№ 12229
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА Гражданско дело
№ 20241110167694 по описа за 2024 година
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2
КТ за отмяна на наложеното със Заповед № 27/18.10.2024 год. дисциплинарно
наказание "предупреждение за уволнение".
Ищцата-В. И. И. твърди, че не е извършила вмените й нарушения на трудовата
дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на задължението по време на
рехабилитационни процедури да спазва уважително и ангажирано поведение към
пациентите, и с действията си виновно да е нарушила трудовата дисциплина, съгласно
разпоредбите на чл. 187, т. 10 КТ. Поддържа, че заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е немотивирана, не съдържа индивидуализиращи данни
относно времето на нарушението, нарушителя и кои трудови задължения са нарушени.
Сочи, че в нейното съдържание не е посочено кога е установено въпросното
нарушение, както и че не са отчетени и обсъдени тежестта на нарушението и
представените пред работодателя писмени обяснения. Твърди, че при издаването на
процесната заповед не са спазени законоустановените срокове за налагане на
дисциплинарни наказания. Претендира разноски.
Ответникът-„СБР - Б“ АД оспорва предявения иск. Твърди, че вменените
нарушения на трудовата дисциплина са виновно извършени от ищцата, както и че
твърденията за пороци на заповедта са неоснователни. Сочи, че наложеното наказание
"предупреждение за уволнение" се явява повторно такова за период от два месеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
1
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
За безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени обстоятелствата относно
наличието на трудово правоотношение между страните към момента на извършване на
твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, както и относно налагането на
дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" с процесната Заповед №
27/18.10.2024 год.
В производството не е спорно и че ищцата е заемала длъжността
„рехабилитатор“. От приетата като доказателство по делото длъжностна
характеристика, връчена на В. И. се установява, че рехабилитаторът изпълнява
лечебно-рехабилитационния план, назначен от лекар-физиотерепевт и
кинезитерапевтичната програма изготвена от кинезитерапевта. В част II-трудови
задачи, задължения, съдържание на длъжността е посочено, че рехабилитаторът
провежда утринна хигиенна гимнастика, лечебна физкултура-индивидуална и групова,
теренолечение (т.1); при необходимост извършва физиотерапевтични, водолечебни
процедури и парафинолечение (т.3); когато рехабилитаторът е дежурен по басейн
провежда подводната гимнастика напациентите, контролира хигиенния душ преди
влизане в басейна и редът при ползване на водолечебните процедури, разписва
картоните на пациентите, провеждащи лечебна гимнастика със специализирани
методики (т.12). В Раздел Отговорности на длъжността е посочено, че наблюдава
състоянието на пациента по време на процедури и не го оставя без надзор, особено при
извършване на водолечебни процедури.
На 10.10.2024 год. до изпълнителния директор на „СБР - Б“ АД е изготвен
доклад от БИМ, в който посочва, че на 10.10.2024 год. е минавал покрай басейна, в
който са се извършвали упражнения по подводна гимнастика, водени от В. И..
Изложено е, че последната не е обръщала никакво внимание на пациентите, а си е
играела по телефона и не е ръководила процедурата. Изложил е, че й е направил
забележка, но В. И. не му е обърнала внимание.
На 15.10.2024 год. от работодателя са изискани обяснения от В. И. И. във връзка
с нарушения на трудовата дисциплина, извършени „неколкократно, въпреки
направените устни забележки, изразяващи се в неизпълнение на възложената работа,
неспазване на трудовата дисциплина от рехабилитатор В. И. И., която по време на
подводната гимнастика си играе през цялото време с телефона пред очите на
пациентите с неуважително и неангажирано поведение по време на работа.“
Приети като доказателство по делото са обяснения от В. И. от 17.10.2024 год., в
които е посочено, че не си позволява да използва телефон по време на работа с
пациенти, че винаги се старае да поддържа професионално и уважително отношение
към всички пациенти, и е ангажирана с тяхното удобство и напредък по време на
2
терапевтичните сесии.
Със Заповед №27/18.10.2024 год., издадена от изпълнителния директор на „СБР-
Б“ АД на В. И. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“
„за неспазване на трудовата дисциплина, неизпълнение на възложената работа, която
по време на подводната гимнастика си и грае през цялото време с телефона пред очите
на пациентите с неуважително и неангажирано поведение по време на работа“.
От свидетелските показания на БИМ се установява, че работи в „СБР - Б“ АД
на длъжност управител хранителен блок. Установява се, че познава В. И., която е
заемала длъжността рехабилитатор. Твърди, че през месец октомври 2024 год. между
9,30 часа и 10,00 часа е минал покрай басейна, където се е провеждала водна
гимнастика и е видял, че В. И. е седнала и си гледа телефона, без да показва
гимнастика. Установява се, че й е направил забележка, но тя не му е обърнала
внимание. Твърди, че са му известни и други такива случаи и е докладвал на
изпълнителния директор, за се предприемат мерки.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Между страните в настоящото производство е възникнало безсрочно трудово
правоотношение по силата на трудов договор. При действието му за нарушения на
трудовата дисциплина работодателят има правото да наложи предвидените в чл. 188 от
КТ дисциплинарни наказания. Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от КТ
дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него
длъжностно лице. С атакуваната заповед работодателят е упражнил дисциплинарните
си правомощия и е наложил дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ на ищцата за нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 10 от КТ -
неизпълнение на други трудови задължения-неколкократно и системно нарушаване на
Правилника за вътрешния трудов ред..
За да е законосъобразно уволнението, работодателят следва е спазил
процедурата по налагане на дисциплинарното наказание - същото да е наложено с
мотивирана писмена заповед, при спазване на изискванията към нейната форма и
съдържание, както при спазване на преклузивния срок по чл. 194 КТ и след изискани
обяснения относно нарушенията, неин предмет.
Съдът намира, че в обжалваната заповед липсва задължителен реквизит -
описание кога е извършено нарушението по смисъла на чл. 195, ал. 1 от КТ. Видно от
процесната заповед, в същата е посочено, че „по време на подводната гимнастика си
играе през цялото време по телефона пред очите на пациентите с неуважително и
неангажирано поведение по време на работа.“ В заповедта е посочено, че нарушенията
са извършвани системно, но не се съдържа точната дата или период на извършване,
условията, при които са извършени и пр.
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не съдържа описание на
други конкретни факти, различни от игра по телефона по време на подводна
гимнастика, за други осъществени действия и/или бездействия, с което ищцата да е
реализирал фактическия състав на дисциплинарното нарушение, а е посочено, че те са
системни. От заповедта не може да се установи дали наказанието е наложено само за
3
визираното деяние, извършено неколкократно или се визират и други нарушения на
трудовата дисциплина.
Възможно е за някои от дисциплинарните нарушения да не се посочат дати на
извършването им, а само периодът, без това да препятства конкретизиране на
нарушенията в достатъчна степен, с оглед защитата на служителя и съдебния контрол
за законност на наложеното наказание. В случая липсва, каквото и да било посочване
във времево отношение. Това води до извод, че издадената заповед не
индивидуализира в достатъчна степен нарушенията на трудовите задължения, с оглед
защитата на служителя.
С оглед изложеното съдът следва да посочи, че съгласно константната практика
на ВКС, обективирана в решение № 201/17.3.2010 г. по гр.д. № 38/2009 г. на ВКС, ІV
г.о., решение № 260/22.7.2011 г. по гр.д. № 793/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение №
45/29.01.2010 г. по гр.д. № 344/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 92/16.3.2011 г. по
гр.д. № 910/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 49/15.02.2012 г. по гр.д. № 624/2011 г.
на ВКС, IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, „разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от
КТ предвижда точно определени изисквания към съдържанието на заповедта за
дисциплинарно наказание“. Касае се до задължителни реквизити - сведения относно
нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му
признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и
правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание.
Липсата на само един от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като
правната норма на чл. 195, ал. 1 от КТ е императивна.
В конкретния случай в заповедта не се установява спазването на визираната
разпоредба от страна на работодателя, тъй като конкретните нарушения не са описани
с обективните им признаци. Същите следва да бъде описано подробно, точно и ясно,
за да се установи по безспорен начин дали наложеното наказание е за това, за което
работодателят е провел дисциплинарна процедура. Това се отнася и до времето на
извършване на нарушението – дата и/или период за всяко едно твърдяно нарушение.
Липсват и доказателства за наличието на друг акт на работодателя, който да съдържа
посочените реквизити и да е доведен до знанието на ищеца.
Изложеното е напълно достатъчно, за да се приеме, че заповедта за
дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, без да се обсъждат останалите доводи
на ищеца - за нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ, както и тези по същество.
Ето защо заповедта се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на деловодните
разноски. Същите са претендирани и са в размер на 500 лева - платено адвокатско
възнаграждение по Договор за правна помощ от 12.11.2024 год., които следва да се
възложат на ответника.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на СРС
държавна такса върху уважения иск в размер на 50,00 лева.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 357, ал. 1, във вр. с чл. 188, т. 2 от
Кодекса на труда, предявен от В. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ///////// против
„СБР - Б“ АД, ЕИК //////, с адрес: гр. //////////, наложеното със Заповед № 27/18.10.2024
год. на изпълнителния директор на „СБР - Б“ АД дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ като незаконно.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „СБР - Б“ АД, ЕИК ////// да
заплати на В. И. И., ЕГН ********** сумата от 500 лева (петстотин лева),
представляващи платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „СБР - Б“ АД, ЕИК ////// да
заплати по сметка на СРС сумата от 50,00 лева (петдесет лева), представляващи
дължима държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5