., в частта му на раздел III, т. 9 и т. 10 на ДКЕВР, е отменено, които части касаят и процесният случай.
Тъй като този административен акт е отменен, правоунищожителното (конститутивното) действие на съдебното решение действа егga omnes(по отношение на всички), вкл. и по отношение на ищеца, дори и той да не е бил страна в съдебното административно производство - арг. чл. 177., ал. 1. изр. 2 АПК, който предписва, че ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Съдът, разглеждащ гражданско правните последици от настъпването на конститутивното действие на съдебното решение на административния съд, е обвързан от установяването на незаконосъобразностга на административния акт - чл. 302 ГПК. По аргумент на противното от чл. 195, ал. 1 АПК, влезлият в сила съдебен акт за отмяната му като индивидуален административен акт има обратно действие и отменя и последиците от решението на ДКЕВР. При отмяна на решението на ДКЕВР с оглед действието на съдебния акт във времето следва да се счита, че временни цени за достъп не са били определяни, а плащането им за лишено от основание, което изключва законовата възможност за енергийният регулатор да приема компенсаторни мерки по чл. 32, ал. 4 от ЗЕ. Това отпадане на последиците от отменен административен акт поражда и задължението за предприемане на възстановителни мерки - арг. чл. 301 АПК, част от които са действията по реституция на даденото между страните при отпаднало с обратна сила правно основание.
Както е посочено в решение № 155 от 11.01.2016 г. по т.д. № 2611/2014 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение № 157 от 11.01.2016 г. по т.д. № 3018/2014 г. на ВКС на РБългария, ТК, Второ отделение, постановени по реда на чл. 290 ГПК и задължителни за съдилищата, "задължението на производителите на електрическа енергия за заплащане на цена за достъп на оператора на елекроразпределителна мрежа възниква от смесен фактически състав, включващ частноправен елемент-сключен договор за достъп/ такъв е налице и при липса на писмен договор, ако съответният обект е бил фактически присъединен към мрежата на оператора/, и административноправен-решение на ДКЕВР за определяне цена за достъп, временна или окончателна. При тази законова уредба липсата на административноправния елемент означава и липса на основание за начисляване на ищеца на цена за достъп, тъй като само чрез административния елемент подлежи определяне и съдържанието на договорната клауза за цената, дължима от ответника."
Като елемент от смесения фактически състав, формиращ основанието за използване на разпределителна мрежа срещу заплащане от присъединен производител, незаконосъобразността на кой да е от административните актове за определяне на цени, прогласена с отмяната им, обуславя и отпадането с обратна сила на правната обвързаност за заплащане на възнаграждение за достъп.
Между страните не е спорно правнорелевантното обстоятелство, че ищецът е заплатил на ответника претендираната сума в изпълнение отмененото с обратна сила решение на компетентния ценообразуващ регулаторен орган - ДКВЕР, поради което годният юридически факт е заличен е обратна сила и даденото при отпаднало правно основание трябва да бъде възстановено. Следователно, предявеният кондикционен иск с правно основание чл. 55., ал. 1. предл. 3 ЗЗД (за връщането на даденото при отпаднало с обратна сила основание) е основателен и трябва да бъде уважен .
При уважаване на главния иск основателен се явява и акцесорният иск за заплащане на законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
На основание чл. 271, ал. 1, изр.1, I пр. ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 14.07.2017 г. по гр.д. № 46800/14 г., СРС, ГО, 37
с-в,в обжалваната част
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.