№ 164
гр. Кюстендил, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Симона Р. Цикова
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20221500500077 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№277434/30.12.2021г., подадена от
адв.С.И. от АК – Кюстендил, със служебен адрес: *****, в качеството й на пълномощник на
Д. Г. СТ., насочена против решение №260481 от 10.12.2021г. на Районен съд – Кюстендил,
постановено по гр.д.№430/2021г. по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт Районен съд – Кюстендил е
отхвърлил предявения от Д. Г. СТ., с ЕГН **********, с адрес: ***** против П. Н. Ч. с ЕГН
**********, с адрес: **** иск по чл.45 от ЗЗД за сумата от ** лева, представляваща
обезщетение за причинени вреди в следствие на теч от апартамента на ответника на
посочените адреси и е осъдил Д.С. да заплати на П.Ч. деловодни разноски в размер на **
лева.
Въззивникът обжалва така постановеното решение изцяло като релевира доводи за
неговата неправилност поради незаконосъобразност и необоснованост. Възразява като
неправилен срещу извода на първоинстанционния съд, че ищецът не бил доказал причинно -
следствената връзка между настъпилите вреди в имота му и бездействието на ответника,
като необосновано бил игнорирал извършената от вещото лице експертиза и изрично
поисканата от ищеца водна проба. Сочи подробни аргументи в подкрепа на становището си,
че по делото са доказани всички елементи на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, в т.ч.
1
причинно-следствена връзка. Акцентира, че съдът не е съобразил направеното в открито
съдебно заседание уточнение на размера на иска, като е отхвърлил иска за общото
претендирано обезщетение, без да се мотивира относно неуважаването на иска досежно
претендираните вреди за спалнята и всекидневната на ищеца. Твърди, че от страна на
ответника не било изпълнено задължението му за добро стопанисване на имота, поради
което били налице основанията за ангажиране на отговорността му по чл.45 от ЗЗД,
независимо от възраженията, че апартаментът на ответника не се ползва и предположенията
на вещото лице за евентуални течове от покрива на сградата и фугата между двата блока.
Счита, че решението е незаконосъобразно, тъй като съдът следвало да изложи подробно и
ясно начина, по който е достигнал до изводите си след като не е кредитирал заключението
на вещото лице, а е формирал свои изводи на база данни от него, което в случая не било
направено. Подчертава, че изводите на районния съд противоречат на събраните по делото
доказателства, съдебната практика на същия съдебен състав по дела с идентичен предмет
(сочи решение №658 от 20.12.2016г. по гр.д.№1317/2016г. на VІІ състав на КнРС), както и
на съдебната практика, приемаща, че с осъществяването на водна проба категорично се
доказва наличие, респ. отсъствие на причинната връзка между настъпилите вреди и
поведението на ответника.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение изцяло и уважаване на
предявения иск. Претендират се разноските в двете производства.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна П.Ч.. В хода на устните състезания пред въззивната инстанция
ответникът по жалбата чрез пълномощника си адв.В.П. от АК-Кюстендил, изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на съдебното решение
на КнРС, а евентуално – за частична отмяна на решението, съобразно наличието на
комплексна причина за настъпване на част от вредите при евентуална отговорност за
ответника по иска в размер на 50 % от общата щета. Претендира присъждане на разноски за
настоящото производство.
Въззивната жалба като подадена в законноустановения срок срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт от лице, имащо право и интерес от обжалване и отговаряща
на изискванията на закона се явява допустима и се разглежда по същество.
КнОС, след като прецени становищата на страните, събраните по делото
доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема, че въззивната жалба е
частично основателна, а решението на КнРС следва да бъде отчасти отменено, а в друга част
– потвърдено, поради следното:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши
служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която проверка намира, че решението на РС-Кюстендил е валидно и допустимо.
Настоящият съдебен състав на КнОС счита, че формираната и изложена в
мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна,
2
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и доколкото пред
настоящата съдебна инстанция не са събирани доказателства, на основание чл.272 от ГПК,
препраща своята към нея.
По предявения от Д.С. срещу П.Ч. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за
присъждане на сумата от общо ** лева, представляваща обезщетение за претърпените от С.
имуществени вреди, изразяващи се в щети по собствения му жилищен имот, настъпили в
резултат на теч от апартамента на ответника, находящ се над неговия, районният съд е
приел за установено, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент
№18, находящ се в ***, а ответникът – на апартамент №21, находящ се в същия жилищен
блок на ет.8, над имота на ищеца.
Ищецът е твърдял, че са налице повреди в банята, спалнята и всекидневната на
собственото му жилище, изразяващи се в повредена шпакловка, напукана и паднала мазилка
по тавана и стените на помещенията, поява на мухъл, настъпили в резултат на течове от
банята и терасата на апартамента, собственост на Ч., които продължавали през последните
десет години. С. поддържал, че е правил неколкократно ремонт, за да отстрани щетите, но
тъй като ответникът бездействал и не поправял банята и терасата си, течовете не спрели, а
вредите се увеличавали. Ищецът е съотнесъл стойността на причинените му от ответника
вреди със сумата, необходима, според него, за отстраняването им чрез извършване на
ремонт, а именно сумата от ** лева, претендирайки нейното заплащане чрез предявяване на
иска, като в съдебно заседание е уточнил, че исковата сума включва ** лева, необходими за
ремонт на банята; ** лева, необходими за ремонт на спалнята и ** лева, необходими за
ремонт на всекидневната.
Ответникът е оспорил предявения иск, с възражения, че собственият му имот се
намира на последния етаж в блока, като независимо от това, в него също имало вреди от
течове, което същият обяснява с компрометираната хидроизолация на покрива, която,
според него е причина и за течовете в жилището на ищеца, а не такива от неговия имот.
Районният съд е приел заключение по назначена съдебно-техническа и оценителна
експертиза, изготвено от вещото лице Н.Г., в което вещото лице, след извършен оглед и
направена водна проба, е констатирало няколко обстоятелства: че апартаментът на
ответника в момента е необитаем и е в състояние, което не дава възможност за обитаване;
че и в двете жилища са налице следи от течове по ръба между стената и тавана във
всекидневната /обща стена с банята/, като на същата тази стена, в жилището на ответника,
на около 0.50 м от пода, бетоновото покритие по стената е оронено и се вижда силно
корозирала арматура. Като причина за това вещото лице е посочило, че може да бъде
постоянно действащата влага от фугата между двата блока и овлажняване на стената от
ползването на душа. Като конкретна причина за наличието на влага в имота на ответника,
вещото лице е приело, че най-вероятно се дължи на недобре обработена фуга между двата
блока, която задържа влага, проникваща през бетоновите панели. Според експерта, влага би
могла да прониква и от покривната плоскост през подпокривното пространство до таваните
на посочените помещения. По стените и тавана в общата стълбищна клетка, от
3
подпокривното пространство надолу и покрай асансьорната шахта имало множество следи
от обилни течове. И в двете жилища-на ищеца и на ответника, в помещенията баня,
всекидневна и спалня имало различни по размери следи от течове по стените и таваните.
В апартамента на ответника, вещото лице е установило, че в кухнята по тавана е
налице олющена шпакловка и латекс. В дневната стая, по ръба между стената и тавана,
откъм общата стена с банята имало следи от теч, като същото е положението и на седмия
етаж. Банята с тоалетната са с подова настилка мозайка и около и пред вратата и около
тоалетната имало частично положена фаянсова настилка. Стената срещу входната врата
била покрита с черни петна от мухъл на височина около 1.50 м, докъдето е обливана с вода
от душа, но тъй като тази стена била откъм фугата, възможна била и друга причина. По
стената срещу душа също имало черни петна и открита ръждясала арматура. Помещението
било занемарено, със следи от мухъл и теч по тавана; мозаечният цокъл по стените на
банята бил изпълнен при строителството на блока и също можело да бъде причина за
влагата в имота на ищеца. Подовият сифон бил силно корозирал. При направената водна
проба в банята на ответника се е намокрил тавана в банята в апартамента на ищеца.
В жилището, собственост на ищеца, вещото лице е констатирало, че най-засегната
от проникващата влага е банята. Стените били с фаянсова облицавка и мазилка с миещи
тапети, почни напълно похабени от влагата. Таванът бил с мазилка и шпакловка, по които
имало черни петна от мухъл, очертани били ръбовете и откъм калканната стена с частично
паднала мазилка. По тавана имало паднала мазилка, на места заедно с части от бетоновото
покритие и оголена ръждясала армировка откъм фугата. В спалнята-високо в ъгъла, по
стените и тавана, откъм фугата и банята имало следи от многократно овлажняване,
потъмняла мазилка и разлепени тапети. Овлажняването в този участък било спорно, според
експерта, можело да е от банята от осмия етаж, но можело да е и от фугата между блоковете.
Във всекидневната, откъм общата стена с банята имало следи от омокряне, каквото било
налице и на осмия етаж. В същото помещение имало овлажняване на стената над прозореца
и под прозореца, като са се разлепили тапетите и на места били свалени. В апартамента на
осмия етаж, на същите места имало следи от теч, като тази влага можело да идва от покрива
и от подпокривното пространство.
Вещото лице е посочило, че остарялата подова настилка в имота на ответника,
ръждясалия подов сифон, олющената блажна боя по стените с мухъл, липсата на
вентилация, изронената част от бетоновата панела до видима ръждясала арматура са
доказателство за лошо стопанисване на имота, но и доказателство за проникваща външна
влага, тъй като не се ползвала течаща вода към момента. Посочило е, че при ползване на
банята на ответник биха се появили овлажнявания в помещенията на седмия етаж.
Според експерта, за отстраняване на щетите в банята, общо за труд и материали,
би била необходима сума в размер на ** лева; за тези в спалнята – ** лева и за тези във
всекидневната на ищеца – сума в размер на ** лева, или общо - *** лева.
Експертът е обобщил, че причината за щетите в имота на ищеца е комплексна.
Едната причина е теч от пода на банята на осмия етаж при ползване на душ, а фактът, че в
4
двата апартамента има идентични щети, водел и до извод, че влага навлиза и от части на
покрива и подпокривното пространство и от фугата между двата блока. В съдебното
заседание, в което е изслушано заключението, вещото лице е посочило, че относно щетите в
банята, съобразно констатациите от направената водна проба, би могло да се приеме, че 1/2
от тях са били причинени в резултат от теч от банята на горния етаж, а останалата 1/2 – в
резултат на теч от покрива и калканната стена с фугата.
По делото са разпитани и свидетели, от показанията на които е установено, както
следва:
Според свидетеля Д.С., син на ищеца, до преди 2-3 години семейството на
ответника е живеело постоянно в жилището над това на баща му и при ползването на банята
от ответниците, в тази в апартамента на баща са се появявали течове.
Свидетелката В.М.Т. е заявила, че живее в същия блок на шестия етаж, под
апартамента на ищеца, както и, че при силни дъждове в детската стая в нейния апартамент,
находяща се под хола на ищеца, се появявала влага. Според нея, семейството на ответника
от около година и половина не живее в апартамента на осмия етаж.
Свидетелката Е. Ч.а, дъщеря на ответника, е заявила пред съда, че от 3 години
никой не живее в апартамента, а също и, че откакто се помни в жилището е имало течове –
от покрива или от стената на съседния блок; многократно били правени ремонти, предимно
за сметка на семейството, но течовете продължавали. В момента вода в жилището не се
ползвала изобщо.
При тези данни, районният съд е намерил исковата претенция за неоснователна.
Обсъдил е елементите от фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД -
поведение, противоправност, вреда и причинна връзка между противоправното поведение и
вредата, при което е приел, че от събраните доказателства по делото не се е доказало
наличието на причинна връзка между поведението на ответника, във формата на
бездействие и причинената щета - вредите в имота на ищеца.
КнРС е посочил, че причинната връзка е зависимост, при която деянието е
предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или
бездействие на деликвента, както и, че е възможно деянието да не е единствената причина за
резултата, тоест вредата, да е предпоставена от съвкупното въздействие на множество
явления/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова, но това не
изключва отговорността за деликт, а само определя нейния обем. Съдът е изтъкнал, че в
хипотезата на чл.45 от ЗЗД, доказването на причинно-следствената връзка между
поведението на дееца и увреждането, чието обезщетение се търси, е възложена върху
ищеца, който следва по пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е
решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата; в цялата поредица от
явления причината да предшества следствието и да го поражда, като вредата закономерно да
произтича от деянието, както и е пояснил, че деянието е необходимо условие за настъпване
на вредата тогава, когато при мислено изключване на поведението на деликвента, тя не би
5
настъпила, т.е., ако при това изключване неправомерният резултат не настъпи, следва да се
констатира, че е налице причинна връзка между поведението на деликвента и настъпилия
вредоносен резултат, с уговорката, че причинният процес следва да се ограничи до неговото
типично, закономерно, а не случайно развитие.
В конкретния случай, съдът е приел, че от заключението на вещото лице е
установено, че причината за щетите в апартамента на ищеца са комплексни - от една страна
е течът в банята, а от друга страна - покривът на блока и фугата между двата блока, с която
граничат имотите на страните, но независимо от установените причини, според съда, по
делото не се е доказало тези вредоносни събития каква тежест имат при причиняване на
щетите, респ. дали без течовете от покрива и фугата би се стигнало до вреди. Съдът е
посочил, че довод в тази насока е и доказаният факт, че в апартамента на ответника не се
живее от около 3 години, но въпреки това влагата в имота е налице. Изявлението на вещото
лице, че 50% от щетите в банята на ищеца са причинени от теч в банята на ответника, съдът
е коментирал, като е счел, че това изявление не може да цени като годно доказателство в
тази насока, тъй като е било направено в съдебно заседание, не е част от заключението и не
е резултат от експертно изследване, поради което същото не би могло да бъде ценено при
произнасяне на акта по същество.
Въззивният съд намира, че макар теоретичните разсъждения в обжалваното
решение да са правилни, същото отчасти е постановено в разрез със събрания по делото
доказателствен материал и при неправилна оценка на същия. Така например, съдът
безкритично е приел за доказан по делото факт този, че имота на ответника е необитаем от
три години, възприемайки свидетелските показания в тази посока, депозирани от дъщерята
на самия ответник и в разрез с предписанието на чл.172 от ГПК, при положение, че по
делото относно този факт е разпитана свидетелката В.М.Т., за която няма данни да е
заинтересована или предубедена и която твърди, че семейството на ответника не обитава
жилището си на осмия етаж от около година и половина спрямо момента на разпита – месец
октомври 2021г., което отстои на около половин година от датата на предявяване на иска,
или – най-обективно би могло да се приеме на база тези показания, че ответниците са
напуснали жилището около година преди подаване на исковата молба. При тези данни и при
посочения от вещото лице комплексен източник на щетите с оказвано влияние в
продължение на много години, наличието на причинно-следствена връзка не може да бъде
изключено само на това основание.
Следва да се отбележи, че неправилно районният съд е преценил да игнорира
изявлението на вещото лице, сторено в съдебно заседание, с което експертът е уточнил при
какво процентно съотношение, според него, различните източници са способствали
настъпването на вредите в банята на жилището на ищеца. Съгласно чл.200 ал.2 от ГПК,
вещото лице излага устно заключението си, а страните могат да задават въпроси за
изясняване на заключението. Немислимо е дадените от вещото лице отговори на
поставените му въпроси да са лишени от доказателствена стойност – несъмнено
необвързаща съда - само поради факта, че са направени устно, още повече, че в чл.28 ал.4 от
6
Наредба №2 от 29.06.2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите
лица изрично е предвидена възможността на вещото лице да се определи допълнително
възнаграждение и за устно допълнение към експертизата. Може да се заключи, че устните
допълнения също представляват експертни констатации и изводи, които следва да се считат
като част от заключението и да бъдат обсъдени на общо основание от съда, наред с всички
доказателства по делото.
Така, несъмнено е установено от неоспореното заключение на вещото лице, че
причината за щетите в банята в имота на ищеца е комплексна – от една страна теч от пода на
банята на осмия етаж от жилището на ответника, а от друга – навлизане на влага от части на
покрива на блока и подпокривното пространство и от фугата между блока и съседния му
друг такъв. Този извод за наличие на няколко независими източника за причиняване на
щетите е обоснован, не е оспорен и се възприема от съда. Наличието на категорични
констатации на вещото лице в посока, че едната от причините за наводняване на банята на
седмия етаж е от теч от пода на банята, тъй като стените в продължение на 4 години не са
защитени с допълнителна облицовка, мозайката и мозаечните первази са се отделили от
стените и не изпълняват функцията си, ръждясал е и подовият сифон, не може да бъде
игнорирано като установен по делото факт. Вещото лице е остойностило разходите,
необходими за отстраняване на увредите в банята на ищеца на сумата от ** лева, както и
устно е допълнило заключението си, посочвайки, че приносът на всеки от източниците,
причиняващи щетите е при паритет - 1/2 от тях са били причинени в резултат от теч от
банята на горния етаж, а останалата 1/2 – в резултат на теч от покрива и калканната стена с
фугата. Въззивният съд намира, че липсва пречка този извод да бъде възприет, поради
няколко причини: от една страна не споделя тезата в обжалваното решение, че изводът не е
резултат от експертно изследване, тъй като изявлението на вещото лице е направено при
устното излагане на заключението, след извършения оглед на имотите и извършените
констатации, описани в самото заключение; от друга страна, не без значение е
обстоятелството, че изводът на експерта относно съотношението в приноса на причините не
се опровергава по никакъв начин от събрания по делото доказателствен материал, а и никоя
от страните не го е оспорила. При това положение, изявлението на вещото лице следва да се
възприеме като обективно. Последното от своя страна, води до извод, че ответникът носи
отговорност за поправяне на вредите в банята на ищеца, за настъпването на които е
допринесъл със своето бездействие. В съдебно заседание ищцовата страна е уточнила, че за
отстраняване на повредите в банята претендира сума в размер на ** лева. При възприетото
съотношение, ответникът ще следва да заплати на ищеца половината от тази сума, или **
лева.
Решението на КнРС ще следва да бъде отменено за сума в размер на ** лева, като
исковата претенция бъде уважена за същата и бъде присъдена и претендираната върху нея
законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.03.2021г., до
окончателното й изплащане.
В останалата част решението е правилно и следва да се потвърди. Съображенията
7
на районния съд се споделят изцяло. По отношение на щетите в спалнята и всекидневната в
жилището на ищеца, последният не е съумял да докаже, че същите са резултат от
противоправно и виновно бездействие на ответника. Дори напротив – събрани са
доказателства в посока, изключващи отговорността му, тъй като, според вещото лице
щетите в спалнята и всекидневната на ищеца не могат да се приписват на теч от осмия етаж,
тъй като влага в същите помещения има и в самия осми етаж, а най-вероятната причина за
това е лошо обработена фуга между двата жилищни блока, повредена изолация на фугата
или липсваща такава, респ. дефекти в части от покрива и подпокривното пространство.
Относно разноските:
Предвид изхода от въззивното обжалване – частична отмяна на решението на
районния съд и уважаване на исковата претенция за сума в размер на ** лева, налага се
отговорността за разноски за производството пред първата инстанция да бъде ревизирана.
Отхвърляйки исковата претенция изцяло, КнРС е осъдил ищеца да заплати на
ответника сторените от него разноски в размер на ** лева за заплатено адвокатско
възнаграждение. Предвид частичното уважаване на иска, сумата, дължима се на ответника,
следва да бъде намалена, съгласно правилото на чл.78 ал.3 от ГПК, и съразмерно с
отхвърлената част на ответника ще се следва сума в размер на ** лева. Решението на
районния съд следва да се отмени и в частта, в която С. е бил осъден да заплати на Ч. сума
за разноски в размер над ** лева.
Същевременно, предвид частичното уважаване на исковата претенция, на ищеца се
следва заплащане на разноски, съразмерно с уважената част. Ищецът е сторил разноски в
размер на ** лева, от които ** лева за държавна такса, ** лева за адвокатско възнаграждение
и ** лева за вещо лице. Ответникът ще му дължи сума в размер на ** лева.
Във въззивното производство жалбоподателят е сторил разноски в размер на **
лева, от които ** лева за държавна такса и ** лева за адвокатско възнаграждение. С оглед
частичната основателност на жалбата, на същия се дължат разноски от насрещната страна в
размер на ** лева.
Въззиваемият е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на **
лева, от които жалбоподателят следва да му заплати сума в размер на ** лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260481 от 10.12.2021г. на Районен съд – Кюстендил,
постановено по гр.д.№430/2021г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА , в която е отхвърлен
предявения от Д. Г. СТ., с ЕГН **********, с адрес: ***** против П. Н. Ч. с ЕГН
**********, с адрес: **** иск по чл.45 от ЗЗД за сума в размер на ** лева, представляваща
обезщетение за причинени вреди в банята на жилището на ищеца, в следствие на теч от
банята в жилището на ответника, както и В ЧАСТТА, в която Д. Г. СТ. е осъден да заплати
8
на П. Н. Ч. деловодни разноски в размер над ** лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. Н. Ч. с ЕГН **********, с адрес: **** да заплати на Д. Г. СТ., с ЕГН
**********, с адрес: ***** сума в размер на ** лева (***), представляваща обезщетение за
причинени вреди в банята на жилището на ищеца, находящо се на посочения адрес на
същия, в следствие на теч от банята в жилището на ответника, находящо се на посочения
адрес на Ч., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 09.03.2021г., до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260481 от 10.12.2021г. на Районен съд – Кюстендил,
постановено по гр.д.№430/2021г. по описа на същия съд, в останалата му част.
ОСЪЖДА П. Н. Ч. с ЕГН **********, с адрес: **** да заплати на Д. Г. СТ., с ЕГН
**********, с адрес: ***** сума в размер на ** лева (***), представляваща сторени
разноски в производството пред първата инстанция, както и сума в размер на ** лева (***),
представляваща деловодни разноски пред въззивния съд.
ОСЪЖДА Д. Г. СТ., с ЕГН **********, с адрес: ***** да заплати на П. Н. Ч. с
ЕГН **********, с адрес: **** сума в размер на ** лева (***), представляваща сторени
разноски във въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9