№ 1111
гр. София, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110209755 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 545803-F 559426 от 11.01.2021 г., издадено
от ЛюЛ.Х – началник на отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП София, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 33, ал. 1
от Наредба № H-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите, на /фирма/ с БУЛСТАТ
ХХХХХ, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000
лева.
Недоволно от НП е останало санкционираното юридическо лице, което го обжалва в срок.
В жалбата излага съображения против обжалвания акт. Твърди, че са допуснати съществени
процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Сочи се още, че доколкото
липсвали данни за извършена контролна покупка, но можело да се направи извод, че
конкретното нарушение води до неотразяване на приходи, като в тази насока следвало да се
съобрази обяснение на управителя, че несъответствието се дулжи на сумата от 240 лева на
стотинки, с която е започнат работният ден. Никъде в НП не било посочено, че нарушението
води до неотразяане на приходи, а в случай че то не водело до неотразяване на приходи, се
застъпва позиция, че е следвало да се наложи имуществена санкция по чл. 185, ал. 1 от
ЗДДС, вместо по ал. 2 от цитираната разпоредба. В условията на евентуалност се иска от
съда да приеме, че извършеното представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН. Алтернативно се иска съдът да приложи санкцията по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС и да
измени НП в тази насока.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Л. Моли
съда да отмени наказателното постановление като в пледоарията си отново излага
1
съдържащите се в жалбата доводи.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, изпраща процесуален представител в съдебно
заседание в лицето на юрисконсулт Тимов. В пледоарията си по същество моли
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 11.07.2020 г., около 09:00 ч., била извършена проверка от органите на ЦУ на НАП София
в обект, представляващ бърза закуска-скара, находящ се на адрес: гр. София, базар
Малашевци. В хода на проверката органите на НАП установили, че на територията на
обекта има монтирано фискално устройство (касов апарат). При проверката на касовата
наличност, органите на НАП установили, че наличността в касата е 296,70 лева, а от
дневния отчет, който е разпечатан в момента на проверката от касовия апарат се установило,
че оборотът на обекта до момента е 54,10 лева. Простото пресмятане на разликата между
двете суми сочи, че разликата между оборот и наличност в касата е 242,60 лева.
Проверяващите установили, че касовият апарат в обекта разполага с функции „служебно
въведени“ и „служебно изведени“ суми, но от разпечатания отчет е видно, че служебно
въведените средства за деня са 0,00 лева, т.е. никакви. Ето защо, на място е съставен
протокол за извършена проверка от същата дата, в който са отразени обстоятелствата от
проверката. В същия протокол е поканен представител на дружеството да се яви в сградата
на НАП, където да бъде съставен АУАН за констатираното нарушение.
В последствие, на 15.07.2020 г. в сградата на ЦУ на НАП София, в присъствието на
упълномощен представител на дружеството в лицето на Елена Руменкина-Евтимова, на
дружеството жалбоподател е съставен АУАН за посоченото по-горе нарушение на чл. 33, ал.
1 от Наредба № H-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 545803-F 559426 от 11.01.2021 г.,
издадено от ЛюЛ.Х – началник на отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП София, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл.
33, ал. 1 от Наредба № H-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите, на /фирма/ с
БУЛСТАТ ХХХХХ, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 3000 лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в
съдебното заседание свидетели Румен Евтимов и М.Б., както и въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитания свидетел Б., тъй като същите се подкрепят от приложените по
делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични, и ясни. Съдът не
кредитира показанията на св. Евтимов в частта им, в която посочва, че сумата в размер на
констатираната разлика се е намирала на стотинки в портмоне извън касата. На първо място
свидетелят посочва, че портмонето е било от плат, следователно той не могъл да формира
2
впечатления дали и каква сума има в него. На следващо място дори да се приеме, че такава
сума е имало в това портмоне, то относимо към случая е дали тази сума се е намирала в
касата в търговския обект и дали евентуални промени в касовата наличност са били
отразени чрез функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ на фискалното
устройство.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН,
районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В
изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП отговарят по форма и
съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен
орган и в рамките на неговите пълномощия, констатираното нарушение е изчерпателно
описано в акта за установяване на административно нарушение, по идентичен начин –
описано и в наказателното постановление, надлежно връчени на нарушителя чрез
упълномощено от него лице, с оглед гарантиране на неговите права.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министерството на
финансите: „Извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.“
Съдът намира, че от наличните по делото доказателства безспорно се установява, че
нарушението е извършено от обективна страна, тъй като в касата на магазина е имало
средства, които не са служебно въведени и превишават оборота на магазина до момента на
проверката за процесния ден.
Доколкото при юридическите лица отговорността е безвиновна, съдът намира, че изобщо не
следва да излага мотиви за субективната страна на деянието.
В конкретния случай, АНО е наложил наказание на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, чиято
норма гласи: „Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.“
А санкциите по ал. 1 са следните: „глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 500 до 2000 лв.“
Съдът намира за основателни доводите, че при липса на констатация, че нарушението е
довело до неотразяване на приходи в съставените АУАН и НП, административното
наказание е следвало да бъде наложено наложено по реда на ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС, тъй
3
като в обстоятелствената част на НП не е посочено изрично, че процесното нарушение е
довело до неотразяване на приходи. В този смисъл и при липса на такова изрично словесно
фосочване би било нарушение на правото на защита на санкционираното лице да се
определи наказание по реда на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. С оглед изложеното съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено и на жалбоподателя да
бъде наложена санкция по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС – глоба в размер на сумата от 500 лв.,
който минимален размер е определен с оглед обстоятелството, че липсват данни за
предходни нарушение от същия вид на жалбоподателя.
С оглед характера на обществените отношения, които са засегнати от процесното нарушение
и като взе предвид, че то е типично за вида си и с нищо не разкрива по-ниска от обичайната
обществена опасност, съдът намира, че в случая не може да се приложи чл. 28 от ЗАНН.
Съдебният състав намира, че най-ниското предвидено в закона наказание в случая ще окаже
превантивно и превъзпитателно действие по отношение на нарушителя, за да не се допуска
в бъдеще подобно несъответствие на наличността в касата и отчетения от фискалното
устройство дневен оборот от продажби в обекта.
Ето защо и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 545803-F 559426 от 11.01.2021 г., издадено от
ЛюЛ.Х – началник на отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП София, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 33, ал. 1
от Наредба № H-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите, на /фирма/ с БУЛСТАТ
ХХХХХ, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000
лева, като намалява административното наказание имуществена санкция в размер на сумата
от 3000 лева, наложена на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС на глоба в размер на
сумата от 500 лв, наложена на основание чл. 185, ал. 2, изр. Последно, във връзка с чл. 185,
ал. 1 от ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4