№ 91
гр. Враца, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стела П. Колчева
при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20241420200069 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН. Образувано е по жалба
на Е. А. С. от гр.Враца против НП№23-1795-000443/21.12.2023 г. на ВПД
Началник сектор в ОДМВР-Враца, РУ-Враца, с което за извършено
нарушение по чл.150 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2 от с.з., му е
наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лв.
В жалбата, поддържана и в съдебно заседание, се релевират оплаквания
за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното постановление,
поради липса на реално осъществено нарушение и с искане за отмяната му на
това основание.
Ответната страна, редовно призована не е ангажирала представител и
становище по жалбата. В придружителното писмо към преписката е изразено
бланкетно искане за потвърждаване на обжалваното НП.
След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши
преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно
1
легитимирано лице в законово установения срок по чл.59, ал.2
ЗАНН.Разгледана по същество жалбата е неоснователна, при следните
съображения:
Настоящият жалбоподател няма изобщо придобита правоспособност,
съответно не притежавава СУМПС. Въпреки това, съгласно приложената
справка за „нарушител/водач”, е бил нееднократно санкциониран за
нарушения по ЗДвП в качеството му на водач на МПС, в т.ч. и за предходни
нарушения по чл.150, вр.чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП.
На 23.11.23 г. около обяд, полицейски автопатрул от служители на РУ-
Враца, в състав свидетелите Л.И. и Ф.Ф. патрулирали в гр.Враца,
ж.к.“Дъбника“, ул.“Възраждане“ около бл.№6, когато забелязали движение на
л.а.“Пежо 307“ с транзитен рег.№*****. След подаване на светлинен и звуков
сигнал, процесният автомобил спрял непосредствено, при което
полицейските служители му извършили проверка. При същата била
установено, че водач е настоящият жалбоподател, а до него в автомобила
седяла св.Н.Н., живуща на семейна начала с жалбоподателя.При извършената
последваща проверка по документи и по справки с дежурен ОДЧ, се
установило, че жалбоподателят е неправоспособен водач на МПС, както и че
самото МПС е с нередовна регистрация. На място били съставени два АУАН
срещу жалбоподателя, в т.ч. и процесния с № 673325/23.11.23 г. за нарушение
по чл.150 ЗДвП, който жалбоподателят отказал да подпише, оформено с отказ
на свидетел, но без вписани конкретни възражения. Такива няма данни да са
подадени и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. Последвало е издаването на
процесното НП, с което за констатираното нарушение по чл.150 ЗДвП и на
основание чл.177, ал.1,т.2 ЗДвП е наложено съответно административно
наказание –глоба в размер на 300.00 лв.
Гореизложените фактически обстоятелства съдът възприе на базата на
приобщените по съответния процесуален ред гласни доказателства, а именно-
пряко от свидетелските показания на двамата свидетели-очевидци-
актосъставител Л.И. и свидетел по АУАН Ф.Ф., които са категорични за това,
че непосредствено са възприели движението на процесния лек автомобил и
непосредствено са го спрели, при което са установили, че негов водач е
именно жалбоподателя. Разгледани самостоятелно и съпоставено, така
посочените показания на двамата полицейски служители се явяват
2
незаинтересовани, последователни и вътрешно непротиворечиви, поради
което и съдът ги кредитира изцяло като добросъвестно изложени и
достоверни.
Обратно, съдът не кредитира ангажираните от страна на жалбоподателя
втора група свидетелски показания. Тази група включва на първо място
свидетелските показания на живущата с него на семейни начала -св.Н.Н.,
която твърди, че поначало тя е управлявала процесното МПС и случайно била
спряна от другия свидетел Н.Г. с жест, показващ, че „не й свети единия фар“,
при което тя спряла и отишла до близък магазин за авточасти, за да си закупи
„крушка“. През времето докато била в магазина и била оставила
жалбоподателя с автомобила, дошли и полицейските служители и извършили
проверката. Вторият свидетел Н.Г., който е в близки приятелски отношения с
жалбоподателя и не е очевидец на полицейската проверка, на свой ред
твърди, че случайно възприел автомобила, управляван от св.Н.Н. и им
помахал. След като спрели и си поговорили, им казал, че не им работи единия
фар и си тръгнал за работа. По-късно същия ден, отново се видял с двамата и
те му разказали, че след срещата им, „полицаите са го спрели и са искали да
му пишат акт, че той е карал колата”. При така проследеното им съдържание
и отчетени близки взаимоотношения с жалбоподателя, съдът счита
въпросните свидетелски показания за заинтересовани и недостоверни.
Показанията на тези свидетели се явяват и нелогични на фона на това, че
според св.Н., въпреки, че не е управлявал автомобила, жалбоподателят при
проверката доброволно и без възражения, все пак се е съгласил да му бъде
извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол и
наркотици, в качеството на водач на МПС.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
От процесуална страна, в административно-наказателното производство
започнало със съставяне на акта и завършило с обжалваното наказателно
постановление не са допуснати процесуални пороци от категорията на
“съществените” и представляващи основание за отмяна на НП. АУАН и НП
са издадени от компетентни органи, с оглед представените по делото
заповеди и съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН,
в това число време и място на извършване на нарушението, пълно, точно и
3
ясно описание на обективните му признаци и съответстваща на това описание
правна квалификация. Доводи в обратен смисъл не се сочат и от страна на
жалбоподателя.
От материално-правна страна и въз основа на гореизложения
доказателствен анализ, извършването на нарушението и неговото авторство
се явяват напълно и категорично доказани. Правилно и в съответствие с
правилата на чл.27 ЗАНН, е определена и следващата се за това нарушение
санкция в размер от 300.00 лв., съгласно чл.177, ал.1,т.2 ЗДвП. При тези
съображения обжалваното НП като законосъобразно, правилно и обосновано,
следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП№23-1795-000443/21.12.2023 г. на ВПД Началник
сектор в ОДМВР-Враца, РУ-Враца, с което на Е. А. С. от гр.Враца, с
ЕГН:**********, за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 300.00 лв., на основание чл.177,
ал.1, т.2 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Враца, в 14-дневен срок от уведомяването на страните за неговото
изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4