Решение по дело №697/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1938
Дата: 18 октомври 2019 г. (в сила от 26 ноември 2019 г.)
Съдия: Мария Любомирова Желязкова
Дело: 20197050700697
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№.........................................2019г., гр.Варна

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,

в публично заседание на осемнадесети септември 2019г., в състав:

 

                                            Административен съдия: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

                                                                  

          при секретар Виржиния Миланова

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 697/2019г.

по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.213 и сл. вр. чл.195 ал.5 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на „ДЖОСИЛ 2004“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Близнаци, общ.Аврен, обл.Варна, ул.“Христо Ботев“ № 14, представлявано от Д.А.У, чрез пълномощник – адв.Р.И., против Заповед № 177/31.01.2019г. на Кмета на Община Аврен, с която е наредил дружеството да премахне доброволно за своя сметка, масивната плътна ограда, разположена неправилно между УПИ VІІ с идент.04426.503.50 и УПИ ХVІІ-559, с идент.04426-503.559 по КК в кв.6 на с.Близнаци, като неподходяща по разположение.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на административния акт поради допуснати съществени процесуални нарушения. Конкретно сочи: 1.нарушена процедура по чл.196 ал.2 от ЗУТ и чл.26 от АПК – не е бил уведомен какво производство е започнало и не е бил изслушан от назначената комисия, не е присъствал на съставянето на протоколите и не е подписвал такива, като счита, че съставения в последствие Констативен протокол, не може да санира този порок; 2.издаване на акта при неизяснена фактическа обстановка – не е изяснено каква точно е площта от дворното място за която се твърди, че е заградена неправомерно и каква е дължината на оградата; 3.липса на конкретни мотиви, факти и обстоятелства още от страна на Комисията, а после на такива и в административния акт, в т.ч. в какво се изразява неправилното, неподходящо разположение на оградата, както и защо се приема за меродавно геодезическото измерване, представено от тъжилото се лице, а не представения от жалбоподателя в хода на административното производство съответен протокол; 4.счита, че посредством издаване на заповедта се цели бързо уреждане на гражданско-правен спор. На изложените основания моли да се отмени оспорената заповед. В депозирани по делото писмени бележки, както и в съдебно заседание, чрез пълномощник – адв.Р.И. поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Изрично заявява, че оспорва административния акт само с възражения за допуснати в хода на административното производство процесуални нарушения. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК.

 

Ответникът - Кмета на Община Аврен, в депозирани по делото писмен отговор и писмени бележки, както и в съдебно заседание чрез процесуален представител – ст.ю.к.С.М, оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна. Счита, че оспорената заповед е издадена при спазване на всички процесуални правила и на материалния закон като обстоятелствената част на същата е подробна, изчерпателна и удостоверяваща незасягане правото на защита на жалбоподателя. Сочи, че извършените на место посещения от страна на комисията, представител на дружеството-жалбоподател не е бил открит на место. В последствие  представляващият се е явил в администрацията и с участието на преводач е бил запознат с отразените в протокола за оглед обстоятелства, по отношение на които и към настоящия момент не са постъпвали възражения. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и действащата и приложима нормативна уредба, съдът приема за установено следното:

            Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и пред компетентния съд, поради което е допустима за разглеждане. По нейната основателност, съдът съобрази следното:

            Представените с административната преписка писмени доказателства, установяват следната фактическа обстановка:

            По повод постъпило Уведомление с вх.№ ОП-3365/03.10.2018г. с данни, че собственика на УПИ VII в кв.6 по регулационния план на с.Близнаци, общ.Аврен, обл.Варна неправомерно е навлязъл в УПИ XVII-559, чрез изграждане на масивна, плътна ограда, комисия назначена със Заповед № 1535/12.10.2017г. на Кмета на Община Аврен, е извършила проверка на място. За същата е съставен Констативен протокол от 04.10.2018г., съгласно който УПИ VII е заграден с масивна плътна ограда, изпълнена от бетонна ивична основа, плътна тухлена зидария с приблизителна височина от 1.5м., като през 3м. са изпълнени масивни колонки от каменна зидария. Посочено е, че въпреки направените опити, заинтересовани лица – собственици или ползватели на имота, не са открити. По данни на съседи, собственикът отсъства. Огледът е извършен от външната страна на имота. В протокола са дадени препоръки да се извърши служебна справка за установяване на собственика, след което същия да се уведоми за извършения оглед, като му се даде възможност да се запознае с наличните обстоятелства, да представи доказателства за собственост на имота и за законност на строежа, както и да направи възражения.

Във връзка с горните констатации и след служебно установяване собственика на УПИ VII, - „Джосил 2004“ ЕООД, с писмо от 10.10.2018г., надлежно връчено на 16.10.2018г., представляващият дружеството - Д.У. е уведомен за постъпилия сигнал и за извършения оглед, като му е дадена възможност да се запознае с преписката, да представи доказателства касаещи кой, кога и на какво основание е изградил оградата. Указано му е да посочи удобни за него дата и час за извършване на проверка в негово присъствие.

С Протокол от 23.10.2018г. е удостоверено явяването на Д.У. – управител на „Джосил 2004“ ЕООД и запознаването му в присъствието на преводач с преписката. В протокола са отразени дадените от него писмени обяснения, че към момента на закупуване на  имота, оградата е била изградена. По негово искане му е предоставена възможност в 14-дневен срок, сам да ангажира независим геодезист, който да извърши трасиране на имота. С молба от 7.11.2018г. същият е поискал продължаване на срока с още 14 дена, а с молба от 26.11.2018г. е представил протокол за извършено трасиране и комбинирана скица. В молбата е посочил, че според него последните не сочат да е заградена част от съседния имот, но в случай, че действително е налице неправомерно заграждане на част от съседния имот УПИ- XVII-559, моли да му се даде възможност да закупи тази част. С молбата е представил и пълномощно за адв.Р.И. – Г да го представлява.

На 03.01.2019г., комисията назначена със Заповед № 1535/12.10.2017г. от Кмета на Община Аврен, след като се е запознала с всички доказателства по преписката, е съставила КП, съгласно който: Изградените в имота строежи са извършени от бивш собственик, преди закупуването му от дружеството. УПИ VII е заграден с масивна плътна ограда, изпълнена от бетонна ивична основа, плътна тухлена зидария с приблизителна височина от 1.5 м., като през 3 м. са изпълнени масивни колонки от каменна зидария. При изграждане на същата е допуснато отклонение от действащата регулация между УПИ VII и УПИ ХVІІ-559 /общински имот/, като приблизително 20,5 м. от нея са изградени в УПИ ХVІІ-559, поради което 68 кв.м. от последния са приобщени и се ползват без правно основание. Посочено е, че представения Протокол за трасиране не установява различна фактическа обстановка от вече констатираната такава при проверката.

В протокола Комисията е дала заключение, че в тази част оградата е неправилно разположена и е предложила на Кмета на Община Аврен да издаде заповед за премахване на неправилно разположена масивна плътна ограда между УПИ VII и УПИ XVII-559, като неподходяща по разположение, на основание чл.195, ал.5 от ЗУТ, с което да се освободи неправомерно приобщената част от УПИ XVII-559 към УПИ VII, ползвана без правно основание.

КП е надлежно връчен на жалбоподателят, чрез адв.И. на 11.01.2019г.

На 31.01.2019г. Кметът на Община Аврен, на основание чл.44 ал.2 от ЗМСМА и чл.195 ал.5 от ЗУТ е издал процесната Заповед № 177, с която като се е позовал на установената в хода на проверката фактическа обстановка, описана в съставените протоколи и въз основа доказателствата по преписката, е наредил на дружеството-жалбоподател да премахне доброволно, за собствена сметка изградената масивна плътна ограда, в частта между двата имота, като неподходяща по разположение.

Предвид гореустановената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По валидността на акта: По своята правна същност Заповед № 177/31.01.2019г. на Кмета на Община Аврен е индивидуален административен акт. По отношение на нея следователно намират приложение правилата за издаване на индивидуални административни актове по АПК и редът за административно и съдебно оспорване. Атакуваната заповед е издадена от компетентен орган по арг. от чл 195 ал.5 от ЗУТ и при спазване изискванията за форма по чл.59 от АПК, поради което съставлява валиден административен акт.

По процесуалната законосъобразност на акта: С оглед гореописаната фактическа обстановка, съдът намира за неоснователни наведените от жалбоподателя възражения за допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения:

1.Данните по делото категорично сочат, че жалбоподателя е уведомен за започване на административното производство. Това, че не е присъствал на първата проверка на комисията не води до различен извод. При огледа на място не е бил установен присъстващ в имота. Веднага след установяване на собственика обаче, на жалбоподателя е било изпратено съобщение, с което изрично е уведомен за започналото производство, посочени са установените до момента факти, като му е предоставена възможност, /от която той безспорно се е възползвал/ да се запознае с преписката, да изрази становище, да представи доказателства и да направи възражения. Данните по делото сочат, че жалбоподателя е бил уведомяван за всеки етап от производството, приети са негови обяснения и доказателства и последните са обсъдени от органа при постановяване на акта. В заповедта, волята на органа е ясна и недвусмислена, поради което като адресат на същата жалбоподателят е могъл безпротиворечиво да разбере мотивната и разпоредителна част на акта.

2.При преценка на формалните изисквания относно съдържанието на заповедта, съдът констатира, че същата съдържа изложение на фактическите и правни основания за издаването й, поради което се явява мотивирана. Налице е корелация между изложените фактически твърдения за установяванията на място при проверката и визираните правни норми.

Необосновано се твърди, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка. В хода на проверката са установени всички релевантни за случая факти, относими към хипотезиса на приложимата правна норма. Същите са посочени изрично и в заповедта, в т.ч. и параметрите на наредената за премахване част от оградата.

3.Налице са и мотиви, поради които в диспозитива на заповедта е прието, че оградата е неподходяща по разположение. Изрично в обстоятелствената част е посочено, че същата е неправилно разположена не е съобразена с действащия регулационен план и кадастрална карта. Изложени са и мотиви как се ценят представените от жалбоподателя в хода на административното производство протокол за трасиране и скица. Доколко последните водят до извод за неправилност на мотивите на административния орган, е въпрос по съществото на спора.

4.Неправилно жалбоподателят счита, че с издаване на процесния акт се цели уреждане на гражданско-правен спор. Законът, в частност разпоредбата на чл.195 ал.5 от ЗУТ изрично е предоставил правомощия на кмета на съответната община да издава заповеди за премахване на строежи, в т.ч. огради, когато са неподходящи по разположение, т.е. не в съответствие с изискванията на закона. Премахването на оградата е премахване на строеж и не решава спор за собственост.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесната заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и при постановяването й не са допуснати съществени процесуални нарушения. Комисия назначена от кмета на общината е събрала всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и е изслушала заинтересованото лице. Констативен протокол от 04.10.2018г. е връчен на собственика на УПИ VІІ, кв.6, обсъдени са депозираните обяснения и възражения и е съставен КП от 03.01.2019г. Въз основа на констатациите, отразени в протоколите, комисията е предложила на кмета на общината строежът да бъде премахнат, като неподходящ по местонахождение. В този смисъл съдът счита, че не е нарушен принципа за всестранно, обективно и пълно изясняване на фактическата обстановка от значение за случая, при гарантиране и на правата и интересите на участващите в производството страни. Събрани са относимите за спора доказателства. Фактите са анализирани всестранно и пълно. Изводите са базирани на установената действителност

 

По материалноправната законосъобразност на акта:

В проведеното по делото съдебно заседание, жалбоподателят чрез своя пълномощник адв.Р.И. заявява, че поддържа основно възраженията си за допуснати процесуални нарушения. Независимо от това, доколкото настоящата инстанция е такава по същество, съдът намира, че следва да се произнесе и относно материалната законосъобразност на оспорения акт. В тази връзка съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл.195 ал.5 от ЗУТ - правното основание, на което е постановена заповедта, кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл.151 ал.1, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите.

В хода на административното производство жалбоподателят е изразил становище, че според него представените протокол за трасиране и скица, не сочат оградата да е разположена в съседния имот, което се поддържа и в съдебно заседание. С определение от 25.06.2019г. съдът е дал изрични указания на жалбоподателя, че е негова доказателствената тежест да установи това с възражение. Разяснения са дадени и в проведеното съдебно заседание, в т.ч. и за начина това да стане чрез назначаване на СТЕ. В тази връзка пълномощникът на жалбоподателя е направил изрично изявление, че дори съда служебно да допусне експертиза, депозит за изготвянето й няма да бъде внесен.

Предвид горното, съдът намира, че заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон. Обстоятелството относно начина на разположение на оградата е установено от компетентен орган – комисия по чл.196 ал.2 от ЗУТ въз основа данните от комбинирана скица на КК и РП на с.Близнаци и след оглед на място. Тези констатации не са оспорени и опровергани по предвидения в закона ред.

Действително, както е приел и органа представените от жалбоподателя протокол за трасиране и скица, не водят на други изводи. Освен това, съдът не разполага със специални знания да установи само въз основа на тях твърденията на жалбоподателя, а е налице отказ за проверка тези данни в съдебното производство чрез допускане на СТЕ.

По изложените съображения, съдът намира оспорената заповед за валидно издадена и за законосъобразна. Жалбата против нея се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора и на основание чл.143 ал.4 от АПК, вр. чл.78 ал.8 от ГПК, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на спора, и предприетите от представителя на ответника процесуални действия, размерът на възнаграждението следва да бъде определено в минималния такъв, установен в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно - 100 лв.

Воден от гореизложеното, съдът

 

                                       Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ДЖОСИЛ 2004“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Близнаци, общ.Аврен, обл.Варна, ул.“Христо Ботев“ № 14, представлявано от Д.А.У, против Заповед № 177/31.01.2019г. на Кмета на Община Аврен, с която е наредил дружеството да премахне доброволно за своя сметка, масивната плътна ограда, разположена неправилно между УПИ VІІ с идент.04426.503.50 и УПИ ХVІІ-559, с идент.04426-503.559 по КК в кв.6 на с.Близнаци, като неподходяща по разположение.

 

ОСЪЖДА „ДЖОСИЛ 2004“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Близнаци, общ.Аврен, обл.Варна, ул.“Христо Ботев“ № 14, представлявано от Д.А.У, да заплати на Община Аврен сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: