Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 03 февруари 2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 11
януари 2023г. в състав:
Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ
при секретаря …… Мария Станчева………и в присъствието на прокурора …….….. като разгледа
докладваното от ……… съдията ……… административно дело №532……
по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 166, ал.2 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 195б, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ) и 145 и сл. Административно-процесуалния
кодекс (АПК).
Делото е образувано по повод постъпило оспорване от ЕТ „М.В.“,
с представляващ М.Х.В.,***, насочено срещу АУПДВ (Акт за установяване на
публични държавни вземания) под №232/18.08.2022г., издаден от директора на
Басейнова дирекция Дунавски район БДРР с център гр. Плевен, потвърден с решение
№173/17.10.2022г. на Министъра на околната среда и водите. С АУПДВ са
установени задължения на ЕТ по Разрешително № РВО-04/08.08.2011г. и
Разрешително № РВО-24/11.10.2011г. за периода 01.01.2021г. до 31.122021г. в общ
размер на 35 700.00 лева главница и лихва в размер на 1 824.81 лева, изчислена за периода от 16.02.2022 г. до 18.08.2022 г. Указано е на адресата на акта, че дължимата сума следва да бъде заплатена
по банковата сметка на БДДР в 14-дневен срок от получаването му.
Жалбоподателят, с жалба (л.5 и сл. от адм. дело №10223/22г. на
Административен съд-София-град) първоначално е сезирал АССГ, но с оглед
правилата на местната подсъдност делото е изпратено по подсъдност на АС-Русе. В
жалбата се твърди, че АУПДВ е незаконосъобразен, в нарушение на материалния
закон, при съществени нарушение на административно-производствените правила и норми,
при липса на изискуемата форма и съдържание. Оспорват се всички факти, послужили
като основание за издаването на АУПДВ. Оспорват се и направените с акта
изчисления на дължимите от ЕТ суми. Твърди се, че за цялата 2020г. (независимо,
че АУПДВ визира период на задължения за 01.01.2021г. до 31.122021г.) ЕТ не е
носител на процесните разрешителни.
Иска се от съда
да отмени Акт за установяване на публично държавно вземане №232/18.08.2022г., издаден
от директора на Басейнова дирекция Дунавски район БДРР с център гр. Плевен.
Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата - директорът на Басейнова дирекция Дунавски район
БДРР с център гр. Плевен, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. Ц., в
съдебно заседание в хода на устните състезания оспорва основателността на
жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните
в настоящото производство доказателства, включително тези, намиращи се зад
кориците на адм. дело №10223/22г. на Административен съд-София-град и след направената
проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално
допустима.
Налице е годен предмет на оспорване - индивидуален административен акт,
изрично посочен в закона – чл.166, ал.2 от ДОПК, вр. с чл.21 АПК.
Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта,
имащ право и интерес от обжалването. Спазен е и преклузивният 14-дневен срок за оспорване по чл.149, ал.3,
вр. с ал.1 от АПК. Решението на горестоящия АО е връчено на ЕТ „М.В.“ на 19.10.2022г.
(л.13 от адм. дело №10223/22г.), а жалбата срещу първоначалния издаден акт
е депозирана в деловодството на АО на 03.11.2022г. (л.5 и сл. от адм. дело №10223/22г.).
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Фактически и правни съображения:
ЕТ „М.В.“, с представляващ М.Х.В.,*** е титуляр на Разрешително №
РВО-04/08.08.2011г. и Разрешително № РВО-24/11.10.2011г., издадени от изпълнителния
директор на Изпълнителна Агенция "Проучване и поддържане на река
Дунав"(ИАППД) за ползване на повърхностен воден обект с цел изземване на
наносни отложения от коритото на р. Дунав с плаващи средства. По първото разрешително
(л.66-67 от адм. дело №10223/22г.) е разрешено
изземването на 7 000 м3 годишно от динамичните запаси. Срокът
на действие е бил първоначално определен до 31.12.2015г., но в последствие с
нарочни решения на компетентния орган и съобразно закона, срокът е удължен до
края на 2021г. По разрешително № РВО-24/11.10.2011г. (л.74 и сл. от адм. дело
№10223/22г.) на ЕТ е разрешено
изземването на също толкова - 7 000 м3 годишно от динамичните запаси. Крайният
срок на това разрешително е също до 31.12.2015г.,
но в последствие срокът му е удължен като при първото. В Планове за управление на
речните басейни (ПУРБ) е наличен регистър, който е публичен и от който е видно,
че ЕТ е носител на тези разрешителни и техният срок все още не е изтекъл към
датата на издаване на оспорения административен акт (http://www.bd-dunav.org/content/registri/razreshitelni-i-resheniia/).
Извлечение от регистъра е представено и на л.79-80 от адм. дело №10223/22г., от
което е видно, че към 01.06.2022г., ЕТ „М.В.“ е с действащи разрешителни. В подкрепа на този факт /извод/ са и двата
годишни доклада (л.52 и сл. от адм. дело №10223/22г.), които ЕТ „М.В.“ предоставя
на директора на Басейнова дирекция Дунавски район гр. Плевен, в изпълнение на
задължението си по чл.48, ал.1, т.12 от Закон за водите. В подкрепа на извода
за действащи разрешителни е и писмо, изх. №ВО-37#1 от 03.02.2022г. (л.58 и сл. от адм. дело №10223/22г.), издадено от
изпълнителния директор на ИАППД. С писмото ЕТ е уведомен, че по повод подадени от
търговеца заявления за изменение и поддържане на действието на Разрешителни за
ползване на повърхностен воден обект, с цел изземване на наносни отложения от
коритото на р. Дунав, са налице решения №ПД-14-6 и №ПД-14-7 от 01.02.2022г., издадени
от директора на ИАППД, с които е спряна процедурата с оглед висящо съдебно производство
пред ВАС, по дело №1231/2020г.
На 16.03.2022г., с изх. № КД-04-4 (л.48 и сл. от адм. дело №10223/22г.) е
изпратено уведомление до ЕТ за започване на административно производство по
издаване на АУПДВ за дължими такси по ЗВ
по Разрешително № РВО-04/08.08.2011г. и Разрешително № РВО-24/11.10.2011г. за
периода 01.01.2021г. до 31.12.2021г. Изготвена е и покана за доброволно
изпълнение, издадена на основание чл.195б, ал.2, т.3 от Закон за водите и чл.182,
ал.2, пр.1 от ДОПК (Данъчно-осигурителен процесуален кодекс)- л.48 и сл. от адм.
дело №10223/22г.
ЕТ е депозирал възражение по уведомлението (л.45, 46 от адм. дело
№10223/22г.), с което твърди, че не дължи таксите поради факта, че през цялата
година не са добили и ползвали нито един м3 инертен материал поради лоши метеорологични
условия. Твърдял е наличието на форсмажорни обстоятелства. На следващо място се
позовал на противоконституционност на чл. 194, ал. 4, т. 1 от Закона за водите,
по повод на което е било образувано к. д. № 13/2021 г. по описа на КС на Р
България, с докладчик съдията Атанас Семов.
С писмо, изх. №КД-04-4(2) от 12.04.2022г. (л.43 от адм. дело №10223/22г.), издадено
от директора на Басейнова дирекция Дунавски район гр. Плевен административното
производство по издаване на АУПДВ е спряно, на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК,
до приключване на образуваното к. д. № 13/2021 г. по описа на КС на Р България.
След постановяване на Решение № 5 от 14.06.2022 г. на КС по к. д. № 13/2021
г., ЕТ е уведомен за възобновяване на административното производство (виж писмо
изх. №КД-04-4(3) от 05.07.2022г. на същия АО) на л.40-41 от адм. дело
№10223/2022г. по описа на АССГ.
Отново е отправено възражение от ЕТ „М.В.“ (л.38-39 от адм. дело
№10223/22г.) до директора на Басейнова дирекция Дунавски район гр. Плевен, с
дата 17.07.2022г., с което заявява, че поради обективна невъзможност, заради положението
на зоната, в която е разрешено изземването, то е възможно само при нулев водостоеж.
Иска спиране на административното производство и очаква предложение за
разсрочено плащане на претендираните от директора на Басейнова дирекция
Дунавски район гр. Плевен
суми.
На 25.07.2022г. е съставен и Констативен протокол (л.35 и сл. от адм. дело
№10223/22г.), с който след извършена документална проверка на ЕТ „М.В.“, експерти
в дирекция „Контрол“ при Басейнова дирекция Дунавски район са установили неплащане
от страна на ЕТ на дължими по закон и приложимата Тарифа такси за ползване на
воден обект за изземване на наносни отложения от коритото на р. Дунав. Констатирали
са неплащане на тези такси за периода 01.01.2021г. до 31.122021г. по двете
разрешителни. Изчислили ги, като са установили по Разрешително № РВО-04/08.08.2011г.
за този период задължения за такси в размер на 17 850 лева и по Разрешително
№ РВО-24/11.10.2011г. – също 17 850 лева. Описали са и начина на изчисленията
на тези такси. Посочили са до коя дата е следвало да са платими и дължимата след
тази дата лихва. Указали са, че предстои издаване на АУПДВ. Този протокол също
е връчен на ЕТ.
Независимо от депозираните възражения, на 18.08.2022г., директорът на
Басейнова дирекция Дунавски район гр. Плевен издава Акт за установяване на
публични държавни вземания №232/18.08.2022г. С него е определил задължения на ЕТ
„М.В.“ по Разрешително № РВО-04/08.08.2011г. и Разрешително №
РВО-24/11.10.2011г. за периода 01.01.2021г. до 31.122021г. в общ размер на 35
700.00 лева главница (сбор от сумите 17 850
лева, дължими по едното разрешително и 17 850 по второто разрешително) и лихва в размер на 1 824.81 лева, изчислена за периода от 16.02.2022 г.
до 18.08.2022 г.
След оспорване пред горестоящия АО на акта, министърът на околната среда и
водите постановява решение №173/17.10.2022г. (л.8 и сл. от адм. дело
№10223/22г.), с което жалбата на ЕТ „М.В.“ е отхвърлена, а АУПДВ №232/18.08.2022г.
е потвърден.
Недоволен от резултата, ЕТ оспорва първоначално издадения АУПДВ пред съда.
При така установените факти и обстоятелства е издаден оспореният АУПДВ.
Правни изводи:
Предмет на съдебна проверка е акт по чл. 195б от Закона за водите,
установяващ държавно вземане с публичен характер, касаещо неплатена такса за
ползване на воден обект, определена на основание чл. 194, ал. 1, т. 2 б.
"а" от Закона за водите, в размера, съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 13, ал.
1 и ал.2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване.
Актът за установяване на публично държавно вземане №232/18.08.2022г. е
издаден от директора на Басейнова дирекция Дунавски район гр. Плевен, на
основание чл.166, ал.1 от ДОПК, вр. с чл.195б, ал.1 и ал.2 и чл.194, ал.1, т.2,
б. „а“ от закон за водите.
С него се установява по отношение на ЕТ „М.В.“, с представляващ М.Х.В.,*** публично
държавно вземане в размер общо на 35 700 лева главница и лихви в размер на
1 824.81 лева, изчислена за периода 16.02.2022. до 18.08.2022г., дължима
до пълното погасяване на главницата. Сумата е сбор от таксите за ползване на
воден обект за изземване на наносни отложения от коритото на р. Дунав, дължими за
период от 01.01.2021г. до 31.12.2021г., изчислена за двете разрешителни, по
приложимата разпоредба от ЗВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 195б от Закона за водите, вземанията за
незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по ЗВ се определят с акт за
установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции,
издаден по реда на чл. 166 ДОПК, което производство има за цел установяване по
основание и размер на публични вземания.
Ето защо АУПДВ №232/18.08.2022г. е валиден административен акт, постановен
в писмена форма от компетентен орган..
АУПДВ е издаден по предвидения за това ред и при спазване на процесуалните
правила и норми, като ЕТ е надлежно уведомен за откритото производство и му е
предоставена възможност в пълен обем да защити своите права, да ангажира доказателства,
да заяви своето становище и възражения по констатациите. Спазена е установената
от закона форма. АУПДВ е надлежно мотивиран и в него достатъчно пълно, ясно и
точно са изложени фактическите и правни основания за издаването му.
Процесният АУПДВ е издаден и в съответствие с материалния закон и
преследваната от него цел.
Три са основните въпроса, на които следва да бъде даден отговор в настоящото
съдебно производство.
Първият : Титуляр ли е ЕТ „М.В.“, с представляващ М.Х.В.,*** на Разрешително
№ РВО-04/08.08.2011г. и Разрешително № РВО-24/11.10.2011г. и ако да, действащи
ли са за времето от 01.01.2021г. до 31.12.2021г., за който период са установени
задълженията му с АУПДВ №232/18.08.2022г.?
Безспорно, ЕТ „М.В.“ е титуляр на двете разрешителни, цитирани в предходния
абзац и те са действащи за процесния период. Видно от извлечение от регистъра на
л.79-80 от адм. дело №10223/22г. е, че към 01.06.2022г., ЕТ „М.В.“ е с
действащи разрешителни.
Вярно е, че срокът им на действие е бил първоначално определен до
31.12.2015г., но в последствие е удължен с нарочни решения на компетентния
орган и в срок съобразно закона.
Ако те не бяха действащи, то нямаше да има причина и основание за ЕТ да
предоставя на директора на Басейнова дирекция Дунавски район гр. Плевен, в
изпълнение на задължението си по чл.48, ал.1, т.12 от Закон за водите двата
доклада (л.52 и сл. от адм. дело №10223/22г.). Задължение по чл.48, ал.1, т.12
от закона - в срок до 31 март на следващата отчетна година да предоставят на
директора на съответната басейнова дирекция, а в случаите на издадено
разрешително по чл. 46, ал. 1, т. 3 - и на директора на съответната регионална
инспекция по околната среда и водите, доклад за изпълнението на условията в
издадените им разрешителни, имат само водоползвателите - титуляри на
разрешителни.
На следващо място, те са действащи и по друга причина, доказваща по
безспорен начин, валидността и действието им : Налице е писмо, изх. №ВО-37#1 от
03.02.2022г., издадено от изпълнителния директор на ИАППД. С писмото ЕТ е
уведомен, че по повод подадени от търговеца заявления за изменение и поддържане
на действието на Разрешителни за ползване на повърхностен воден обект, с цел изземване
на наносни отложения от коритото на р. Дунав, са налице решения №ПД-14-6 и
№ПД-14-7 от 01.02.2022г., издадени от директора на ИАППД (л.58 и сл. от адм.
дело №10223/22г.). В уведомителното писмо №ПД-14-6 четем, че Разрешително №
РВО-04/08.08.2011г., с титуляр ЕТ „М.В.“ е със срок до 31.12.2021г. Този срок е
бил удължен с Решение №ПД-14-99/15.06.2017г., липсващо в адм. преписка, но
описано в извлечение от регистъра на действащите разрешителни, представено на
л.79-80 от адм. дело №10223/22г., от което е видно, че към 01.06.2022г. ЕТ „М.В.“
е с действащи разрешителни за изземване на наносни отложения от коритото на р. Дунав).
Абсолютно по идентичен начин стоят нещата и с Разрешително №
РВО-24/11.10.2011г.
Следователно, противно на твърденията на ЕТ, че не е титуляр на действащи Разрешителни
за ползване на повърхностен воден обект с цел изземване на наносни отложения от
коритото на р. Дунав, той е бил. Друг е въпросът, че ЕТ твърди това за друг период-за
2020г., който не е релевантен за спора, защото АУПДВ касае задължения по ЗВ за 01.01.2021г.
до 31.122021г.
Вторият основен въпрос по това дело е : Какъв е реда,
причината и основанието на база на които се дължи такса за ползване на
повърхностен воден обект, с цел изземване на наносни отложения от коритото на
р. Дунав?
Разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от Закона за водите въвежда общ разрешителен
режим, приложим във всички случаи, освен за предвидените изключения и в
частност за водовземане от повърхностни или от подземни води - чл. 46, ал. 1,
т. 1, буква "ж" и за изземване на наносни отложения от повърхностни
водни обекти - чл. 46, ал. 1, т. 4.
За водовземане и ползване на водните обекти с цел стопанска дейност чл. 8,
ал. 2 ЗВ определя да се заплаща такса за използването на природния ресурс като
гаранция за създаване на еднакви условия за стопанска дейност на всички
граждани и юридически лица. Разбира се лицата, осъществяващи тези дейности, имат
задължение да опазват околната среда (виж чл.8, ал.3 от ЗВ).
Предвидените в чл. 194 ЗВ такси са част от икономическото регулиране на
дейностите по управление на водите, основаващо се на основните положения в чл.
192, ал. 1 от закона и на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка за действията на
Общността в областта на политиката за водите (Рамкова директива за водите).
Разпоредбата на чл. 194 ЗВ регламентира различни дейности по използване на
водите, подлежащи на заплащане на такси, и начина на определяне на тези такси.
Таксите за "ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от
река Дунав и водохранилищата" са регламентирани в чл. 194, ал. 1, т. 2,
буква "а" ЗВ. Принципът, установен в чл. 194, ал. 4, т. 1 от Закона за
водите, изменена със ЗИД ЗВ (ДВ, бр. 58 от 2015 г.), е определяне на таксата за
изземване на наносни отложения от река Дунав на база разрешения обем на
изземване, а не на база количество или други показатели.
Точно в тази връзка /начина на определяне на таксата в закона/ са
неоснователни възраженията на ЕТ, че след като не се ползвал поради различни
обстоятелства от възможността за изземване на наносни отложения от река Дунав,
не дължал такса по чл. 194, ал. 1, т. 2, буква "а" ЗВ.
Именно по повод проверка на цитираната норма за нейната
противоконституционност е постановено Решение № 5 от 14.06.2022 г. на КС по к.
д. № 13/2021 г., докладчик съдията Атанас Семов. В решението е направен е пълен
и обстоен анализ на различните режими за събиране на такси по ЗВ. Нормата на член
194, ал. 4, т. 1 от Закона за водите предвижда таксата за ползване на воден
обект за изземване на наносни отложения от река Дунав и водохранилища да се
определя на базата на разрешения обем за изземване. За други такси, уредени в
същата норма, е предвиден различен начин на определяне, като например таксата
за водовземане от повърхностни и от подземни води съгласно чл. 194, ал. 2 ЗВ се
определя на основата на реално отнетия обем вода.
С решението си Конституционният съд приема, че не е налице противоконституционност
на чл. 194, ал. 4, т. 1 от Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 27 юли 1999
г.; посл. изм. и доп., бр. 20 от 11 март 2022 г.).
Ето защо, като е носител на редовни и валидни Разрешителни за ползване на
повърхностен воден обект, с цел изземване на наносни отложения от коритото на
р. Дунав, ЕТ „М.В.“ дължи и съответните такси за това.
И третия важен въпрос в това производство : Правилно ли са определени в АУПДВ задължения на ЕТ по ЗВ за 01.01.2021г.
до 31.122021г., касаещи ползване на повърхностен воден обект, с цел изземване
на наносни отложения от коритото на р. Дунав?
Таксите за индивидуално използване на водите и водните обекти съгласно
разпоредбата на чл. 43, ал. 4 ЗВ и размерът на таксите по ал. 1, т. 1 – 3,
начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определят с Тарифа,
приета от Министерския съвет. Приложимата Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване (обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в
сила от 1.01.2017 г.) е приета с Постановление № 383 от 29.12.2016 г. на
Министерския съвет на Република България.
Разпоредбата на чл. 194, ал. 6 от ЗВ
също сочи, че размерът на таксите по ал. 1, т. 1-3, начинът и редът за тяхното
изчисляване и заплащане се определя с Тарифа на Министерския съвет.
Нормата на чл. 4, ал. 1 от Тарифата определя, че таксите за ползване на
воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав и водохранилища са
на базата на разрешения обем на изземване.
Според чл. 13, ал. 1 от същата Тарифа, таксата за ползване на воден обект
за изземване на наносни отложения от река Дунав и водохранилища се определя по
следната формула: Т = Е х W, където: Т е размерът на дължимата такса – в лева;
Е – единичният размер на таксата – в лева /куб. м; W – размерът на разрешения
обем на изземване – в куб. м. Алинея 2 на чл. 13 определя единичният размер на
таксата за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения - 2, 55
лв. /куб. м.
Виждаме, че АО е изчислил таксата по Разрешително № РВО-04/08.08.2011г., като
е умножил разрешения обем за изземване - 7 000 м3 годишно от динамичните запаси
х 2.55 лева/м3 и е получил сумата от 17 850 лева. Идентично, с
оглед на същия разрешен обем за изземване - 7 000 м3 годишно от динамичните
запаси се получава и при Разрешително № РВО-24/11.10.2011г. - 17 850 лева.
Следователно, по отношение на дължимата главница по двете разрешителни за ползване
на воден обект, таксата/сумата/ е коректно изчислена в АУПДВ и е в общ размер
на 35 000 лева.
По отношение на лихвите :
Според разпоредбата на чл.194б, ал.1 от ЗВ „Ежегодно към 31 януари на
следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни
разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда,
определят и декларират дължимата такса по образец, утвърден от министъра на
околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции
и на Министерството на околната среда и водите. Образецът съдържа данните
съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се определят таксите“.
Задължението по декларацията /по ал.
1/, по която задълженото лице е изчислило дължимата такса, се внася в срок до
15 февруари, видно от чл. 194б, ал. 2 от ЗВ. По силата на чл. 175, ал. 1 от ДОПК за незаплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи
лихва в размер, определен в Закона за лихвите върху данъци, такси и други
подобни вземания.
Следователно лихвата, която дължи ЕТ е за времето от 16.02.2022 г. до
датата на издаване на АУПДВ - 18.08.2022 г., и е дължима до пълното погасяване
на задълженията, както правилно е посочил и АО в своя акт. С оглед настъпващите
промени в основния лихвен процент на БНБ, законната лихва също е възможно да търпи
промяна.
Въз основа на така изложените фактически и правни изводи съдът намира, че оспореният
акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, надлежно оправомощен,
в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в
съответствие с материалния закон и целта на закона. С оглед на това подадената
жалба като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли.
В същия смисъл е съдебната практика на ВАС - Решение № 11647 от 15.12.2022
г. на ВАС по адм. д. № 10498/2021 г., I о., Решение № 10243 от 14.11.2022 г. на
ВАС по адм. д. № 5824/2022 г., I о. Решение № 9236 от 20.10.2022 г. на ВАС по
адм. д. № 5767/2022 г., VIII о. Решение № 1137 от 8.02.2022 г. на ВАС по адм.
д. № 6174/2021 г., VIII о. и др.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в тежест на жалбоподателя
- ЕТ „М.В.“, с представляващ М.Х.В.,*** следва
да се присъдят направените деловодни разноски от ответната страна, които са
своевременно предявени и които съдът определя в размер от 150 лева - юрисконсултско
възнаграждение, съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.
Воден от горното, на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на ЕТ „М.В.“, с
представляващ М.Х.В.,***,
против Акт за установяване на публично държавно вземане №232/18.08.2022г., издаден
от директора на Басейнова дирекция Дунавски район с център гр. Плевен.
ОСЪЖДА ЕТ „М.В.“, с
представляващ М.Х.В.,***, ЕИК ********* да заплати на Басейнова дирекция "Дунавски
район" - гр. Плевен сумата от 150 (Сто
и петдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховния административен съд.
Съдия: