№ 63
гр. Ямбол, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря М.П.К.
като разгледа докладваното от Николай Енч. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20212300500222 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на С. Б. М., подадена чрез пълномощник
адв. И.Г. от АК-Ямбол против Решение №260244/21.05.2021 г. постановено по гр.дело
№3402/2020 г. по описа на ЯРС, с което съдът е осъдил С. Б. М. да заплати на Х.П.П., на
основание чл.45 ЗЗД, сумата от 489,01 лв., представляваща разликата между изплатеното
обезщетение и дължимото такова, според действително претърпените вреди в следствие на
ПТП настъпило на 08.10.2020 г., при което лек автомобил марка „Ситроен 4" с peг. номер
299М845 управляван от ответника е причинил вреди на лек автомобил марка „БМВ", модел
320, с peг. номер У 8783 АХ, собственост на ищеца, в едно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба- 18.12.2020 г., до окончателното
изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 550 лв.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че по
делото е безспорно, че е налице извънсъдебно обезщетяване на имуществените вреди от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" на ответника - деликвент. Това
обещетяване имало погасителен ефект за правото на увреденото лице от деликтен иск срещу
прекия причинител, тъй като двете права имали една и съща функция и репарират едни и
същи вреди от един и същи източник -непозволено увреждане в резултат на настъпване на
застрахователно събитие. Увреденото лице можело да получи само едно обезщетение.
Сочи се, че ищеца не спори, че за извършените ремонтни дейности му е заплатена
сума, изчислена от застрахователя, на база заявената претенция. При причиняване на
имуществени вреди на превозно средство от водач, застрахован по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят на делинквента по посочената
застраховка дължал на третото увредено лице /собственик на увреденото превозно средство/
обезщетение за вредите, изчислено по правилата на КЗ и тези на Наредба № 49/2014г.
Въззивникът счита, че правилно е бил изчислен размера на действителните вреди,
определени съобразно действащата нормативна уредба, като плащането на обезщетение е
1
било свързано и с волята на клиента, а именно в уведомлението изготвено и подписано от
П., в което изрично е отразил, че иска щетата да се изчисли по експертна оценка. В случая,
ищецът представял фактури, отразяващи по-висока стойност и изготвени след определяне на
експертната оценка и полученото застрахователно обезщетение. Според въззивника,
възстановителната стойност е следвало да се кредитира, изчислена на база на средни
пазарни цени на автодетайлите и трудовите операции, необходими за възстановяване на
увреденото имущество по т. 9 от заключението на САТЕ. Неоснователен се явявал доводът
на ищеца, намерил подкрепа и в мотивите на оспореното решение, че съгласно
заключението на вещото лице поради наличието на уговорка в застрахователния договор,
ремонтните дейности по отношение на автомобила е следвало да се извършат в оторизиран
сервиз. Претендира се по подробни съображения изложени в жалбата, решението на ЯРС да
бъде отменено, като бъде постановено друго решение от въззивния съд, с което да бъде
отхвърлен изцяло предявения иск. Претендират се сторените пред двете инстанции по
делото разноски.
В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата. Изразява становище, че
атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че описаните във фактурата
ремонтно възстановителни операции извършени от официалния сервиз на марка БМВ за
България - „Бова Кар" ООД действително възстановяват причинената от процесното ПТП
щета. Съгласно изготвената и неоспорена от страните САТЕ, автомобилът на въззиваемия
притежавал сертификат от производителя, касаещ неговата заводска гаранция, която е била
в сила към настъпването на ПТП. Съгласно тази гаранция марката БМВ препоръчвала
възстановяването на каквито и да е увреждания по автомобила да се извършват в
оторизиран сервиз на марката, които да съблюдава технологичните процеси и процедури,
като при неспазване на гаранционните условия от страна на въззиваемия за автомобила би
отпаднала предвидената гаранция. Правилно първоинстанционният съд приел твърдението,
че автомобилът на въззиваемият е от висок технологичен клас, като спазването на
гаранцията, не касае само ремонт на увредената в следствие на ПТП част от автомобила, а е
относима и към технически проблеми, свързани с експлоатацията на автомобила, като
самото нарушаване на гаранцията ще допринесе за много по-сериозни загуби за
въззиваемия, ако автомобила има и технически проблем. Твърденията на въззивника, че
изчислението на обезщетените имуществени вреди причинени вследствие на процесното
ПТП е извършено, чрез приложени стриктно всички действащи законови разпоредби,
регламентиращи дължимия размер на обезщетенията, относно вреди по МПС по методика
от Наредба 24/08.03.2006 на КФН били ирелевантни, тъй като Методиката по Наредба №
24/08.03.2006 г. на КФН не била задължителна, а съставлявала указание относно начина на
изчисляване на размера на щетата на МПС от застрахователя в случаите, когато на същия не
са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз.
Претендира се, по подробни съображения изложени в отговора, потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.
В писмен отговор „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ"АД гр. София, с ЕИК
********* - трето лице-помагач на страната на ответника посочва, че подадената въззивна
жалба е основателна. В хода на производството ищецът не успял да докаже при условия на
пълно и главно доказване най-важните елементи, за уважаване на иска, от фактическия
състав на деликта по чл.45 от ЗЗД, а именно: вина и противоправност на поведението, по
безспорен и категоричен начин. Неправилно бил определен и размера на присъденото
обезщетение. По съображения посочени в отговора, претендира отмяна на обжалваното
решение и отхвърляне на иска.
В с.з. жалбата се поддържа от пълномощника на въззивника.
Въззиваемата страна, чрез своя пълномощник оспорва жалбата и претендира
нейното отхвърляне.
Трето лице-помагач на страната на ответника, в писмено становище счита жалбата
за основателна.
ЯОС, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така,
както е изложена подробно от първоинстанционния съд.
2
От представените пред ЯРС писмени доказателства, гласни доказателства
/показания на св. В.Д./ и заключение на САТЕ, се установява, че на 08.10.2020, около 13.30
ч., лек автомобил Ситроен С4, peг. № 299М845 с водач С.М. осъществил маневра „заден
ход" на ул. „Стефан Караджа" в гр.Ямбол. В процеса на осъществяване на тази маневра,
водачът М. допуснал задните съставни части на управлявания от него автомобил да
контактуват с предната дясна врата на паркирания автомобил БМВ 320, peг. № У 8783 АХ.
Произшествието настъпило при оптимални атмосферни и пътни обстоятелства. Последиците
от настъпилото ПТП били увреждания по външната равнина на предната дясна врата на
лекия автомобил БМВ. След настъпването на произшествието, собствениците на двата
участващи автомобила еднозначно потвърдили, че уврежданията по предна дясна врата на
лекия автомобил МБВ са настъпили, вследствие осъществена маневра на заден ход от страна
на лекия автомобил Ситроен, при което имало контакт между задните му състави и
вертикалната равнина на предната дясна врата на л.а. БМВ.
Не е спорно, а видно и от полица BG/30/120002828980 по задължителна застраховка
„ГО" на автомобилистите, автомобила с водач С.М. към датата на процесното ПТП е бил
застрахован в „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ"АД гр. София.
Не е спорно също, че е била предявена претенция за изплащане на обезщетение за
щети по МПС по застраховката „ГО" на автомобилистите, от Х.П.Х. до „ЗАД ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ"АД гр. София, в която са описани данните за увреденото МПС, данните
на водача и описанието на застрахователното събитие. Видно от справка за движение по
сметката на Х., третото лице помагач му е изплатило сумата от 158,45 лв. по заведената
щета.
С оглед установяване на действителния размер на щетата, Х. е представил пред
първоинстанционния съд Фактура №**********/06.11.2020 г. и платежно нареждане, от
които се установява, че ищеца е платил на „Бова Кар" ООД- официален представител на
БМВ сервиз за югоизточна България, сумата от 647,46 лв. с ДДС за извършения ремонт на
автомобила, който включва: тенекеджийски труд, бояджийски труд, щипка и бояджийски
консуматив. Представил е и сертификат от 06.12.2019 г. от който се установява, че
процесния употребяван лек автомобил „БМВ 320" отговарял на стандартите на БМВ
Премиум селекция, като същия бил предаден на Х.П., и има миниум 24 м. гаранция „БМВ
Премиум селекция". Допълнително употребявания автомобил имал доставка остатъчно
време на експлоатация 30 000 км., респ. 22 м. при гориво в зависимост от времето на
експлоатация.
Видно от заключението на САТЕ, описаните във фактурата ремонтни
възстановителни операции, регламентирали, че била възстановена причинената щета по
предна дясна врата на лек автомобил БМВ. Процесния лек автомобил БМВ притежавал
сертификат от производителя, касаещо неговата заводска гаранция. В тази връзка, марката
БМВ препоръчвала възстановяването на каквито и да е увреждания на автомобила да се
извършват в оторизиран сервиз, който да съблюдава технологичните процеси и процедури,
разписани от производителя, за да бъде действаща гаранцията. Лекия автомобил в случая
бил възстановен в сервиз „Бова Кар" ООД- Бургас, който притежавал представителните
сервизни права на марката БМВ. За определяне размера на причинената щета на л.а. БМВ,
последица от ПТП-то, ВЛ-це е изходило от претенцията за обезщетяване по щета №
BG/30/120002828980/ 09.10.2020 г., като е посочило, че за възстановяването на причинената
щета било необходимо- врата- предна дясна, със степен на поражение 1, възстановяване 2,5
технологични часове, боядисване 4,2 технологични часове и консумативи- 4 бр. клипсове,
на стойност по 1,78 лв. С оглед посочената база, вещото лице е изчислило, че
себестойността на причинената щета на лек автомобил БМВ, при ремонт в оторизиран
сервиз на марката възлиза на 655,32 лв. Извършените ремонтно възстановителни дейности
по възстановяването на уврежданията по лек автомобил „БМВ 320", както и вградените
консумативи, съответствали на техническия алгоритъм за възстановяване на щетата. В
заключението е била посочена и стойността на възстановяването на лекия автомобил БМВ
на база средни пазарни цени за региона, в размер на 197,28 лв.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 ГПК, от надлежна
3
страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Разгледана по същество жалбата се
явява неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.
По делото е безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към
датата на твърдяното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на Ситроен С4, peг. № 299М845, със
"ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ"АД гр. София, по силата на което застрахователя
се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. В рамките на срока на действие на застраховката е настъпило
застрахователно събитие – възникнала е отговорност на водача на застрахования автомобил
за вреди в резултат от причинено от същия пътнотранспортно произшествие. Елементите
от фактическия състав на непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин от
събраните доказателства – установява се настъпването на пътнотранспортното
произшествие на сочената дата, причинено виновно от водача на застрахования
автомобил, настъпването на вреди на ищеца, както и причинно- следствена връзка между
виновното поведение на водача и вредоносния резултат. Механизмът на
пътнотранспортното произшествие е установен от приетия констативен протокол, както и
от приетата по делото автотехническа експертиза, която съдът изцяло кредитира като
обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните.
Между страните не е спорно обстоятелството, че по образуваната при ответното
дружество щета, на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение за имуществени
вреди от 158,45 лв. Не е спорно обстоятелството, и че ищецът е извършил ремонт на
автомобила в сервиз на „Бова Кар" ООД -официален представител на БМВ сервиз за
югоизточна България, за сумата от 647,46 лв. с ДДС. С оглед на което се спори относно
размера на дължимото обезщетение за имуществени вреди.
Наличието именно на описаните от ищеца имуществени вреди по автомобила
вследствие на твърдения инцидент се доказа по категоричен начин, както от представените
писмени доказателства /вкл. извършения опис – заключение от застрахователя, и фактура за
извършен ремонт на увредения автомобил/, така и от заключението по САТЕ. Налице е и
причинна връзка с твърдения инцидент. Според вещото лице общата стойност на средствата,
необходими за възстановяване на увредения автомобил /вкл. части и труд/ в сервиз на „Бова
Кар" ООД -официален представител на БМВ възлиза на сумата от 655,32 лв. Издадената от
сервиза фактура е за 647,46 лв. с ДДС, като тази сума е била заплатена от ищеца. От
посочената във фактурата сума, след приспадане на изплатеното от застрахователя
обезщетение в размер на 158,45 лв., дължимият остатък възлиза на сумата от 489,01 лева.
Тази сума съдът счита, че е адекватна на стойността необходима за ефективно отстраняване
на вредите причинени на ищеца в резултат на настъпилото събитие, поради
което ответникът правилно е бил осъден да заплати на ищеца обезщетение за
претърпени имуществени вреди в посочения размер.
Правилно първоинстнционния съд е посочил, че правото на увреденото лице да
получи обезщетение може да се упражни в условията на алтернативност: срещу
застрахователя, на основание чл.432, ал.1 К3 или срещу деликвента на основание чл.45 ЗЗД
. Правата за всеки от носителите на отговорност възникват за увреденото лице
едновременно. Правата на конкуриращите се, се погасяват при удовлетворение на
увредения. В случая с частичното плащане на щетата от застрахователя, е погасено правото
на обезщетение, но само да размера на платените от застрахователя вреди, като увредения
няма право да претендира същата сума и от деликвента. Ако обаче застрахователят не е
обезщетил вредите на пострадалия в действителния им размер /какъвто е настоящия случай/,
то правото на обезщетение за неплатената разлика, може да се упражни и срещу деликвента.
Отговорността на деликвента по чл.45 ЗЗД обхваща поправяне на всички вреди, причинени
на пострадалия. Т.е. в случая не налице твърдяното в жалбата дублиране на обезщетения.
Неоснователни са възраженията на въззивника, че изчислението на обезщетените
имуществени вреди причинени вследствие на процесното ПТП следва да се извърши, чрез
4
приложение действащи законови разпоредби, регламентиращи дължимия размер на
обезщетенията, относно вреди по МПС по методика от Наредба 24/08.03.2006 на КФН.
Методиката по Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН не е задължителна, а съставлява
указание относно начина на изчисляване на размера на щетата на МПС от застрахователя в
случаите, когато на същия не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен
ремонт на МПС в сервиз, какъвто обаче не е настоящия случай /в т. см. практика на ВКС:
Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение №
153/22.12.2011 г. по т. д. № 896/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о./.
Водим от изложеното, ЯОС счита, че атакуваното решение, като правилно и
законосъобразно, следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 ГПК.
При този изход на делото в полза на въззиваемата страна, следва да се присъдят
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 200лв. Възражението
направено от „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ"АД гр. София, с ЕИК-*********,
трето лице – помагач на ответника, за прекомерност на възнаграждението на адвоката на
въззиваемата страна пред въззивната инстанция е неоснователно.
Ето защо, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260244/21.05.2021 г. постановено по гр.дело
№3402/2020 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА С. Б. М. от гр. *, с ЕГН-**********, да заплати на Х.П.П. от гр. *, с
ЕГН-********** сумата 200 лв. - разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ"АД гр. София, с ЕИК-*********, като трето лице – помагач на ответника по
делото С. Б. М..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5