№ 74
Гр. Силистра,25 юли 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. Силистра, в открито съдебно заседание на десети юли през две хиляди и двадесет и трета година, в
състав:
Съдия: Елена Чернева
при
секретаря Виолина Рамова като разгледа докладваното от съдията адм. д № 186 по
описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), чл. 107, ал. 3 и чл. 156, ал. 1 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Делото е образувано по жалба на „Братя Николови“ ООД с ЕИК
********* и адрес на управление в гр.Силистра, представлявано от управителите Я.П.Н.и
М.П.Н., подадена против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД)
№АУ000349/ 17. 06. 2020 г., издаден от инспектор „Публични вземания“ в отдел
„МДТ“, в качеството на орган по приходите, в частта, която е потвърдена с
Решение №1680/02.11.22 г. на началника на отдел „Местни данъци и такси“ при
Община гр.Силистра и с която на дружеството са установени задължения за такса
битови отпадъци за периода от 2017 г. до 2019 г. в общ размер на 6618.50 лева,
както и задължения за лихви върху тези вземания в общ размер на 1231. 77 лева
относно недвижим имот с идентификатор 66425.514.118
по КККР на гр. Силистра, за който по регулационния план на града са отредени
парцели I
и II в кв. 28, ведно с построените в имота масивни
сгради.
В жалбата се релевират възражения за незаконосъобразност на
оспорения акт поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че
услугите, генерирани в таксата битови отпадъци съгласно чл. 62, т. 1 и т. 2 ЗМДТ, не са предоставяни от общината, поради което такса за тях не се дължи.
Претендира се съдът да отмени акта в оспорената му част, както и да присъди на
дружеството направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Началника на отдел „Местни данъци и такси“
при Община Силистра - е депозирал писмен отговор (л. 436), според който жалбата
е неоснователна, поради което се моли за отхвърлянето ѝ.
Съдът, след преценка на
събраните в настоящото производство доказателства и наведените от страните
доводи, както и след направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:
С оспорения АУЗД № АУ000349/17. 06. 2020г. са установени
задължения на дружеството-жалбоподател за данък недвижими имоти и ТБО относно описания
по-горе имот за периода от 2017 г. до 2019 г., както и задължения за лихви
върху тези вземания, а също и данък върху четири превозни средства. В частта
относно задълженията за данъка върху недвижимите имоти и превозните средства
актът не е оспорен и е влязъл в сила.
Имотът, по отношение на който актът е оспорен в частта относно
ТБО, представлява застроен с масивни сгради поземлен имот с идентификатор 66425.514.118 по КККР на гр. Силистра, като
за него регулационния план на града са отредени парцели I и II в кв. 28.
Дружеството е придобило собствеността върху имота по силата на нотариален акт
за покупко-продажба № 152 от 2004 г. на нотариус с рег. № 105 на НК, вписан в
СП с вх. рег. № 3752 от 27.04.2004 г., акт № 163, т. VI, парт. книга: том 16102, стр. 30381 (л. 53-54).
От приложение № 2 към тройната експертиза е видно, че придобитият имот е част
от площта на съществувалия до 1989 г. „Строително-монтажен комбинат“, като
обособяването на отделните парцели е станало по силата на регулационните
планове, приети през 1996 г.
С декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 2367 / 18.06.2010 г. (л.
50-52) дружеството се е заявило като собственик на имота. Видно е, че площта на
имота по нотариален акт възлиза общо на 7896 кв. м, а дружеството е декларирало
само площ от 2355 кв. м, но в рамките на настоящото производство и на осн. чл.
271, ал. 1, изр. второ от ГПК във вр. с чл. 144 АПК, положението на
жалбоподателя не може да бъде влошавано и да му се определят задължения в
по-висок размер, както настоява ответникът по жалбата.
По делото са приложени заповеди № ЗК-1667 / 27.10.2016 г., №
ЗК-1975 / 21. 11. 2017 г. и № ЗК-1660 / 26. 10. 2018 г. на Кмета на Община
Силистра, постановени на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, с които са определени
видът на предлаганите услуги на територията на общината за следващата година –
сметосъбиране, извозване и обезвреждане в депа, както и поддържане на чистотата
на териториите за обществено ползване, а също и районите, в които се предлагат
тези услуги.
Във връзка с оспорванията на жалбоподателя по делото са назначени
съдебно-технически експертизи-единична и тройна, вещите лица по които установяват,
че процесния имот попада в обхвата на границите, определени с посочените
по-горе заповеди на кмета на община Силистра.
По делото е назначена и съдебно-икономическа експертиза, вещото
лице по която е установило размера на оспорените задължения за ТБО за периода
2017-2019 г., като е посочило стойността на всяка от ползваните услуги, а също
и размера на дължимата лихва за забава за всяко от вземанията, за периода от
началото на забавата (установения срок за плащане на вноските на задълженията)
до датата на издаване на АУЗД.
При така изяснените обстоятелства съдът следва да извърши проверка
на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК.
Частично обжалваният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК органът по приходите установява служебно размера на дължимия
данък в няколко хипотези, в това число и когато задължението не е платено в
срок, както е в случая. По силата на чл. 9б във вр. с чл. 4, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗМДТ в производствата по установяване на местните данъци и такси
служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи
по приходите. Процесният АУЗД е издаден от Е.Б., инспектор „Публични вземания“
в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Силистра, в качеството на орган по
приходите, определен като такъв с нарочна заповед на кмета на общината по чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ - № ЗК-587 / 27.03.2019 г. (л. 49).
Актът е издаден в писмена форма, но в него липсва конкретизация на
стойността на всеки вид услуга по чл. 62, т. 1-3 от ЗМДТ, както и не е посочен
началният момент, от който е изчислена лихвата за забава. Предвид спецификата
на производството обаче и приложимостта на чл. 160, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 4,
ал. 1 ЗМДТ, допуснатото от ответния орган нарушение във формата на процесния
АУЗД следва да се коригира от съда, като същият е необходимо да определи дали
дружеството-жалбоподател е задължено лице и ако това е така–да определи размера
на задълженията (в този смисъл Решение № 3415 от 16. 03. 2021 г. на ВАС по адм.
д. № 9210 / 2020 г. и много други). Всичко това налага обсъждане на
материалната законосъобразност на оспорения акт.
Съгласно разпоредбата на чл.
62 от ЗМДТ
(ред. ДВ,
бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) таксата за битови отпадъци се заплаща за
извършваните от общината услуги по: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и
инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Съгласно
действащата преди това редакция на текста, относима към периода 2017-2018 г., размерът
на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно -
сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или
други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Видно е, че и
в двете редакции ТБО има три неизменни компонента, като таксата се дължи от задължено лице по чл. 11 ЗМДТ, когато имотът
попада в границите на районите, определени със заповед на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, в които се предоставят услугите по чл. 62 от ЗМДТ, като таксата е
дължима само при наличието на реално извършени услуги.
В конкретния случай дружеството е собственик на застроения
поземлен имот и следователно има качеството на задължено лице по смисъла на чл.
64, вр. чл. 11 от ЗМДТ. Именно като такова е депозирало декларация по чл. 14, ал. 1 от същия
закон, в която е декларирало фактите и обстоятелствата, релевантни за
определяне на облагаемата основа и размера на ДНИ и ТБО.
От заключенията по назначените технически експертизи стана ясно,
че имотът попада в обхвата на границите, определени с посочените по-горе
заповеди на кмета на община Силистра, в които се предоставят услугите
сметосъбиране, извозване и обезвреждане в депа, както и поддържане на чистотата
на териториите за обществено ползване. По делото е приложен сключения договор
между Община Силистра и търговското дружество „Синева“ ЕООД гр. Силистра за
възлагане изпълнението на дейностите по събиране и извозване на отпадъците,
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, снегопочистване
и поддържане на зелената система на гр. Силистра, с. Айдемир и с. Калипетрово,
важащ за целия процесен период. От договора се установява, че по силата на
правомощията, дадени с приетата на осн. чл. 22 от ЗУО наредба от Общински
съвет-Силистра, кметът на общината е възложил извършването на дейностите по чл. 62 ЗМДТ на
лице, имащо разрешение за извършването на такава дейност по смисъла на чл. 35,
от ЗУО. Приложени са също месечни отчети, фактури, протоколи за различни
дейности, рекапитулации и отчети и протоколи, установяващи изпълнението на
поетия ангажимент от страна на изпълнителя по договора. Вещите лица по
назначената тройна експертиза потвърждават, че имотът попада не само в обхвата
на границите, определени с посочените по-горе заповеди на кмета, но и в границите,
в които Община Силистра е възложила изпълнението на дейностите по договора
със „Синева“ ЕООД гр. Силистра.
При така установената
фактическа обстановка следва да се обсъдят възраженията на жалбоподателя, че
около имота няма поставени контейнери за събиране на битови отпадъци и Общината
не е осъществявала услугите по чл. 62, т. 1 и т. 2 от ЗМДТ, поради което не
следва да се начислява такса за събиране на битови отпадъци и транспортирането
им до депо и такса за обезвреждане на битови отпадъци в депо.
Несъмнено е, че
поставянето на съдове за събиране и временно съхранение на битовите отпадъци от
страна на общината по начин, вид и количество, което да осигури на общината
възможност за събиране на цялото количество битови отпадъци, отделени за
определен период от време, представлява част от обезпечаването на услугите по
сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване. Поставянето на отделен и самостоятелен контейнер или друг
вид съд за битови отпадъци за всеки недвижим имот обаче освен, че не е
предвидено като изискване в закона, не може да се приеме като безусловен
критерий за предоставяне на услугата (в този смисъл Решение № 2749 от 7.03.2017
г. на ВАС по адм. д. № 9145/2016 г., VII о.). По-горе беше коментирано
обстоятелството, че имотът на дружеството е част от площта на съществувалия до
1989 г. „Строително-монтажен комбинат“. Достъпът до отделните парцели на
територията на бившия СМК се осъществява по частни пътища (служебно известен
факт, предмет на адм. д. № 48 / 2022 г. на Адм.С-Силистра, решението по което е
потвърдено с Решение № 6766/22.06.2023 г. по адм.д.№178/2023 г. на ВАС, VIII о.), като след справка в Кадастрално
– административната информационна система на АГКК се установява, че това са
частни пътища с идентификатори 66425.514.306 и 66425.514.631. В този смисъл без
наличие на изрична уговорка със собственика на пътищата няма как да се
осъществи самостоятелен достъп до имота на жалбоподателя от Общината или
фирмата, на която е възложено осъществяването на дейностите по чл. 62 ЗМДТ, във
връзка с поставянето на контейнери за смет и тяхното обслужване.
Що се касае до обезвреждането
и третирането на битови отпадъци, общоизвестен факт е, че на територията на
Община Силистра е изградено регионално депо за битови отпадъци, функциониращо
от 2006 г., което от своя страна представлява основание за дължимост на таксата
за услугата за обезвреждане на отпадъците и поддържане на депо.
Относно дължимостта на таксата за предоставяне на услугата по чл.
62, т. 3 ЗМДТ - поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване –
жалбоподателят не спори. Все пак е нужно да се коментира, че за процесния период, районът, в който се
намира имотът на касатора, попада в териториите, в които тази услуга се
предоставя. Относно изпълнението на дейностите, включени в услугата поддържане
на териториите за обществено ползване, като почистване на уличните платна,
снегопочистване, озеленяване, са представени документи от „Синева“ ЕООД гр.
Силистра, в които са описани извършените дейности, включващи и такива по
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. След като услугата
е предоставена, такса за нея се дължи, като задължени лица са всички,
притежаващи имоти на територията на населеното място, без значение дали конкретно
около техния имот са извършвани такива дейности, при наличие на данни, че
териториите за обществено ползване са почиствани и поддържани.
В обобщение настоящият състав
намира, че са налице достатъчно доказателства, че през процесните данъчни
периоди услугите по трите компонента, визирани в чл. 62 ЗМДТ, са действително
предоставени, поради което дружеството-жалбоподател дължи заплащането на пълния
размер на ТБО. Що се касае до размера на таксата, видно от заключението на
назначената по делото счетоводна експертиза е обстоятелството, че същият, като
сбор от трите компонента за всяка от годините, е правилно определен. Според заключението ТБО за 2017 г. възлиза на 2296.75
лева (чл. 62, т. 1 ЗМДТ– 656.21 лв., т. 2- 656.21 лв. и т. 3 -984.32
лв.), ТБО за 2018 г. възлиза на 2278.88 лева (чл. 62, т. 1 ЗМДТ – 656.11 лв.,
т. 2- 651.11 лв. и т. 3 – 976.66 лв.), а ТБО за 2019 г. възлиза на 2042.87 лв. (чл.
62, т. 1 ЗМДТ – 583.68 лв., т. 2- 583.68 лв. и т. 3 – 875.52 лв.). При
изчисляването на размера на дължимата лихва за забава върху размера на
дължимата ТБО, вещото лице е съобразило, че ТБО се заплаща на две вноски от
първи март до 30 юни и от 1 юли до 30 октомври, като е изчислило за всяка от
годините размера на лихвата с натрупване, начален момент съответно първи юли на
съответната година за първата вноска и в последствие първи ноември за втората
вноска, като за краен момент е приело датата на издаване на АУЗД. По този начин
размерът на обезщетението за забава върху размера на дължимата ТБО възлиза на 651.67 лв. за 2017 г., 415.57 лв.
за 2018 г. и 165.48 лева за 2019 г. или общо – 1232.72 лв. Тъй като размерът е
малко по-висок от установения с оспорения АУЗД, размерът по акта не следва да
се коригира.
В заключение на изложеното съдът
счита, че не са налице основания за отмяна на оспорения акт, поради което
жалбата срещу него се явява неоснователна.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Братя
Николови“ ООД с ЕИК ********* и адрес на управление в гр.Силистра,
представлявано от управителите Я.П.Н.и М.П.Н., против Акт за установяване на
задължение по декларация №АУ000349/17. 06. 2020 г., издаден от инспектор
„Публични вземания“ в отдел „МДТ“, в качеството на орган по приходите, в
частта, която е потвърдена с Решение №1680/02.11.22 г. на началника на отдел
„Местни данъци и такси“ при Община гр.Силистра и с която на дружеството са
установени задължения за такса битови отпадъци за периода от 2017 г. до 2019 г.
в общ размер на 6618.50 (шест хиляди сто и осемнадесет лв. и петдесет ст.)
лева, както и задължения за лихви върху тези вземания в общ размер на 1231. 77 (хиляда
двеста тридесет и един лв. и седемдесет и седем ст.) лева относно недвижим имот
с идентификатор 66425.514.118 по КККР на
гр. Силистра, за който по регулационния план на града са отредени парцели I и
II в кв. 28, ведно с построените в имота масивни сгради.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия: