и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 85/29.06.2005 год. по Н.о.х.дело № 90/2005 год., Момчилградския районен съд е признал подсъдимия Гюнай Рамадан Юсеин от с.Тютюнче, общ.Джебел, за виновенв това, че на 09.06.2004 година в гр.Джебел, в съучастие с Жечо Начев Начев от с.Тютюнче, общ.Джебел като извършител, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот отнел чужди движими вещи-1 брой мобилен телефон "Нокия"-2100 нов -167,00 лева ;1 брой мобилен телефон "Нокия"-2100 втора употреба-85,00 лева ; 1 брой мобилен телефон "Нокия" 1100 нов-142,00 лева ; 1 брой мобилен телефон "Самсунг" SGH-N500 нов-159,00 лева ; 1 брой мобилен телефон "Самсунг" SGH-С100 нов -209,00 лева ; мобилен телефон "Моторола" С300 нов-149,00 лева ; 1 брой мобилен телефон "Моторола" С 190 втора употреба-60,00 лева; 1 мобилен телефон "Сименс" А65 нов-150,00 лева; 1 брой мобилен телефон "Сименс" С65 нов-240,00 лева; 40 броя ваучери по 15,00 лева-600,00 лева; 10 броя ваучери по 30,00 лева-300 ,00 лева; 10 стека цигари "Виктори"-150,00 лева; 5 стека цигари "Средец"-57,50 лева; 5 стека цигари "Невада" - 57,50 лева; 4 стека цигари "Мелник"-38,00 лева; 2 стека цигари "Трезор"-25,00 лева ; 2 стека цигари "Престиж" -23,00 лева и 5 стека цигари "ММ"-67,50 лева; 5 килограма луканков салам "Карловска"-64,50 лева; 3 броя бутилки уиски "Джони уокър"-74,40 лева; 2 броя бутилки уиски "Джи би"-49,60 лева; 30 броя дезодоранти "Нивея"-150,00 лева и налични пари в касата –500,00 лева или всичко на обща стойност 3 518,00 лева, от владението на Юзджан Мустафа Ходжа от гр.Джебел, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на повторност, в немаловажен случай, след като дееца е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.3 и т.7, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.28 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК го е осъдилна наказание “лишаване от свобода” за срок от една година, при първоначален "общ" режим на изтърпяване на наказанието. С присъдата е признал Гюнай Рамадан Юсеин за виновен и в това, че на 09.06.2004 год. в гр.Джебел противозаконно унищожил чужда движима вещ — касов апарат, марка "Елка" 852 - 1бр. на стойност 270,00 лева, собственост на Юзджан Мустафа Ходжа от гр.Джебел, поради което и на основание чл.216, ал.1 от НК го е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, при първоначален "общ" режим на изтърпяване на наказанието.На основание чл.23 от НК е определил на подсъдимия Гюнай Рамадан Юсеин едно общо наказание, по-тежкото измежду така наложените наказания, а именно: “лишаване от свобода” за срок от 1 година, при първоначален "общ" режим на изтърпяване на наказанието. Със същата присъда съдът е призналподсъдимия Жечо Начев Начев от с.Тютюнче, общ. Джебел, за виновен втова, че на 09.06.2004 година в гр.Джебел в съучастие с Гюнай Рамадан Юсеин от с.Тютюнче общ.Джебел като извършител, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот отнел чужди движими вещи-1 брой мобилен телефон "Нокия"-2100 нов -167,00 лева ;1 брой мобилен телефон "Нокия"-2100 втора употреба-85,00 лева; 1 брой мобилен телефон "Нокия" 1100 нов-142,00 лева ; 1 брой мобилен телефон "Самсунг" SGH-N500 нов-159,00 лева ; 1 брой мобилен телефон "Самсунг" SGН-С100 нов -209,00 лева ; мобилен телефон "Моторола" СЗОО нов-149,00 лева ; 1 брой мобилен телефон "Моторола" С 190 втора употреба-60,00 лева ; 1мобилен телефон "Сименс" А65 нов-150,00 лева; 1 брой мобилен телефон "Сименс" С65 нов-240,00 лева; 40 броя ваучери по 15,00 лева-600,00 лева; 10 броя ваучери по 30,00 лева-300,00 лева; 10 стека цигари "Виктори"-150,00 лева; 5 стека цигари "Средец"-57,50 лева; 5 стека цигари "Невада" - 57,50 лева; 4 стека цигари "Мелник"-38,00 лева; 2 стека цигари "Трезор"-25,00 лева ; 2 стека цигари "Престиж" -23,00 лева и 5 стека цигари "ММ"-67,50 лева; 5 килограма луканков салам "Карловска"-64,50 лева; 3 броя бутилки уиски "Джони уокър"-74,40 лева; 2 броя бутилки уиски "Джи би"-49,60 лева и 30 броя дезодоранти "Нивея"-150,00 лева, от владението на Юзджан Мустафа Ходжа от гр.Джебел, всичко на обща стойност 3 018,00 лева, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.3, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК го е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от една година, изпълнението на което е отложил за срок от три години, на основание чл. 66 от НК. Осъдил е с присъдата подсъдимите Гюнай Рамадан Юсеин и Жечо Начев Начев да заплатят солидарно на Юзджан Мустафа Ходжа от гр.Джебел сумата в размер на 2 288 лв., представляваща обезщетение за претърпени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.06.2004год., до окончателното й изплащане, като предявеният граждански иск в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 3 788 лв. е отхвърлил, като неоснователен и недоказан. Съдът е осъдил двамата подсъдими да заплатят на гражданския ищец и по сметка на Районен съд – Момчилград направените по делото разноски. Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Гюнай Рамадан Юсеин от с.Тютюнче, общ.Джебел, който я обжалва, като счита, че наложеното му наказание е явно несправедливо. Твърди, че фактическата обстановка и обстоятелствата по делото били правилно установени и обективната истина била изяснена, но били налице многобройни и изключителни смекчаващи отговорността му обстоятелства – неособено високата степен на обществена опасност на деянието, направените от него пълни самопризнания и мотивите, които го ръководили при извършване на престъплението – кризата в страната, безработицата и липсата на средства за препитание, положените от него усилия за възстановяване на вредите от престъплението. Моли съда да постанови решение, с което да измени първоинстанционната присъда, като бъде намалено наложеното му наказание и му бъде определено наказание “глоба”, каквато възможност съществувала. Прави оплакване и относно гражданско-осъдителната част на присъдата, като намира, че първоинстанционният съд е допуснал грешка, осъждайки го да заплати на гражданския ищец сумата в размер на 2 218 лв. солидарно с другия подсъдим, като счита, че действителната сума е 2018 лв. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Не сочи нови доказателства. Гражданският ищец Юзджан Мустафа Ходжа, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Не сочи нови доказателства. Прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата на Момчилградския районен съд – правилна и обоснована, като наложеното на подсъдимия наказание е справедливо, поради което моли жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите на жалбодателя, наведени в жалбата, на основание чл. 312 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение, събрал е необходимите, искани и посочени от страните доказателства, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. Въз основа на събраните по делото доказателства, се налагат изводи относно осъществяването на деянието, предмет на обвинението, от обективна и субективна страна от жалбодателя и другия подсъдим, както и относно наличието на всички елементи от състава на престъплението така, както обосновано и законосъобразно е приел и първоинстанционния съд. По несъмнен и категоричен начин е установено от събраните доказателства, че на 08.06.2004 год. вечерта подсъдимите Юсеин и Начев били в игрална зала в гр.Джебел, където консумирали значително количество алкохол. Около 01.00 часа на 09.06.2004 год. двамата подсъдими излезли от игралната зала и тръгнали да се прибират към с.Тютюнче, общ.Джебел, където живеят. Минали покрай хранителния магазин, стопанисван от св.Юзджан Ходжа, където спрели да си допия бирите, които носели в ръцете си. Подсъдимите решили да извършат кражба на стоки от магазина, за което подс. Юсеин счупил витринното стъкло на същия с камък, след което и двамата подсъдими влезли вътре в магазина. Подс.Начев останал в близост до счупеното стъкло, като от намиращ се там рафт взел 30 бр. дезодоранти "Нивея", които прибрал в една торба от магазина, подадена му от другия подсъдим. След това подс. Юсеин подал на подс.Начев цигари "Виктори" - 10 стека, "Средец" - 5 стека, "Невада" - 5 стека, "Мелник" - 4 стека, "Трезор" - 2 стека, "Престиж" - 2 стека, и "ММ" - 5 стека. Подс.Начев ги взел, сложил и тях в торбата, след което си тръгнал за с.Тютюнче. След тръгването на подс.Начев, Юсеин взел от магазина мобилни телефони "Нокиа" 2100-2 бр. /нов и втора употреба/, "Нокиа" 1100-1бр., "Самсунг" SGH-N500-1бр., "Самсунг" SGH- C100-1бр., "Моторола" С 300-1 бр., "Моторола" С 190-1бр., "Сименс" А 65-1бр., "Сименс" С 65-1бр., ваучери по 15 лева-40 бр., ваучери по 30 лева-10 бр., луканков салам марка "Карловска"-5 кг., уиски "Джони уокър"-3 бутилки и уиски "Джин би"-2 бутилки.Тъй като не могъл да отвори касовия апарат в магазина, подс.Юсеин го ударил в масата и същия се счупил,а подсъдимия взел сумата от 500 лева, намираща се в него, след което и той се прибрал в с.Тютюнче, общ.Джебел. Същия ден – на 09.06.2004 год., около 23.00 часа вечерта, подс. Юсеин отишъл в дома на подс.Начев в с.Тютюнче, казал му, че се скарал със съпругата си и му предложил да отидат в гр.София, като му обещал, че ще му даде пари. След като подс.Начев се съгласил, двамата взели откраднатите от магазина на св.Ходжа вещи и с такси отишли до гр.Кърджали, където пренощували, а на 10.06.2004 год. сутринта с автобус тръгнали за гр.София. Там подс.Юсеин дал на подс.Начев 2 бр.мобилни телефона - "Нокиа" 2100 и "Моторола" С 190 и му казал, че с тези телефони си изплаща дълга към него, а подс.Начев от своя страна дал на подс.Юсеин торбата в която се намирали дезодорантите и цигарите. Преди да се разделят, подс.Юсеин споделил с подс.Начев, че взел 500.00 лева от касовият апарат в магазина. С договор за покупко-продажба от 11.06.2004 год. подс.Начев продал на Ангел Николов Иванов-управител на "ЦУМ 2003" ДЗЗД-гр.София мобилен телефон - "Нокиа" 2100 за сумата от 80,00 лева, а с договор за консигнация № 795/15.06.2004 год. предоставил за продажба в магазина на "КОБЕКОМ" ООД-гр.София мобилен телефон "Моторола" С 190. С договор за консигнация № 789/10.06.2004 год. подс. Юсеин предоставил за продажба в магазина на "КОБЕКОМ" ООД-гр.София мобилен телефон "Нокиа" 2100. Останалите мобилни телефони, дезодоранти, цигари, алкохол и другите вещи, откраднати от магазина на св.Ходжа, подсъдимият Юсеин продал на непознати за него лица. От извършената в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, заключението по която е прието от първоинстанционния съд, се установява, че стойността на движимите вещи, предмет на извършената кражба от магазина на св.Ходжа, възлиза на 3 518.00 лева / в т.ч. и пари на стойност 500 лв./, а стойността на унищожения от подс.Юсеин касов апарат, марка "Елка" 852, възлиза на 270 лева. Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от обясненията на двамата подсъдими - частично, показанията на разпитаните по делото свидетели Ходжа и Ахмед, писменото заключение и показанията в съдебно заседание на вещото лице Димитрова; както и от останалите писмени доказателства, приети от първоинстанционния съд – договори за покупко-продажба и за предоставяне на мобилни телефони от двамата подсъдими за продажба на консигнация.Съдът не дава вяра на обясненията на подс.Начев в частта им, с която установява, че не бил влизал в магазина, а отвън прибрал подадените му от подс.Юсеин цигари и уиски, които сложил в торба от магазина, тъй като обясненията в тази им част се опровергават от обясненията на подс.Юсеин, който е категоричен, че и двамата са влезли в магазина и са пълнили в торби; а освен това тези обяснения на подс.Начев не дават обяснение кога и откъде е взел торбата, в който е сложил отнетите от него дезодоранти, цигари и уиски. Съдът не кредитира и обясненията на подс.Юсеин в частта им, в която установява, че не бил пипал касовия апарат и не бил чупил същия, тъй като тези му обяснения се опровергават от обясненията на подс.Начев, който преди да си тръгне видял касовия апарат в ръцете на подс.Юсеин, като безспорно е установен факта на счупването на апарата и отнемането на намиращите се в него пари на стойност 500 лв., за което впрочем подс.Юсеин споделил с подс.Начев в гр.София. Ето защо съдът намира, че обясненията на подсъдимите в посочените им части представляват защитни версии, целящи да намалят отговорността на всеки от тях. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият Юсеин е осъществил от обективна и субективна страна престъпните състави на чл. 195 ал.1 т.3 и 7, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.2, във вр. с чл. 28 ал.1 от НК и на чл. 216 ал.1 от НК; а подсъдимият Начев – състава на престъплението по чл. 195 ал.1 т.3, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.2 от НК. По факта на отнемането на описаните по-горе движими вещи от двамата подсъдими /а по отношение на парите на стойност 500 лв. от касовия апарат – само от подсъдимия Юсеин/ от владението на Юзджан Мустафа Ходжа от гр.Джебел, без съгласието на последния и с намерение на подсъдимите противозаконно да ги присвоят; както и по факта на противозаконното унищожаване от подс.Юсеин на чужда движима вещ – касов апарат, впрочем, не е имало спор пред първоинстанционният съд, като оплаквания в тази насока не се правят и пред настоящата инстанция. Единственото оплакване на жалбодателя по същество е относно справедливостта на наложеното му наказание, в т.ч. и общо определено такова за двете престъпления, извършени в реална съвкупност. С оглед така установената фактическа обстановка – отнемането от двамата подсъдими на чужди движими вещи, от владението на Юзджан Мустафа Ходжа, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят /като установяването на своя трайна фактическа власт върху отнетите вещи, с намерение да ги присвоят, е видно от последващото поведение Ýа подсъдимите – пренасянето им до домовете им, занасянето им в София и разпореждането с тях/, направените въз основа на нея правни изводи от първоинстанционния съд за осъществяване на деянието от двамата подсъдими от обективна и субективна страна, са обосновани и законосъобразни. Такива са и изводите на съда относно квалифициращите деянието обстоятелства – за извършване на кражбата чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот /счупването на витринното стъкло на магазина, стопанисван от св.Ходжа/; както и за извършване на деянието при условията на повторност по смисъла на чл. 28 ал.1 НК по отношение на подс.Юсеин /тъй като този подсъдим е осъждан с влязла в сила на 05.07.1999 год. присъда по н.о.х.дело № 94/1999 год. по описа на Момчилградския районен съд на наказание “лишаване от свобода” за срок от 7 месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 69, във вр. с чл. 66 ал.1 от НК за срок от една година от влизане на присъдата в сила, за извършено престъпление по чл. 195 ал.1 т.3, във вр. с чл. 20 ал.2, във вр. с чл.26 ал.1, във вр. с чл. 63 ал.1 т.3 от НК, т.е. за друго такова престъпление, за което не е реабилитиран и не е изтекъл срока по чл. 30 ал.1 от НК/, и в немаловажен случай /с оглед на общата стойност на откраднатите вещи, обществената опасност на деянието и дееца, извършването на кражбата при квалифициращи обстоятелства, миналите му осъждания/. Изводите на първоинстанционният съд относно съучастническата дейност от обективна и субективна страна на двамата подсъдими, са обосновани и законосъобразни, като съдът е изложил подробни съображения, които настоящата инстанция споделя изцяло и които не е необходимо да бъдат преповтаряни. Необходимо е само да се отбележи, че в осъществяване на изпълнителното деяние на кражбата са взели участие и двамата подсъдими, като всеки от тях следва да носи отговорност за всички откраднати стоки /с изключение на сумата от 500 лв., за която е повдигнато обвинение само на подс.Юсеин/, независимо от обстоятелството, че всеки от тях е отнел различни вещи от магазина. Това е така, тъй като от една страна и двамата подсъдими са установили своя обща трайна фактическа власт върху вещите, както и са се разпоредили общо с тях, въпреки, че са получили различни суми от продажбата на вещите; а от друга страна налице е общност на умисъла на двамата подсъдими за извършване на кражба въобще на стоки от магазина на св.Ходжа, при което е без правно значение в конкретния случай кой от подсъдимите кои точно вещи е откраднал от магазина. Безспорно е осъществено от обективна и субективна страна и престъплението по чл. 216 ал.1 от НК от подс.Юсеин, при което правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е ангажирал наказателната му отговорност и за това престъпление, извършено в реална съвкупност с престъплението по чл. 195 ал.1 т.3 и т.7, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 28 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.2 от НК. При налагане на наказанието на жалбодателя Юсеин съдът е отчел смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства, като е приел, че за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК е достатъчно налагането на наказание на този подсъдим при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, а именно: наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 година при първоначален “общ” режим на изтърпяване за престъплението по чл. 195 ал.1 т.3 и т.7, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 28 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.2 от НК; и наказание “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца при първоначален “общ” режим на изтърпяване за престъплението по чл. 216 ал.1 от НК, като на основание чл. 23 ал.1 от НК обосновано и законосъобразно е групирал така наложените наказания, определяйки за изтърпяване по-тежкото от тях, а именно: наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 година, при първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието. С други думи, първоинстанционният съд е наложил на жалбодателя наказания към минималния /респ. под средния/ предвиден в закона размера за всяко от престъпленията, в извършването на които го е признал за виновен, определяйки му и общо наказание, което следва подс.Юсеин да изтърпи. Настоящата инстанция намира, че с оглед смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимия Юсеин обстоятелства – самопризнанията му, съжалението за извършването на престъпленията, възстановяването на част от стойността на откраднатите вещи; високата степен на обществена опасност на дееца, неколкократните му минали осъждания, употребата на алкохол, лошите характеристични данни, извършването на две престъпления в реална съвкупност и значителната стойност на откраднатите вещи, първоинстанционния съд е проявил дори неоправдано снизхождение, налагайки на жалбодателя наказание към минималния предвиден в закона размер, което обаче не може да бъде коригирано от настоящата инстанция, поради липсата на протест от прокурора и забраната да бъде влошавано положението на обжалващия. С други думи, настоящият състав намира, че по делото не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да обусловят приложението на разпоредбите на чл. 55 от НК. В тази връзка е неоснователно искането на жалбодателя, изразено в жалбата му – да бъде заменено наложеното му наказание “лишаване от свобода” с наказание “глоба”. Още повече, че предвиденото в закона наказание за квалифицираното престъпление по чл. 195 ал.1 от НК е с посочен в него минимален размер, поради което дори и при приложение на разпоредбите на чл. 55 от НК /условията за което в случая не са налице/, съдът може само да определи наказанието “лишаване от свобода” под определения в закона минимум, но не би могъл да замени наказанието “лишаване от свобода” с друго по-леко такова, напр. “глоба”. Така наложеното на подс.Юсеин наказание “лишаване от свобода” следва да бъде изтърпяно ефективно, с оглед обремененото съдебно минало на жалбодателя, което се явява и формална пречка за приложение на института на условното осъждане. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че изводите на първоинстанционния съд при определяне на наказанието на жалбодателя Юсеин са обосновани и законосъобразни, като наложеното му наказание не е явно несправедливо. Неоснователно е и оплакването на подс.Юсеин по отношение на гражданско-осъдителната част на присъдата – че неправилно бил осъден да заплати на гр.ищец Ходжа сумата в размер на 2 288 лв., а трябвало да му заплати сумата 2 018 лв. Безспорно е установено по делото, че вследствие на виновното и противоправно поведение на подсъдимите, на гр.ищец Ходжа се били причинени имуществени вреди в размер общо на 3 788 лв., от които 3 018 лв. представляват стойността на откраднатите от двамата подсъдими вещи, 500 лв. – стойността на парите, откраднати само от подс.Юсеин, а 270 лв. представляват стойността на унищожения от подс.Юсеин касов апарат. Няма спор, и че двамата подсъдими са възстановили /заплатили/ на гр.ищец сумата от общо 1 500 лв., при което правилно първоинстанционният съд е приспаднал тази сума от общия размер на обезщетението за причинени от престъпленията имуществените вреди, при което разликата за възмездяване на такива от подсъдимите възлиза на 2 288 лв., т.е. толкова, колкото първоинстапнционния съд е осъдил двамата подсъдими да заплатят солидарно на гражданския ищец. Действително, съдът не е съобразил, че от така оставащата за обезщетяване на гр.ищец сума, щети на стойност общо 770 лв. /представляващи равностойността на откраднатите от подс.Юсеин 500 лв. от касовия апарат, за което само на последния е предявено обвинение, както и стойността на унищожения от подс.Юсеин касов апарат – 270 лв./ на практика са причинени на гр.ищец само от подс.Юсеин, за което последния следва да носи гражданска отговорност самостоятелно, а не солидарно с другия подсъдим, но при липсата на жалба от подс.Начев против присъдата, същата не би могла да бъде изменена в ущърб на обжалвалия подс.Юсеин. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, като наложеното наказание на подсъдимия Юсеин не е явно несправедливо и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена. Водим от изложеното, и на основание чл. 332 т.6, във вр. с чл. 336 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 85/29.06.2005 год. по Н.о.х.дело № 90/2005 год. по описа на Момчилградския районен съд. Решението подлежи на касационно обжалване или протестиране пред ВКС на Република България в 15-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |