Р Е Ш
Е Н И Е
№....................
Гр. София,
27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-5 състав, в открито заседание при закрити врата, проведено
на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ :
ЦВЕТАНКА БЕНИНА
при секретаря Антоанета Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 1666 по описа за 2020 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.625 и сл. от ТЗ.
В молбата си „В.“ООД излага
твърдения, че между него и „Г.К.Б.“ЕАД са установени трайни търговски отношения
в периода 2018г. – 2019г., по силата на които
молителят доставял бетон, който
транспортирал с миксери и извършвал полагане с бетон-помпи на негов обект, за
което били издавани фактури: № **********/29.09.2018г.;
№ **********/31.10.2018г.; № **********/28.12.2018г.; №
**********/31.01.2019г.; № **********/28.02.2019г.; № **********/29.03.2019г.;
№ **********/30.04.2019г.; № **********/31.05.2019г.; №
**********/31.10.2019г., като било извършено само частично плащане по тях, като
в тази връзка излага, че било извършено плащане на 24 000 лв., с което била погасена
част от сумата по фактура № **********/29.09.2018г. Твърди, че фактурите били
осчетоводени и от двете дружества, с което ответникът е признал наличието на
договор между тях с предмет съгласно основанието във фактурите. Фактическото
приемане на стоката било извършено при фактурирането й, при което е възникнало
задълженото на купувача да плати. С влязло в сила съдебно решение от
16.06.2020г. по т.д.№ 368/2020г. по описа на СГС, VІ-7 състав, дружеството –
длъжник било осъдено да заплати останалата дължима част от главницата по
фактурите в размер на сумата 335 531.40 лв. и начислената
върху нея мораторна лихва, поради забава в плащането в размер на сумата от
39 141.58 лв., начислена за периода от падежа на всяко отделно вземане до
18.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от 19.02.2020г. до
окончателното й изплащане. Последващо плащане не било извършено, въпреки
отправената покана за доброволно изпълнение от ЧСИ. Молителят сочи, че
ответното дружество не е в състояние да изпълнява паричните си задължения към
държавния бюджет, както и по търговски сделки, въпреки настъпилия им падеж.
Моли да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на ответника,
поради настъпила неплатежоспособност на същия, като бъдат приложени последиците
на чл. 630, ал. 1 ТЗ.
С молба с вх. № 279327/27.10.2020 г. е било заявено искане от „Ф.“ЕООД за конституирането
му като кредитор на основание чл. 629, ал. 4 ТЗ. В молбата са изложени
твърдения за наличието на непогасени задължения на ответното дружество спрямо
молителя и представляващи неизплатено възнаграждение и лихвите за забава върху
главницата в общ в размер на дълга от 226 852 лв. въз основа на сключен между
тях Договор за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд от
13.05.2016 г., анекс към този договор от 01.09.2016 г. и договор за заместване
в правоотношение от 26.09.2016 г. Сочи се, че сумите били дължими по следните
сметки: № 26/01.10.2018г.; № 27/01.11.2018г.; № 28/01.12.2018г.; №
29/01.01.2019г.; № 30/01.02.2019г.; № 31/01.03.2019г.; № 32/01.04.2019г.; №
33/01.05.2019г.; № 34/01.06.2019г.; № 35/01.07.2019г.; № 36/01.08.2019г.; №
37/01.09.2018г.; № 38/01.10.2019г. и № 39/01.11.2019г. Молителят твърди, че
така посочените сметки имат и констативни протоколи за извършената услуга.
Вземането на молителя било отразено и в молба за потвърждаване на вземанията и
задълженията от Г.К.Б. ЕАД към 31.12.2019г. Сочи се,
че поради неплащане на сумите по сметките, длъжникът е изпаднал в забава след
изтичане на 5-дневен срок от издаването им. Вземането било осчетоводено и от
двете дружества по правоотношението.
По делото е постъпило писмено становище от ответното Г.К.Б.
ЕАД, в което оспорва основателността на молбата по чл. 625 ТЗ. В тази
връзка излага твърдения, че постановеното неприсъствено решение по т.д.№ 368/2020
г. по описа на СГС, ТО, VІ-7 състав, с което са били признати за установени вземанията
по процесните фактури, е отменено на основание чл. 240, ал. 1 ГПК с влязло в
сила решение от 26.10.2020 г. по т.д.№ 2300/2020 г. по описа на САС, като
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС, поради което
вземанията не са безспорни. В тази връзка оспорва активната легитимация на
молителя В. ООД да предяви молбата по
чл. 625 ТЗ в качеството му на кредитор. Ответникът излага доводи, че дружеството
молител по договора между тях и в качеството му на изпълнител, е поело
задължение да достави и положи строителните материали – бетон в обекта на
възложителя, като извършването на тези действия се удостоверява в двустранно
подписани протоколи, като строителният продукт следва да бъде придружен от
документи за съответствие и декларация за характеристики, протоколи за
извършени проби и тестове на положения бетон. Оспорва доставката да се
удостоверява от процесните фактури, като твърди, че същите не са подписани от
представител на възложителя, като оспорва получаването и приемането на бетона и
съответно полагането му. В този смисъл ответникът оспорва изпълнението на
договора от страна на дружеството молител, поради което оспорва да дължи плащане
по него.
В случай, че вземането на молителя в размер на сумата от 335 531.40 лв.,
ведно с начислената върху нея законна лихва за забава, бъде прието за дължимо,
ответникът заявява, че прави възражение за прихващане с насрещно дължимата сума
от 400 000 лв. – представляваща
стойността на разходите, необходими за отстраняване на недостатъците от
доставката и полагането на некачествения бетон.
Ответникът оспорва твърденията на молителя за признаване на вземането, като
твърди, че „молба за потвърждаване на вземания от 05.02.2019г. и от 06.02.2020
г.“ са били съставени за целите на независим финансов одит на съответното
дружество.
Ответникът оспорва твърденията на молителя да се намира в състояние на
неплатежоспособност по изложени
съображения.
Предявена е молба от „В.“ООД и присъединения
кредитор „Ф.“ ЕООД с правно основание чл. 625 ТЗ.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представено
Удостоверение изх. № 1170/31.08.2020 г. от ЧСИ В. Любенова по изп.д.№ 20207800400118,
в което се сочи, че актуалният размер на дълга възлиза на 510 159.62 лв., в
която са включени главница, законна лихва, разноски за исковото и
изпълнителното производство и публични задължения към държавата. В
удостоверението е посочено, че изпълнителното производство е било образувано
въз основа на изпълнителен лист от 18.06.2020 г., издаден въз основа на съдебно
решение по гр.д.№ 368/2020 г. по описа на СГС, ТО, VІ-7 състав.
Приложени са и фактурите
№ **********/29.09.2018г.; № **********/31.10.2018г.; №
**********/28.12.2018г.; № **********/31.01.2019г.; № **********/28.02.2019г.;
№ **********/29.03.2019г.; № **********/30.04.2019г.; № **********/31.05.2019г.;
№ **********/31.10.2019г.
Полагането на бетона по
издадените фактури се удостоверява с представените по делото Двустранен
протокол от 30.06.2018г. и Декларации за характеристиките на строителния
продукт. Същите, обаче, съдът не кредитира като годни доказателства за
установяване полагането на бетона, съответен на изискуемия такъв според проекта
за изграждането на обекта.
Представен е Договор за
възлагане на строителни работи от 27.04.2016г., сключен между Г.К.Б. ЕАД – в
качеството му на възложител и В. ООД – в качеството му на изпълнител, и въз
основа на който във връзка с изпълнение на поетия ангажимент от възложителя да
построи комплекс със смесено предназначение, състоящ се от хотел, жилищни
обекти и търговски площи в гр. София, район Младост 3, изпълнителят се е
задължил да завърши строителните работи, описани в Приложение № 2 към договора,
срещу заплащането на определени цени за това, описани в приложението.
Представени са декларации
за характеристиките на строителен продукт, издадени от В. ООД, които продукти
са доставяни за обект: Комплекс със смесено предназначение, състоящ се от
хотел, жилищни обекти и търговски площи в гр. София, ж.к. ****** и които са
издавани за извършваните доставки в периода от м. 10.2018г. до м. 11.2019г.,
вкл. Представени са и двустранни протоколи № 30 от 30.09.2018г. - № 39 от
31.10.2019г., в които подписаните представители на изпълнителя и възложителя са
констатирали извършената доставка на обекта на посочени количества бетонови
разтвори, като са извършени и услуги в тази връзка, подлежащи на заплащане.
Видно от представения по
делото Договор за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд от
13.05.2016г., същият е бил сключен между „.– К. Б.“ЕАД –
в качеството му на възложител и „Ф.“ЕООД – в качеството му на изпълнител, с предмет
– възлагане функциите по осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд по време на строителството на „Комплекс“, състоящ се от хотел, жилищни обекти
и търговски площи, възложено на „. – К. Б.“ЕАД, срещу заплащането на
определено месечно възнаграждение дължимо в полза на изпълнителя /л. 43/,
което съгласно чл. 2.1 от договора, възлиза на 24 920 лв. /без ДДС/ до датата
на откриване на строителната площадка с Протокол № 2 за първия обект в
комплекса, като след това в размер на 37 440 лв. /без ДДС/. В договора е
посочено, че възнаграждението е платимо от 1-во до 5-то число на месеца,
следващ месеца, през който са предоставени услугите, и след получаване на
фактура, издадена от изпълнителя. В чл. 3 от договора е установен срокът му на
действие, а именно до снабдяване с Акт № 16 за всички обекти от Комплекса.
По делото е представен
Анекс № 1 от 01.09.2016г. към Договор за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, в който страните са постигнали
съгласие, че към момента на подписването му, дължимо и незаплатено е
възнаграждение в размер на 125 335.55 лв., като същевременно изпълнителят е
декларирал, че не претендира разликата до действителното дължимото
възнаграждение в размер на 102 741.55 лв.
Представен е и Договор
за заместване в правоотношение от 26.09.2016 г., сключен между „Г. – К. Б.“ЕАД, „Ф.“ЕООД и „Г.К.Б.“ ЕАД, по силата на който на основание чл. 102 ЗЗД последното дружество замества изцяло „Г.– К.Б.“ЕАД като страна по Договора
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд от 13.05.2016г., изпълнителят по който - „Ф.“ЕООД е изразил
съгласието си за извършеното заместване, като е предвидено, че останалите
разпоредби по договора запазват действието си. Приложено е и Уведомление от „Г.К.Б.“
ЕАД до „Ф.“ЕООД относно извършеното заместване в правоотношение съгласно
договора.
По делото е постъпила
изискана справка от ТД на НАП – София, в която се съдържат данни относно
задълженията на „Г.К.Б.“
ЕАД по основание на начисляването им, размер и срок на доброволно плащане и
съобразно които общият размер на дълга възлиза на 22028.04 лв., с включени
главница и лихви. От справката е видно, че върху имуществото на дружеството са
наложени обезпечителни мерки с ПНОМ от
07.10.2020 г., като не са започнати действия по принудително изпълнение по реда
на ДОПК. Приложено е Постановлението на публичния изпълнител, от което се
установява наложен запор върху наличните и постъпващи суми по банкова сметка ***.
От постъпилата справка
от СДВР, Отдел „Пътна полиция“ се установява, че не са налице данни за
регистрирано МПС – собственост на „Г.К.Б.“ ЕАД.
По делото е изслушана и
съдебна финансово-икономическа експертиза /СФИЕ/, заключението по която не е
било оспорено от страните и съдът кредитира като пълно и компетентно, в отговор
по поставените задачи. Според изложеното от вещото лице, показателите отразяват
възможностите на предприятието да покрие задълженията си с наличните си краткотрайни
активи. Посочено е, че коефициентите на обща и бърза ликвидност дават твърде
условна оценка за платежоспособността на предприятието, защото е възможно в
елементите им да са включени много бавноликвидни активи. Ниските стойности на
коефициента за обща ликвидност обикновено сигнализират за проблеми в текущите
разплащания. За сравнение между коефициентите е посочено, че при коефициентът
на бърза ликвидност от общата стойност на краткотрайните активи се изключват
материалните запаси; при коефициента за незабавна ликвидност се изключват и вземанията;
при коефициента на абсолютна ликвидност се изключват и краткосрочните финансови
активи и се съпоставят само паричните средства и краткосрочните задължения.
Така от експертизата се установяват стойностите на показателите за ликвидност,
при следните такива за коефициента обща ликвидност : 0,5842 за 2017г.;
0,7846 за 2018г.; 0,6000 за 2019г. и 2,2083 за периода до 30.09.2020 г., при
препоръчителни стойности на коефициента между 1 и 2. Направен е извод от вещото
лице, че според така отразените стойности за периода 2017г. – 2019г. ответникът
не е бил в състояние да погаси текущите си задължения с наличните текущи активи,
като за периода към 30.09.2020 г. показателят подобрява своето изражение,
достигайки референтна стойност и което сочи на възможостта за погасяване на
текущите задължения с наличните текущи активи. В заключението са посочени
следните стойности за коефициента на бърза ликвидност : 0,5404 за
2017г.; 0,7562 за 2018г.; 0,5689 за 2019г. и 2,0977 към 30.09.2020 г., при
препоръчителни стойности между 0,5 и 1. Експертизата е уточнила, че оптималните
стойности за между 0,5 и 0,7, като стойностите по-високи от 1 са показателни за
замразяване на парични средства, които не се използват ефективно в дейността. Направен
е извод, че отразените стойности показват едни референтни величини, които са в
рамките на общоприетите и което от своя страна сочи на възможност за погасяване
на осчетоводените текущи задължения с наличните текущи активи – парични
средства и вземания. Посочени са стойности за коефициента на незабавна
ликвидност : 0,0011 за 2017г.; 0,0276 за 2018г.; 0,0013 за 2019г. и 0,0758
към 30.09.2020 г., при оптимални стойности между 0,5 и 0,7, като коефициента на
абсолютна ликвидност за анализирания период е, както следва : 0,0011 за 2017г.; 0,0276 за 2018г.; 0,0013 за 2019г. и
0,0758 към 30.09.2020 г. Вещото лице е направило извод въз основа на наличните
данни, че стойностите за обследвания период са значително под референтните и
при необходимост дружеството не е било в състояние да погаси незабавно своите
текущи задължения. Според експертизата референтната стойност на коефициента
на абсолютна ликвидност е над 0,3 и съответен на поддържани от
предприятието парични наличности, покриващи около 30 % от задълженията. В заключението са посочени стойности на
показателя : 0,0011 за 2017г.; 0,0276 за 2018г.; 0,0013 за 2019г. и 0,0758 към
30.09.2020 г. Според вещото лице, тези стойности са показателни за
невъзможността на дружеството да уреди веднага текущите си задължения. Еднаквите
стойностите на показателите на незабавна и абсолютна ликвидност сочат на
извода, че дружеството няма осчетоводени инвестиции за периода. Направен е
анализ и на имуществото за определяне стойността на показателя за финансова
автономност за периода, като за 2017г. същият възлиза на -0,3140; за 2018г.
същият възлиза на – 0,2176; за 2019г. същият възлиза на – 0,3045 и към 30.09.2020
г. същият възлиза на 0,3829, при референтни стойности на показателя не по-малка
от 0,33. Според изложеното от вещото лице, коефициентът на финансова
автономност се изчислява чрез съпоставяне на собствения капитал и привлечения
такъв, като в случай, че е под 1 се приема, че е налице превишение на
задълженията спрямо собствения капитал, т.е. задълженията не са обезпечени с
имуществото на предприятието, което сочи на декапитализиран собствен капитал.
Направен е извод, че за анализирания период съществуващите задължения на
ответника не са обезпечени с имущество, като дружеството е с отрицателни
стойности на коефициента на финансова автономност и в крайно голяма зависимост
от кредиторите си. Според експертизата, това състояние се дължи на прекомерно
нарасналите задължения и респ. отрицателен собствен капитал, което сочи на
дългосрочна неплатежоспособност. Отразени са и стойностите на коефициента на
задлъжнялост, при референтни такива между 0,25 и 0,5, но най-много равен
или по-малък от 1, а именно възлизащи на : - 3,1851 за 2017г.; - 4,5956 за
2018г.; - 3,2841 за 2019г. и – 2,6117 към 30.09.2020 г. Направен е извод, че за
анализирания период ответното дружество се намира в състояние на
свръхзадълженост, като отрицателните стойности на показателя сочат на извода, че
предприятието е декапитализирано. Направен е анализ и на данните за обращаемост
на краткотрайните материални активи, от който е видно, че времетраенето на един
оборот постепенно се увеличава, при постигане на голяма разлика в края на
периода. Според вещото лице, това е индикация за лош атестат за предприятието при
наличието на определени слабости. Според
отчетения брой на оборотите на материалните запаси през периода, който намалява
от 79,2 за 2017г. до 1,0 към 30.09.2020 г., като това е показателно за забавяне
обращаемостта на оборотните средства. Чрез показателя времетраене на един
оборот се определят дните, необходими за събиране на вземанията, като намаляването
му е добър атестат за предприятието. В случая, от направените изчисления от
вещото лице се наблюдава тенденция за увеличаване на показателя, който от 1 за
2017г. и 2018г. достига стойност от 262 към 30.09.2020 г. Аналогични са и
изводите според показателите относно брой на оборотите на събиране на
вземанията от клиенти, при намаляване на оборотите в периода, което
свидетелства за забавяне на тяхната обращаемост.
В заключението на вещото
лице са отразени и задълженията на дружеството според справка в счетоводството,
като е посочен общият им размер от 5 622 806 лв., сред които и публичните
задължения на дружеството. Видно от изложената справка в табличен вид, задълженията към молителя В. ООД възлизат на 296 608 лв. за
доставка на бетон. Осчетоводеното вземане при молителя дължимо от дружеството
ответник възлиза на 335 531.40 лв. за просрочена главница, дължима по
процесните доставки.
По делото е прието допълнително заключение по СФИЕ,
което отразява актуалното състояние на предприятието на дружеството ответник към
края на 2020 г. и края на м. 03.2021 г. Според експертизата, през този период
предприятието разполага с достатъчно краткотрайни активи, за да посрещне
краткосрочните си задължения, като след приспадане на необходимите активи за
покриване на задълженията, се получава излишък на текущи активи, съответно от 1
736 000 лв. към края на 2020 г. и 1 430 000 лв. към 31.03.2021 г. Към края на
анализирания период общият размер на изискуемите задължения на ответника с
настъпил падеж на плащане възлиза на 859 386 лв., според отразеното в
счетоводните му записвания. Дълготрайните активи на дружеството съставляват,
съответно 15,84% и 18,82 %, а краткотрайните активи съставляват, съответно 84,05%
и 81,14% от общо активите. Основната част от текущите активи на дружеството се
състоят от вземания. При отчетените стойности на активите и пасивите през
анализирания период вещото лице е направило извод, че собственият капитал е
достигнал положителна величина при стабилно състояние, като това се дължи на
реализирания през периода положителен финансов резултат с високи стойности. В
експертизата се съдържа и оценка на ликвидността, като стойностите на коефициента
на обща ликвидност възлиза на 2,5363 към края на 2020 г. и 2,6647 към
31.03.2021 г., като вещото лице е направило извод, че при тези стойности
коефициентът е с много добри стойности и което сочи на текущото финансово
състояние на компанията, като причината за това е превишаване на текущите
активи спрямо текущите задължения. Коефициентът на бърза ликвидност, изключващ влиянието на
по-бавно ликвидните активи, които могат да се използват по-късно във времето за
разплащане, е със стойности : 2,4142 към края на 2020 г. и 2,5099 към
31.03.2021г. Направен е идентичен извод, че се наблюдава стабилизиране на
текущото финансово състояние на предприятието, като ответникът е в състояние
бързо да погаси своите краткосрочни задължения. Отчетените стойности на коефициента
на незабавна ликвидност, а именно : 0,0894 към края на 2020 г. и 0,1804 към
31.03.2021 г. Идентични са стойностите и на коефициента на абсолютна ликвидност.
В заключението е направен извод, че стойностите са под препоръчителните граници,
като това се дължи на обстоятелството, че ответникът няма осчетоводени
инвестиции. Според отразените стойности на коефициента на финансова автономност
от съответно 0,1658 и 1,0093 сочат на извода, че за периода 2020 г.
съществуващите задължения на дружеството не са достатъчно обезпечени с
имущество, като към 31.03.2021 г. е налице тенденция за финансова стабилност на
дружеството, като това се дължи на увеличения собствен капитал и снижения
размер на задълженията. Коефициентът на задлъжнялост на ответното дружество е
6,0309 към края на 2020 г. и 0,9908 към 31.03.2021г., като според вещото лице,
колкото коефициентът е по-голям от единица, толкова зависимостта на
предприятието от външни източници на средства е по-голяма. Към края на
анализирания е период е видно, че дружеството не е зависимо от кредиторите си.
Изчислени са и коефициентите на ликвидност, които сочат, че през анализирания
период предприятието е с изключително добри показатели за ефективността на
генерираните приходи при извършените разходи. Изчислените коефициенти на
рентабилност сочат на извод, че за периода предприятието е с изключително добри
показатели, като същите отразяват способността на предприятието да носи доход
/да генерира печалба/ от инвестирания в него капитал и от използване на
ресурсите, с които разполага.
По делото е изготвено и
второ допълнително заключение по СФИЕ, от което се установява, че по образувано
изпълнително производство при ЧСИ В. Л. въз основа на издадена обезпечителна
заповед срещу ответното дружество Г.К.Б. ЕАД е наложен запор върху банковите му
сметки до размера на задължението му от 374 672.98 лв., като от извлечение от
банката е установена наличност по банкова сметка ***, в която с натрупване към
10.09.2020 г. е събрана сумата от 100 453.79 лв. Отчетени са и постъпления в
разплащателната сметка на дружеството в Ю. Б. АД, като към края на 2020 г.
общият размер на паричните наличности на ответното дружество в банковите му сметки
възлиза на 101 462.12 лв., а към 31.03.2021 г. възлиза на 154 475.76 лв. Според
експертизата ответното дружество не е осчетоводило задължения към присъединения
кредитор Ф. ЕООД, а размерът на осчетоводените към В. ООД задължения възлиза на
296 608 лв. В допълнителното заключение са отразени стойностите на показателите
на ликвидност, с включване и съответно изключване на вземанията на В. ООД и Ф.
ЕООД. Отразено е, че в счетоводството при ответника не са осчетоводени вземания
към Ф. ЕООД, а размерът на осчетоводените задължения към В. ООД възлиза на 297
000 лв. Според показателите на ликвидност вещото лице е направило аналогични
изводи относно стабилизиране на текущото финансово състояние на компанията при
изграждане на доверие в кредиторите, че компанията е в състояние да погаси
текущите си задължения с наличните текущи активи.
По делото е изготвено и
трето допълнително заключение по СФИЕ, от което се установяват стойностите на
показателите за ликвидност за периодите към края на 2020 г. и към 31.03.2021 г.,
като се изключат предоставените от длъжника налични пари в банкови сметки.
Направен е аналогичен извод от вещото лице за стабилност във финансовото
състояние на дружеството ответник, при стойности на коефициентите на ликвидност
в референтните граници, с изключение на коефициентите на незабавна и абсолютна
ликвидност, което се дължи на обстоятелството, че ответникът не притежава
краткосрочни инвестиции.
По делото е изготвена
съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, заключението по която съдът кредитира като
пълно и компетентно, като не е било оспорено от страните и от което се
установява, че Ф. ЕООД е съставило сметки и протоколи за плащане по процесния
Договор за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд от
13.05.2016г., които са приложени по делото и които са на обща стойност от 194
349 лв., с ДДС. По процесните услуги са осчетоводени фактури при ответника за периода
от 01.10.2018г. до 01.11.2019г. на обща стойност от 54 013.60 лв., с ДДС, както
и извършено плащане по фактурите в общ размер на 53 665.60 лв.
Изслушана е и съдебно –
техническа експертиза /СТЕ/, от заключението по която се установява, че при извършена
съпоставка между установените класове бетон, съгласно приложената по делото
документация и направеното проучване, се установяват несъответствия на част от положените
такива на процесния обект с предвидения за полагане бетон по проект и съгласно
декларациите за характеристики, като такива по Кампади № 35, № 32, № 66, № 82,
№ 84 и № 86 и Борд на наклонена плоча между оси Q/R
и 12/14. Според
експертизата, при направените изпитвания на взетите проби се установява вложен
бетон при констатираните несъответствия, отговарящ на по-висок клас якост. Според
изложеното в заключението, разликата във вложения клас на бетона спрямо
определения по проект не може да бъде отстранена при вече изпълнени стени и
поради което не може да се определи стойност за отстраняване на установените
несъответствия. Стойностите на тези
количества бетон са съгласно посочените в стокооборота на Г.К.Б. ЕАД и
възлизащи в общ размер на 28 383.60 лв. Според експертизата, за част от бетона
в посочените в представените от ответника фактури са издадени декларации за
характеристики на строителен продукт, като общата стойност на продуктите по тях
възлиза на 100 638.90 лв., с вкл. ДДС.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Молбата по чл. 625 ТЗ е подадена от правно легитимиран за това
субект – кредитор на длъжника по търговска сделка, който е сред изрично
изброените в нормата като разполагащи с правото да инициират производство за
откриване на производство по несъстоятелност.
Безспорно е качеството на длъжника на търговец по смисъла на чл.
1, ал. 2, т. 1 ТЗ, с оглед на правно организационната му форма.
В този смисъл от
събраните по делото писмени доказателства категорично се установи възникнало
облигационно правоотношение между страните по сключен между тях на 27.04.2016
г. Договор за възлагане на строителни работи, по
силата на който Г.К.Б. ЕАД – в качеството му на възложител и В. ООД – в
качеството му на изпълнител, се е задължил да извърши конкретно посочени в
Приложение № 2 към договора строителни работи и изразяващи се в доставка и транспортиране
на готови бетонови смеси, произведени от изпълнителя. Полагането на бетон е в
изпълнение на поетия ангажимент от възложителя в качеството му на страна по
друг договор да построи комплекс със смесено предназначение, състоящ се от
хотел, жилищни обекти и търговски площи в гр. София, район ******.
От представените по
делото писмени доказателства се установи издадени Фактури № №
**********/29.09.2018г.; № **********/31.10.2018г.; № **********/28.12.2018г.;
№ **********/31.01.2019г.; № **********/28.02.2019г.; № **********/29.03.2019г.;
№ **********/30.04.2019г.; № **********/31.05.2019г.; № **********/31.10.2019г.
по договора за възлагане на строителни работи, като в основанието по същите се
съдържа описание на категорията и количеството доставян бетон, като е включена
и стойността на услугата свързана с доставянето и полагането му. Доколкото от
заключението по СФИЕ се установи, че задълженията по фактурите са били
осчетоводени и от двете дружества, респ. при ответното Г.К.Б. ЕАД на стойност
от 296 608 лв., и при молителя - дължимото от дружеството ответник на стойност от 335
531.40 лв., съдът приема, че с вписването им като текущи задължения,
ответникът е признал същите като изискуеми с настъпил падеж на плащане и за
извършените доставка и услуги по процесния договор.
От друга страна, по
делото е безспорно извършеното частично плащане само по една от фактурите –
Фактура № **********/29.09.2018г., в размер на сумата от 24 000 лв., като
непогасен е остатъкът до пълния размер на стойността на извършената доставка
бетон и услугата по полагането му.
Спорен между страните е
действително дължимият размер на останалото непогасено вземане в полза на
изпълнителя, като в тази връзка са въведени възражения по оспорване точното
изпълнение на възложената работа.
За установяване
съответствието на положения в процесния обект бетон с предвидения по проект, по
делото са приети като доказателства декларации за характеристики, като от
заключението по изслушаната СТЕ се установи, че в същите се съдържат част от
доставките по процесните фактури, като общата стойност на продуктите по тях
възлиза на 100 638.90 лв., с вкл. ДДС. От експертизата съдът приема за
установено изпълнение на възложените работи по полагането на бетон в обекта,
като е налице частично несъответствие с изпълнимото по проект количество и вид
продукт и положения такъв на обекта. Този факт е установен въз основа на взети
проби от обекта, като според експертизата, положеният в несъответствие бетон е
с по-голяма якост, като не сочи това да го прави по-негоден или да са налице
проявени недостатъци в съответния участък.
По своя характер
процесният Договор за възлагане на строителни работи представлява договор за
изработка по смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД, като изпълнителят дължи полагането
на бетон – собствен материал, съобразно възложеното му, като от своя страна
възложителят дължи заплащането на възнаграждение за това в определен размер. Стойността
по издадените по договора фактури не е била оспорена като несъответна на обективираното
в тях, поради което съдът приема за установен размера на дължимото
възнаграждение. По делото са представени и двустранно подписани протоколи № 30
от 30.09.2018г. - № 39 от 31.10.2019г., в които подписаните представители на
изпълнителя и възложителя са констатирали извършената доставка на обекта на
посочени количества бетонови разтвори, като са извършени и услуги в тази връзка,
подлежащи на заплащане. С подписване на протоколите от възложителя, същият е констатирал
изпълнение на възложената от него работа, като същевременно е заявил, че я
приема по смисъла на чл. 264 ЗЗД. Не се твърди, а и не се и установява да са
налице констатирани впоследствие недостатъци в резултат на неточното изпълнение,
които да обосноват заплащането на възнаграждение в по-малък размер. Не се и
установява доказаното отклонение от възложената работа при поставянето на друга
категория продукт да води до негодност на извършеното съобразно неговото
предназначение. Съгласно установеното договорно задължение в текста на чл. 266 ЗЗД, поръчващият дължи заплащане на възнаграждение за приетата работа.
Стойността на извършеното според издадените фактури възлиза на 335 531.40 лв., към
която сума е приспаднато извършеното частично плащане по едната от тях на 24
000 лв., в който размер съдът приема, че възлиза непогасеното задължение на
дружеството ответник. Вземанията по отделните фактури са с настъпил падеж на
плащане, поради което се дължи и обезщетение за периода на забава в размер на
законната лихва и възлизаща на сумата от 39 141.58 лв., начислена за
периода от падежа на всяко отделно вземане до 18.02.2020г., ведно със законната
лихва, считано от 19.02.2020г. до окончателното й изплащане. Размерът на
обезщетението за забава съдът определи с помощта на електронна система за
изчисляване на законна лихва и в приложение разпоредбата на чл. 162 ГПК.
Неоснователно се явява
заявеното от ответника възражение за прихващане на претендирано от него насрещно
вземане в размер на сумата от 400 000 лв.
– представляваща стойността на разходите, необходими за отстраняване на
недостатъците от доставката и полагането на некачествен бетон. От експертизата
категорично се установи, че положеният в несъответствие с проекта бетон не
подлежи на отстраняване, поради което в полза на ответника не следва да бъдат
присъждани разходите за това.
Предвид гореизложеното,
настоящият съдебен състав приема за установена активната легитимация на
молителя да предяви молба за откриване на производство по несъстоятелност по
чл. 625 ТЗ в качеството му на кредитор по търговска сделка с ответника. Такава
се установява да е налице и по отношение на присъединения в хода на
производството кредитор Ф. ЕООД по следните съображения:
Качеството на кредитор
на Ф. ЕООД се установява от представения по делото Договор за заместване в
правоотношение от 26.09.2016 г., сключен между „Г. – К. Б.“ЕАД, „Ф.“ЕООД и „Г.К.Б.“ ЕАД и по силата на който „Г.К.Б.“ ЕАД замества
изцяло „Г. – К.Б.“ЕАД като страна по Договора за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд от 13.05.2016г.
От представения по
делото Договор за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд от
13.05.2016г. се установява, че същият е бил сключен между „Г. – К.Б.“ЕАД – в
качеството му на възложител и „Ф.“ЕООД – в качеството му на изпълнител, като
договорът е с предмет – възлагане
функциите по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд по време на
строителството на „Комплекс“, състоящ се от хотел, жилищни обекти и търговски
площи, възложено на „Г. – К.Б.“ЕАД. В
хода на производството ответникът „Г.К.Б.“ ЕАД не е оспорил твърденията на присъединения
кредитор Ф. ЕООД, че е изпълнил задълженията си по договора от 13.05.2016г., който
факт съдът приема за установен. В подкрепа на това е изложеното признание от
страна на възложителя за изпълнение на работата по договора с подписването на Анекс
№ 1 от 01.09.2016г. С оглед обективираното в същия волеизявление, страните по
договора са постигнали съгласие, че към
момента на подписването му, дължимо и незаплатено е възнаграждението в размер
на 125 335.55 лв., като същевременно изпълнителят е декларирал, че не претендира
разликата до действителното дължимото възнаграждение възлизаща на 102 741.55
лв., като в тежест на възложителя е останало задължението му да плати остатъка
от 22 594 лв. При изпълнение на възложеното с договора, дължи се от
възложителя „Г. – К.Б.“ЕАД заплащане на възнаграждението за това. С подписване
на Договор за заместване в правоотношение от 26.09.2016 г., ответното „Г.К.Б.“ ЕАД е поело да изпълни непогасеното задължение
за плащане на възнаграждението по договора за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд в размер на 22 594 лв.
Приложено е уведомление за заместване в дълг, адресирано до изпълнителя Ф. ЕООД
от встъпилото в правоотношението трето лице „Г.К.Б.“ ЕАД, при което е било спазено
изискването за уведомяването на кредитора и съгласието му за заместване в дълга,
съгласно нормата на чл. 102 ЗЗД.
Размерът на непогасеното
задължение по договора за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд съдът приема за установен с предоговарянето на дълга при подписване на
Анекс № 1 към договора и в който е обективирано съглашение между страните
относно размера на дължимото в полза на изпълнителя възнаграждение. Не се
твърди, а и не се и установява да е било извършено плащане на възнаграждението
и в този смисъл погасяване на задължението на възложителя – ответникът в
настоящото производство. При това положение, съдът приема за дължимо вземането
на присъединения кредит в установения в Анекс № 1 размер от 22 594 лв.
Основанието, на което се
е позовал всеки от двамата молители за откриване на производство по
несъстоятелност е неплатежоспособността на длъжника, като на изследване
подлежат предпоставките за възникването й като трайно константно икономическо
състояние. В тежест на ответника е да опровергае твърденията за влошеното му
икономическо състояние, като докаже, че разполага с имущество достатъчно да
покрие задълженията му към молителя, включително и към момента на настъпване на
тяхната изискуемост. Длъжникът следва да докаже, че е платежоспособен и с
упражняване на търговската си дейност няма да постави в опасност интересите на
кредиторите.
Състоянието
неплатежоспособност като финансово – икономическо такова на търговеца е
установено в чл. 608 ТЗ и съгласно текста на законовата разпоредба, за да бъде
прието, че е налице такова, е необходимо да бъде установено, че търговецът е в
обективна невъзможност да плати изискуемо парично вземане на кредитор по
търговска сделка – ал. 1, т. 1, а според ал. 3, необходимо е да бъде установено
спиране на плащанията, като такова е налице и при частично погасяване на
задълженията на търговеца спрямо някои от кредиторите му. Установяване спиране
на плащанията само по себе си не може да бъде прието като основание за неплатежоспособност,
като необходимо е да бъде установена причината за това, а именно че се дължи на
обективни пречки, изразяващи се в липсата на краткотрайни активи с достатъчна
степен на ликвидност и които да са достатъчни за покриване на краткосрочните му
/текущи/ задължения.
Според една от
предвидените възможности в нормата на чл. 607а ТЗ, производство по
несъстоятелност се открива спрямо търговец, който е неплатежоспособен, като на
изследване подлежат предпоставките за възникване на това състояние като трайно
константно икономическо такова. За изследване наличието на презумпцията за
неплатежоспособност по делото е изслушана ССЕ, в която е направен анализ на
приложимите финансови показатели. В експертизата е направен анализ на
финансовото състояние на ответното дружество през един значителен период от
време, обхващащ над четири години, като дава възможност да се проследи дали се
касае за константно състояние на предприятието при приблизителни стойности на
показателите. В случая, с оглед възприетите стойности от експертизата на
показателите за ликвидност, се наблюдава промяна в състоянието на дружеството
при тенденция на подобряването им със стойности в приложимите референтни
граници. Така при отразените стойности на коефициента на обща ликвидност се
установява състояние на невъзможност на дружеството да покрие текущите си
задължения за периода 2017г. и 2018г., като към 30.09.2019г. се наблюдава
изражение, попадащо в референтните стойности. В коефициентите на обща и бърза
ликвидност са включени и бавноликвидните активи на дружеството, като в
коефициента на бърза ликвидност – вземанията в качеството му на кредитор.
Според експертизата коефициентът на бърза ликвидност през целия анализиран
период бележи стойности, попадащи в установените препоръчителни граници.
Показателите – коефициент на незабавна ликвидност за целия период сочат на
невъзможност на дружеството при необходимост незабавно да погаси своите
задължения, като при изчисленията са изключени вземанията като актив.
Коефициентът на абсолютна ликвидност, съпоставящ притежаваните от дружеството парични средства със
стойността на дълга и изискващ покриване със същите на поне 30% от него, сочи
на превишаване на задълженията спрямо собствения капитал през целия анализиран
период 2017г. – 30.09.2018г., което сочи на декапитализиран собствен капитал.
Направен е анализ и на данните за обращаемост на краткотрайните материални
активи през периода, от който е видно, че времетраенето на един оборот
постепенно се увеличава – от стойност 1 през 2017г. до стойност 262 към
30.09.2020 г., което води на извод до забавяне на събиране на вземанията на
дружеството ответник. От допълнителното заключение по СФИЕ се установява
значително подобрение на финансовото състояние на дружеството през 2020 и до м.
03.2021г., като според експертизата дружеството разполага с достатъчно
краткотрайни активи, за да посрещне краткосрочните си задължения, като след
покриването им се получава излишък от 1 736 000 лв. за 2020 г . и 1 430 000
лв. към 31.03.2021 г. Изведените стойности на коефициентите за ликвидност през
анализирания период, попадащи в референтните граници, сочат на стабилизиране на
текущото финансово състояние на ответното дружество, както и че ответникът е
способен бързо да погаси своите краткосрочни задължения. Наблюдава се увеличен
собствен капитал и снижен размер на задълженията. В експертизата е направен
извод, че в края на периода дружеството не се намира в зависимост от
кредиторите си.
При така установената
фактология по делото, не може да бъде направен извод за влошено финансово –
икономическо състояние на дружеството, което да е трайно и обективно, при
спиране плащанията към кредиторите на дружеството ответник и увеличаване на
дълга му. С оглед установяване подобряване на показателите за ликвидност, съдът
приема за установен и фактът, че дружеството продължава търговската си дейност,
при реализиране на печалба, като е способно да покрива задълженията си.
Извършвани са действия в насока за подобряване на икономическото му състояние.
Очевидно е било налице затруднение при уреждане задълженията му към съконтрахентите в периода 2017-2018г., което
съдът третира като временно такова. Непогасяването на задълженията в
правоотношенията с молителя и присъединения кредитор не може да бъде тълкувано
като състояние на неплатежоспособност, доколкото се установи, че дружеството е
в състояние да изпълни.
С оглед всичко гореизложеното, съдът намира, че доколкото в хода
на производството не се установи да са налице предпоставките на чл. 608 ТЗ за
откриване на производство по несъстоятелност, молбата и на двамата кредитори по
чл. 625 ТЗ следва да се отхвърли, като бъде постановено решение в този смисъл.
Относно
разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 621 ТЗ, молителите следва да бъдат осъдени
да заплатят
на ответника разноските за производството в размер на 1600 лв. /200 лв.; 350 лв.; 800лв.; 250 лв./ - внесени депозити за вещо лице.
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ
молбата по чл.625 от ТЗ на „В.“ООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, и „Ф.“ЕООД, ЕИК*******, със седалище и
адрес на управление ***, за откриване на производство по
несъстоятелност на „Г.К.Б.“ ЕАД,
ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***,
на основание неплатежоспособност, като неоснователна.
ОСЪЖДА
„В.“ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, и „Ф.“ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, да заплатят на „Г.К.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 621 ТЗ, сумата от 1
600 лв.
– съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в 7- дневен срок от
съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ
: