Решение по дело №1365/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260100
Дата: 21 септември 2020 г.
Съдия: Фаня Теофилова Рабчева
Дело: 20205300501365
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2020 г.

Съдържание на акта

                                        

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 260100

 

                                        21.09.2020г., гр.Пловдив

 

                                   В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в публичното заседание на двадесет и пети август две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                               Председател:  Виолета Шипоклиева

                                                           Членове: Фаня Рабчева

                                                                             Костадин Иванов

 

С участието на секретаря П.Георгиева като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 1365/2020г по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                                  Производство по чл.258, ал.1 и сл ГПК.

                        Въззивното производство е образувано по  въззивна жалба от адв.К.Д.,***, като пълномощник на В.С.С., К.С.Г. и Д.К.П., с посочен съдебен адрес:*** против Решение № 945/ 16.03.2020г. постановено по гр.д.№ 12389/ 2019г. по описа на Пловдивски районен съд – ХІІІ гр.с. ,в частта, в която е допуснато да  се извърши съдебна делба между съделителите  В.С.С., К.С.Г., Д.К.П. и И.Е.Т., от една страна и Е.К.Д. и Е.Д.К. от друга по отношение на обектите на собственост  с идентификатор 56784.311.27.1 с площ от 17 кв м , с идентификатор 56784.311.27.3  с площ от 5 кв м и с идентификатор 56784.311.27.4 с площ от 16 кв м, построени в съсобствен между всички съделители недвижим имот, представляващ  ПИ с идентификатор 56784.311.27, по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18-48/ 03.06.2009г. на ИД на АГКК, с адм.адрес: ***, площ 326 кв м, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско застрояване(до 10 м.), при съседи: 56784.511.9531; 56784.511.28; 56784.511.25; 56784.511.19; 56784.511.9583. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго решение, с което се отхвърли предявеният иск за делба по отношение на посочените обекти на собственост и спрямо съделителите  Е.К.Д. и Е.Д.К..Претендира се присъждане на разноски по делото.

 Постъпил е писмен отговор от адв.Н.А. като пълномощник на И.Е.Т., Е. Д.А. и Е. Д.К.,***, с посочен съдебен адрес:***, в който отговор се оспорва жалбата като неоснователна и се иска потвърждаване на постановеното решение в обжалваните му части и присъждане на направените от тези страни разноски за въззивната инстанция.

            Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, във връзка с доводите на страните, намери следното:

            Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

            Иск по чл.34 ЗС.

            Ищците В.С.С., К.С.Г. и Д.К.П. чрез проц. си  представител адв.К.Д. са инициирали съдебна дела първоначално против ответницата И.Е. *** по отношение на обектите на собственост : застроено и незастроено дворно място с площ от 292 кв м по НА № 104/1970 г на Нотариуса при ПНС, а по КККР –гр.Пловдив 326 кв м с ид. 56784.311.27 , ведно с построените  в него сгради с ид.№№ 56784.311.27.2 с площ от 127 кв м , както и 56784.311.27.1 с площ от 17 кв м , 56784.311.27.3  с площ от 5 кв м и  56784.311.27.4 с площ от 16 кв м.  Съсобствеността е основана по наследство от общия на страните праводател А.К.Т., починал ***г., придобил приживе имота чрез покупко-продажба по НА № 104/ 1970г. на 24.10.1970 г на Нотариус при ПРС и към който момент праводателят на страните не бил сключил граждански брак с ответницата по делото И.Т.. Представени са писмени доказателства към исковата молба.

            С отговора по исковата молба съделителката И.Т. чрез пълномощника си адв. И.Т. не е оспорил обстоятелството, че процесният имот е придобит от наследодателя на страните  и съпруг на ответницата , в режим на лична собственост от починалия, поради придобиването на имота преди сключване на брака с ответницата, в каквато насока е представено удостоверение за граждански брак; наследодателят оставил за свои законни наследници съпругата си И.т., наследяваща със сестрите на починалия Д.К.П. и М.С., последната починала и заместена от първите две ищци – В.С. и К.Г.. Ответницата се е явила преживяла съпруга  с брак над 10 години, поради което е наследила 2/3 ид.ч., а ищците притежават ½ ид.ч. от наследството. Наведено е обаче обстоятелството, че наследодателят  А.К.Т. приживе се е разпоредил с ½ ид.ч. от процесния имот в полза на съпругата си И.Т.  с дарение по представен НА № 83/ 1989г. на нотариус при ПРС, след което И.Т. дарила на двете си дъщери / от друг брак/ Е.Д.К. и Е.Д.К. със същата ½ ид.ч. от имота, предмет на дарението по НА № 83/ 1989г.  С оглед на това е поискано конституиране на посочените лица Е.Д.К. и Е.Д.К. като страни в делбеното производство, всяка от тях притежаваща по ¼ ид.ч. от имота, конституирани с надлежно протоколно определение на съда от 28.ХІ. 2019г.           С предявения от новоконституираните съделители Е.Д.К. и Е.Д.К. са заявили идентично съобразно отговора на съделителката И.Т. становище. Представени са писмени доказателства.

При допускане на делбата върху процесните обекти на собственост, съдът е отчел представеният по делото НА № 104 ,т.І, д. 353/ 1970г. на Нотариус при ПНС, удостоверяващ правата на собственост на наследодателя на съделителите   В.С.С., К.С.Г., Д.К.П. и И.Е.Т. върху процесния имот, придобит преди сключването на гражданския брак              на  наследодателя със съделителката И.Т., видно от представеното Удостоверение за граждански брак  на РНС „Хр.Ботев – Пловдив, видно от който А.К.Т. и И.Е.Й. са сключили граждански брак на 24.VІІ.1970г.    Видно от нот.акт № 83, т.ХVІІ, д.№ 5330/ 1989г. на ПРС на 16.10.1989г. наследодателят на посочените страни е дарил съпругата си  И.Е.Т. с ½ ид.ч. от процесния имот, като с нот.акт № 84/ , т.ХVІІ, д.№5331/ 1989г. И.Е.Т. на същата дата 16.10.1989г. е прехвърлила собствеността върху същия дарен й недвижим имот на дъщерите си Е.Д.К. и Е.Д.К.. Съобразно представеното по делото Удостоверение изх.№ ГР-И-2321/ 04.06.2019г. на Община – Пловдив констатирани са наследниците на починалото лице И.Е.Т. – съпруга, както и ищците съделителите   В.С.С., К.С.Г., Д.К.П.. При определяне правата на съделителката И.Е.Т. е отчетен периодът на гражданския брак между наследодателя А.Т. и И.Т., поради което правата на тази съделителка  по чл.9, ал.2 ЗН.  С постановеното решение е допусната делбата между съделителите В.С.С., К.С.Г., Д.К.П., И.Е.Т., както и  Е.Д.К. и Е.Д.К. върху процесния застроен недвижим имот с ид.№ 56784.311.27 ведно с удостоверените в представените по делото 4 бр. Справки по КК на АГК-СГКК –гр.Пловдив застроени в имота сгради, посочени в справката като масивни жилищни сгради с ид.№№ 56784.311.27.2,  56784.311.27.1,  56784.311.27.3  и 56784.311.27.4.

            С депозираната жалба жалбоподателите –съделителки В.С.С., К.С.Г. и  Д.К.П. е формулирано оплакването, че така допуснатата делба върху жилищни сгради еднофамилни с ид.№№ 56784.311.27.1,  56784.311.27.3  и 56784.311.27.4 не е следвало да се допуска и спрямо лицата Е.Д.К. и Е.Д.К. въз основа на довода, че не са налице доказателства наследодателят на тези страни А.К.Т. да е извършвал разпоредителни действия по отношение на тези обекти на собственост, поради което тези съделителки  не се явяват собственици на тези построени сгради в имота. Въз основа на този довод е поискано отмяна на обжалваното решение в тази част и допускане на делбата само спрямо съделителите В.С.С., К.С.Г. и  Д.К.П. и И.Е.Т. при различни от установените от районния съд квоти.

            С отговора по въззивната жалба въззиваемите И.Е.Т., Е.Д.К. и Е.Д.К. оспорват така формулираното оплакване с процесуалния довод, че възражение в тази насока не следва да се прави едва с въззивната жалба, като жалбоподателите-ищци е следвало да оспорят наведените от въззиваемите страни обстоятелства, в която връзка да се съберат доказателства. По същество възражението се оспорва с мотива, че от представените скици/справки/  от КК е видно, че освен основната жилищна сграда с площ от 127 кв м , има заснети три други постройки: сграда с ид.№  56784.311.27.1 – с площ от 17 кв м, сграда с ид.№  56784.311.27.3 с площ от 5 кв м и  сграда с ид.№  56784.311.27.4 с площ от 16 кв м,  които въпросни постройки е съвсем ясно с площите от по 5 кв м , площта от 16 кв м и площта от 17 кв м не са жилищни сгради, поради което не съставляват самостоятелни обекти, а са сгради на допълващо, второстепенно застрояване в местото.  Фактически се сочи, че това са стопански постройки / бараки/, а не жилищни сгради. Прави се и главният довод за това, че от съдебната практика се явява известно, че вписването на една постройка в КК не е доказателство, че същата представлява  самостоятелен обект на вещни права. Прави се довод също така, че тези постройки не са изрично изключени  в представените нот.актове от обема на прехвърлените вещни права. С оглед на това и съобразно практиката на ВКС се сочи, че при прехвърлянето на правото на собственост върху земята, приобретателят му става собственик на всички постройки и насаждения по арг. от разпоредбата на чл.92 ЗС, освен ако не е уговорено друго при сключване на договора, респ. ако изрично постройките са изключени от предмета на разпореждането. Следователно щом продавачът не е изключил изрично от продажбата вещи/подобрения/, които се намират в мястото, то в този случай купувачът придобива всичко, което се намира в мястото, поради което запазването на собствеността върху сградата отделно от мястото, трябва да бъде изрично уговорено в нотариалния акт , за да се смята оборена презумпцията по чл.92 ЗС. Извършва се позоваване на нарочна съдебна практика в тази насока Решение № 45 / 26.07.2019г. по т.д.№ 1319/ 2018г. на ВКС – І отд., Решение № 738/ 01.12.2005г. по гр.д.№ 352/ 2005г. на ВКС- І отд. и Решение № 96/ 01.07.2015г. по гр.д.№ 1116/ 2015г.на ВКС – ІІ отд.

            Действително видно от Представената Справка по КК  на СГКК – гр.Пловдив по заявка : 683280-23.07.2019г.  относно отразената в застроения ПИ с ид.№ 56784.311.27 – сграда с ид.№ 56784.511.27.3 е удостоверена застроена площ от 5 кв м; по Справка по КК  на СГКК – гр.Пловдив по заявка : 683224-23.07.2019г.  относно отразената в застроения ПИ с ид.№ 56784.311.27 – сграда с ид.№ 56784.511.27.1 е удостоверена застроена площ от 17 кв м, а по Справка по КК  на СГКК – гр.Пловдив по заявка : 68308 - 23.07.2019г.  относно отразената в застроения ПИ с ид.№ 56784.311.27 – сграда с ид.№ 56784.511.27.4 е удостоверена застроена площ от 16 кв м.

            Видно от представения по делото НА № 104, т.І, д.353/ 1970г. на нотариус при Пловдивски народен съд праводателят на ищците и съделителката И.Е.Т. е придобил през 1970г. цялото дворно място от 292 кв м ведно със западната масивна двуетажна жилищна сграда.   Видно от представения по делото НА № 83/ 1989г. на нотариус при ПРС обект на дарствената сделка от страна на праводателя на тези страни – А.к.Т.  надарената И.Е.Т. е придобила ½ ид.част от посочения в НА № 104/ 1970г.  недвижим имот – дворното място с площта от 292 кв м застроено и незастроено, ведно с ½ ид.ч. от построената в него западна масивна двуетажна жилищна сграда с  посочена площ от 130 кв м.  Идентичният описан недвижим имот е обект на последващата прехвърлителна сделка  по НА № 84/ 1089г. от страна на дарителката И.Е.Т., извършена в присъствието и съгласието на съпруга си А.К.Т. , спрямо надарените си дъщери Е.Д.К. и Е.Д.К..

                           При така събраните доказателства следователно се установява, че към момента на прехвърлителните сделки както в полза на праводателя на първоначалните страни, така и към момента на извършените дарствени разпоредителни сделки процесните сгради с площите от 5 кв м, 16 кв м и 17 кв м не са отразени като обекти на собственост в нотарилните актове по тези сделки, освен двуетажната масивна сграда от около 130 кв м. С оглед на това следва да се приеме, че тези сгради се явяват допълващо застрояване, а с оглед така посочената площ не може да се приеме, че съставляват масивни жилищни сгради със самостоятелен характер и статут на такива, макар и отразени в представените справки по КК на СГКК-Пловдив с абревеатурата “ мжс”, както основателно се възразява от въззиваемите страни.  Следователно и в тази насока се споделя като основателна тезата на тези страни, че процесните отразени постройки са станали собственост на всички собственици на  дворното място, в което са построени, съобразно правилото на чл.92 ЗС, доколкото не се твърди и установява да е уговорено същите да се явяват изключени от разпоредителните сделки. В тази насока е установена трайна съдебна практика приемаща, че прехвърлянето на собственост върху дворното място включва прехвърляне на собственост върху дворното място / Решение № 33/ 1997г. на ВКС – I ГО;  фактическото строителство, не създава право на собственост, а собствеността на сградата следва собствеността върху терена – чл.92 ЗС/ Решение № 96/ 07.03.2012г. по гр.д.№ 1148/ 2010г. на ВКС – I ГО; Сграда с несамостоятелен характер като обект на правото на собственост по правилото на чл.92 ЗС е собственост на собствениците на терена – Р № 150/ 12.04.2010г. по гр.д.№ 5613/ 2007г на ВКС – III ГО; така и Решение № 292/ 08.07.200г. по гр.д.№ 931/ 2009г. на ВКС – I ГО, Решение № 331/ 27.04.2010г. по гр.д.№ 4043/ 2008г., Решение № 433/ 05.06.2009г. по гр.д.№ 843/ 2008г. ВКС – I ГО, Решение № 421/ 08.05.2009г. по гр.д.№ 272/ 2008г на ВКС – IV ГО, Решение № 81/ 17.03.2009г. по гр.д.№ 134/ 2008г. на ВКС – II ГО.

                        Следователно и доколкото съделителите Е.К.Д. и Е.Д.К. са станали собственици върху дворното място по силата на дарствената разпоредителна сделка, то същите на основание чл.92 ЗС са придобили права и върху изградените процесни постройки в дворното място.

                        По така изложените съображения жалбата се намира за неоснователна, а обжалваното решение като правилно ще се потвърди.

                        На основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемите следва да се присъдят направените по делото разноски за въззивната инстанция в размер на 800 лева.

                        Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, въззивният съд

 

                                                      Р     Е    Ш    И    :

 

                   ПОТВЪРЖДАВА Решение № 945/ 16.03.2020г. постановено по гр.д.№ 12389/ 2019г по описа на Пловдивски районен съд – ХIII гр.с в частта, в която е допусната съдебна делба между съделителите  В.С.С., ЕГН: **********, К.С.Г., ЕГН: **********  Д.К.П., ЕГН: ********** и И.Е.Т., ЕГН: ********** от една страна и Е.  Д.К., ЕГН: ********** и Е.Д.А., ЕГН: ********** от друга по отношение на обектите на собственост  с идентификатор 56784.311.27.1 с площ от 17 кв м , с идентификатор 56784.311.27.3  с площ от 5 кв м и с идентификатор 56784.311.27.4 с площ от 16 кв м, построени в съсобствен между всички съделители недвижим имот, представляващ  ПИ с идентификатор 56784.311.27, по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18-48/ 03.06.2009г. на ИД на АГКК, с адм.адрес: ***, площ 326 кв м, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско застрояване(до 10 м.), при съседи: 56784.511.9531; 56784.511.28; 56784.511.25; 56784.511.19; 56784.511.9583.

              В необжалваната част решението е влязло в законна сила.

              Осъжда  В.С.С., ЕГН: **********, К.С.Г., ЕГН: **********  Д.К.П., ЕГН: ********** да заплатят на И.Е.Т., ЕГН: **********, Е.  Д.К., ЕГН: ********** и Е.Д.А., ЕГН: ********** сумата 800 лева / осемстотин лева/ направени разноски за въззивната инстанция за адв.възнаграждение.

             Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

 

          Председател:                               Членове: