Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. С. 20.12.2016
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, първо
гражданско отделение, I-6 състав в публичното заседание на двадесет и
втори ноември
две хиляди и шестнадесета година
в състав:
Председател : П. АЛЕКСИЕВА
при секретаря А.С. и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 4737 по описа
за 2014 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от М.Р.О. срещу З. „Б.В.И.Г.”
АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.10.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е наследник на
починалия вследствие на ПТП Х.М.Р. на 22 години. На 30.09.2012 г. около 17 часа
по път ІІІ-23 в с. О., ул. „П.“ при управление на товарен автомобил „ГАЗ 53 А“
с рег. № *******, водачът А.С.Х. нарушил правилата за движение по пътищата, в
резултат на което блъснал движещия се по ул. „Пета“ по посока на кръстовището с
ул. „П.“ велосипедист Х.М.Р., при прекосяване на кръстовището. Твърди се, че в
резултат на удара е настъпила смъртта на велосипедиста Х.М.Р.. Твърди се, че
има образувано н.о.х.д. № 61/2014 г. по описа на ОС Силистра. Поддържа се, че
за увреждащия товарен автомобил, управляван от виновния водач А.С.Х. има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество,
застрахователна полица № 03112002215848/2012 г. със срок на действие от
25.09.2012 г. до 24.09.2013 г. Ищецът твърди, че Х.М.Р. е негов син, че между
тях е съществувала особено силна връзка, с чувство на обич, взаимна привързаност
и подкрепа. Поддържа се, че ищецът изключително тежко преживява смъртта на сина
си и търпи много болки и страдания. Твърди се, че загубата на сина му, се
отразява изключително тежко на здравословното и емоционалното му състояние.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 140 000 лв., частично
предявена от общо претендираната сума от 250 000
лв., обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на
сина му Х.М.Р., настъпила в пряка причинна връзка от ПТП, реализирано на 30.09.2012 г. около 17 часа по път ІІІ-23 в с. О., ул. „П.“, виновно причинено от
водача А.С.Х. управлявал товарен автомобил „ГАЗ 53 А“ с рег. № *******,
чиято отговорност е била застрахована по З.ължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Б.В.И.Г.” АД с полица №
03112002215848/2012 г. със срок на действие от 25.09.2012 г. до 24.09.2013 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-30.09.2012
г. до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото,
включително и адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38 от ЗА.
В срока по
чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му
представител юрисконсулт Петров, надлежно упълномощен с пълномощно приложено
към отговора. Оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение.
Оспорва
всички фактически твърдения заявени в исковата молба, относно механизма на ПТП
и и наличието на противоправно действие на
застрахования водач на товарен автомобил „ГАЗ 53 А“. Твърди, че вина за
настъпилото произшествие има пострадалият, като е отнел предимството на
товарния автомобил, не е спазил правилото на десностоящия,
пътните знаци и маркировката, навлязъл е внезапно в платното му за движение без
да манифестира това свое намерение и не е съобразил скоростта си на движение с
обстоятелството, че приближава кръстовище. Пряко е преградил възможността да
бъде забелязан своевременно, тъй като управляващият от него велосипед е бил без
бяла светлоотразителна светлина отпред. Твърди се, че
пострадалият е попаднал в опасната зона за спиране на товарния автомобил.
Оспорва иска по размер с твърдението за прекомерност. Заявява възражение за
принос на вредоносния резултат от страна на пострадалия по съображения посочени
по-горе. Оспорва претенцията за лихви. Моли съда да отхвърли предявения иск и
да присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение.
В срока по
чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която
оспорва всички възражения на ответника като незаконосъобразни, неоснователни и
недоказани.
В срока за допълнителен отговор
ответникът представя такъв, с който поддържа всички възражения и фактически
твърдения изведени в отговора на исковата молба.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител и по
съображения подробно изложени в представената по делото писмена защита.
Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК за адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл.38 от ЗА.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва предявения иск. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав,
след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за устанО.о следното от фактическа
страна:
От
удостоверение за наследници № 033/03.10.2012 г. на Община Дулово се установява,
че ищецът е баща и наследник по закон на починалия на 30.09.2012 г. Х.М.Р..
С влязла в сила в хода на
настоящото производство на 13.05.2016 г. Присъда № 17 от 04.07.2014 г. по
н.о.х.д. № 61/2014 г. по описа на Силистренски окръжен съд А.С.Х. е бил признат
за винО. в това, че на 30.09.2012 г. по път ІІІ-23 в
с. О., Силистренска област, по ул. „П.“ при управление на МПС с рег. № *******
нарушил правилата за движение по пътищата-чл.20, ал.2 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на Х.М.Р..
От приетите по делото основна и
допълнителна САТЕ се установява, че причината за настъпване на ПТП е
навлизането на велосипедиста в платното за движение на автомобила при наличие
на знак СТОП, както и предприетата маневра завиване наляво и пълно навлизане в
лентата за насрещно движение от страна на водача на автомобила. Ако товарният
автомобил е продължил да се движи в своята дясна пътна лента произшествието не
би настъпило, защото велосипедистът ще премине пред автомобила. Вещото лице
сочи, че товарният автомобил се е движел по път с предимство. Водачът на
товарния автомобил е имал добра видимост спрямо приближаващия се велосипедист
на около 20 метра вдясно от платното за движение. От своя страна велосипедистът
също е имал видимост спрямо движещия се по главната улица товарен автомобил и
след като водачът го е видял и реагирал със завиване към същия момент,
велосипедистът е имал възможност да види автомобила от около 19 метра преди да
достигне мястото на удара или от 12 м преди да навлезе в платното за движение
на главната улица.
Между страните не е било спорно,
а и от приетата по делото застрахователна полица се установява, наличието на
валидно застрахователно правоотношение между водача на товарния автомобил и
ответното дружество по полица № 03112002215848/2012 г. със срок на действие от
25.09.2012 г. до 24.09.2013 г.
Пред настоящата инстанция са
разпитани свидетелите А.М. Я., О.М.О..
Свидетелят Я. сочи, че знае за катастрофата
станала със сина на ищеца Х.. Момчето имало много добри отношения с хората, с
баща си, с майка си, със съселяните си, бил много добър и послушен, работел,
където го извикат. Получавал пари за работата си и ги давал на баща си, с
когото живеел. Свидетелят установява, че починалия Х. има двама братя, но и
двамата починали. Ищецът много тежко преживява загубата на сина си Х.. Свидетелят
установява, че винаги когато отиде при ищеца, на него винаги му е тежко, плаче.
Ходи на гробища.
Свидетелят О., установява, че е
брат на починалия Х.. Брат му бил добродушен и който и да го викал от селото
отивал и помагал. Кметът го викал от кметството да помага, да прекарва дърва,
да цепи дърва, да пали сутрин рано печките в кметството. Раздавал по къщите
вестници. За тази работа му се плащало. Х. получавал пари и ги давал на баща си,
с който живеел. Много тежко ищецът приел
загубата на сина си. И сега като стане въпрос за него започва да плаче.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни, не противоречат на събраните по делото писмени доказателства.
При така устанО.ата по-горе фактическа обстановка
настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:
Предявеният иск
за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди, съдът
квалифицира по чл.226, ал.1
от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с §
22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка
с чл.45 от ЗЗД.
За застрахователните
договори, сключени преди влизането в сила на този
кодекс, както е в настоящия случай се прилага част
четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните
договорят друго след влизането в сила на този
кодекс. Страните не твърдят да е уговаряно нещо друго,
следователно приложима е именно горната норма.
Отговорността на застрахователя е функционално обуслО.а и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.
1 от КЗ /отм./ е
необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя.
Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 30.09.2012
г. между прекия причинител А.С.Х. и ответното дружество, като този факт е
признат от ответника в отговора му.
Безспорно с влязла в сила на 13.05.2016 г. Присъда № 17 от 04.07.2014 г. по н.о.х.д.
№ 61/2014 г. по описа на Силистренски окръжен съд се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и устанО.а вреда-причинена смърт на сина на ищеца.
Съобразно чл.300 ГПК влязлата
в сила присъда на наказателния съд е З.ължителна за съда, разглеждащ
гражданско правните последици от конкретно
деяние, но само относно това,
дали то е извършено или отречено,
дали е противоправно и дали деецът е винО.,
с оглед на което
съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача А.С.Х. и настъпилата вследствие на това в пряка причинно-следствена връзка, смърт
на Х.М.Р., са устанО.и в настоящия процес с горната присъда.
По силата на сключения договор,
застрахователят се З.ължава да покрие
в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното
настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са
в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно устанО.и.
По отношение на размера на
предеявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта
и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат
стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът
и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на
съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото
осъвременяване на нивата на застрахователно
покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования
на трети лица. Съгласно действащите през различните периоди Наредби за З.ължителното
застраховане лимитите на застрахователните суми за неимуществени
вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв.
за всяко събитие са достигнали
до 700 000 лева за всяко събитие
при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече
пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими до
01.01.2010 г. като след тази дата са
определени значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност"
на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266
КЗ. Съответно тези
размери са 1 000 000 лв. и 5 000 000 лв. в периода от 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г., а след тази дата размерите са
2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. и са приложи в настоящия
случай с оглед датата на настъпване на застрахователното събитие. Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния
за определяне на обезщетението момент /в случая настъпилото ПТП, в резултат на което е причинена
смъртта на сина на ищците/ следва
да се отчитат
като ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обуслО.ата отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител
на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в З.ължителната практика на ВКС, формирана в решения, постанО.и по реда
на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II
о, решение № 1/26.03.2012 г. по
т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т.
д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т.
д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т.
д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца след
смъртта на сина му болки и страдания,
отчита
степента на преживяваните от него отрицателни емоции, и близката връзка, привързаността между баща и сина, прекрасните
отношения между двамата, отчита и депресираното състояние на ищеца след
трагедията и към настоящия момент. Болките и страдания, които ищецът ще продължи да изпитва
от загубата на детето си, трябва да бъдат
отчетени при определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение.
С оглед на горното съдът намира,
че сумата от 120 000 лв. ще обезщетени ищеца за търпените от него
неимуществени вреди от загубата на сина му, поради което искът ще следва да
бъде отхвърлен неоснователен за разликата над сумата от 120 000 лв. до
частично претендирания размер от 140 000 лв.
Като изхожда от устанО.ите по
делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него болки и страдания,
изведени както от доказателствата по делото, така
и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното
по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително устанО.ите по делото
факти и не противоречи на принципа на справедливостта.
Заявеното от
ответника възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия е основателно и доказано. Съпричиняване ще е налице, когато със своето поведение
на пътя, пострадалият, като участник в движението по пътищата и в нарушение на правилата
за това движение,
е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, т.е за произшествието,
при което е пострадал.
Същото се доказва със
заключението на приетата по делото САТЕ, от която се установява, че
произшествието е настъпило по причина поведението и на двамата участници. Установява
се, че една от причините за настъпване на ПТП е навлизането на велосипедиста в
платното за движение на автомобила при наличие на знак СТОП, както и че велосипедистът
е имал възможност да види автомобила от около 19 метра преди да достигне
мястото на удара или от 12 м преди да навлезе в платното за движение на
главната улица.
Съдът намира, че това поведение
на пострадалия определя и 50% съучастие в настъпилото произшествие, поради
което и така определеното по-горе застрахователно обезщетение следва да бъде
намалено със сумата от 60 000 лв.
С оглед на горното искът за
неимуществени вреди се явява основателен и доказан до размера на 60 000 лв. и
следва да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до сумата от 120 000
лв., поради приетото съпричиняване в размер на 50 %,
а за разликата над 120 000 л. до частично предявения размер от 140 000
лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва, считано от
датата на увреждането върху главницата за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал.
2 КЗ /отм./, застрахователят
изплаща и обезщетение за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред третото лице. На основание
чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава, считано
от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви към
увредения от датата на деликта.
Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя
регламентира отговорността за лихви за
забава, присъдени в тежест на застрахования,
какъвто не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане
на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият
случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред- чл.
273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
С оглед на горното Съдът присъжда
лихва върху главницата от 60 000 лв., считано от датата на увреждане-30.09.2016
г. до окончателно изплащане на сумата.
По разноските в настоящия процес:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е освободен от държавна
такса, а разноски не е правил, поради което такива не му се присъждат.
При цена на иска 140 000
лв., минималното адвокатско възнаграждение, изчислено на основание чл.7, ал.2,
т.5(нова – ДВ, бр. 84 от 2016 г. )от
Наредба № 1/2004 г. възлиза на сумата от 4 330 лв. На основание чл.38, ал.2 от
ЗА, ответникът ще ледва да бъде осъден да заплати на адвокат П.К. сумата от 1 855,20
лв., съответно 2 226,24 лв. с начислено ДДС адвокатско възнаграждение, съответно
на уважената част от иска /60 000 лв./, с оглед на обстоятелството че от
представените доказателства се установява, че адвокат К. е лице регистрирано по
ЗДДС. Съобразно договор за правна помощ и съдействие от 30.11.2012 г. адвокат К.
е осъществяла безплатно процесуално представителство на основание чл.38, ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът е направил разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 330 лв. и
възнаграждение на вещи лица в размер на 300 лв., или общо сума в размер на 4
630 лв. На основание чл.78, ал.3 от ГПК от тази сума ищецът дължи на ответника
сума в размер на 2 645,60 лв., съответна на отхвърлената част от иска /80
000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 2 400 лв. върху уважената част от иска.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД,
дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията гр. С. с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22
от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с
чл.45 от ЗЗД на М.Р.О.
ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис 10, адвокат П.К. сумата от 60 000 лв. /шестдесет хиляди
лв./, частично предявена от общо претендираната сума
от 250 000 лв., обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
от смъртта на сина му Х.М.Р., настъпила в пряка причинна връзка от ПТП, реализирано
на 30.09.2012 г. около 17 часа по път ІІІ-23 в с. О., ул. „П.“, виновно причинено от
водача А.С.Х. управлявал товарен автомобил „ГАЗ 53 А“ с рег. № *******,
чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗАД „Б.В.И.Г.” АД с полица №
03112002215848/2012 г. със срок на действие от 25.09.2012 г. до 24.09.2013 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането-30.09.2012 г. до окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ поради
прието съпричиняване от страна на пострадалия в
размер на 50% предявения иск за неимуществени вреди за разликата над сумата от 60
000 лв. до сумата от 120 000 лв. и като неоснователен за разликата над
сумата от 120 000 лв. до частично претендирания
размер от 140 000 лв. от общо претендираната
сума от 250 000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3
от ГПК М.Р.О. ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис 10, адвокат П.К. да
заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията гр. С. с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** сумата от 2 645,60 лв. /две хиляди шестстотин
четиридесет и пет и 0,60 лв./ разноски направени от ответника съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2
от Закона за адвокатурата ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, дружество учредено и регистрирано
в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. С. с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат П.К., БУЛСТАТ BG **********, гр. К., ул. „***“ № *, офис 10 адвокатско възнаграждение в
размер на 2 226,24 лв. /две хиляди двеста двадесет и шест и 0,24 лв./ с
начислено ДДС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията гр. С. с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса
върху уважения размер на иска - 2400 лв.
/две хиляди и четиристотин лв./
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: