Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр. София, 16.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
председател: АЛБЕНА
БОТЕВА
ЧЛенове: НЕВЕНА ЧЕУЗ
СВИЛЕН
СТАНЧЕВ
като разгледа
докладваното от съдия А. Ботева в.гр.д. № 16217 по описа на СГС за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, срещу постановление по
изпълнително дело № 20198630402298, с което ЧСИ, с рег. № 863 в КЧСИ, с район
на действие СГС, е оставил без уважение възражение с вх. № 63302/13.11.2019 г.
Жалбоподателят счита, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно.
Сочи, че кумулирането на възнагражденията по т. 1 и по т. 2 от чл. 10 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. било допустимо само при наличие освен на действия по
образуване, така и на действително осъществяване на процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело. Позовава
се на задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/2013 г. от
26.06.2015 г. на ОСГТК, според което длъжникът не следва да отговаря за
разноски на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са
приложени. Излага доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение в
частта му над сумата от 200 лева, според фактическата и правна сложност на
делото. Прави искане за отмяна на отказа на съдебния изпълнител и намаляване на
адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело.
Взискателят счита, че жалбата е недопустима, евентуално
неоснователна. Сочи, че разноските са нормативно установени в ТТРЗЧСИ, а
адвокатското възнаграждение било съобразено с Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения. Доводите на длъжника били неоснователни, като по
делото щяло да се наложи да бъде извършено процесуално представителство.
В мотивите си,
депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител счита,
че жалбата е недопустима, евентуално неоснователна.
Софийски градски
съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по
делото доказателства, намира следното:
Изпълнително дело №
20198630402298 по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № 863 в КЧСИ, с район на действие
СГС, е образувано на 05.11.2019 г. по молба на взискателя М.Б.Х., подадена
чрез адв. И.Д.и въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 01.11.2019 г. по гр.д. № 41696/2018 г.
по описа на Софийски районен съд, І ГО, 43 състав, съгласно който „Т.С.” ЕАД е осъдено
да заплати на М.Б.Х.,
сумата от 1054.56 лева – разноски в производството.
Молбата от 05.11.2019 г. съдържа искане за образуване на
изпълнително производство за събиране на сумата по изпълнителния лист, както и
за събиране на разноски по изпълнителнителното производство, сред които и 350
лева – „адвокатски хонорар“. Посочена е банкова сметка, ***.
Ведно
с молбата за образуване на изпълнително дело са представени и доказателства за
уговорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева (договор, в
който е посочено, че е и разписка).
На 06.11.2019 г. е изпратено уведомление по чл. 191, ал.
2 ДОПК до ТД на НАП ГДО, както и покана за доброволно изпълнение до длъжника.
На 13.11.2019 г., длъжникът „Т.С.” ЕАД е депозирал възражение с вх. №
63302/13.11.2019 г.,
с което е поискал от съдебния изпълнител да бъде намалено претендираното адвокатско
възнаграждение на 200 лева.
С
обжалваното постановение (като по делото е приложено единствено съобщението до
длъжника с изх. № 60855/13.11.2019 г., л. 20), съдебният изпълнител е приел, че
исканията във възражение с вх. № 63302/13.11.2019 г. са неоснователни, поради което са
оставени без уважение.
За
постановлението длъжникът „Т.С.” ЕАД е бил уведомен на 21.11.2019 г.,
Жалбата
е депозирана в кантората на ЧСИ С.Х., с рег. № 863 в КЧСИ, на 28.11.2019 г., в
срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, а именно в едноседмичен срок от получаване на
съобщението за изготвеното от съдебния изпълнител постановление.
С
разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК изчерпателно са изброени изпълнителните
действия, които подлежат на обжалване от длъжника, като в чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК е предвидена възможност за длъжника да обжалва и разноските по изпълнението.
Предвид
гореизложеното следва да се направи заключение, че жалбата е подадена от
активно легитимирана страна в предвидения за това срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и
е насочена срещу действия на съдебния изпълнител, който подлежат на обжалване
от длъжника на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което и същата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество. Доводите в тази връзка са
неоснователни.
На
основание чл. 79 ГПК, всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на
изрично посочените такива, са за сметка на длъжника. Изпълнението може да бъде
реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа, като по съществото си
всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се
урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи за
всички изпълнителни способи.
В
жалбата са направени възражения, че изпълнителното производство не се отличава
с фактическа и правна сложност, поради което приетото по делото адвокатско
възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено. Възражението на
жалбоподателя е срещу законосъобразността на постановлението за разноски в
частта му относно отказа за намаляване на адвокатското възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Според посочената разпоредба ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Цитираната
разпоредба е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните
такива (в този смисъл определение № 403/1.12.2008 г. по ч. гр. д. № 1762/2008
г. на ВКС, V г.о.).
Видно
от представените материали по изпълнително дело № 20198630402298 по описа на
ЧСИ С.Х., с рег. № 863 в КЧСИ, с район на действие СГС, с молбата от 05.11.2019
г., процесуалният представител
на взискателя е сезирал съдебния изпълнител, в резултат на което е образувано изпълнително
дело за събиране на сумата, посочена в приложения към молбата изпълнителен
лист.
Следователно,
по делото се установява, че упълномощеният от взискателя представител е
осъществявал поведение, изразяващо се в подаване на молба за образуване на
изпълнително производство за събиране на сумите, присъдени на взискателя с
приложения към молбата изпълнителен лист.
От
друга страна, при направено от длъжника възражение за прекомерност на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът следва да изследва, както активността на процесуалния
представител на взискателя по време на висящността на делото, така и
процесуалното поведение на страните, действително извършените изпълнителни
действия и тяхното естество.
След
образуване на изпълнителното дело ЧСИ е изпратил покана за доброволно
изпълнение до длъжника и уведомление по чл. 191, ал. 2 ДОПК.
Други
документи по изпълнителното дело не са
съставяни и представяни от взискателя. Следователно взискателят не е предприемал други действия за
удовлетворяване на вземанията си.
На
основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие на страната по изпълнително дело, възнаграждението за образуване на
изпълнително дело е в размер на 200 лв. В настоящия случай, процесуалният
представител на взискателя е извършил това действие, поради което и
предвиденото за него възнаграждение се дължи от длъжника.
Не може,
обаче, да намери приложение разпоредбата на
чл. 10, т. 2 от Наредбата, според която за водене на изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2
от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Причина за
това е, че освен депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело,
взискателят не е предприемал
каквито и да е други действия за удовлетворяване на вземанията си.
Друг е въпросът, че самата молба от 05.11.2019
г. е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на 426, ал. 2 ГПК, която
нередовност няма данни да е отстранена.
С оглед на изложеното, дължимите от „Т.С.” ЕАД разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство възлизат
на 200 лв. – за образуване на делото. Обжалваното постановление следва да се отмени над сумата
от 200 лв. до приетия от ЧСИ размер от 350 лева и вместо това адвокатското
възнаграждение следва да се намали до 200 лева.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление по изпълнително
дело № 20198630402298, с което ЧСИ, с рег. № 863 в КЧСИ, с район на действие
СГС, е оставил без уважение възражение с вх. № 63302/13.11.2019 г., в
частта за сумата над 200 лева до 350 лева - адвокатското възнаграждение по
изп. дело № 20198630402298 по описа на
ЧСИ, с рег. № 863 в КЧСИ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за адвокатското
възнаграждение, което длъжникът следва да заплати на взискателя по изп.д. № 20198630402298, в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.