№_________/________________,гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ-ти
касационен състав
На четвърти февруари две хиляди
двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Борислав Милачков
Членове: 1. М. Иванова-Даскалова
2. Стоян Колев
Секретар: Деница Кръстева
Прокурор: Александър К.
като разгледа докладваното от
административния съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД №2759 по описа за 2020г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по касационна жалба на К.Н.К. *** против
Решение №260352/06.11.2020г. по НАХД №2786/2020г. на Районен съд–Варна, с което
е потвърдено НП №20-6252-000431/18.06.2020г. на Началник група в отдел „Охранителна
полиция“ в ОД на МВР-Варна и той
е осъден да
заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 100лв. за юрисконсултско възнаграждение. С
НП на К. са наложени по т.1 - административно наказание „глоба“ в
размер на 200лв. на основание чл.179
ал.6 т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и по т.2 - административно наказание „глоба“ в размер на 20лв. на
основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на
чл.70, ал.3 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че Решението е
неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се като неправилен извода на ВРС, че в
производството по съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила. Поддържа се оплакването
във въззивната жалба за некомпетентност на актосъставителя. Правомощията на
полицейските органи от „СПС“ и на конкретния мл. инспектор в сектор „СПС“-Варна
за пътен контрол по ЗДвП били по „главни пътища и магистрали“ „в рамките на
обслужваната територия“, „на територията на съответната област“, а главните
пътища и магистралите били извън населените места. Посоченото в АУАН и в НП
място на осъществения пътен контрол било в гр.Варна, на бул.“Цар Освободител“
до автосалон „Автотрейд“, което представлявало градска улична мрежа, където
съставилият на акта нямал правомощия да осъществява контрол по ЗДвП. Поради
това АУАН се явявал нередовно съставен, не
се ползвал с доказателствената сила по чл.189, ал.2 от ЗДвП, въз основа на него не следвало да
се издава НП, а издаденото такова ВРС следвало да
отмени. Неправилно и
незаконосъобразно ВРС отхвърлил като неоснователни доводите във въззивната
жалба за неспазване на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН; за противоречие
между словесното описание на нарушението в НП и приложената административно-наказателна
разпоредба; че описаното като констатирано второ нарушение в АУАН не е доказано
по несъмнен и безспорен начин; че са били налице предпоставките за
квалифициране на случая като маловажен и за прилагане на чл.28 от ЗАНН. С
касационната жалба е представена извадка от кадастралната карта на град Варна и
две снимки от https:www.google.com/maps/ на бул.“Цар Освободител“, на които
касаторът е означил мястото на проверката и границата на град Варна, извадка от
списъка на републиканските пътища на РБ в частта по т.I-Автомагистрали и т. III
– Пътища втори клас - Приложение №1 към т.1, чл.75 до чл.78 от Закона за
устройство на територията и постановление от 21.10.2020г. на РП-Варна за отказ
за образуване на наказателно производство и прекратяване на преписка
№9571/2020г. по описа на ВРС. В съдебно заседание касаторът се явява лично,
поддържа жалбата и моли да бъде отменено Решението на ВРС и вместо него да бъде
постановено решение за отмяна на НП. Депозира писмени бележки.
Ответникът Областна дирекция на
МВР-Варна в депозирана от упълномощения юрисконсулт писмена защита оспорва
изцяло касационната жалба. В приобщената по делото административно-наказателна
преписка се съдържали доказателства за компетентност на актосъставителя.
Съгласно т.1.3 от Заповед рег.№8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи полицейските органи на изпълнителски и мл. изпълнителски
длъжности в звена „Сигма“ в ОД на МВР са оправомощени да издават фишове за
налагане на глоби и да съставят АУАН по ЗДвП в рамките на обслужваната
територия и нямало изискване да са преминали изпит по ЗДвП. Изтъква, че
цитираната в касационната жалба Заповед рег.№8121з-748/24.06.2015г. е отменена
със Заповед рег. №8121з-746/01.06.2017г., отменена със Заповед рег.
№8121з-952/20.07.2017г., отменена със Заповед рег. №8121з-515/ 14.05.2018г.
Представя за сведение Заповед рег. №8121з-746/01.06.2017г. и Заповед
рег.№8121з-952/20.07.2017г. Счита Решението на ВРС за законосъобразно и
постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, въз
основа на пълно и всестранно установяване на относимите факти. Фактическата
обстановка била установена въз основа на правилен анализ на събраните
доказателства. Въззивният съд обсъдил всички доводи във въззивната жалба и ги
отхвърлил като неоснователни и потвърдил НП като правилно и законосъобразно
издадено. Нарушенията били правилно установени и квалифицирани и правилно било
преценено, че не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други такива и за тях чл.28 от ЗАНН не е приложим. Претендира се
отхвърляне на касационната жалба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН. В случай на уважаване на жалбата при
предявена претенция за присъждане на касатора на адвокатско възнаграждение,
моли да бъде присъден минималния размер.
Представителят на Окръжна
прокуратура–Варна намира касационната жалба за основателна. Счита, че случая
попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН. Споделя доводите в тази насока и
предлага Решението на ВРС да бъде отменено и да бъде постановено ново.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Депозирана е от страна в производството пред ВРС, за която е налице правен интерес
и активна легитимация да оспори неблагоприятния за нея съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН въззивното
решение подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 от НПК, като
касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за
неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и
служебно по аргумент от чл.218 от АПК. В жалбата се твърди неправилно
приложение на закона, което е касационно основание за отмяна по чл.348 ал.1 т.1
от НПК.
ВРС е постановил валидно и допустимо
решение.
Въз основа на правилна преценка на
събраните доказателства и съобразно разпределението на доказателствената тежест
между страните ВРС установил фактите и обстоятелствата свързани с проверката, с
установяване на нарушенията, съставянето на АУАН и издаването на НП. С оглед
забраната в чл.220 от АПК за нови фактически установявания, проверката за
правилното приложение на закона настоящият състав извърши съобразно
установеното от фактическа страна от въззивния съд. В Решението е описано като установено от доказателствата, че К.Н.К. управлявал лек автомобил с рег. №В****ВВ по бул.“Цар
Освободител“ в гр.Варна на 28.05.2020г., когато около 12.20часа бил спрян от
служители в Сектор „Специализирани полицейски сили“ в отдел „Охранителна
полиция“ при ОД на МВР-Варна – ст. полицай С. М. Г. и негов колега и му била
извършена проверка, тъй като се движел без включени светлини. ВРС установил, че МПС се е движело в светлата част на денонощието без
включени къси или дневни светлини, а при проверката на автомобила служителите
констатирали, че е без пожарогасител, който е задължително техническо
оборудване. Установено е, че за тези нарушения ст. полицай Г. съставил на водача К. АУАН, в който квалифицирал
деянията като нарушение
по чл.139,
ал.1, т.1 от ЗДвП и нарушение по чл.70 ал.3 от ЗДвП. ВРС установил,
че АУАН е предявен на К., който го
подписал с възраженията: „няма снети доказателства или свидетел“, след което му
бил връчен препис. В законовия срок К.
депозирал писмени възражения, които били разгледани от началник група в отдел
„Охранителна полиция“към ОД на МВР-гр.Варна, но не били приети и въз основа на
АУАН той издал НП №20-6252-000431/18.06.2020г., с което наложил на К.Н.К.
административно наказание „глоба“ в размер на 200лв. на основание чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и
административно наказание „глоба“ в размер на 20лв. на основание чл.185 от ЗДвП
за нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП.
ВРС установил, че с преписката от
ответника е представена Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи, която удостоверява компетентност на актосъставителя и на
административно- наказващия орган за извършване на
проверка за съставяне на АУАН и издаване на НП за нарушения на ЗДвП.
Правилно ВРС установил, че Заповед
№8121з-515/14.05.2018г. е действащия по време на конкретното производството акт
на Министъра на вътрешните работи, с който той определил длъжностните лица от
МВР, които да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават
НП, да установяват употреба на алкохол с доказателствен анализатор и да
осъществяват контролна дейност по Закона за движение по пътищата. ВРС
установил, че в т.1.3 на тази заповед министърът е определил полицейските органи
заемащи длъжност „полицейски инспектор VI-III степен“ с функционални задължения
по контрол на пътното движение и „младши автоконтрольор II-I степен“ в
СДВР/ОДМВР и в техните териториални структурни звена; изпълняващи служебните си
задължения на изпълнителски и младши изпълнителски длъжности в звената „Сигма“
в ОДМВР-в рамките на обслужваната територия да осъществяват контролна дейност
по Закона за движение по пътищата, да издават фишове за налагане на глоби и да
съставят АУАН по ЗДвП. Няма спор по делото, че извършилите конкретната проверка на К.
и управляваното от него МПС - ст. полицай С. М. Г., който съставил АУАН и
колегата му – мл. инспектор Я. Н. Я. са
служители в група „СПООР-СИГМА“ в сектор „Специализирани полицейски сили“ в отдел
„Охранителна полиция“към ОД на МВР-гр.Варна. Това е посочено в приетата с
преписката справка, изготвена от назначената със Заповед от 29.11.2019г. на
началника на сектор СПС при ОД на МВР-Варна комисия от трима инспектори –
началник-група „СПООР-СИГМА“ и двама КО в групата. Предвид
изложеното правилно ВРС заключил, че извършилите проверката двама служители С. М. Г. и
Я. Н. Я. в са сред оправомощените полицейски
органи от министъра да извършват проверки и съставят АУАН за нарушения на ЗДвП.
Именно в качеството им на инспектори в звено „Сигма“ в сектор „СПС“ на ОД на
МВР-гр.Варна, чийто основен приоритет е опазването на обществения ред, контрол
на пътното движение и охраната на масови мероприятия те са оправомощени и компетентни
да проверяват и установяват нарушенията по ЗДвП в рамките на обслужваната
територия. В приетата по делото с преписката докладна записка от 09.06.2020г.
полицай С. Г. посочил, че на
28.05.2020г. от 08.00часа е бил на работа като автопатруп с позивна
87 съвместно с мл. инспектор Я. Я. в
когато в 12.20часа в гр.Варна на бул.“Цар. Освободител“ до Автотрейд в посока - пътен възел Летище спрели за проверка лек
автомобил, който се движел без включени светлини,
който управлявал К. К., което МПС се
установило, че не оборудвано с пожарогасител, за които нарушения
съставил АУАН №959251.
По повод писмените възражения на К.
за некомпетентност на актосъставителя по ЗДвП и комисията председателствана от
началника група „СПООР-СИГМА“ е извършила проверка на АУАН с бланков №959251 и
констатирала, че съставителя му и свидетеля-очевидец на описаните в него
нарушения са служители в група „СПООР-СИГМ“ в сектор „СПС“ отдел „ОП“ при
ОДМВР-Варна и имат правомощия за констатират нарушения и съставят актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП, както и че съставения срещу К.
Н. К. АУАН с №959251/28.05.2020т. е правомерен и законосъобразен, а
възраженията за некомпетентност на проверяващите и актосъставителя са
неоснователни.
Правилно ВРС отчел и посочил в Решението, че към момента на нарушението и на
издаване на НП №20-6252-000431/18.06.2020г. е действала Инструкция №8121з-749/20.10.2014г.
за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното
движение издадена от Министъра на вътрешните работи в редакцията след влизане в
сила на измененията и допълненията обнародвани в ДВ. бр.104/29.12.2017г. на
основание чл.30, ал.2 във вр. с ал.1 т.5 от ЗМВР. В нея е уреден редът и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение,
извършван чрез проверки за спазване на правилата за движение по пътищата, на
техническата изправност и регистрацията на МПС и теглените от тях ремаркета, на
водачите на МПС и при пътнотранспортните произшествия. В чл.31 е регламентирано,
че пътният контрол се осъществява не
само от служители на
"Пътна полиция", а и от други служители на МВР, на които
са възложени дейности по контрол на пътното движение. Именно с т.1.3 от Заповед
№ 8121з-515/14.05.2018г. на МВР са възложени такива контролни правомощия по
ЗДвП на служителите от звена „Сигма“ в ОДМВР-в рамките на обслужваната
територия. Поради
това изцяло законосъобразно и правилно въззивния съд постановил, че
мястото на конкретната проверка е в град Варна и попада в
обслужваната територия на ОД на МВР–Варна и
отхвърлил като неоснователни доводите на жалбоподателя К., че актосъставителят е
бил в звено, което има правомощия да осъществява пътен контрол само по главните пътища и автомагистралите, а не в град Варна и то след успешно полагане на изпит. Това
е предходна редакция на чл.31 от Инструкция №8121з-749/20.10.2014г. и тези
изисквания са действали до влизане в сила на изменението и допълнението на
инструкцията, обнародвано в ДВк бр.56 от 24.07.2015г. Поради това касационният
състав счита за правилни и законосъобразни изводите в Решението, че АУАН е
съставен от компетентен орган с правомощия да извършва в град Варна пътен
контрол чрез проверки на водачи и МПС, да установява нарушения на ЗДвП и да
започва производства по ангажиране на административно-наказателната отговорност
на извършителите им.
Основателно ВРС заключил, че АУАН е
съставен в срок и с изискуемото от ЗАНН съдържание, че в него са описани установените нарушения на ЗДвП и не са допуснати нарушения на процедурните правила в
производството по издаването му, че привлеченото към отговорност лице е
могло да упражни правото си на защита. Основателно ВРС направил извода, че АУАН
е съставен редовно и съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до
доказване на противното. Правилно въззивният съд отчел, че жалбоподателят оспорва
описаното в АУАН и НП за нарушенията
без да ангажира доказателства з
атвърденията си, с които да опровергава
установеното.
Със Заповед №8121з-515/14.05.2018г.
на Министъра на вътрешните работи в т.2.5 е определил началниците на отдели
„Охранителна полиция“ в ОДМВР да издават НП по ЗДвП на обслужваната територия.
В случая издателят на НП е такова длъжностно лице за територията на град Варна
и основателно ВРС заключил, че НП е издадено от компетентен орган.
Касационният състав намира за
правилни изводите в Решението, че НП е издадено с изискуемото от ЗАНН
съдържание, при спазване на законовия срок. Правилно
ВРС преценил, че в НП ясно и точно е описано нарушението, за което на основание чл.185 от ЗДвП на К. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20лв. Осъществяваното на 28.05.2020г. от К. управление на лек автомобил с рег. №В****ВВ
по бул.“Цар Освободител“ в гр.Варна около 12.20часа без включени светлини за движение
през деня или къси светлини правилно е квалифицирано като нарушение на законовото
изискване през деня МПС да се движат с включени такива светлини. Това изискване
е разписано в чл.70, ал.3 от ЗДвП и за нарушаването му е приложима общата
административно-наказателна норма на чл.185 от ЗДвП, съгласно която за
нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове,
за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв. Именно
такова по вид и размер е наложеното на Кр. К. административно наказание в т.2 на
НП за нарушението на чл.70, ал.3 от ЗДвП. Това нарушение е описано ясно и
еднозначно в обстоятелствената част на НП, размера на глобата е фиксиран,
поради което правилно ВРС заключил, че по отношение на него не е налице
основание за отмяна, нито за изменения на НП. Касационният състав споделя
извода на въззивния съд, че извършеното от К. нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП
не е маловажен случай. Въведеното изискване за движение на МПС през деня с
включени светлини осигурява по-добра видимост и е пряко свързано с осигуряване безопасността
на всички участници в движението. В случая МПС без включени светлини се е движело
по главен булевард на град Варна, който води към изхода на града и към летището,
по който трафика на МПС и на др. участници в движението е значителен. Това
обосновава извода, че обществената опасност на конкретното нарушение не е явно
незначителна и чл.28 от ЗАНН е неприложим. Поради това правилно ВРС е приложил
закона като отхвърлил оплакванията в жалбата и заключил, че не е налице основание
за отмяна на НП в частта по т.2, а за потвърждаването му.
Основателни
обаче са оплакванията в касационната жалба на К., че ВРС е следвало да установи
незаконосъобразност на НП в частта по т.1, с която му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200лв. на основание чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП за нарушение на
чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Основателно и доказано е оплакването развито още във
въззивната жалба и поддържано и в касационната, че в обстоятелствената част на
НП нарушението за което му е наложено наказанието по т.1 има противоречие и неяснота,
защото му е наложено едно наказание, а са описани като осъществени нарушения на
две различни императивни изисквания – на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и на чл.139,
ал.2, т.3 от ЗДвП.
В
чл.139, ал.1 т.1 от ЗДвП е разписано изискването движещите се по пътя пътни
превозни средства да бъдат технически изправни.
В чл.139,
ал.2, т.3 от ЗДвП е разписано изискването движещите се по пътя три- и
четириколесни моторни превозни средства да са оборудвани с пожарогасител.
В
обстоятелствената част на НП като осъществено от Кр. К. е описано, че „ …управлява
личния си л.а. Мерцедес …. без задължително техн. оборудване /пожарогасител/…и
извършил:1/ движи се със значителна техническа неизправност на ППС, с което
виновно е нарушил чл.139, ал.1 т.1 от ЗДвП.“.
По аргумент
от цитираната действаща правна уредба в чл.139 ал.1 и в чл.139, ал.2 от ЗДвП законодателят
е разграничил като отделни и различни правила за поведение изискването по пътя да
се движат само технически изправни ППС от изискването движещите се ППС да са
оборудвани с пожарогасител, аптечка и т.н. Поради това движението без изброено
в ал.2 на чл.139 от ЗДвП задължително оборудване, каквото е пожарогасителя, на ППС
не съставлява нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, след като самото ППС е
технически изправно.
Няма спор
между страните, няма данни в преписката, нито е констатирано при проверката и посочено
в АУАН и в НП управлявания от Кр. К. автомобил да е бил технически неизправен.
При разпит на актосъставителя в качеството на свидетел по делото пред ВРС не е
посочил да е констатирал по наго някаква техническа неизправност по самото превозно
средство. Няма спор по установеното от доказателствата, че актосъставителя и
колегата му са проверили документите на водача и на автомобила и не са
установили той да не е минал годишен технически преглед, което също е аргумент
в подкрепа на твърдението на жалбоподателя, че автомобила му е бил технически изправен.
Актосъставителят не съобщава да е установил конкретна техническа неизправност
по автомобила, вкл. по светлините. Такава техническа неизправност на автомобила
няма описана и в докладната записка по случая. Водачът не оспорва във
възраженията и в жалбата до съда, а потвърждава, че по време на проверката в автомобила
не е имал пожарогасител, че това оборудване му е липсвало в този момент. Поради
това изцяло основателни са били оплакванията му още във възраженията срещу
АУАН, поддържани и пред ВРС, че не е извършил нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП тъй като управляваното от него МПС е било технически изправно. Това неправилно
ВРС не отчел и не констатирал несъответствието между доказаното деяние на К., изразяващо
се в движение на необорудвано с пожарогасител МПС, което е нарушение на чл.139,
ал.2, т.3 от ЗДвП и погрешното му квалифициране от актосъставителя и от наказващия
орган като нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Неправилната
квалификация на движението на МПС без пожарогасител като нарушение на чл.139,
ал.1, т.1 от ЗДвП е обусловило неправилното приложение на административнонаказателната
разпоредба на чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП и неправилно налагане на административно
наказание „глоба“ в размер на 200лв. в т.1 на НП. Такава глоба съгласно чл.179
ал.6 от ЗДвП се налагане на този, който управлява технически неизправно ППС. Размера
на глобата по чл.179, ал.6 е различен в зависимост от това дали констатираните
неизправности на ППС са незначителни, значителни или опасни. Както бе посочено
по-горе при проверката не е установено управлявания от К. автомобил да е бил технически
неизправен по смисъла на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, а е установено, че е бил
необорудван с пожарогасител в нарушение на изискването в чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП.
Административно-наказателните
норми се прилагат стриктно, с оглед точното им съдържание и смисъл и не е
допустимо разширително да се тълкуват при прилагането им. По аргумент от това
след като в чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП не се предвижда налагане на административно
наказание на този, който управлява три- и четириколесно МПС, необорудвано с обезопасителен
триъгълник, с аптечка, с пожарогасител, със светлоотразителна жилетка, тази
норма в случая е приложена неправилно при издаване на НП в частта по т.1.
Неправилно за извършеното от К. нарушение на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП му е
наложено административното наказание предвидено за нарушение на чл.139, ал.1,
т.1 от ЗДвП. След като в ЗДвП няма изрична разпоредба, която да предвижда налагане
на административно наказание за изпълнително деяние издразяващо се в управление
на три- или четириколесно МПС, необорудвано с обезопасителен триъгълник, с
аптечка, с пожарогасител, със светлоотразителна жилетка, за нарушение на чл.139,
ал.2 от ЗДвП е приложима общата санкционна норма на чл.185 от ЗДвП, съгласно която
за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни
актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба
20лв. В този смисъл са постановените съдебни актове на Административен
съд-Варна както следва: Решение №103/29.01.2021г. на VІІ-ми касационен състав по
КНАХД №2613/2020г.; Решение №254/15.02.2019г. на VІ-ти касационен състав по
КНАХД №3563/2018г.; Решение №373/26.02.2019г. на ІІІ-ти касационен състав по
КНАХД №193/2019г.; Решение №917/02.05.2018г. на ІХ-ти касационен състав по
КНАХД №728/2018г.; Решение
№831/18.04.2018г. на ІІ-ри касационен състав по КНАХД №162/2018г.; Решение №1371/19.07.2017г.
на І-ви касационен състав по КНАХД №1562/2017г.
Водим от изложеното касационният състав достигна
до извода, че при издаване на НП №20-6252-000431/18.06.2020г. в частта по т.1 неправилно
са приложени чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП и на К. неправилно
и незаконосъобразно е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200лв.,
вместо за осъщественото от него нарушение на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП да бъде
приложен чл.185 от ЗДвП и да му бъде наложена глоба в размер на 20лв. Като потвърдил
НП в частта по т.1 въззивният съд е приложил неправилно ЗДвП. Налице е основание
по чл.348, ал.1 т.1 от НПК за частична отмяна на Решение №260352/06.11.2020г. и
вместо него да бъде постановено ново, с което НП в частта по т.1 да бъде
отменено.
При този
изход на спора своевременно направените от процесуалния представител на ответника
искания пред ВРС и пред настоящият касационен състав за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъдат уважени и разноските да бъдат присъдени съобразно
частичното уважаване на жалбите. На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на ответната
страна – ОД на МВР-Варна следва да бъде присъдена сумата от 40лв. за юрисконсултско
възнаграждение за производството пред въззивния съд и сумата от 40лв. за касационната
инстанция, с оглед частичното оставяне в сила на Решението на ВРС в частта на
потвърждаването на НП в частта по т.2 и частичната му отмяна с постановяване на
отмяна на НП в частта по т.1. При определяне на този размер касационният състав
взе предвид диапазона от 80 до 120лв. в чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ на възнаграждението пр изащита в производства по ЗАНН и осъщественото
процесуално представителство от юрисконсулта чрез писмени становища без явяване
в съдебните заседания, както и фактическа и правна сложност на спора.
Водим
от това и на основание чл.227 ал.1 във вр. чл.221 ал.1 от АПК вр. чл.63 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260352/06.11.2020г. постановено по
НАХД №2786/2020г. на Районен съд-Варна в частта, с която
е потвърдено НП №20-6252-000431/18.06.2020г. на Началник група в отдел
„Охранителна полиция“ в ОД на МВР-Варна в частта, с която на К.Н.К. *** на основание чл.185
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20лв. за
нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ
Решение №260352/06.11.2020г. постановено по НАХД №2786/2020г. на Районен
съд-Варна в частта, с която е потвърдено НП №20-6252-000431/18.06.2020г. на
Началник група в отдел „Охранителна полиция“ в ОД на МВР-Варна в частта, с
която на К.Н.К. *** на основание чл.179
ал.6 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200лв. за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
НП №20-6252-000431/18.06.2020г. на Началник група в отдел „Охранителна полиция“
в ОД на МВР-Варна в частта, с която на К.Н.К. *** на основание чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200лв. за нарушение на чл.139,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ
Решение №260352/06.11.2020г. постановено по НАХД №2786/2020г. на Районен съд-Варна
с което К.Н.К. *** с ЕГН ********** е осъден да заплати на ОД на МВР-Варна
сумата над 40/четиридесет/лв. до 100/сто/лв. за юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция и го ОСТАВЯ В СИЛА в останалата част, с която К.Н.К. *** с
ЕГН ********** е осъден да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 40/четиридесет/
лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА
К.Н.К. *** с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР- Варна сумата от
40/четиридесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение за касационната
инстанция.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: