РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. гр.Мадан, 20.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д. Ив. Стратиев
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Д. Ив. Стратиев Гражданско дело №
20245430100033 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба от „*********“ ЕООД против С. К. К., с
която са предявени искове правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между „***********“ ООД, в качеството
на кредитодател, и С. К. К., в качеството на кредитополучател е сключен
Договор за потребителски кредит № ******** на ******* г. по електронен път
по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/, при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит,
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. По
силата на договора длъжникът С. К. бил получил сумата от 1000 лева, срещу
което се съгласил да върне 15 броя вноски по 201 лева в срок до 11.03.2020 г.,
когато била падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план,
неразделна част към Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен
процент в размер на 40.08 %, както и годишен процент на разходите в размер
на 48.26 %. В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски
кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава
в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден
забава. В чл. 33, ал. 2 от ОУ по Договора за потребителски кредит било
1
уговорено „********“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани,
съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако
бъдат изпратени на имейл адрес или доставени на официалните адреси за
кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.
Ответникът С. К. К. не изпълнил в срок задълженията си по Договора за
кредит. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
******** г. „*******“ ООД прехвърлило своите вземания към длъжника по
описания договор за потребителски кредит на цесионера „******“ ЕООД.
Вземането срещу длъжника било индивидуализирано на стр. 6 от общо 60 от
Приложение № 1 към договора за цесия. Длъжникът бил уведомен за цесията
на посочения от него в договора настоящ адрес на 15.07.2022 г., както и със
СМС на посочения от него телефонен номер. Твърди се, че няма пречка
старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от
името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване
на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на
длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото
следва да се счита надлежно извършено.
С оглед изложеното ищецът моли да бъде прието за установено, че
ответникът С. К. К., дължи на „********“ ЕООД парично вземане,
конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № 361/2023 г. на РС М., а
именно сумата в общ размер от 1524.06 лв., формирана както следва: главница
в размер на 1000 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в
размер на 344.92 лв. за периода от 11.12.2018 г до 11.03.2020 г. законна лихва
за забава върху главницата в размер на 179.14 лв. за период от 11.03.2020 г. до
19.09.2023 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника, с който взема становище за недопустимост
и неоснователност на предявения иск. Въвежда възражение че договора за
прехвърляне на вземанията /цесия/ от 13.01.2022 г. не е съобщен на ответника
и прехвърленото вземане няма действие спрямо длъжника, поради което иска
е предявен от лице, за което липсва правен интерес. Счита, че договорът за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и
противоречащ на императивните изисквания на чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 143 и сл.
2
От ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 19, ал. 1 и 2 от
ЗПК. Сочи, че в представения към договора погасителен план в размера на
месечната погасителна вноска е посочена неустойка, която не е посочена в
параметрите на заема. Същата не включена в годишния процент на разходите,
съобразно изискването на чл. 19, ал. 1 и §1, т. 1 ЗПК. Счита, че неустойката по
чл.6.2 от договора за паричен заем, представлява допълнителна
възнаградителна лихва в полза на кредитора, на която е придаден вид на
неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение на ищеца – заемател. В
случая клаузите на чл.6.1 и 6.2 от договора за заем и чл. 33 от Общите условия
е създадена, за да се маскира като неустойка изключително високата
възнаградителна лихва, която ако се обяви като лихва, води до изключително
оскъпяване а кредита и до ясно видимо нарушение на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Сочи,
че са създадени множество трудно изпълними условия за осигуряване на
обедпечение на кредита, така че удовлетворяването им да е почти невъзможно
за кредитополучеталя. Счита, че клаузата, с която е уговорен лихвен процент в
размер на 40.08% е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, поради
накърняване на добрите нрави. Сочи, че уговорения годишен лихвен процент
и годишен процент на разходите, водят до несправедливо облагодетелстване
на кредитора за сметка на кредитополучателя. Счита, че е налице явна
нееквивалентност между стойността на вещта – 1000 лева и общата стойност
на плащанията по договора в размер на 1344.92 лв., поради което клаузата за
уговорената в този размер възнаградителна лихва противоречи на добрите
нрави и е нищожна. Сочи съдебна практика в тази връзка. На следващо място
сочи, че клаузата по чл.6.3 от договора, с която е ограничено правото на
кредитополучателя да направи отказ от услугата, преди да започне ползването
на финансовата услуга е недействителна съгласно чл. 20, ал. 1 ЗПК. Сочи
също, че при подписването на договора за потребителски кредит „*********“
ООД не е уведомило ответника за всички условия преди сключването на
потребителския кредит. По изложените съображения моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и
доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
От приетото за послужване ч. гр. д. № *** по описа за ***** г. на РС М.
се установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение против ответника за сумите, както следва: главница в размер на
1000 лв.; договорна лихва върху главницата в размер на 344.92 лв. за периода
3
от 11.12.2018 г. до 11.03.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в
размер на 179.14 лв. за периода от 11.03.2020 г. до 19.09.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда
до окончателно изплащане на вземанията, както и направените по делото
разноски. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да предяви
иск за вземанията си по издадената заповед. Разпореждането е връчено на
заявителя на 05.01.2024 г., като исковата молба по настоящото дело е
депозирана на 29.01.2024 г. - в законовия едномесечен срок. Налице е пълен
идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и
тези, предмет на производството по делото, с оглед на което предявения иск е
допустим.
Като доказателство по делото е представен договор за потребителски
кредит № ******на ******* г. със страни „******” ООД - кредитодател и С.
К. К. - кредитополучател. Съгласно договора размерът на предоставения
кредит възлизал на 1000 лева; размера на погасителните вноски – 4 х 33.40 лв.
и 11 х 110.12 лв.; вид вноска - месечна; брой вноски – 15 бр.; фиксиран
годишен лихвен процент по кредита 40,08%; ГПР 48.26 %; дата на първо
плащане – 11.01.2019 г.; дата на последно плащане – 11.03.2020 г.; общ размер
на всички плащания – 1344.92 лева. Съгласно чл. 6.1 от договора, заемателят
се задължава в срок от три дни, считано от усвоявенето на заемната сума, да
представи обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33,
ал. 1 от Общите условия: поръчител или банкова гаранция /поне едно от
изброените. Съгласно чл. 6.2 при неизпълнение на т.6.1 заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 1 670.08 лв.. Неустойката се начислява
автоматично от заемодателя, като с подписването на настоящия договор за
заем, заемателят се счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената по
настоящата точка неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в
настоящия договор погасителен план.
Като доказателство по делото са приети Общи условия на
„***********“ за заеми „******“ в сила ******** г.. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1
от ОУ поръчителството следва да е дадено от едно или две лица, които
отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в
размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за
страната; в случай на двама поръчители: размерът на осигурителния доход на
всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната
работна заплата за страната; Да не са поръчители по други договори за заем,
сключени с кредитора; нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят
служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за
размера на получавания от тях доход. Второто допустимо обезпечение
съгласно чл. 33, ал. 1, т. 2 от ОУ е безусловна банкова гаранция, издадена от
лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на
4
договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна
вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два
пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената
главница и лихва.
Представен е и Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от ******** г. между ******ООД - цедент и ******** ЕООД - цесионер.
Съгласно представения договор за цесия ****** ООД продава на ******* свои
парични вземания, произтичащи от договори за кредит на физически лица,
сключени със ****** ООД като кредитополучател. Вземанията на цедентите,
предмет на договора за цесия следвало да бъдат индивидуализирани в
Приложение № 1 към договора.
По делото е представено приложението към договора за цесия, в което
са посочени вземанията срещу физически лица, предмет на договора за цесия,
вкл. и срещу ответницата С. К. К.. По представения договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от ****** г. цедента изрично е упълномощил
цесионера ******* ЕООД, от негово име да изпраща писмени уведомления за
сключената цесия до длъжниците, съгл. чл. 99 ЗЗД.
Представено е по делото и уведомление за цесия от ******* до
ответницата С. К. К..
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
За уважаване на исковите претенции е необходимо на първо място
ищецът да докаже наличието на валидно правоотношение по договор за
потребителски кредит, сключен между ***** ООД и ответника, по който е
предоставена съответната парична сума, която е усвоена от ответника и е
настъпил падежът за погасяване на всички вноски по договора.
Вземанията, предмет на настоящото производство, са породени от
договор за кредит от разстояние. По отношение на тези договори, освен
общите нормативни правила, установени със Закона за задълженията и
договорите, намират приложение и тези, съдържащи се в Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните
услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит.
Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6
ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от
ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във
връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние,
като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата.
5
За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления,
отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и
електронния подпис - сега Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги, а съгласно, ал. 3 преддоговорната информация, както
и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова
комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват
със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване
на обстоятелствата, съдържащи се в тях. В разпоредбата на чл. 3 от ЗЕДЕП
/ред. към ДВ, бр. 34 от 06.04.2001 г. / в редакцията му, действала към момента
на сключване на твърдения договор за кредит от разстояние, електронният
документ представлява електронно изявление, записано върху магнитен,
оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано.
Следователно в случаите, в които законът изисква писмена форма, независимо
дали същата е за действителност или за доказване, тя се счита спазена, след
като е съставен електронен документ. В случая в производството по делото
съдът намира за установено, че между „Сити Кеш“ ООД и ответницата е
възникнало облигаторно правоотношение по силата на договор за кредит от
разстояние. Разпоредбата на чл. 13, ал. 4, изр. 2 ЗЕДЕП (Редакция към ДВ, бр.
100 от 21.12.2010 г.) допуска страните да се съгласят в отношенията помежду
си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен.
В процесния случай извод за постигането на подобно съгласие може да се
направи чрез тълкуване на т. VI от Общите условия към договора за
потребителски кредит относно реда за сключването на договора за заем.
Съдът намира, че по силата на посочените клаузи от Общите условия към
процесния договор за кредит, следва да се приеме, че представеният договор
за кредит представлява подписан частен електронен документ, който се ползва
с формална доказателствена сила относно авторството на обективираните
волеизявления съгласно чл. 180 ГПК /в този смисъл Решение № 70 от
19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК/. Следователно по
делото е доказано сключването на договор за потребителски кредит между
"*******" ООД и С. К. К.. От представената по делото справка – лог файл по
договор за паричен заем № ******* се установява, че уговорената сума от
1000 лева е изплатена в полза на ответника по ******
Сключеният договор между ответницата и Сити Кеш ООД по своята
правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски
кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон ЗПК. Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от
ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко
едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
6
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава информация на
потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване"
на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане
и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по
специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи,
които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В настоящия случай липсва ясно разписана методика на
формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти
точно са включени в него и как се формира същия. По този начин
потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът
на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено е, че ГПР е
48.26 %, а ГЛП 40.08 %, но от съдържанието на договора не може да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Като взе предвид
съдържанието на описаните по-горе клаузи на т. 6.1 и т. 6.2 от договора,
предвиждащи заплащането на неустойка поради неизпълнение на
задължението на заемополучателя за предоставяне на обезпечение и
съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, според
съда се налага разбирането, че по своето същество тя представлява скрито
възнаграждение за кредитора. Така въведените изисквания в чл. 33 от ОУ към
договора за вида обезпечение по избор на заемателя, създават значителни
затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се
възпрепятства. Изискванията, които посочената клауза от договора въвежда за
потребителя, са на практика неосъществими за него. Не само правно, но и
житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със
съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер на два пъти
общата сума за плащане по договора за заем, до изтичане на 6 месеца след
падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема, или физически
лица - поръчители, отговарящи на многобройните, кумулативно поставени
изисквания към тях, при положение, че кандидатства за отпускане на кредит в
неголям размер от 1000 лева. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за
които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се
обогати. От друга страна непредставянето на обезпечение не води до
7
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази
възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на
заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне
на условията по кредита. Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от
него „неустойка” към договорната лихва към кредита и към ГПР, като
стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
съгласно която ГПР не може да бъде по - висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет. В случая, при включване на
дължимата неустойка в ГПР, действително приложимият ГПР по договора би
надхвърлил законоустановения максимум по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Още при
сключването на договора е предвидено, че неустойката ще се заплаща
разсрочено, заедно с всяка вноска по договора, като към първите четири
вноски по договора се добавя сумата от 167.60 лева, а към останалите
единадесет вноски се добавят 90.88 лева. Общият размер на дължимата
неустойка възлиза на 1670.08 лева, а общата дължима сума по кредита с
начислената неустойка възлиза на 3015.00 лева. Още към момента на
сключване на договора и преди изтичане срока за предоставяне на
обезпечение е определен размерът на отделните компоненти, формиращи
погасителната вноска, като размерът е така изчислен, че месечната вноска за
всеки един месец, включваща дължимата неустойка, да бъде еднаква, а
именно – 201 лева. Включена по този начин към погасителните вноски,
неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и
представлява сигурна печалба за заемодателя. Именно предвид
гореизложеното, то съдът счита, че вземането за неустойка, на практика
представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да
бъде включено, както в лихвения процент по договора, така и в годишния
процент на разходите. Ето защо процесният договор не отговоря на
изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК, тъй като посочения в договора
лихвен процент и ГПР не отговаря на реално прилаганият между страните,
което води до недействителността на договора съобразно разпоредбата на чл.
22 от ЗПК. Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски
кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В
случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора
не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя
съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за
да се приеме, че целият договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК
вр. чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК, без да е необходимо да се обсъждат
останалите аргументи на ищеца.
Имайки предвид последиците на тази недействителност, съгласно
8
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, ответникът дължи само чистата стойност на
кредита, но не и други такси и разноски. Ето защо са неоснователни исковите
претенции за договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на
344.92 лв. за периода от 11.12.2018 г до 11.03.2020 г. и законна лихва за забава
върху главницата в размер на 179.14 лв. за периода от 11.03.2020 г. до
19.09.2023 г..
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД кредиторът
може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това; предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор
намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му
потвърди писмено станалото прехвърляне. Цесията на вземане има действие
спрямо длъжника от деня, когато предишния кредитор, цедента, му съобщи за
станалото прехвърляне, като съобщението до длъжника, направено от новия
кредитор, цесионера, не поражда правно действие, но предишния кредитор
може да упълномощи новия кредитор от негово име да съобщи на длъжника
за извършената цесия, както е в настоящия случай, в който случай е налице
изпълнение на разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Такова уведомяване е
осъществено до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
и уведомлението е изпратено на посочен от ответника ел. адрес на 15.07.2022
г., а съдебните книжа в исковото производство са изпратени на особения
представител на ответника - като в исковата молба изрично е посочено, че
уведомлението за цесия е било изпратено на посочения от ответника настоящ
адрес на 15.07.2022 г., както и със СМС на посочения от него телефонен
номер, с което факта на съобщаване на цесията следва да се счита за
осъществен и зачетен. И това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 45
ГПК, връчването на представител се смята за лично връчване, като
законодателят не е разграничил представителната власт на представителя от
какво произтича - от упълномощаване или по силата на закона - от акт на съда.
И в двата случая осъщественото връчване на представител е приравнено на
лично връчване, при което следва да се приеме, че в случая ответникът е
лично уведомен за извършената цесия. В този смисъл е и Решение №
198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, I т. о., а именно, че връчването
на материалноправно изявление на особения представител, представлява
надлежно уведомяване на длъжника - ответник.
Доколкото в случая ищцовото дружество черпи правата си от договора
за цесия от *******г., страна по който е самото дружество - кредитодател
„********“ ООД, съдът намира, че приложение намира разпоредбата на чл.23
ЗПК, като предвид недействителността на договора за кредит на осн. чл. 22 вр.
чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, кредитополучателят дължи да възстанови на
кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс, като не дължи
лихва и други разходи по кредита. Целта на разпоредбата е да уреди
отношенията между страните по договора, включително и като намери
приложение по предявен от кредитора срещу длъжника иск, основаващ на
9
този договор. В противен случай самостоятелното съществуване на
разпоредбата в ЗПК би било безпредметно, тъй като същата възпроизвежда
общите правила на чл. 34 и чл. 55, ал.1 ЗЗД, които биха могли да намерят
приложение. С оглед изложеното предявеният иск е основателен за сумата от
1000 лева - главница по Договор за кредит № ********от ********* г. между
„*********“ ООД и С. К. К., вземанията по който са прехвърлени на „*****“
ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от
*******г, като в останалата част исковите претенции за установяване на
дължимост на договорна възнаградителна лихва в размер на 344.92 лв. за
периода от 11.12.2018 г до 11.03.2020 г. и законна лихва за забава върху
главницата в размер на 179.14 лв. за период от 11.03.2020 г. до 19.09.2023 г.,
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски, които се констатираха в размер на 50.00 лева
- държавна такса за исковото производство, 450 лева - възнаграждение за
особен представител, както и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК. В
заповедното производство ищецът е реализирал разноски в размер на 30.48
лева за държавна такса. На осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 26 от Наредба за
заплащането на правната помощ съдът определя юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство в размер на 50 лева, доколкото
материалният интерес по делото е нисък, производството е едностранно,
протича в закрито съдебно заседание без призоваване на страните, а
извършената дейност от процесуалния представител се състои в попълване на
бланково заявление по множество еднотипни заповедни производства. По
съразмерност с уважената част от исковете в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 393.69 лева по исковото производство и 52.81
лева по заповедното производство
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. К. К., ЕГН **********, с адрес:
**********, дължи на ******** ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „*******“ № ******, ал. 3, сумата от 1000.00 лева
(хиляда лева) - главница по Договор за кредит № ***********от ******* г.,
сключен между С. К. К. и „********“ ООД, вземанията по който са
прехвърлени на „******* ЕООД по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания от ****** г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - ******* г. до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение № ***/*******г. по ч. гр. д. №
***/**** г. по описа на Районен съд М., като ОТХВЪРЛЯ иска за признавате
10
за установено, че С. К. К., ЕГН ********** дължи на ****** ЕООД, ЕИК
*****, следните вземания: договорна възнаградителна лихва върху главницата
по Договор за кредит № ***** от ****** г. сключен със „******“ ООД в
размер на 344.92 лв. за периода от 11.12.2018 г до 11.03.2020 г. и за законна
лихва за забава върху главницата по Договор за кредит № ****** от ******* г.
сключен със „*******“ ООД в размер на 179.14 лв. за периода от 11.03.2020 г.
до 19.09.2023 г.
ОСЪЖДА С. К. К., ЕГН **********, с адрес: ********** да заплати
на *****ЕООД, ЕИК ******** седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„*******“ № ** *, ап. *, сумата от 393.69 лева (триста деветдесет и три
лева и шестдесет и девет стотинки) разноски по настоящото производство и
сумата от 52.81 лева (петдесет и два лева и осемдесет и една стотинки)
разноски по ч. гр. д. № ***/****** г. по описа на Районен съд М. по
съразмерност с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд С. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
11