Решение по дело №334/2023 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 568
Дата: 19 март 2024 г.
Съдия: Силвия Минкова Сандева-Иванова
Дело: 20237100700334
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№      568         /19.03.2023 г., гр.Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:    

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СИЛВИЯ САНДЕВА

    

          При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя адм. дело № 334 по описа на съда за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството по делото е по реда на чл. 145 и следващи, във вр. чл. 104  от АПК.

          Образувано е по жалба на М.С.Д. ***, против Решение (без номер) от 24.04.2023 г. на главния архитект на община Балчик за отмяна на Удостоверение № 5/15.01.2018 г. за въвеждане в експлоатация на строеж: „Офис“, находящ се в УПИ ХІІІ-42, кв. 12 по плана на в.з. „Белите скали“, гр. Балчик. В жалбата се твърди, че оспореният акт е нищожен като издаден от некомпетентен орган, а в условията на евентуалност - унищожаем поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби на АПК и ЗУТ и несъответствие с целта на закона. Излагат се доводи, че не е предвидена материална и процесуална възможност за отмяна на удостоверението за въвеждане в експлоатация на строеж от неговия издател. Сочи се, че решението е обосновано с разпоредбите на чл. 99, т. 1 и т. 2 и чл. 100 от АПК. С него е инициирано преразглеждане на издадения административен акт, който едновременно е отменен, но и оттеглен изцяло. Твърди се, че оттеглянето на административния акт от издателя му е допустимо само при условията и по реда на чл. 91 от АПК. Правото на отзив е неприложимо по отношение на актовете по устройство на територията, каквото е и процесното удостоверение по чл. 177, ал. 3 от ЗУТ, поради което обжалваното решение е издадено при липса на компетентност. Твърди се, че не са налице и предпоставките на чл. 99, т. 2 от АПК за възобновяване на административното производство. Сочи се, че преразглеждането на акта е инициирано по сигнално писмо на „Електроразпределение Север“ АД, което не е било страна в производството по издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация. Счита се, че производството е възобновено извън законово регламентираните срокове по чл. 102, ал. 2 от АПК. Оспорва се твърдението, че главният архитект е узнал за констатираното нарушение на сервитутната зона на мрежа НН в град Балчик едва на 17.02.2023 г. Сочи се, че разположението и местоположението на въведения в експлоатация строеж са били известни на автора на акта още през 2018 г., когато е издадено оттегленото удостоверение. В хода на съдебното производство се излагат допълнителни доводи за липса на валидно възникнало сервитутно право на електроразпределителното дружество, по чийто сигнал е инициирано производството по възобновяване. Иска се съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на обжалваното решение, а в условията на евентуалност – да го отмени.  Претендират се и сторените по делото разноски.                         

          Ответникът – главният архитект на община Балчик, не изразява становище по жалбата.     

          Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на наведените от страните доводи и възражения, намира следното от фактическа страна:   

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 140, ал. 1 от АПК (в решението на главния архитект не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалвано, а е извършено само препращане към реда за обжалване по чл. 104 от АПК), от легитимирано лице, адресат на акта, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е и основателна по следните съображения:

От данните по административната преписка се установява, че по искане на С.Т.Д.с вх. № 94С-361-1/12.01.2018 г. е издадено Удостоверение № 5/15.01.2018 г. на главния архитект на община Балчик за въвеждане в експлоатация на строеж : „Офис“, пета категория, находящ се в УПИ ХІІІ-42, кв. 12 по плана на в.з. „Белите скали“, град Балчик, ЗП 52, 00 кв.м и РЗП 118, 00 кв.м. Удостоверението е издадено по реда на чл. 177, ал. 3 от ЗУТ въз основа на удостоверение от „Енерго – Про Мрежи“ АД, гр. Варна, за присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа и констативен акт образец 15, в който е направено заключение, че строежът е изпълнен съгласно одобрените строителни книжа и изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ.   

По делото не се спори, че жалбоподателката М.С.Д. се явява съсобственик на имота, в който е изграден офисът, на основание договор за дарение, обективиран в № 55, т. ІІ, рег. № 1150, дело № 173/2018 г.     

На 08.02.2023 г. „Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна (с предишно наименование „Енерго – Про Мрежи“) е подало сигнал с вх. № 23-БЧ-001717 до кмета на община Балчик за установено нарушение на сервитутните зони на мрежа НН в гр. Балчик. В сигнала е посочено, че при извършена от дружеството проверка на обект : жилищна сграда в ПИ 02508.51.19, собственост на М.С.Д. и Д. С. ***, в.з. „Белите скали“, е установено неразрешено застрояване, попадащо в сервитутната и предпазната зони на ВЛ НН на ул. „Четвърта“ във в.з. „Белите скали“, регламентирани в Наредба № 16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти (Наредба № 16). Отправено е искане за извършване на проверка и предприемане на необходимите мерки относно извършеното незаконно застрояване.

На 17.02.2023 г. е извършена проверка от служители по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ при община Балчик, за която е съставен констативен протокол № НС-5/17.02.2023 г. Съгласно констатациите в протокола офис сградата представлява допълващо застрояване и е разположена на уличната регулация на УПИ ХІІІ-42, кв. 12 по плана на в.з. „Белите скали“, град Балчик, собственост на М.С.Д. и Д.С.К.. До северната фасада на офиса е поставен – допрян, уличен стоманобетонов стълб с монтирани две ТЕПО кутии на него. На стълба е окачена въздушна електропроводна линия НН, която преминава над билото на покрива на офиса на по-малко от 1 м. Проверяващите лица са установили, че няма данни за това кога е изпълнена въздушната електропроводна линия, поради което са заключили, че не могат да преценят дали е приложим чл. 60, ал. 2, т. 1 от ЗЕЕЕ (отм.) и налице ли е създадена сервитутна зона около съществуващия енергиен обект. Към протокола е приложена окомерна скица, отразяваща местоположението и отстоянието на стълба и въздушната МрНН от офис сградата.            

С писмо изх. № 23-БЧ-001717-001/02.03.2023 г. кметът на община Балчик е уведомил „Електроразпределение Север“ АД за резултатите от проверката. Със същото писмо е поискано дружеството да представи доказателства относно собствеността на въздушната електропроводна линия НН и съоръженията към нея, документи, онагледяващи сервитутната зона, и данни за периода на изграждане на енергийния обект.    

С писмо с вх. № 23-БЧ-001717-004/12.04.2023 г. „Електроразпределение Север“ АД е изпратило счетоводно извлечение от инвентарната книга на дружеството за въздушна МрНН Балчик, съгласно което мрежата е заведена като негов актив през 1971 г. В писмото е посочено, че съгласно Приложение  1, т. 16 към чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 16 размерите на сервитутната зона за процесната електрическа мрежа НН са, както следва : ивици по оста на трасето на въздушния електропровод с размери : 4, 5 м от едната страна и 1, 5 м от другата страна – към сгради.

Въз основа на събраните доказателства е издадено оспореното решение (без номер) от 24.04.2023 г. на главния архитект на община Балчик за отмяна на процесното удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж. В мотивите към решението е посочено, че на основание чл. 99, т. 1 и т. 2 и чл. 100 от АПК е инициирано преразглеждане на издадения административен акт. Изложени са доводи, че констативният акт за установяване годността за приемане на строежа (акт образец № 15), въз основа на който е издадено удостоверението за въвеждане в експлоатация, е съставен неправомерно – в частта си, отнасяща се до това, че строежът е изпълнен в съответствие с изискванията на чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ. С изграждането на офис сградата е нарушен сервитут на енергиен обект – въздушна мрежа, ниско напрежение на електропровод, регламентиран в Приложение № 1, т. 16 към чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 16. Не са изпълнени изискванията на чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, като са нарушени строителните правила и норми за отстояние и за безопасност. Направен е извод, че допуснатите нарушения са от съществено значение за законосъобразността на издаденото удостоверение по чл. 177, ал. 3 от ЗУТ, поради което и на основание чл. 99, т. 1 и т. 2 от АПК административният орган го е оттеглил изцяло.

Резултатите от проверката се потвърждават от изслушаната по делото съдебно – техническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена. Според заключението на вещото лице процесният строеж е разположен на уличната регулация и отстои на 60 см от страничната граница със съседния УПИ ХІV-43. Допрян до северната фасада на офис сградата, откъм улицата има стоманобетонен стълб с монтирани две ел. табла – кутии. По стълба са проведени две въздушни линии. Едната е положена върху порцеланови изолатори на върха на стълба, а другата – осукан кабел е закрепен в средната част на стълба. Въздушните кабели преминават в непосредствена близост до фасадата на офис сградата. Съгласно Приложение 1, т. 16 от Наредба № 16 не са спазени сервитутите на въздушна мрежа НН от 1, 5 м към сграда.                     

          Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното :

          Оспореното решение на главния архитект на община Балчик е издадено при условията и по реда на чл. 99 и следващи от АПК.

Обстоятелството, че административният орган е постановил непрецизен диспозитив и е оттеглил удостоверението по чл. 177, ал. 3 от ЗУТ, вместо да го отмени, приемайки, че е инициирал преразглеждане на въпроса, не променя характера на производството и крайния акт, с който то е приключено. Касае се за възобновяване на административното производство по реда на глава VІІ, дял І от АПК, а не за преразглеждане на издадения административен акт по реда на чл. 91 от АПК, което е видно и от посочените в решението фактически и правни основания за издаването му. В случая удостоверението за въвеждане в експлоатация не подлежи на оспорване по административен ред, а на пряк съдебен контрол по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ и като благоприятен за адресата си акт е влязло в сила от момента на издаването му. С оглед на това отмяната му по реда на чл. 99 и следващи от АПК е в правомощията на главния архитект като негов издател и обжалваното решение не е нищожно поради липса на компетентност.       

           Решението обаче е незаконосъобразно като издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон.

          За да отмени удостоверението за въвеждане в експлоатация, административният орган се е позовал на разпоредбите на чл. 99, т. 1 и т. 2 от АПК.

          Съгласно тези разпоредби влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му (т. 1) и/или когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство (т. 2).

Възобновяването на производството е извънреден способ за контрол на влязъл в сила административен акт. С него се засяга стабилитета на административния акт, поради което законодателят е предвидил строго определени срокове за прилагането му. Тези срокове имат преклузивен характер и с изтичането им се погасява възможността за пререшаване на въпроса, решен с акта.     

          По силата на чл. 102, ал. 1 от АПК възобновяването на производството по чл. 99, т. 1 може да се направи в тримесечен срок от влизането в сила на акта. Не е спорно, че удостоверението за въвеждане в експлоатация е влязло в сила на 15.01.2018 г., поради което крайният момент за възобновяване на производството по чл. 99, т. 1 от АПК е изтекъл на 15.04.2018 г. и административният орган не е разполагал с възможност да отмени удостоверението на това основание.         

Съгласно чл. 102, ал. 2 от АПК възобновяването на производството по чл. 99, т. 2 - 7 може да се направи в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието, а ако възникването предхожда издаването на акта, началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта. В случая твърдяното новооткрито обстоятелство – липсата на отстояние на офис сградата от уличния стоманобетонен стълб и нарушаването на границите на сервитутната зона на енергийния обект, предхожда издаването на процесното решение, поради което пределният срок за отмяна на удостоверението за въвеждане в експлоатация на основание чл. 99, т. 2 от АПК е бил една година от влизането му в сила. Този срок е изтекъл на 15.01.2019 г. и възобновяването на производството след тази дата е било недопустимо.

Следователно и в двете хипотези административният орган е пропуснал сроковете по чл. 102 от АПК, което е достатъчно основание за опорочаване на постановеното от него решение.    

          Решението е издадено и при отсъствие на материалноправните предпоставки на чл. 99, т. 2 от АПК. Това основание за възобновяване се свързва с непълнота на фактическия и доказателствения материал, която не не се дължи на процесуално нарушение или небрежност, а на обективна невъзможност да се разкрие обективната истина по време на висящността на производството по издаване на административен акт. Новооткрити по смисъла на закона са онези обстоятелства или доказателства за правно или доказателствено релевантни факти, които не са могли да бъдат включени в административното производство до момента на приключването му при полагане на дължимата грижа от страните. Нормите на чл. 9, ал. 2, чл. 35 и чл. 36 от АПК задължават органа да издаде индивидуалния административен акт, след като служебно събере всички доказателства и изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Посоченото в решението обстоятелство е съществувало към момента на въвеждане на обекта в експлоатация и е могло да бъде своевременно установено от административния орган включително чрез проверка на място, както е предвидено и в чл. 177, ал. 3, изр. второ от ЗУТ. Фактът, че в представения в административното производство констативен акт образец 15 неправомерно е вписано, че строежът е изпълнен в съответствие с  изискванията на чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, не освобождава главния архитект от задължението му да извърши надлежно проучване относно наличието или липсата на условията за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация. Следователно разположението на строежа в нарушение на строителните правила и норми за отстояние и безопасност няма характер на новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК и неправилно административният орган се е позовал на тази норма, за да отмени процесното удостоверение. Възобновяването не е средство за поправяне на процесуалните пропуски или грешки на страните в административното производство, поради което оспореното решение противоречи и на материалния закон.                        

          По изложените съображения съдът намира, че обжалваният административен акт се явява неправилен и незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

          При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателката има право на сторените от нея разноски в размер на 1260 лева, от които 10 лева платена държавна такса и 1250 лева платено адвокатско възнаграждение.

         Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът                                      

                                    

                                                   Р Е Ш И :

 

          ОТМЕНЯ по жалба на М.С.Д. ***, Решение (без номер) от 24.04.2023 г. на главния архитект на община Балчик за отмяна на Удостоверение № 5/15.01.2018 г. за въвеждане в експлоатация на строеж: „Офис“, находящ се в УПИ ХІІІ-42, кв. 12 по плана на в.з. „Белите скали“, гр. Балчик.                             

          ОСЪЖДА община Балчик да заплати на М.С.Д., с ЕГН **********,***, сумата от 1260 лева, представляваща направени разноски за първата инстанция. 

          РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                Административен съдия :