РЕШЕНИЕ
№ 19949
гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В. Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от В. Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20231110113697 по описа за 2023 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от З. „Б. В. И. Г.“
ЕАД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П.“ № 5,
представлявано от Н. Ч. и Т. И., чрез пълномощника адв. А. С., срещу „ЗД Е.”
АД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр.С., район И., бул. „Х. К.”
№ 43, представлявано от Й. Ц. и Е. И.
Предявен е регресен осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал.1, т.1
от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на сумата 2
785.06 лева /две хиляди седемстотин осемдесет и пет лева и шест стотинки/,
представляваща сбора от ½ от изплатеното от страна на ищеца и
невъзстановено от страна на ответника застрахователно обезщетение за
причинени имуществени вреди по щета № 470422222259019, образувана
поради претърпяно ПТП на 28.10.2022 г. по пътя от гр. И. към с.Ч., както и
обичайните разноски за неговото определяне /ликвидационни разноски/,
ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на депозиране
на исковата молба, а именно 16.03.2023 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба са налице твърдения, че на 28.10.2022 г., по пътя от гр.
И.към с.Ч. В. Ц. Ю., управлявайки лек автомобил с марка и модел „С. С., с рег.
№ С.. – Превозно средство А, поради недостатъчно добро владеене на
автомобила и несъобразяване с пътната обстановка при изпреварване,
реализира ПТП с движещия се в същото пътно платно и в същата посока лек
автомобил с марка и модел „М. Е 220“, с рег.№ ..., управляван от Н. С. И., ЕГН
********** – Превозно средство Б, предприемащ завиване наляво, като са
1
нанесени имуществени вреди в лявата странична част на автомобила,
посочени в приложен към исковата молба опис на претенция с реф.№ 51-
06000-1793/22/31.10.2022 г. По съгласие на двамата водачи, за настъпилото
ПТП е съставен двустранен констативен протокол от 28.10.2022 г., като се
твърди, че В. Ц. Ю., в качеството си на водач на Превозно средство А, е
заявила вината си за настъпване на процесното ПТП.
В исковата молба се твърди, че към датата на събитието, С. Н. С., в
качеството си на собственик на увредения автомобил „М. Е 220“, с рег.№ .,
управляван от Н. С. И., е имал за автомобила сключена имуществена
застраховка “Каско стандарт” със ЗЕАД „Б. ВИЕНА I. Г.“ ЕАД, със
застрахователна полица № 4704220500002854, със срок от 06.09.2022 г. до
05.09.2023 г., с покрит риск „Пълно Каско“. В тази връзка поради настъпилото
събитие и на основание нанесените вреди, в ЗЕАД „Б. В.И. Г.“ ЕАД, в
качеството му на застраховател по имуществена застраховка, е постъпило
заявление, с което се иска изплащане на застрахователното обезщетение по
покрит от застраховката риск, а именно за претърпените имуществени вреди
по автомобил „М. Е 220“, с рег.№ ..., в резултат на което е образувана щета №
470422222259019. Твърди се, че във връзка с образуваната щета, са били
събрани всички необходими документи за определяне на обезщетение,
приложени към исковата молба, като са съставени и два броя описи на
претенция по щета с реф.№ 51-06000- 1793/22/31.10.2022 г. с описание на
имуществените вреди, стойността на същите от които била изчислена в опис-
заключение и били направени снимки. По щетата с доклад е одобрено за
изплащане застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 5
520,12 лв.
Налице е твърдение, че с преводно нареждане от 11.11.2022 г., ЗЕАД „Б.
В. И. Г.“ ЕАД е заплатило на собственика на увредения автомобил сума в
размер на 5 520,12 лв., определена като обезщетение и представляваща
действителната стойност на причинените имуществени вреди по автомобила,
като по този начин дружеството, на основание чл. 386 във вр. с чл. 400, ал.1 от
КЗ, е изпълнило задълженията си като застраховател по имуществена
застраховка за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди при претърпяното ПТП.
Ищецът твърди, че към датата на горепосоченото ПТП, виновният за
произшествието водач е имал сключен договор за „Гражданска отговорност”
със ЗД „Е.” АД, с полица № BG/07/122002449511, която е била валидна от
18.08.2022 г. до 17.08.2023 г., видно от протокол за ПТП и от справка от базата
данни на Гаранционен фонд, приложени като доказателства към исковата
молба.
С обща регресна покана № 07459/05.12.2022 г., ведно с конкретна покана
и представена щета в оригинал, ищецът е поканил ответника да заплати
доброволно дължимата сума в общ размер на 5 545,12 лв., представляваща
сбор от изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 5 520,12 лв. и
2
ликвидационни разноски в размер на 25 лв. Твърди се, че с приложено в
исковата молба нарочно писмо-уведомление с изх.№ РГ-014- 35430/2/23г.,
ответникът е отказал на ищеца да възстанови дължимата сума.
В тази връзка, след преразглеждане на претенцията и като отчита
съпричиняване на водача Н. И., управлявал застрахования при ищцовото
дружество лек автомобил с рег.№ ..., ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД е приел, че
регресната му претенция следва да бъде намалена до сума в размер на 2
785,06 лв., представляваща сбора от ½ от изплатеното застрахователно
обезщетение в размер на 2 760,06 лв. и ликвидационни разноски в размер на
25 лв.
Налице е твърдение, че към момента на подаване на исковата молба,
ответникът не е изплатил посочената дължима сума, в резултат на което
ищецът моли същият да бъде осъден да му заплати сума в размер на 2 785,06
лв., представляваща сбора от ½ от изплатеното застрахователно обезщетение
за причинени имуществени вреди по щета № 470422222259019 в размер на 2
760,06 лв. и ликвидационни разноски в размер на 25 лв., ведно със законната
лихва върху цялата сума, считано от дата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и присъждане на направените съдебно-
деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника „ЗД Е.” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.S., район И., бул. „Х. К.” № 43, представлявано от Й. Ц. и Е. И., с който
отговор оспорва предявените искове, като счита същите за неоснователни.
Ответникът не оспорва наличието на валидно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил с
марка и модел „С. С.“, с рег.№ С..
Потвърждава, че във връзка с твърдяното събитие, до „ЗД Е.” АД е била
изпратена покана по регресна претенция за сума в размер на 5 545,12 лв. от
страна на ищеца. Изплащането на претендираната от ищеца сума в пълен
размер е било отказано от ответника.
Оспорва твърдения от ищцовото дружество механизъм за реализиране
на събитието, кат твърди, че процесното ПТП е настъпило единствено поради
поведението на водача на лек автомобил с марка и модел „М.Е 220“, с рег.№
..., който е нарушил разпоредбите на чл. 25 и сл. от ЗДВП, поради което
единствен следва да носи отговорност за настъпване на твърдяното събитие. В
случай че се установи принос на водача на лек автомобил с марка и модел „С.
С.“, с рег.№ ...., при условията на евентуалност твърди, че същият принос е
незначителен.
Ответникът прави възражение, че твърдените вреди по лек автомобил с
марка и модел „М.Е 220“, с рег.№ .... са в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. Счита, че размерът на изплатеното обезщетение,
претендирано от ищеца, е прекомерно завишено и не отговаря на средните
пазарни цени.
3
Твърди, че към датата на събитието процесното МПС „М. Е 220“, с рег.
№ ... е било в експлоатация за период от около 5 години, като счита, че не са
ангажирани доказателства същото да е било в гаранционни условия, както и
доказателства, че превозното средство е било ремонтирано, като стойността
на ремонтните дейности отговаря на претендирания от ищеца размер на
изплатеното обезщетение. Счита, че видно от представените доказателства,
посоченото обезщетение е било определено по експертна оценка, като не е
бил начислен и заплатен ДДС, в резултат на което необходимата стойност за
възстановяване на процесното МПС не следва да се взима с включен ДДС, тъй
като такъв не е бил заплатен от ищеца. Претендира разноски.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически
твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с иск с
правна квалификация чл. 411 от КЗ.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност твърденията на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено
следното от фактическа страна:
С Определение № 17726/18.05.2023г. съдът е отделил за безспорни в
отношенията между страните и ненуждаещи се от доказване в процеса
следните обстоятелства - наличието на принос на водача на МПС „М. Е 220“, с
рег.№ ... за настъпване на процесното ПТП и причинените вреди по
превозните средства в размер на ½ от първоначално претендираната сума на
изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 5 520,12 лв., както и
установеното наличие на застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС „С. С.“, с
рег.№ С...
Според разпоредбата на чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят
на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". В конкретния
случай спорно по делото е какъв е действителният механизъм на
произшествието и по чия вина е настъпило то, както и действителният размер
на причинените вреди по лек автомобил „М. Е 220“, с рег.№ ....
В приетия по делото двустранен констативен протокол за ПТП е
посочено, че на 28.10.2022 г. в около 10:00 ч. между МПС „С. С.“, с рег.№ ... и
МПС „М. Е 220“, с рег.№ .... на път гр. И. – с. Ч. е настъпило ПТП, като в
графа 12 от протокола относно обстоятелствата за МПС „С. С.“ е посочено
„при изпреварване“, а за МПС „М. Е 220“ – „при завиване на ляво“. Съгласно
съдържащата се в графа 13 скица на пътната обстановка ударът между двете
МПС е настъпил в задната лява част на МПС „М. Е 220“ и в предната част на
4
МПС „С. С.“. В протокола е отбелязано, че виновен за настъпилото ПТП е
водачът на МПС „С. С.“, с рег. № С...
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
В. Ц. Ю. и Н. С. И..
Съгласно показанията на свидетеля В. Ю., управлявала към момента на
инцидента л.а. „С. С.“, с рег.№ ..., процесното ПТП е настъпило на пътя гр. И.
– с. Ч. посока с. Ч. Сочи, че пътят е с две ленти, при наличие на прекъсната
лента на пътното платно, с право на изпреварване. Твърди, че другият
автомобил – черен „М.“, бил спрял отдясно на платното, поради което
предприела маневра изпреварване. Поддържа, че „М.“ бил спрял в нейното
платно отстрани, нямал мигачи и аварийни, поради което тя подала мигач за
изпреварване и тръгнала да го изпреварва в другото платно, като внезапно
„М.“ свил в ляво и се озовавал точно пред нея, вследствие на което последвал
удар. Твърди, че нямало какво да направи, тъй като водачът на другия
автомобил изведнъж тръгнал да завива в ляво и тя го ударила в задната лява
врата. Сочи, че пътят е извънградски и карала с 60км/ч. Споделя, че нямало
никакви знаци, нито кръстовище, а единствено малък път в ляво. Заявява, че
подписът в двустранния констативен протокол за ПТП е нейн.
Водачът на л.а. „М. Е 220“, с рег.№ Е... – Н. И., от своя страна твърди, че
си спомня за процесното ПТП. Разказва, че бил объркал пътя, поради което
направил ляв завой и спрял от лявата страна на пътя. Сочи, че водачът на
другия автомобил „С. С.“ идвал от дясно. Пътят бил с по една лента във всяка
посока, като нямало знаци. Пояснява, че след като объркали пътя завил в ляво
към второстепенен път към Земен, за да направи маневра и да обърне, но
спрял и само задната част на автомобила бил на пътното платно, когато бил
ударен от другия участник в ПТП в задната част. Поддържа, че преди да завие
погледнал за други автомобили, но тъй като нямало завил и спрял, като след
30-40 секунди бил ударен от „С. С.“. Твърди, че пътя по който се движел бил с
прекъсната линия и право на изпреварване, дал мигач и след това завил, като
на пътя останала задната част на автомобила. Твърди, че към момента на удара
автомобилът, който управлявал бил в покой. Заявява, че подписът в
двустранния констативен протокол за ПТП е негов.
В представеното и прието по делото експертно заключение по съдебно-
автотехническата експертиза, вещото лице е посочило, че на база събраните
материали по делото може да се опише следния механизъм на настъпване на
процесното ПТП: на 28.10.2022 г. около 10 ч. по двулентов път от гр. И. за с.
Ч., преди завоя за с. Черньово в дясната пътна лента се е движел л.а. „М. Е
220“, с рег. № ..., управляван от Н. И.. В същото време в лявата пътна лента
л.а. „С. С.“, с рег. № ... , управляван от В. Ю., като е извършвал изпреварване
на л.а. „М.“. При приближаване на ляв завой в посока с. Черньово водачът на
л.а. „М.“ е предприел завиване наляво като е навлязъл в лявата пътна лента.
Последвал е удар между предната дясна част на л.а. „Сузуки“ и лявата
странична част на л.а. „М.“. Посочило е още, че от техническа гледна точка
5
причината за настъпилото ПТП се дължи на субективните действия на водача
на л.а. „М.“ Н. И., който в момента на изпреварването, извършвано от водача
на л.а. „С.“ В. Ю. е навлязъл в пътната лента, по който се е движел л.а. „С.“.
Експертът е заключил, че посочените повреди по процесния автомобил „М.“ е
възможно да бъдат в причинно-следствена връзка с механизма на процесното
ПТП. Вещото лице е изчислило, че действителната стойност на
имуществените вреди по процесния лек автомобил „М.“, с peг. № ... КХ към
датата на процесното по средни пазарни цени е 12067,52 лв. без ДДС и 14
481,02 лв. с включен ДДС.
В о.с.з. вещото лице, след запознаване с показанията на свидетелите,
навежда твърдения, че има разминаване в показанията на свидетелите и
записаното в протокола. Предвид това следва, че има два варианта на
механизма на процесното ПТП, като първият е посоченият от водача на л.а.
„М.“, а именно че е бил в дясната пътна лента, предприел е маневра наляво,
спрял е в лявата пътна лента и тогава е бил ударен. Вторият вариант е
посоченият в експертизата и показанията на водача на л.а. „С. С.“, който и
кореспондира с посоченото в протокола за ПТП попълнен от двамата водачи.
Сочи, че уврежданията по автомобилите е възможно да настъпят и при
завиване и при спиране перпендикулярно на надлъжната ос на пътя.
Така събраната доказателствена съвкупност е почти изцяло
еднопосочна. Съществено противоречие в свидетелските показания е налице
единствено по въпроса, дали ударът е настъпил при завиване на л.а. „М.“ от
дясна в лява лента или след осъществен завой в ляво и спиране към
второстепенен път към лявата пътна лента, като част от автомобилът остава
перпендикулярно на пътното платно. В тази насока св. В. Ю. сочи, че без да
подаде светлинен сигнал, водачът на л.а. „М.“ предприел внезапна маневра от
дясна пътна лента наляво и поради предприето от нейна страна изпреварвана
настъпило процесното ПТП, докато св. Н. И. заявява, след като предприел
завой от дясната към второстепенен път в ляво спрял, като част от автомобила
останал перпендикулярно на пътя, в който момент настъпил удар от движещия
се в лява пътна лента автомобил „С. С.“. Съдът кредитира показанията на св.
Ю., тъй като същите намират подкрепа в приетия двустранен констативен
протокол за ПТП съставен от страните и носещ техния подпис, както и от
настъпилите увреждания по двата автомобила. В протокола изрично е
отбелязано, че процесното ПТП е настъпило „при изпреварване“ от страна на
водача на л.а. „С. С.“ и „при завой наляво“ от страна на водача на л.а. „М“,
което съответства и на начертаната схема в същия. В този смисъл е и
заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа
експертиза.
От събрания доказателствен материал се установи, че предприетата от
страна на водача на л.а. „С. С.“ маневра изпреварване е при наличие на
прекъсната линия на пътното платно, т.е. при разрешено изпреварване. Също
така, процесното ПТП не е настъпило на кръстовище, към което водачът на
л.а. „М.“ е предприел маневра завой наляво. Същевременно, съгласно
6
показанията на самия водач на л.а. „М.“, същият е искал да направи обратен
завой, за да обърне посоката на движение, като е навлязъл към малък
второстепенен път в ляво. По този начин, е имал задължение по чл. 37, ал. 2 от
ЗДвП да пропусне пътните превозни средства, движещи се по пътя, който
напуска, което в случая не е направил.
Предвид гореизложеното и от събраните по делото писмени
доказателства, заключение на САТЕ и показанията на свидетелите съдът
намира, че се установява посочения от ищеца механизъм на ПТП, като счита,
че същото е настъпило по вина на водача на л.а. „М.“, с peг. № .... който е
нарушил разпоредбата на чл. 25 ЗДвП. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДвП водач на
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно
или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него
или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява е
тяхното положение, посока и скорост на движение. С оглед това, настоящия
съдебен състав счита, че водачът на л.а. „М.“, с peг. №... е предприел маневра
на завой наляво, при която маневра той е бил длъжен да пропусне
изпреварващият го при наличие на прекъсната лента на пътното платно лек
автомобил „С. С.“, с рег. № ... Неизпълнението на това задължение, визирано в
чл. 25, ал. 1 и 2 и чл. 37, ал. 2 ЗДвП е довело до настъпване на ПТП.
С оглед липсата на установена вина от страна на застрахования при
ответника водач, съдът намира предявения иск за недоказан и като такъв
същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на делото, разноски се следват на ответника на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът претендира и доказва заплащането на
разноски в исковото производство в общ размер на 260 лв., от които 100 лв.
депозит за СТЕ, 60 лв. депозит за свидетел и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в минимален размер. Предвид
отхвърлянето на предявените искове в цялост, ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника посочената сума в пълен размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
OТХВЪРЛЯ предявения от ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД, ЕИК: .... със
седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П.“ № 5 срещу „З. Д. Е.” АД,
ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. С., район И., бул. „Х. К.” №
43 иск с правно основание чл. 411 ал. 1, т. 1 от КЗ за осъждане на ответника да
7
заплати на ищеца сума в размер на сумата 2 785,06 лева, представляваща
сбора от ½ от изплатеното от страна на ищеца и невъзстановено от страна на
ответника застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по
щета № 470422222259019, образувана поради претърпяно ПТП на 28.10.2022
г. по пътя от гр. И. към с. Ч., както и обичайните разноски за неговото
определяне /ликвидационни разноски/, ведно със законната лихва върху
цялата сума, считано от датата на депозиране на исковата молба, а именно
16.03.2023 г. до окончателното изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на
управление: гр. С., пл. „П.“ № 5 да заплати на „З. Д. Е. АД, ЕИК: .... със
седалище и адрес на управление: гр. С., район И., бул. „Х. К. ” № 43 сумата от
260 лв., представляваща сторени разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8