Решение по дело №945/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.32, ал.1 от Закона за развитието на академичния състав в Република България /ЗРАСРБ/.

Образувано е по жалба на П. А. А., доктор на науките в направление „Национална сигурност", с адрес за кореспонденция: гр. Плевен, ул. Странджа №10, срещу Решение по т.2 на Факултетен съвет на Факултета по икономически и социални науки при Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, обективирано в Протокол № 194/30.09.2024 г., с което е избран гл.ас д-р Г. В. С. за „доцент“ по област на висшето образование: 9. Сигурност и отбрана, професионално направление 9.1. Национална сигурност към катедра „Политически науки и национална сигурност“ на Факултета по икономически и социални науки.

Жалбоподателят сочи, че и двамата кандидати са били допуснати до участие в конкурса, като Стойковски, за разлика от него, не отговаря на изискването на чл.24, ал.1, т.3 вр. §1, т.10 от ДР на ЗРАСРБ. Жалбоподателят е представил като хабилитационен труд „Въпроси на публичната дипломация и сигурността. Поглед към българо-македонските отношения през 1991-2024 г.“ Изданието има както научен редактор в лицето на д-р С. С., така и научни рецензенти - доц. д-р М. Н. и доц. д-р М. Д.. Трудът е на хартиен носител, издаден от изд. „Макрос", ISBN 978-954-561-613-6; С.представя като свой хабилитационен труд „Голямата промяна в Македонската република". Текстът не е открит като отпечатан, но в електронната страница на НАЦИД е посочено университетско издателство „Паисий Хилендарски", ISBN 978-619-202-683-7. Има и електронен адрес, на който текстът е достъпен. След запознаване със същия става ясно, че той е посочен като том I, няма научен редактор и има един единствен научен рецензент - доц. д-р А. М.. С оглед на горното сочи, че има публикуван (включително на материален носител) текст, който отговаря на законовите изисквания за монография. Г. С. от своя страна участва само с електронен текст, който има само един рецензент. Няма научен редактор и поне двама рецензенти съгласно §1, т.10 от ДР на ЗРАСРБ. Вместо да бъде отстранен, С.е допуснат, като членовете на научното жури не са обърнали внимание на това законово изискване.

Сочи, че в изготвените впоследствие становища се изтъква, че последният има предимства по направление 3.3 „Политически науки", а конкурсът е в различна област - в направление 9.1. „Национална сигурност", а не в 3.3 „Политически науки", с оглед на което предимство по процесния конкурс няма.

Жалбоподателят твърди, че рецензиите и становища на членовете на журито изобилстват от ласкателства по отношение на кандидата, който не отговаря на формалните изисквания, а са тежко критични към жалбоподателя, който не само отговаря на всички изисквания, но и има т.нар. „голяма докторска степен" точно по направлението на конкурса – национална сигурност. Не са му признати и приети редица публикации, без реално да бъде дадено разяснение защо. Член на журито е проф. д-р А. М., който е бил председател на жури в предходен конкурс (в направление 3.3 - политически науки), спечелен от Г. С., което е индикация за конфликт на интереси. Г. С. е представил за целите на конкурса трудове, с които е участвал в предходен конкурс.

Сочи, че в научните среди е неприемливо трудове, използвани в един успешен конкурс, да бъдат използвани и в следващи, още повече - в друго научно направление.

Твърди, че в решението на Факултетния съвет това формално и съществено закононарушение също е игнорирано. Счита, че в нарушение на закона за спечелил конкурса е обявен кандидат, неотговарящ на изискванията. Горното прави обжалвания административен акт незаконосъобразен, поради което моли същия да бъде отменен.

Първоначално по жалбата е образувано дело № 2276/2024 по описа на Административен съд Пловдив, към което е приобщена административната преписка. С разпореждане №9759/12.11.2024 г. /л.229 от ад №2276/2024/, делото е изпратено на настоящия съд по подсъдност.

В съдебно заседание жалбоподателят П. А. А. се явява лично и с адвокат С. С. от Адвокатска колегия – Пловдив. Счита, че от всички събрани по делото доказателства се установяват безспорно следните факти: В обявения конкурс участват двама човека. Единият е жалбоподателят, притежаващ най-високата научна степен по законодателството на Република България, а именно „доктор на науките по Национална сигурност“, направлението на конкурса – 9.1. Вторият кандидат е успелият кандидат, който притежава предходната научна степен, а именно „доктор“ или на научен жаргон – „голям доктор“ и „малък доктор“. Жалбоподателят е „голям доктор“, а успелият кандидат е „малък доктор“ в друго направление – Политически науки. Счита, че в хода на административното производство е допуснато изключително тежко нарушение, което е опорочило цялостното производство, а именно: Нарушена е нормата на чл. 26, ал. 1, т. 3 от Закон за развитието на академичния състав в Република България, която изрично изисква кандидатът да има публикуван монографичен труд, а именно- самостоятелно, цялостно, завършено научно изследване, публикувано, което има обем поне от 100 страници и има или научен редактор, или рецензенти. По отношение на научния редактор нормативното изискване е в единствено чисто, т.е. минималния брой е един, а по отношение на рецензентите изискването на закона е в множествено число, т.е. поне двама. Сочи, че в представения от жалбоподателя монографичен труд има научен редактор и двама рецензенти, т.е. изпълнени са всички изисквания, въпреки че са алтернативни. Сочи, че в представения от успелия кандидат труд има няколко проблема- първо, той е наречен том първи, което означава, че това не е завършено изследване, защото предстоят том втори, том трети и т.н., тоест, проблематиката не е довършена. На второ място, този текст, който е представен, не е публикуван, т.е. такава книга не е издадена. Закупен е ISBN номер от името на Пловдивския университет, но по-важното е, че той има един, единствен рецензент, което автоматично означава, че представеният труд не отговаря на минималните изисквания на закона, което означава, че има такъв труд, но той не е монографичен и е следвало успелият кандидат Г. С. въобще да не бъде допускан до последващо участие в конкурса. Независимо от това той е бил допусна и е успял. Счита, че след като целият конкурс е проведен при допуснато законово нарушение, а именно: допускането на кандидат, който не отговаря на изискванията, довело до решение на Факултетния съвет, с което се избира за доцент лице, което не отговаря на изискванията. Това само по себе си прави обжалвания административен акт незаконосъобразен. Възразява срещу начина, по който са оформени всички рецензии и становища. Счита за очевидно субективното намерение за опорочаване на конкурсното начало, за избиране на предварително избран кандидат, т.к. е избран за „доцент“ човек, който работи в съвършено различно направление. Той е избран пред учен с най-висока квалификация, призната от държавата. Опорочаването на конкурсното начало, макар и субективен и абстрактен елемент, но съставляващ елемент от законността на съдебния акт, е довело до второ нарушение- Г. С. е участвал втори път със статии, публикации, с които вече един път е участвал в успешен конкурс. Жалбоподателят счита, че следва да бъде приложена нормата, която е била актуална към момента на обявяване на конкурса, защото двамата кандидати трябва да са наясно какви са изискванията на университета за този конкурс и да се съобразят. Приемането на норма, която видимо фаворизира единия кандидат за сметка на другия, която по принцип може да бъде прилагана, но следва да бъде прилагана за следващи процедури, е довело до нарушение. Защото се оказва, че на един човек, който към момента на обявяване на конкурса, не е имал право да прилага едни документи, се предоставя нормативна възможност да приложи допълнително документи, с които от самото начало не е имал право да участва и по този начин този човек бива фаворизиран. Стойковски, заявявайки своите достойнства като академичен човек, е приложил статии от всекидневници – български и македонски, и при това е цитиран в сайта https://vmro.bg/, на ВМРО, което е политическа партия, популярен сайт, няма научно качество, което е абсолютно нарушение, защото тези издания нямат качества на научни издания и въобще подаването на такива документи, представлява неуважение към институцията, която търси някой да преподава, а още повече тяхното приемане. Сочи още, че Г. С. към онзи момент е бил регистриран в НАЦИД като „доктор по политически науки“. Той не е участвал в такъв конкурс, а участва като „доцент по национална сигурност“. НАЦИД не проверява информацията. Сочи, че по делото е приложена извадка от НАЦИД, в която изрично е посочено, че това лице има един рецензент, както и разпечатка, която е приложена като доказателство по делото. В самия труд пише, че има един рецензент. В един последващ момент, когато се коригира, че от „доцент по политология“ става „доцент по национална сигурност“, се прилагат очевидно други документи, и възниква научен редактор, което счита за абсолютно недопустимо. Действително университета е развил към онзи момент, изискването, че при всяко свое следващо израстване трябва да се докаже, че кандидатът е продължил да се труди, да произвежда нова научна продукция и затова трудове, които са използвани в предходен конкурс, не се представят в следващ. Счита за неправилно, ако един човек е станал „доцент по политология“ с едни трудове и после със същите трудове да стане „доцент по национална сигурност“, които са различни направления. Моли за отмяна на оспорения акт, претендира разноски. Представя подробни писмени бележки, в които излага подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения акт.

Ответникът - Факултетен съвет на Факултет по икономически и социални науки на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, към преписката, с която жалбата е изпратена в съда, излага становище /.л.23-24 от ад 2276/2024/, в което се излагат фактите, сочи се, че не са налице производствени нарушения, и че не може да се приеме, че рецензентът е толкова малоценен, че един научен редактор се равнява на двама рецензенти.

В съдебно заседание ответникът се представлява от декана и председател на факултетния съвет доц. д-р М. Р. и адв. И. К. от Адвокатска колегия – Пловдив. Моли да се остави без уважение жалбата като неоснователна. Счита, че не е налице нито едно от визираните в нея нарушения при провеждане на конкурса за заемане на академичната длъжност „доцент“. По отношение хабилитационния труд на Г. С. сочи, че представлява монография - приложил е разпечатка за преглед на академичните длъжности и дисертации на НАЦИД. Сочи, че НАЦИД е официалният орган, който води тази статистика и който публикува постиженията на учените. Изрично по отношение на Г. С. за „Голямата промяна на македонската република“ от 2021 г. е посочено, че представлява монография. Отделно от това са посочени и рецензент, и редактор. В тази връзка моли да се има предвид разпоредбата на §1, т. 10 от ЗРАСРБ, в който е дадена легална дефиниция на понятието „монография“. Казано е какво представлява „монография“, изискването е да има научен редактор и/или научни рецензенти, т.е. достатъчно е да има само научен редактор. Счита още, че след като НАЦИД е приел, че това е „монография“, това не може да се ревизира в съдебното производство, взема се предвид базата данни на НАЦИД. Счита, че хабилитационният труд е монография и по силата на закона Г. С. има право да участва с тази монография в обявения конкурс. Счита за безспорно, че С.отговаря на всички изисквания, които се изискват по показателите за наукометрия. В тази връзка моли да се имат предвид ПЗР към ППЗРАСРБ, приложение към чл. 1а, ал. 1, Област 9, „Сигурност и отбрана“. Там има две таблички. В таблица 1 първо са посочени минимални изисквания- точки, по групи показатели за различни научни степени и академични длъжности, а в таблица 2 са посочени брой точки по показатели. Групата показатели са обособени в групи А, Б, В, Г, Д и Е. В група А това е дисертационния труд за присъждане на „доктор“. Счита за безспорно, че Г. С. е доктор и за него са му присъдени точки. Група В – хабилитационен труд – публикувана монография в съответната област. Това е монографията „Голямата промяна в македонската република“, с която той участва. В група Д, за която се присъждат точки - това са суми от показатели от 11 до 13. Това е публикувана монография, която не е представена като основен хабилитационен труд. В самия закон, самия Правилник допуска предходни монографии, които кандидата има и с които е участвал някъде в конкурс, те да бъдат представени и да може той да покрие изискуемите точки по наукометрия, но не се представят като основен хабилитационен труд, те се представят като издания, които имат, като публикации. Счита за неоснователна тезата на жалбоподателя, че когато си направил една научна продукция, каквато и да е била тя, когато с тази научна продукция участваш в един конкурс, от там-нататък тази научна продукция не се брои никъде. Сочи, че законът няма такова изискване. Сочи, че от всички представени трудове от Г. С. е видно, че той покрива показателите за наукометрия и законът не забранява трудове, с които дори е участвал някъде другаде в процедури, да бъдат представени като неосновни, за покриване на тези показатели. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. 24 от ЗРАСРБ, където са поставени изискванията за кандидат, с академична длъжност „доцент“. В т. 3 е казано „да са представили публикуван монографичен труд или равностойни публикации в специализирани научни издания или доказателства за съответни на тях художественотворчески постижения в областта на изкуствата, които да не повтарят представените за придобиване на образователната и научна степен „доктор“ и за придобиването на научната степен „доктор на науките“, т.е. самият закон, единственото ограничение, което поставя е това, с трудовете, с които се придобива ОНС „доктор“ и НС „доктор на науките“, да не може да се представят в конкурса, но само това. Няма забрана трудове, с които кандидатът е участвал в един конкурс, да бъдат представени и в следващ конкурс, разбира се, не като основен монографичен труд, а като допълнителен за покриване на показателите по група Д, която е цитирал. Законовата логика е такава, тези, които са за ОНС „доктор“ да не могат да се представят, а тези, които са представени при конкурс за заемане на академична длъжност – да могат. Това според ответника е видно от разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗРАСРБ, според която „Образователната и научна степен „доктор“ и научната степен „доктор на науките“ са безсрочни и важат на територията на цялата страна“, т.е. тази разпоредба ясно казва, че веднъж едно лице като е станало „доктор“ или „доктор на науките“, тази негова научна степен е безсрочна и важи за цялата страна. Не така според ответника стои въпроса с академичните длъжности по новия ЗРАС. Това, че едно лице заема длъжност „доцент“, спечелил е конкурса за „доцент“ в Пловдивския университет, ако то впоследстнвие напусне, то вече не се титулува „доцент“, той вече не е „доцент“ и няма пречка да кандидатства със същия труд, с който е бил приет в Пловдивския университет и избран за доцент, да кандидатства в Софийския университет. Има разлика от стария Закон за научните степени и научните звания и новия закон. По стария закон едно лице, когато е доцент и е станало „професор“, после е „професор“. По новия закон вече не е така. Твърди, че кандидатът С.е бил избран за длъжност „доцент“, след това е напуснал и се е върнал като „главен асистент“. Не се пази академичната длъжност. И затова законът единствено забранява да се ползват трудовете за ОНС „доктор“ и НС „доктор на науките“, защото тази степен е последна. Що се касае до Правилника на университета, той е вътрешно нормативен акт и според ответника не може да противоречи на закона. След като закона поставя единствено ограничение за ползване на трудове при заемане на академична длъжност на степен „доктор“ и „доктор на науките“ и не поставя други ограничения, Правилникът на университета не може да дописва закона и да поставя допълнителни ограничения да не може да се ползват трудове за заемане на академична длъжност „доцент“. В тази връзка моли да се съобрази практиката на ВАС по този въпрос, в която е казано, че законът допуска висшите училища да поставят допълнителни изисквания в своите правилници, но тези изисквания не могат да дописват закона. Не може да се поставят такива, които принципно не се съдържат в закона. Могат да се поставят завишени критерии. В тази връзка счита, че е без значение какъв е бил правилника на университета към датата на обявяване на конкурса, тъй като има ясна законова разпоредба. След като този Правилник е противоречал на законовата разпоредба, тя в тази си част е била недействителна и не може да се прилага. Счита за неоснователни и твърденията, че в конкурса Г. С. е направил публикации в цитирани вестници. Цитатите във вестниците не носят точки. Те не се оценяват. Моли да се отхвърли жалбата. В представена писмена защита допълнително сочи, че са спазени всички процедурни правила, налице е монографичен труд с посочени външен рецензент и научен редактор, което е видно от представено в последното о.с.з. доказателство. При предходен конкурс за доцент е използвана друга монография, а законът забрана за използването на същата монография да има само участие в процедури за придобиване на ОНС „доктор“ и „доктор на науките“. Правилникът за развитие на академичния състав на ПУ е изменен, като към датата на процесното решение съвпада с изискванията на закона.

Заинтересованата страна в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа страна:

С обява в ДВ бр.32 от 09.04.2024 г. от ПУ „Паисий Хилендарски“ е обявен конкурс за академична длъжност доцент, област на висше образование: 9. Сигурност и отбрана; професионално направление 9.1. Национална сигурност (Сигурност на Балканите, външна политика и дипломация) към Факултета по икономически и социални науки /л.37 от ад 2276/2024/. Решението е публикувано и на интернет страницата на университета /л.35 от ад 2276/2024/.

Катедра „Политически науки и национална сигурност“ на Факултета по икономически и социални науки на ПУ „Паисий Хилендарски“ със свое решение по протокол №108 от 20.05.2024 г. предлага на Факултетния съвет на факултета състав на научно жури за конкурса /л.28-29 от ад 2276/2024/. Изпратен е доклад от ръководителя на катедрата до ФС /л.26-27 от ад 2276/2024/, с предложението на катедрения съвет.

От ФС с решение по протокол №191 от 20.05.2024 г. е утвърден предложения състав /л.32-34 от ад 2276/2024/.

Въз основа доклад на декана на ФИСН с рег. индекс РД-20-1009/29.05.2024 г. /л.38 от ад 2276/2024/ е издадена Заповед № РД-21-1127/30.05.2024 г. на Ректора на ПУ „Паисий Хилендарски" /л.39 от ад 2276/2024/, с която на основание чл.56 от ППЗРАСРБ и чл.67, ал.1 от ППРАСПУ е назначена Комисия във връзка с допускането на кандидатите до участие в обявения конкурс.

От протокол от 11.06.2024 г. на същата комисия /л.40 от ад 2276/2024/ е видно, че документи са подали двама кандидати – Д.н. П. А. А. и Д-р Г. В. С.. Посочено е, че документите са подадени в срок, и отговарят на изискванията на ЗРАСРБ, ППЗРАСРБ и ПРАСПУ.

Със Заповед № РД-21-1184/07.06.2024 г. на Ректора на ПУ „Паисий Хилендарски" /л.41-42 от ад 2276/2024/ е определен състав на научното жури, предложено от ФС, състоящо се от трима професори и четирима доценти, като петима от членовете му /включително двама професори/ са външни за университета. Посочени са и двама резервни членове. Заповедта е издадена въз основа на доклад от декана на факултета, като са посочени протокол №108 на катедрения съвет, доклада на ръководителя на катедрата и решение №191 на ФС.

Приобщени са декларации на членовете на научното жури /л.52-60 от дело 2276/2024/, че са съгласни да бъдат членове на научното жури, запознати са с правилата и условията за провеждане на процедурата, добросъвестно ще участват в работата на научното жури, не са свързани лица по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗРАСРБ, нямат частен интерес, който може да повлияе на работата им като част от журито, външните членове декларират, че към датата на утвърждаване на журито и 5 години преди това не са упражнявали преподавателска или научна дейност в ПУ, и декларират и като какви са вписани в националния регистър на академичния състав.

От протокол №1 от заседание на научното жури /НЖ/, проведено на 17.06.2024 г. /л.61-64 от ад 2276/2024/ се установява, че научното жури приема, че и двамата кандидати отговарят на минималните национални и допълнителните факултетни изисквания. Определено е кои членове да подготвят рецензии и кои – становища.

От двамата кандидати са представени анотации /л.66-88 от ад 2276/2024/.

В представените рецензии и становища от членовете на НЖ /л.89-168 от ад 2276/2024/ е посочено, че се дава отрицателна оценка на А. и положителна на Стойковски, с изключение на едно становище – на д-р П. Б., което дава отрицателна оценка и на двамата кандидати /л.167-168 от ад 2276/2024/. Във всички е прието, че публикацията на С.„Голямата промяна на македонската република“ представлява монография, като не са изложени мотиви за съответствие с легалното определение по §1, т.10 от ДР на ЗРАСРБ. Приложена е таблица – Критерии за оценка на кандидатите /л.169-171/, като видно от същата, А. има 995 точки, а С.– 832,5 точки. От таблица за допълнителните изисквания на факултета /л.172/ е видно, че и двамата кандидати отговарят в еднаква степен на допълнителните изисквания.

След публикуването на рецензиите и становищата, А. подава възражение /л.173-182 от ад 2276/2024/, в което се правят възражения, включително че посочения труд на С.„Голямата промяна на македонската република“ не отговаря на изискванията на §1, т.10 от ДР на ЗРАСРБ за монография, няма научен редактор и има само един рецензент. Приложено е извлечение от НАЦИД /л.179 от ад 2276/2024/, от което е видно, че същата е издадена от университетското издателство „П.Хилендарски“ 2021 г., 154 стр., e-book, ISBN 978-619-202-683-7, и в НАЦИД не са посочени научен редактор и научни рецензенти.

Подаден е и отговор от А. на бележките, посочени в рецензии и становища /л.183-189 от ад 2276/2024/, в което отново се посочва несъответствието с §1, т.10 от ДР на ЗПРАСРБ, и се навеждат и други доводи, изложени и в жалбата до съда.

От протокол №2 на научното жури от 26.09.2024 г. /л.190-198 от ад 2276/2024/ е видно, че членовете на научното жури са прочели своите рецензии и становища, запознати са с възражението на А., като не са изложили мотиви по изложеното в него, освен посоченото от председателя на научното жури „да не прави рецензия на рецензиите на НЖ“. С 6 гласа „за“ и един „не“ е предложено на факултета да избере за доцент Стойковски. В същия смисъл е и доклад до декана на факултета от председателя на научното жури /л.199 от ад 2276/2024/.

Проведен е факултетен съвет на 30.09.2024 г., за което е съставен протокол №194 /л.200-201 от ад 2276/2024/, като по т.2 от дневния ред е прието решение, че ФС на Факултета по икономически и социални науки избира Г. С. за „доцент“ в ПУ „Паисий Хилендарски" по област на висше образование: 9. Сигурност и отбрана: професионално направление 9.1. Национална сигурност (Сигурност на Балканите, външна политика и дипломация) към катедра „Политически науки и национална сигурност“ на ФИСН. Видно от протокола, присъстват 24 члена на ФС /доколкото един напуска след т.1/, отсъстват трима. От 23 гласували 22 са „за“, против няма, един се въздържа. Изложени са мотиви, че чл.65, ал.4 от ЗРАСРБ е неприложим с оглед реалния преподавателски опит, познаването на учебната документация, воденето на учебния процес. Препратено е и към мотивите на Протокол №2 на научното жури.

Това решение е предмет на оспорване в настоящото производство.

Въз основа на решението, от декана на факултета на 02.10.2024 г. е изпратен доклад до ректора на ПУ /л.202 от ад 2276/2024/, с което се предлага С.да бъде назначен на академична длъжност „доцент“ в катедрата по Политически науки и социална сигурност. Същият е назначен на тази длъжност с допълнително споразумение от 08.10.2024 г. към трудовия му договор от 15.02.2024 г. /л.205 от ад 2276/2024/.

Срещу процесното решение е била подадена и жалба по административен ред от А. до МОН /л.179 и сл./. Жалбата е разгледана от комисията по академична етика, видно от протокол №7 от 20.12.2024 г. /л.344 и сл./. от последния се установява/л.351-352/, че монографията на спечелилия участник има едни външен рецензент – доц.д-р А. М.. Посочено е, че преди да бъде издаден, научният труд е обсъждан в катедра „Политически науки и национална сигурност“ за конкретната академична година, в която Г. С. е изпълнявал задълженията си като щатен преподавател. Предложено е МОН да потвърди оспорения акт. Същото е станало с цитираната по-горе заповед № РД09-328/13.02.2025 г. на МОН /л.386-387/, като е посочено, че липсват констатации за извършени нарушения при провеждането на процедурата.

Процесното решение е постановено на 30.09.2024 г., видно от препис- извлечение на л.200, 201 от ад 2276/2024, като същото е съобщено на А. с писмо /л.203 от ад 2276/2024/, което е получено на 4.10.2024 г. /разписка на л.204 от ад 2276/2024/. Жалбата е подадена на 14.10.2024 г., видно от вх.№ на Административен съд Пловдив /л.2 от ад 2276/2024/.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149, ал.1 от АПК, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Решението е издадено от компетентен орган в изпълнение на предоставените му правомощия съгласно чл. 27а от ЗРАСРБ. Съгласно чл.70, ал.2 от ПРАС на ПУ /л.577/, същото решение на ФС е прието с повече от половината от всички присъстващи членове на ФС с право на глас, каквито са хабилитираните лица, лица с НС „доктор на науките“ и ОНС „доктор“. В случая на заседанието е имало изискуемия кворум и същото е прието с мнозинство, като според настоящия състав на съда, участието в гласуването на едно лице, което не е хабилитирано, не е с НС „доктор на науките“ или ОНС „доктор“ /за това лице е посочено, че е докторант/ не се отразява на резултата, доколкото ФС има 28 членове, а „за“ С.са гласували 22, т.е. дори да се приеме, че един от тези гласове е от лице, което няма право да гласува в избор за доцент, това не се отразява на одобрението – същото е прието с необходимото мнозинство и без този глас.

По делото са приобщени: Правилник за развитието на академичния състав на ПУ „Паисий Хилендарски“ /л.110-146/ с редакцията от 15.10.2018 г. и същият правилник с редакцията от 22.07.2024 г. /л.565-580/.

Във връзка с направеното оспорване на ПРАС на ПУ, в което се твърди, че извършени промени в този правилник следва да се прилагат след приключване на вече обявена конкурсна процедура, съдът намира, че съгласно §18 от ПЗР на същия правилник /л.580/, същият, както и неговите изменения влизат в сила от деня на тяхното приемане, като в същия смисъл е и редакцията на правилника, представена от жалбоподателя. Освен това в редакцията на чл.70, ал.2 от ПРАС на ПУ, е преди обявения конкурс.

В случая се касае за конкурсна процедура за заемане на академична длъжност „доцент“, обявена във висше училище – Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“.

В Глава трета, раздел III от ЗРАСРБ са разписани условията и реда за заемане на академична длъжност "доцент". Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1-3 от ЗРАСРБ кандидатите за заемане на длъжността трябва да отговарят на конкретно изброени условия, включително да са представили публикуван монографичен труд или равностойни публикации в специализирани научни издания, които да не повтарят представените за придобиване на образователната и научна степен "доктор" и за придобиването на научната степен "доктор на науките". Същото изискване е дословно възпроизведено и в разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗРАСРБ. Според чл. 53, ал. 2 от ППЗРАСРБ в правилника на съответното висше училище или научна организация може да се определят и допълнителни изисквания за заемане на академичната длъжност "доцент", отразяващи спецификата на отделните професионални направления. В случая, видно от приетия актуален ПРАС на ПУ, такива допълнителни условия не са предвидени. Във връзка с това съдът намира, че в чл.65, ал.2 от този правилник преди изменението от 22.07.2024 г. са били налице такива допълнителни изисквания, но същите са отменени преди НЖ и ФС да се произнесат, с оглед на което направените възражения за неспазването им приема за неоснователни.

Решението е писмено, но изискуемата писмена форма не е спазена с оглед липсата на мотиви по отношение на допустимостта за участие на кандидата Стойковски.

Спазени са съществените административно производствени правила. Решенията за обявяване на конкурси за заемане на длъжностите по чл. 48 от Закона за висшето образование /хабилитирани преподаватели - доцент и професор/ се вземат от академичния съвет по предложения на основните звена и/или филиалите на висшето училище /чл. 50 от с.з./. Конкурсите за хабилитирани преподаватели се обявяват в "Държавен вестник" най-малко два месеца преди крайния срок за подаване на документите за участие в конкурса. ЗРАСРБ урежда обществените отношения, свързани с научните степени и академичните длъжности в Република България, каквато академична длъжност е "доцент".

Съгласно чл. 15, ал.1 ЗРАСРБ, академичните длъжности се откриват във висши училища и в научни организации при условията и по реда, определени със закона и с техните правилници. С правилниците на висшите училища и научните организации могат да бъдат определени и допълнителни изисквания за заемане на академичните длъжности "доцент" и "професор", отразяващи спецификата на отделните професионални направления.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗРАСРБ и чл. 57, ал. 2 от ППЗРАСРБ оценяването на дисертационен труд и на кандидатите за академични длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор" се извършва от научно жури.

Чл. 25 от ЗРАСРБ /нов - ДВ, бр. 101 от 2010 г./ предвижда, че конкурсът се провежда от седемчленно научно жури. Най-малко трима от членовете на журито са външни за съответното висше училище или научна организация и най-малко трима са професори.

Видно от събраните доказателства, посочените изискания са спазени.

По отношение на приетата от съда липса на мотиви и съответствието на оспорения акт с материалния закон, съдът съобрази следното:

От доказателствата по делото се установява, че в писмо от ректора на ПУ до зам.министър на образованието и науката /л.262-263/ е посочено , че в научният труд на С.„Голямата промяна на македонската република“ има само един рецензент. Сочи се в същото писмо, че академичният труд е обсъждан в Катедра „Политически науки и национална сигурност“ за конкретната академична година, като С.е получил рецензии и становища от членовете на научното звено, както и бележки, които е отразил впоследствие. Трудът на С.„Голямата промяна на македонската република“ е разпечатан и приложен по делото на л.16-92, като видно от същия, в него е посочен само едни рецензент – доц.д-р А. М.. Същият е приложен и при обжалването по административен ред /л.264-311/. От ответника е представена извадка от НАЦИД от 4.04.2025 г. /л.589-590/, като научният труд на С.„Голямата промяна на македонската република“ е с посочен външен рецензент – доц.д-р А. М., и научен редактор д-р Д.П..

Основно възражение, направено от А. както пред научното жури, така и пред съда, е по отношение на посочения от С.научен труд, с който последният участва в конкурса, а именно „Голямата промяна в Македонската република", като се твърди, че същият не отговаря на изискванията на ЗРАСРБ за монография, тъй като съгласно §1, т.10 от ДР на този закон: 10. (Нова – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 4.05.2018 г.) "Монография" е публикувано научно издание, което съдържа пълно и всестранно изследване на определен предмет, проблем или личност, написано от един или от няколко автори, придържащи се към един и същ възглед. Монографията е научен труд, който не повтаря или обобщава съществуващото знание, който има научен редактор и/или научни рецензенти, притежава ISBN и е в обем не по-малък от 100 стандартни страници с 1800 знака на страница. Тя съдържа разгърнато съдържание, изчерпателна библиография, като в текста има позовавания на други научни трудове.

Настоящия съд съобразява, че научното съдържание и стойност на издание, за което се твърди, че е монография, не може да бъде преценявана от съда. Но по отношение на външните признаци – да е публикувано, да има научен редактор и/или научни рецензенти, да притежава ISBN и да е в обем не по-малък от 100 стандартни страници с 1800 знака на страница съдът може и трябва да направи преценка, тъй като това са нормативни изисквания, за установяване съществуването на които дори не са необходими специални знания.

В случая това издание е публикувано, като според съда публикуването на електронен носител изпълнява изискванията на закона. Същото издание е приобщено, разпечатано на хартиен носител по делото, като това е направено както от жалбоподателя, така и от административния орган при проведеното обжалване по административен ред. Видно от така приобщените копия, изданието притежава ISBN 978-619-202-683-7, като притежава и изискуемия обем.

Видно от същото издание, е посочен само един рецензент – доц.д-р А. М.. Не е посочен научен редактор, нито втори научен рецензент. С оглед на този факт съдът заключава, че представеният материал „Голямата промяна в Македонската република", не отговаря на определението за монография в ЗРАСРБ. Във връзка с това съдът съобразява, че представеното на л.589 от делото извлечение от НАЦИД не може да доведе до различен извод. Освен че е различно от всички останали извлечения от НАЦИД по същия въпрос, представени по делото /например л.5 от ад 2276/2024/, наличието на само един рецензент, без научен редактор, се признава от ректора на университета в писмо до зам.министър на образованието и науката /л.262-263/. В същото писмо се сочи, че академичният труд е обсъждан в Катедра „Политически науки и национална сигурност“ за конкретната академична година, като С.е получил рецензии и становища от членовете на научното звено, както и бележки, които е отразил впоследствие. Липсата на втори рецензент, както и на научен редактор водят до извод, че публикацията не отговаря на изискванията на ЗРАСРБ за монография. Относно твърденията, че академичният труд е обсъждан в Катедра „Политически науки и национална сигурност“ за конкретната академична година, която катедра е част от факултета – ответник по настоящето дело, не са представени никакви доказателства – както при обжалването по административен ред, така и в настоящето производство. Не са представени и доказателства, че С.е получил рецензии и становища от членовете на научното звено, както и бележки, които е отразил впоследствие. Във връзка с това съдът намира за необходимо да посочи, че тези твърдения се опровергават от посоченото в самия труд на Стойковски, в чийто предговор /л.267/ е посочено следното /правописът запазен/: „Тези три анализа – въпреки че са писан преди 20, 16 и 13 години, съответно – са напълно актуални и понастоящем към 2021 г. Анализите са писани тогава: през 2001 и 2002 година, през 2005 и 2008 година, съответно. Поради тази причина в текста навсякъде са използвани названия, понятия и термини които са били в употреба през тези години. По-голямата част от текста досега не е била публикувана. Анализът като цяло се представя на читателя така както е бил написан тогава: в съдбоносните за Македония 2001, 2002, 2005 и 2008 година.“

Видно от така посоченото от самия автор, не са отразявани никакви бележки от обсъждане в научно звено. Не е посочен и втори рецензент, което опровергава твърденията, че „С.е получил рецензии“ – множествено число, което означава поне две рецензии.

Съгласно чл.24, ал.1, т.3 от ЗРАСРБ, Кандидатите за заемане на академичната длъжност "доцент" трябва да отговарят на следните условия: 3. да са представили публикуван монографичен труд или равностойни публикации в специализирани научни издания или доказателства за съответни на тях художественотворчески постижения в областта на изкуствата, които да не повтарят представените за придобиване на образователната и научна степен "доктор" и за придобиването на научната степен "доктор на науките"; Доколкото посоченото издание „Голямата промяна в Македонската република" е самостоятелно издание, а не публикация в специализирано научно издание, не е приложима втората хипотеза на разпоредбата.

Следователно С.неправилно е допуснат до оценяване съгласно чл.26, ал.2 от ЗРАСРБ, доколкото не отговаря на изискването на чл.24, ал.1 /конкретно т.3/ от тази разпоредба, към която се препраща от чл.26, ал.2 от ЗРАСРБ.

По останалите оплаквания на страните съдът съобрази следното:

По делото не е спорно, че А. е представил монография, която отговаря на изискванията на ЗРАСРБ. Този въпрос би могъл да бъде обсъждан, ако А. не беше допуснат поради липса на монография по смисъла на закона, а настоящият случай не е такъв.

Участието на хабилитирано лице, което е участвало и в предходен конкурс, в който е участвал Стойковски, не сочи на конфликт на интереси по смисъла на закона. Съдът при своето произнасяне следва да съобрази точния смисъл на закона.

Посоченото от процесуалния представител на ответника, че „един научен редактор е равен на двама рецензенти“ е смисълът, който законодателят е вложил в закона. ЗРАСРБ поставя ограничения да се участва в конкурс за доцент с материали, с които е участвано в успешна процедура за придобиване на ОНС „доктор“ и НС „доктор на науките“ – чл.24, ал.1, т.3 от ЗРАСРБ. Няма пречка да се участва с материали, с които е участвано в предходен конкурс за „доцент“, няма проблем да се представят и предходни материали. Съдът не може да извършва преценка на наукометрията, но е длъжен да извърши преценка с оглед формалните изисквания на закона.

По отношение на публикациите в НАЦИД: Съгласно чл.3 от ППЗРАСРБ (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г., бр. 62 от 2013 г., в сила от 3.07.2013 г., бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.) (1) Министърът на образованието и науката чрез Националния център за информация и документация (НАЦИД) създава и поддържа публичен регистър като електронна база данни, в който се вписват:

1. лицата, придобили образователна и научна степен "доктор" и/или научна степен "доктор на науките" във висше училище или научна организация в Република България;

2. защитените дисертационни трудове;

3. хабилитираните лица и другите лица на академични длъжности в Република България;

4. лицата, придобили научни степени в чужбина, признати по законоустановения ред.

(2) Електронната база данни по ал. 1 съдържа и информация за конкурсите за прием на редовни и задочни докторанти, както и за заемането на академичните длъжности в акредитираните от Националната агенция за оценяване и акредитация професионални направления и специалности, която се изпраща до НАЦИД за публикуване не по-късно от 7 дни след решението за обявяване на конкурса от съответния академичен или научен съвет.

Видно от така цитираната разпоредба, същата определя информацията, която подлежи на вписване, като липсва законова презумпция, че същата отговаря на действителното положение. Липсва орган, който да я проверява, и същата представлява информация, подадена от органи на висшите училища и научните институти. С оглед на този факт съдът не може да приеме посочената в НАЦИД информация за доказана, ако не са налице доказателства за посочените факти /в случая – относно научен редактор/, още повече като в настоящия случай, когато са налице доказателства за обратното.

Цитирането на труда на С.във вестници не е взето предвид при оценяването, видно от Таблица Критерии за оценка на кандидатите /л.169-171 от ад 2276/2024/, като точки са дадени само за статии, цитирания или рецензии в научни издания и в нереферирани списания с научно рецензиране.

Решението на ФС не е съобразено и с целта на закона, доколкото на академична длъжност „доцент“ могат да бъдат назначени само лица, които отговарят на изискването по чл.24, ал.1, т.3 от закона - да са представили публикуван монографичен труд или равностойни публикации в специализирани научни издания или доказателства за съответни на тях художественотворчески постижения в областта на изкуствата, които да не повтарят представените за придобиване на образователната и научна степен "доктор" и за придобиването на научната степен "доктор на науките"; Лица, които не отговарят на това изискване, въобще не следва да бъдат допускани за участие до конкурс за академична длъжност „доцент“.

С оглед на изложеното, решението е постановено от компетентен орган и при спазване на съществените административно производствени правила, но при липса на мотиви относно допускането на С.до участие, в нарушение на материалния закон и целта на закона, и следва да се отмени.

В случая е безпредметно делото като преписка да се връща на ФС за ново произнасяне. За участие в конкурса са подали документи двама кандидати – А. и Стойковски. С.не отговаря на изискванията за допускане до конкурс поради факта, че представяния от него труд не е монография по смисъла на закона. За А. в рецензиите и становищата и на седмината членове на НЖ е посочено /с различни изрази/, че същият не отговаря на изискванията за заемане на академична длъжност “доцент“, и същият въобще не е класиран съгласно чл.27а, ал.1 от ЗРАСРБ /л.196 от ад 2276/2024/. След влизане в сила на съдебното решение висшето училище може да обяви провеждането на нов конкурс за заемане на академичната длъжност „доцент“.

При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски, които са поискани в о.с.з., като е приложен и списък на разноските /л.591/. Съдът присъжда такива в размер на 10 лева за държавна такса /л.7 от ад 2276/2024/. Не могат да бъдат присъдени поисканите 120 лева за разходи на гориво на процесуалния представител на жалбоподателя, доколкото същите средства не са разноски по смисъла на чл.78 ГПК, приложим съгласно чл.144 АПК, а и няма никакви доказателства за извършването им. На адвоката следва да са присъдят поисканите 1400 лева за процесуално представителство. В случая, от представения по делото Договор за правна защита и съдействие на л.104 от делото се установява, че предоставената от адв. С. на П. А. правна помощ и съдействие е при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Съгласно посочения текст, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист. От друга страна, разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата указва, че в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

Анализът на така цитираната правна регламентация обосновава извод, че при наличие на осъществена адвокатска защита и съдействие при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв и доколкото ответната страна е осъдена за разноски, адвокатското възнаграждение следва да се присъди на адвоката. Същото не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, а и липсва възражение за прекомерност.

Доколкото висшето училище е юридическо лице съгласно чл.6, ал.1 от Закона за висшето образование, същото следва да бъде натоварено с разноските.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.1 и 2 от АПК съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение по т.2 на Факултетен съвет на Факултета по икономически и социални науки при Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, обективирано в Протокол № 194/30.09.2024 г., с което е избран гл.ас д-р Г. В. С. за „доцент“ по област на висшето образование: 9. Сигурност и отбрана, професионално направление 9.1. Национална сигурност към катедра „Политически науки и национална сигурност“ на Факултета по икономически и социални науки.

ОСЪЖДА Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ да заплати на П. А. А., [ЕГН], гр. Плевен, ул. Странджа №10, сумата 10,00 лв. /словом: десет/ лева за разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ искането на П. А. А. за присъждане на разноски за заплатени на процесуалния представител разходи за гориво в размер на 120 лева.

ОСЪЖДА Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ да заплати на адв. С. В. С., [ЕГН], сумата 1400,00 лв. /словом: хиляда и четиристотин/ лева адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се оспори пред ВАС в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.