№ 56
гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20241110210776 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. В. С., ЕГН **********, против Наказателно
постановление № 22-4332-002213/01.03.2022 г., издадено от началник сектор
към ОПП - СДВР, с което на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200, 00 /двеста/
лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП
му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100, 00 /сто/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "в" ЗДвП.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилно и незаконосъобразност на
атакувания акт, поради което се претендира неговата отмяна. Оспорва се
жалбоподателят да е управлявал процесният лек автомобил.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата.
Депозира обяснения.
Въззиваемата страна - отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно
уведомена, не изпраща представител. По делото са постъпили писмени
бележки, с които се оспорват твърденията в жалбата и считат, че издадените
АУАН и НП са законосъобразни. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 26.11.2021 г., около 18.10 часа жалбоподателя С. управлявал лек
автомобил „*********** ***********“, с рег. № *********** в гр. София, по
ул. „Проф. Цветан Лазаров“, с посока на движение към ул. „Гео Милев“. Пред
1
него се намирал лек автомобил „************“, с рег. № *********,
управляван от св. Г.З. Тъй като имало движение автомобилът на св. З. не се
движел, а жалбоподателят опитал да го заобиколи, като го ударил в задната
лява част на бронята и левия калник, като му нанесъл материални щети. Св. З.
излязъл от управлявания от него автомобил и се насочил към жалбоподателя,
за да поиска обяснение за действията му, като последния му казал, че няма
нищо, заключил вратата си, показал знак с показалец и среден пръст и
потеглил, като щял да мине през св. З..
При пристигане на място служителите на ОПП - СДВР установили
единствено водача на лек автомобил „************“, с рег. № *********,
който попълнил декларация, в която посочил причините и обстоятелствата за
настъпване на ПТП, както и рег. номер на напусналия мястото автомобил,
участник в ПТП.
Съставен бил протокол за ПТП бл. № 1824749/26.11.2021 г. /рег. № 12002/.
След извършена справка за собственика и ползвателя на напусналия мястото
на ПТП лек автомобил, било установено, че това е именно жалбоподателят.
Същият бил поканен да се яви в сградата на ОПП - СДВР, където се явил на
27.01.2022 г. и попълнил декларация, в която отразил обстоятелствата по
настъпване на ПТП и причините, поради които бил напуснал
местопроизшествието.
Св. Ц.Ц., заемащ длъжност "младши автоконтрольор" към ОПП СДВР
съставил против жалбоподателя АУАН бл. № 207505/27.01.2022 г. за
нарушения на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "в" ЗДвП. Актът бил
предявен на жалбоподателя, който го подписал и възразил, съобразно
изложеното в декларацията.
Въз основа на съставения АУАН на 03.01.2022 г. началник сектор към
ОПП - СДВР издал атакуваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 200, 00 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100, 00 /сто/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца за нарушение на
чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "в" ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства – гласни: показанията на св. Г. З., св. Ц.Ц.
и С. както и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК –
справка - картон на водача, заповед рег. № 513з242/12.01.2016 г. на Директор
Старши Комисар на СДВР, Заповед № 8121К13318/23.10.2019 г., Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, Декларация от
27.01.2022 г., Декларация от 26.11.2021 г., Докладна записка от 26.11.2021 г.,
протокол за ПТП бл. № 1824749/26.11.2021 г. /рег. № 12002 и др.
Съдът възприе с доверие показанията на Г.З. доколкото същият е бил
очевидец на действията на жалбоподателя и по-конкретно потърпевш.
Логично е изложеното от свидетеля относно механизма на ПТП и с оглед
отразените в Протокол за ПТП причинени щети по неговото МПС.
2
Тезата на жалбоподателя относно събитията, развита в обясненията му не
може да бъде споделена, доколкото се опровергава категорично от останалия
доказателствен материал. Обясненията на жалбоподателя са абсолютно
нелогични и вътрешно противоречиви. От една страна заявява, че процесния
автомобил стоял пред ресторант, а от друга, че бил управляван от друго лице
и че впоследствие си тръгнали с такси. Съдът намира, че изложената теза
единствено обслужва неговите интереси, още повече, че към този момент е
бил с отнето СУМПС. От друга страна в съдебно заседание св. З. категорично
разпозна жалбоподателя, като водач на МПС на процесната дата, време и
място. Всичко гореизложено води до единствен извод, че следва да бъдат
кредитирани показаният на св. З. относно механизма на деянието и водача.
Показанията на св. З. следва да бъдат кредитирани и относно действията на
двамата след ПТП, а именно, че жалбоподателят му казал, че няма нищо,
потеглил с МПС като щял да мине през него.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото като ги оцени като
последователни, взаимнокореспондиращи си и съответни на гласните
доказателства.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна - наказаното физическо лице. НП е било връчено на 17.07.2024 г., а
жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН - на 17.07.2024
г.
Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез
допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното
нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е
извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка
отговаря на действителната.
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи - видно
от представената по делото Заповед № 513з-242/12.01.2016 г. на Директор
Старши Комисар на СДВР работи а.ят (на длъжност "младши
автоконтрольор") е бил компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Видно от Заповед № 8121з-13312/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи началникът на група "Административнонаказателна дейност" в ОПП
СДВР е оправомощен да издава наказателни постановления по ЗДвП на
обслужваната територия. Издалата наказателното постановление е заемала
длъжността началник на група "Административнонаказателна дейност" в
ОПП СДВР, на която е назначена със Заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г.,
поради което е разполагала с материална и териториална компетентност за
издаване на атакуваното наказателно постановление.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете
по чл. 34 ЗАНН.
Съдът намери, че при съставяне на АУАН и НП не са били допуснати
съществени процесуални нарушения относно връчването им. Същите е
3
предявен на нарушителя, като е положил подписа си.
За да е налице административно нарушение, следва да са установени
посочените в чл. 6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или
бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е
извършено виновно т. е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Посочената разпоредба
предвижда, че „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“.
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП вменява в задължение
на участниците в ПТП, когато между тях липсва съгласие относно
произшествието, без да напускат местопроизшествието, да уведомяват
съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило
произшествието, и да изпълняват дадените им указания.
Съдът приема, че отбелязаната в НП и АУАН фактическата обстановка
отразява вярно действителната такава. Съдът намира, че от обективна страна
жалбоподателя е извършил така описаните текстово в НП и АУАН нарушения,
чиято цифрова правна квалификация е съответно по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП, тъй като в посоченото време - 26.11.2021 г.,
около 18.10 часа и на посоченото място в гр. София, по ул. „Проф. Цветан
Лазаров“ с посока на движение към ул. „Гео Милев“ е управлявал лек
автомобил "********** ***********", с рег. № ********** и поради
движение с несъобразена скорост с интензивността на движението
/задръстване/ реализирал ПТП с намиращия се пред него лек автомобил
„******“, с рег. № *********. Били нанесени щети по задната лява част на
бронята на другото МПС и заден ляв калник, като му нанесъл материални
щети, след което при възникналия спор относно обстоятелствата около ПТП
напуснал мястото на ПТП, без да уведоми компетентните органи –
съответната служба за контрол на МВР, за които е ангажирана
административна отговорност спрямо него.
Установи се безспорно по делото, че жалбоподателя вместо да изчака
трафика, опитал да заобиколи св. З., при което го ударил в задната лява част.
Жалбоподателят несъобразявайки поведението си с разпоредбата на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП не е предвиждал, че ще реализира ПТП с намиращия се пред
него МПС, но е бил длъжен и е могъл да предвиди този резултат, с оглед на
което това деяние е извършено при форма на вината – небрежност
/несъзнавана непредпазливост/.
В разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП е предвидено административно
4
наказание ГЛОБА в размер на 200 лв. за водач, който управлява с
несъобразена скорост. В случая жалбоподателят е управлява МПС с
несъобразена с трафика скорост, което е станало причина за реализиране на
процесното ПТП. Поради това, съдът намира, че правилно е приложена
санкционната норма на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП. Същата предвижда наказание в
абсолютно определен размер, поради което и съдът не разполага с
правомощия по отношение размера на така наложената санкция.
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП вменява в задължение
на участниците в ПТП, когато между тях липсва съгласие относно
произшествието, без да напускат местопроизшествието, да уведомяват
съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило
произшествието, и да изпълняват дадените им указания.
Относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "В" от ЗДвП съдът установи
от събраните писмени доказателства и гласни доказателствени средства, че
нарушителят е осъществил състава от обективна и субективна страна.
Сочената за нарушена разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "в" ЗДвП
предвижда, че ако между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания. Установено е, че при
ПТП-то са настъпили имуществени вреди в задна лява част на МПС, няма
данни между участниците да е бил съставян двустранен констативен протокол
за ПТП, с което постигнат съгласие относно настъпилите вреди. От гласните
доказателствени средства – показанията на св. З. се установява, че
нарушителят е напуснал местопроизшествието, без да изчака органите на
МВР.
Нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП е извършено при
умишлена форма на вината, доколкото жалбоподателят е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им.
За нарушение на цитираните задължения на участниците в ПТП
разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП предвижда адм. наказания
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и глоба от 50 до 200 лв. В случая, съдът констатира, че са наложени
глоба и лишаване от правоуправление с размер и продължителност,
равняващи се на средния за глобата и близък до минималния за ЛПУМПС,
предвидени от законодателя, които са адекватни на установената фактическа
обстановка и още повече, видно от материалите по делото към момента
жалбоподателят е изтърпявал наказание свързано с лишаване от
правоуправление, което правилно е отчетено при определяне размера на
санкциите.
Съгласно разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в
сила от 24.12.2021 г.) за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58 г
от ЗАНН, поради което и съдът не следва да обсъжда въпроса за наличието
5
или липсата на маловажен случай на административни нарушения.
Поради всичко изложено, съдът намира, че обжалваното НП е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото на въззиваемата страна се дължат разноски,
заявени с депозираните писмени бележки, като съдът намира, че следва да са в
минималния предвиден размер – 80 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 и 7, т. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-
4332-002213/01.03.2022 г., издадено от началник сектор към ОПП - СДВР, с
което на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП на С. В. С., ЕГН ********** е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200, 00 /двеста/
лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП
му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100, 00 /сто/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "в" ЗДвП.
ОСЪЖДА основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН чл. 37 от Закона за правната
помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ на С. В. С.,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Столична дирекция вътрешни работи
(СДВР) сумата от 80, 00 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване по реда на глава X. АПК пред
Административен съд - София - град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6