Р Е Ш Е Н И
Е № .....
гр.
Враца, 16 октомври 2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
четвърти граждански състав, в публично заседание на 19.09.2019 г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря Наталия Петрова
като разгледа докладваното от съдия Иванов
гражданско дело № 5115 по описа за 2018 г. на Врачанския районен съд, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и
следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Панайот Волов“ № 29, ет. 3 срещу Г.В.Г. с ЕГН ********** и с адрес ***.
В същата се твърди, че между „Фератум България” ЕООД с ЕИК ********* като кредитор и ответника Г.Г. като
кредитополучател е подписан договор за потребителски
кредит № 333945 от 01.07.2016 г.,
сключен чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща,
уеб-сайт) във формата на
електронен документ и правоотношението е осъществено при спазване на
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и електронния
подпис (ЗЕДЕП), както и Закона за електронната търговия (ЗЕТ), уреждащи
отношенията между „Фератум България“ ЕООД и неговите клиенти по повод предоставяните от дружеството
потребителски кредити.
Поддържа се, че със
сключване на договора за кредит кредитополучателят е удостоверил, че е получил,
запознат е и се е съгласил предварително с всички условия на индивидуалния
договор и Тарифата на „Фератум България“ ЕООД в случаите, в които същата е приложима,
както и с Общите условия на същото дружество, неразделна част от договора.
Твърди се, че по
силата на сключения договор за потребителски кредит № 333945
от 01.07.2016 г. на кредитополучателя бил отпуснат кредит в
размер 673,74 лева, който следвало да бъде върнат заедно с лихва,
представляваща печалба на кредитора в размер на 71,94 лева, за срок от 180 дни. С оглед
задълженията си по чл. 16 от ЗПК, кредиторът следвало да оцени кредитоспособността
на кредитополучателя. От своя страна, последният, с цел да повиши
кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът
от „Фератум България" ЕООД, предложил обезпечение, предоставено от трето
лице-гарант, а именно „Фератум Банк“ ЕООД, което дружество
е одобрено от кредитора и фигурирало под №
237 в Списък на кредитни институции, лицензирани
в страни от ЕИП с уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията
на Република България, съгласно взаимното признаване на Единния европейски
паспорт към регистрите на Българската народна банка. В тази връзка между ответника Г.Г. като кредитополучател и
„Фератум Банк“ ЕООД
като гарант бил сключен договор за
гаранция с № 333945 от
07.01.2016 г., по силата на който гарантът се задължавал в
полза на кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на
кредитополучателя, като се задължил солидарно с последния. Съгласно чл. 5.8 от Общите условия при неизпълнение на
задълженията на кредитополучателя, дружеството-кредитор имало право да предяви
претенциите си директно към гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал
удовлетворяването им от кредитополучателя. Съгласно чл. 5 от Общите условия кредитополучателят се задължил
да плати на гаранта такса за предоставяне на гаранция в размер, определен в договора за гаранция-такса за
гаранция, която в разглеждания случай била 354,06 лева. На основание чл. 10, т. 1-8 от Общите условия на ответника Г.Г. била
начислена административна такса за събиране на вземането в размер на 100,00
лева. Навеждат се твърдения, че ответникът Г.Г. не изпълнил договорното
си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което
кредиторът поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант
„Фератум Банк“ ЕООД.
Дружеството-гарант „Фератум Банк“ ЕООД погасило дължимата сума в пълен размер
към „Фератум България“ ЕООД,
с което встъпило в правата на кредитор и от този момент за него възникнал
правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу
кредитополучателя. Поддържа се, че е настъпил крайният срок за погасяване на
кредита – 05.07.2016 г., поради което същият не е обявяван за предсрочно
изискуем, както и че ответникът е извършвал погашения по договора за кредит в
общ размер на 90,68 лева.
С договор за
прехвърляне на вземания (цесия) от 01.12.2017 г. и приложение Г от 01.12.2017
г. към него задължението на ответника Г.Г. към „Фератум Банк“ ЕООД било изкупено от ищеца „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД.
Поради неизпълнението на ответника, на
31.05.2018 г. ищецът подал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК за
горепосочените суми, било образувано ч. гр. дело № 2359/2018 г. на Врачански
районен съд, като по същото съдът издал заповед № 1467 от 01.06.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Заповедта за изпълнение е
връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на
уведомление на постоянния му и настоящ адрес, а видно от приложената по заповедното
производство-ч. гр. дело № 2359/2018 г. на Врачански районен съд справка от ТД
на НАП-Велико Търново, офис Враца ответникът няма действащи трудови договори,
поради което е предявен настоящия иск.
Ответникът
Г.В.Г., чрез особения си представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. Д.К., в
срока по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като
неоснователни и недоказани по следните съображения: В заповедното производство връчването на
заповедта по чл. 410 от ГПК е извършено само формално, по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК, без същата заповед да е стигнала до знанието на ответника; не е
доказана активната легитимация на ищеца за претендиране на процесните вземания;
липсват доказателства за реалното изпълнение на кредитора да предостави на
кредитополучателя посочената в договора за кредит сума; с действията си
кредитополучателят е допринесъл за невъзможността за събиране на вземането до
настоящия момент.
В заповедното производство-ч. гр. дело № 2359/2018 г. на
Врачанския районен съд липсва подадено от длъжника Г.Г.
възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като исковата молба по настоящото дело е
подадена на основание чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК-след залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на постоянния и
настоящ адрес на длъжника.
Искането
към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата 600,00 лева-главница по договор за потребителски кредит във
формата на електронен документ № 333945 от 01.07.2016 г.; сумата 71,94 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 06.02.2016 г. до 05.07.2016 г.;
сумата 100,00 лева, представляваща административна такса за събиране на
вземането; сумата 354,06 лева, представляваща такса за гаранция; сумата 27,80
лева, представляваща мораторна лихва върху непогасената главница за периода от
06.07.2016 г. до 17.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 31.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена заповед № 1467 от 01.06.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 2359/2018 г. на Врачански районен
съд. Претендира разноски както по исковото,
така и по заповедното производство.
С влязло в сила определение от 14.01.2019 г. съдът прекрати
на основание чл. 232 от ГПК, поради оттегляне на иска, производството по делото
по отношение на предявения акцесорен установителен иск за мораторна лихва в
размер на 27,80 лв., с оглед на което вземането за мораторна лихва не е предмет
на установяване по делото.
С определение от съдебно заседание, проведено на
11.07.2019 г. съдът конституира на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4 в
качеството на трето лице помагач на страната на ищеца.
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с
правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр.
с чл. 79 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и
възраженията на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна.
Между
„Фератум България” ЕООД с ЕИК *********
като кредитодател и ответника Г.Г. като кредитополучател бил сключен на 07.01.2016
г. договор за предоставяне на кредит от разстояние № 333945. В изпълнение на
договора, ищецът отпуснал на ответника потребителски кредит в размер на 673,74
лв. Ответникът се е задължил да върне предоставената сума на кредитора при
условията, посочени в договора и Общите условия към него в срок от 180 дни.
От
представените договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г. и
приложение № 1 към същия (л. 68-73 от делото) съдът приема за установено, че на
07.01.2016 г. между ответника Г.Г.-длъжник и „Фератум Банк“ Ltd – търговско
дружество, регистрирано в Малта под рег. № С 56251-гарант бил сключен и договор
за гаранция с № 333945, по силата на който гарантът се задължавал в полза на
кредитодателя да гарантира изпълнението на задълженията на длъжника, като се
задължавал солидарно с последния. Съгласно
чл. 5.8 от Общите условия при неизпълнение кредиторът имал право да
предяви претенциите си направо пред гаранта. Тъй като длъжникът не погасил
своето задължение в срок, задължението по кредита било изпълнено от „Фератум
Банк“ ЕООД в пълен размер.
Видно
от приложените на л. 13-20 от делото писмени доказателства, на 01.12.2017 г.
бил сключен договор за покупко-продажба на отписвания на необслужвани
потребителски кредити (цесия) и приложение Г към него между „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД-цесионер и „Фератум
Банк“ Ltd, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности.
От правна страна.
В конкретния случай не са представени
доказателства, че е постигнато съгласие между страните по договор за потребителски
кредит № 333945 от 01.07.2016 г.,
постигнато чрез договаряне, осъществено чрез средства за комуникация от
разстояние. Липсват каквито и да било доказателства, че ответникът е подал искане за получаване на
паричен заем от заемодателя „Фератум
България” ЕООД чрез
електронната страница на последния или се е съгласил да получи заем, както се
твърди от ищеца. Към процесния договор са приложими изискванията на Закона за
потребителския кредит, като е допустимо договорът да бъде сключен в писмена
форма на хартиен или друг траен носител. С исковата молба са наведени
твърдения, че договорът е сключен от разстояние, при спазване на изискванията
на ЗПФУР, но по делото липсват технически или електронни записи, от които да е
установено по безспорен начин, че волеизявленията на страните са насочени към
сключване на договора. Оттук следва, че не е спазено изискването за
съхраняването на договора на траен носител. Съгласно чл. 2 и чл. 3 от Закона за
електронния документ и електронния подпис, електронно изявление е словесно
изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване,
разчитане и визуално представяне на информацията. Електронен документ е
електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който
дава възможност да бъде възпроизвеждано. Писмената форма се смята за спазена,
ако е съставен електронен документ, какъвто обаче не се установи да е съставен.
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 70 от 19.02.2014 г.
по гр. д. № 868/2012 г. на Върховния касационен съд, IV г.о. електронното
изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде
възпроизведено, съставлява електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕП.
В чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕДЕП е дадено законово определение на електронното
изявление- представено в цифрова форма словесно изявление, което може да
съдържа и несловесна информация. Същото се счита за подписано при условията на
чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП, а именно за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за
установяване на неговото авторство. Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕП подписан
документ е само този електронен документ, към който е добавен квалифициран
електронен подпис, но се допуска страните да се съгласят в отношенията помежду
си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В
конкретния случай ищецът твърди, че представеният неподписан договор
представлява електронен документ, който представлява електронно изявление –
представено в цифрова форма словесно изявление на неговия автор, които доводи не
се споделят от съда. След като се договаря от разстояние, невъзможно е
електронният документ да е едновременно електронно изявление и на двете страни.
Съгласно чл. 5 от ЗЕДЕП адресат на електронното изявление може да бъде лице,
което по силата на закон е длъжно да получава електронни изявления или за което
въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило
да получи изявлението в електронна форма. По делото липсват доказателства, че
ответникът се е съгласил да получи изявлението в електронна форма, както и че е
направил такова като страна по представения договор. Електронни документи в случая
следва да са електронни изявления на
двете страни отправени една до друга, изразяващи волята си за сключване на
договор, каквито не бяха представени на какъвто и да е носител.
По делото липсват данни за наличие на
уговорка между страните, с която на обикновения електронен подпис да е придадена
стойността на саморъчен, доколкото се явява спорно обстоятелството дали между
тях изобщо е възникнало заемно правоотношение. Следователно следва да се
приеме, че представеният по делото електронен документ не е подписан документ и
не се ползва с формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 от ГПК.
От гореизложеното съдът приема за недоказани
твърденията на ищеца, че между заемодателя и ответника е възникнало валидно
облигационно правоотношение, което впоследствие да бъде прехвърлено на ищеца,
т. е. по делото остана недоказана активната материално-правна легитимация на
ищеца и предявените от последния искове се явяват изцяло недоказани и
неоснователни и като такива подлежат на отхвърляне.
По разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и съгласно задължителното разрешение, дадено с
т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът в исковото производство по чл. 422 от ГПК разпределя отговорността
за разноските.
При този изход на делото на ищеца не се следват разноски, а
ответникът не е поискал присъждане на разноски и не е представил доказателства
за направени такива, поради което съдът не присъжда разноски на страните.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3 срещу Г.В.Г. с ЕГН ********** и с адрес ***, искове с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца сумата 600,00 лева-главница по договор за потребителски
кредит във формата на електронен документ № 333945 от 01.07.2016 г.; сумата
71,94 лева, представляваща договорна лихва за периода от 06.02.2016 г. до
05.07.2016 г.; сумата 100,00 лева, представляваща административна такса за
събиране на вземането; сумата 354,06 лева, представляваща такса за гаранция,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед №
1467 от 01.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. дело № 2359/2018 г. на Врачански районен съд.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”,
ет. 2, офис 4 като трето лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: