Решение по дело №2779/2012 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

      гр.С., 07.07.2015 г.

                                 

    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 19 състав в публичното заседание на петнадесети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЗЛАТИНА РУБИЕВА

 

при секретаря Д.И., като разгледа докладваното от съдия  Рубиева гр. дело № 2779 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Предявени са при условията на пасивно субективно съединяване искове с  правно основание чл. 135 от ЗЗД.

            В исковата молба ищецът – „О.Б.Б.“  АД твърди, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 22, том I, рег. № 1219, дело № 21/2011 г. от 02.03.2011 г. първият ответник Т.С.С. е прехвърлил на втората ответница В.М.К. срещу задължението й да поеме изцяло гледането и издръжката на прехвърлителя докато е жив, лично или чрез трето лице, както и срещу дадените до момента издръжка и гледане от приобретателката на прехвърлителя, следният свой недвижим имот: А) АПАРТАМЕНТ № **********, кота + 5.26 метра, находящ се в ж.к. „**********”, със застроена площ от 165.07 кв. м., състоящ се от три спални, дневна, кухня със столова, антре, две бани с тоалетни и три балкона, при съседи: изток - двор, запад - ап. № 11, коридор и стълбище, север - двор, юг - двор, заедно с избено помещение № 10 с площ 4.12 кв.м., при съседи: изток - коридор, запад - мазе № 30, север - мазе № 11, юг - мазе № 9, заедно с 3.524 идеални части от общите части от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, представляващо УПИ, целият с площ от 3 565 кв.м., съставляваща парцел II-1236, квартал 11, по плана на град С., местността „Жилищна група ****** II-част“, при съседи от три страни: улица и УПИ І-1009; Б) ГАРАЖ № 2, надземен от блок номер 25 „Е“, вход „А“, етаж I, находящ се в ж.к. „**********, град **********”, със застроена площ от 21.65 кв.м., при съседи: изток - гараж № 1, запад - гараж № 3, север -гараж № 19 и помещение за ел. табла, юг - двор, заедно с 0.431 идеални части от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, представляващо урегулиран поземлен имот, целият с площ от 3 565  кв.м., съставляваща парцел II-1236, квартал 11, по плана на град С., местността „Жилищна група ****** II-част”, при съседи: от три страни улица и УПИ І-1009; В) ГАРАЖ № 3, надземен от блок № 25 „Е“, вход „А“, етаж I, находящ се в ж.к. „**********, град С., район „Т.”, със застроена площ от 23.08 кв.м, при съседи: изток - гараж № 2, запад - гараж № 4, север - коридор, юг - двор, заедно с 0.458% идеални части от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, представляващо урегулиран поземлен имот, целият с площ от 3 565 кв.м., съставляваща парцел II-1236, квартал 11, по плана на град С., местността „Жилищна група ****** II-част“, при съседи от три страни улица и УПИ І-1009. Ищецът твърди, че на 27.08.2008 г. между „О.Б.Б.” АД и „П.С.” ЕООД, в качеството на кредитополучател, представлявано от Т.С., и „НОВ ДОМ С.”, в качеството на съдлъжник, представлявано от Т.С., е бил сключен договор за „Бизнес ипотечен кредит” от 27.08.2008 г. с първоначално определен размер от 1 000 000 евро. Твърди, че като обезпечение на предоставения кредит е бил сключен договор за поръчителство от 27.08.2008 г., чрез който Т.С.С. като физическо лице се е задължил като поръчител и е станал солидарно отговорен по отношение на задълженията на кредитополучателя „П.С.” ЕООД във връзка с договора за кредит. Твърди, че със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение е поискал издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 417, т. 2 от ГПК за задълженията на кредитополучателя „П.С.” ЕООД, произтичащи от договора за „Бизнес ипотечен кредит” от 27.08.2008 г. срещу дружествата длъжници и солидарно отговорното лице Т.С.С.. Твърди, че на 18.11.2010 г. по образуваното гражданско дело № 56333/ 2010 г. на Софийски районен съд е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за предявеното в производството парично вземане към 20.12.2010 г., както следва: главница в размер на 936 616.47 евро, договорна лихва в размер на 30 305.32 евро, наказателна лихва 1 363.39 евро, такса за сумата от 4 634,34 евро, законна лихва върху главницата от 18.11.2010 г. до окончателното погасяване на задължението, както и направените разноски за заповедното производство в размер на 57 535.95 лева. Твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист за събиране на сумите е било образувано изпълнително дело № 133/ 2011 г. по описа на частен съдебен изпълнител Ц.Н.Н., рег. № 756, с район на действие Окръжен съд Плевен. Твърди, че в хода на изпълнителното дело е било установено, че в края на 2009 г. длъжникът Т.С. е извършил множество разпоредителни сделки с притежавано от него имущество с фирмата „П. и Ко”. Твърди, че съгласно договора за поръчителство от 27.08.2008г., физическото лице Т.С. отговаря пред кредитора за всички задължения на фирмите „П.С.”ЕООД и „Нов Дом С.” ЕООД, така както отговарят за изпълнението и длъжниците по този договор, като носи отговорност с цялото си имущество до окончателното изплащане на дълга. Твърди, че в член трети от договора за поръчителство е уговорено, че задължението за поръчителство по този договор става автоматично и незабавно изискуемо при неизпълнение на една или на няколко погасителни вноски, като поръчителят е дал съгласието си неиздължените суми да се събират от всички негови лични сметки. Твърди, че разпореждането с описания недвижим имот преследва осуетяване възможността на „О.“ АД да удовлетвори свои изискуеми и ликвидни задължения, породени от кредитни сделки. Твърди, че втората ответница В.К. е свързано лице с длъжника Т.С. и сделката е извършена единствено и само с цел ощетяване на кредитора „О.“ АД. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да обяви за недействителен спрямо него договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 22, том I, рег. № 1219, дело № 21/ 2011 г. от 02.03.2011 г. , сключен между двамата ответници.

           Ответникът – Т.С.С., с писмения отговор на основание чл. 131 от ГПК, оспорва предявения иск като неоснователен. Релевира доводи за липсата на умишлено увреждане на кредитора „О.“ АД чрез прехвърляне на процесния недвижим имот на втората ответница, с което действие се цели намаляване на имуществото, както и че единствената причина за сключването на договора е негово тежко заболяване. Възразява, че вследствие разпоредителната сделка с процесния имот не е налице увреждане по отношение на ищеца, тъй като за обезпечение на всички вземания на кредитора е предоставил реални обезпечения, значително надхвърлящи размера на кредита, с които същият да удовлетвори вземанията си. Противопоставя възражение, че банката е пропуснала 6-месечния срок по чл. 147 от ЗЗД, поради което е преклудирана възможността за насочване на принудително изпълнение спрямо него като поръчител. Твърди, че не е налице знание за твърдяното увреждане на ищеца у него и у приобретателя на процесния недвижим имот, предмет на сключения договор за гледане и издръжка.

Ответницата – В.М.К. е депозирала писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Оспорва предявения иск като неоснователен. Релевира доводи, че към датата на сключване на договора за гледане и издръжка не е знаела за сключен от първия ответник договор за поръчителство. Излага твърдения, че причината за сключване на процесния договор е била тежкото здравословно състояние на Т.С.С. и необходимостта ежедневно да бъде подпомаган. Счита, че с предоставените реални обезпечения са изцяло гарантирани възможностите на ищеца за удовлетворяване на вземанията му. Възразява, че правата на банката да търси удовлетворяване от имуществото на първия ответник като поръчител са преклудирани поради пропускането на 6-месечния срок за завеждане на дело срещу главния длъжник от датата на която целият отпуснат кредит по договора се е превърнал в предсрочно изискуем.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Като доказателство по делото е представен и приет договор за „Бизнес ипотечен кредит“, сключен на 27.08.2008 г. между „О.“ АД, в качеството на кредитор, и „П.С.“ ЕООД и „Нов дом С.“ ЕООД, в качеството съответно на кредитополучател и съдлъжник. Съгласно двустранно подписания договор банката предоставя на кредитополучателя ползването на кредит в размер на 1 000 000 евро, като кредитът се предоставя за покупка на недвижим имот. В чл. 3 от договора е уговорено, че усвояването на суми от кредита ще се извършва до 26.09.2008 г. В чл. 4 от договора е уговорена договорната и наказателната лихва. В чл. 5, ал. 1 от договора са уговорени обезпечения по отпуснатия кредит, а именно – учредяване на  договорна ипотека върху поземлен имот, находящ се в землището на с. Б., община Плевен, съставляващ имот с № 127004, с площ от 59 566 кв.м., а по АДС - от 50 000 кв.м., в местността „Б.М.“, начин на трайно ползване - стопански двор, категория на земята при неполивни условия - шеста, заедно с построените в имота сгради: административна сграда - масивна, монолитна, двуетажна, с площ от 980 кв.м., състояща се на първия етаж - с площ от 392 кв.м. - от кухня, столова, съблекалня, баня, тоалетна и входно фоайе; на втори етаж - със застроена площ от 392 кв.м. - от девет административни помещения, съблекалня, баня, тоалетна и фоайе, заедно с мазе с площ от 196 кв.м.; производствено хале /цех/ - масивна сграда на един етаж, с площ от 2288 кв.м.; пропуск - масивна монолитна сграда на един етаж, с площ от 10 кв.м.; трафопост - масивна монолитна сграда, с площ от 8 кв.м.; заедно с всички останали настоящи и бъдещи подобрения и приращения в имота, на стойност 2 678 600 лв., както и втора по ред договорна ипотека върху втори етаж от РУМ „МИЗИЯ”, находящ се в град Плевен, на улица „К. А. Б.”, със застроена площ от 2 256.69 кв.м., заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху мястото, съставляващо УПИ (парцел) ІХ в квартал 120 по плана на град Плевен - обособена част от имуществото на „Тибор” ЕАД - гр.Плевен, които идеални части са подробно описани в одобрен на 12.01.2007г. от ОЕСУТ технически инвестиционен проект за разделяне на РУМ „Мизия”, на стойност 2 895 000 лв. В чл. 5, ал. 2 от договора е уговорено, че размерът на общото обезпечение не може да бъде по-малко от 140% от размера на кредита. В чл. 6 от договора е уговорено, че кредитополучателят издължава предоставения кредит в срок до 27.08.2023г. на 180 равни месечни анюитетни вноски, включващи главница, лихви за редовна главница, дължими от кредитополучателя съгласно ТТККК на банката, в размер на 9498.88 евро всяка една, на 27 ден на съответния месец.

Представени са общи условия по договори за „Бизнес Ипотечен кредит“ на „О.“ АД, сключвани от „О.“ АД с корпоративни клиенти. В чл. 13 от общите условия са предвидени предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, а в чл. 14 от същите е предвидено, че при просрочие на погасителна вноска /главница и/или лихви/ по договора за кредит с повече от 90 дни, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо каквото и да е волеизявление на банката.

Приложен е договор за поръчителство от 27.08.2008 г., сключен между „О.“ АД, в качеството на  кредитор, и Т.С.С., в качеството на поръчител. Съгласно чл. 1 от двустранно подписания договор поръчителят отговаря пред кредитора солидарно с „П.С.“ ЕООД за изпълнението на задълженията на главния длъжник, произтичащи от договор „Бизнес Ипотечен кредит“ от 27.08.2008 г., за обезпечаване на кредит в размер на 1 000 000 евро, който е подписан и от съдлъжника „Нов дом С.“ ЕООД. В чл. 2 от договора страните са се уговорили, че поръчителят отговаря за изпълнението на главното задължение и след падежа, като носи отговорност с цялото си имущество до окончателното издължаване на дълга, без да съществува задължение кредиторът да предяви иск против главния длъжник в определен срок. В чл. 3, ал. 1 от договора е предвидено, че задължението на поръчителите става автоматично незабавно изискуемо при неизпълнение на една или няколко погасителни вноски по главница и/или лихва, както и при предсрочна изискуемост на дълга по кредита на посочените в договора за кредит основания, без да е необходимо да бъде уведомяван за това.

Съгласно извлечение от счетоводната книга на „О.“ АД на основание чл. 417, т. 2 от ГПК, кредитът, предоставен на кредитополучателя „П.С.“ ЕООД по договор „Бизнес Ипотечен кредит“ от 27.08. 2008 г., е изцяло усвоен, а към 17.11.2010 г. задължението на кредитополучателя е с левова равностойност 1 902 865 лв. Посочено е, че просрочието по кредита е от 27.06.2010 г. и към 17.11.2010 г. е 144 дни.

Представен е изпълнителен лист от 20.12.2010 г., издаден на основание заповед за изпълнение от 20.12.2010 г. по ч.гр.д. № 56333 по описа за 2010 г., с който СРС е осъдил „П.С.“ ЕООД, „Нов Дом С.“ ЕООД и Т.С.С. да заплатят солидарно на „О.“ АД сумата от 936 616.47 евро, дължима по договор „Бизнес Ипотечен кредит“ от 27.08.2008 г., ведно със законната лихва от 18.11.2010 г. до изплащането на сумата, сумата от 30 305.32 евро – договорна лихва, дължима за периода от 27.06.2010 г. до 17.11.2010 г., сумата 1363.39 евро – наказателна лихва, изтекла в периода от 27.06.2010 г. до 17.11.2010 г., сумата 4634.34 евро – такса по договора кредит, както и сумата 57 535.95 лв. - разноски в заповедното производство.

С покана за доброволно изпълнение изх. № 2031/ 22.02.2011 г. по изп. № дело 20117560400133, връчена на 25.02.2011 г., Т.С.С. е уведомен, че с изпълнителен лист от 20.12.2010 г., издаден от СРС по ч.гр.д. № 56333 по описа за 2010 г., е осъден да заплати следните суми в полза на взискателя „О.“ АД: задължението му възлиза общо на сумата от 2 071 580.09 лв., от които главница в размер на 1 831 862,59 лв., законна лихва в размер на 56 925.13 лв. за периода 18.11.2010 г. - 08.03.2011 г. , 128 538.54лв. – неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н ), както и 54 253.83лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 08.03.2011 г.

Като доказателство по делото е представен и приет нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 22, том І, рег. № 1219, дело № 21 от 2011 г. От същия се установява, че на 02.03.2011 г. Т.С.С. прехвърля на В.М.К. следните свои недвижими имоти: А) АПАРТАМЕНТ № 10, от блок 25 „Е“, вход „А“, етаж III, кота + 5.26 метра, находящ се в ж.к. „**********”, със застроена площ от 165.07 кв. м., състоящ се от три спални, дневна, кухня със столова, антре, две бани с тоалетни и три балкона, при съседи: изток - двор, запад - ап. № 11, коридор и стълбище, север - двор, юг - двор, заедно с избено помещение № 10 с площ 4.12 кв.м., при съседи: изток - коридор, запад - мазе № 30, север - мазе № 11, юг - мазе № 9, заедно с 3.524 идеални части от общите части от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, представляващо УПИ, целият с площ от 3 565 кв.м., съставляваща парцел II-1236, квартал 11, по плана на град С., местността „Жилищна група ****** II-част“, при съседи от три страни: улица и УПИ І-1009; Б) ГАРАЖ № 2, надземен от блок номер 25 „Е“, вход „А“, етаж I, находящ се в ж.к. „******”, кв. „******” II, град С., район „Триадица”, със застроена площ от 21.65 кв.м., при съседи: изток - гараж № 1, запад - гараж № 3, север -гараж № 19 и помещение за ел. табла, юг - двор, заедно с 0.431 идеални части от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, представляващо урегулиран поземлен имот, целият с площ от 3 565  кв.м., съставляваща парцел II-1236, квартал 11, по плана на град С., местността „Жилищна група ****** II-част”, при съседи: от три страни улица и УПИ І-1009; В) ГАРАЖ № 3, надземен от блок № 25 „Е“, вход „А“, етаж I, находящ се в ж.к. „******”, кв. „******” II, град С., район „Триадица”, със застроена площ от 23.08 кв.м, при съседи: изток - гараж № 2, запад - гараж № 4, север - коридор, юг - двор, заедно с 0.458% идеални части от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, представляващо урегулиран поземлен имот, целият с площ от 3 565 кв.м., съставляваща парцел II-1236, квартал 11, по плана на град С., местността „Жилищна група ****** II-част“, при съседи от три страни улица и УПИ І-1009. Посочено е, че прехвърлителят Т.С.С. запазва за себе си правото на ползване върху прехвърляемите недвижими имоти безвъзмездно, докато е жив.

Като доказателство по делото е приложена искова молба с вх. № 26148/ 24.03.2011 г., въз основа на която е образувано т. д. № 1140/ 2011 г, по което СГС, ТО, VI-5 състав е постановил решение № 1039/ 05.06.2012 г., с което е признал за установено, на основание чл. 411 вр. чл. 415 от ГПК, че „П.С.”, „Нов дом С.” ЕООД и Т.С.С. дължат солидарно на „О.Б.Б.” АД сумата от 936 616.47 евро - главница, ведно със законната лихва от 18.11.2010 г. до окончателното изплащане, сумата от 30 305.32 евро - договорна лихва от 27.06.2010 г. до 17.11.2010 г., сумата от 1363.39 евро - наказателна лихва за периода 27.06.2010 г. - 17.11.2010 г. и сумата от 4634.34 евро - просрочена такса, дължими по договор за бизнес ипотечен кредит от 27.08.2008 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по гр.д.№56333/2010 г. на СРС, 55 с-в. Отбелязано е, че решението е  влязло в законна сила  на 27.07.2012 г.

Приложено е удостоверение, изходящо от „О.“ АД, съгласно което общият размер на задължението на „П.С.” ЕООД по договор за „Бизнес Ипотечен кредит“ от 27.08.2008 г. към 11.12.2012 г. е в размер на 2 621 694.92 лв.

Пред настоящата инстанция, във връзка с твърдението на ответника Т.С.С. за наличието на здравословни проблеми, поради които е сключил процесната сделка, е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице-специалист по вътрешни болести и нефрология. От заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че ответникът страда от генетично заболяване - бъбречна поликистоза - адулторен тип, която е била установена през 2003 г., хроничен пиелонефрит, подагра, подагрозна нефропатия, симптоматична хипертония, вторична анемия, ренална остеодистрофия, терминален стадий бъбречна недостатъчност, артерио-венозна фистула на дясна предмишница, като на ответника е била назначена програмна хемодиализа от 12.03.2009 г. и е бил включен на хрониодиализно лечение 3-4 пъти по 4.30 часа седмично. Докторът обяснява, че изявилите се характерни за болестта усложнения - вторична анемия, ренална остеодистрофия, бъбречно фиксирана продължителна /над 15 години/, артериална хипертония, налага и постоянно поддържащо диетично и медикаментозно лечение съгласно наложената добра медицинска практика и стандарти. Съгласно експертизата допълнително установените умерена митрална инсуфициенция, нискостепенна аортна регургитация, дилатацията на възходящата Аорта, при давностна АХ и бъбречна анемия, са довели до левокамерна дисфункция и хронична сърдечна недостатъчност III ф.к. по КУНА, като на ответника е бил препоръчан ехокардиографски контрол на 6 месеца с оглед динамична преценка на кардиологичното лечение. Вещото лице дава заключение, че хроничните заболявания са довели до трайна полиорганна увреда, нарушаване качеството на живот и инвалидизация на ответника към датата на прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за гледане и издръжка, сключен на 02.03.2011 г., като към тази дата не са приложени медицински документи, посочващи степента на инвалидизация. Експертът посочва, че с експертно решение от ТЕЛК №0973/ 12.05.2011 г. на Т.С. е била определена 100% трайно намалена работоспособност без чужда помощ, както и че приложените медицински документи /епикризи/ са издадени една година след 02.03.2011 г. Според доктора диализното лечение, което е било провеждано на ответника към 02.03.2011 г., е бил адекватният метод на терапия и е целял оптимална рехабилитация и корекция на биохимичните отклонения, характерни за терминалната бъбречна недостатъчност. Вещото лице обяснява, че чрез този метод се постига както подобрение качеството, така и продьлжителността на живота, като сам по себе си този методът не налага полагане на допълнителни грижи и издръжка от трето лице. Експертът счита, че в хода на диализното лечение, при наличните усложнения и придружаващи заболявания е било възможно влошаване на състоянието на ответника, налагащо хоспитализация и временно или трайно полагане на допълнителни грижи и издръжка от трето лице. В съдебно заседание вещото лице допълва, че съгласно приложените по делото епикризи бъбречната поликистоза е била установена на ответника през 2003 г., а заболяването пиелонефрит е хронично. Експертът обяснява, че бъбречната поликистоза е вродено генетично състояние, но се изявява в по-напреднала възраст. Докторът посочва, че първата хемодиализа е била осъществена съгласно епикризата на 12.03.2009 г., а в периода от 2003 г. до 2009 г. съгласно представената документация Т.С. не е провеждал лечение. Експертът уточнява, че към датата на сключване на процесния договор не е представена медицинска документация, от която да се установи, че ответникът е имал нужда от гледане от трето лице. Вещото лице обяснява, че тъй като към момента на сключване на договора, ответникът е бил с установена бъбречна недостатъчност, неговият лекуващ лекар или този, който му е провеждал диализата към този момент, би трябвало да го е инструктирал и той е бил длъжен да провежда както диетично, така и медикаментозно лечение, независимо от диализата, която е била провеждана.

 Като доказателства по делото са приложени писмени медицински документи – етапна епикриза от 07.06.2012г., издадена от МБАЛ – „Национална кардиологична болница“-гр. С., „Отделение по Хемодиализа“, епикриза № на И.3.05239/ 27.04.2012 г., издадена от МБАЛ – „Национална кардиологична болница“-гр. С., „Клиника по кардиология“, отделение „В“, както и етапна епикриза, издадена от Диализен център „ДИАЛМЕД“ за времето от 01.03.2013 г. до 02.06.2014 г., които са взети предвид от вещото лице при изготвяне на съдебно-медицинската експертиза.

По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. „П.С.” ЕООД е извършило погашения по договор за „Бизнес ипотечен кредит“ от 27.08.2008 г. в общ размер на 56 414.73 евро, с които са били погасени задължения както следва: просрочена наказателна надбавка в размер на 364.83 евро; просрочени главници в размер на 15 801.70 евро; просрочени лихви в размер на 39 635.32 евро; просрочени наказателни лихви в размер на 612.88 евро.

Пред настоящата инстанция са събрани гласно доказателства чрез разпит на свидетеля В.Ц.К.. В съдебно заседание свидетелят установява, че познава ответниците, с които са семейни приятели от 10 години, както и че се вижда с тях два пъти седмично. Заявява, че през 2011 г. Т. е прехвърлил на В. апартамент срещу задължение за издръжка и гледане, тъй като ответникът е доста болен, провежда му се хемодиализа и не може да се справя. Установява, че ответниците живеят заедно, но нямат сключен брак, и имат дете. Излага, че Т. е инвалид и е първа група трудоустроен, поради което се нуждае от помощ, като В. се грижи за него. Установява, че знае за причините за прехвърлянето на апартамента от двамата ответници. Посочва, че Т. му е споделил като приятел, точно преди да прехвърли недвижимия имот, като се е посъветвал с него дали е добра идея. Свидетелят обяснява, че прехвърлянето на апартамента е било разумно, тъй като ответниците имат дете и Т. е искал нещо да остане за него. Установява, че процесният апартамент се намира на „******”. Обяснява, че е ходил многократно на гости у своите приятели, но не знае точния адрес. Посочва, че ответниците живеят в процесния апартамент и кварталът е ж. к. „******“, но районът е „******”. Установява, че апартаментът се състои от хол, две стаи и трапезария към хол. Излага, че В. и Т. живеят заедно от 7-8 години, от 2006-2007 г., като с Т. се познава от по-рано. Заявява, че няма представа относно дейността на фирмите на ответника, поради което не е съвсем сигурен дали В. е работила в някоя от фирмите на Т., но по-скоро мисли, че не е работила в негова фирма. Посочва, че знае за болестта на ответника от преди 10 години. Излага, че Т. ходи на хемодиализа, откакто го познава. Твърди, че ответникът не е запазил права за себе си при прехвърлянето на процесния недвижим имот, но не е убеден дали е така, тъй като не е виждал документите за прехвърлянето. Поддържа, че знае, че ответниците са взели кредит и че се изплаща редовно, но не знае от кого. Установява, че детето на Т. и В. се е родило преди 5 години, както и че след като са се запознали двамата са заживели заедно и от 4-5 години живеят в процесния апартамент.

По делото не са представени други доказателства, относими към предмета на спора.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Настоящият състав е сезиран с искове с правно основание чл. 135 от ЗЗД с предмет установяване на недействителност по отношение на ищеца на сключен между ответниците договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка.

Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. От съдържанието на цитираната разпоредба следва извод, че фактическият състав, при който възниква право на иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, включва няколко елемента: наличие на качеството кредитор у ищеца; увреждане на кредитора, изразяващо се в намаляване на възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника, било като се намалява имуществото на длъжника, било чрез затрудняване удовлетворяването на кредитора. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.

Правото на иск по чл. 135 от ЗЗД принадлежи само на лице, което има качеството „кредитор“ на длъжника, извършил правното действие, чиято отмяна се иска. Качеството „кредитор“ е обусловено от съществуването на вземане към длъжника, като в производството по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД не е необходимо ищецът да установява в условията на пълно и главно доказване съществуването на съответното правоотношение, на което основава твърдяното качество.

Тъй като това са правопораждащите юридически факти, ищецът носи доказателствената тежест да установи същите по реда на пълното и главно доказване. Липсата на която и да е от тези кумулативни предпоставки води до извод за неоснователност на претенцията.

Кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане - вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно.

Настоящата инстанция приема, че по делото се установи, че ищецът има качеството на „кредитор” по отношение на първия ответник-прехвърлител по процесния договор – Т.С.С.. До този извод съдът достигна, съобразявайки приложените по делото писмени доказателства – договор за поръчителство, по който Т.С.С. се е задължил да отговаря солидарно с „П.С.“ ЕООД за изпълнението на задълженията на главния длъжник, произтичащи от договор за „Бизнес ипотечен кредит“ от 27.08.2008 г., сключен с „ОББ“ ООД, изпълнителен лист и влязло в сила съдебно решение, от които се установява, че Т.С.С. е осъден солидарно с дружеството „П.С.“ ЕООД да заплати вземанията, дължими по договор за бизнес ипотечен кредит от 27.08.2008 г.

Задължението на ответника е възникнало със задължаването му като поръчител по процесния договор за поръчителство. Към момента на сключване на атакувания договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка /02.03.2011 г./ вземането на ищеца е било възникнало – договорът за поръчителство е сключен на 27.08.2008 г.

           Съгласно задължителната за съдилищата практика, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, искът по чл. 135 от ЗЗД е неприложим по отношение действията на поръчителя / Решение № 199/ 30.12.2010 г. по т.д. № 966/ 2009 г. на ВКС, ІІ Т.О. , Решение № 199 от 30.12.2010 г. по т. д. № 966/2009 г., ІІ Т. О. на ВКС  под „длъжник“ по смисъла на чл. 135 от ЗЗД следва да се разбира само лицето, което е насрещна страна по правоотношението, породило вземането на кредитора, т. е. носителят на главното задължение, но не и лицето, което е поръчителствало за неговото изпълнение. Действително поръчителят отговаря за същия дълг заедно с длъжника и то при условията на солидарност, както е в конкретния случай, неговата отговорност обаче е акцесорна и има обезпечителна функция. Тя е вторична и съществува дотолкова, доколкото съществува главният дълг. Поръчителството е един от предвидените в закона /чл. 133 и сл. от ЗЗД/ способи за гарантиране изпълнението на главното задължение, какъвто представлява и отменителният иск. Именно от еднаквата им правна същност и предназначение произтича неприложимостта на иска по чл. 135 ЗЗД по отношение действията на поръчителя. В противен случай би се стигнало до обезпечаване на самото обезпечение, което е в очевидно противоречие със смисъла на този институт.

Следователно ответникът Т.С.С. няма качеството на длъжник по смисъла на чл. 135 от .

С оглед изложеното съдът приема, че не са налице предпоставките на чл. 135 от ЗЗД и исковата претенция се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

          Само за пълнота следва да се посочи, че оспореният договор има характера на възмездна сделка, поради което намира приложение изр. 2 на ал. 1 на чл. 135 от ЗЗД, предвиждащо, че при възмездност на сделката, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. В конкретния случай приобретателката по процесната сделка не е сред лицата, по отношение на които знанието се предполага, съгласно презумпцията от ал. 2 на сочения текст, поради което в тежест на ищеца е да докаже наличието на знание у нея. По отношение наведеното от ищцовата страна твърдение, че по отношение добросъвестността на приобретателката намира приложение презумпцията за знание настоящият състав намира следното: Не може да се разширява кръга на лицата, по отношение на които се презюмира знание по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. Фактическото съжителство на съпружески начала, в което се намират прехвърлителят и приобретателката, не може да обоснове приложение на доказателственото правило на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД по отношение на ответницата.

          Настоящият състав приема, че в настоящия случай наличието на знание от страна на приобретателката по атакуваната сделка не се доказа.

На следващо място, от събраните гласни доказателства, чрез показанията на свидетеля В.Ц.К., както и от приетата по делото СМЕ, чието заключение съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установи, че хроничните заболявания са довели до трайна полиорганна увреда, нарушаване качеството на живот и инвалидизация на ответника към датата на сключване на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за гледане и издръжка – 02.03.2011 г., като същият се е нуждаел от чужда помощ, която му е била осигурена от ответницата. Налага се извода, че не е налице и друга от предпоставките на чл. 135 от ЗЗД и исковата претенция се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

         Предвид изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати направените от ответниците разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, а именно: на ответника Т.С.С. – 1400 лв. – разноски за вещо лице и адвокатско възнаграждение, а на ответницата В.М.К. – 1000 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно приложен договор за правна защита и съдействие.

Мотивиран от горното, СГС, І ГО, 19 състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените при условията на пасивно субективно съединяване искове от „О.Б.Б.“АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление *** против  Т.С.С., с ЕГН **********, със  съдебен адрес: ***, офис № 43-адв. Р.Т., и В.М.К., с ЕГН **********,***-адв. В.С., с правно основание чл. 135 от ЗЗД, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА „О.Б.Б.“АД да заплати на Т.С.С. сумата от 1400 лв. /хиляда и четиристотин лева/, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА „О.Б.Б.“АД да заплати на В.М.К. сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

                                                                       СЪДИЯ: