№ 2019г.,
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети
състав на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в публично
заседание в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря
Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева адм. дело №2498 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Образувано
е по жалба от „** *“ ЕООД, ЕИК *********, с.** **, ул.Д. №*, община Д.Ч.,
област Варна, представлявано от Ж.П.П., депозирана чрез пълномощника адв.М.
срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 12/2018/03.08.2018г.,
на Директора на БДЧР-Варна, с който на основание чл.195б от Закона за
водите, във връзка с чл.194, ал.1, т.1, б.”в”, чл.79, ал.6, т.2 и § 9 от ПЗР на
Закона за водите, чл.166 от ДОПК, чл.1, т.1, б.“в“ и чл.12, ал.6, т.3 от
Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г. (обн. ДВ бр. 2 от 06.01.2017 г.,
в сила от 01.01.2017 г.) на дружеството са установени публични задължения –
главница, в размер на 13 089,60 лв., представляваща такса за периода
26.05.2017 г.- 03.09.2017 г., за незаконно реализирано право на водовземане от минерални
води, посредством водовземно съоръжение: минерален сондаж Р-lx Варна (Аквариума)
от район „Североизточна България“ - подземни води от малмоваланжския водоносен
хоризонт с температура по-висока от 20°С-област Варна, област Добрич, област
Шумен - изключителна държавна собственост, находище № 100 от Приложение № 2 към
чл.14, т.2 от Закона за водите, с цел на водовземането - за „всички други цели“
(водна пързалка, ресторант, душове) по смисъла на § 1, т.1, б.“ж“ от ПЗР на
Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване, за нуждите на обект: Водна пързалка - комплекс „Ролба“, находящ се
на Алея Първа до басейн „Приморски“, на „Южен плаж“, при морски плаж „Варна
централен“, поземлен имот е идентификатор № 10135.1509.13 по КККР на гр.Варна,
община Варна, област Варна, изчислена съобразно чл.12, ал.6, т.3 от Тарифата за
таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, във връзка
с§ 9 от ПЗР на Закона за водите, при единичен размер на таксата от 0,50
лв./куб.м., за незаконно ползвани 26 179,2 м3 вода, за периода
26.05.2017г. - 03.09.2017г. вкл. Определено е с Акта, че сумата в размер на
13 089,60 лева е дължима, ведно със законната лихва, считано от датата на
изпадане на длъжника в забава за доброволно погасяване на
задължението-07.10.2017г. до окончателното й изплащане.
В жалбата
се твърди, че оспорения АУПДВ е незаконосъобразен, като издаден при съществено
нарушение на административно производствените правила и на материалния закон. Поддържа
се, че в нарушение на принципите на служебното начало и на обективната истина,
административният орган не е установил фактите от значение за правилното
решаване на въпроса за дължимата такса за правото на водоползване на минерална
вода. Твърди се, че следва да бъдат калкулирани и събирани такси за реално
потребената вода и таксите не следва да бъдат да изчислявани на база средно
обичайно потребление или предполагаеми количества. От друга страна
административният орган, при издаване на процесния АУПДВ не се е съобразил с
факта, че дружеството жалбоподател не е адресат на цитираната в него правната
норма, тъй като е титуляр на право на ползване на минерални води от 04.09.2017
г., обективирано в Разрешително за водовземане от минерални води, чрез
съществуващи водовземни съоръжения № 21610072, като видно датата на издаване,
последната е извън времевия период, за който са претендираните от административният орган суми.
Твърди,
че наетият обект - атракционно съоръжение (водна пързалка) „ролба“ в комплекс
„Ролба“, находящи се на „Южен плаж“ при морски плаж „Варна централен“, който е
консумирал вода от сондажа, не е функционирал и не е извършвал никаква дейност
към определената от БДЧР начална дата на периода на водовземането - 26.05.2017
г. Сочи, че стопанисваният обект е със
сезонно предназначение и същият е открит на 24.06.2017 г., като е работил до
24.09.2017 г.
В тази връзка
представя Заповед №1/23.06.2017 г. от управителя на дружеството за откриването
на обекта от 24.06.2017 г., която е била съобщена на наетите служители и
работници за започване работа на обекта. В подкрепа на това твърдение сочи, че
всички касови бележки и фискални бонове, отчитащи предоставяните услуги на
обекта и осчетоводени в счетоводството на дружеството, са били издавани след
откриването на обекта на 24.06.2017 г. Твърди се, че при определянето на задължението за водовземане не е
съобразено, че тръбопроводът от сондажа преминава през няколко други обекта,
поради което неправилно е отчетен разхода на водата на база дебита на
захранващия водопровод от съоръжението. Поддържа, че са налице отклонения и изпускане на вода от тръбопровода по трасето, вследствие на пукнатини и
дефекти по тръбата, поради което тези количества не следва да са за негова
сметка. Твърди, че дружеството е използвало минерална
вода, отчетена от поставения на 10.07.2017 г. водомер, като така изчислената
среднодневна консумация от 20,9 м3
би дала разход за вода за периода от 24.06.2017 г. до 03.09.2017 г. около 1500м3. Това количество съществено се
различава от определеното от БДЧР количество от 26 179, 2 м3 вода, за което се претендира таксата
от 13 089, 60 лева. Оспорва констатациите отразени в КП № 001455/30.06.2017 г.,
с който е определена проводимост на довеждащ водопровод от сондажа до
водомерната шахта 8л/сек, на база диаметър на водопровода, възлизащ на 4 цола.
След извършен обстоен оглед на съоръжението, при изготвянето на проекта за
присъединяване, е констатирано, че довеждащият водопровод от сондажа до
комплекс „Ролба“ е с много по-малък диаметър, а именно 2 до 2 1/2 цола. На
10.07.2017 г. на съоръжението е монтирано измервателно устройство водомер 110 м3 час, като при извършената на
26.07.2017 г. проверка, служителите на БДЧР са констатирали, че реално
използваните водни количества за периода от 10.07.2017 г. до 26.07.2017г. са 334, 8 м3, което се равнява на 20,9 м3 среднодневно водно количество.
При
констатираното несъответствие в диаметъра на довеждащия водопровод (по данните
от посочения КП и съгласно реално отчетената ситуация в проекта за
присъединяване), счита, че количествата реално разходвана вода и съответно
таксата не са правилно изчислени от административния орган. Още повече, че не е
ясна скоростта на водата по водопровода, водните количества, за които се
претендира плащане за посочения период не съответстват на пропускателната
способност на водопровода и се различават от реално използваните количества,
отчетени по водомера.
По
изложените съображения се отправя искане за отмяна на АУПДВ №
12/2018/03.08.2018 г., с присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител поддържа жалбата, като
по съществото на спора отправя искане за отмяна на оспорения акт, в условията
на евентуалност за неговото изменение и присъждане на разноски по представен
списък.
Ответникът,
чрез процесуален представител оспорва жалбата. По съществото на спора моли
жалбата да бъде отхвърлена и да бъде потвърден Акт за публично държавно
задължение № 12/2018 г. на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ като
правилен и законосъобразен, тъй като е издаден от компетентен орган, в
предвидената от закона форма и установява публичното държавно вземане на
жалбоподателя, в качеството му нерегламентиран ползвател на минерални води.
Фактическите и правни основания са подробно изложени, както в акта така и в
хода на образуваното административно производство. Поддържа, че от всички
събрани доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е
незаконен ползвател през 2017 г. до издаване на разрешителното за водовземане.
Дебитът, който е установен от експерти на Басейнова дирекция към процесния
период 2017 г., е правилно изчислен, на база съществуваща към онзи момент
ситуация. Заключенията на вещите лица по делото, доколкото се базират на
актуална информация не могат да дадат отговор за реалния дебит, и ситуация към
2017г., поради което са оспорени в съответни части. По отношение на началния
момент на изчисляване, на дължимата такса за минерална вода, поддържа, че е за
разрешено, а не за реално потребено количество и е изчислен за периода от
фактическото владение на имота от жалбоподателя, а не от момента, в който той
твърди, че е ползвал. Таксата за минерална вода не е обвързвана с фактическо
ползване на същата. Отправя искане жалбата да бъде отхвърлена с присъждане на
сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на жалбоподателя.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, и в рамките на задължителната проверка по
чл.168 АПК приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет
на административноправния спор е законосъобразността на Акт за установяване на
публично държавно вземане № 12/2018/03.08.2018г., на Директора на Директора на
Басейнова дирекция "Черноморски район" – гр. Варна, издаден на
основание на основание чл.195б от Закона за водите, във връзка с чл.194,
ал.1, т.1, б.”в”, чл.79, ал.6, т.2 и § 9 от ПЗР на Закона за водите, чл.166 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, чл.1, т.1, б.“в“ и чл.12, ал.6, т.3
от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г. (обн. ДВ бр. 2 от 06.01.2017 г.,
в сила от 01.01.2017 г.)
Задължението
на жалбоподателя за периода 26.05.2017
г. - 03.09.2017 г. вкл., е прието, че произтича от качеството му на
нерегламентиртан ползвател на минерални води от минерален сондаж Р-lx Варна (Аквариума) от район
„Североизточна България“ - подземни води от малмоваланжския водоносен хоризонт
с температура по-висока от 20°С-област Варна, област Добрич, област Шумен -
изключителна държавна собственост, находище № 100 от Приложение № 2 към чл.14,
т.2 от Закона за водите.
Установява се, че дружеството
стопанисва и експлоатира обект, в който се осъществява дейност, свързана с ползване
на минерална вода, а именно: Обект Водна пързалка - комплекс „Ролба“, находящ
се на Алея първа до басейн „Приморски“, на „Южен плаж“, при морски плаж „Варна
централен“, поземлен имот с идентификатор № 10135.1509.13 по КККР на гр.Варна,
община Варна, област Варна, отдаден под наем по силата на Договор за наем на
недвижим имот от 30.12.2016г. от „Лазурен бряг 91“ ЕООД на „Транспортно-спедиторска
кантора“ ООД и преотдаден под наем по силата на Договор за наем на недвижим имот от 30.03.2017г. на дружеството жалбоподател - „** *“
ЕООД. На основание тристранно споразумение към сключените наемни договори, считано от 26.05.2017г. до 31.12.2017 г., „** ** “ ЕООД ползва временно и
възмездно наетия обект, състоящ се от снек бар, павилион за бърза закуска и
атракционно съоръжение - водна пързалка „Ролба“.
При извършена на 30.06.2017 г. проверка на място от
експерти на БДЧР било установено, че процесния обект - Водна пързалка -
комплекс „Ролба“, състоящ се от атракционна водна пързалка с басейн и
ресторант, ведно с наличните на територията на обекта 5 броя санитарни възела,
един вътрешен и два външни душа, се водоснабдяват с минерална вода от горепосочения
сондаж. Съгласно Заповед № 472/28.05.2013г. на Министъра на околната среда и
водите за утвърждаване на експлоатационните ресурси на водовземните съоръжения
от находището, техническия възможен дебит на сондажа е 18 л/сек., с температура
на водата 51°С.
Резултатите от проверката на БДЧР били обективирани в
Констативен протокол №372в от 30.06.2017 г. В хода на проверката било
констатирано, че минералната вода от сондажа постъпва до водопроводната система
на обекта посредством съществуващ водопровод - стоманена тръба 4" (четири
цола), намираща се във водомерна шахта (ВШ), разположена на около 2 м от
басейна. Скоростта на водата в тръбата е приблизително 1 м/сек., като няма
техническа възможност за измерване на налягането. По описаната технология, било
прието, че водата от сондажа постъпва в обекта с дебит от 8 л/сек.
Към датата на проверката се извършвало водовземане от
сондажа за нуждите на обекта, като минералната вода захранвала басейн, водна
пързалка, ресторант, с капацитет около 80 места, ведно с маси на пясъчната
ивица с капацитет около 100 места, 5 броя санитарни възли /тоалетни с чешми/,
един вътрешен и два външни душа.
Констатираното към датата на проверката водовземане от
сондаж Р-lx Варна
(Аквариума) от район „Североизточна България“, за нуждите на обекта, ползван
със стопанска цел от дружеството жалбоподател, било нерегламентирано и без
издадено разрешително по реда на чл. 44, ал. 1 от Закона за водите.
Подадено било от жалбоподателя заявление с вх. №
РР-4326/07.07.2017г., в БДЧР за издаване на разрешително за водовземане на
минерална вода от сондаж Р-lx Варна
(Аквариума), за водоснабдяване на процесния обект за цел: „всички други цели“
по смисъла на § 1, т.1, б.“ж“ от ПЗР на Тарифата за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване (за нуждите на Комплекс „Ролба“ -
водна пързалка, ресторант, душове). След проведена процедура по реда на чл.60 и сл. от ЗВ от
Директора на БДЧР било издадено Разрешителното за водовземане от минерални
води, чрез съществуващи водовземни съоръжения № 2161 0072/04.09.2017 г., с
титуляр „** *“ ЕООД за водовземане от Сондаж Р-lx Варна (Аквариума) за нуждите на процесния обект.
Прието било, че на основание чл.194, ал.1, т.1, б.“в“, във
връзка с чл.79, ал.6, т.2 и § 9 от ПЗР на ЗВ за реализираното използване на
водите преди издаването на разрешително, дружеството дължи такса, предвидена в
закона, считано от влизането в сила на тарифите, независимо от етапа, на който
се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му.
Въз основа на горното, с писмо изх. №
26-00-986(2)/|8.07.2017г., Директора на БДЧР уведомил управителя на
дружеството, че при установения дебит при проверката на 30.06.2017г. — 8л/с,
обуславящ количество от 288м3/ден (при първоначално установено 10
часово работно време на обекта), се дължи такса за ползване на минерални води -
144,00 лв./дневно, за цел на водовземането - „всички други цели“ по смисъла на
чл.12, ал.6, т.3 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден
обект и за замърсяване.
При извършен на 26.07.2017г. последващ контрол на обекта била
констатирана смяна на съществуващия водопровод - стоманена тръба 4",
описана при проверката на 30.06.2017г., с PVC тръба
ф 80(3"). Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол №
433в от 26.07.2017 г.
Предвид установената смяна на съществуващия водопровод във
ВШ, разположена на около 2м от басейна и постъпило от дружеството
писмо-възражение вх. № 26-00- 986(4)/04.08.2017г., на 09.08.2017г., била
извършена трета проверка на целия имот, констатациите от която били
обективирани в Констативен протокол № 476в от 09.08.2018г. При направения оглед била открита
друга водомерна шахта, намираща се на територията на ресторанта, в близост до
санитарен възел, до
централен вход на комплекса, на около 10м от басейна, в която влиза
захранващата тръба от минерален сондаж Р-lx „Варна“
за целия обект (вход водопроводно отклонение от сондажа на вход имот). Същата
представлявала PVC тръба за
минерална вода, ф 80(3"), на която бил монтиран спирателен кран (СК) -
2,1/2“.
Вземайки предвид, че установената при проверката на
09.08.2017г. PVC тръба ф
80(3"), намираща се на вход имот, захранва целия обект, като скоростта на
водата в тръбата е приблизително 1 м/сек., бил направен извода, че водата от
сондажа постъпва в обекта с дебит от 4,5 л/с., обуславящо количество от 259,2м3/ден
(при установено реално 16 часово работно време на обекта, както следва: на бар
- от 08,00 до 24,00 часа, на ресторант - от 12,00 до 24 часа и на водна
пързалка от 08,00 до 19,30 часа).
Въз основа на горните констатации, с писмо изх. №
26-00-986/6/25.08.2017 г. в отговор на полученото възражение, дружеството било
уведомено, че в цитираната във възражението шахта, разположена на около 2м от
басейна, след 30.06.2017г. е извършен ремонт, като са подменени захранващите
тръби и е монтирано измервателно устройство, без издадено разрешително по реда
на Закона за водите, с което се определя мястото на монтиране на измервателните
устройства за водовземане. В тази връзка монтираното от дружеството
измервателно устройство, посочено във възражението му се счита за контролен водомер и
показанията му не могат да бъдат взети предвид разпоредбите на чл.56, във
връзка с чл.84 от Наредба № 1/10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на
подземните води (обн. ДВ, бр. 102 от 2016г., в сила от 23.12.2016г.), съгласно
които устройствата
измерващи ползваните количества минерални води, се монтират в разпределителна
шахта, в границите на вътрешния пояс на СОЗ на водовземното съоръжение, намиращ
се в случая на разстояние приблизително 150 м. от обекта, ползващ минерална
вода.
В писмото било подчертано, че поради липсата на
измервателно устройство, монтирано в близост до устие на сондажа, по законоустановения
ред, таксата за нерегламентирано водовземане от минерални води е определена на
база дебита на захранващия тръбопровод от съоръжението на посочените
основанията.
Отделно от това, лицето било уведомено, че на приложена
снимка към възражението му с вх. № 26-00-986(4)/04.08.2017г., е посочен
диаметър 2 до 2,1/2" на довеждащ
водопровод до пързалката на комплекс „Ролба“, намиращ се във водомерната шахта, в
близост до басейна на комплекса, който довеждащ водопровод представлява част от
площадковата водопроводна система на обекта, която не подлежи на контрол от
БДЧР. На основание Наредба № 2 от 2005 г. за проектиране, изграждане и
експлоатация на водоснабдителни системи, изграждането и експлоатацията на
водопроводната мрежа и съоръженията за водоснабдяване на обектите се извършва в
съответствие с действащите подробни устройствени планове по смисъла на чл.110,
ал.1 от ЗУТ, основните изисквания към строежите по чл.169, ал.1 ЗУТ, одобрените
инвестиционни проекти и другите строителни книжа, издадени при условията и по
реда на ЗУТ, от името и за сметка на собственика на обекта, като контрола по дейностите
се осъществява от компетентните органи по ЗУТ. Отговорът на възражението бил получен
от представител на дружеството на 28.08.2017г.
Въз онова на горното, за периода 26.05.2017г. -
03.09.2017г. вкл. (определен до датата на издаване на Разрешително № 2161
0072/04.09.2017 г.) - 101 дни, дължимата такса за незаконно ползване на
минерални води била определена по формулата Т = Е х W, където: Т е размерът на дължимата
такса - в лв.; Е - единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която
се ползва минералната вода и температура на водата, съгласно таблицата по
чл.12, ал.6, т.3 от Тарифата - 0,50 лв./куб.м.; W - размерът на ползвания воден обем - куб. м. Размерът на
ползвания воден обем, предвид нерегламентираното водовземане, бил определен
като установения дебит на захранващия водопровод - 4,5 л/с., е умножен по
работното време на обекта (часовете ползване на вода в денонощие) - 16 часа,
равняващи се на 57,6 с. и по дните на нерегламентирано ползване - 101 дни,
както следва: 4,5 х 57,6 х 101 =26 179,2 м3 ползвано количество минерални води. На
основание посочените компоненти, размерът на дължимата такса бил изчислен на 13 089,60 лв. (компонента Т) = 0,50 лв./куб.м.
(компонента Е) х 26 179,2 м3 незаконно ползвано водно количество
(компонента W).
За
събиране на публичното държавно вземане на дружеството била изпратена покана за
доброволно изпълнение изх. № 26-00-986(8)/29.09.2017г., в която бил вписан
установения размер на дължимите такси - 13 089,60 лв. за периода 26.05-03.09.2017 г., банковата сметка по
която следва да бъде преведена посочената сума, като на лицето е даден седемдневен
срок за доброволно погасяване на задължението. Поканата била получена на
29.09.2017 г. от упълномощено лице, като в указания срок за доброволно
изпълнение не постъпило плащане.
С писмо с изх. № 26-00-986(9)/22.11.2017г. на Директора на
БДЧР до управителя на дружеството било изпратено Уведомление за започване на
производство по издаване на АУПДВ за периода 26.05-03.09.2017 г. в общ размер
от 13 089,60 лв.
В отговор на уведомлението с писмо вх. №
26-00-986(10)/29.11.2017 г. били подадени възражения за несъгласие с основанието и
размера на начислената такса.
За изясняване на фактите и обстоятелствата по преписката,
с писмо изх. № 26-00- 986(11)/07.12.2017 г. до ОДБХ- Варна, РЗИ- Варна и ТД на
НАП - Варна, била изискана информация, относно датата на регистрация, въвеждане
в експлоатация и/или отваряне на обект Водна пързалка - комплекс „Ролба“, находяящ
се на Алея първа до басейн „Приморски“, на „Южен плаж“, при морски плаж „Варна
централен“, от името на търговско дружество „** *“ ЕООД през 2017 г.
От събраните от третите неучастващи в
административното производството лица (писмо изх. № 1954/14.12.2017г. от
Директора на ОДБХ - Варна, писмо изх. № ДОЗ-27878-1/15.12.2017г. на Директора
на РЗИ - Варна и писмо изх. № 61155-1/20.12.2017г. на Директора на ТД на НАП -
Варна), било установено, че жалбоподателя е уведомил само част от компетентните
институции за ползването на обекта през 2017г. и то на различни дати, като не е
подало необходимо уведомление за отваряне на обекта до община Варна и до РЗИ -
Варна. Въз основа на постъпилата информация за начална дата за откриване на
обекта била приета датата, от която същия се владее и ползва от лицето по
силата на наемното тристранно споразумение, а именно 26.05.2017г.
С писмо изх. №
26-00-986(16)/05.02.2018 г.
на Директора на БДЧР в отговор на възраженията, дружеството било информирано
подробно за основанията и реда за определяне на таксата, както и за
обстоятелството, че БДЧР не може да предприеме действия по преразглеждане на
таксата за водовземане от минерални води, за която дружеството е уведомено с
писмо изх. № 26-00-986(9)/22.11.2017 г. и при незаплащане на задължението, за
събиране на същото ще бъде издаден АУПДВ. Писмото било получено от лицето на
07.02.2018 г. видно от известието за доставка към него.
Посочените обстоятелства били отразени
в Констативен протокол № 77в/12.03.2018 г. за извършен контрол за
изпълнение на задълженията по чл.194, ал.1, т.1, б.”в” и чл.195б, ал.2, т.4 от
ЗВ, за заплащане на такса за водовземане от подземни води, във връзка със
съставяне на акт за установяване на публични държавни вземания по реда на
чл.166 от ДОПК.
Към датата на съставяне на Акта
задължението на „** *“ ЕООД към държавата, за периода 26.05.2017 г. - 03.09.2017
г., било определено в размер на 13 089,60 лв., като не са били извършени пращания на дължимите
такси за незаконно водовземане от минерални води от страна на дружеството.
Посочено било също, че на основание чл.
175, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси
и други подобни държавни вземания, неплатените в сроковете за доброволно
плащане таксите се събират със законната лихва, след изтичане на срока за
доброволно плащане.
От приетите по делото заключения
на комплексни СИТЕ и СТЕ, които съдът
кредитира като обективно и компетентно дадени в частта на фактическите
установявания е видно, че със Заповед
№1/23.06.2017г. на управителя на дружеството е разпоредено комплекс „Ролба” да
започне дейност от 24.06.2017г. Фискалните устройства на комплекса са въведени
в експлоатация: Каса ролба- 22.06.207г. и ресторант „Нутилус” - 16.06.2017г. На
10.07.2017г. „** *” ЕООД е монтирало водомер с фабричен №17324454 на тръбопровода
захранващ комплекса с минерална вода от сондаж Р-lx в шахта на около 1м. от басейна към комплекс „Ролба”.
Водомерът бил с характер на контролен, посочен и в Схема за присъединяване на
сондажа - приложение към Разрешително за водовземане от минерални води чрез
съществуващи водовземни съоръжения №21610072/04.09.2017г. С констативен
протокол от 26.07.2017г. съставен от дл.лице към Басейнова дирекция
„Черноморски район” бил установен монтирания водомер с показания в момента 334 м3
т.е. за времето от неговия монтаж били консумирани среднодневно 21 м3;
За периода 16.06.2017г. /начална дата на регистрация електронен касов апарат с фискална памет за
каса ресторант/ до 03.09.2017г. /издаване на Разрешително/ дружеството
жалбоподател е ползвало минерална вода посредством водовземно съоръжение:
минерален сондаж Р-lx „Варна (Аквариума) от район „Североизточна България”, като дневните
количества при 16ч. работно време, са 156 м3 - по-малки от
посочените в АУПДВ. При неизяснената скорост на водата разчетите за
проводимостта на тръба ПЕВП с диаметър 3” посочена в АУПДВ не биха могат да
бъдат достоверни и по данни от експлоатацията на обекта пълненето на басейна
към ролбата, който е с обем от 78 м3 става за 8 часа при напълно
отворен кран. В АУПДВ са разчетени за
пропускателна способност от 4.5л/сек на довеждащия водопровод Ф80РЕ (при
недоказана скорост от 1м./сек), работно време от 16часа /на бар в ресторанта 8ч.-24ч./
дневната консумация е 4.5л/сек х 3600 сек х 16 часа = 259200л.= 259.2 м3;
При 101 дни по АУПДВ претендираните водни количества са 26 179мЗ. При реална
проводимост на захранващия водопровод Ф80 ПЕВП от 2.71л/сек и раб. време от 16
часа на бар (консуматор батерия 1/2 ”) се получава дневна консумация от: 2.71л/сек
х 3600 сек х 16часа = 156 000л.= 156 м3. Вещите лица дават
заключение, че количествата на база реална проводимост на довеждащ тръбопровод Ф80 ПЕВП при начало на
експлоатацията по Фискалните устройства 16.06.2017г. и 81 дни до получаване на
разрешителното водните количества са 12 636м3. Първите трудови договори за
обектите са с дата 12.06.2017г. Видно от Графиците за работа, първият работен
ден в обект „Ролба“ е 27.06.2017г. на работника Ю.М.К.. От представените
оборотни ведомости констатират, че в
периода от 01.01.2017г. до 31.05.2017г. дружеството не е реализирало приходи от
продажба на услуги. В периода от 01.06.2017г. до 18.06.2017г. дружеството е
реализирало продажба на услуги на стойност 2 500 лв. В периода от
19.06.2017г. до 30.09.20217г. дружеството е извършвало дейност, реализирало е
приходи и разходи. Вещите
лица сочат, че за периода 16.06.2017г. до 03.09.2017г.
дружеството жалбоподател е ползвало минерална вода посредством водовземното
съоръжение. Съгласно Наръчник по водоснабдяване с автори: К. Кузуджийски,
Т.Димчев и И. Иванов проводимостта на тръба от 3 ” при изтичане на водата
скорост 1м/сек е 4.5л/сек. Диаметърът на довеждащия водопровод от сондажа е Ф80
при тръба РЕ съгласно схема към Разрешително за водовземане от минерални води
№21610072 от 04.09.2017г. и констативен протокол №476в №001479 от 09.08.2017г. При
пропускателна способност от 4.5л/сек на довеждащия водопровод Ф80РЕ, работно
време от 16часа /на бар в ресторанта 8ч.-24ч./ дневната консумация е: 4.5л/сек
х 3600 сек х 16часа - 259200л.= 259.2 м3 и претендираните в
процесния АУПДВ дневни водни количества съответстват на пропусквателната
способност на довеждащия водопровод. Фискалните устройства на жалбоподателя имат
начална дата 16.06.2017г. /каса ресторант/. При 101 дни по АУПДВ претендираните
водни количества са 26 179мЗ. При начало на експлоатацията по фискалните
устройства 16.05.2017г. и 81 дни до получаване на разрешителното водните
количества са 20 995 м3. Съоръжението за водовземане е Р-lx Аквариума, дълбочина 1992м.,
вписан в регистъра на водовземните съоръжения по чл. 118, ал.3 от Закона за
водите като оборудван за експлоатация. Параметрите на разрешеното водовземане
са със средноденонощен дебит- 0.23л/сек.; разрешен годишен воден обем- 6652 м3.Обектът
представлява ресторант, басейн, атракцион Ролба с циркулационна водна пързалка,
съблекални с тоалетни и душове. Басейнът е с обем 78 куб. метра /снимка 1/ и се
захранва с минерална вода от Сондаж Р-1х /Аквариум/ чрез отвор ф100 /снимка 2/,
а се отводнява веднъж седмично по санитарни изисквания от сифон ф50 /снимка 3/.
Преливникът на басейна също е с ф50 /снимка 4/ и връща водата обратно в
циркулационния цикъл на съоръжението. Циркулацията се осъществява от помпа
монтирана в отделно помещение, съгласно нормите /снимка 5/. Захранващият
водопровод за басейна е от полиетиленови тръби ПЕВП ф75 /снимка 6/, видим в
близката ревизионна шахта с филтър и спирателен кран /снимка 7/, спрямо
санитарните изисквания. Вещите лица не установяват налични разклонения. До
регулацията на имота е разположена основната водомерна шахта ВШ, където
съгласно чл. 27, ал.3, т.1 от Наредба №4 от 2005 е монтиран водомерен възел,
захранващ обекта с питейна вода /снимка 8/. В същата шахта е монтиран и СК ф75
на ПЕВП ф75 за минералната вода към басейна /снимка 9/. Няма налични
разклонения от полиетиленовия тръбопровод ПЕВП 75. В санитарно охраняваната
зона СОЗ, в заключеното помещение на Сондаж Р-1х, е налична полипропиленова
тръба ППР с диаметър ф6З, захранваща обект Ролба и съпътстващ водомерен възел
/снимка 10/. Водомерният възел представлява пломбиран водомер с ф6З, 2 броя СК
ф63 и филтър ф63, монтирани на разклонението от стоманената тръба. Няма налични
разклонения от полипропиленовия тръбопровод ППР 63. Централната стоманена тръба
на сондажа излиза от кладенеца и след пригодените три броя отклонения ф63,
влиза под земята, където след серия от шахти извън СОЗ, се излива в резервоар
300 куб. метра. Данните на Сондаж Р-1х са публична информация, вписани в
регистъра на водовземни съоръжения по чл. 118, ал.З от Закона за водите, с
дълбочина 1992м и дебит - 18 литра/сек. На заседание на Общинският съвет на гр.Варна
от 22 и 24.07.2002 година №936, в точка 1991-3,А е обсъден неговия разход, като от посочените три чешми,
само едната /под Аквариума/ е реално действаща, с дебит 21,6 куб.м/ден. Тръби
ППР /Stabi/ ф63 за топла вода 50 градуса провеждат количество 1,9 л/с при скорост от
1 м/сек, съгласно чл. 35, ал.6 от Наредба №4 от 2004 /снимка 11/ и 2.8 л/с при
скорост от 1,5 м/сек. При обем на басейна 78 куб. м и посочените приблизително
8 часа за напълването му, прогнозния дебит на тръбата е 9,75 куб.м/час или 2,7
л/сек. В разрешителното е вписан разрешен средноденонощен дебит - 0,23 л/сек. По
данни извън документите по делото, вещите лица дават още една приблизителна стойност за дебита, тъй
като за 2018 година жалбоподателят е
заплатил 4360 лв. изразходвана минерална вода, която по ценоразписа на БД се
равняват на 8720 куб.м За експлоатационния период от 130 дена са 67 куб.м/ден. Според
обявено работно време на атракциона от 9 часа /снимка 12/, това се равнява на
7,45 куб.м/час или 2,1 л/сек. За дебит на процесната тръба да се отчита -2,5
л/сек или 9 куб.м/ час. За процесният период от 101 дена, при 16 часа/ден,
получават 14544 куб. метра минерална вода. За период по фискални устройства до
получаване на Разрешително №21610072/04.09.2017г. - 81 дена и 9 часа/ден,
според регламентираното работно време в активния сезон получават 6561 куб.
метра минерална вода. По ценоразпис на БДЧР от 0,50 лева/куб.м се получават в
първия случай- 7272 лв., а във втория- 3280 лв. След допълнително проведени
проучвания вещите лица сочат, че в санитарно охраняваната зона /СОЗ/, в
заключеното помещение на Сондаж Р-1х, е налична полипропиленова тръба ППР с
диаметър ф63, захранваща обект Ролба и съпътстващ водомерен възел /снимка 10/.
Водомерният възел представлява пломбиран водомер с ф63, 2 броя СК ф63 и филтър
ф63, монтирани на разклонението от стоманената тръба. Няма налични разклонения
от полипропиленовия тръбопровод ППР 63. Централната стоманена тръба на сондажа
е ф140/4,5 излиза от кладенеца и след пригодените три броя отклонения ф63,
влиза под земята, където след водомерна шахта /ВШ1/ извън СОЗ, захранва обект
„Ролба“ с тръба ПЕВП ф75 /снимка 9/. Вещите лица изрично сочат, че това е
фактическата обстановка за 2019 година и съгласно Схема Приложение-2-2018
/снимка 13/ е била такава и през 2018-та година. Съгласно Схема
Приложение-2-2017 /снимка 14/, преди 2018-та година, през 2017-та тръбопровода
ПЕВП ф75 е включен директно в сондажната тръба ф140/4,5 а след водомерната
шахта /ВШ1/ не е променян, а именно той е с висока плътност ПЕВП ф75 /снимка
9/. Тръби ПЕВП, РЕ100, PN20 ф75 за топла вода провеждат водното количество 2,7 л/с при скорост от 1
м/сек, Таблица 15/ съгласно чл. 35, ал.6 от Наредба №4 от 2004. За дебит на
ПЕВП тръба ф75 да се отчита - 2,7 л/с или 9,72 куб.м/часа/. За процесният
период от 101 дена, при 16 часа/ден, получават 15707 куб. метра минерална вода
по ценоразпис на БДЧР от 0,50 лева/куб.м се получават-7854лв., а за период по
фискални устройства до получаване на Разрешително №21610072/04.09.2017г. - 81
дена и 9 часа/ден, според работно време в активния сезон получават 7086 куб.
метра минерална вода по ценоразпис на БДЧР от 0,50 лева/куб.м се получават 3543
лв.
В съдебно заседание вещите лица
уточняват, че времето за пълнене на басейна не е изследвано, но наличието на тръбата
дава достатъчно основание да се определи дебита. Съобразно размерите е изчислен
обема на басейна, съобразено със скоростта и въз основа на тези технически
данни, и практическия опит е направен извода за дебита на тръбата, който е 2.7
л/сек. Таблицата приложена към експертизата е съобразна с формулата за
изчисляване. Формулата за определяне на дебита на тръбата е вътрешното сечение
по разстоянието. Всъщност по дадено време може да се определи колко дебит влиза
в даден обем. Формулата за дебита е сечение, по скорост и по време. Практически
се работи по таблиците. Таблицата е отражение на формулата по даден
производител. Всеки производител има разлика, но е минимална. В конкретния
случай указва PN20, което се отнася за голямо налягане и за топла вода. В първоначалната
тройна експертиза е посочен размер на
тръбата ф63, което е фактическото състояние. Там е още по-конкретна тръбата,
защото е за температура 50о и
при процесната скорост на водата се получава 1.9 л/сек. През 2017 г. тръбата е
била само ф75, в скицата е отбелязано ф80, но в момента не съществува такъв
размер. Това е стар размер, който предполагат, че е грешка. Всичките тръби в
уличните тръбопроводи в гр. Варна са етернит ф80, като в момента се заменят с
ф90 минимално или по новите изисквания ф110. Вече не съществува ф80, на място е
ф75. На снимка № 9 е заснет спирателният кран и размерът на същия, който е
2.5″ (цола). Спирателният кран на тръбата е ф75. Съществуващата тръба
през 2017 г. и 2018 г. е с диаметър ф75. В дясно на Схема-Приложение № 2 към
допълнението на заключението на тройната експертиза са посочени с №№ 2, 4 и 5
водомерите, които са преместени в зоната за водохващане, а именно в горната
потъмнена синя част-сондаж от Схема на присъединяване към сондаж Р-1Х
„Аквариума“ М:50, тъй като не са отговаряли на нормативните изисквания.
Водомерите са преместени в помещението на сондажа. Дебита е определен на база на диаметъра на
тръбата отразен в Схема № 2 от 2017 г., която съответства на сегашното
положение на тръбата с ф75. В обекта „Ролба“ освен басейн има и други прибори,
които се захранват с вода като душове и др. Не се установяват налични тръби и
разклонения от голямата тръба към приборите. Данните, които са били
ориентировъчни за дебита на пълнене на басейна съответстват на данни от
изчисленията по таблицата, която е изготвена на база на формулата за изчисление
на дебита, който е 2.7 л/сек, видно от
приложената таблица. Този резултат е получен два пъти по различен път, единия
практичен, другия теоретичен. Тръбата, която е в обекта, е с размер ф75.
Останалите консуматори на вода на
територията на обекта не са обследвани, тъй като централната захранваща тръба е
на целия обект. Работното време е заснето информативно към настоящият момент, обектът
е със сезонен характер, не е с денонощен режим на работа. Крайно необходимо е
било на място да се свери диаметъра на захранващия тръбопровод, който е в
сондажната сграда с останалите шахти, за да се направи изчислително решение.
Вещите лица сочат, че в каптажната сграда е подменена схемата на
водоснабдяване, като през 2017 г. всичко налично в момента го е нямало.
От показанията на свидетеля Д.К.-М.
се установява, че познава обект „Ролбата“ от лятото на 2017г., тъй като тогава е започнала работа
като „ОТЗ“. Обектът за граждани е отворил на 23 или 24 юни 2017 година и е
затворил в края на месец септември. Докато работела на обекта имало течове,
които били по алеята, където са чешмите. Когато работила в обекта на
дружеството жалбоподател е бил монтиран контролен водомер още в началото. За
първи път посетила обекта към средата на месец юни, преди датата на официалното
откриване. На обекта се извършвали строителни дейности. Ремонт на „Ролбата“ и
на самият басейн, преди датата на откриване за външни посетители не си спомня
да е извършван. Мисли, че е извършван ремонт, но не знае с точност кога. Не знае
дали е правена профилактика на басейна и на пързалката, не си спомня, не е
присъствала на тези дейности. Басейнът е започнал да работи по – късно от
откриването на ресторанта. Когато посетила за първи път басейна, същия не бил
пълен с вода. На душовете на обекта не знае дали е имало вода. Не е посещавала
санитарните възли на заведението – тоалетна, баня, мивка. Служебната тоалетна е
ползвала най-вероятно, мисли, че нямала връзка с басейна. Не е ползвала топла
вода в обекта, преди започване на работата му. Специфичната миризма на
минералната вода се усещала по цялата алея, във връзка с това, че от кръговото
движение, където е чешмата с минерална вода до края на алеята има локви от
минерална вода. Отворили бързо ресторанта, след като приключил ремонта.
Дотогава е работила по документацията в едно помещение, което е извън
ресторанта, встрани от водната пързалка и всичко, което е свързано с нея.
Свидетелката Ю.М.К., също сочи, че е работила през лятото
на 2017 година в обекта, като организатор – дейности. Обектът отворил през
лятото на 2017 г., в края на месец юни и затворил в края на месец септември.
Докато работила в обекта имало течове до сондажа. През месец юни нямало вода в
обекта. Когато започнала работа, тогава напълнили басейна с вода. Не е
запозната, преди откриване на обекта за външни посетители, дали е извършвана
профилактика на басейна. Сондажът от обекта е на близо, сигнали за течове не е
подавала. Не си спомня, когато е започнала работа, дали обекта е бил
водоснабден с топла вода.
При
така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата
срещу акта за установяване на публично държавно
вземане е подадена от легитимирано
лице, в срока по чл.149 АПК, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Обжалваният акт е издаден от
компетентен орган, Директор на Басейнова дирекция "Черноморски
район", в съответствие с чл. 195б,
ал. 1 от Закона за водите. Актът е в законоустановената
писмена форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за
издаването му, позволяващо осъществяването на съдебен контрол. Не се
установяват допуснати в хода на административното производство съществени
процесуални нарушения, водещи на това основание до отмяна на акта.
Спорът в производството е свързан
с твърденията на жалбоподателя, че не е задължено за таксите лице, неправилно е
определен периода на дължимост на таксата, неправилно са установени количествата
и краен размер на таксата.
По тези спорни въпроси съдът
приема следното:
Съгласно чл.194 ал.1 т.1 б.”в” ЗВ
за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от минерални
води. По арг. от ал.3 на чл.194 ЗВ таксата за
водовземане от минерални води се определя на база разрешения обем вода и
температурата на минералната вода. Не е спорно по делото, че за процесния
период на дружеството жалбоподател не е издавано разрешение. Разпоредбата на чл. 79 ал.6 т.2 от ЗВ регламентира, че лицата придобили правата на собственост или ползване
на недвижимия имот, съответно правоприемниците, които се възползват от правото
за използване на водите преди издаване на разрешителното по ал. 5 от същата
разпоредба дължат такса за реализираното използване на водите.
Задължението за заплащане на
такса е уредено с разпоредбата на чл. 194,
ал. 1 от Закона за водите, а размерът на таксата и начинът
на нейното изчисляване - с Тарифа за
таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (обн. ДВ, бр. 2/06.01.2017г., в сила от 01.01.2017 г.).
Таксата се дължи и преди датата
на издаване на разрешителното, ако е осъществено водоползване, съгласно чл. 79, ал.
6 от Закона за водите и § 9 от
преходните и заключителни разпоредби на Закона за водите. Когато лицата са се възползвали от
правото за използване на водите в срока до получаване на решението, те заплащат
дължимите за това такси по чл. 194 от
ЗВ, като съгласно §9 ПЗР на ЗВ когато използването на водите се
осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето,
използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано
от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа,
на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното
му.
В
изложения смисъл е неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е адресат
на вмененото нарушение. Ако се приеме, че жалбоподателят не е задължено лице по
акта, тъй като за процесния период няма издадено разрешително, то тогава
жалбата му би била недопустима. Оспорването обаче е допустимо, именно защото
жалбоподателят е длъжникът по публичното държавно вземане, като задължено лице
за заплащане на таксата като
ползвател на минералната вода без да му е било издадено разрешение. Ползването
е осъществено за целите на дейността на дружеството осъществявана в обекта и липсата на разрешение не може да доведе до промяна на длъжника по това
публично задължение.
Не се спори по делото, а и видно
от Договор за наем от 30.12.2016г. обект водна пързалка - комплекс „Ролба“,
находящ до басейн „Приморски“, на „Южен плаж“, морски плаж „Варна централен“,
поземлен имот с идентификатор № 10135.1509.13 по КККР на гр.Варна, е отдаден
под наем от „Лазурен бряг 91“ ЕООД на „Транспортно-спедиторска кантора“ ООД.
Същият обект е преотдаден под наем по силата на Договор
за наем от 30.03.2017г. на дружеството жалбоподател - „** *“ ЕООД. На основание тристранно
споразумение към сключените наемни договори, считано
от 26.05.2017г., „** *“ ЕООД ползва временно и
възмездно наетия обект, състоящ се от снек-бар, павилион за бърза закуска и
атракционно съоръжение - водна пързалка „Ролба“. Срокът на действие на Договора
за наем, съгласно споразумението е до 31.12.2017 г. От същото е видно, че пренамателят
„** ** “ ЕООД от датата на сключване на тристранното споразумение заявява, че е
запознат с текста на подписания между наемателя и наемодателя договор за наем
от 30.12.2016г. и приема условията на същия. В приложените договори се съдържат
клаузи, както за заплащане на наемна цена, така и разходи свързани с
експлоатацията на обекта.
Не се
спори по делото, че дружеството не е заплащало такси свързани с ползваната
минерална вода нито от датата на сключване
на договора за наем, нито от датата на сключване на тристранното споразумение.
Твърденията на жалбоподателя, че датата на откриване на обекта е 24.06.2017г.,
поради което следва таксата да се дължи от тази дата не кореспондира с
установяванията на заключението на КСИТЕ, от което е видно, че в периода от 01.06.2017г. до 18.06.2017г. дружеството е реализирало
продажба на услуги на стойност 2 500 лв., а датата на регистрация ЕКАПФ е
неотносима към ползването на обект по силата на наемни правоотношения, поради което съдът приема, че дружеството
жалбоподател е извършвало дейност и преди 24.06.2017г. Свидетелските показания
не оборват горния извод, доколкото същите са общи, липсва конкретика в
изявленията и на двамата свидетели, както и поради факта, че сочат за факти и
обстоятелства след назначаването си на работа в обекта, а дружеството е
наемател на обекта преди 24.06.2017г. Въпреки дадената възможност жалбоподателят не
представи разрешителен, удостоверителен или друг документ от контролни органи
на Община Варна, РЗИ, ИТ, БАБХ и др., с който да удостовери безспорна дата на заявен
и/или регистриран търговски обект в процесния плажен комплекс. Жалбоподателят не ангажира безспорни
доказателства оборващи констатациите обективирани в констативните протоколи и
процесния АУПДВ досежно началната дата на ползване на наетите от него обекти-снек-бар,
павилион за бърза закуска, атракционно съоръжение- водна пързалка. Следва да се
отбележи, че КП, представлява официален свидетелстващ документ, който се ползва
с материална доказателствена сила, която би могла да бъде преодоляна при
доказани факти, че оспорената дата посочена като начална на ползвания от
дружеството обект е твърдяната от жалбоподателя – 24.06.2017г. В този смисъл
съдът намира за неоснователни и недоказани твърденията на жалбоподателя за
неправилно отразяване на установеното в тази част, а именно, че е реализирал право на водовземане от минерални води,
посредством водовземно съоръжение от 24.06.2017г. Релевантната
дата в този случай правилно и в полза на жалбоподателя е определена от
административния орган – от датата на сключване на тристранното споразумение
между наемодател, наемател и пренаемател-26.05.2017г., а не от 30.03.2017г.
датата на сключване на договора за наем.
След като Разрешение за
водовземане от минерални води чрез съществуващи водовземни съоръжения е
издадено на 04.09.2017г., то правилно е определена и крайната дата до която
жалбоподатателят нерегламентирано е
ползвал за нуждите на обекта минерална вода-03.09.2017г.
За периода 26.05.2017 г.-
03.09.2017 г., включително, не се установи да е издавано разрешително за реализиране право на водовземане от минерални
води, посредством водовземно съоръжение: минерален сондаж Р-lx Варна
(Аквариума) от район „Североизточна България“ - подземни води от малмоваланжския
водоносен хоризонт с температура по-висока от 20°С-област Варна, област Добрич,
област Шумен - изключителна държавна собственост, находище № 100 от Приложение
№ 2 към чл.14, т.2 от Закона за водите, с цел на водовземането - за „всички
други цели“ (водна пързалка, ресторант, душове). Тъй като
задължението за заплащане на такса за този период възниква по силата
на ал. 6, т. 2 на чл.79 от Закона за водите, дружеството се е възползвало от правото на водовземане от минерални води, поради което следва да заплаща
дължимите за това такси.
Задължението на
жалбоподателя за периода 26.05.2017 г. -
03.09.2017 г. вкл., произтича от качеството му на нерегламентиран ползвател на
минерални води от минерален сондаж Р-lx Варна (Аквариума) от район „Североизточна България“ - подземни води от
малмоваланжския водоносен хоризонт с температура по-висока от 20°С-област
Варна, област Добрич, област Шумен - изключителна държавна собственост, находище
№ 100 от Приложение № 2 към чл.14, т..2 от Закона за водите.
Във връзка с горното, за начина
на определяне на количеството минерална вода, за която се дължи такса, са
относими разпоредбите на чл.195б от ЗВ, във връзка с чл.194, ал.1, т.1, б.”в”,
чл.79, ал.6, т.2 и § 9 от ПЗР на Закона за водите, и размерът на таксата правилно е отнесена към
чл.1, т.1, б.“в“ и чл.12, ал.6, т.3 от Тарифата за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г.
(обн. ДВ бр. 2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г.) като единичният
размер на таксата за водовземане от минерални води се определя съгласно
таблица: където Размер на таксата – Е (в лв./куб. м) при t>50 °С- 0,50лв за
„Всички други цели”.
Не е спорно, че съгласно Заповед
№ 472/28.05.2013г. на Министъра на околната среда и водите за утвърждаване на
експлоатационните ресурси на водовземните съоръжения от находището, техническия
възможен дебит на сондажа е 18 л/сек., с температура на водата 51°С, както
и че процесния обект - комплекс „Ролба“,
състоящ се от атракционна водна пързалка с басейн и ресторант, ведно с 5 броя
санитарни възела, един вътрешен и два външни душа, се водоснабдяват с минерална
вода от сондаж Р-lx Варна (Аквариума) от район „Североизточна България“.
При извършена на 30.06.2017 г.
проверка на място от експерти на БДЧР обективирана в Констативен протокол №372в
от 30.06.2017 г. е установено, че минералната вода от сондажа постъпва до
водопроводната система на обекта посредством съществуващ водопровод — стоманена
тръба 4" (четири цола), намираща се във водомерна шахта (ВШ), разположена
на около 2 м от басейна. Скоростта на водата в тръбата е била приблизително 1
м/сек. и е прието, че водата от сондажа постъпва в обекта с дебит от 8 л/сек обуславящ
количество от 288м3/ден (при първоначално установено 10 часово
работно време на обекта), поради което се дължи такса за ползване на минерални
води - 144,00 лв./дневно, за цел на водовземането - „всички други цели“ по
смисъла на чл.12, ал.6, т.З от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване
на воден обект и за замърсяване.
На 26.07.2017г. била констатирана
смяна на съществуващия водопровод - стоманена тръба 4", описана при
проверката на 30.06.2017г., с PVC тръба ф 80(3"). Предвид установената смяна на съществуващия
водопровод във ВШ, разположена на около 2м от басейна и след установена друга
водомерна шахта, намираща се на територията на ресторанта, в близост до
санитарен възел, до централен вход на комплекса, на около 10м от басейна, в която влиза захранващата
тръба от минерален сондаж Р-lx „Варна“ за целия обект (вход водопроводно отклонение от сондажа на вход
имот). Същата представлявала PVC тръба за минерална вода, ф 80(3"), на която бил монтиран спирателен
кран (СК) - 2,1/2". Установената при проверката на 09.08.2017г. PVC тръба ф 80(3"), намираща се
на вход имот, захранва целия обект, като скоростта на водата в тръбата е била приблизително
1 м/сек., правилно е направен извода, че
водата от сондажа постъпва в обекта с дебит от 4,5 л/с., обуславящо количество
от 259,2 м3/ден (при установено реално 16 часово работно време на
обекта, както следва: на бар - от 08,00 до 24,00 часа, на ресторант - от 12,00
до 24 часа и на водна пързалка от 08,00 до 19,30 часа).
Подменените захранващите тръби и
монтираното измервателно устройство е без издадено разрешително по реда на
Закона за водите, с което се определя мястото на монтиране на измервателните
устройства за водовземане, поради което правилно показанията му не са били отчетени
предвид разпоредбите на чл.56, във връзка с чл.84 от Наредба № 1/10.10.2007г.
за проучване, ползване и опазване на подземните води (обн. ДВ, бр. 102 от
2016г., в сила от 23.12.2016г.)., съгласно които устройствата
измерващи ползваните количества минерални води, се монтират в разпределителна
шахта, в границите на вътрешния пояс на СОЗ на водовземното съоръжение, намиращ
се в случая на разстояние приблизително 150 м. от обекта, ползващ минерална
вода.
Не се спори и досежно факта, че диаметъра
2 до 2,1/2" на довеждащ водопровод до пързалката на
комплекс „Ролба“, намиращ се във водомерната шахта, в близост до басейна на комплекса,
представлява част от площадковата водопроводна система на обекта, която не
подлежи на контрол от БДЧР.
Констатациите в хода на административното
производство се подкрепят и от заключенията на вещите лица, които правят
изводи, подкрепени със снимков материал за съществуващото понастоящем положение
на място и въз основа на огледи извършени отново към настоящия момент, като в
открито съдебно заседание изрично уточняват, че „през 2017 г. всичко налично в
момента го е нямало”.
В тази връзка съдът констатира,
че разликата между установените от съдебно-техническите експертизи стойности в частта на дебита на
тръбата, оттам и количествата минерална вода за процесния период и посочените стойности в обжалвания акт се
дължат на обективно различните данни на обследване, доколкото липсва и спор по
делото, че описаните в КП и АУПДВ подмяна на захранващите тръби, монтиране на измервателно
устройство без издадено разрешение, без да отговарят на нормативните
изисквания, преместване на водомери, в зоната за водохващане, в горната част
-сондаж от Схема на присъединяване към сондаж Р-1Х „Аквариума“ М:50 са
извършени от жалбоподателя след извършената проверка от длъжностни лица на БДЧР
на 30.06.2017г. В тази връзка твърденията на жалбоподателя за различно ползвано
количество и дължим размер на таксата от установения от ответника не е
подкрепен с доказателства. Недопустимо е да се определят количества водовземане
и размер на дължима такса въз основа на факти вследствие на установено неправомерно
поведение на жалбоподателя. Взаимно
противоречиви и изключващи са поддържаните в хода на административното и
съдебното производство доводи на жалбоподателя досежно началната дата на
задължението, размера и неговото основание.
Предвид горното, за периода
26.05.- 03.09.2017г. или за 101 дни, дължимата такса за незаконно ползване на
минерални води правилно е била определена по формулата Т = Е х W, където: Т е размерът на
дължимата такса - в лв; Е - единичният размер на таксата в зависимост от целта,
за която се ползва минералната вода и температура на водата, съгласно таблицата
по чл.12, ал.6, т.3 от Тарифата - 0,50 лв./куб.м.; W - размерът на ползвания воден
обем - куб. м. Размерът на ползвания воден обем, предвид нерегламентираното
водовземане, с установения дебит на захранващия водопровод - 4,5 л/с., умножен
по работното време на обекта - 16 часа/съобразно
приложена заповед за работно време/, равняващи се на 57,6 с. и по дните на
нерегламентирано ползване - 101 дни е както следва: 4,5 х 57,6 х 101 =26 179,2
м ползвано количество минерални води или размерът на дължимата такса е 13 089,60 лв. (компонента Т) = 0,50 лв./куб.м.
(компонента Е) х 26 179,2 м3 незаконно ползвано водно количество
(компонента W). Правилно е определено с АУПДВ, че сумата в размер на
13 089,60 лева е дължима, ведно със законната лихва, считано от датата на
изпадане на длъжника в забава за доброволно погасяване на
задължението-07.10.2017г. до окончателното й изплащане.
С
оглед на гореизложеното жалбата против Акт за установяване на публично
държавно вземане № 12/2018/03.08.2018г., на Директора на БДЧР-Варна е неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
При този
изход на спора и предвид своевременно направеното искане съдът намира, че на основание чл.143 ал.4 АПК в полза
на ответника следва да се присъдят разноски в общ размер на
940 лева, от които 840 лева депозит за вещи лица и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „** *“
ЕООД, ЕИК *********, с. ** **, ул.Д. №*, община Д.Ч., област Варна,
представлявано от Ж.П.П., срещу Акт за установяване на публично държавно
вземане № 12/2018/03.08.2018г., на Директора на Басейнова дирекция
"Черноморски район" – гр. Варна.
ОСЪЖДА „** *“ ЕООД, ЕИК
*********, с. ** **, ул.Д. №*, община Д.Ч., област Варна, представлявано от Ж.П.П.
да заплати на Басейнова дирекция "Черноморски район" – гр. Варна
сумата в размер на 940 /деветстотин и четиридесет/ лева разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението до
страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: