РЕШЕНИЕ № 355
гр. Пловдив 27.06.2019 г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД търговска колегия, ХVІІ т.с., в публично заседание на 6 юни 2019 г. в
състав
СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при
участието на секретаря МИЛЕНА ЛЕВАШКА,
като разгледа докладваното от съдията т.д.
№ 106/2018 г. по описа на ПОС, намира за
установено следното:
Обективно
съединени искове при условията на евентуалност с правно основание чл. 422 от ГПК и чл. 430, ал.1 ТЗ вр. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, пл. „Света Неделя“ № 7, моли да се постанови решение, с което да се
признае за установено по отношение на ответницата Е.Е.Б. ЕГН ********** ***
съществуването по основание и размер на паричното задължение, за което е
издадена заповед за изпълнение 9634/11.10.17 г. по ч.гр.д. № 15953/17 г. на
ПРС, ІІІ бр.с., а именно:
-49 112.15 лв. – главница, дължима по
Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 204/0340/16908282 от
22.10.12 г.,
- 6256.08 лв. – договорна лихва за периода 20.10.16 до 9.10.17
- 206.26
лв. такси към 4.10.17,
- законната лихва върху главницата, считано
от 10.10.17 до изплащане на вземането
Претендира
присъждане на разноски, вкл. за заповедното производство / 1111.49 лв. –
държавна такса и 1636.34 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение/.
При условията на евентуалност, в случай, че
изцяло или отчасти се отхвърли установителният иск по чл. 422 от ГПК, моли,
след като исковата молба се счете за волеизявление на кредитора за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, ответницата
да бъде осъдена да заплати сумите
-49 112.15 лв. – главница, дължима по
Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 204/0340/16908282 от
22.10.12 г.,
- 6 256.08 лв. – договорна лихва за периода 20.10.16 до
9.10.17
- 206.26 лв. такси към 4.10.17,
- законната лихва върху главницата, считано
от 10.10.17 до изплащане на вземането
Ведно с
направените по делото разноски, вкл. за възнаграждение за процесуално
представителство.
Подробни
съображения се излагат и в писмена защита, депозирана от процесуалния
представител на ищеца адв. Н. М..
Ответницата Е.Е.Б.
моли да се отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани. Подробни
съображения се излагат в писмена защита, депозирана от процесуалния й
представител адв. И.. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и наведените от страните доводи, намира за установено
следното:
По ч.гр.д. №
15953/17 г. по описа на Пловдивски районен съд срещу ответницата Е.Е.Б. е
издадена заповед № 9634/11.10.17 г. за заплащане на сумите: 49 112.15 лв. – главница, дължима
по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 204/0340/16908282 от
22.10.12 г., 6256.08 лв. – лихва за периода 20.10.16 до 9.10.17 и 206.26 лв. такси към 4.10.17, ведно със
законната лихва върху главницата,
считано от 10.10.17 до изплащане на вземането, както и 1111.49 лв. – държавна такса и 1636.34
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
От
ответницата е постъпило в срок възражение против издадената заповед за
изпълнение, а ищецът е уведомен за възражението и за възможността в едномесечен
срок да предявени установителен иск на
16.01.2018 г.
Настоящият
иск е постъпил на 15.02.2018 г., при
което е предявен в рамките на законоустановения едномесечен срок. Искът по чл.
422 от ГПК е допустим и подлежи на
разглеждане по същество.
Между
страните е сключен Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №
204/0340/16908282 от 22.10.12 г., по силата на който банката е поела задължение
да предостави на ответицата кредит в размер на 52 000 лв. за покупка на
недвижим имот, описан в т.8 от договора.
Банката твърди,
че е изпълнила изцяло задължението си по договора, като е предоставила на
ответницата кредита в пълен размер от 52 000 лв., като същият бил усвоен
изцяло на 1.11.2012 г.
Съгласно т.
7 от договора срокът за погасяване на кредита е определен до 22.10.2042 г.
съгласно двустранно подписан погасителен план по т. 12.2 към датата на
договора.
Съгласно чл.
17 от договора, при неизпълнение на
което и да е от задълженията на кредотополучателя по договора или по общите
условия и/или при пълно или частично неплащане на всяка една, която и да е
вноска за главница и/или лихви и/или такси и/или комисионни правото за ползване
на неусвоените суми по кредита и/или по всеки друг кредитен инструмент на
банката се погасява, а също така цялата неусвоена част от кредита, ведно с
лихвите за просрочие, автоматично стават предсрочно и незабавно изискуеми.
Банката
твърди, че са се сбъднали материалноправните предпоставки за настъпване
предсрочната изискуемост на кредита. Длъжникът не бил изпълнил задължението си
да погаси в срок дължимата месечна вноска съгласно погасителен план,
представляващ неразделна част от договора, дължима на 20.10.2016 г., както и
всички последващи погасителни вноски. Предвид посоченото на осн. чл. 60, ал.2
от ЗКИ банката обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем, като уведомила за
това длъжника чрез връчване на нотариална покана на регистрирания постоянен
адрес на кредитополучателя. – нот. покана, представляващ акт № 156, том ІІ, рег. № 2906/2017 г. на Нотариус Е.
С., рег. № 645 на НК, която била връчена редовно при условията на чл. 47, ал.5
от ГПК /след като представител на нотариалната кантора три пъти в различни дни
и часове в период по-дълъг от един месец е посещавал постоянния адрес на
длъжника, за което са лепени съответни уведомления за посещение/. Банката
счита, че така извършеното уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита е надлежно извършено и е породила посочените в т. 18 от ТР № 4/2014 г
на ОСГТК на ВКС последици.
Предвид
посоченото банката моли да се постанови решение, с което да се признае за
установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповедта за
изпълнение.
Ответницата Е.Е.Б.
оспорва изцяло предявения иск, като по отношение на главницата счита, че не са
настъпили обективните материалноправни предпоставки за обявяване предсрочна
изискуемост на кредита, както и се оспорва наличието на валидно волеизявление
на банката за обявяването й – оспорва верността на извършеното нотариално
удостоверяване за връчване на нотариална покана, като твърди се, че на адреса в
гр. **** не са залепвани уведомления, ответницата не е намирала съобщения в
пощенската кутия, нито е търсена от нотариус, помощник-нотариусът не е получил
сведения от съседи дали адресатът пребивава на адреса, поради което не е било
налице основание да се извършва връчване чрез залепване на съобщение.
Съдът намира
възраженията за липса на обективни предпоставки за настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита за основателни.
В
отправената до ответницата нотариална покана банката се позовава на „неплащане
в договорените срокове на дължимите суми“, което квалифицира като съществено
нарушение на сключения договор за ипотечен кредит, представляващо основание за предсрочна
изискуемост по чл. 17 от договора. В нотариалната покана не е посочено кои
конкретни задължения по вид, размер и падеж банката счита, че не са изплатени.
Чл. 17 от
договора действително предвижда, че неизпълнение на което и да е задължение по
договора и/или пълно или частично неплащане на една или повече вноски за главница, и/или лихви, и/или такси, и/или
комисионни представляват основание за настъпване на предрочна изискуемост на
кредита в целия му размер.
При тази
редакция на уговорката между страните,
за да е налице основание за настъпване на предсрочна изискуемост на
кредита, следва да бъде установено неизпълнение на конкретни задължения по
договора по вид, размер, в определения от договора срок, респ. неиздължаване на
конкретни погасителни вноски съобразно подписан погасителен план. Погасителен план се изисква съобразно т. 7
вр. т. 12 от договора.
Съгласно т.
12.2 от договора кредитополучателят
издължава главницата ведно с дължимата лихва, определени в погасителен план към
договора.
Съгласно т.
12.3.1 от договора лихвите,
представляващи част от анюитетната вноска, се изплащат съгласно погасителен
план.
В рамките на
исковото производство по настоящето
дело, както и по развилото се заповедно производство по ч.гр.д. № 16953/2017
г., погасителен план към договора за
ипотечен кредит не е представен. Към исковата молба е представен погасителен
план, но същият не е относим към договора за ипотечен кредит от 22.10.2012 г. –
погасителният план е с по-ранна начална дата – 16.7.2012 и касае друг договор
за кредит, сключен между същите страните
– договор за потребителски кредит от 13.7.12 г.
В исковата
молба се твърди, че длъжникът не е изплатил в срок дължимата месечна вноска с
падеж 20.10.2016 г., както и всички дължими след това погасителни вноски, но
това твърдение остава недоказано при
липса на представен погасителен план, който да определя конкретния размер на
анюитетните вноски съгласно условията по т.12 от договора. Вярно е, че в т. 7.2
от договора е записано „ежемесечно на 20 число от сметка №...“, но единствено
това записване не е достатъчно, за да се преолее липсата на погасителен план,
какъвто се изисква от договора /т. 7 и т. 12/.
Т.е. липсва погасителен план, посочващ конкретни
по размер и основание вноски със съответен падеж, като е уговорен краен срок на издължаване
-22.10.2042 г., който все още не е настъпил.
При това положение няма основание да се приеме, че ответницата
е изпаднала в забава, като не е издължила вноска с падеж 20.10.2016 и следващи
такива вноски, респ. не са настъпили от обективна страна условия съобразно т.
17 от договора за предсрочна изискуемост на кредита нито към датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение, нито към датата на подаване
на исковата молба по настоящето дело.
Следва да се
отбележи, че горният извод не може да бъде променен от данните в заключението
на вещото лице, прието по делото, в частност от отговора на въпрос 2, поставен
от ищеца. Действително на стр. 6 от заключението /л. 397/ е съставена таблица
за допуснати просрочия с посочени падежни дати, размер на главница, договорна
лихва, месечна вноска и такси. Тази таблица обаче е съставена изцяло по счетоводни
данни на ищцовата банката, като не може да бъде мотивиран правен извод, че се касае за допусната забава
при липса валидно подписан между страните погасителен план. Погасителен план не
е представен от банката, включително и при изпълнение на изрично вмененото й
задължение да представи в цялост всички документи от кредитното досие, водено
по процесния кредит.
Горното е
достатъчно основание за отхвърляне в
цялост както на предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК, както и на евентуално
предявения осъдителен иск. Не са налице обективни предпоставки за настъпване
предсрочна изискуемост на кредита към датата на заявлението за издаване заповед
за изпълнение, както и към датата на подаване на исковата молба. Не са налице
условия и за присъждане на изтекли погасителни вноски, тъй като такива не са
уговорени, а по делото се доказва единствено уговорен краен срок за погасяване
на кредита - 22.10.2042 г., който не е изтекъл.
За пълнота
на настоящето решение, следва да бъдат обсъдени и останалите наведени от
страните доводи по отношение тяхната основателност, въпреки че това не се
отразява на крайния извод за неоснователност на предявените искове поради
изложеното по-горе.
Във връзка
със заявеното оспорване на извършеното нотариално удостоверяване по връчване на
нотариална покана, представляваща акт №
156, том ІІ, рег. № 2906/2017 г. на Нотариус Е. С., рег. № 645 на НК /л.
37-39 от делото/, по делото е открито производство по оспорване на осн. чл. 193 от ГПК, с указание до ответницата, че носи доказателствената тежест да докаже
оспорването. Ответницата не се е възползвала от изрично дадената й възможност да ангажира свидетелски показания,
като е разпитана като свидетел А.С.Г. –
помощник-нотариус на Е. С. – нотариус рег.№ 645 по регистъра на НК, район на
действие РС – Пловдив.
Свидетелката
заявява, че напълно потвърждава действията, описани в констативния протокол,
приложен към нотариалната покана: извършените посещения на адреса, конкретно
установените подробности за сградата /етажност, липса на асансьор и т.н./,
обстоятелството, че е намерено друго лице на адреса, което се е представило с
имената Т.С.и което е съобщило, че Е.Б. не живее на този адрес, респ. че
ответницата не може да бъде намерена за връчване на нотариалната покана.
П ри така събраните доказателства по делото съдът
намира оспорването за недоказано. В подписания констативен протокол към
нотариалната покана са описани три конкретни посещения на адреса, осъществени в период
по-голям от един месец / 25 юли, 3 август и 5 септември/, един от които в
извънработно време, при които помощник –
нотариусът е осъществил залепване по реда на чл. 47 от ГПК, респ. след изтичане
на законоустановения 14-дневен срок, след като е установено, че адресатът не се е явил да получи поканата, е
прието редовно връчване на осн. чл. 47, ал.5 от ГПК. Доказателствената тежест
да установи оспорването лежи върху ответницата, доколкото се касае за оспорване
на официален свидетелстващ документ, като същата не е ангажирала доказателства
за доказване на оспорването. Напротив, ищцовата банка е ангажирала свидетелски
показания, които всъщност са единствените доказателства във връзка с така
повдигнатия проблем, като не са налице обстоятелства, които да дават основания
на същите да не се даде вяра.
Ответницата
е направила и редица възражения, свързани с претендираните лихви. Наведени са доводи за нищожност като
неравноправни по смисъла на Закона за защита на потребителите, на клаузи от
договора, въз основа на които ответницата заявява, че банката е увеличавала
лихвите и таксите по кредита без правно основание, с което е увеличила
неправомерно финансовата тежест върху длъжника и е довела до невъзможност
кредитът да бъде обслужван изрядно:
- Чл. 12.6 от
договора, предвиждащ че кредитополучателят дава съгласието си неизплатените
лихви по кредита да се капитализират по преценка на кредитора при условията на
Наредба № 9 на БНБ;
- Чл. 4 и чл. 11 от договора, даващи право на
банката да формира цената на кредита въз основа на „премия“ и да извършва
едностранно увеличаване
- Чл. 9 от
Общите условия, уреждащи възможност за увеличаване на лихвените нива въз основа
на „премия“ и даващ право на банката да променя размера на анюитетната вноска
по нейна преценка - чл. 9.3.4 от ОУ, предвиждащи „друг променлив лихвен
процент“, чл. 9.6 от ОУ, създаващ привилегия на банката да повишава лихвата при
промяна на условията на финансовите пазари.
Изложени са
от ответницата подробни съображения за това цитираните клаузи да представляват
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т.3, 9, 10, 12, 13, 18 от ЗЗП.
По делото е
прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което се възприема от съда
като компетентно изготвено и неоспорено от страните.
Вещото лице
подробно е проследило начина, по който от страна на банката са начислявани
лихви, като е даден категоричен отговор, че не са налице данни при определяне
на лихвения процент да е налице ценообразуваща величина „премия“, която да е
компонент от лихвената стойност, както не е налице и капитализиране на лихва
към главния дълг. При това положение
всички възражения относно формиране на цената на кредита въз основа на
„премия“, както и относно капитализиране на лихвата, се явява изцяло
ирелевантни към конкретния спор – не са налице задължения, претендирани от
банката, които да са формирани във връзка с посочените клаузи от договора
касаещи „премия“ и „капитализиране на лихва“, поради което обсъждането на
възраженията е безпредметно.
Начинът на
формиране на възнаградителната лихва е посочен в чл. 4 от договора като
комбинация от променлив компонент, изчислен на база стойност на тримесечен
СОФИБОР и фиксирана надбавка по т. 4а от договора – 3.461% за периода от 22.10.12 – 21.10.13 и 5.461 %
за периода 22.10.13- 22.10.2042 г.
Вещото лице
подробно е проследило начина на формиране на възнаградителната лихва в нарочна
таблица /л. 402 – 404 от делото/, от която е видно, че базовият индекс към
датата на сключване на договора е със стойност 1.589, а впоследствие бележи
непрекъснато намаление до стойност
0.1200 към м. февруари и март 2017 г. На тази основа банката е прилагала
променлив компонент /БЛП/, който през целия период на договора е с низходящ
тренд – намалява от 1.589 /към датата на сключване на договора/ до 0.143 /след
20.4.16 г./
В периода на
кредита е налице едно единствено увеличение на лихвата, което обаче не е
едностранно приложено от банката, а се дължи на уговорената в договора стойност
на фиксираната надбавка - 5.461 % за периода 22.10.13- 22.10.2042 г. – увеличениено на фиксираната надбавка е
приложено на 20.11.13 г., което изцяло кореспондира с постигнатата между
страните уговорка още при сключване на договора.
Съгласно чл.
143 от ЗЗП неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител,
е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като ответницата счита,
че са изпълнени хипотезите по:
- По чл. 143, т.3 от ЗЗП - клаузата поставя
изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от
условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля
- По чл. 143,
т.9 от ЗЗП - налага
на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора
- По чл. 143,
т.10 от ЗЗП - позволява
на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз
основа на непредвидено в него основание;
- По чл. 143,
т.12 от ЗЗП - предвижда цената да се определя
при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на
търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в
тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора
- По чл. 143,
т.13 от ЗЗП - дава
право на търговеца или доставчика да определи дали стоката или услугата
отговаря на посочените в договора условия или му предоставя изключително право
да тълкува клаузите на договора
-
По чл. 143, т.18 от ЗЗП(нова –
ДВ, бр. 57 от 2015 г.)
не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора
В конкретния случай съдът
приема, че не се установяват неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП,
които да са довели до нарушаване
изискванията за добросъвестност и до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните във връзка с конкретно посочените от ответницата
хипотези предвид установеното по делото, че единственото увеличение на лихвения
процент в периода на кредита до настоящия момент се дължи единствено на изрично
уговорената в самия договор стойност на фиксираната надбавка за периода
22.10.13- 22.10.2042 г. Не са налице
увеличения на лихвения процент, които да се дължат на едностранни действия от
страна на банката, на условия, стоящи извън волята на страните, с които
ответницата не е имала възможност да се запознае, и с които не е имала
възможност да се съобрази към момента на сключването на договора.
Възраженията относно наказателни
лихви за забава и неустойки са
неотносими към делото, тъй като такива претенции не са предявени нито със
заповедта за изпълнение, нито с исковата молба.
По отношенията претенцията за
такси в размер на 206.26 лв. исковете се явяват неоснователни и недоказани. По
делото не се ангажират каквито и да било доказателства, от които да е видно за
какъв конкретно вид такси претендира банката, на какво основание са възникнали
и кога, поради което не може да се направи мотивиран извод за тяхната
дължимост.
Предвид горното съдът намира,
че предявените искове – главен и евентуален следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
В полза на
ответницата следва да бъдат присъдени направените от нея разноски, включително за заповедното
производство, по представения списък на разноските в размер на 4720 лв.
Ето защо
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН предявения от УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, пл.
„Света Неделя“ № 7, против Е.Е.Б. ЕГН **********
*** иск да се признае за установено съществуването по основание и размер на
паричното задължение, за което е издадена заповед за изпълнение 9634/11.10.17
г. по ч.гр.д. № 15953/17 г. на ПРС, ІІІ бр.с., а именно:
-49 112.15 лв. – главница, дължима по
Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 204/0340/16908282 от
22.10.12 г.,
- 6256.08 лв. – договорна лихва за периода 20.10.16 до
9.10.17
- 206.26
лв. такси към 4.10.17,
- законната лихва върху главницата, считано
от 10.10.17 до изплащане на вземането,
както и
предявения при условията на
евентуалност, ответницата Е.Е.Б. ЕГН ********** *** да бъде осъдена да
заплати на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7,
сумите:
-49 112.15 лв. – главница, дължима по
Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 204/0340/16908282 от
22.10.12 г.,
- 6 256.08 лв. – договорна лихва за периода 20.10.16 до
9.10.17
- 206.26 лв. такси към 4.10.17,
- законната лихва върху главницата, считано
от 10.10.17 до изплащане на вземането
ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7 да заплати
на Е.Е.Б. ЕГН ********** *** направени по делото разноски в размер на 4720 лв.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Пловдивски апелативен съд.
СЪДИЯ: