№ 5183
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20241110133686 по описа за 2024 година
Предявени са ,по реда на чл.422 от ГПК обективно и субективно кумулативно
съединени положителни установителни искове от Е.И.Е ЕООД с ЕИК: ...................... срещу
Е...... К.......... ООД с ЕИК: ........................ и Е......“ ЕАД с ЕИК: ........................, при условията
на солидарна отговорност, както следва: иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
258 ЗЗД, вр. чл. 286 ТЗ за установяване в отношенията между страните, че ответниците
дължат солидарно на ищеца сума в размер на 19 050лева /след допуснато изменение на
иска/, представляваща незаплатена част от договорено възнаграждение в размер на 33 150
лева, съгласно Договор за изработка от 02.05.2023 г., ведно със законна лихва от 24.10.2023 г.
до изплащане на вземането и иск с правно основание чл. 309а, ал. 1 ТЗ за установяване в
отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца сума в размер на
129,60 лева, представляваща обезщетение за извършени разходи за отправяне на нотариални
покани.
За горепосочените суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 58281/2023 год. по описа на СРС, 65 състав.
В исковата молба се твърди, че между Е.И.Е ЕООД, в качеството му на изпълнител и
Е...... К.......... ООД и Е......“ ЕАД, в качеството им на възложители, е сключен договор за
изработка с предмет: смяна на предназначението за обект земеделска земя в земя за
жилищни нужди за ПИ 030042 с площ от 8.5 дка и ПИ 030041 с площ от 8.5 дка в землището
на с. Българево, общ. Каварна, съгласно строителните параметри в Заповед № 1554/2007 г.
на общ. Каварна. Твърди се, че в клауза чл. 4, ал. 1 от договора било уговореното
възнаграждение на изпълнителя в размер на 33150 лева. Страните уговорили
възнаграждението да бъде платено, както следва: сумата от 1000 лева - авансово преди
подписването на договора (съгласно чл. 4, ал. 1, б. „а“ от договора), сумата от 15000 лева -
след подписване на договора, за което изпълнителят поемал задълженията по договора и е
длъжен да завърши процедурата по смяна на предназначението на имотите (съгласно чл. 4,
ал. 1, б. „б“ от договора) и сумата от 17150 лева - при отпадане на заплатените към Решение
03 от 17.05. 2007 г. такси на основание чл. 30 от 3033 (т.е. приспадането им от дължимите по
1
новата процедура) и след Решение на комисията за промяна на предназначението на
имотите. Твърди се, че към настоящия момент ответниците са заплатили следните суми:
сумата от 1100 лева, заплатена по банков път от Е...... К.......... ООД преди подписването на
договора - на 14.03.2023 г.; сумата от 5000 лева, заплатена по банков път от Е...... К..........
ООД на 25.05.2023 г. сумата от 3000 лева, заплатена по банков път от Е...... К.......... ООД на
22.06.2023 г. и сумата от 2000 лева, заплатена по банков път от Е......“ ЕАД на 22.06.2023 г.,
като общо заплатената на ищеца сума от двете дружества възлизала на сумата от 11000 лева.
Посочва се, че ищцовото дружество е изпълнило стриктно задълженията си по процесния
договор, като на 15.06.2023 г. било издадено Решение № 05 на Министерство на земеделието
и храните, областна дирекция „Земеделие“ Добрич, с което било променено
предназначението на ПИ 030041 и ПИ 030042 в землището на с. Българево, общ. Каварна от
земеделска земя в земя за жилищни нужди. С посочено решение било определено, че и
всяко едно от ответните дружества следвало да заплати само сумата от 12622,50 лева от
таксата по чл. 30, ал. 1 ЗОЗЗ в размер на 24310 лева, като съответно от тази сума била
приспадната таксата в размер на сумата от 11687,50 лева, заплатена по Решение №
03/17.05.2007 г., което било влязло в сила на 20.07.2023 г. Твърди се, че ищцовото дружество
е изпратило до двете ответни дружества, чрез електронна поща, покана за приемане на
извършената работа с проект за приемо-предавателен протокол на документи, за което
ищецът не получил отговор от същите. С оглед предходното, на 27.07.2023 г. ищцовото
дружество отправило нотариални покани до всяко едно от ответните дружества за приемане
на работата от същите на дати 03.08.2023 г. в 16.00 ч. и 17.08.2023 г. в 16.00 ч. Сочи се, че
нотариалните покани били получени от ответниците на 01.08.2023 г., но на определените
дати не се явили представители на поканените, нито бил получен отговор от същите на
телефонни обаждания.
Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответниците. Била издадена такава заповед срещу последните, като
предвид възражението на длъжниците, че не дължат сумите по същата, съдът е дал указания
за предявяване на установителен иск в едномесечен срок. Ето защо предявява настоящите
искове. Претендира и разноски по делото.
В с.з. ищецът се представлява от адв.Н. ,която поддържа предявените искове ,като
признава плащането на 3000 лв. от 02.05.2023 г.,посочено в отговора на исковата молба .
С определение от о.с.з. от 13.02.2025год.,на основание чл.214 от ГПК е допуснато
изменение на предявения иск ,с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 258 ЗЗД, вр. чл.
286 ТЗ за сумата от 22 050 лева, представляваща незаплатена част от договорено
възнаграждение в размер на 33 150 лева, съгласно Договор за изработка от 02.05.2023 г.,
ведно със законна лихва от 24.10.2023 г. до изплащане на вземането, като намален размера
на същия с 3000 лв., който следва да се счита предявен за сумата от 19 050 лв.,
представляваща незаплатена част от договорено възнаграждение в размер на 33 150 лева,
съгласно Договор за изработка от 02.05.2023 г., ведно със законна лихва от 24.10.2023 г. до
изплащане на вземането.
Ответниците в срока по чл. 131 ГПК са депозирали отговор на исковата молба, с
който оспорват исковете по основание и размер.
В отговора и на двете ответни дружества се твърди, че плащанията, които ищцовото
дружество е получило по процесния договор за изработка са повече от твърдените такива в
исковата молба. В тази връзка се сочи, че на 02.05.2023 г. ищецът е получил сума в размер на
3000 лева, като наредител на плащането, по възлагане на ответника Е...... К.......... ООД, било
Адвокатско дружество „Абрашев и съдружници“.
Навеждат се възражения за нищожност на клаузата на чл. 4, ал. 1, б. „в“ от
процесния договор за изработка на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради протИ.речието със
закона, евентуално като заобикаляща закона и накърняваща добрите нрави. В тази връзка се
2
излагат доводи, че съгласно посочената клауза „остатъкът в размер на 17 150 лева се дължи
само при отпадане на заплатените към Решение 03 от 17.05.2007 г. такси на основание чл. 30
от ЗОЗЗ и се дължат след Решение на комисията за промяна на предназначението на
земеделска земя в земя за жилищни нужди за ПИ 030042 с площ от 8,5 дка и ПИ 030041, с
площ от 8,5 дка“, от което следвало, че при издаване на новото решение за потвърждаване на
вече издаденото решение за промяна на предназначението на описаните в договора имоти,
заплатените при издаване на Решение № 03/17.05.2007 г. такси не се дължали по силата на
закона и се приспадали автоматично от комисията по чл. 17 от ЗОЗЗ. Посочва се, че
заплатената от ответниците по-ниска такса произтичала от директното приложение и
изпълнение на закона от комисията по чл. 17 от ЗОЗЗ, а не вследствие на специално
предприети действия от ищеца. Сочи се, че получаването от ищеца на възнаграждение по
чл. 4, ал. 1, б. „в“ от процесния договор за изработка би накърнило добрите нрави, доколкото
същият би получил парична престация от ответниците за резултат, който настъпва в
патримониума на ответниците не поради изпълнение от ищеца, а по силата на закона, като
това би довело и до неоснователно обогатяване на ищеца. Твърди се, че заплатените към
Решение 03 от 17.05.2007 г. такси, на основание чл. 30 от ЗОЗЗ, не са отпаднали, каквото
било изискването на клаузата на чл. 4, ал. 1, б. „в“ от процесния договор за изработка, а били
приспаднати от комисията по чл. 17 от ЗОЗЗ, като ответниците били задължени да заплатят
към тези такса и допълнителна такава в размер на сумата от 12622,50 лева, която сума била
преведена по сметката на ОД „Земеделие“ гр. Добрич на 31.08.2023 г. В тази връзка се сочи,
че в представените от ищеца по делото Решение № 05 от 15.06.2023 г. и писма до ответните
дружества на Министерството на земеделието и храните, Областна дирекция „Земеделие“
гр. Добрич с изх. номер до ответника Е......“ ЕАД - ПО-10-34-1/16.06.2023 г., съответно до
ответника Е...... К.......... ООД - ПО-10-35-1/16.06.2023 г., изрично било посочено, че
дължимата такса за подновяване на Решение 03 от 17.05.2007 г. е 24310 лева, като в нея се
включвали две суми, а именно: заплатената от ответниците такса в размер на 11687,50 лева
за Решение 03 от 17.05.2007 г. и доплащане в размер на 12622,50 лева.
При тези съображения ответниците молят съда да отхвърли предявените главен и
акцесорен иск по чл. 309а, ал. 1 ТЗ като неоснователни.
В отговора на ответното дружество Е......“ ЕАД, освен горните доводи, се излагат и
аргументи за неоснователност на исковите претенции, поради липсата на материалноправна
легитимация на същото да отговаря по предявените искове. В тази връзка се излагат
възражения, че Е......“ ЕАД не е страна по процесния договор за изработка, доколкото негов
законен представител не е подписвал същия, съответно и не обвързвал Е......“ ЕАД. Посочва
се, че в процесния договор за изработка били сгрешени както седалището и адреса на
управление на Е......“ ЕАД, така и лицето, което представлява дружеството. Сочи се, че
името на законния представител на Е......“ ЕАД, а именно лицето Калинка Балчева
Червенракова, не фигурира на нито една страница от процесния договор, нито същият е
подписан от това лице, като в тази връзка се навежда възражение, че положеният подпис за
ВЪЗЛОЖИТЕЛ на стр. 5 на договора не бил на г-жа Червенракова.
Ответниците претендират и направените по делото разноски.
В с.з. се представляват от адв.Г. ,който поддържа възраженията в писмените
отговори и моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства ,намира за
установено от фактическа страна следното:
Депозирано е на 24.10.2023год. заявление от Е.И.Е ЕООД с ЕИК: ......................
срещу Е...... К.......... ООД с ЕИК: ........................ и Е......“ ЕАД с ЕИК: ........................ ,за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Въз основа на така предявеното заявление е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 58281/2023 год. по описа на СРС, 65
3
състав, с която е разпоредено длъжниците да заплатят претендираните суми на кредитора.
Срещу издадената Заповед в срока по чл.414 от ГПК са депозирани възражения от
длъжниците .Ето защо съдът е дал указания на заявителя,че на основание чл.415,ал.1,т.1 от
ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си,което разпореждане е връчено на
страната на 07.05.2024год.
В срок на 07.06.2024год. е постъпило доказателство,че заявителят в едномесечен
срок е предявил иск за установяване на вземането си,а именно Искова молба до СРС ,въз
основа на която е образувано настоящото производство.
Предявените искове са процесуално допустими.
Видно от Договор за изработка от 02.05.2023год. ,същия е сключен между Е......“
ЕАД с ЕИК: ........................ ,представляван от управителя Евгений Веселинов Воденичарски ,
Е...... К.......... ООД с ЕИК: ........................ ,представляван от управителя Евгений Веселинов
Воденичарски ,в качеството на възложители и Е.И.Е ЕООД с ЕИК: ......................
,изпълнител.
Съгласно чл.1 от договора на изпълнителя е възложено да извърши срещу
възнаграждение смяна на предназначението на обект : Смяна на предназначението за обект
земеделска земя в земя за жилищни нужди за ПИ 030042 с площ от 8.5 дка и ПИ 030041 с
площ от 8.5 дка в землището на с. Българево, общ. Каварна, съгласно строителните
параметри в Заповед № 1554/2007 г. на общ. Каварна,или максимално допустимите
строителни граници за региона ,съгласно ОУП-Община Каварна.
Срокът за изпълнение на възложената работа е три месеца,като изработката ще се
извърши със средства на изпълнителя/чл.3/.
Възнаграждението е уговорено в чл.4,като съгласно ал.1,възложителя заплаща на
изпълнителя възнаграждение в размер на 33 150лв. ,при следните условия : б.“а“ – 1000лв.
преди подписване на договора ;б.“б“ – 15 000лв.,след подписване на договора,за което
изпълнителя поема задълженията по настоящия договор и е длъжен да извърши процедурата
по смяна на предназначението;б.“в“ – остатъкът от 17 150 лева се дължат само при отпадане
на заплатените такси към Решение 03 от 17.05.2007 год. такси ,на основание чл.30 от ЗОЗЗ и
се дължат след решение на комисията за промяна на предназначението на земеделска земя за
жилищни нужди за ПИ 030042 с площ от 8.5 дка и ПИ 030041 с площ от 8.5 дка.
В чл.5 от договора е предвидено ,че с изплатената по т.“б“ от договора сума
,изпълнителя се задължава да съгласува ПУП и да набави документи ,които да внесе в
ОД“Земеделие и гори“.Посочено е и че в случай,че се налага екологична оценка ,във
възнаграждението по чл.4 не влиза таксата необходима за нея ,която се заплаща от
възложителя отделно ,както и такса ,на основание чл.30 от ЗОЗЗ ,по тарифата.
По делото е представено Решение №05-т.I.4/15.06.2023год. ,влязло в сила ,ведно с
приложените към преписката документи ,от което се установява ,че комисията по
чл.17,ал.1,т.1 от ЗОЗЗ е решила ,че потвърждава Решение 03/17.05.2007год. ,със следното
съдържание : „Променя предназначението на 8500кв.м. земеделска земя V категория
,неполивна,собственост на „Дарриком“ЕООД и Е......“ЕАД,гр.София ,за изграждане на обект
„жилищно строителство“ в землището на с.Българево,общ.Каварна,обл.Добрич,имот
4
№030042 по кадастралната карта,при граници ,посочени в приложените скици и влязъл в
сила Подробен устройствен план.
Съсобствениците на земята да отнемат и оползотворят хумусния плат от терена
,предвиден за строителство и да заплатят на основание чл.30 от ЗОЗЗ такса по чл.6,т.7 на
Тарифата/обн.ДВ.бл.56/07.06.2002г./ в размер на 1181,25лв.“
Посочено е в решението Е......“ЕАД да заплати ,на основание чл.30,ал.1 от ЗОЗЗ
,такса по чл.6,т.7 на Тарифата ,в размер на 12622,50лв.,представляваща разликата между
внесената такса в размер на 11687,50лв.,посочена в Решение 03/17.05.2007год. и
определената такса по действащата към момента на внасяне на предложението тарифа в
размер на 24 310лв.
Съгласно преводно нареждане от 31.08.2023год. ,“Емеа“ЕАД е внесла по сметка на
ОД“Земеделие“Добрич сумата от 12 622,50лв.,с основание такса по чл.30,ал.1 от ЗОЗЗ.
Представено е и Решение №05-т.I.3/15.06.2023год. ,влязло в сила ,ведно с
приложените към преписката документи ,от което се установява ,че комисията по
чл.17,ал.1,т.1 от ЗОЗЗ е решила ,че потвърждава Решение 03/17.05.2007год. ,със следното
съдържание : „Променя предназначението на 8500кв.м. земеделска земя V категория
,неполивна,собственост на „Дарриком“ЕООД и Е......“ЕАД,гр.София ,за изграждане на обект
„жилищно строителство“ в землището на с.Българево,общ.Каварна,обл.Добрич,имот
№030041 по кадастралната карта,при граници ,посочени в приложените скици и влязъл в
сила Подробен устройствен план.
Съсобствениците на земята да отнемат и оползотворят хумусния плат от терена
,предвиден за строителство и да заплатят на основание чл.30 от ЗОЗЗ такса по чл.6,т.7 на
Тарифата/обн.ДВ.бл.56/07.06.2002г./ в размер на 1181,25лв.“
Е...... К..........ООД да заплати ,на основание чл.30,ал.1 от ЗОЗЗ ,такса по чл.6,т.7 на
Тарифата ,в размер на 12622,50лв.,представляваща разликата между внесената такса в
размер на 11687,50лв.,посочена в Решение 03/17.05.2007год. и определената такса по
действащата към момента на внасяне на предложението тарифа в размер на 24 310лв.
С писма от 16.06.2023год. от ОД“Земеделие“Добрич до Е...... К..........ООД и
Е......“ЕАД ,същите са уведомени ,че предложенията ,вх.№ПО-10-35/02.06.2023год. и вх.№
ПО-10-34/02.06.2023год. ,за потвърждаване на Решение №03/17.05.2007год. са разгледани и
с Решение №05/15.06.2023год. са решени положително.“Емеа“ЕАД и Е...... К..........ООД
следва да заплатят дължимите такси по чл.30,ал.1 от ЗОЗЗ ,като решението влиза в сила
след заплащането на таксите.
Съгласно преводно нареждане от 31.08.2023год. ,“Емеа“ЕАД е внесла по сметка на
ОД“Земеделие“Добрич сумата от 12 622,50лв.,с основание такса по чл.30,ал.1 от ЗОЗЗ,а
съгласно преводно нареждане от 31.08.2023год.,“Емеа К..........ООД също е заплатила сумата
от 12 622,50лв.,с основание такса по чл.30,ал.1 от ЗОЗЗ.
Установява се от представения отчет по сметка на Е.И.ЕЕООД ,изготвен на
18.07.2023год. от „ПИБ“АД ,че по банковата сметка на ищеца са постъпили следните
5
плащания : сумата от 1100 лева, заплатена по банков път от Е...... К.......... ООД на
14.03.2023 г.; сумата от 5000 лева, заплатена по банков път от Е...... К.......... ООД на
25.05.2023 г. ; сумата от 3000 лева, заплатена по банков път от Е...... К.......... ООД на
22.06.2023 г. и сумата от 2000 лева, заплатена по банков път от Е......“ ЕАД на 22.06.2023 г.
,като основанието ,на което са извършени плащанията е посочено като : „По договор за
услуга ,с.Българево Промяна статут земя“.
Също така видно от извлечение от електронно банкиране ,на 02.05.2023год. е
преведена по сметка на Е.И.ЕЕООД сумата от 3000лв.,с наредител АД“Абрашев и
Съдружници“,за което ищеца е признал плащане по договора.
С Нотариална покана ,връчена на Е......“ЕАД на 31.07.2023год. и Нотариална покана
,връчена на Е...... К..........ООД на 31.07.2023год. ,ищецът е поканил ответниците да се явят
на 03.08.2023год. в 16,00часа в офиса на Е.И.ЕЕООД ,за приемане на извършената от
изпълнителя по договор от 02.05.2023год. работа ,като подпишат приемо-предавателен
протокол.В случай ,че нямат възможност да се явяват на посочената дата ,са поканени да се
явят на 17.08.2023год. в 16,00часа на посочения адрес ,за приемане на работата.
За работата по връчване на поканите от нотариус Слава Пилякова ,на основание
чл.89 от ЗННД е издадена сметка/фактура № **********/27.07.2023год. за нотариална такса
в размер на 129,60лв.
От правна страна съдът съобрази следното:
Предявен е положителен установителен иск ,с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 258 ЗЗД, вр. чл. 286 ТЗ.
Предмет на договор за изработка по чл. 258 и сл. ЗЗД може да е както създаването
на нова вещ или изменение на вече съществуваща ,така и постигането на определен
резултат.
Като двустранен и възмезден, от договора за изработка възникват права и
задължения и за двете страни, като основните задължения на изпълнителя са от една страна
да осъществи уговорената работа, съгласно поръчката, а на възложителя да приеме работата
и да плати цената.
Ето защо в тежест на ищеца е да докаже: 1. че е бил изпълнител по действително
правоотношение по Договор за изработка от 02.05.2023 г. с твърдения в исковата молба
предмет, включително валидност на клаузата на чл. 4, ал. 1, б. „в“ от договора, с оглед
възраженията за нищожност на същата, 2. че е изпълнил възложеното точно в качествено,
количествено и времево отношение, съобразно уговореното с възложителите, 3. да е предал
извършената работа на възложителите, т. е. ответниците, като последните да са я приели, 4.
както и че са настъпили предпоставките, уговорени в договора, за заплащането на
възнаграждението в пълен размер.
Относно наличието на правоотношение между страните по договор за изработка
,съдът намира следното:
Страните ,включително Е...... „ЕАД са обвързани от процесния договор от
6
02.05.2023год. ,с който на ищеца е възложено да извърши : Смяна на предназначението за
обект земеделска земя в земя за жилищни нужди за ПИ 030042 с площ от 8.5 дка и ПИ
030041 с площ от 8.5 дка в землището на с. Българево.
Договорът от 02.05.2023год. е подписан от Евгений Веселинов Воденичарски
,посочен като управител на Е......“ЕАД ,а така също и на Е...... К..........ООД.
Действително, към този момент от справка в ТР се установява ,че Е......“ЕАД се
представлява от управителя Калинка Балчева Червенракова ,но при липса на
протИ.поставяне на законния представител на ответника веднага след узнаването,
извършените без представителна власт действия се считат потвърдени, на основание чл. 301
ТЗ.
Най-ранния момент на узнаване на подписването на договора,съответно
възлагането от името на Е......“ЕАД на работата на ищеца ,съгласно доказателствата по
делото, следва да предхожда извършеното на 22.06.2023год. плащане от Е......“ЕАД на
сумата от 2000лв. по сметка на ищеца ,с посочено основание „По договор за услуга
,с.Българево Промяна статут земя“.От друга страна това плащане представлява и
извънсъдебно признание на страната, че е възложило на ищеца посочената работа.
Това извънсъдебно признание ,съгласно нормата на чл.175 от ГПК ,следва да
се прецени в съвкупност с останалите доказателства по делото ,а именно Решение № 05
/15.06.2023год. на Областна дирекция „Земеделие“ Добрич, с което е било променено
предназначението на ПИ 030041 и ПИ 030042 в землището на с. Българево, общ. Каварна от
земеделска земя в земя за жилищни нужди,в което е посочено че Е......“ЕАД е съсобственик
на двата имота ,а така също и с последващото плащане на определената такса по чл.30 от
ЗОЗЗ на 31.08.2023год. , което сочи на това че работата е извършена в полза на това
дружество и е приета от него.
Ето защо възражението на ответника Е......“ЕАД ,че не е страна по договор за
изработка от 02.05.2023год. и не е обвързан от него е неоснователно.
Също така от представените по делото Решение №05-т.I.4/15.06.2023год. и
Решение №05-т.I.3/15.06.2023год. се налага извода ,че ищецът като изпълнител е изправна
страна ,предвид че възложената му работа е била изпълнена.
За предаването ,съответно на приемането на работата от страна на възложителите
не е представен нарочен документ ,като няма доказателства същите да са се отзовали на
отправените им нотариални покани.Но предвид направените от Е......“ЕАД и Е......
конкулт“ООД плащания на определените с Решенията от 15.06.2023год. такси по чл.30 от
ЗОЗЗ на 31.08.2023год. ,които се явяват предпоставка за влизането на решенията в законна
сила ,следва да се приеме ,че извършената работа в полза на двете дружества е приета от
тях.Не се твърдят ,а и няма доказателства по делото ,че от страна на възложителите са
направени възражения за недостатъци на изработеното ,поради което съда намира ,че на
ищеца като възложител се дължи уговореното възнаграждение.
При договора за изработка възложителят дължи уговореното възнаграждение за
приетата работа – чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл.4,ал.1 от договора,при изпълнение на възложената поръчка
,възложителя се е задължил да заплати на изпълнителя възнаграждение в размер на
33 150лв. ,от които 1000лв. авансово ,като не се спори по делото ,че същия е платил на
14.03.2023год. 1100лв.
Сумата от 15 000лева ,уговорена в чл.4,ал.1,б.“б“ от договора,която следва да бъде
платена след подписването на договора е предназначена за завършване на процедурата по
7
смяна на предназначението ,като със същата ,съгласно чл.5 ,изпълнителя се задължава да
извърши конкретни действия – съгласуване на ПУП,набавяне на документи и внасянето им в
Областна дирекция „ЗД“.
Следователно основното възнаграждение по договора е това ,уговорено в
чл.4,ал.1,б.“а“ и б.“б“ ,което общо възлиза на 16 000лв.
Възнаграждението по чл.4,б.“в“ от 17 150лв. е уговорено и се дължи само при
отпадане на заплатените към Решение 03 от 17.05.2007год. такси ,на основание чл.30 от
ЗОЗЗ и след решение на комисията за промяна на предназначението на земеделска земя ,в
земя за жилищни нужди. С оглед уговореното и тълкуваното по процесния договор,
съобразно чл. 20 ЗЗД , това възнаграждение е допълнително и се дължи само в случай на
посочения резултат.
От страна на ответниците е направено възражение ,че клаузата на чл.4,ал.1,б.“в“ от
договора е недействителна , на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради протИ.речието със закона,
евентуално като заобикаляща закона и накърняваща добрите нрави.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на
договора не може да протИ.речи на императивни норми на закона, а в равна степен и на
добрите нрави. В случая уговореното допълнително възнаграждение за изпълнителя не
протИ.речи на императивни правни норми ,нито заобикаля закона.
В редица съдебни решения, съставляващи практика на ВКС по приложението на чл.
26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и ТР № 1/15.06.2010 год. , дело № 1/2009 год. е прието, че добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях. Накърняване на добрите нрави ще е налице при
прекрачване на разумната граница на свободата на договаряне, при съществена
нееквивалентност на насрещните престации, при която се нарушават общоприети морални
норми, въплъщаващи общественото понятие за справедлИ.ст. Прието е също така, че
преценката за това не се ограничава единствено до сравняване на насрещните престации по
договора, а обхваща и всички останали обстоятелства, установени във всеки един конкретен
случай, които са от значение за изясняване на действителните отношения между страните,
включително техните мотиви за сключване на договора при уговорената цена.
В настоящия случай не се установи такова поведение, което да се квалифицира като
накърняващо добрите нрави.Уговореното допълнително възнаграждение в размер на
17 150лв. не е лишено от основание ,тъй като се предвижда да се плати само при определен
резултат ,т.е. не е прекрачена разумната граница на свободата на договаряне при преценка на
еквивалентността на престациите.
Следователно съдът приема ,че клаузата ,в която е уговорено допълнително
възнаграждение е действителна,поради което следва да бъдат разгледани предпоставките за
заплащането на същото.
Съгласно представените Решение №05-т.I.4/15.06.2023год. и Решение №05-
т.I.3/15.06.2023год.,същите са влезли в сила и с тях са потвърдени Решение №
03/17.05.2007год. ,за промяна на предназначението на за изграждане на обект „жилищно
строителство“ в землището на с.Българево,общ.Каварна ,ПИ №030042 и ПИ № 030041 по
кадастралната карта .
С посочените две решения е прието ,че внесената такса по чл.30,ал.1 от ЗОЗЗ ,която
е била определена по чл.6,т.7 от Тарифата /обн.ДВ,бр.56/07.06.2002год. следва да се
приспадне.Определена е за внасяне такса от 12 622,50лв. за всяко от двете дружества ,но
като разликата от внесената такса в размер на 1181,25лв. и дължимата такава ,определена по
тарифата към момента на внасяне на предположението ,която е в размер на 24310лв.
След анализ на посоченото в двете решения ,следва да се приеме ,че първоначално
8
внесените такси от по 1181,25лв. са приспаднати . Чл.6,т.7 вр. чл.5 от Тарифа за таксите
,които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи е изменена с
ДВ,бр.95от 2008год.,което е наложило и доплащането на разликата в размера към
актуалната й редакция.
Меродавното в случая е че са налице две решения ,с които комисията по чл.17 от
ЗОЗЗ е допуснала промяна на предназначението на земеделска земя ,в земя за жилищни
нужди ,а така също определените към Решение 03 от 17.05.2007год. такси ,на основание
чл.30 от ЗОЗЗ са приспаднати,т.е. са отпаднали.
Ето защо съдът приема ,че ответниците дължат на ищеца и допълнителното
възнаграждение по чл.4,ал.1,б.“в“ от договора в размер на 17 150лв.
Предвид че от страна на ответниците са заплатени общо 14 100лв. от уговореното
възнаграждение в общ размер от 33150лв. ,то следва да се приеме ,че са останали задължени
за сумата от 19 050лв. като отговорността им към ищеца е солидарна.
Съгласно използваната от договора терминология под "възложителят"се имат пред
вид едновременно и двамата ответника. Не се съдържа уговорка, съгласно която някое от
задълженията да е персонифицирано, да е конкретизирано до определено лице от
възложителите, така че останалите да са изключени в поемането му. В тази хипотеза -
съгласно чл. 261, ал. 3 от ЗЗД отговорността на задължилите се лица е солидарна.
Касае се до определен в закона случай на солидарна отговорност по смисъла на чл.
121, ал. 1 от ЗЗД, съобразно който е и постигната между страните договореност. Съответно -
при неизпълнение на някое от поетите задължения, по тяхна вина - всеки един отговаря
заедно или поотделно.
По претенцията по чл.309а,ал.1 от ТЗ.
В случая се доказа наличието на главен дълг по договора ,в размер на
19 050лв.Претенцията на ищеца е за разходите в размер на 129,60лв. ,които е извършил за
отправяне на двете нотариални покани до ответниците.
Както за отправянето им ,чрез нотариус Слава Пилякова ,рег. № 344 на НК ,с район
на действие СРС, така и за платената такса по чл.89 от ЗННД са представени доказателства
,като съгласно представената сметка от 27.07.20203год. е заплатена сумата от 129,60лв.,в
брой.
Ето защо следва да се приеме и че това вземане на ищеца срещу двамата ответника
съществува.
По разноските :
При този изход на делото ,на основание чл.78,ал.1 от ГПК право на разноски има
само ищеца ,който своевременно е поискал разноски ,както в заповедното ,така и в исковото
производство и е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК.
В заповедното производство е доказал разноски в размер на 447,46лв. – д.т. и
1400лв. - уговорено и платено адвокатско възнаграждение ,а в исковото производство :
443лв. – д.т. и 2 385лв.,възнаграждение за един адвокат.
От страна на ответниците е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение,което не е основателно.
Минималния размер на същото се определя в чл.7,ал.2,т.3 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и възлиза на 2 114,50лв. ,поради
което уговорения и платен хонорар на един адвокат в исковото производство от 2385лв. не е
прекомерен,съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото.
Съответно размера на минималното адвокатско възнаграждение в заповедното
производство,съгласно чл.7,ал.7 вр. ал.2,т.2 от Наредбата възлиза на 1252,50лв. ,поради
което платения такъв от 1 400лв. не е прекомерен.
9
Ето защо на ответниците следва да бъдат възложени направените от ищеца
деловодни разноски ,както в исковото ,така и в заповедното производство ,съгласно
претендираните и доказани размери.
Предвид изложеното ,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,по предявените по реда на чл.422 от ГПК
обективно и субективно кумулативно съединени положителни установителни искове от
Е.И.Е ЕООД с ЕИК: ...................... ,със седалище и адрес на управление в
гр.София,ул.“Герганица“ ,№7,ет.2,ап.12 срещу Е...... К.......... ООД с ЕИК: ........................ ,със
седалище и адрес на управление в гр.София,ул.“Три уши“ ,№6,ет.2,ап.офис 5 и Е......“ ЕАД с
ЕИК: ........................, със седалище и адрес на управление в
гр.Каварна,обл.Добрич,ул.“Дончо Стойков“ № 34 , че Е...... К.......... ООД с ЕИК:
........................ и Е......“ ЕАД с ЕИК: ........................ дължат СОЛИДАРНО на Е.И.Е ЕООД с
ЕИК: ...................... ,на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 258 ЗЗД, вр. чл. 286 ТЗ сумата в
размер на 19 050 лева , представляваща незаплатена част от договорено възнаграждение в
размер на 33 150 лева, съгласно Договор за изработка от 02.05.2023 г., ведно със законна
лихва от 24.10.2023 г. до изплащане на вземането и на основание чл. 309а, ал. 1 ТЗ сумата
в размер на 129,60 лева, представляваща обезщетение за извършени разходи за отправяне на
нотариални покани,за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 33284/06.11.2023год. по ч. гр. д. № 58281/2023 год. по описа на СРС, 65
състав.
ОСЪЖДА Е...... К.......... ООД с ЕИК: ........................ ,със седалище и адрес на
управление в гр.София,ул.“Три уши“ ,№6,ет.2,ап.офис 5 и Е......“ ЕАД с ЕИК: ........................,
със седалище и адрес на управление в гр.Каварна,обл.Добрич,ул.“Дончо Стойков“ № 34 да
заплатят СОЛИДАРНО на Е.И.Е ЕООД с ЕИК: ...................... ,със седалище и адрес на
управление в гр.София,ул.“Герганица“ ,№7,ет.2,ап.12 ,на основание чл.78,ал.1 от ГПК
сумата в размер на 2 828 лева,представляваща съдебно-деловодни разноски в исковото
производство и сумата в размер на 1 847,46 лева ,представляваща съдебно-деловодни
разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10