РЕШЕНИЕ
№ 2121 дата
21 ноември *18 год.
град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ-ти състав,
в публично заседание на 05 ноември *18
год., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: …………………….
разгледа адм. дело № 2511 по описа за *** год.
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.215, ал.1, във вр. с чл.225 а,
ал.1, във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от
ЗУТ.
Образувано е по жалба на К.Г.К. и М.М.К.,***
против Заповед № РД-01-478/04.08.***г.
на кмета на Община Царево, с която, на основание чл.225а, ал.1, във вр. с
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат строеж, квалифициран
като незаконен и описан като „3 броя бунгала“, находящи се в поземлен имот с
идентификатор ***.** по КК на гр.Ахтопол, местност „Корисиата“.
Жалбоподателите оспорват издадената
заповед, като възразяват, че те са собственици на общо седем бунгала в имота,
вкл. и на процесните, които са закупили от „Технотест“ ЕООД, който е
правоприемник на държавните предприятия „Балканкар“ и „Лада“, построили
бунгалата в периода 1968-1970г. Четири от бунгалата вече са били разрушени без
тяхно знание, като едва след като са сезирали компетентни държавни органи,
кметът на общината е поискал представянето на документация за тях.
Жалбоподателите възразяват също, че сградите не са незаконни, тъй като са
строени от държавно предприятие върху държавна земя, както и претендират, че
строежите следва са се считат за търпими. Иска се отмяна на заповедта и
присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателите се
представляват от пълномощник, който поддържа жалбата, както и ангажира
допълнителни доказателства в подкрепа на наведените доводи и възражения.
Ответникът – кмет на Община Царево се
представлява от пълномощник, който оспорва основателността на жалбата, поддържа
становището, че е налице незаконен строеж, който не може да се квалифицира като
търпим. Допълнително се позовава на обстоятелството, че тъй като поземленият
имот е бил иззет по реда на ЗОС и ако се приеме, че сградите са търпими
строежи, то следва да се приеме, че те принадлежат на собственика на земята,
след като за тях няма отстъпено право на строеж. Претендира разноски.
Жалбата е процесуално допустима за
разглеждане като подадена от надлежни страни – адресати на издадения административен акт, депозирана
в предвидения от закона срок, а разгледана по същество е и основателна.
Данните от административната преписка
сочат, че от служители на община Царево е извършена проверка на 04.07.***г. в
поземлен имот с идентификатор ***.** по КК на гр.Ахтопол, местността
„Коросиата“, където са констатирани разположени три броя бунгала, конкретно
описани. За посещението е бил съставен констативен протокол № */04.07.***г., с
който са дадени предписания в 3-дневен срок ползвателят на бунгалата да
представи документи за собственост и друга налична за тях документация.
В изпълнение, жалбоподателите са
депозирали отговор-приложение вх. № 94-01-2571/07.07.***г., видно от който,
посочили са себе си като собственици на бунгалата, които са закупили от
държавното предприятие „Технотест“ ЕООД, за което са представили фактури.
Обяснили са, че бунгалата са били изпълнени в периода 1968-1970г. от
праводателите на „Тепнотест“ ЕООД – също държавни предприятие, които не са
строили нищо незаконно върху държавна земя.
На 11.07.***г. от служители на община
Царево отново е извършена проверка в
поземления имот с идентификатор ***.** по КК на гр.Ахтопол, местността „Коросиата“,
за която е съставен констативен акт № 8/11.07.***г., видно от който посочено е,
че имотът е с трайно предназначение – земеделска територия, като е констатирано, че в имота е наличен строеж,
описан като „3 броя бунгала“, едноетажни, трайно прикрепени към земята,
изградени върху бетонови площадки, с външни ограждащи стени от дървена
ламперия, едноскатни покриви, покрити с ламарина. Всички са с размери
7,80м/3,15м и средна височина 2,50м-2,60м. Посочено е, че по данни на
жалбоподателите бунгалата са изградени в периода 1968-1970г. от държавни
предприятия – праводатели на държавното предприятие „Технотест“ ЕООД. Посочено
е, че имотът е собственост на Община Царево, а бунгалата са собственост на
жалбоподателите, за което са представили фактури. Констатирано е, че за
извършеното строителство няма строителни книжа и документи.
Въз основа на данните, съдържащи се в
съставения констативен акт, кметът на Община Царево издал процесната Заповед №
РД-01-478/04.08.***г., в мотивите на която възпроизвел фактическите констатации за изпълнения строеж, приел е, че
за строежа няма разрешение за строеж, както и че не представлява търпим по
смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, поради което е квалифицирал строежа като
незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. На основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ наредил да бъде премахнат незаконния строеж, представляващ 3 броя бунгала,
находящи се в поземлен имот с идентификатор ***.** по КК на гр.Ахтопол,
местност „Корисиата“.
Заповедта
е незаконосъобразна.
Административният
орган се позовава на разпоредбата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, съгласно
който строеж или част от него е
незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж.
По делото не се
представят издадени за процесния строеж строителни книжа, респ. жалбоподателите
не твърдят, че разполагат с такива.
Възразява обаче, че е налице търпим строеж по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ,
Те твърдят, че бунгалата са били законно изградени в периода
1968-1970г. от държавните предприятия „Балканкар“ и „Лада“. Те са били
праводателите на „Технотест“ ЕООД – също държавно предприятие, от което двамата
жалбоподатели са закупили бунгалата и наличното в тях оборудване, за което
представят множество фактури. Административният орган по същество не оспорва
така описания начин на придобиване.
По делото бяха представени писмени доказателства, видно от
които, Градският общински съвет на Ахтопол, още през 1965г., 1966г., 1969г. и
следващите е взел решение да се развива курортното дело в Община Ахтопол, както
и Ахтопол да се развива като курортно селище, за което е утвърдена и програма,
включваща и отстъпване на терени за лагери и почивни станции. За изпълнението
на тази програма свидетелства писмо № 491/22.04.1985г., което е било изготвено
по друг повод, но което съдържа записване, че от 1967г. предходният праводател
„Балканкар“ има изграден почивен лагер в гр.Ахтопол, състоящ се от 27 бунгала,
кухня-столова, санитарен възел и септична яма. За наличието и ползването на
тази база свидетелства и друг документ, наименован Информация за очакваните
резултати от приключване на VІІ-та петилетка, като в нейната заключителна част
е посочено, че са били създадени пълни условия за нормална почивка в почивната
станция в гр.Ахтопол. Аналогична информация се съдържа и в писмо
РЗ-14-14-8985/11.07 (няма данни за година), като в неговата т.5 е посочено, че
„Балканкартехника“ поддържа собствена почивна станция в гр.Ахтопол,
благодарение на която 100% от колектива се осигурява с почивни карти за море.
По делото е налице и Решение № КЗ-18/18.08.1988г. на Комисията за земята
относно отчуждаване и предоставяне на земи за държавни и обществени нужди, като
видно от неговата т.21, на Централния съвет на Българските професионални съюзи,
за изграждане на ваканционно селище „Ахтопол-север“, са предоставени 230дка
некатегоризирана земя, за която е посочено, че е заета с временни постройки за
отдих. Вещото лице по геодезическата експертиза дава заключение, че процесният
имот попада в тази територия. Друга информация, касаеща процесните бунгала се
съдържа и в Протокол от 21.08.*02г., одобрен от заместник-министър на МЗГ
относно възстановяване на имоти в стари реални граници в землището на
гр.Ахтопол, като е посочено, че на територията на възстановените като
земеделски земи в масив 107 (процесния) е изградено ваканционно селище, което
не е отразено в КВС, като е направено и позоваване на Решение №
КЗ-18/18.08.1988г. на Комисията за земята. Отбелязано е също, че през 1984г. за
тази застроена територия има изработен кадастрален план, който не е одобрен,
като въз основа на него през 1994г. от службата ТСУ на Община Царево са били
издадени удостоверения и скици, като в удостоверението е било записано
„Постройките са законни, допуснати по чл.1* ЗТСУ“, което не е било съобразено в
реституционното производство. Община Царево отрича да съхранява този план към
настоящия момент. Установи се също по делото от съдебно-техническата експертиза
на в.л.С.Б. и геодезическото изследване на в.л. М.М. и по същество това не е
спорно, че както към момента на изграждане на бунгалата 1968-1970г., така и към
настоящия момент, те попадат върху територия, представляваща земеделска земя,
бивши полски имоти. Експертът посочва, че първият устройствен план за
гр.Ахтопол, действащ и към настоящия момент е кадастрален и застроителен и
регулационен план одобрен през 1984г. През *08г. е одобрен ОУП на Община
Царево, съгласно който имотът попада в зона ОК (вилна зона).
При наличието на тези фактически данни следва да се направи
преценката за търпимост по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ. Предвид възприетия
период на изграждане 1968-1970г., възможно приложима би могла да бъде само
алинея 1 на § 16 от ПР на ЗУТ, съгласно която Строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа,
но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за
ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне
на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните
инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
Видно е, че за
процесния имот, в който са разположени бунгалата подробен градоустройствен план
няма нито назад във времето, когато са били изпълнени, нито към настоящия
момент. В този смисъл е обективно невъзможно да се направи преценка за
допустимост съобразно такъв план. Факт е обаче, че бунгалата са били изпълнени
със санкцията на държавата в изпълнение на водена от нея политика през
процесния период за развитие на туризма, за което свидетелстват коментираните
по-горе документи. Изпълнението на подобни строежи е било възможно съобразно
действащите тогава Строителни правила и норми за изграждане на населените места
(отм.), издадени въз основа на законовата делегация на чл.52 от ЗПИНМ (отм.),
като видно от нормата на чл.104а. (Нов - ДВ, бр. 13 от 1965 г.) на Строителните
правила - в полски имоти, непригодни за земеделско обработване, но подходящи за
летовищно ползуване се разрешава да се застрояват индивидуални летни постройки
със застроена площ до * кв. м и височина до 3 м до стряхата при максимален
наклон на покрива 30˜. Посочено е, че постройките трябва да имат опростени
форми и да са икономични, като за тях важи и § 97, ал.
II и III, съгласно които те не могат да имат бетонни или железобетонни основи и
стени, както и железни конструкции. Посочено е също, че районите за
летовищно ползуване на полски имоти се определят с решение
на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет, съгласувано с
Министерството на селскостопанското производство, съответно с Комитета по
горите и горската промишленост при Министерския съвет и одобрено от
председателя на Държавния комитет по строителство и архитектура. Вярно е, че и
за тези строежи са се изисквали строителни разрешения, което е видно от
§ 105 на Строителните правила, но също там е видно, че е уредена и хипотеза,
при която, при липса на какъвто и да е план, отново е било възможно
изпълнението на строеж, като е било достатъчно само изготвянето на ситуационна
скица от проектанта в обсег достатъчен, колкото да се прецени дали проектираният
строеж е включен правилно в околната среда. Преценени в съвкупност
доказателствата по делото навеждат на извод, че процесните бунгала са били
изградени именно в такава хипотеза – касае се за летовищно ползуване по
терминологията на Строителните правила, в полски имоти нарочно отредени за
целта с решение на ОНС за провеждане на държавната политика в областта на
туризма, с цел стимулиране на неговото развитие. Предвид установения факт, че
към момента на строителното изпълнение за имота не е имало никакъв действащ
план, то не може и да се очаква, че за строежа е било издадено разрешение,
предвид наличието на правна възможност в този случай той да се изпълни само въз
основа на ситуационна скица, което очевидно е било преценено като достатъчно за
такъв вид строеж с въведени за него ограничения – опростени форми,
икономичност, без бетонови и железобетонови елементи и железни конструкции. При
така съществувалата нормативна уредба към момента на изпълнението на процесните
бунгала, съдът счете същите за търпими по смисъла на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ,
тъй като са били изпълнени в съответствие, респ. били са допустими по правилата
и нормативите действали по време на извършването им.
Изводът за
търпимост на строежа обосновава материалната незаконосъобразност на издадената
заповед, тъй като такъв строеж не подлежи на премахване. Без правно значение за
настоящия спор е позоваването на друг административен акт за изземване на
имота, върху който са разположени бунгалата. Касае се за различни обществени
отношения, с различни релевантни факти, без зависимост едно от друго.
Възражението на ответника, че в случай на търпимост следва да се приеме
бунгалата принадлежат на собственика на имота не може да се слуша в настоящия
процес, като стоящо извън обхвата на административното правораздаване.
Процесната
заповед следва да бъде отменена, като с оглед този изход на процеса в полза на
жалбоподателите следва да бъдат присъдени претендираните по делото разноски в
размер на 1561лв.
Така мотивиран и на основание чл.**2,
ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед
№ РД-01-478/04.08.***г. на кмета на Община Царево.
ОСЪЖДА Община Царево да заплати на К.Г.К. с ЕГН **********
и на М.М.К. с ЕГН **********,***, общо сумата от 1561лв. разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: