№ 136
гр. София, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Костадинка Костадинова
Членове:Лилия Н. Георгиева
Петър Стоицев
като разгледа докладваното от Костадинка Костадинова Частно наказателно
дело № 20251100200823 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.45 от Закон за екстрадицията и
Европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА), вр. чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗЕЕЗА.
Образувано е по искане на СГП за допускане изпълнение на три
Европейски заповеди за арест, издадени на 20.03.2023г. от италианските
съдебни власти – Прокуратура при първоинстанционен съд в гр. Генуа,
Италия, спрямо италианският гражданин Г. О. (G.O.), роден на **********г. в
Палермо, Италия, с цел изтърпяване на наложено наказание „лишаване от
свобода“ по влезли в сила три присъди и Определение за кумулация със
заповед за изпълнение на лишаване от свобода № 167/2023г. от 14.02.2023г. с
посочен остатък от наказанието ШЕСТ години и ОСЕМ месеца
„лишаване от свобода“.
В откритото съдебното заседание на 07.02.2025г. исканото лице Г. О.
(G.O.), изрази доброволно съгласие за предаване на издаващата ЕЗА
държава, без да се отказва от принципа на особеността, като съгласието
беше направено в присъствието на упълномощения защитник – адв. К. М. от
САК и с участието на преводача А. Л.. Съгласието беше отразено в протокола
и подписано от Г. О. (G.O.), адв. М. и преводача А. Л.. Бяха направени и
декларациите по чл.19, ал.1 и ал.2 ЗЕЕЗА.
Прокурорът, моли да се допусне изпълнение на ЕЗА, издадена от
компетентните съдебни власти на Италия, спрямо италианския гражданин Г.
О. (G.O.), тъй като счита, че не са налице основания за отказ от изпълнение на
европейската заповед за арест, ЕЗА отговаря на формалните изисквания на
чл.36 и не са налице основания за отказ по чл. 39 от ЗЕЕЗА.
Адв.М., моли да се постави решение, с което се допусне изпълнение на
издадените ЕЗА, предвид съгласието на Г. О. (G.O.), и липсата на основания
1
за отказ.
Исканото лице Г. О. (G.O.) присъединява към казаното от адв. М..
След изразяване на съгласието, на 10.02.2025г. изтече и определения от
чл.45, ал.2 от ЗЕЕЗА тридневен срок за оттегляне на даденото съгласие, в
който не постъпи такова оттегляне.
Предвид даденото съгласие производството протече по реда на чл .45
ЗЕЕЗА.
Съдът като взе предвид становището на страните и всички събрани по
делото доказателства, намира, че следва да бъде уважено искането на
съдебните власти на Италия и италианския гражданин Г. О. (G.O.), да бъде
предаден издаващата държава с цел изтърпяване на наказание „лишаване от
свобода“ по издадените три ЕЗА, който са групирани с Определение №
167/2023г. като съображенията за това са следните:
Исканото лице Г. О. /G.O./ – роден на ********** г. в Палермо, Италия,
средно образование, италиански гражданин, с адрес на територията на
България: гр. София, кв. „Павлово“, ул. **** и адрес на територията на
Италия: Камайоре, Лука, ул. ****.
По отношение на Г. О. /G.O./ са издадени три броя ЕЗА, като всяка една
от тях е издадена на 20.03.2023 г., от един и същи издател - Прокуратура при
съда Генуа, Служба за изпълнение на наказанията.
Съгласно първата ЕЗА исканото лице е осъдено с влязъл в сила съдебен
акт на Апелативен съд – гр. Флоренция от 10.07.2020г., за престъпление по чл.
110 от НК на Република Италия, по чл. 216, ал. 1, № 1 и 2, чл. 219 и чл. 223 от
Кралски указ № 267 от 16.03.1942 г. на Република Италия. Твърди се и са
описани факти за умишлен фалит в съучастие, като съгласно съдържанието на
тази първа ЕЗА, за такова престъпление на исканото лице е наложено
наказание 4 години лишаване от свобода, но същото е било групирано с
други осъждания съгласно и се сочи, че Г. О. следва да изтърпи наказание в
общ размер от 6 години и 8 месеца лишаване от свобода.
Така посоченото в тази първа ЕЗА престъпление не попада в каталога по
чл. 36,ал.3 от ЗЕЕЗА. Ето защо, съдът е необходимо да изследва въпроса дали
са налице предпоставките на чл. 36, ал. 2 от ЗЕЕЗА на Република България за
наличието на двойна наказуемост. От описанието на фактите в посочената
ЕЗА е видно, че същите могат да бъдат подведени под състав на две отделни
престъпления, предвидени в НК на Република България Касае се за факти,
които могат да бъдат квалифицирани по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, т. 2, вр. с
чл. 20, ал. 2 от НК,за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 3
до 15 години. Второто деяние, описано в първата ЕЗА също има аналог в
българското право, а именно престъпление по чл. 227в, ал. 1, т. 8 от НК,
наказуемо с „лишаване от свобода“ до 3 години.
Втората ЕЗА също е издадена на 20.03.2020 г., от същият издател
Прокуратурата при съда в Генуа, Служба за изпълнение на наказанията в гр.
Генуа и визира изпълнение на наказание от два месеца лишаване от свобода,
наложено с влязъл в сила съдебен акт на Апелативен съд-гр. Генуа. Това
наказание лишаване от свобода за срок от 2 месеца е групирано и Г. О. следва
да изтърпи общо наказание „лишаване от свобода“ за 6 години и 8 месеца,
съгласно определение за групиране на наказание № 167/2023г. от 14.02.2023г.
Според съдържанието на втората ЕЗА исканото лице е осъдено с влязъл в
2
сила съдебен акт за престъпление по чл. 570, № 1 от Наказателния закон №
69/05 - чл. 8, § 1, буква Х на Република Италия, което съответства според
настоящия съдебен състав на престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с
чл. 28, ал. 1 от НК на Република България, наказуемо с „лишаване от свобода“
до две години или пробация, както и обществено порицание.
Съгласно третата ЕЗА от дата 20.03.2020 г. и същия издател се иска
предаване на италианския гражданин, във връзка с изпълнението на влязъл в
сила съдебен акт, с който Г. О. е осъден за извършено от него престъпление по
чл. 81 от НК, чл. 110 на НК на Република Италия, чл. 12 от Постановление №
143/91 г., преобразувано в Закон 197/91 г. на Република Италия и му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца,
като отново е отбелязано, че О. следва да изтърпи общо 6 години и 8 месеца,
съгласно определението за групиране на посочените наказания.
В този случай органът на издаващата заповедта държава е отбелязал
конкретно престъпление, предвидено в чл. 7 от посоченото по-горе рамково
решение, като същото е посочено и в разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от ЗЕЕЗА на
Република България. В този случай не се изследва въпросът за двойна
наказуемост, но следва да се отбележи, че описаните факти в тази трета ЕЗА,
имат съответен аналог и в НК на Република България - чл. 243, ал. 2, т. 3, вр. с
ал. 1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода“ от пет до петнадесет години.В
настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.3 ЗЕЕЗА,
подлежи на установяване налице ли са условията за предаване на лицето по
чл. 36 и чл. 41 и съществува ли някое от основанията за отказ, визирани в
текстовете на чл. 39 от същия закон.
Налице са всички изисквания на българския закон (ЗЕЕЗА) и на РР на
Съвета 2002/584/ПВР от 13.06.2002г. за предаване на исканото лице:
Заповедите са издадени от компетентен орган на съдебната власт в Р
Италия
Европейските заповеди за арест отговарят на формалните изисквания на
българския закон и на посоченото Рамково решение, като в тях са посочени
всички обстоятелства мотивирали издаването им. Попълнени са всички
параграфи предвидени в приложението към Рамковото решение и във
формуляра на Европейска заповед за арест.
По чл. 36 ЗЕЕЗА - посоченото в първата ЕЗА наказание от 4 години
лишаване от свобода,надвишава определените, в чл. 36,ал.1 от ЗЕЕЗА
минимални срокове, същото се отнася и за посоченото в третата ЕЗА
наказание от 2 години и 6 месеца.
Само наложеното наказание „лишаване от свобода за срок от два месеца
по втората ЕЗА е под визираните в чл. 36, ал.1 от ЗЕЕЗА минимални срокове.
Съгласно чл. 37а от ЗЕЕЗА е допустимо предаване ако поне едно от
визираните престъпления изпълнява условията на чл. 46,ал.1 от ЗЕЕЗА, освен
това в случая подлежащо на изпълнение съдебен акт е Определението за
групиране на всички тези три наложени поотделно наказания, при което О.
следва да търпи едно общо наказание в размер на 6 години и 8 месеца, което
надхвърля минималните срокове по чл. 36,ал.1 от ЗЕЕЗА.
Едно от престъпленията, за които се иска предаване на българския
гражданин е включено в каталога по чл.36, ал.3 ЗЕЕЗА - под т.24, и вече се
обсъди. Останалите две, не попадат в този каталог, но за тях е налице двойна
3
наказуемост, съобразно изложените по- горе съображения.
ЕЗА не е издадена за престъпление, за което се предвижда наказание
доживотен затвор или мярка изискваща доживотно задържане по см. на чл.41,
ал.2 ЗЕЕЗА, касае се за изпълнение на наказания “лишаване от свобода“.
Лицето не е български гражданин и ЕЗА са издадени с цел за
изпълнение на наказания „лишаване от свобода“, поради това гаранции по
смисъла на чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА не са необходими.
По чл. 39 ЗЕЕЗА - визираните от този законов текст абсолютни
предпоставки за отказ са три. Съдът намира, че не са налице абсолютните
отрицателни предпоставки за допускане изпълнението на заповедта за арест
визирани в чл.39 от ЗЕЕЗА, тъй като престъплението, за което е издадена не е
амнистирано в Р България и не попада под нейната юрисдикция. Няма данни
исканото лице да е осъдено за същото престъпление с влязла в сила присъда
на българския съд или на съда на трета държава членка, да изтърпява или да е
изтърпяло наказанието или присъдата не може да бъде приведена в
изпълнение според законодателството на държавата.
От извършения устен превод в откритото съдебно заседание на получения
отговор от италианските съдебни власти, е видно, че не е настъпила
погасителна давност за изпълнение на наложените наказания „лишаване от
свобода“.
Исканото лице не е малолетно и следователно е наказателноотговорно.
По смисъла на чл.45, ал.1 изр.2 от ЗЕЕЗА- от постъпилата справка от
НСлС на л. 34 то нчд и от справка от УИС е видно, че срещу лицето на
територията на Р България няма образувани наказателни производства.
От справката за съдимост,издадена от Министерство на правосъдието-
Централно бюро съдимост е видно, че липсват отбелязани осъждания – л. 33
от нчд.
Поради това исканото лице следва да бъде предадено на съдебните
власти на Италия.
С определение СГС, НО, 10 състав по НЧД № 771/2025г., съдът е взел по
отношение на исканото лице мярка за неотклонение „задържане по стража“,
което е било потвърдено от Апелативен съд –гр. София. Мярката се изпълнява
в ареста на НСлС „Г.М.Димитров“ № 42.
На основание чл.44, ал.7 от ЗЕЕЗА и с оглед на постановеното решение,
съдът следва задължително да вземе мярка за неотклонение „задържане под
стража" по отношение на италианския гражданин Г. О. /G.O./ до фактическото
му предаване на компетентните съдебните власти на Италия, като мярката
следва да се изпълни в ареста на НСлС – бул „Г.М. Димитров” № 42.
Така мотивиран и на основание чл.45, ал.3 от ЗЕЕЗА и чл.44, ал.7 от
ЗЕЕЗА, Софийски градски съд
РЕШИ:
ДОПУСКА предаване на лицето Г. О. /G.O./ – роден на ********** г. в
Палермо, Италия, италиански гражданин, с адрес на територията на Италия:
Камайоре, Лука, ул. **** на компетентните съдебни власти на Р Италия въз
основа на Европейска заповед за арест издадена на 20.03.2023г. от
4
Прокуратурата при първоинстанционен съд – гр. Генуа, Служба изпълнение
на наказанията, за изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ в
размер на 4 години, по влязъл в сила съдебен акт на Апелативен съд –
гр.Флоренция от 10.07.2020г., за престъпление по чл. 110 от НК на Република
Италия, по чл. 216, ал. 1, № 1 и 2, чл. 219 и чл. 223 от Кралски указ № 267 от
16.03.1942 г. на Република Италия, групирано с Определение № 167/2023г.
ДОПУСКА предаване на лицето Г. О. /G.O./ – роден на ********** г. в
Палермо, Италия, италиански гражданин, с адрес на територията на Италия:
Камайоре, Лука, ул. **** на компетентните съдебни власти на Р Италия въз
основа на Европейска заповед за арест издадена на 20.03.2023 г. от
Прокуратурата при първоинстанционен съд – гр. Генуа, Служба изпълнение
на наказанията, за изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ в
размер на 2 месеца, по влязъл в сила съдебен акт на Апелативен съд – в гр.
Генуа от 08.03.2022г., за престъпление по чл. 570, № 1 от Наказателния закон
№ 69/05 - чл. 8, § 1, буква Х на Република Италия, групирано с Определение
№ 167/2023г.
ДОПУСКА предаване на лицето Г. О. /G.O./ – роден на ********** г. в
Палермо, Италия, италиански гражданин, с адрес на територията на Италия:
Камайоре, Лука, ул. **** на компетентните съдебни власти на Р Италия въз
основа на Европейска заповед за арест издадена на 20.03.2023 г. от
Прокуратурата при първоинстанционен съд – гр. Генуа, Служба изпълнение
на наказанията, за изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ в
размер на 2 години и 6 месеца, по влязъл в сила съдебен акт, за престъпление
по чл.. 81 от НК, чл. 110 на НК на Република Италия, чл. 12 от Постановление
№ 143/91 г., преобразувано в Закон 197/91 г. на Република Италия, групирано
с Определение № 167/2023г.
Предаването се извършва при спазване принципа на особеността.
ВЗЕМА мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ по
отношение на италианския гражданин Г. О. /G.O.// с установена по делото
самоличност/ до фактическото му предаване на компетентните съдебните
власти на Р Италия.
Мярката да се изпълни в ареста на НСлС – бул „Г.М. Димитров” № 42.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Заверен препис от решението да се изпрати незабавно на Министерството
на правосъдието на Република България; Върховна касационна прокуратура-
отдел „Международен”, СГП и МВР-Дирекция „Международно оперативно
сътрудничество“.
Решението да се преведе спешно на италиански език и да се връчи на
исканото лице.
На основание чл. 53, ал.1 от ЗЕЕЗА за решението да се уведоми
незабавно издаващия орган.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6