РЕШЕНИЕ
№ 671
гр. Бургас, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20242120202102 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 72, ал. 4 от
ЗМВР и е образувано по жалба на М. М. К., ЕГН **********, чрез адв. Н. Б.-А. от БАК,
против Заповед за задържане на лице с рег. № *** **-**/********г., издадена от Д. С. Т.,
полицейски инспектор в група „ОП“ при РУ гр. С..
С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед за задържане, като се сочи, че в хода
на административното производство е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което ограничава правото на защита на
задържаното лице и препятства възможността му адекватно да я организира, което
нарушение е свързано с фактическата обосновка на задържането. Оспорва наличието на
достатъчно данни за извършено престъпление от жалбоподателя към момента на
задържането му. Поддържат се твърдения, че жалбоподателят не е бил уведомен от
полицейския орган за причината за задържането му. Сочи, че в заповедта не са изложени
осъществилите се факти, които са обосновали прилагането на принудителната
административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Навежда възражение за нарушаване на
принципа на съразмерност по чл. 6 АПК при издаване на заповедта за задържане. Излагат се
твърдения за извършени неправомерни действия от полицейски служители спрямо
жалбоподателя, включително задържане на жалбоподателя след изтичане на срока от 24
часа.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично заедно
с пълномощник адв. А. от БАК, която поддържа жалбата и моли за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – Д. С. Т., полицейски инспектор в група „ОП“ при РУ гр. С.,
редовно призован, се явява лично и оспорва жалбата. Излага доводи за законосъобразното
издаване на заповедта и оспорва твърдението на адв. А., че задържаният не е получил
разяснения относно това защо е задържан.
1
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от
АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледаната по същество
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, като взе предвид изложените доводи, съобрази събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
На ******** г. около 12:00 часа била получена оперативна информация в РУ С. от
ОДМВР – Бургас за извършено нападение спрямо лица, извършвали бране на гъби- трюфели
в местност в землището на село Г.. В хода на проверката се е установило, че нападателите са
били четирима души, като за един от тях са се събрали данни, че е жалбоподателят в
настоящото производство. По случая е било образувало ДП №*** **-**/2024 по описа на РУ
С. във връзка с извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 НК.
На ******** г. в 17:30 ч. ответникът, в качеството му на полицейски орган, е издал
Заповед за задържане на лице с рег. № *** **-**, с която жалбоподателят е бил задържан за
срок до 24 часа /до 17:20 ч. на ********г. / на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР– за това, че
за лицето има данни, че на ******** г. около 12:00 часа в района на с. Г., общ. С. е отнел
чужди движими вещи от владението на другиго с намерение противозаконно да ги присвои,
като за това е употребил сила или заплашване и така е осъществил състава на престъпление
по чл. 198, ал 1 от НК.
Задържането е било предприето в хода на проверка във връзка с образувана преписка с
рег. №***р-****/******** по описа на РУ- С., изпратена в РП- Бургас за присъединяване
към ДП №*** **-**/******** г.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в
границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, компетентност
(съгласно удостоверение от ОДМР – Бургас за заеманата от ответника длъжност и типова
длъжността характеристика).
Спазена е предвидената от закона форма, като заповедта съдържа задължителните
реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са
името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните
индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и
часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 и
чл. 73 от ЗМВР.
Заповедта е мотивирана, като в нея са изложени фактическите и правни основания за
издаването й. В заповедта е посочено, че лицето е било задържано на основание чл. 72, ал. 1,
т. 1 Закона за МВР. Съгласно сочената разпоредба полицейските органи могат да задържат
лице, за което има данни, че е извършило престъпление, а това е именно постъпилата
оперативна информация за извършено от жалбоподателя престъпление по чл. 198, ал 1 НК.
На първо място в заповедта е посочено в извършването на какво престъпление е
заподозряното лице (чл. 198, ал. 1 НК), като са изложени и фактически положения, а именно,
че на ******** г. около 12:00 часа в района на село Г., общ. С. жалбоподателят е отнел
чужди движими вещи с цел противозаконно да ги присвои, като за това е употребил сила
или заплахи. В този смисъл, може да се направи категоричен извод, че в заповедта се
съдържат мотиви, според които задържаното лице може да разбере причината на задържане,
както и да организира защитата си. Заповедта е била предявена за подпис на жалбоподателя,
но същият е отказал да я подпише. Отказът е бил удостоверен от свидетел. Следователно
2
след като заповедта е била предявена на жалбоподателя и той е отказал да я подпише (като
по делото липсват данни лицето да е било в невъзможност да подпише), съвсем логично е да
се изведе, че същият се е запознал със съдържанието й. В тази връзка съдът не споделя,
поддържаното от адв. А. възражение, че жалбоподателят не е бил уведомен за причината за
задържането му.
Съгласно нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да
задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Предпоставка за
прилагането на задържането като принудителна административна мярка, е наличието на
достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че
задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като
превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо
него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността
на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за
срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на
вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е
съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането. За прилагането
на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост
да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето,
извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението, което дава право на административния орган да наложи мярката да е
безспорно и окончателно установено извършено от лицето престъпление. Въпросът дали
задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него
виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на
наказателното производство. В тази връзка съдът намира за неоснователно и възражението
на защитника в жалбата, че материалният закон е неправилно приложен, тъй като към
издаването на заповедта административният орган не е разполагал с достатъчно данни, че е
извършено престъпление. От разпита на свидетеля К. М. полицейски служител в РУ С. се
установява, че в РУ е била получена оперативна информация от полицейски служители в ОД
на МВР – Бургас за съпричастност на жалбоподателя в извършване на престъпление по чл.
198, ал. 1 НК. Обстоятелството дали жалбоподателят е бил привлечен впоследствие в
качеството на обвиняем, не е релевантно към дейността на съда при извършване на преценка
за законосъобразност на задържането. Достатъчно е към момента на задържането да са били
налични данни, които да навеждат към обосновано предположение, че даденото лице има
възможност да е участник в инкриминирано деяние, точно каквито данни са били получени
преди задържането в РУ- С..
Съдът не споделя и поддържаното възражение, че на жалбоподателя не му е била
предоставена възможност да организира защитата си. Видно от представена в преписката
декларация по чл. 30, ал. 3 от Закона за правната помощ, жалбоподателят е подписал
декларацията, като е отбелязано, че е запознат с правото си на адвокатска защита и, че няма
да ползва. Също така е декларирал, че разполага със средства за заплащане на адвокатско
възнаграждение и не желае предоставяне на защита от дежурен адвокат.
На следващо място съдът намира, че не е бил превишен предвиденият в чл. 72 ЗМВР
срок за задържане до 24 часа. Видно от заповедта в нея е отбелязано, че жалбоподателят е
бил задържан на ******** г. в 17:30 часа, а е бил освободен на ******** г. в 17:20 часа. От
така посоченото се установява, че срокът на задържане е бил спазен. Също така заповедта е
била връчена на жалбоподателя, като видно от разписката жалбоподателят се е подписал и е
получил копие на заповедта. Прави впечатление, че жалбоподателят не е вписал възражение,
че е бил освободен от задържането в час, различен от посочения в заповедта. Дори да се
приеме, че жалбоподателят е останал в сградата на РУ и след този час (17:20 часа), както
3
споделя свидетелката Дойчева, не се установява по категоричен начин, че присъствието на
лицето след 17:20 часа е било принудително, или по-скоро се касае за оказване на съдействие
на разследването чрез даване на сведения или показания.
При така установеното по делото според съда не е било допуснато съществено нарушение
на административнопроизводствените правила, което да ограничава правото на защита на
задържаното лице и да препятства възможността му адекватно да я организира. Изпълнено е
изискването за излагане на фактическите и правни основания на заповедта за задържане при
нейното съставяне, като не е необходимо подробно и изчерпателно описание на всички
факти. В заповедта са били изложени както правното основание за задържане на лицето,
така и фактическата обосновка за задържането- полученият сигнал и предполагаемото
престъпление, за което лицето е било задържано.
В случая не е бил и нарушен принципът за съразмерност при упражняване на
правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси
в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на
принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да
е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта
за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка
„задържане за срок до 24 часа“ е оправдано, тъй като в случая са били налице конкретни
данни, че жалбоподателят е извършил престъпление. В случая е надделял общественият
интерес - гарантиране на нормалното протичане на обществените отношения от органите,
над правилото за зачитане на личната свобода.
С оглед горното съдът намира, че в конкретния случай издадената заповед за задържане
е законосъобразна, поради което и подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли, а
заповедта за задържане следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на М. М. К., ЕГН **********, чрез адв. Н. Б.-А. от БАК, против
Заповед за задържане на лице № *** **-**/********г., издадена от Д. С. Т., полицейски
инспектор „ОП“ при РУ гр. С. към ОД на МВР – Бургас като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на лице № *** **-**/********г., издадена от
Д. С. Т. полицейски инспектор в група „ОП“ при РУ гр. С..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.
Бургас в 14 - дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4