РЕШЕНИЕ
№ 4079
гр. София, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110209512 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Т. Халил -Константинова от гр. София,
******** чрез пълномощника й –адв.Е. Л. -САК против Наказателно
постановление № СОА22-РД11-584/13.06.2022 г., издадено от Зам.кмет на
Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание: „глоба” в размер на
50 (петдесет) лева на основание чл. 178 е от ЗДвП за нарушение по чл. 94, ал.
3 от ЗДвП.
В жалбата се излагат аргументи, че на 23.03.2022 г. жалбоподателят
Константинова била повикана в ЦГМ, находящ се в гр. София, ул.“Будапеща“
№ 17, за да й бъде съставен АУАН, въз основа на издадения й фиш серия СО,
№ 9060130. След като й бил съставен АУАН служителят М. не й дал
възможност да се запознае със съдържанието му, като жалбоподателя отказал
да подпище акта, което било удостоверено с подписа на едно лице –портиера
на сградата. По този начин били допуснати съществени процесуални
нарушения по смисъла на ЗАНН, уреждащи реда на съставяне на АУАН –
чл.43, ал.2 и ал.5 от ЗАНН.
1
На следващо място, в жалбата се навеждат доводи, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и от материално – правна
гледна точка, тъй като твърдяното нарушение не било извършено. В тази
връзка се сочи, че от двете страни на ул.“Антон“ имало по два тротоара за
движение на пешеходци, които били разделени от тънка ивица зелена площ,
като външният тротоар от страната на улицата бил с ширина 1,5 метра, а
вътрешният - от страната на сградата бил с ширина 3,5 метра. Ето защо,
паркирането на автомобили върху външния тротоар по никакъв начин не
можело да се подведе под нормата на чл.94, ал.3 от ЗДвП, тъй като от
страната на сградата оставал цял свободен за движение на пешеходците
тротоар от 3,5 метра.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с
решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, като
неправилно и незаконосъобразно. Претендира се и присъждане на сторените
в производството разноски.
В проведеното съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не
се явява. Същият се представлява от адв.Василев –САК, който в дадения ход
по същество на делото пледира за отмяна на атакуваното НП, поради
допуснати съществени процесуални нарушения и предвид изложените в
жалбата обстоятелства. Претендира присъждане на направените от
доверителя му разноски за адвокатско възнаграждение.
Административно-наказващият орган се представлява от юрк.Ганева,
която намира жалбата за неоснователна, поради което счита, че съдът следва
да се произнесе с решение, с което да потвърди обжалваното наказателно
постановление. Изразява становище, че в хода на административно –
наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, тъй като мястото на нарушението било описано
достатъчно ясно и конкретно, а сочената от жалбоподателя за нарушена
разпоредба на чл.43, ал.5 от ЗАНН регламентирала задължението за връчване
на препис от акта на нарушителя, едва след подписването му.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на претендираните от процесуалния
представител на жалбоподателя разноски.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
2
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с постъпила жалба в Столична община за паркиране на леки
автомобили на тротоара пред жилищен блок, находящ се в гр. София,
ж.к.»Овча купел», бл.13, служители на СО посетили адреса на 14.01.2022 г.
На място установили паркирани леки автомобили на тротоара, като на водача
на лек автомобил «Фолксваген голф» с рег. № СВ 04 64 РМ –А. Тайсил Халил
била издадена глоба с фиш ( Traffic violation ticket ), серия СО, № 9060130. На
място бил изготвен и снимков материал.
На 23.03.2022 г. свидетелят актосъставител Н. М. М. – на длъжност
инспектор контрол паркиране при „ЦГМ“ ЕАД – София съставил на
основание чл.36 от ЗАНН и чл.186, ал.2 във вр.чл.167, ал.2, т.1 и чл.189, ал.1
от ЗДвП АУАН бл. № 003452 срещу А. Т. Халил –Константинова за това, че
на 14.01.2022 г. в 10:10 часа е паркирала лек автомобил рег. № СВ 04 64 РМ,
марка «Фолксваген», модел «Голф» върху тротоара на ул.»Антон», пред блок
№ 13, посока към бул.»Ал.Стамболийски», с което пречи на преминаването
на пешеходците.
Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.94, ал.3 от ЗдвП,
като отбелязъл в акта, че е съставил същия по фиш № 9060130/14.01.2022 г.
Актът бил предявен на нарушителя Константинова, която отказала да го
подпише. Това обстоятелство било удостоверено с подписа на един свидетел
– Димитър Лазаров Петков.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са били депозирани писмени
възражения срещу така съставения акт за установяване на административно
нарушение.
Въз основа на АУАН при идентично описание на нарушението и
правната му квалификация е издадено и атакуваното в настоящото съдебно
производство НП № СОА22-РД11-584/13.06.2022 г. от Зам.кмет на Столична
община, направление „Транспорт и градска мобилност“, с което
жалбоподателят е санкциониран с налагане на „глоба” в размер на 50 лева, на
основание чл.178 е от ЗДвП.
Препис от наказателното постановление бил връчен лично на
жалбоподателя срещу подпис на 11.07.2022 г.
3
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН - глоба с фиш ( Traffic violation ticket ), серия СО, №
9060130; АУАН бл. № 003452/23.03.2022 г.; снимков материал; Заповед №
СОА20-РД09-1060/13.01.2020 г. на кмет на СО; Заповед № СОА31- РД95-
62/11.03.2021 г. на кмет на СО, както и подписи на лицата, запознати с тази
заповед; Заповед № РД-09-69/01.06.2021 г. на изпълнителния директор на
„ЦГМ“ ЕАД и списък на лицата, запознати срещу подпис с тази заповед;
допълнително споразумение № РД-12-2П-279/29.11.2019 г.; длъжностна
характеристика за длъжността „инспектор контрол паркиране“; Инструкция
за работа на лицата на длъжност „инспектор контрол паркиране“ и
правомощията им по разпореждане на принудителни административни мерки
в хода на административнонаказателното производство по установяване на
нарушения за неправилно паркиране на територията на СО; както и от
гласните доказателствени средства.
Съдът се довери на показанията на свидетеля-актосъставител М., които
възприема като обективни и достоверни. Св. М. заяви пред настоящия
съдебен състав, че е съставил АУАН на основание издадения фиш и
изготвения снимков материал, като не е присъствал при установяване на
нарушението. Свидетелят нямаше спомен дали е връчил на нарушителя
препис от съставения АУАН.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от
процесуално легитимирано лице и срещу административно –наказателен акт,
който подлежи на въззивен съдебен контрол.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Извършвайки тази проверка съдът установи, че атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, съгласно приобщената по
делото заповед на Кмета на Столична община /л. 10 от делото/. АУАН е
4
съставен от компетентно лице, за което по делото също е приложена заповед
на кмета на Столична община №СОА-21-РД-95-62/11.03.2021 г. /л. 15-18/, с
която на основание чл. 167, ал. 2, чл. 168, ал. 1 и чл. 189, ал. 1 от
ЗДвП определя "Център за градска мобилност" ЕАД /"ЦГМ" ЕАД/ за служба
за контрол по смисъла на чл. 167, ал. 2 от ЗДвП, а за административни органи,
осъществяващи контрол чрез разпореждане на принудителни
административни мерки, съставяне на АУАН, съгласно чл. 189, ал. 1 ЗДвП и
налагане на глоби с фиш, съгласно чл. 186, ал. 1 и ал. 3 от ЗДвП определя
служителите от служба за контрол от "ЦГМ" ЕАД на длъжност "инспектор,
контрол на паркирането" и "контрольор автомобилен транспорт, и
инспектор". От представения списък на служителите в сектор "Контрол
паркиране“, запознати със Заповед №СОА-21-РД-9562/11.03.2021 г. е видно,
че със същата е запознат и св. Н. М. М., като лице заемащо посочената
длъжност.
В съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП твърдяното
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на нарушителя да
разбере в какво е обвинен и срещу какви факти трябва да се защитава.
Описанието на нарушението и в акта, и в постановлението е направено с
достатъчна пълнота и конкретика, като правилно е квалифицирано под
нормата на чл.94, ал.3 от ЗДвП.
На следващо място, според настоящия съдебен състав в производството
при съставяне на АУАН е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. В административнонаказателната преписка липсват
доказателства на нарушителя да е бил връчен препис от акта, което е
основание да се приеме, че процедурата по чл. 43, ал.5 от ЗАНН не е
довършена. Към материалите на преписката са приложени и трите екземпляра
от съставения АУАН, като в бланката на актосъставителя за съставяне на акт
не е и предвидена разписка, като липсва приложена такава и по преписката.
Едва след изпълнението на законовите изисквания за връчване на акта, може
да се пристъпи към издаване на наказателно постановление. Съдът
категорично не приема тезата на процесуалния представител на наказващия
орган, че препис от акта се връчва на нарушителя, само ако той го подпише.
Това обстоятелство няма никакво отношение към снабдяването на
нарушителя с препис от акта, чиято функция е свързана с реализиране
правото на защита на соченото за нарушител лице, като без значение е, дали
5
същото е подписало АУАН или не.
По делото е безспорно, че акт е съставен, но не е доказано, че препис от
същия е връчен на нарушителя, тъй като разписка липсва. По този начин
съществено се засяга правото на защита на нарушителя, тъй като го
препятства да се ползва от предоставената му от закона възможност да
възрази срещу съставения акт и да реализира правата си в пълен обем.
На посоченото процесуално основание обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено, без спорът да се разглежда по
същество.
Само за пълнота на изложението съдът ще посочи, че от доказателствата
по делото категорично се установява, че жалбоподателят Константинова е
паркирала собствения си лек автомобил на 14.01.2022 г. на тротоара на ул.
"Антон" пред блок № 13. Действително, приложените по делото снимки не
могат да се ползват като веществено доказателствено средство, доколкото не
отговарят на изискванията на чл. 189, ал. 15 ЗДвП – не са изготвени с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, но това не променя извода, че фактите, описани в АУАН и НП се
доказват от показанията на актосъставителя, кредитирани съвместно с
приложените по делото писмени доказателства –фиш серия СО, №
9060130/14.01.2022 г. и АУАН. В конкретния случай от доказателствата по
делото не се установява да е имало обозначение, че това място е било
определено за паркиране. От друга страна, опровергаването на
правнорелевантните факти, а именно че автомобилът е бил паркиран на
място, което не е било определено за тази цел от собственика на пътя или
администрацията, също е в доказателствена тежест на наказаното лице – не се
твърди от страна на жалбоподателя, нито се сочат от нея доказателства за
съществуването на такова разрешение за паркиране на тротоара.
Разпоредбата на чл. 94, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП предвижда две
кумулативни предпоставки – тротоарът да е отнапред определено място за
паркиране и между това място и сградите да има разстояние най-малко 2
метра. В конкретния казус отсъства едната предпоставка – тротоарът, върху
който е паркиран автомобилът не е място, което да е определено за такава
цел. Наличието или липсата на втората предпоставка не може да промени
6
крайния извод за извършено административно нарушение и тя следва да бъде
изследвана, само ако първата от двете кумулативно предвидени предпоставки
е налице.
Извън относимостта към настоящото производство е възражението в
жалбата, че така спряното МПС не е създавало опасност за движението на
пешеходците, което би било релевантно единствено при оспорване на ПАМ,
но няма отношение към фактическия състав на нарушението по чл.94, ал.3 от
ЗДвП.
В случая не са налице и възраженията относно авторството на деянието
от страна на нарушителя, доколкото именно той е собственика на автомобила
и на нито един етап от развитие на АНП не е твърдял, че друго лице е
управлявало и паркирало МПС на инкриминираните дата и място.
Предвид изложените аргументи съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да се отмени на процесуално основание,
възпреки безспорно установеното извършване на нарушението, което е
вменено във вина на нарушителя.
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят, чийто
процесуален представител своевременно поиска присъждането на такива. Ето
защо и на основание чл. 36 от Закона за адвокатурата вр.чл.18, ал.2 вр.чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните адвокатски
възнаграждения, на жалбоподателя следва да се присъдят направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева,
съобразно обжалвания материален интерес и предвид направеното
възражение от страна на АНО за прекомерност на претендираните разноски.
По горните аргументи искането за заплащане до пълния размер на
претендираните разноски от 600 лева, с оглед приложения към материалите
на делото договор за правна защита и съдействие (л.9 от делото), следва да се
остави без уважение, като неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 вр.ал.3, т.2 и чл.63д от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СОА22-РД11-584/13.06.2022
7
г., издадено от Зам.кмет на Столична община, направление „Транспорт и
градска мобилност“, с което на А. Т. Халил -Константинова е наложено
административно наказание: „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева на
основание чл. 178 е от ЗДвП за нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична Община да заплати в полза на А. Т. Халил –
Константинова, ЕГН ********** сумата от 300 (триста) лева, представляващи
направени в хода на съдебното производство разноски за адвокатско
възнаграждение, като ОСТАВЯ без уважение искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за заплащане до пълния размер на
претендираните разноски от 600 (шестстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8