№ 306
гр. София , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20201000503152 по описа за 2020 година
С решение от 14.05.2020г., постановено по гр.дело № 3937/2017г. на Софийския
градски съд, ГО, 22 състав е отхвърлен искът на Е. Х. И., предявен против Ж. Й. К. за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик, на
основание придобивна давност, на недвижим имот в гр.*** кв.*** на ул. „***” №**–
УПИ XIX-99 от кв.106 по плана на м.Подуене-Редута с площ 299 кв.м, а по скица
поземлен имот с площ 301 кв.м, заедно с построената в УПИ масивна жилищна сграда,
състояща се от първи партерен етаж с площ около 75 кв.м, втори подпокривен етаж с
площ около 55 кв.м, сутеренен етаж с площ около 140 кв.м, от които 40 кв.м жилищна
площ, две ателиета със санитарни възли, механа, стая за масаж и санитарен възел, а по
кадастралната карта и кадастралния регистър, одобрени със Заповед РД-18-
138/24.07.2017г. на изпълнителния директор на АГКК - поземлен имот с
идентификатор 68134.702.99, а сградата – с идентификатор 68134.702.99.1 - на два
етажа с площ 85 кв.метра.
С решението на СГС е признато за установено по отношение на Е. Х. И., че Ж.
Й. К. е собственик на недвижим имот в гр.***, кв.*** на ул. „***”№ **– УПИ XIX-99
от кв.106 по плана на м.Подуене-Редута с площ 299 кв.м, а по скица -301 кв.м, заедно
с построената в УПИ масивна жилищна сграда, състояща се от първи партерен етаж с
площ около 75 кв.м, втори подпокривен етаж с площ около 55 кв.м, сутеренен етаж с
площ около 140 кв.м, от които 40 кв.м жилищна площ, две ателиета със санитарни
възли, механа, стая за масаж и санитарен възел, а по кадастралната карта и
кадастралния регистър, одобрен със Заповед РД-18-138/24.07.2017г. на изпълнителния
директор на АГКК-поземлен имот с идентификатор 68134.702.99, а сградата - с
идентификатор 68134.702.99.1 - на два етажа с площ 85 кв.м и Е. Х. И. е осъдена да
предаде на Ж. Й. К. владението върху имотите, както и е осъдена да плати на Ж. Й. К.
1
сумата 12 821,65 лева, представляваща наем за ползването на имотите за периода от
04.10.2016г. до 02.11.2017г.
С решението на СГС са оставени без уважение направените от Е. Х. И. против
Ж. Й. К. възражения за заплащане на извършени подобрения в процесните имоти; за
право на задържането на имотите до заплащане на част от стойността на подобренията
и за прихващане със стойността на присъдения наем за сумата 12 821,65 лева и Е. Х. И.
е осъдена да плати на Ж. Й. К. сумата 5 651,88 лева разноски по делото.
Въззивна жалба срещу решението е подадена от Е. Х. И., чрез пълномощника
адв. П.П., с оплаквания за неправилност и необоснованост. Жалбоподателката, чрез
процесуалния си представител, смята, че е категорично установено от събраните
писмени и гласни доказателства, че е придобила процесните имоти, на основание
давноснотно владение; че строителството е започнало през 1993г.-1994г., когато Ч. К. е
живял с нея и че средствата за осъществяването на СМР са платени от нея. Сочи, че
още в исковата молба изрично е посочено, че Ч. К. устно е заявил, че подарява на Е.И.
къщата и двора и дава съгласието си тя да строи в него. Оспорва извода на съда, че
предявеният от Ж.К. ревандикационен иск е основателен. Сочи, че съдът от една
страна е приел, че стойността на извършените СМР е 99 255,80 лева, че повишената
стойност на имота е 258 000 лева, но е направил неправилен извод, че тези подобрения
не са извършени от Е.И. и с нейни средства, без такова възражение да е въвеждано в
процеса и без да е разпределена доказателствената тежест за установяване на
обстоятелството, че И. разполага с парични средства в процесния период, с които да
плати строителството. Поддържа, че от събраните гласни доказателства се установява
категорично, че към момента на осъществяване на строителството Ч. К. не е
разполагал с финансови средства и че мащабното строителство в имота е започнало,
когато Е.И. е заживяла в него. Смята също, че съдът не е следвало да приема
заключението на СГрЕ, тъй като експертът сам е издирвал документи, без да се снабди
със сравнителен материал от издателя на оспорваните договор за СМР и приемо-
предавателен протокол и е дал различни вероятни отговори, които разколебават
заключението, което е и необективно. Искането е да бъде отменено решението и
вместо това предявеният от Е.И. иск бъде уважен.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от Ж. Й. К., чрез пълномощника адв. В.Т., е
постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.
Изложени са подробни съображения за правилност и обоснованост на атакуваното
решение.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния закон
срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение,
подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Софийският градски съд е бил сезиран от Е. Х. И. с искова молба, с която
против Ж. Й. К. е предявила иск с правно основание чл.124 ГПК, във вр.чл.79 ал.1 ЗС
да се признае за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик, на
основание придобивна давност, на подробно описан недвижим имот в гр.***, кв. ***
на ул. *** № **, заедно с построената в УПИ масивна жилищна сграда.
2
В исковата молба се твърди, че в периода от 12.08.1993г. до 04.10.2016г. Е. Х. И.
живяла на съпружески начала с Ч. Г. К.-баща на ответника в придобит от него още през
1989г. недвижим имот в гр.***, кв.*** на ул. „***” № **, заедно с построената в него
сграда с площ 45 кв.метра. Твърди се, че през пролетта на 1994г. ищцата споделила на
Ч. К. желанието си да купи къща със земя в кв.Редута и той й заявил, че й подарява
процесните къща и дворно място, защото въпреки, че започнал да укрепва сградата,
трябвало да спре, тъй като не бил преценил правилно финансовата тежест, която ще
поеме за да превърне имота в годен за обитаване.
Ищцата твърди, че много се зарадвала на подаръка и започнала да ремонтира,
пристроява и подобрява имота, като през м.май 1994г. предприела изграждане на антре
на къщата, бетонова площадка пред сградата от южната й страна към ул. „Юндола“ и
оформяне на кладенец в двора. Сочи, че наела строителна фирма, която да извърши
тези дейности. Поддържа, че предприела изграждане и оформяне на първия етаж от
къщата, с цел да го направи основен етаж за живеене. Сочи, че таванският етаж бил
променен в етаж за живеене с изграден санитарен възел и три самостоятелни стаи.
Поддържа, че през пролетта на 1995г. възложила на фирмата, която до момента
извършвала СМР в имота, да проектира и изгради басейн с отводнителна система и
помпено съоръжение и изграждане на сауна и складово помещение, била изградена и
механа. Твърди, че през лятото на 1996г. била излята плоча над изградения басейн с
обособено място за паркиране на автомобил, били построени и две стълбища, а през
лятото на 1997г. по възлагане на ищцата строителната фирма преустроила
съществуващото мазе под старата къща и построила до него друго помещение, били
изградени стая за масаж и санитарен възел. Сочи, че възложила проектиране и
изграждане на плътна ограда на дворното място от четирите му страни, изграждане на
навес от дървена конструкция до източната страна на сградата над басейна, а през
2002г. променила предназначението на помещението, в което се намирал покрития
басейн.
Ищцата твърди, че от 1994г. владее имота необезпокоявано и със съзнанието, че
владее за себе си. Сочи, че след смъртта на Ч. К., ответникът-негов син й се обадил и й
съобщил, че иска да продаде къщата и дворното място. Ищцата смята, че е собственик
на описаните подробно в исковата молба недвижими имоти, тъй като ги владее повече
от двадесет години.
В срока за отговор на исковата молба ответникът Ж. Й. К. оспорва изложените в
исковата молба фактически твърдения без да оспорва факта, че ищцата и баща му Ч. К.
са живели на съпружески начала в къщата на баща му. Твърди, че Ч. К. е придобил
през 1989г. дворно място с площ 297 кв.м, заедно с построената в имота масивна
жилищна едноетажна сграда с площ 45 кв.м, като към момента имотите били нанесени
в кадастралната карта като поземлен имот с идентификатор 68134.702.99 и сграда с
идентификатор 68134.702.99.1. Ответникът сочи, че след придобиването на имота баща
му започнал строителни дейности по преустройство, пристрояване и надстрояване на
съществуващата в имота къща. Твърди, че от множеството подадени жалби против Ч.
К. в администрацията на Район Слатина се установява, че именно той бил известен
сред съседите си като собственик на имота. Сочи, че обстоятелството, че баща му не е
прехвърлил имота на никого и че е смятал себе си за собственик на същия, се
установява и от подаваните от него декларации и молби за преустройство и
узаконяване на незаконните строителни работи, където изрично е посочвал себе си за
собственик. Поддържа, че имотът бил деклариран от баща му в данъчна служба като
негова собственост и именно той заплащал данъците върху него. Ответникът сочи, че
ищцата е заявявала, че няма претенции върху процесните имоти, а единствено иска
3
земеделски земи, включени в наследството на Ч. К..
Ответникът Ж. Й. К., на основание чл. 211 ГПК, е предявил против Е. Х. И.
насрещен иск с правно основание чл.108 ЗС-да се признае за установено по отношение
на И., че Ж. К. е собственик по наследство от баща си Ч. Г. К. на спорните недвижими
имоти-поземлен имот с идентификатор №68134.702.99 и сграда с идентификатор
№68134.702.99.1, както и да бъде осъдена Е.И. да му предаде владението върху тях. Ж.
К. е предявил против Е.И. и иск с правно основание чл. 59 ЗЗД - да бъде осъдена И. да
му плати сумата 12 821 лева-обезщетение за ползване на описаните имоти за периода
от 04.10.2016г. до 02.11.2017г., ведно със законната лихва от 03.11.2017г. до
окончателното плащане на сумата.
В насрещния си иск Ж. К. отново твърди, че е през 1989г. баща му Ч. К. е
придобил процесните имоти, като пристроил и надстроил намиращата се в дворното
място жилищна сграда. Сочи, че на 04.10.2016г. баща му починал и тъй като е негов
единствен наследник по закон собствеността върху имотите преминава върху него.
Твърди, че Е.И. упражнява фактическата власт върху имотите без да има основание за
това, поради което иска да бъде признато за установено, че той е собственик по
наследяване на спорните имоти, както и да бъде осъдена И. да му предаде владението.
Сочи, че тъй като И. го е лишила от правото да ползва имотите в периода от
04.10.2016г. до 03.11.2017г. иска тя да бъде осъдена да му плати обезщетение за
ползването за посочения период.
В срока за отговор на насрещната искова молба ответницата Е. Х. И. оспорва
предявените с нея насрещни искове като неоснователни. Твърди, че депозираните от
името на Ч. К. молби до началника на отдел „Архитектура и благоустройство”-Слатина
са изготвени лично от нея; че тя е организирала и финансирала лично извършените в
имота СМР. Е.И. сочи, че в случай, че съдът приеме, че насрещният иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД е основателен, прави евентуално възражение за прихващане със
същата сума, представляваща стойността на извършените от нея в имота подобрения,
евентуално представляваща сумата, с която се е увеличила стойността на имота;
претендира заплащане на сторените разходи по СМР и прави възражение за право на
задържане до заплащане на стойността на подобренията.
Със заявление от 16.03.2018г. Ж.К. оспорва твърденията, че Е.И. е извършвала,
описаните подобрения в имота, както и че е заплащала за тях. Оспорва направеното
възражение за прихващане с претендираните суми, както и възражението за
упражняване право на задържане върху процесните имоти до изплащане на
подобренията. Ищецът по насрещния иск е посочил, че с представените от Е.И.
договор за изпълнение на СМР от 21.05.1994г. и приемо-предавателен протокол от
08.12.1998г. се цели установяване на невярно обстоятелство-че са договаряни дейности
и заплащани суми, като е оспорил и достоверността на датите, посочени в договор за
изпълнение на СМР от 21.05.1994г. и приемо-предавателния протокол от 08.12.1998г.,
с твърдения, че тези документи са антидатирани и са били съставени за нуждите на
процеса. Сочи, че дори оспорените документа да са подписани от С. П. С.-управител на
„Просима” ЕООД, то те не са подписани през 1994г. и през 1998г., както е посочено в
тях.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на
чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
На 09.10.1989г. чрез договор за замяна на недвижим имот, оформен с н.а. №24,
4
том II, дело №458/1989г. на районен съдия при РС Своге, Ч. Г. К. е придобил
собствеността върху дворно място с площ 297кв.м, съставляващо имот пл.№ 99 в
кв.106 по плана на гр.***, местността „Подуене Редута“, заедно със застроената в него
масивна жилищна едноетажна сграда с площ 45 кв.метра.
Не се спори, че от 1994г. Ч. Г. К. е заживял на семейни начала с Е. Х. И.; че на
04.10.2016г. Ч. К. е починал и е оставил за свой наследник по закон сина си Ж. Й. К..
Не се спори, че ищцата е живяла в имота до смъртта на Ч. К.- 04.10.2016г., както и че
живее в него и към момента.
Установява се, че по кадастралната карта и кадастралния регистър, одобрени
със Заповед РД-18-138/24.07.2017г. на ИД на АГКК, че поземленият имот е с
идентификатор 68134.702.99, а сградата - с идентификатор 68134.702.99.1 на два етажа
с площ 85 кв.м.
От представените писмени доказателства е видно, че в периода от края на 1991г.
до 2001г. в имота са извършвани СМР по преустройство, надстрояване и пристрояване
на съществуващата жилищна сграда.
Представени в първоинстанционното производство са жалби от Д. Р. Т., живущ
в гр.*** на ул. „***” № **, депозирани на 04.12.1991г., на 20.08.1992г., на 29.12.1992г.,
на 16.07.1999г. и възражение от 17.08.2000г. с които се установява, че Д. Т., като съсед
на Ч. К. е изразявал недоволството и несъгласието си със започналата през 1991г.
строителна дейност в имота на съседа му К. на ул. *** № **. Д. Т. е твърдял, пред
кметския наместник на Столична община - район Слатина, че строителство на съседа
му К., който близо 10 години строи е незаконно и с тези си действия пречел на Танев.
В констативен акт от 20.03.1992г. на ОбНС-Оборище, констативен акт №80 от
21.08.1992г., съставен по реда на чл. 160 ЗТСУ и констативен акт № 86 от 16.09.1992г.,
съставен по чл.160 от ЗТСУ и акт № 120 на ОбНС-Слатина е посочено, че след
извършена проверка на строеж, собственост на Ч. К., е установено, че същият
извършва строежа без дадено петно за строеж, без одобрен архитектурен проект, без
разрешително за строеж и без протокол за строителна линия. Установява се от
цитираните констативни актове, че строителните дейности представляват пристройка
към съществуваща сграда и надстройка на таван; направен надзид 130 метра и
изграден тавански етаж.
С Акт №70 от 17.08.1995г. на СО-ТОА-Слатина е установено, че Ч. К. е
направил изкоп в собствения си двор на ул. „***” № ** и подпорна стена без одобрен
архитектурен проект и строително разрешение, с което е нарушил чл.37 от ЗТСУ.
В Акт №121 от 03.10.1997г. на СО-Район Слатина е посочено, че Ч. К. е
пристроил и надстроил собствена едноетажна къща и изградил на ниво сутерен басейн
в груб строеж без одобрен архитектурен проект и разрешение, с което нарушил чл.55
от ЗТСУ.
С наказателно постановление № 65 от 25.07.1995г. и наказателно постановление
№ 121 от 14.10.1997г., поради нарушение на чл. 37 и чл.55 ЗТСУ и на чл. 255 и чл. 224
ППЗТСУ, на Ч. К. са му наложени глоби.
Представени са молби от 26.09.1995г., от 05.06.1996г., от 12.01.2001г., от
06.03.2001г., с които Ч. К. е поискал от началника на отдел Архитектура и
благоустройство, Незаконно строителство да бъде разгледан и узаконен/одобрен
проектът му за преустройство на жилищна сграда в собствения му имот, да бъде
5
разгледан и одобрен проектът за ЧКРЗ и проект за заснемане и узаконяване на личната
му къща.
В първоинстанционното производство е допусната и приета съдебно-почеркова
експретиза, изготвена от вещото лице Л. К. Г.-експерт-криминалист. Според експерта
основният ръкописен текст и текстът долу „Взех 3 броя папки за съгласуване“ в копие
от молба от 26.09.1995г. от името на Ч. К. до Началника на „Архитектура и
благоустройство“ Незаконно строителство, както и основният ръкописен текст в копие
на Молба до Главния архитект на община Слатина от името на Ч. К. от 06.03.2001г. са
написани от Е. Х. И..
С данъчна декларация от 22.05.1998г. Ч. Г. К. е декларира процесните имоти
като собствени. От представената справка- опис на плащанията, издадена от СО, район
Слатина се установява, че в периода от 01.01.2012г. до 31.12.2016г. Ч. К. е плащал
данъците на имота си.
От приетата по делото нотариално заверена декларация от 02.03.2001г. се
установява, че на посочената дата Ч. Г. К. е декларирал, че преустройството на
собствената му къща е извършено преди 1997г.
С Акт за узаконяване №5/22.03.2001г., издаден от гл.архитект на район Слатина,
Столична община, изградените в имота пристройка, надстройка и басейн в груб строеж
на Ч. Г. К. са били узаконени.
Представен по делото е договор от 21.05.1994г. за изпълнение на строително
монтажни работи, според който Е. Х. И., като възложител е възложила на изпълнителя
„Просима”, с президент С. С. извършването на СМР със собствени на изпълнителя
сили и материали и за сметка на възложителя в имот, намиращ се на адрес гр.***,
кв.Редута на ул. „***” № **, собственост на Е.И. със срок на изпълнение до края на
1997г. за извършване на основаните работи, а довършителните работи-със срок до края
на 1998г. Според чл. 3.1.2 стойността на строителството-труд и материали е в размер
49 104 щатски долара.
Представен е и приемо-предавателен протокол от 08.12.1998г., сключен между
С. С. -президент на фирма „Просима“ и Е. Х. И., в качеството й на инвеститор на
строежа, според който инвеститорът е приел извършеното строителство и ремонти, а
изпълнителят е получил от Е.И. последната вноска в размер 9104 щатски долара. Тези
два документа са представени в нотариално заверени преписи от нотариус по
заместване К. Б., който на 16.10.2018г. е удостоверил верността на преписите, снети от
оригинал на частни документи, представени му от Е. Х. И..
Във връзка с оспорване датата на съставяне на двата документа в
първоинстанционното производство е допусната и приета съдебно-почеркова и
техническа експертиза, изготвена от в.л. В. В. Ц.- специалист в областта на
документните изследвания към НИКК-МВР.
Вещото лице след като се е запознало с материалите по делото и със
сравнителните образци, съдържащи се във ф.д. № 6802/1990г. на „Проксима” ЕООД,
заявления за издаване на документи за самоличност на С. П. С.о от 2000г., от 2005г., от
2010г. и от 2015г., с отпечатъците от печати на „Просима” ЕООД, полагани върху
различни документи в периода от 1990г. до 2000г., намиращи се във фирменото дело и
след като е използвало почерково и техническо изследване на документите е направило
извод, че подписите за „Изпълнител“ в договора от 21.05.1994г. и за „Приел“ в приемо-
предавателния протокол от 08.12.1998г. са положени от посоченото лице С. П. С..
6
Обяснило е, че тези подписи, не съответстват на подписите, полагани от лицето в
периода от 1994г. до 1998г., а съответстват на подписите, полагани от С. С. в периода
след 2010г. Според експерта отпечатъците от кръгъл печат, положени в договора с дата
21.05.1994г. и в приемо-предавателния протокол с дата 08.12.1998г. не съответстват на
отпечатъците от печатите на фирма „Просима“ ЕООД, полагани в периода от 1990г. до
2002г. в създаваните от нея документи и намиращи се във фирменото дело №680/1990г.
Вещото лице е посочило, че текстовете в двата документа са отпечатани с помощта на
един и същ лазерен принтер, като е установило, че в периода от 1994г. до 1998г. за
отпечатването на документи във фирма „Просима“ ЕООД са били използвани
механична пишеща машина и иглено-матричен принтер.
В обобщение, експертът е посочил, че на база експертното изследване договор
за изпълнение на СМР от 21.05.1994г. и приемо-предавателен протокол от 08.12.1998г.
не са създадени, подписани и подпечатани в периода, за който се отнасят, а са
създадени на по-късен етап, т.е. те са антидатирани.
В откритото съдебно заседание експертът Ц. е обяснил, че е извършил
микроскопско изследване, от което е установил тонер, характерен за лазерните
принтери, като тонерът използван за отпечатването на двата документа е един и същ.
Посочил е, че макар лазерните принтери да са патентовани преди 30-40 години и да са
били разпространени у нас, от подробно изследваните документи на „Просима” ЕООД
и пишещите средства, които дружеството е използвало в този период се установява, че
до 2002г. не са открити документи на фирмата, отпечатани с помощта на лазерен
принтер. Отново посочва, че дружеството е използвало за отпечатване пишеща
машина, а след 1998г. така наречения матричен принтер. Вещото лице е обяснило, че
няма как да отговори дали документите са отпечатани на друго място и да се установи
точната дата на отпечатване. Обяснил е, че в двата документа се наблюдават едни и
същи признаци на избледняване, които според него не се дължат на атмосферните
условия и на слънчеви влияния, а на дефект в печатащото устройство. Вещото лице е
посочило също, че тъй като не може да се установи стареенето на пастата, за да
отговори на задачата относно датата на съставянето на документите, е използвал
съпоставянето на почерка на едно от лицата, които го е подписало, както и е
изследвало използваните от фирмата печати. Експертът е обяснил, че в случая е
установено, че дружеството е използвало два печата-един в периода от 1994г. до 2000г.
и друг след 2000г., а този който е поставен под документите е трети вид печат.
Във връзка с оспорване от ищцата на заключението на съдебно почерковата и
техническа експертиза съдът е допуснал допълнителна съдебно-техническа експертиза
с искане да се установи на база стареенето на мастилата, с които са написани
текстовете в двата оспорени документа кой е приблизителният период – месец, година
на изготвянето им, а след анализ на хартията да се отговори преди 2007г. или след
2007г. са съставени и би ли повлияло на процеса на стареене на документите и как
различните въздействия на заобикалящата ги среда- слънчева светлина, температура,
влажност.
В допълнителното заключение, вещото лице В. Ц. е обяснило, че хартията
върху която са изготвени оспорените документи е с неизвестен произход и не
притежава уникални характеристики, от които да се направи извод за конкретен
производител и партида. Посочил е, че до момента няма общоприет, безспорен и
утвърден в криминалистичната практика метод за датиране на документи по
стареенето на материалите (хартия и пишещи вещества), използвани при тяхното
изготвяне, както и метод, свързан с изследване стареенето на тонери за лазерни
7
принтери. Предвид това вещото лице е посочило, че не може да отговори на
поставените въпроси.
В първоинстанционното производство е допусната и приета СТЕ, изготвена от
инж. Й. П. Н.. Вещото лице, след като е извършило оглед на място и се е запознало с
материалите по делото е посочило, че процесният имот представлява дворно място с
изградена къща с административен адрес: София, район Слатина, ул. „***” № **.
Обяснило е, че в първоначалното си състояние жилищната сграда е построена около
1924г. и е представлявала едноетажна постройка със сутеренен етаж и партер, с основи,
изградени от каменна зидария, стоманобетонна плоча, с пояси и тухлена зидария, с
дървена покривна конструкция. Посочено е, че при извършени СМР е било направено
преустройство в сутерена с подсилване на основите и разширение на юг със
стоманобетонова плоча към ул.Юндола; партерният етаж, разположен на ниво улица е
бил разширен на юг и югозапад към съществуващия калкан, който изцяло се покривал
от новопостроеното разширение, съдържащо кухненски и санитарен възел; бил
изграден тавански етаж с двускатен покрив, а в двора към сградата на ниво сутерен бил
изграден и басейн, който впоследствие бил преустроен в жилищно помещение.
Установено е, че към улицата е била изградена лятна кухня, санитарен възел в
пространството на басейна, като на изток от басейна била оформена стая със санитарен
възел с отделен вход. Вещото лице е посочило, че таванският етаж се състои от дневна
с кухненски бокс, спалня и една стая с прозорец към стълбищната клетка и санитарен
възел; че дограмата е от ПВЦ; че на втория етаж на спалнята и вратите са от ПВЦ,
останалата дограма е дървена, а върху плочата над басейна бил изграден навес от
дървена конструкция.
Според експерта строителството е започнало през 1992г. и е преминало през
четири етапа, според обясненията, дадени от Е.Х. по време на огледа и според
обяснителна записка от 03.03.2000г., изготвена от арх.З. Х.. Вещото лице е посочило,
че липсват точни дати на извършване на СМР. Обяснило е, че първият етап, извършен
в периода от 1991г. до 1994г. включва разширение и надстройка-пристройка партерен
етаж около 40 кв.м и надстройка тавански етаж около 89,25кв.м при стойност на СМР
84 250 лева; вторият етап е извършен през 1995г. и включва изкоп на басейн –
стойност 3 722 лева и подпорни стени на стойност 3286 лева; третият етап е през
1996г. - изливане на плоча над басейна и лятна кухня – стойност 4 400 лева и четвърти
етап – през 1997г. – изграждане стълбища към ниво - 2,40м, кофраж и декофраж,
армиране, бетониране за 956 лева, изграждане на дървен навес около 30кв.м за 2641,80
лева. Инж. Н. е изчислила, че общата сума на извършените СМР е в размер 99 255,80
лева, а повишената стойност на имота с извършените СМР е 258 000 лева. Изчислила е
също, че средно пазарната наемна цена на имота за периода от 04.10.2016г. до
02.11.2017г. е в размер 12 821 лева.
В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства.
Свидетелят В. С. С. твърди, че е съсед на Ч. К. в кв.“Редута“ и не му е известно
Е.И. да има имот в този квартал. Сочи, че двамата живеели заедно. Спомня си, че след
като Ч. се нанесъл в къщата започнал да прави нещо по нея и знае, че срещу него са
пускани жалби за това, че строи. Твърди, че къщата била много стара, на калкан, на
един етаж и в плачевно състояние-всичко било много старо и се нуждаело от ремонт.
Сочи, че около 1990г. Ч. се нанесъл в квартала, започнал ремонта, а след това се
запознал с Е. и тя се нанесла да живее при него, като тогава започнало по-мащабно
строене. Твърди, че бащата на Е. имал бетонов възел и бетона минавал през него, но не
знае кой плащал за ремонта.
8
Свидетелят А. К. П. твърди, че е съсед на Е.И. и доколкото му е известно, тя
през 1993г.-1994г. заживяла на семейни начала с Ч. К.. Сочи, че не знае подробности,
но му е известно, че всичко, което било направено в къщата било инвестирано от Е.И..
Твърди, че през 1994г. Ч. не работел. Сочи, че Ч. купил къщата, но смята, че главният
спонсор на строителството бил бащата на Е., защото се занимавал със строителство и
дори много неща били направени от него. Твърди, че в квартала се говорело, че
основната част от парите първо давала Е.. Сочи, че около 1994г. започнал да прави
покрива, първоначално бил 1,30м след това бил издигнат втори етаж за живеене.
Твърди, че като съсед не е пускал жалби срещу строителството, а жалби пускал
съседът М.. Свидетелят не може да каже кои СМР са извършени преди ищцата да
заживее заедно с К., но смята, че повечето неща са били изградени след 1994г. до към
2004г. Сочи, че за него двамата били едно семейство, добре живеели, нямали спорове,
като той общувал с тях един-два пъти в месеца. Твърди, че основно за къщата се
грижела Е. и че тя била стожера, като не му е известно какво е работела тя до 1994г., но
сочи, че след това работела във фирма, която се занимава със земеделие, а Ч. бил
музикант-свирил по корабите.
Свидетелят Г. Д. К. твърди, че е адвокат и познава Е. и Ж. от края на 2016г., тъй
като оказал съдействие на Ж. във връзка с наследствен проблем. Твърди, че ищцата се
свързала с Ж. и му съобщила, че след смъртта на баща му, в удостоверението за
наследници като единствен наследник фигурирала сестрата на Ч. К., която се опитвала
да продаде имота. Сочи, че тогава И. казала на Ж., че трябва да защити правата си като
наследник на баща си, тъй като в противен случай лелята, която живеела в Своге, щяла
да продаде имота. Свидетелят твърди, че именно по този повод Ж. пристигнал в София
и се провела среща с него, Е.И. и свидетеля, като на срещата И. не била предявила
претенции към собствеността на имота, а напротив - твърдяла, че лелята иска да
открадне имота и че Ж. трябва да запази правата си, като наследник на баща си.
Поддържа, че И. нямала никакви претенции относно къщата, единствено споменала за
някаква нива, по отношение на която имала интерес за земеделски начинания.
Свидетелят З. Н. Х. твърди, че е архитект и че с Ч. К. били приятели. Сочи, че
през 1992г.-1993г. К. искал да прави някои ремонтни дейности и се нуждаел от съвет.
Спомня си, че тогава К. нямал проект. Сочи, че към оня момент Ч. бил направил
ремонт на покрива, направил пристройка към съседите и това явно ги настроило
отрицателно, защото подавали жалби и сигнали. Твърди, че от общината идвали на
огледи и тогава свидетелят посъветвал Ч. да направи заснемане на онова, което е
направено, за да бъде узаконено. Сочи, че 1992г.-1993г. били много трудни в
строителството, защото нямало материали. Твърди, че посъветвал Ч., че всичко, което
имал намерение да прави, следвало да се оформи като проектна документация, която
да бъде внесена в общината и одобрена, а преди това всичко да се съгласува със
съседите, за да не му спират строителството. Сочи, че като архитект, направил няколко
такива разработки и въпреки, че непрекъснато Ч. разширявал и натрупвал различни
идеи, се съгласил да бъде направен проект. Свидетелят сочи, че направил проекта през
1993г., тогава бил пълноправен архитект. Твърди, че къщата била едноетажна с
таванско помещение, а Ч. искал да завиши нагоре, да вдигне над зида, за да станело
тип ателие, но не го направил поради възраженията на съседите. Сочи, че Ч. имал идея
да разшири къщата и да изгради басейн. Твърди, че основните неща станали през
1994г., когато вече заживеели заедно с Е.. Твърди, че лично Ч. извършвал някой от
ремонтните дейности защото умеел - сам зидал, направил кухненския бокс, като имал
двама-трима помощници, а ищцата се занимавала с дизайн, разбирала от пространства
и оформление. Сочи, че тя непрекъснато искала да знае какво се прави, как ще се
прави. Твърди, че басейнът бил направен през 1994г. и върху него имало навес. Спомня
9
си, че през 1994-1995г. Ч. извикал група работници, които имали ръководител и тогава
станало изливането на бетон за басейна, направили подпокривното пространство, което
било надзидано, за да бъде обитаемо, като по този начин се оформила дневната част
долу с кухня и горе-с пространство за спане. Свидетелят твърди, че от време на време
минавал през обекта, коментирали, но не е провеждал надзор за проектните решения,
които бил направил. Сочи, че неговият проект не бил одобрен, а по-късно Ч. направил
един цялостен проект, придвижвал си нещата и след 1996г.-1997г. имало вече одобрен
архитектурен проект. Свидетелят твърди, че съдържащите се по делото архитектурни
проекти, приложени от стр.42 до стр.40 са изготвени от него, че се е работело по тях,
но не му е известно дали са били одобрени. Сочи, че бил приятел с Е. и Ч. и за тези
проекти те не са му плащали.
В първоинстанционното производство е разпитан като свидетел и С. П. С.,
който твърди, че познава ищцата, която е дъщеря на негов дългогодишен приятел.
Сочи, че по молба на баща й през 1994г.-1995г.работил в къщата на ул. „Юндола”, в
която тя живеела. Твърди, че в този период бил управител на строителна фирма
„Просима“ ЕООД, която към онзи момент била държавна. Спомня си, че тогава
правили плувен басейн и оправяли огради. Твърди, че Е. и Ч. си оправяли документите
за надстрояване на къщата, защото таванските помещения трябвало да се направят като
жилища. Сочи, че преди неговата фирма да започне работа, някой друг правил някакви
строителни работи. Сочи, че обектът бил проблемен откъм проект, защото в движение
много неща се променяли във връзка с надстрояването, което се проточило във времето
около година-година и половина. Не си спомня колко работника са работили в обекта.
Твърди, че е работил по типов договор, като сочи, че договорът и протоколът,
съдържащи се в кориците на делото са подписани от него. Не си спомня дали това е
договорът, въз основа на който е работил, но сочи, че след като го е подписал, трябва
по него да е работил
При така установите факти Софийският апелативен съд прави следните изводи:
По иска с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК вр.чл.79 ал.1 ЗС.
За да се приеме, че едно лице е придобило по давност правото на собственост
върху недвижим имот, необходимо е съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС това лице да е
упражнявало фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато
повече от 10 години с намерението да свои имота и да се е позовало на изтекла в своя
полза придобивна давност. От цитираната разпоредба е видно, че за да настъпи ефектът
на давността като способ за оригинерно придобиване на правото на собственост,
упражняването на фактическата власт е необходимо, но не достатъчно условие. В
случая при липсата на спор между страните относно периода на осъществяваната от
Е.И. фактическа власт върху процесните имоти-от 1994г. до момента, е важно да се
установи намерението на И., като субективен елемент от фактическия състав на чл. 79
ЗС и дали тази фактическата власт тя е упражнявала за себе си или за собственика на
имота.
Владението, като фактическо състояние включва два елемента-обективен-
упражняване на фактическа власт и субективно отношение-намерение за своене на
вещта. В чл. 69 от ЗС е посочено, че се предполага, че владелецът държи вещта като
своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Държането също представлява
упражняване на фактическа власт, но фактическа власт, упражнявана за другиго.
Упражняваната от държател фактическа власт не може да доведе до придобиване на
собственост на имота по давност и доколкото държателят не демонстрира пред
собственика намерението си да свои имота.
10
В практиката на ВКС е дадено тълкуване, че след като веднъж фактическата
власт върху имота е установена като държане, колкото и време да продължи и каквото
и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе
до придобиване на собственост по давност. Само ако държателят промени намерението
си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна
давност. За да се приеме обаче, че е налице завладяване, е необходимо промяната в
намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително за
себе си да намери външен израз чрез действия, които недвусмислено да отричат
правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването
владението да не е установено по скрит начин (решение № 12/19.02.2014 г. по гр. д. №
1840/2013 г., ВКС, І ГО, решение № 115/28.10.2016 г. по гр. д. № 977/2016 г., II ГО).
В случая, от 1994г. до смъртта на Ч. К. през 2016г., той и Е. Х. И. са живели във
фактическо съжителство и И. е била допусната по тази причина в притежавания от К.
недвижим имот. Този извод е основан на признанията на ищцата, че от 1993г.-1994г. е
заживяла с К. на семейни начала и че по този начин е установила фактическа власт-
заживяла в имота, като съжител на собственика му. Е.Х. не доказа да е установила
фактическа власт на друго основание. Свидетелските показания еднозначно и
безпротиворечиво сочат, че И. е считала имота за свой дом, но не и за свое притежание.
Не могат да имат значението на анимус обичайните действия по управление на имота,
за каквито има данни по делото-интересът на И. към ремонтните дейности и идеите за
пространството, дизайна и обзавеждането им, съответни на добрата грижа, не могат да
бъдат квалифицирани като действия на своене. Въззивният съд намира, че оборването
на законовата презумпция, установена в чл. 69 ЗС е успешно проведено на първо
място, чрез установяване на факта, че И. е допусната в имота, заживявайки на семейни
начала с неговия собственик Ч. К.. Индиция, че ищцата не се е смятала за собственик
на имотите е и фактът, признат от самата нея в молба от 23.01.2018г. и установен по
делото от заключението на вещото лице Галов, че е помагала на Ч. К. да подготви
документите за узаконяване на собствената му сграда. Самото узаконяване на имота е
станало факт през март 2001г., поради което до този момент от страна на ищцата не е
имало манифестация на намерение за своене по отношение на собственика Ч. К..
Напротив, от обсъдените молби и декларации, подавани от Ч. К., както и от
строителните книжа, представени по делото, може да се направи категоричен извод, че
към момента на узаконяване на сградата, а и след това-до датата на смъртта си, Ч. К. е
считал себе си за собственик на имота, с което от друга страна се опровергават
твърденията на И., че К. „й подарява къщата и двора и тя да строи и да прави, каквото
иска с тях”. Безспорно се установи от показанията на свидетеля К., че след смъртта на
К. именно Е.И. е извикала в България сина му Ж.К. и му е помогнала да не загуби
наследствения си имот, информирайки го за намеренията и действията на сестрата на
починалия. Безспорно се установи по делото, че упражняването на фактическата власт
на И. е започнало под формата на държане, не се установи обаче в един по-късен
момент да е променено нейното намерение и то да е демонстрирано по начин, който да
стане достояние на всекиго и в частност на собственика на вещта, за да настъпи ефекта
на придобивната давност. САС намира, че по време на съвместното съжителство с Ч.
К., Е.И. е имала качеството държател на имота, тъй като по делото не се установи по
никакъв начин, тя да е демонстрирала, че е започнала да владее за себе си. Не се
доказаха едностранни действия или действия, извършени по съгласие на Ч. К., с които
Е.И. да е променила основанието, на което е упражнявала фактическата власт и да го е
превърнала в намерение за своене за себе си, нито са налице данни да е демонстрирала
подобно намерение по отношение на Ч. К. или пред всички останали. Дори да се
приеме, че след смъртта на К. ищцата И. е завладяла имота му, едва с подаване на
исковата молба на 29.03.2017г. тя е дала външна проява на намерението да владее за
11
себе си.
Предвид изложеното и поради недоказване на иска с правно основание чл. 124,
ал.1 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС, предявен от Е. Х. И. против Ж. Й. К., същият следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 108 ЗС:
За да бъде уважен иск по чл.108 ЗС, следва да са налице три кумулативни
предпоставки-ищецът да притежава право на собственост върху имота, предмет на
иска; имотът да се намира във владение или държане на ответника; ответникът да
владее или държи имота без основание. В тежест на ищеца е да докаже наличието на
първите два елемента от фактическия състав на чл.108 ЗС - че е собственик на
процесния имот по силата наследяване и че имотът се владее от ответницата И., а
ответникът следва да доказва основанието, на което владее или държи процесния имот.
По делото се обсъди вече, че на 04.10.2016г. Ч. К. е починал, като е оставил за
свой единствен наследник по закон сина си Ж. Й. К.. Няма спор, че към датата на
смъртта си Ч. К. е бил собственик на процесните недвижими имоти, придобити от него
през 1989г. с договор за замяна. След като по делото е категорично доказано
наследственото правоприемство, то е доказано и придобиването от Ж. Й. К. на правото
на собственост, на основание наследяване, на спорните имоти. Не се твърди, нито се
установява, Е. Х. И. да е наследник по закон или по завещание на Ч. К.. Установи се,
че И. не е придобила имотите по давност. Липсва спор, а и не са налице данни, Е.Х. да
е придобила по надлежния и установен от закона ред вещни права върху имотите-
право на собственост или ограничени вещни права-право на строеж, надстрояване
и/или пристрояване.
Няма спор, че от 1994г. до момента Е. Х. И. владее имотите и не се установи
правно основание за упражняването на това владение. Предвид изложеното искът по
чл. 108 ЗС, предявен от Ж. Й. К. предявен против Е.И. е основателен и следва да бъде
уважен.
По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до
размер на обедняването. Елементите на установения в чл.59 ЗЗД фактически състав са:
обогатяване на едно лице за сметка на друго и съответно обедняването на другото
лице; липса на основание за обогатяването и отсъствие на друга правна възможност за
защита на обеднелия.
В случая, ищецът претендира плащане на обезщетение за ползване на
собствения му недвижим имот, който ответницата Е.И. държи без правно основание.
Предпоставките за основателност на предявения иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД, които
следва да бъдат доказани от ищеца, са: през периода, за който се претендира
обезщетение, ищецът да е бил собственик на процесния имот, ответникът да е ползвал
същия имот и да е липсвало правно основание за ползването.
По безспорен начин се доказа по делото правото на собственост на ищеца по
отношение на процесните недвижими имоти, придобити от него по силата на
наследствено правоприемство от баща му Ч. К.. Установи се, освен че ищецът е
титуляр на правото на собственост върху имотите, така и обстоятелството, че
12
ответницата И. упражнява без основание фактическата власт върху тях, включително и
в периода от 04.10.2016г. до 02.11.2017г. Ответницата не твърди и не ангажира
доказателства, че е ползвала и ползва имотите на правно основание или, че притежава
права противопоставими на собственика. Не се твърди, нито се установява в процесния
период И. да е платила на Ж. К. нещо за ползването на имотите му, тоест налице е
обогатяване. Не се твърди, в патримониума на ищеца да е постъпвала сума, равняваща
се на цената за ползването на имотите за процесния период, т.е. налице е обедняване. В
конкретния случай обедняването и обогатяването са еднакви, доколкото сумата, с
която е обеднял ищецът е равна на сумата, която не му е платила ответницата.
Съдът, като взе предвид заключението на приетата по делото и неоспорена от
страните съдебно техническата експертиза, изготвена от инж. Н. намира, че искът на
Ж.К. с правно основание чл. 59 ЗЗД е основателен и следва да бъде за сумата 12 821
лева.
Що се отнася до въведените в условия на евентуалност възражение за
заплащане на подобренията, сторени в имотите и възражение за право на
задържане, САС намира следното:
Безспорно в случая е, че Е.И. не може да се определи като владелец на имотите-
добросъвестен или недобросъвестен, тъй като не се установи, както беше отбелязано,
че е упражнявала фактическата власт върху тях с намерението да стане техен
собственик. Установи се, че в периода от 1994г. до настоящия момент И. е държател на
имотите.
Съгласно ТР № 85 от 2.12.1968г. по гр. д. № 149/68 г. на ОСГК на ВС,
държателят на недвижим имот, който е извършил подобрения в него, не може да се
ползва от разпоредбите на чл. 71 и чл. 72 ЗС. Неговите отношения със собственика
относно извършените подобрения се уреждат в съответствие с договора между тях, а
при липса на договор - съобразно правилата за водене на чужда работа без
пълномощие или съответно неоснователно обогатяване.
По делото няма спор, а и се установи от събраните гласни доказателства и
заключението на СТЕ, изготвено от инж. Н., че от 1992г. до около 1997г. в имота са
извършвани строително-монтажни дейности, протекли на 4 етапа, като стойността на
извършените СМР е 99 255,80 лева, а тези СМР са увеличили стойността на имота на
258 000 лева.
По делото не са представени надлежни писмени доказателства, с които да се
установи плащане от страна на И. на конкретен обем СМР, отговарящи на СМР, с
които е осъществен ремонтът, пристрояването и надстрояването на процесния имот.
Нито един от разпитаните свидетели не установява категорично, че ищцата е плащала
за СМР или че с личен труд е осъществила процесния основен ремонт. Свидетелят С.
изрично сочи, че не знае кой е плащал за ремонтните дейности; свидетелят Симеонов
също не сочи кой е плащал за ремонта. Твърденият от свидетеля Х. интерес на ищцата
по отношение на СМР и желанието да знае какво се прави в имота, по никакъв начин
не доказва извършвани от нея СМР или плащането им. Единствено свидетелят А. П.
твърди, че „му е известно, че всичко, което било направено в къщата било инвестирано
от Е.И.“ и че „се говорело в квартала, че И. е главният спонсор”, както и е
предположил, че бащата на И., който се занимавал със строителство я подпомогнал
финансово. Няма ангажирани други доказателства, които надлежно да удостоверяват,
че И. е финансирала процесните СМР. Представените по делото в нотариално заверени
преписи договор за изпълнение на СМР от 21.05.1994г. и приемо-предавателен
13
протокол от 08.12.1998г., според който И. е платила сумата 9104 щатски долара за
извършени от фирмата изпълнител ремонтни дейности бяха надлежно оспорени от
Ж.К. и по отношение на тези два документа категорично се установи, че макар и
подписани от управителя на „Просима” ЕООД, не са били съставени в периода, за
който се отнасят - 1994г., съответно 1998г. и че са антидатирани (заключението на
вещото лице Ц.). Предвид това не може да се приемат за доказани твърденията на
ищцата, че е заплащала в периода от 1994 до 1998г. осъществяваните тогава ремонтни
дейности.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че по делото не е направено
възражение, че Х. не е платила подобренията, както и че не е разпределена
доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че И. е разполага с
парични средства в процесния период, с които да плати строителството.
Още с отговора на исковата молба Ж. К. е оспорил изложените в исковата молба
твърдения, включително и тези, че И. е осъществила ремонта в процесния имот и е
плащала за извършване на СМР. Подобно оспорване – че ищцата не е плащала за
ремонта е направено и със заявлението от 16.03.2018г., с което Ж. К. е взел становище
по направените от И. възражения за заплащане на подобрения, за право на задържане и
за прихващане, а с протоколно определение от 29.05.2018г. съставът на СГС изрично е
указал на И., че следва да докаже извършване на съответните разноски и подобрения,
датата към която са извършени, обстоятелствата, при които са извършени и размера им.
Обсъденият приемо-предавателен протокол от 08.12.1998г., в частта, в която е
посочено, че Симеонов е получил от И. сумата 9104 щатски долара за извършени
ремонтни дейности представлява разписка, поради което е частен свидетелстващ
документ, който се ползва с материална доказателствена сила само когато
удостоверява неизгодни за издателя си факти. Материалната доказателствена сила на
частния свидетелстващ документ, за разлика от материалната доказателствена сила на
официалния свидетелстващ документ, няма обвързващо съда действие. Само
формалната доказателствена сила на всички частни документи е обвързваща съда
относно авторството, щом са подписани, а в хипотезите на чл. 181 ГПК и относно
достоверната дата за трети лица. Частните свидетелстващи документи като неползващи
се с обвързваща съда материална доказателствена сила се преценяват от съда по
вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства по делото. Именно затова, ако
бъдат оспорени удостоверените с частен свидетелстващ документ факти, последните
подлежат на доказване по общите правила на ГПК -чл. 153, чл. 154 и чл. 155 ГПК. Ж.
– С. К. е оспорил своевременно освен датата, така и удостоверения в разписката факт
на плащане от Е.И. на посочените суми за ремонт, чрез твърдението си, че И. не е
възлагала ремонтни дейности, нито е плащала за тях. При такова оспорване на
процесния частен свидетелстващ документ, който удостоверява изгоден за издателя му
– Е.Х. факт (протокола е подписан и от нея) и поради което не разполага с материална
доказателствена сила, удостовереният в документа факт-плащане на ремонтни
дейности, подлежи на доказване от И., чиято е доказателствена тежест, по общите
правила на ГПК и както й е указано от съда - чрез пълно и главно доказване с други
допустими по ГПК доказателствени средства, вкл. гласни доказателства. Както вече се
посочи, освен че не са представени други писмени доказателства за извършеното
плащане, доказателствената сила на процесната разписка е останала неподкрепена и от
обсъдените гласни доказателства. Поради изложеното, не може да се приеме, че
процесният документ, съгласно чл. 77 от ЗЗД удостоверява плащане от страна на Е.И.
за извършените ремонтни дейности.
14
Правото на задържане представлява правомощие на добросъвестния владелец,
обезпечаващо правото му да получи дължимото от собственика на вещта обезщетение
за извършените подобрения, като отправи до съда искане предаването на владението да
бъде обусловено, т.е. да бъде поставено в зависимост от изпълнението на задължението
за изплащане на това обезщетение. Това право има акцесорен характер-то съществува
само и доколкото съществува правото на обезщетение за подобренията и се намира в
пълна зависимост от основателността на вземането, което обезпечава.
Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 3 от ЗС правната възможност да задържи
имота до заплащане стойността на подобренията е предоставена само на
добросъвестния владелец, респ. на приравнения такъв в хипотезата на чл. 74, ал. 2 от
ЗС. Разпоредбите не се отнасят до лица, които не упражняват владение. В този смисъл
е решение № 83/31.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2509/2017 г., ІІ ГО. Анализът на
събраните по делото доказателства сочи, че през периода от 1994г. до датата на
предявяване на исковата молба Е. Х. И. е имала качеството държател на имота. В този
случай тя не се ползва от защитата по чл. 72, ал. 3 от ЗС, а може да упражни правата си
срещу собственика на имота в хипотезите на неоснователното обогатяване. Предвид
това и с оглед недоказване на извършвани от И. разходи във връзка с ремонта на
процесния имот посочените две възражения следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
По възражението за прихващане на ответницата Е. Х. И.:
Прихващането е способ за погасяване на еднородни вземания, следователно то е
факт от обективната действителност, който би могъл да се реализира както преди
процеса, така и в неговия ход, а също и с помощта на процеса. Както е посочил
съставът на СГС фактическият състав на правото да се извърши прихващане по чл.103,
ал.1 ЗЗД включва: съществуването на две действителни вземания (задължения);
вземанията да са насрещни; двете вземания да имат за предмет пари или еднородни и
заместими вещи; вземането на страната, която прихваща (активното вземане) да е
изискуемо и ликвидно. Ликвидно е вземането, по което няма спор между страните по
материалното правоотношение, както и установеното с влязло в сила съдебно решение
вземане.
Възражението за прихващане е процесуално действие, с което ответникът се
защитава срещу иска. То въвежда нов предмет в процеса, конститутивно е и за
упражняването му е необходимо изрично изявление. Аналогично е по своята
характеристика на насрещния иск, макар да не се предявява с искова молба; негов
предмет е едно спорно материално право (индивидуализирано с правопораждащи
юридически факти, петитум и страни), по което се формира сила на присъдено нещо.
Възражението за прихващане по естеството си винаги е евентуално – то се разглежда
доколкото съдът признае за основателно вземането на ищеца по иска.
Ако насрещното вземане е спорно, съдът установява съществуването, както на
главното, така и на насрещното вземане, компенсируемостта между тях и след това
извършва прихващане, чийто ефектът се проявява след влизане в сила на решенето.
Когато искът на ищеца е основателен, но съдът достигне до извод, че активното
вземане не съществува или не е изискуемо, то той следва да постанови решение, с
което да отхвърли възражението за прихващане.
В случая ответницата по насрещните искове Е.И. е направила възражение за
прихващане на претенцията на Ж. С. К. с правно основание чл. 59 ЗЗД за обезщетение
за лишаването му от правото да ползва имота със сумата 12 821,65 лева, част от
15
стойността на разходите, които е направила за ремонтни дейности, евентуално със
сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на извършените от нея
подобрения.
Посочи се вече, че в процеса не беше установено по категоричен начин, че
направените в периода след 1992г. подобрения, преустройства, надстроявания и
пристроявания в процесния имот са заплащани от Е. Х. И., поради което същата няма
вземане за извършените ремонтни дейности и възражението й за прихващане е
неоснователно.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с изводите на първоинстанционния
съд, поради което атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, жалбоподателката следва да бъде осъдена да плати на
Ж.К. сумата 2 500 лева за заплатеното от него адвокатско възнаграждение за защита
във въззивното производство. САС намира за неоснователно направеното от
процесуалния представител на жалбоподателката възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на адвоката на въззиваемата страна. С оглед
материалния интерес на спора, броя на предявените искове и направените възражения,
процесуалните действия извършени от защитата на Ж. С. К. в производството пред
САС съдът намира, че уговореното и платено адвокатско възнаграждение на адв.Т. в
размер 2 500 лева за защита по въззивната жалба на Е.И., не е прекомерно. САС смята,
че този размер съответства на действителната фактическа и правна сложност на
делото, на усилията положени от защитата на въззиваемата страна при упражняването
на процесуални права и на минималния размер, посочен в чл.7, ал.2 от Наредбата № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.05.2020г., постановено по гр.дело № 3937/2017г. на
Софийския градски съд, ГО, 22 състав.
ОСЪЖДА Е. Х. И. да плати на Ж. –С. Й. К. сумата 2 500 лева – разноски,
сторени във въззивното производство за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД, при предпоставките на чл.280 от ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16
17