Р Е Ш Е Н И Е № 260311
04.03.2021г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД - VII граждански състав
На 09.02.2021г.
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието
прокурора Йорданка Тилова и секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа
докладваното от съдия Ст.Михова
в.гр.дело №193 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение
№260229/31.08.2020г. и решение №261801/ 21.12. 2020г., постановени
по гр.д.№7589/2020г. по описа на РС-Пловдив, е допуснато настаняване по съдебен ред
на детето Дейзи-Наталия Е. Бассони с ЕГН: **********, родена на ***г. от майка-
Г.Г.П. с ЕГН: ********** и баща- Е. Б., роден на ***г., в семейството на роднини-
Р.П. /баба по майчина линия/, с адрес в гр. Пловдив, ул. „***, за срок от една
година , като е оставено без уважение искането на майката Г.Г.П. с
ЕГН: **********, за определяне на режим
на лични отношения с детето Д.-Н. Е.Б., с ЕГН: **********.
Недоволна
от така постановените решения е останала жалбоподателката Г.Г.П.,
с ЕГН: **********, която в подадените
въззивни жалби оспорва изводите на първоинстанционния съд, че са налице
условията за настаняване на детето извън
семейство. Искането до въззивния съд е за оставяне без уважение молбата на Дирекция ”Социално подпомагане” , за настаняването по съдебен ред на детето в
семейството на неговата баба, евентуално намаляване на срока , за който е
предприета мярката за закрила , а в случай,че съдът приеме , че същата е
подходяща, то да определи режим на лични отношения на майката с детето.
В
законоустановения срок Дирекция „Социално подпомагане” –гр.Пловдив не е падала отговор на въззивната жалба.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивните жалби са допустими, подадени са от надлежна страна в законния едноседмичен срок по ЗЗДет., срещу подлежащи на обжалване валидни и допустими съдебни решения, разгледа въззивните жалби по същество.
Съдът е сезиран
с молба с правно основание чл.26,ал.2 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 2 във вр. с
чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет., подадена
от Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) - Пловдив, с искане до съда за постановяване спрямо малолетното дете Д.-Н.
Е. Б. с ЕГН: **********, мярка за закрила чрез настаняването му в семейството на бабата
по майчина линия Р.П., за срок от две години или по преценка на съда с оглед
спазване на интересите на детето.
От представения социален
доклад, на основание чл.26,ал.3, т.1 от ЗЗДет. и приетите в първоинстанционното производство
писмени доказателства , е документално
установено , че детето Д.-Н. Е.Б.,
с ЕГН: **********, е родено от фактическото съжителство на Г.Г.П.
и Е.Б.- италиански гражданин. След раздялата на родителите, детето е останало
да живее при майката и да се отглежда от нея. ДСП-Пловдив е започнала работа по
случая на 13.07.2018г., поради многократно подавани сигнали от съседи на
майката, с твърдението , че отглежданото от нея дете е в риск, тъй като в дома на майката се наблюдава постоянно
текучество от посетители по всяко време на
денонощието, в присъствието на детето.След
започване на работа на ДСП- Пловдив, майката на детето била насочена да ползва
социална услуга за надграждане на родителския капацитет, като социални
работници от ОЗД периодично извършвали посещения в дома й. През периода на двугодишната работа на
специалистите от социалната услуга не е
наблюдаван напредък относно адекватното отглеждане и възпитание на Д.-Н..
Детето закусвало с пържени картофи и пица. Използвало биберон въпреки видимата
деформация на предните зъби. Било записано и посещавало детско заведение, като
майката срещала трудности при воденето на детето . По информация на персонала
на детското заведение, детето било неспокойно, понякога плачело при обедния
сън, случвало се да си скубе косата . Относно доходите си майката на детето споделила пред социалните
работници, че разчита на приятел от Турция, както и че работи в масажно студио,
заедно със своя приятелка. Заявила, че получава финансова помощ от приятели
срещу почистване и други услуги. Към момента нямало данни за извършвани
сексуални действия от страна на Г.П., в присъствието на дъщеря й Д.- Н., нито данни за извършено престъпление на
основание чл. 149 от НК или по чл.182,
ал.1 от НК. При посещение на жилището, в което се отглежда детето било
установено от социалните работници, че се състои от кухня, всекидневна, детска
стая и санитарно помещение, с оскъдна мебелировка. Стените във всекидневната
стая били изрисувани с пастели и бои, мебелите и телевизора с лак за нокти,
пода - силно замърсен. Майката не оказвала нужния контрол върху поведението на
детето и то можело да прави всичко, което си поиска – да пие само сироп за
кашлица, да се цапа с лак за нотки, да разсипва брашно и захар по пода. Детето
живеело при незадоволителни хигиенни условия и дневен режим, неподходящ за
възрастта му. През месец май 2020 г. в
ОЗД - Пловдив постъпил сигнал от Р.П. - баба на детето по майчина линия, с
който било съобщено, че на 16.05.2020 г. открила дъщеря си в къща за гости в
гр. Пловдив в неадекватно състояние, вследствие употреба на алкохол и била извикана
спешна помощ. По време на прегледа на лекарите, Г.П. се държала буйно,
неадекватно и отправяла ругатни.
Изслушана непосредствено пред
първоинстанционния съд, майката на детето- Г.П. изразява желание и готовност да се грижи и отглежда
дъщеря си. Заявява, че съжалява и се разкайва за поведението си. Твърди, че има приятел в Европейския парламент, който й
изпраща пари за отглеждането на детето, както и друг сериозен приятел, който
живее в Неапол и също като бащата на детето е италианец, което обстоятелство счита, че е в
негов интерес.
Бабата на детето по майчина линия Р.П. при
изслушването си заявява готовност да се грижи и отглежда детето. Споделя пред
съда, че се наложило да предприеме мерки за настаняване на детето, тъй като
майката приемала алкохол, контактувала с много по-възрастни мъже и неглижирала
детето. Била агресивна и се държала грубо, което наложило и необходимостта да
сезира органите на реда и да се снабди с ограничителна заповед спрямо майката и
ограничаване на свижданията й с детето. Твърди, че при нея детето се чувства
добре, има изградени навици и дневен режим, получава необходимите грижи и
внимание и се чувства спокойна.
В писменото си становище, бащата сочи , че не е в състояние да се грижи и отглежда детето си. Счита,
че детето е поставено в риск ако остане за отглеждане при майката, тъй
като същата е психически неустойчива и грижите, които полага спрямо него са неадекватни, а поведението й е
неподходящо, неприемливо и неморално.Твърди, че
са налице данни , че е осъществявала дейност като проститутка , осъждана
е по реда на ЗЗДН за домашно насилие осъществено спрямо него и детето,
задържана е й в полицейски управления.
Със Заповед № ЗД/Д-РВ-0777/ 22.05.2020 г. на
Директора на ДСП- Пловдив, детето
временно е настанено по административен ред в семейството на бабата по майчина
линия, до произнасянето на съда с решение.
Налице е й
висящо производство по ЗЗДН по гр.д.№6637/2020г. по описа на РС-Пловдив, като
на основание чл.18 ЗЗДН на Г.П. е
забранено да приближава детето и неговата баба Р.П..
За да уважи
молбата за настаняване на детето Д.-Н. Е. Б. в семейството на бабата по майчина
линия, първостепенният съд е приел, че
тази мярка се налага, за да се избегне риск за интересите на детето. Посочил е
, че майката действително декларира готовност и желание да отглежда детето си и
въпреки затрудненията и пропуските при възпитанието и изграждането на адекватен
за възрастта на детето режим и битови условия за това, които е срещала до този
момент, същата е предприела необходимите стъпки за
реинтеграция на Д.-Н.. Процесът на
реинтеграция от своя страна изисква време, през което тези новонастъпили
обстоятелства да се изследват от социалните служби и при положително становище
за родителския капацитет и условията в дома на майката, да се пристъпи към
прекратяване на действащата мярка на закрила. През този период от време, в
интерес на детето е да се осигури за него сигурна, спокойна и безопасна среда
за развитие. Бабата на детето- Р. П. осигурява всичко необходимо към настоящия
момент за внучката си и под нейните грижи детето се развива отлично. По така
изложените съображения е посочил, че мярката на закрила следва да се допусне за
един по-кратък срок от една година, през който да се работи за процеса на
реинтеграция на детето.
Настоящата инстанция,като взе предвид
всички събрани по делото доказателства, както и представения социален доклад
изцяло възприема изводите на ПРС, че са налице основанията за настаняването на детето извън биологичното му семейство. Желанието
на майката да се грижи за дъщеря си си е необходимо, но не и достатъчно условие.
Съгласно
разпоредбата на чл. 125 от СК,
родителите имат задължение да се грижат за физическото, умствено, нравствено и
социално развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и
имуществени интереси. Родителите отглеждат детето, формират възгледите му и
осигуряват образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с
нуждите и наклонностите на детето с цел израстването му като самостоятелна и
отговорна личност. За да бъде счетено, че родителят би могъл да полага
адекватни грижи за детето, следва да се установи възможността за комплексно
изпълнение на всичките задължения, които той има спрямо детето. Следва да се
има предвид също, че изпълнението на задълженията на родителя спрямо детето се
дължи постоянно. Интересите на детето са определящи, поради което от тях следва
да се ръководи съда при преценката по Закон за закрила на детето.
Настоящата
инстанция изцяло възприема изводите на ПРС, че към настоящия момент майката Г.П.
не е в състояние да полага адекватни
грижи, както и с оглед ниската възраст на детето, род на 27.07.2016 г. За
осъществяване на адекватна родителска грижи се изисква не само желание от
страна на родителя, но и родителски капацитет и емоционална зрялост. Липсват
доказателства, от които може да се направи извод, че майката е в състояние да полага постоянна,
непрекъсната и адекватна родителска грижа.В тази връзка по делото е категорично установено, че тя е емоционално нестабилна, непостоянна в
грижите спрямо детето, като неглижира
физическите и емоционалните му потребности. При тези данни по делото в интерес на детето е да бъде предприета
мярка за закрила чрез настаняването му в семейството на бабата по майчина
линия Р.П., за срок от една година.Този
срок съдът счита за достатъчен, за надграждане на родителския капацитет на майката,
промяна в отношението й към своите родителски отговорности и през който
период в дома на бабата ще се осигури на детето спокойна и безопасна среда за развитие.
Предвид
изложеното първоинстанционното решение в
частта, в която е допуснато настаняване по съдебен ред на детето Д.-Н.
Е. Б., в семейството на роднини- Р.П., баба по майчина линия, за срок от една година, е правилно и следва
да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал.1 от
Закона за закрила на детето приемното семейство и семейството
на роднини или близки са задължени да дават сведения на родителите за детето и
да им съдействат за личните им отношения с него. Ако такива отношения са в
интерес на детето, районният съд се произнася по техния режим с определение.
В процесния случай районният съд е отказал да определи режим на
лични отношения на майката с детето, поради висящо производство
по реда на ЗЗДН.
Въззивният съд намира този извод за неправилен, като приеме , че висящото
производство по ЗЗДН не е основание за
постановяване на отказ за определяне на такъв режим, като счита, че същият ще
съдейства за укрепване на отношенията на детето с майката.Последната не е
лишена от родителски права, в който случай
също има право на режим на свиждане с детето си.Същевременно същият ще
се изпълнява на територията на ДСП-Пловдив, в присъствието на социален работник
, поради което сигурността и интересите на детето ще бъдат охранени.
С оглед на горното и при очевиден интерес за всяко дете, да изгради и
съхрани емоционалната връзка с родителя
си, на основание чл.33 от ЗЗДет. следва да бъде определен режим на отношенията
между тях: всяка
първа и трета сряда от месеца от 09. 00ч. до 11. 00ч. на територията на Отдел „Закрила на детето“
при ДСП-Пловдив, в присъствието на социален работник.
Предвид изложеното, Пловдивският
окръжен съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение №261801/ 21.12.2020г. , постановено по гр.д.№7589/2020г. по описа на РС-Пловдив, с което е оставено без уважение искането на майката Г.Г.П. с ЕГН: **********, за определяне на режим на лични отношения с детето Д.-Н. Е.Б., с ЕГН: **********, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на майката Г.Г.П. с ЕГН: **********, с детето Д.-Н. Е.Б., с ЕГН: **********: майката има право да вижда детето : всяка първа и трета сряда от месеца от 09. 00ч. до 11. 00ч. на територията на Отдел „Закрила на детето“ при ДСП-Пловдив, в присъствието на социален работник,като Р.С.П. следва да осигури присъствието на детето в посоченото време и място.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №260229/31.08.2020г.,
постановено по гр.д.№7589/2020г. по описа на РС-Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/