Решение по дело №91/2018 на Районен съд - Хасково

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

          №    120                                       19.04.2018 г.                         град Хасково

 

        

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори  наказателен състав,

на деветнадесети март   две хиляди и осемнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                 Съдия: Даниела Николова

 

секретар:Цветелина Станчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията

АНД № 91 по описа на Районен съд - Хасково за 2018 г.

 

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от Р.М. И.срещу Наказателно постановление № 301890– F313443от 27.11.2017 г. на И.Д. директор офис за обслужване  Хасково в  ТД на НАП, град Пловдив, с което на основание  чл. 264 ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане  на  жалбоподателя е наложена административна санкция – глоба  в размер на 200  лева за нарушение на състава на чл. 92, ал. 1  от ЗКПО. В подадената жалба се релевират оплаквания за направилност на атакуваното с нея наказателно постановление.Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното  наказателно постановление .

            Административнонаказващият орган, чрез упълномощения по делото представител – гл. юриск. К.     оспорва жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

           Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:        

         При извършена на 06.06.2017г. проверка  от св.Н.С.П. , към този момент  служител на НАП-Пловдив , офис Хасково, се установило че Р.М. И, ,като представляващ „АСМ ОРГАНИК ЕГГ“ЕООД- данъчно задължено по ЗКПО лице, не е изпълнило задължението си да подаде в компетентната ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за финансовата 2016г.Процесната  декларация съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗКПО е следвало да се подаде в срок до 31 март на следващата година, в случая до 31.03.2017г. в ТД на НАП по регистрация на данъчно задълженото лице - ТД на НАП Пловдив, офис Хасково.Прието е ,че  нарушението е извършено на 01.04.2017 г. в гр. Хасково. За това нарушение е съставен АУАН № F313443/30.06.2017г.,  по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН в отсъствие на нарушителя, тъй като след изпратена покана изх. №023-705/06.06.2017г., връчена по поща чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка с бар код AR6100014502152 на 16.06.2017 г., нарушителят не се е явил за съставянето му в указания 3-дневен срок. Нарушението е квалифицирано в АУАН като такова по чл. чл. 92, ал.2, вр.ал.1 от ЗКПО. Акта е предявен и връчен на 07.11.2017г., като по него няма направени и постъпили възражения в срока по ЗАНН .

          При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 264, ал. 1 от ЗКПО наложил процесната административна санкция.

          Изложената  фактическа обстановка се  установява  от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Н.П.    относно обстоятелствата, изложени в АУАН и тези около неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. Следва да се даде вяра и на показанията на свид.М.К. и Ж.М.    за изнесените от тях обстоятелства около съставяне на АУАН.

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:           

          Съгласно разпоредбата на чл.92 ал.1 от ЗКПО -   Данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.Според ал. 2 на същия текст  годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице,като с годишната данъчна декларация се подава и годишният отчет за дейността/ал.3/.В ал.4 на чл.92 от ЗКПО (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г., бр. 92 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) е предвидено ,че  годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството.Съгласно чл.38, ал.1, т.1 и ал.9  от ЗСч. - Предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва: т. 1. всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година.Според ал. 9 на този текст  (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) Алинеи 1 – 8 не се прилагат за:

 1. бюджетни предприятия и еднолични търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит; и

 2. предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период; това обстоятелство се декларира с декларация, която се публикува в търговския регистър в срок до 31 март на следващата година; такси по чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел за публикуване на декларацията не се дължат.

По силата на чл.261, ал.1 от ЗКПО -  Данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв.Следователно, деянието, за които е наложено на жалбоподателя административно наказание глоба  е обявено от закона за наказуемо.

         При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му в  отсъствие на  жалбоподател, и  в присъствие на двама   свидетели. Препис от АУАН е надлежно връчен на същия . Факт, удостоверен с нейния подпис в разписката, съдържаща се в самия АУАН. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити. 

            От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства по обвинението, повдигнато с АУАН, по което с наказателното постановление е ангажирана отговорността на жалбоподателя, действително, се установяват. Безспорно е, че жалбоподателят - „АСМ ОРГАНИК ЕГГ" ЕООД с ЕИК по Булстат: *********, който е данъчно задължено по ЗКПО лице, не е изпълнило задължението си да подаде в компетентната ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за финансовата 2016г. Същата декларация съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗКПО е следвало да се подаде в срок до 31 март на следващата година, в случая до 31.03.2017г. в ТД на НАП по регистрация на данъчно задълженото лице - ТД на НАП Пловдив, офис Хасково.  Следователно на 01.04.2017 г. в гр. Хасково жалбоподателят е извършил описаното в НП нарушение. Междувременно след издаването на НП, жалбоподателят е подал , годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за финансовата 2016г. , от която е видно че той не е осъществявал дейност съгласно ЗСч. Тези факти се доказват от свидетелските показания и от представената и приета по делото годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за финансовата 2016г. поради горното и съдът намира, че формално жалбоподателят е осъществил нарушението описано в НП. Правилно е определена и санкцията на осн.чл.264, ал.1 от ЗКПО.

     Следва да се отбележи, че с редакцията  на чл.92, ал. (4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г., бр. 92 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) - Годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството.

     С  редакцията на чл.38 от ЗСч. от ДВ.бр.97 от 05.12.2017г. в сила от 01.01.2018г.  е приета разпоредбата на чл.38, ал.9 от ЗСч.  ( в сила от 1.01.2018 г.),съгласно която  Алинеи 1 – 8 не се прилагат за: т. 1. бюджетни предприятия и еднолични търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит; и

 т.2. предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период; това обстоятелство се декларира с декларация, която се публикува в търговския регистър в срок до 31 март на следващата година; такси по чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел за публикуване на декларацията не се дължат.

     В случая обаче разпоредбата на чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч. се прилага само за изискването за публикуване на годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма от ЗСч., но не и за подаването на годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО. Именно подаването и публикуването на ГФО, или по-точно освобождаването от това задължение е обвързано с подаването на друг вид декларация от която да е видно, че предприятието не е осъществявало дейност през отчетния период, която декларация се- публикува в търговския регистър в срок до 31 март на следващата година. Изискването  за подаване на тази нова декларация обаче не касае подаването или по-точно неподаването  на декларацията по чл.92 от ЗКПО. От горното са налага извода ,че  при всички случаи, не подават декларация по чл.92 от ЗКПО, данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството и това не зависи от това дали са подали декларацията по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч., защото тя касае само - изискването за публикуване на годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма от ЗСч.

     Само за  пълнота следва да се отбележи, че съгласно  параграф 1, т.56 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО – По смисъла на този закон: т.56. (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) "Годишен отчет за дейността" е този по чл. 20, ал. 4 от Закона за статистиката. Съгласно чл.20, ал.(4) от ЗСт. (Нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г., предишна ал. 3, изм., бр. 81 от 2005 г.) Лицата по ал. 1, 2 и 3 са длъжни да представят на Националния статистически институт годишен отчет за дейността си, съдържащ статистически справки и счетоводни документи. Следователно  не може да се прави тъждество между Годишен отчет за дейността, който се подава с декларацията по чл.92 от ЗКПО и съответно годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма от ЗСч., които могат да не се публикуват ако предприятието не е извършвало дейност през отчетният период и подаде декларацията по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч.

            От гореизложеното  се налага извода, че през 2016г. жалбоподателят не е извършвал дейност по ЗСч. и поради това според настоящият състав на съда е налице хипотезата на чл.92, ал.4 от ЗКПО, който в случая е по-благоприятен с оглед нормата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, поради което и съдът  намира, че следва да се приложи чл.92, ал.4 от ЗКПО, която  изключва задължението му да подава декларация по чл.92 от ЗКПО , тъй като към  процесният период представляваното от жалбоподателя дружество не е осъществявало дейност. Ето защо и с оглед на последната разпоредба, обжалваното  НП  следва да се отмени като се приложи по-благоприятната за жалбоподателя законова разпоредба, която е влязла в сила преди влизането в сила на НП.

             Мотивиран така,  съдът

Р Е Ш И: 

          ОТМЕНЯ Наказателното постановление №301890 – F313443 от 27.11.2017г. издадено от и. д. Директор  на Офис за обслужване Хасково в ТД на НАП - гр. Пловдив.

            Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                      

 Съдия: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.