Р
Е Ш Е
Н И Е №
260100
21.09.2020г., гр.Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско
отделение, девети граждански състав, в публичното заседание на двадесет и пети
август две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
Костадин Иванов
С участието на секретаря П.Георгиева като
разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 1365/2020г по описа на ПОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1 и сл ГПК.
Въззивното производство
е образувано по въззивна жалба от адв.К.Д.,***,
като пълномощник на В.С.С., К.С.Г. и Д.К.П., с посочен съдебен адрес:*** против
Решение № 945/ 16.03.2020г. постановено по гр.д.№ 12389/ 2019г. по описа на
Пловдивски районен съд – ХІІІ гр.с. ,в частта, в която е допуснато да се извърши съдебна делба между
съделителите В.С.С., К.С.Г., Д.К.П. и И.Е.Т.,
от една страна и Е.К.Д. и Е.Д.К. от друга по отношение на обектите на
собственост с идентификатор
56784.311.27.1 с площ от 17 кв м , с идентификатор 56784.311.27.3 с площ от 5 кв м и с идентификатор 56784.311.27.4
с площ от 16 кв м, построени в съсобствен между всички съделители недвижим
имот, представляващ ПИ с идентификатор
56784.311.27, по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18-48/ 03.06.2009г. на ИД на
АГКК, с адм.адрес: ***, площ 326 кв м, трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
Начин на трайно ползване: Ниско застрояване(до 10 м.), при съседи: 56784.511.9531; 56784.511.28; 56784.511.25;
56784.511.19; 56784.511.9583.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго
решение, с което се отхвърли предявеният иск за делба по отношение на
посочените обекти на собственост и спрямо съделителите Е.К.Д. и Е.Д.К..Претендира се присъждане на
разноски по делото.
Постъпил е писмен отговор от адв.Н.А. като
пълномощник на И.Е.Т., Е. Д.А. и Е. Д.К.,***, с посочен съдебен адрес:***, в
който отговор се оспорва жалбата като неоснователна и се иска потвърждаване на
постановеното решение в обжалваните му части и присъждане на направените от
тези страни разноски за въззивната инстанция.
Пловдивски окръжен съд като взе
предвид представените по делото доказателства, във връзка с доводите на
страните, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и
е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на
разглеждане по същество.
Иск по чл.34 ЗС.
Ищците В.С.С., К.С.Г. и Д.К.П. чрез
проц. си представител адв.К.Д. са
инициирали съдебна дела първоначално против ответницата И.Е. *** по отношение
на обектите на собственост : застроено и незастроено дворно място с площ от 292
кв м по НА № 104/1970 г на Нотариуса при ПНС, а по КККР –гр.Пловдив 326 кв м с
ид. 56784.311.27 , ведно с построените в
него сгради с ид.№№ 56784.311.27.2 с площ от 127 кв м , както и 56784.311.27.1
с площ от 17 кв м , 56784.311.27.3 с
площ от 5 кв м и 56784.311.27.4 с площ
от 16 кв м. Съсобствеността е основана
по наследство от общия на страните праводател А.К.Т., починал ***г., придобил
приживе имота чрез покупко-продажба по НА № 104/ 1970г. на 24.10.1970 г на Нотариус
при ПРС и към който момент праводателят на страните не бил сключил граждански
брак с ответницата по делото И.Т.. Представени са писмени доказателства към
исковата молба.
С отговора по исковата молба
съделителката И.Т. чрез пълномощника си адв. И.Т. не е оспорил обстоятелството,
че процесният имот е придобит от наследодателя на страните и съпруг на ответницата , в режим на лична
собственост от починалия, поради придобиването на имота преди сключване на
брака с ответницата, в каквато насока е представено удостоверение за граждански
брак; наследодателят оставил за свои законни наследници съпругата си И.т.,
наследяваща със сестрите на починалия Д.К.П. и М.С., последната починала и
заместена от първите две ищци – В.С. и К.Г.. Ответницата се е явила преживяла
съпруга с брак над 10 години, поради
което е наследила 2/3 ид.ч., а ищците притежават ½ ид.ч. от
наследството. Наведено е обаче обстоятелството, че наследодателят А.К.Т. приживе се е разпоредил с ½
ид.ч. от процесния имот в полза на съпругата си И.Т. с дарение по представен НА № 83/ 1989г. на
нотариус при ПРС, след което И.Т. дарила на двете си дъщери / от друг брак/ Е.Д.К.
и Е.Д.К. със същата ½ ид.ч. от имота, предмет на дарението по НА № 83/
1989г. С оглед на това е поискано
конституиране на посочените лица Е.Д.К. и Е.Д.К. като страни в делбеното
производство, всяка от тях притежаваща по ¼ ид.ч. от имота,
конституирани с надлежно протоколно определение на съда от 28.ХІ. 2019г. С предявения от новоконституираните съделители
Е.Д.К. и Е.Д.К. са заявили идентично съобразно отговора на съделителката И.Т.
становище. Представени са писмени доказателства.
При
допускане на делбата върху процесните обекти на собственост, съдът е отчел
представеният по делото НА № 104 ,т.І, д. 353/ 1970г. на Нотариус при ПНС,
удостоверяващ правата на собственост на наследодателя на съделителите В.С.С., К.С.Г., Д.К.П. и И.Е.Т. върху
процесния имот, придобит преди сключването на гражданския брак на наследодателя със съделителката И.Т., видно
от представеното Удостоверение за граждански брак на РНС „Хр.Ботев – Пловдив, видно от който А.К.Т.
и И.Е.Й. са сключили граждански брак на 24.VІІ.1970г. Видно
от нот.акт № 83, т.ХVІІ, д.№ 5330/ 1989г. на ПРС на 16.10.1989г. наследодателят
на посочените страни е дарил съпругата си
И.Е.Т. с ½ ид.ч. от процесния имот, като с нот.акт № 84/ ,
т.ХVІІ, д.№5331/ 1989г. И.Е.Т. на същата дата 16.10.1989г. е прехвърлила
собствеността върху същия дарен й недвижим имот на дъщерите си Е.Д.К. и Е.Д.К..
Съобразно представеното по делото Удостоверение изх.№ ГР-И-2321/ 04.06.2019г.
на Община – Пловдив констатирани са наследниците на починалото лице И.Е.Т. –
съпруга, както и ищците съделителите В.С.С.,
К.С.Г., Д.К.П.. При определяне правата на съделителката И.Е.Т. е отчетен
периодът на гражданския брак между наследодателя А.Т. и И.Т., поради което
правата на тази съделителка по чл.9,
ал.2 ЗН. С постановеното решение е
допусната делбата между съделителите В.С.С., К.С.Г., Д.К.П., И.Е.Т., както
и Е.Д.К. и Е.Д.К. върху процесния застроен
недвижим имот с ид.№ 56784.311.27 ведно с удостоверените в представените по
делото 4 бр. Справки по КК на АГК-СГКК –гр.Пловдив застроени в имота сгради,
посочени в справката като масивни жилищни сгради с ид.№№ 56784.311.27.2, 56784.311.27.1, 56784.311.27.3 и 56784.311.27.4.
С депозираната жалба жалбоподателите
–съделителки В.С.С., К.С.Г. и Д.К.П. е
формулирано оплакването, че така допуснатата делба върху жилищни сгради
еднофамилни с ид.№№ 56784.311.27.1, 56784.311.27.3 и 56784.311.27.4 не е следвало да се допуска
и спрямо лицата Е.Д.К. и Е.Д.К. въз основа на довода, че не са налице
доказателства наследодателят на тези страни А.К.Т. да е извършвал разпоредителни
действия по отношение на тези обекти на собственост, поради което тези
съделителки не се явяват собственици на
тези построени сгради в имота. Въз основа на този довод е поискано отмяна на
обжалваното решение в тази част и допускане на делбата само спрямо съделителите
В.С.С., К.С.Г. и Д.К.П. и И.Е.Т. при
различни от установените от районния съд квоти.
С отговора по въззивната жалба
въззиваемите И.Е.Т., Е.Д.К. и Е.Д.К. оспорват така формулираното оплакване с
процесуалния довод, че възражение в тази насока не следва да се прави едва с
въззивната жалба, като жалбоподателите-ищци е следвало да оспорят наведените от
въззиваемите страни обстоятелства, в която връзка да се съберат доказателства.
По същество възражението се оспорва с мотива, че от представените
скици/справки/ от КК е видно, че освен
основната жилищна сграда с площ от 127 кв м , има заснети три други постройки:
сграда с ид.№ 56784.311.27.1 – с площ от
17 кв м, сграда с ид.№ 56784.311.27.3 с
площ от 5 кв м и сграда с ид.№ 56784.311.27.4 с площ от 16 кв м, които въпросни постройки е съвсем ясно с
площите от по 5 кв м , площта от 16 кв м и площта от 17 кв м не са жилищни
сгради, поради което не съставляват самостоятелни обекти, а са сгради на
допълващо, второстепенно застрояване в местото.
Фактически се сочи, че това са стопански постройки / бараки/, а не
жилищни сгради. Прави се и главният довод за това, че от съдебната практика се
явява известно, че вписването на една постройка в КК не е доказателство, че
същата представлява самостоятелен обект
на вещни права. Прави се довод също така, че тези постройки не са изрично
изключени в представените нот.актове от
обема на прехвърлените вещни права. С оглед на това и съобразно практиката на
ВКС се сочи, че при прехвърлянето на правото на собственост върху земята,
приобретателят му става собственик на всички постройки и насаждения по арг. от
разпоредбата на чл.92 ЗС, освен ако не е уговорено друго при сключване на
договора, респ. ако изрично постройките са изключени от предмета на
разпореждането. Следователно щом продавачът не е изключил изрично от продажбата
вещи/подобрения/, които се намират в мястото, то в този случай купувачът
придобива всичко, което се намира в мястото, поради което запазването на
собствеността върху сградата отделно от мястото, трябва да бъде изрично
уговорено в нотариалния акт , за да се смята оборена презумпцията по чл.92 ЗС.
Извършва се позоваване на нарочна съдебна практика в тази насока Решение № 45 /
26.07.2019г. по т.д.№ 1319/ 2018г. на ВКС – І отд., Решение № 738/ 01.12.2005г.
по гр.д.№ 352/ 2005г. на ВКС- І отд. и Решение № 96/ 01.07.2015г. по гр.д.№
1116/ 2015г.на ВКС – ІІ отд.
Действително видно от Представената
Справка по КК на СГКК – гр.Пловдив по
заявка : 683280-23.07.2019г. относно
отразената в застроения ПИ с ид.№ 56784.311.27 – сграда с ид.№ 56784.511.27.3 е
удостоверена застроена площ от 5 кв м; по Справка по КК на СГКК – гр.Пловдив по заявка :
683224-23.07.2019г. относно отразената в
застроения ПИ с ид.№ 56784.311.27 – сграда с ид.№ 56784.511.27.1 е удостоверена
застроена площ от 17 кв м, а по Справка по КК
на СГКК – гр.Пловдив по заявка : 68308 - 23.07.2019г. относно отразената в застроения ПИ с ид.№
56784.311.27 – сграда с ид.№ 56784.511.27.4 е удостоверена застроена площ от 16
кв м.
Видно от представения по делото НА №
104, т.І, д.353/ 1970г. на нотариус при Пловдивски народен съд праводателят на
ищците и съделителката И.Е.Т. е придобил през 1970г. цялото дворно място от 292
кв м ведно със западната масивна двуетажна жилищна сграда. Видно от представения по делото НА № 83/
1989г. на нотариус при ПРС обект на дарствената сделка от страна на праводателя
на тези страни – А.к.Т. надарената И.Е.Т.
е придобила ½ ид.част от посочения в НА № 104/ 1970г. недвижим имот – дворното място с площта от
292 кв м застроено и незастроено, ведно с ½ ид.ч. от построената в него
западна масивна двуетажна жилищна сграда с
посочена площ от 130 кв м.
Идентичният описан недвижим имот е обект на последващата прехвърлителна
сделка по НА № 84/ 1089г. от страна на
дарителката И.Е.Т., извършена в присъствието и съгласието на съпруга си А.К.Т. ,
спрямо надарените си дъщери Е.Д.К. и Е.Д.К..
При така събраните доказателства
следователно се установява, че към момента на прехвърлителните сделки както в
полза на праводателя на първоначалните страни, така и към момента на
извършените дарствени разпоредителни сделки процесните сгради с площите от 5 кв
м, 16 кв м и 17 кв м не са отразени като обекти на собственост в нотарилните
актове по тези сделки, освен двуетажната масивна сграда от около 130 кв м. С
оглед на това следва да се приеме, че тези сгради се явяват допълващо
застрояване, а с оглед така посочената площ не може да се приеме, че
съставляват масивни жилищни сгради със самостоятелен характер и статут на
такива, макар и отразени в представените справки по КК на СГКК-Пловдив с
абревеатурата “ мжс”, както основателно се възразява от въззиваемите страни. Следователно и в тази насока се споделя като
основателна тезата на тези страни, че процесните отразени постройки са станали
собственост на всички собственици на
дворното място, в което са построени, съобразно правилото на чл.92 ЗС,
доколкото не се твърди и установява да е уговорено същите да се явяват
изключени от разпоредителните сделки. В тази насока е установена трайна съдебна
практика приемаща, че прехвърлянето на собственост върху дворното място включва
прехвърляне на собственост върху дворното място / Решение № 33/ 1997г. на ВКС –
I ГО; фактическото строителство, не
създава право на собственост, а собствеността на сградата следва собствеността
върху терена – чл.92 ЗС/ Решение № 96/ 07.03.2012г. по гр.д.№ 1148/ 2010г. на
ВКС – I ГО; Сграда с несамостоятелен характер като обект на правото на
собственост по правилото на чл.92 ЗС е собственост на собствениците на терена –
Р № 150/ 12.04.2010г. по гр.д.№ 5613/ 2007г на ВКС – III ГО; така и Решение №
292/ 08.07.200г. по гр.д.№ 931/ 2009г. на ВКС – I ГО, Решение № 331/
27.04.2010г. по гр.д.№ 4043/ 2008г., Решение № 433/ 05.06.2009г. по гр.д.№ 843/
2008г. ВКС – I ГО, Решение № 421/ 08.05.2009г. по гр.д.№ 272/ 2008г на ВКС – IV
ГО, Решение № 81/ 17.03.2009г. по гр.д.№ 134/ 2008г. на ВКС – II ГО.
Следователно
и доколкото съделителите Е.К.Д. и Е.Д.К. са станали собственици върху дворното
място по силата на дарствената разпоредителна сделка, то същите на основание
чл.92 ЗС са придобили права и върху изградените процесни постройки в дворното
място.
По
така изложените съображения жалбата се намира за неоснователна, а обжалваното
решение като правилно ще се потвърди.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемите следва да се присъдят направените по
делото разноски за въззивната инстанция в размер на 800 лева.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, въззивният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 945/ 16.03.2020г.
постановено по гр.д.№ 12389/ 2019г по описа на Пловдивски районен съд – ХIII
гр.с в частта, в която е допусната съдебна делба между съделителите В.С.С., ЕГН: **********, К.С.Г., ЕГН: **********
Д.К.П., ЕГН: ********** и И.Е.Т., ЕГН: **********
от една страна и Е. Д.К., ЕГН: **********
и Е.Д.А., ЕГН: ********** от друга по отношение на обектите на собственост с идентификатор 56784.311.27.1 с площ от 17
кв м , с идентификатор 56784.311.27.3 с
площ от 5 кв м и с идентификатор 56784.311.27.4 с площ от 16 кв м, построени в
съсобствен между всички съделители недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 56784.311.27, по КККР,
одобрени със Заповед № РД – 18-48/ 03.06.2009г. на ИД на АГКК, с адм.адрес: ***,
площ 326 кв м, трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско
застрояване(до 10 м.), при съседи:
56784.511.9531; 56784.511.28; 56784.511.25; 56784.511.19; 56784.511.9583.
В необжалваната част решението е влязло в
законна сила.
Осъжда
В.С.С., ЕГН: **********, К.С.Г., ЕГН: ********** Д.К.П., ЕГН: ********** да заплатят на И.Е.Т.,
ЕГН: **********, Е. Д.К., ЕГН: **********
и Е.Д.А., ЕГН: ********** сумата 800 лева / осемстотин лева/ направени разноски
за въззивната инстанция за адв.възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: Членове: