Р Е Ш Е
Н И Е
№146
гр. Несебър, 19.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Диана Каравасилева, като
разгледа АНД № 2084 по описа на Районен съд Несебър за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „З.Т.” АД, срещу наказателно постановление № 02-0001911 от 30.08.2018г. на
директора на д. „И.п.т.”***, с което на жалбоподателя на
основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, за извършено нарушение на
чл. 403а, ал. 1 от КТ, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1500
лв. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, излага, че при издаване
на обжалваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения, като същото е
необосновано и незаконосъобразно. Излага, че АУАН е съставен след предоставяне
от страна на дружеството на предварително утвърдени от работодателя поименни
месечни графици за работа на работещите в обекта лица за периода 01.06.2018г. –
30.09.2018г. Сочи, че това обстоятелство не е отчетено от наказващия орган.
Твърди се, че графиците по време на проверката са се намирали в Петя Тонова –
управител на хотелския комплекс с цел проверка и евентуални корекции. Навежда
се, че проверяващите са заявили на Тонова, че не е необходимо да се връща да
представя графиците. Излага се, че липсва състав на нарушението по чл. 403а,
ал. 1 КТ. Развиват се подробни съображения за приложението на чл. 415в КТ към
настоящия случай. Сочи се, че няма данни актосъставителите да са били на смяна
и в работно време по време на проверката. С тези доводи от съда се иска да отмени
НП, алтернативно да наложи санкция в минималния размер по чл. 415в КТ.
Ответната страна в производството – д. „И.п.т.” Б. чрез
процесуалния си представител, заема становище, че работодателят е длъжен да
държи в обекта, където се полага труд и при поискване да предостави графиците
на проверяващите. Сочи, че това задължение не е изпълнено от работодателя в
случая. Акцентира върху обстоятелството, че нарушението не се отрича. Намира,
че санкцията е определена правилно. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 24.07.2018г. от служители при д. „И.п.т.” Б. сред
които свидетелката С. (главен инспектор в дирекцията), била извършена проверка
на място в обект хотел „Амфибия Бийч”, находящ се в к. к. „Слънчев бряг“,
стопанисван от „З.Т.” АД. По време на проверката контролните
органи изискали да им бъде предоставен екземпляр от предварително утвърден от
работодателя поименен месечен график за работа на работещите в обекта лица, в
това число в ресторант, кухня, рецепция. На проверяващите било посочено лице –
управител на комплекса (св. Тонова). С управителя на комплекса била осъществена
връзка по телефона, като св. Тонова заявила, че не се намира в комплекса, тъй
като има здравословен проблем. От нея било определено лице, което да получи
призовката по чл. 45 от АПК – счетоводител в комплекса. Относно графиците св.
Тонова обяснила на проверяващите, че са заключени в офиса й, но тъй като тя
пътува извън к. к. „Слънчев бряг” не може да присъства на проверката. Работещите
в комплекса заявили на проверяващите, че нямат график – както в кухнята на
комплекса, така и в ресторанта. При това положение на посочената служителка в
комплекса била връчена призовка по чл. 45, ал. 1 АПК, с която се изисквало
представител на дружеството да се яви на 03.08.2018г. в 09:30 часа в дирекцията
и да представи документи, сред които и графици за разпределение на работното
време. В призовката било вписано, че в самия обект не се съхраняват графици за
работа за месец юли 2018г. и правилник за вътрешния трудов ред. Във връзка с
проверката по документи в дирекцията на 03.08.2018г. се явило изрично
упълномощено от управителя на дружеството лице – Диляна Кръстева Симеонова (с
пълномощно на л. 64 от НАХД № 4772/2018г. по описа на Районен съд Бургас,
където първоначално е образувано делото). От Симеонова на проверяващите били
предоставени графици, както и заповед № 06 от 01.06.2018г. за сумиране
изчисляване на работното време за периода от 01.06.2018г. до 30.09.2018г. в
проверявания търговски обект. При констатираните факти от св. С. бил съставен
АУАН № 02-0001911 от 03.08.2018г. – за нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ във
вр. с чл. 9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, тъй като
по време на проверката на място не са представени предварително утвърдени от
работодателя поименни месечни графици за работа на работещите в обекта за
периода 01.06.2018г. – 30.09.2018г. АУАН бил връчен на Диляна Кръстева
Симеонова, като упълномощено от търговеца лице. На 08.08.2018г. в дирекцията
било входирано възражение от изпълнителния директор на дружеството срещу АУАН,
в което е обърнато внимание, че управителят на комплекса е обяснил на
проверяващите, че графиците са при него с цел преглед и корекции. На 03.08.2018г.
бил съставен и протокол № 1826112 за извършена проверка. Въз основа на АУАН е
издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № 02-0001911 от 03.08.2018г.,
призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК, протокол № 1826112 за извършена проверка, графици
за работа в обекта, заповед № 06 от 01.06.2018г. за сумиране изчисляване на
работното време за периода от 01.06.2018г. до 30.09.2018г., заповед № 3 от
03.05.2018г. от „З.Т.” АД, пълномощно за упълномощаване на Диляна Кръстева
Симеонова да представлява дружеството, възражение срещу АУАН, заповед № 3-0058
от 11.02.2014г. на ИД на ИА ГИТ, свидетелските показания на свидетелките С. и
Тонова. От посочените доказателства се установява в пълнота описаната по-горе
фактическа обстановка. Същите си кореспондират помежду си и съдът ги кредитира.
Съдът не кредитира единствено показанията на св. Тонова в частта им, в която
заявява, че графиците са се намирали на видно място на рецепция и в кухнята. От
една страна тези показания противоречат на останалите събрани доказателства,
вкл. показанията на св. С. и събраните от нея данни от останалите работници в
комплекса, че липсват графици. От друга страна самата св. Тонова твърди в
показанията си, че графиците са се намирали в офиса й. Освен това изнесената от
нея версия не съответства на версията на жалбоподателя, лансирана във
възражението срещу АУАН и в жалбата до съда. Свидетелката Тонова изрично
посочва, че на 24.07.2018г. графиците не са били при нея с цел корекция, докато
тезата на жалбоподателя е, че графиците не са се намирали в обекта, тъй като са
били при Тонова за корекции. Ето защо тази версия на жалбоподателя не се
подкрепя от събраните по делото доказателства, като съдът приема за безспорно
доказано, че на място в обекта не са се намирали графиците за периода
01.06.2018г. – 30.09.2018г., съответстващи на заповедта за сумирано изчисляване
на работното време в обекта.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
На първо място съдът намира, че жалбата е депозирана в
рамките на предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП по силата на заповед №
3-0058 от 11.02.2014г. на ИД на ИА ГИТ) в срока по чл.
34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, намира следното:
В конкретния случай се касае за извършено нарушение по
чл. 403а, ал. 1 от КТ. От фактическа страна по делото се установи, че
работодателят е въвел със заповед № 06 от 01.06.2018г. сумирано изчисляване на
работното време за работниците си в проверявания обект с периодичност 01.06.2018г.
– 30.09.2018г. В същото време при проверка на място на 24.07.2018г. в
търговския обект – хотел „Амфибия Бийч”, находящ се в к. к. „Слънчев бряг“,
стопанисван от „З.Т.” АД, на проверяващите не са
представени поименни графици за работа за периода, за който е
установено сумирано изчисляване на работното време. Такива са представени впоследствие - по време на проверката по документи
– на 03.08.2018г. Ето защо безспорно работодателят е нарушил разпоредбата на
чл. 403а, ал. 1 от КТ. След като в обекта е въведено сумирано изчисляване на
работното време работодателят е бил длъжен да изпълни задълженията си по чл. 9а,
ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските и едновременно с установяване на сумираното изчисляване на работното време
да утвърди поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното
изчисляване, които да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода, както и да запознае работниците или
служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. Следователно нарушението по чл. 403а, ал. 1 КТ е осъществено, тъй като
целта на посочената норма е на проверяващите да се предоставят незабавно
екземпляри от документите във връзка с полагания труд в обекта, за да могат да
извършат преценка дали е допуснато нарушение на трудовото законодателство. Ето
защо с непредставянето на тези документи на проверяващите в момента на
проверката на практика е осъществен съставът на нарушението по чл. 403а, ал. 1
от КТ. Изискването на чл. 403а, ал. 1 от КТ е документите да са „на
разположение” на проверяващите органи, т.е. към момента на проверката да им се
предоставят. При липсата на такива документи е и обективно невъзможно те да се
предоставят на проверяващите, поради което съставът на нарушението безспорно е
осъществен. Не намират опора в доказателствата по делото основните възражения
на работодателя, че в обекта е имало графици. Както се установи проверяващите
са събрали данни и от самите служители в обекта, които им обяснили, че в него
няма графици. Целта на чл. 403а, ал. 1 КТ е проверяващите да могат незабавно да
се запознаят с необходимите документи на място в търговския обект. Ето защо
работодателят е следвало да положи дължимата грижа и да разясни на служителите
в обекта къде точно се съхраняват тези документи, доколкото именно тези
служители се намират на място и контактуват пряко с проверяващите. Нещо повече
– проверяващите са контактували и с управителя на комплекса (по телефона), но
отново не им е посочено в обекта да се намират графици, с които да се
запознаят.
Не може да се приеме и тезата за наличието на маловажен
случай. Няма как да се приеме за маловажен случай по смисъла на чл. 415в, ал. 1
от КТ, тъй като нарушението не е отстранено непосредствено след извършването
му. По време на проверката на 24.07.2018г. графици не са се съхранявали в
търговския обект. Това е препятствало възможността контролните органи да
проверят графиците на момента. Такива не са им представени веднага след
проверката на място, а едва на по-късен етап – при проверката по документи на
03.08.2018г. Поради тази причина следва да се приеме, че нарушението не е
отстранено непосредствено след извършването му. В такава насока е и практиката
на касационната инстанция – Решение 1745 от 27.10.2017г. по к.н.а.х.д.
1647/2017г. по описа на Административен съд Бургас, Решение 1001/18.05.2018г.
по к.н.а.х.д 592/2018г. по описа на Административен съд Бургас.
За извършеното нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ в чл.
414, ал. 1 от КТ се предвижда наказание имуществена санкция в размер от 1500
лв. до 15 000 лв. Наказващият орган е наложил на жалбоподателя санкция в
размер на 1500 лв. При определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал. 2
от ЗАНН съдът достигна до извод, че санкцията е определена в минималния размер
в санкционната норма, поради което няма основание да бъде променяна.
С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че НП
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02 - 0001911 от 30.08.2018г. на директора на д.
„И.п.т.”***,
с което на „З.Т.” АД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление ***, на
основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, за извършено нарушение на
чл. 403а, ал. 1 от КТ, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1500
лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: