гр. Силистра,
31.01.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА, Гражданско отделение, в
публичното заседание на шестнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
Мл. с. РАЛИЦА РАЙКОВА
при секретаря Антоанета Ценкова, като разгледа
докладваното от мл. съдия Райкова в. гр. дело № 273 по описа за 2017г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 378/13.10.2017г., постановено по гр. д. №
1686/2016г. по описа на Районен съд – Силистра, е извършена допуснатата с
влязло в сила решение делба на процесния имот, като на основание чл. 348 ГПК
поземлен имот (дворно място) с идентификатор 00895.502.600 по кадастралната
карта на с. Айдемир, одобрена със заповед № РД-18-73/11.12.2006г. на ИД на
АГКК, с адрес с. Айдемир, ул. „София“ № 124, с площ 1200 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10м), номер на предходен план: 652, квартал 105, парцел VIII,
ведно със застроените в имота: 1) жилищна сграда – еднофамилна – 106 кв.м., с
идентификатор 00895.502.600.1, брой на етажите 1; 2) постройка на допълващо
застрояване с площ от 13 кв.м., с идентификатор 00895.502.600.2, брой на
етажите 2; 3) жилищна сграда – еднофамилна – 42 кв.м., с идентификатор
00895.502.600.3, брой на етажите 1; 4) хангар, депо, гараж – 25 кв.м., с
идентификатор 00895.502.600.4, брой на етажите 1; и 5) стопанска сграда – 11
кв.м., с идентификатор 00895.502.600.5, брой на етажите 1, при съседи и граници
на имота по скица на АГКК: 00895.502.598, 0089.502.599, 00895.502.4006;
00895.502.603; 00895.502.602, 00895.502.601 и 00895.502.597, е изнесен на
публична продан. Отхвърлен е предявеният от съделителя Д.Т.Р. срещу К.Т.Т. иск по сметки
с правно основание чл. 346 ГПК, във вр. с чл. 12, ал. 2 ЗН за заплащане на сумата
от 4000 лв., представляваща стойността, с която се е увеличило наследството на
Тодор Тодоров Тодоров и Рада Димитрова Т. в резултат на извършените с нейни
средства подобрения в имота.
Срещу така постановеното решение е подадена
въззивна жалба от съделителя Д.Т.Р., чрез процесуалния й представител адв. С., в която се излагат съображения за неправилност на
първоинстанционния съдебен акт, като се поддържа, че не отговаря на
действителните правни и фактически отношения от значение за законосъобразното
решаване на особените въпроси, включени в предмета на втората фаза на делбата.
Счита, че изводът на съда относно наличието на отрицателната предпоставка за
възлагане на имота, установена в чл. 349, ал. 2 ГПК, а именно, че семейство
Русеви притежава второ жилище, не отговаря на изнесените в показанията на свидетеля
Русев факти. Твърди, че се строи сграда, предназначена за сина на свидетеля от
предходен брак и поради тази причина, семейството не разполага с друго жилище.
Поддържа, че новостроящата се сграда е на етап „груб строеж“ и няма как да
отговори на нуждите на четиричленното им семейство непосредствено след
приключване на делбеното производство. Относно отхвърлената претенция по чл.
12, ал. 2 ЗН, поради обстоятелството, че с продължителното безвъзмездно
обитаване на имота съделителката следва да се счита възнаградена по друг начин
за вложените от нея средства, навежда довод, че съдът не отчел факта, че пребиваването
е свързано и с ежедневни усилия за задоволяване на нуждите на родителите й,
съответстващи на напредналата им възраст. Твърди, че между нея и родителите й е
било налице изпълнение на нравствени задължения във връзка с положените грижи и
съответно предоставянето от тяхна страна на имота за обитаване на семейството
на дъщеря им, поради което не може да се приеме за „възнаграждение“ по смисъла
на чл. 12, ал. 2 ЗН. Счита, че съдът е отчел нейните „спестени разходи“, но е игнорирал
спестените усилия на другата дъщеря на наследодателите - съделителката К.Т.Т.,
което води до несправедлив от житейска гледна точка резултат. В този смисъл
въззивницата моли обжалваното решение да бъде отменено, а вместо него да се
постанови друго, с което да се уважи предявеното от нея искане за възлагане на
неподеляемия наследствен имот и да бъде осъдена да заплати на другата
съделителка обезщетение в пари, изчислено след като бъде уважена и претенцията
й по чл. 12, ал. 2 ЗН.
Въззиваемата К.Т.Т., чрез
процесуалния й представител адв. Р., е депозирала отговор на въззивната жалба,
в който се поддържа становище за нейната неоснователност и е направено искане
същата да бъде оставена без уважение. Навежда се довод, че изложеното твърдение
относно предназначението на строящата се сграда за сина на свидетеля Русев от
предходен брак, не отговаря на изнесените по делото факти. Твърди, че
въпросният имот вече е довършен и дали семейството ще живее в него или ще
предостави ползването (собствеността) на сина им е единствено по тяхно
усмотрение, като не може да се приема в нейн ущърб, съотв. в полза на ответната
страна. По отношение на претенциите по сметки счита изводите на Районен съд –
Силистра и в тази насока за правилни, подкрепени от трайната съдебна практика
на ВКС, която не може да бъде изменена с този казус. Твърди, че независимо от
живеенето й на отделно място, не е спирала да контактува с родителите си, но не
е била подпомагана така, както те са подпомагали сестра й.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
в първата и въззивната съдебни инстанции писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
С влязло в сила на 21.03.2017г. Решение № 86 от
28.02.2017г., постановено по гр.д. № 1686/2016г. по описа на Районен съд –
Силистра, между съделителите Д.Т.Р. и К.Т.Т.
при равни квоти
по ½ ид. ч. до делба е допуснато
следното недвижимо имущватво: поземлен имот (дворно място)
с идентификатор 00895.502.600 по кадастралната карта на с. Айдемир, одобрена
със заповед № РД-18-73/11.12.2006г. на ИД на АГКК, с адрес с. Айдемир, ул.
„София“ № 124, с площ 1200 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), номер на
предходен план: 652, квартал 105, парцел VIII, ведно със застроените в имота: 1)
жилищна сграда – еднофамилна – 106 кв.м., с идентификатор 00895.502.600.1, брой
на етажите 1; 2) постройка на допълващо застрояване с площ от 13 кв.м., с
идентификатор 00895.502.600.2, брой на етажите 2; 3) жилищна сграда –
еднофамилна – 42 кв.м., с идентификатор 00895.502.600.3, брой на етажите 1; 4)
хангар, депо, гараж – 25 кв.м., с идентификатор 00895.502.600.4, брой на
етажите 1; и 5) стопанска сграда – 11 кв.м., с идентификатор 00895.502.600.5,
брой на етажите 1, при съседи и граници на имота по скица на АГКК:
00895.502.598, 0089.502.599, 00895.502.4006; 00895.502.603; 00895.502.602,
00895.502.601 и 00895.502.597.
От събраните по делото доказателства се изяснява, че
процесният имот е реално неподеляем между съделителите, съгласно действащите
строителни норми – арг. чл. 203, ал. 1 ЗУТ, във вр. с чл. 40, ал. 1 ЗУТ и чл. 19, ал. 1, т. 4 ЗУТ. От заключението на назначената по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че дворното място е с лице към обслужващата
улица от 22 м., поради което е невъзможно да се обособят два самостоятелни
имота всеки с лице по 16 м., съгласно изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 4 ЗУТ. Вещото лице е посочило също, че жилищната сграда и
допълващото застрояване към нея не могат да се обособят в самостоятелни обекти
при спазване на строителните правила без значителни преустройства и неудобства,
по-големи от обикновените, тъй като е необходимо да бъдат изградени
допълнително втора кухня, сервизно помещение, електрически и ВиК инсталации. От
изслушването на вещото лице в съдебно заседание пред първоинстанционния съд се
изяснява, че имотът включва неподеляемо дворно място с построено в него жилище
– жилищна сграда с площ от 106 кв.м., както и постройка на
допълващо застрояване към нея, гараж долепен до основната жилищна сграда и
стопанска сграда, която е полусъборена, а посочената като втора жилищна сграда
всъщност представлява допълнително изграден навес. Установява се от
заключението на съдебно-техническата експертиза, че пазарната стойност на неподеляемия
имот е в размер на 36 360 лв.
В първото съдебно заседание,
проведено от първоинстанционния съд след влизане в сила на решението, с което
делбата е допусната, на 10.04.2017г. съдът е приел за съвместно разглеждане своевременно
предявената от Д.Т.Р. претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане на процесния
имот, както и предявения от нея иск по сметки срещу другата съделителка с
правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН. Процесуалният представител на съделителката Д.Т.Р.
е заявил пред съда в това съдебно заседание, че същата не притежава друго
обитаемо жилище и е направил признание на факт, че към този момент е започнат
строеж на друг имот, който не е завършен („… към настоящия момент е „на
червено“ и няма друго жилище“.)
От свидетелските показания
на св. Георги Русев – съпруг на Д.Т.Р., се установява, че от началото на техния
брак живеят в процесния имот, заедно с родителите на неговата съпруга. Същият е
заявил, че в момента се строи друго жилище в с. Айдемир, като пояснява, че имат
голям син и това предстоящо за изграждане жилище е предназначено за него.
Между страните не се спори,
че Д.Т.Р. и съпругът й са заживели в имота от 1993г., заедно
с наследодателите Т.Т.Т.и Р.Д. Т. и продължават да живеят там и след тяхната
смърт, като тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на всички
разпитани свидетели.
При така установените
обстоятелства във връзка с наведената възлагателна претенция от съделителката Д.Т.Р.
в преклузивния срок, уреден в разпоредбата на чл. 349, ал. 4 ГПК, настоящият
въззивен състав приема следното:
В хипотезиса на правната норма, регламентирана в чл. 349,
ал. 2 ГПК, са уредени четири материални предпоставки (три положителни и един
отрицателен юридически факт), при наличието на които възниква потестативното право
на съделителя да иска възлагането на имот, като заплати на останалите
съделители парично уравнение, съответстващо на техните квоти в общата вещ,
предмет на делбата (или дяловете им да се уравнят с имот): 1) делбената
недвижима вещ да има характер на жилище и да е неподеляема; 2) тя да е служила
за жилище на наследодателя и по своето предназначение да служи за задоволяване
на жилищни нужди, отговаряйки на изискванията на чл. 40 ЗУТ и § 5, т. 30 ДР на
ЗУТ, както и от същия да не могат да се обособят самостоятелни обекти на
правото на собственост при спазване изискванията на чл. 203 ЗУТ; 3)
съделителят-сънаследник да е живял в жилището на наследодателя при откриване на
наследството и 4) той да не притежава друго жилище. В този смисъл са мотивите
по т. 7 от Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК
на ВКС.
Както бе изяснено по-горе, безспорно по делото са
установени първите три положителни предпоставки при наличието на които възниква
правото на съделителката Д.Т.Р. за възлагане на процесния
имот по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, като спорът пред настоящата въззивна
инстанция се съсредоточава върху това дали съделителката притежава друго
жилище.
Настоящият съдебен състав счита, че от събраните по
делото доказателства не се установява, че заявеният от процесуалния
представител на съделителката Д.Т.Р. имот в незавършен строеж, потвърден и от
св. Георги Русев, представлява жилище по смисъла на чл. 40 ЗУТ, което да бъде
годно за обитаване целогодишно и да удовлетворява жилищните нужди на съделителката
и нейното семейство. Не са и налице доказателства, установяващи, че този строеж
е приключен и имотът представлява завършен жилищен имот, годен за обитаване. Следва
да се има предвид и че според дадените в т. 7 на ТР № 1/2004г. на ВКС указания,
които са задължителни за правоприлагащите органи, съделителят няма възлагателно
право само ако притежава в своя индивидуална собственост самостоятелен жилищен
имот, т. е. имот, който да служи за задоволяване на жилищните му нужди и да
може да бъде ползван целогодишно като жилище. Притежаването на идеална част от
друг жилищен имот не представлява пречка да се извърши възлагането. Понятието
„жилище“ има законова дефиниция в нормата на §5, т.30 ДР на ЗУТ, който го определя
като съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени
функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.
Първоинстанционният съд неправилно е приел, че наличието на имот, който е
завършен до груб строеж, води до извод, че съделителката с възлагателна
претенция притежава друго жилище, тъй като този обект на правото на собственост
не е годен да задоволи нейните жилищните нужди, отговаряйки на легалното
определение на §5, т.30 ДР на ЗУТ и изискванията
на чл. 40 ЗУТ.
Въз основа на тези правни доводи
настоящата съдебна инстанция счита, че предяве-ната от съделителката Д.Т.Р. по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК възлагателна претенция е основателна, тъй като същата има качеството
наследник, живяла е в имота към момента на откриване на наследството и не
притежава друго жилище. Делбата следва да бъде извършена като допуснатият до
делба имот бъде поставен в дял на Д.Т.Р. на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, като същата следва да заплати за уравнение на
дела на другата съделителка К.Т.Т. сумата от 18 180 лв., ведно със законната
лихва, в 6-месечен срок от влизане на решението в сила, съгласно чл. 349, ал. 5 ГПК, и стане собственик на имота при спазване изискванията на чл. 349, ал. 6 ГПК. В този смисъл първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, в която е постановено извършването на делбата да се осъществи чрез
изнасянето на публична продан на процесния имот, като неправилно, а
възлагателната претенция на съделителката Д.Т.Р. следва да бъде уважена като се постанови условен
диспозитив.
По иска с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН
Районен съд – Силистра е
бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН, предявен от Д.Т.Р.
срещу К.Т.Т. за заплащане на сумата от 4000 лв., представляваща увеличената
стойност на процесния имот в резултат на построяването в него с нейни средства
на гаража от 25 кв.м. и постройката на допълващо застрояване с площ от 13 кв.м.
приживе на родителите им Т.Т.Т. и Р.Д. Т..
За да възникне
претендираното спорно материално право, трябва в обективната действителност да
са настъпили следните юридически факти (материални предпоставки): 1) претендиращият
да има качеството наследник; 2) да е спомогнал за увеличаване на
наследството (изграждане на постройка, направа на посаждения, предоставяне на
парични средства, изплащане на задължения и др., включително чрез извършване на
подобрения в наследствения имот); 3) действията, довели до
увеличението, да са извършени приживе на наследодателя; 4) действията,
довели до увеличение на наследството, следва да са без правно основание и 5) претендиращият
да не е бил възнаграден по друг начин.
Установено е по делото,
че ищцата по предявения иск по сметки има качеството на наследник на двамата
наследодатели Т.Т.Т. и Р. Д. Т., а от показанията на свидетелите Г. Р., Й. Д. и
Т. Р. се изяснява, че ищцата заедно със своя съпруг са изградили гаража и
постройката на допълващо застрояване в процесния имот приживе на
наследодателите, като са ги използвали за личните си нужди.
От заключението на
съдебно-техническата експертиза и от заключението по допълнително поставената
задача относно стойността на процесния имот към датата на смъртта на
наследодателката Рада Димитрова Т. – 26.02.2013г. е видно, че изградените
постройки увеличават стойността на процесния имот с приблизително 1/3, както
правилно е констатирал Районен съд – Силистра (пазарната стойност на
допълващото застрояване с площ от 13 кв.м. е 5420 лв., а на гаража с площ от 25
кв.м. – 5490 лв.). Безспорно по делото е обаче, че след сватбата на ищцата Д.Р.
със свидетеля Г.Р. през 1993г. двамата са заживели в процесния имот и обитават
същия и към настоящия момент. Съпругът на ищцата свидетелства, че през целия
този период семейството не е заплащало наем за ползването на жилището на наследодателите.
В този смисъл напълно
обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че макар и Д.Р. да е спомогнала
за увеличението на наследството, доколкото същата е ползва имота през един
продължителен период от време, считано от 1993г., без да заплаща наем за осъществяваното
ползване, следва да се приеме, че тя е била възнаградена по друг начин за
вложените от нея средства за изграждане на допълнителните постройки в процесния
имот. Съдебната практика е константна относно становището, че претендиращият
увеличението по чл. 12, ал. 2 ЗН не трябва да е бил възнаграден по друг начин –
чрез завещание, дарение или ползване
на имота през определен период от време. (в този смисъл Решение
№ 148 от 11.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3243/2008 г., III г. о., Решение № 1233 от
30.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4939/2007 г., I г. о., Решение № 248 от
20.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4247/2008 г., III г. о. и Решение № 203 от
9.06.2003 г. на ВКС по гр. д. № 625/2002 г.). В конкретния случай е изяснено,
че тези допълнителни пристроявания към жилищния имот са изградени, за да
обслужват нуждите на ищцата и нейния съпруг и за тяхно лично удобство,
ползвайки ги над 20 години, като същевременно са обитавали имота на
наследодателите без да заплащат наем. Не могат да бъдат споделени доводите на
въззивницата, че предоставянето на ползването на имота на нея и семейството й
от страна на нейните родители е в изпълнение на нравствен дълг, поради което
това действие не следва да се възприема като възнаграждение за вложените от нея
средства. Подобни лични взаимоотношения стоят извън фактическия състав на чл.
12, ал. 2 ЗН и нямат материално изражение. След навършване на пълнолетние на
децата, с изключение на хипотезата на чл. 144 СК, родителите не дължат издръжка
на работоспособните си деца, а още по-малко имат задължение да им предоставят
жилище за ползване. Разбираеми са взаимоотношенията между съделителката и
нейните родители с оглед семейната среда, в която са живели съвместно, и е
напълно логично от морална гледна точка да се подпомагат едни други. Въпреки
това при наличието на правен спор не може да се пренебрегне фактът, че
спестените от нея разходи, които би заплатила за наем, дори и в минимален
размер за период над 20 години, надвишават претендирания от нея размер на
увеличение на наследството (напр. 20 лв. х 240 месеца = 4800 лв.). Наведените
възражения за „спестени усилия“ от страна на ответницата К.Т. за ежедневните
нужди на родителите на страните са ирелевантни за спора.
По изложените съображения
следва да се приеме, че претенцията по чл. 12, ал. 2 ЗН на Д.Т.Р. е
неоснователна, поради което решението на първоинстанционния съд, в частта, в
която същата е отхвърлена, следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно, а въззивната жалба в тази част следва да бъде оставена без
уважение.
При този изход на правния спор, предмет на настоящото
въззивно производство, въззиваемата има право на съдебни разноски, но до края
на устните състезания пред настоящата съдебна инстанция не е релевирано съответно
искане, респ. не са представени доказателства за тяхното извършване, поради
което такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран, Окръжен съд – Силистра
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 378/13.10.2017г.,
постановено по гр. д. № 1686/2016г. по описа на Районен съд – Силистра, в частта,
в която е изнесен на публична продан като неподеляем следния недвижим имот: поземлен
имот (дворно място) с идентификатор 00895.502.600 по кадастралната карта на с.
Айдемир, одобрена със заповед № РД-18-73/11.12.2006г. на ИД на АГКК, с адрес с.
Айдемир, ул. „София“ № 124, с площ 1200 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10м), номер на предходен план: 652, квартал 105, парцел VIII, ведно със
застроените в имота: 1) жилищна сграда – еднофамилна – 106 кв.м., с
идентификатор 00895.502.600.1, брой на етажите 1; 2) постройка на допълващо
застрояване с площ от 13 кв.м., с идентификатор 00895.502.600.2, брой на
етажите 2; 3) жилищна сграда – еднофамилна – 42 кв.м., с идентификатор
00895.502.600.3, брой на етажите 1; 4) хангар, депо, гараж – 25 кв.м., с
идентификатор 00895.502.600.4, брой на етажите 1; и 5) стопанска сграда – 11
кв.м., с идентификатор 00895.502.600.5, брой на етажите 1, при съседи и граници
на имота по скица на АГКК: 00895.502.598, 0089.502.599, 00895.502.4006;
00895.502.603; 00895.502.602, 00895.502.601 и 00895.502.597, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Д.Т.Р., на основание чл. 349, ал. 2 ГПК следния недвижим имот: поземлен имот (дворно място) с
идентификатор 00895.502.600 по кадастралната карта на с. Айдемир, одобрена със
заповед № РД-18-73/11.12.2006г. на ИД на АГКК, с адрес с. Айдемир, ул. „София“
№ 124, с площ 1200 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), номер на предходен план:
652, квартал 105, парцел VIII, ведно със застроените в имота: 1) жилищна сграда
– еднофамилна – 106 кв.м., с идентификатор 00895.502.600.1, брой на етажите 1;
2) постройка на допълващо застрояване с площ от 13 кв.м., с идентификатор
00895.502.600.2, брой на етажите 2; 3) жилищна сграда – еднофамилна – 42 кв.м.,
с идентификатор 00895.502.600.3, брой на етажите 1; 4) хангар, депо, гараж – 25
кв.м., с идентификатор 00895.502.600.4, брой на етажите 1; и 5) стопанска
сграда – 11 кв.м., с идентификатор 00895.502.600.5, брой на етажите 1, при
съседи и граници на имота по скица на АГКК: 00895.502.598, 0089.502.599, 00895.502.4006;
00895.502.603; 00895.502.602, 00895.502.601 и 00895.502.597, при условие, че заплати на К.Т.Т., за
уравнение на нейния дял от 1/2 ид. част от по-горе описания имот сумата от 18 180 лв. (осемнадесет хиляди сто и
осемдесет лева), ведно със законната лихва, в 6-месечен срок от влизане в сила
на настоящото решение.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата част.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.