Р Е Ш Е Н И Е
№ 260064 10.09.2020
г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на трети септември две хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Геновева Стойчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
Гр. дело № 403 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от Н.П.П., ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес ***, офис 303 - адв. Кристиян Рангелов, чрез пълномощника си Кристиян Рангелов, адвокат от Адвокатска колегия - Хасково против Й.Я.Д., с адрес: ***, ж.к „Бадема“ бл.30, вх. „А“, ап. 27, ЕГН: **********, с която е предявен иск по чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на определения режим на контакти на ищца с малолетното дете. Претендират се и направените в производство разноски. В исковата молба се твърди, че страните били родители на малолетното дете Пламена Николаева П., родена на ***г. в гр. Хасково, с ЕГН: **********. По силата на съдебно споразумение, утвърдено от Хасковския районен съд с Решение от 04.01.2016 г. по гр.д. № 2031/2015 г., упражняването на родителските права върху детето било предоставено на майката Й.Я.П. и за местоживеене на детето било определено нейното, като определен бил и режим на лични отношения на бащата с детето – всяка първа и трета събота от месеца от 08:00 часа до 17:00 часа и всяка първа и трета неделя от месеца от 08:00 ч. до 17:00 ч., без преспиване, както и 1 месец през лятото, когато майката не ползвала платения си годишен отпуск. Налице било произнасяне и относно издръжката. При обявяване на съдебното решение на 04.01.2016 г. детето Пламена е било на много ниска възраст - 1,5 г., поради което бащата се бил съгласил да го вижда само четири пъти месечно от 8:00 ч. до 17:00 ч. без преспиване и само един месец през лятото. Считал бил, че с нарастване на възрастта на детето майката щяла да разреши поддържане на лични отношения в по - продължително време, както и преспиване на детето в неговия дом, където са създадени много добри битови условия за Пламена. Още от първите няколко месеца след утвърждаване на споразумението обаче, установеният режим на лични контакти с бащата не бил спазван от майката и тя все по - рядко разрешавала на детето да се вижда с баща си. По този начин възпрепятствала възможността между бащата и детето да се установят близки отношения и да укрепне емоционалната връзка между тях. В редките случаи, когато й е разрешавано, Пламена с удоволствие посещавала дома на баща си, където се чувствала много добре. От утвърденото съдебно споразумение досега били изминали четири години, като в последните 2 години отношенията между страните са се влошили. През този период ответницата без основателна причина продължила да създава редица пречки на бащата при осъществяване на режима на лични контакти с детето си и под различни предлози е отказвала свиждане на Пламена с баща й и започнала да настройва детето срещу него. В редките контакти с детето бащата е усетил промяна и в отношението на дъщеря си към него, като е установил, че детето си служи с изрази, заимствани от речника на майката, имащи за цел да прекъснат всякаква физическа и емоционална връзка между двамата. От около една година майката окончателно отказала на бащата да се вижда с дъщеря си. Ищецът не приема за основателни формалните причини, които майката изтъква в разговорите помежду им, че той не се интересувал от дъщеря си, не плащла издръжка, както и че дъщеря им имала здравословни проблеми. Поведението на ответницата принудило и ищеца да подаде сигнал с peг. № 1970р-42231/01.07.2019 г. в РУ на МВР - Хасково, както и жалба от 19.12.2019 г. в Районна прокуратура - Хасково, за неизпълнение на съдебно решение. С Постановление от 03.01.2020 г. по пр. пр. № 2242/2019 г. Районна прокуратура - Хасково приела, че формално били налице данни за осъществен състав на престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, което обаче се възбуждало по тъжба на пострадалия, поради което било отказано образуването на наказателно производство по дело от частен характер. Счита, от изложените обстоятелства, че те давали основание да се приеме, че било налице съществено изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 от СК и съгласно задължителните указания, дадени в т. V на Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г. на Пленума на ВС. От една страна били налице нови обстоятелства, които влошавали положението на детето, а от друга страна с нарастване на възрастта на детето определеният с Решение от 04.01.2016г. силно ограничен режим на лични контакти на бащата с детето вече бил неблагоприятен за детето. Моли съда да постанови решение, с което да измени режима на лични контакти между бащата Н.П.П. с ЕГН: ********** и малолетното дете Пламена Николаева П. с ЕГН: **********, утвърден с Решение от 04.01.2016 г. по гр.д. № 2031/2015г. на Хасковския районен съд, като определи режим на лични отношения между бащата и детето, както следва: всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца от 17:00 ч. в петък до 19:00 ч. в неделя, с две преспивания, както и един месец през лятото, когато майката не ползва годишния си отпуск; всяка година на рождения ден на детето 14.05. и имения ден - 06.02. и 20.12 .- от 10:00 ч. до 14.00 ч.; всяка четна година на Коледните празници 24 - ти, 25 - ти и 26 - ти декември, от 10:00 ч. на 24.12. до 18.00 ч. на 26.12. /с две преспивания/ и на Великденските празници - от 17:00 ч. на Разпети петък до 18:00 ч. на първия ден след Великден /с две преспивания/; всяка нечетна година на Новогодишните празници - 30 - ти декември, 31 - ви декември, и 1 - ви януари на следващата четна година, от 10:00 ч. на 30.12. до 18:00 ч. на 01.01. с две преспивания. Претендира и разноски.
Ответникът Й.Я.Д. заявява, в депозирания отговор, че предявеният иск бил допустим, но неоснователен. Не оспорва обстоятелствата, че двете страни били родители на малолетното дете Пламена, родена на *** г., че не живеели заедно и че ответникът упражнявала родителските права по отношение на детето и местоживеенето му било определено при нея, майката. Също така безспорно било, че с Решение на Хасковския районен съд по гр.д.№2031/2015 г., режимът на личните контакти между бащата и детето бил определен, както било заявено в исковата молба, но оспорва всички останали твърдения на ищеца в исковата молба като напълно неоснователни. Твърди, че не била извършвала действия, които да представляват осуетяване на възможността на бащата да се вижда с дъщеря си. В случаите, когато виждане не се е състояло, било винаги поради обективни причини на първо място, а на второ-поради агресивно поведение на бащата, изявявано на публично място, насочено срещу нея в присъствие на детето им, което е стресирало последното до степен да се търси съдействие на служители на МВР да укротят действията на бащата и на лекари,за да възстановят душевното равновесие на детето им. Не била настройвала детето срещу баща му по никакъв начин и доколкото то имало в някои моменти негативно отношение към него, се дължало единствено на поведението на ищеца, който, вместо да се опитал да го приласкае,
търсел винаги и всякога без причина намесата на полицейски служители, за да осъществи срещите си с него, а това безспорно било много стресиращо за малолетната им дъщеря. Счита, че не били налице нови обстоятелства, които да налагали извода, че досегашният режим на лични отношения между ищеца и дъщеря им бил крайно ограничен и не били налице основания за допускане на търсеното изменение на режима на лични контакти между ищеца и дъщеря им и моли предявеният иск да бъде отхвърлен и съдът да ѝ присъди направените по делото разноски. Не оспорва доказателствените искания на ищеца. Същевременно, предявява насрещен иск срещу Н.П.П. с правно основание чл. 59, ал. 2 от СК, като моли съда да постанови решение с което да измени режима на лични отношения на бащата с малолетното дете, определен с решение по гр.д.№2031/2015 г.на Хасковския районен съд, като го определи така: бащата и детето да се виждат всяка трета събота от месеца от 8.00 часа до 18.00 часа и 10 дни през лятото, когато не ползвала редовния си годишен отпуск, позовавайки се изменение в обстоятелствата, въз основа на фактите, посочени в отговора на исковата молба, приет за съвместно разглеждане по делото, наред с първоначално предявения. Претендира направените по делото съдебни разноски.
Ответникът по насрещния иск - Н.П.П., в представения писмен отговор по него, оспорва насрещната претенция и фактическите твърдения в нея, акцентирайки на своите родителски качества и на поведението на майката към детето в контекста на режима на лични отношения с бащата и моли насрещния иск да бъде отхвърлен и в негова полза да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ищецът по първоначално предявения иск и ответник по насрещния - Н.П.П., в съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представители - адв. Кристиян Рангелов от АК – Хасково, като заявява невъзможност за постигане на споразумение, поради което поддържа иска и в хода на устните състезания излага доводи за основателност на претенцията и моли да бъде уважена така, както е заявена. Претендират се и направените по делото разноски
Ответникът по първоначално предявения иск и ищец по насрещния – Й.Я.Д., в съдебно заседание също се явява лично и с адв. Маргарита Раева от АК - Хасково, като оспорва исковете и излага в хода на устните състезания подробни аргументи за неговата неоснователност и в подкрепа на искането за отхвърлянето му от съда. Моли за присъждане на направените по делото разноски.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становищата на страните, и прецени събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното и прието като писмено доказателство по делото Удостоверение за раждане, оригинал № **********, издадено на 19.05.2014 г. от Община Хасково, въз основа на Акт за раждане № 0510 от 19.05.2014 г. се установява, че страните по делото - Н.П.П., ЕГН: ********** и Й.Я.Д., ЕГН: ********** са родители на малолетно дете Пламена Николаева П., ЕГН: **********, родено на *** г. през време на сключения между тях граждански брак.
С Решение № 3 от 04.01.2016 г., постановено от РС- Хасково по гр. дело № 2031 по описа на същия съд за 2015 г., сключеният на 01.03.2014 г. в гр.Хасково граждански брак между Н.П.П., ЕГН: ********** и Й.Я.Д., ЕГН: ********** е прекратен, поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие, като съдът с цитираното съдебно решение утвърдил постигнатото между страните споразумение. По силата на съдебния акт е определено местоживеене на малолетното дете Пламена Николаева П., ЕГН: ********** при майката Й.Я.Д., ЕГН: ********** на адрес: ***, ж.к „Бадема“ бл. 30, вх. „А“, ап. 27, като упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на майката Й.Я.Д., с право на бащата да го вижда и взема от дома на майката всяка първа и трета седмица от месеца от 08:00 ч. до 17:00 ч. и всяка първа и трета неделя от месеца от 08:00 часа до 17:00 часа, без преспиване, както и един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на майката. Бащата Н.П.П., ЕГН: ********** е осъден да заплаща на Й.Д.Я., действаща като законен представител на малолетната Пламена Николаева П., ЕГН: **********, месечна издръжка от 110 лева, считано от 01.04.2015 г. до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане. С постановения съдебен акт ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Хасково, ул. „Дервент“ № 9а, собственост на родителите му, е предоставено на Н.П.П., като съдът е допуснал промяна на фамилното име на Йордана Я.П., като след прекратяване на брака е постановил да носи предбрачното си фамилно име Д..
След постановяване на съдебното решение, изпълнението в частта относно режима на лични отношения на бащата Н.П.П. с малолетното дете било съпроводено с трудности при организиране на личните срещи и с редица конфликтни ситуации, продиктувани в някои от невъзможност в определени дни да осъществи лични контакти с дъщеря си или поради разбиране на ищеца за начина, по който следва да получи „полагаемото“ му съобразно решението на съда и начина на осъществяване на комуникация с другия родител и майка на детето – ответника Й.Я.Д. и със самото дете, а друг път – поради реакция на майката, която започнала сама да налага рестрикции относно личните контакти на детето с неговия баща, поради разбирането ѝ за неприемливо отношение на бащата, довело в чести случаи до конфликтни ситуации между родителите на детето и страни в производството. На част от тях присъствал и бащата на ищеца по първоначално предявения иск и ответник по насрещния - свид. П.П.Ц., като се е стигало до ситуации неговият син да търси съдействие от органите на МВР във връзка с отказ на ответника на майката Й.Я.Д. да изпълни решението в частта относно личните контакти на другия родител с малолетното дете.
В един от последните такива случай, видно от Писмо, вх. 2242/2019 г. от 03.01.2020 г., подписано от прокурор в РП – Хасково, ищецът по първоначално предявения и ответник по насрещния иск - Н.П.П. е уведомен, че преписка вх. № 2242/2019 г., образувана по повод негова жалба е прекратена, като е направен отказ да се образува досъдебно производство. В мотивите на приложеното към цитираното уведомление Постановление за отказ да се образува досъдебно производство е възприето, че от постъпилите материали от РУ на МВР – Хасково с техен рег. № 1970р-42231 от 01.07.2019 г., отпочната по сигнал на Н.П.П. се установявало формално наличието на данни за осъществен състав на престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, но за същото съгласно разпоредбата на чл. 193а от НК, наказателното производство се възбуждало по тъжба на пострадалия. По тези доводи било отказано образуването на досъдебно производство.
Във връзка с конфликтните ситуации, възникващи между страните по делото, като родители на малолетното дете – Пламена Николаева П., жалби при закъснение за връщане на детето от страна на бащата Н.П.П. били подавани и от майката Й.Я.Д., което предизвиквало реакция на органите на МВР и наложило промяна на мястото, на което бащата Н.П. да връща детето, а именно по месторабота на майката в търговски обект от веригата „Технополис“ в град Хасково.
От изготвения социален доклад от ДСП – Хасково и отчасти от събраните гласни доказателства се установява, че във връзка с изпълнението, респ. неизпълнението на съдебното решение в частта относно режима на лични контакти на бащата с малолетното дете били подавани многократно сигнали от ДСП – Хасково, Отдел „закрила на детето“, както и на разкрита национална телефонна линия /без конкретна причина и повод, според консултанта/, били подавани и искания по реда на ЗЗДН с твърдения, че детето било свидетел на упражнено от страна на баща му - Н.П.П. насилие над майката Й.Я.Д., която отказала да му предаде детето, тъй като смятала, че е във видимо нетрезво състояние. В резултат детето Пламена било насочено към социална услуга, тъй като след инцидента категорично отказвала да посещава баща си, въпреки, че по твърдения на майката тя насърчавала личния контакт с бащата. След ново насочване към социална услуга, предоставянето ѝ било прекратено по искане на бащата. На 03.07.2020 г. била проведена среща и с двамата родители, които били консултирани от социален работник как да преодолеят конфликта помежду си и били подадени заявления за ползване на социална услуга „Семейно консултиране и подкрепа“. Детето, след прекратяване на брака, било адекватно обгрижвано от своята майка в домакинство, заедно с бабата и дядото по майчина линия, които подпомагали ищцата с грижите и основните потребности на момичето били осигурени /установено е, че дните, в които са осъществявани лични контакти на бащата с детето, активно в грижите за него се включвали и бабата и дядото по бащина линия/. Детето посещавало детска градина и занимания по аеробика, /въпреки заявената в показанията на свид. Я.А.Х. необходимост да носи ортопедични обувки/ и имало избран личен лекар, като за здравословното състояние бащата се осведомявал от приятели и познати, тъй като не поддържал пряк контакт с личния лекар. Включително и за хоспитализиране по спешност и опериране на детето на 28.11.2019 г. поради остър мастоидит в дясното ухо, както и за извършено оперативно лечение в клиника в град Пловдив за отстраняване на трета сливица, проведено на 17.02.2020 г. Посочва се от социалния работник, че действията на родителите не кореспондирали на демонстрираната загриженост за развитието на детето, като двамата не поддържали добра комуникация помежду си и определеният режим на лични контакти не се спазвал. Необходимо било да положат усилия за подобряване на връзката между родителите, да се посещават специалисти за възстановяване на комуникацията между тях с цел осигуряване на емоционалния комфорт на детето.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от приобщения към доказателствата по делото социален доклад на ДСП – Хасково, както и от ангажираните гласни доказателствени средства, чрез проведените разпити на свидетели в хода на съдебното дирене.
Съдът приема като достоверни показанията на свид. П.П.Ц., в частта относно фактите, за които разполага с лични, преки и непосредствени възприятия, а именно относно впечатленията му за начина на протичане на срещите между страните по делото при вземане на детето и неговото връщане, както и по - конкретно между ищеца и малолетната му дъщеря, от начина и мястото на вземане и връщане на детето, за неговото участие и осъществяване на личен контакт със своята внучка. Показанията по делото на този свидетел съставляват годно доказателство, като следва да се обсъждат и ценят с оглед останалия събран в хода на съдебното дирене доказателствен материал. Поради тези съображения, настоящият съдебен състав кредитира същите в посочената по – горе част, като безпротиворечиви с приобщените по делото писмени доказателства и ги възприема, въпреки наличието на индиция за възможна заинтерисованост, поради близка родствена връзка със страна по делото, за достоверни отчасти за събитията, за които свид. П.Ц. е добил възприятия. Тези показания съдът възприема като съответни на останалите доказателства, включително гласни и ангажирани от другата страна – свид. Я.А.Х., които съдът също в основната им част кредитира като съответни на обективната истина. С изключение на онази част от показанията на тези свидетели, съдържаща техни предположения или преценка за естеството на причините, довели до липсата на регулярност при упражняване на правото на ищеца по делото на лични контакти с малолетното дете, в която част свидетелските показания не съставляват годно доказателство. В останалата - изложеното от свидетеля Я.А.Х. е последователно и вътрешно безпротиворечиво. Всъщност в останалата им част гласните доказателствени източници не съдържат такова разминаване, което да налага по – обстоен анализ на тяхната достоверност, още повече, че двамата излагат възприятията си за отделни случаи. По отношение на основния факт, свързан с наличие на настъпило изменение в обстоятелствата при и по повод упражняването на родителски права и режима на лични отношения в свидетелските показания не се съдържат конкретни изявления за факти, които да налагат извод за фактическа обстановка, различна от установената от съда, а безпротиворечивият и последователен анализ на доказателствата в тяхната съвкупност и взаимовръзка, преценени включително и през призмата на житейската логика, правят възможен процеса на адекватна преценка кои от тях да бъдат кредитирани с доверие и кои - не при изграждане на фактическите изводи на съда, съобразно изложеното по – горе и при очертаване на цялостна картина по случая с оглед дължимия правен анализ.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от Семейния кодекс, при развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес. Съдът утвърждава споразумението по реда на чл. 49, ал. 5. Според ал. 2, ако не се постигне споразумение по ал. 1, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата. Определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва, съгласно чл. 59, ал. 3 СК, определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. Съдът решава въпросите по ал. 2, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности, според предвиденото в ал. 4. Съгласно чл. 59, ал. 9 СК, при изменение на обстоятелствата, при които са били постановени мерките относно упражняване на родителските права и режим на лични отношения с детето, по молба на заинтересования родител първоначално постановените могат да бъдат изменени и да бъдат определени нови такива. Според задължителната съдебна практика, обективирана в Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. на ВС, под „изменение на обстоятелствата“ се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. Проявната им форма може да бъде от различно естество - до възпитателските и моралните качества на родителя, социалната среда, предоставена на децата, жилищните и материалните условия и т.н. Във всички случаи следва да се съблюдават интересите на детето и да се прецени дали обстоятелствата се отразяват на неговото положение и на ефикасността на по-рано взетите мерки.
В случая не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява, че Пламена Николаева П. е тяхно дете, малолетно към датата на настоящото произнасяне, като с влязло в сила решение на съда, а именно Решение № 3 от 04.01.2016 г., постановено от РС - Хасково по гр. дело № 2031 по описа на същия съд за 2015 г., сключеният на 01.03.2014 г. в гр.Хасково граждански брак между Н.П.П. и Й.Я.Д. е прекратен, поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие, като съдът с цитираното съдебно решение утвърдил постигнатото между страните споразумение. По силата на съдебния акт е определено местоживеене на малолетното дете Пламена Николаева П. при майката Й.Я.Д. на адрес: ***, ж.к „Бадема“ бл. 30, вх. „А“, ап. 27, като упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на майката Й.Я.Д., с право на бащата да го вижда и взема от дома на майката всяка първа и трета седмица от месеца от 08:00 ч. до 17:00 ч. и всяка първа и трета неделя от месеца от 08:00 часа до 17:00 часа, без преспиване, както и един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на майката. Бащата Н.П.П. е осъден да заплаща на Й.Д.Я., действаща като законен представител на малолетната Пламена Николаева П. месечна издръжка от 110 лева, считано от 01.04.2015 г. до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане. С постановения съдебен акт ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Хасково, ул. „Дервент“ № 9а, собственост на родителите му, е предоставено на Н.П.П., като съдът е допуснал промяна на фамилното име на Й.Я.П., като след прекратяване на брака е постановил да носи предбрачното си фамилно име Д.. Анализът на съдържанието на постановения съдебен актове налагат извода, че се касае за режим на лични отношения на ищеца с неговата дъщеря, както и че същият е определен вследствие на решаваща дейност на съда, след преценка в онова производство, че постигнатото между страните по делото споразумение по чл. 51 от СК не противоречи на закона и морала, включително в частта относно обема на лични контакти, които бащата ще осъществява със своята дъщеря. Оценявайки тези обстоятелства, както и възрастта на детето – тогава едва на една година и няколко месеца, съдът е приел, че родителските права следва да бъдат предоставени на майката, а на бащата следва да се определи режим на лични отношения, съобразен с всички вече установени обстоятелства по делото, както и основно с оглед тяхната воля, която не е била в противоречие с интересите на детето, а поддържането на личните отношения между бащата и детето е възприето от съда, че следва да бъде определено при режим, съобразно установената съдебна практика, но ограничен без приспиване при бащата с съответни дни - събота и неделя от месеца, а именно посочения по – горе в диспозитива на решението.
В случая важно е да се има предвид и това, че искането на бащата Н.П.П. се отнася до изменение единствено и само на режима на упражняване на правото на лични контакти с детето Пламена Николаева П. в посока увеличаване на техния обем, а не цели преуреждане на въпроса за упражняване на родителските права, определяне на местоживеенето на детето и издръжката, както и режима на лични контакти с другия родител, а така също и за ползването на семейното жилище, а такъв е предметът и на насрещния иск на майката Й.Я.П., но в насока тяхното ограничаване, което предопределя и пределите на изследване по делото и рамките на произнасянето на съда. Няма спор, че от уреждане на този въпрос е изминал период от време, който сам по себе си е относително продължителен, но не значителен от гледна точка времевите рамки с начало датата на влизане в сила на съдебното решение – 04.01.2016 г. до настоящия момент, но решаващо за преценката в рамките на изискванията на фактическия състав по чл. 59, ал. 9 от СК е това, че в рамките на този период макар да е налице изменение в обстоятелствата, то не е от естество да налага ревизиране на личните отношения на страните по делото с малолетното дете, като негови родители. Всъщност единствената и основна промяна в обстоятелствата в сравнение с тези, предопределили преценката на съда преди около 4 години и половина, освен променената възраст на детето, е фактическото неизпълнение на съдебния акт тъкмо в частта относно режима на лични отношения на родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права – бащата Н.П. с малолетното дете. То се дължи очевидно на въздействието на редица фактори, но с общ генезис, а именно липсата на способност родителите да поддържат нормална и пълноценна комуникация помежду си, поради собствената им неспособност да дефинират приоритетите в своя живот след прекратяване на брака, а именно осигуряване на пълноценно развитие, освен физическо, така и психическо, на роденото през време на брака тяхно дете и така да задоволят по най – добрия начин потребността му пълноценно да общува и с двама им в условията, които реалността ги е поставила, а именно да живеят разделени. Стигнало се е дотам сривът в комуникацията помежду им да препятства бащата да се погрижи за здравословното състояние на дъщеря си, което е не просто негов морален дълг, а основно родителско задължение, насочено към охраняване на най – висш интерес на малолетното дете, а именно поддържането на добро здравословно състояние и лечение при влошаване, явяващи се основа за постигане на неговото благополучие, реципрочно на родителските права на ищеца, от каквито той не е лишен, въпреки че не му е възложено да ги упражнява. Това, че не бил разбрал своевременно или че разбирайки, не е реагирал адекватно по никакъв начин не обосновава основателност на претенцията по чл. 59, ал. 9 от СК, нито на насрещния иск със същото правно основание. Този факт, както и останалите, не е достатъчен да мотивира основателност на искането за изменение на режима на лични отношения на ищеца с неговата дъщеря и разширяването му, въпреки че детето навлиза в период, когато започват да се формират по – осезаемо неговите мироглед и ценности. В този процес ролята на бащата и необходимостта да контактува с него с нормална продължителност и в подходяща обстановка са от съществено значение за правилното психо-физическо и емоционално развитие на детето. Отделно от това, право на всяко дете, а и негова естествена потребност, е да общува и с двамата си родители. Липсва обаче не юридическа основа за това, с оглед обема на лични отношения на детето с неговия баща и ищец по първоначално предявения иск, а житейска такава, предвид отношението и на двамата родители в този процес, довел до допълнителен разрив между тях след прекратяване на брака, даващ отражение не просто на техните чувства и отношения на уважение един към друг, заради това, че са родители на общото дете, но и пряко засягащо интереса на дъщеря им и поставящо под сериозна заплаха благоденствието на детето Пламена П..
Изложеното, налага извода, че предявеният иск с правна квалификация чл. 59, ал. 9 от СК е неоснователен, поради което ще следва да се отхвърли, а същият краен резултат следва и за предявения насрещен иск. Действително в цитираното вече Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г. на Пленума на ВС е посочено, че съществува, наред с поведението на самото дете при осъществяване на мерките, и особена група от изменени обстоятелства, които са свързани с нововъзникналите права и задължения на родителите по повод задължителното спазване на мерките за лични контакти. Дадено е разяснение, че с основание съдебната практика е включила и тези обстоятелства в категорията изменени обстоятелства по чл. 29, ал. 2 СК /отм/ /чл. 59, ал. 9 от действащия Семеен кодекс/, тъй като и тези обстоятелства имат отношение към ефикасността на защитата на детето (децата) и на положението им. В примерното изброяване са посочени отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител или обратно; пречки на родителя, който отглежда детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител; невръщане на детето след осъществяване на личните отношения от родителя, на когото не са предоставени за упражнение родителските права, или пък нарушаване по различни начини режима на детето, ако е във възпитателно заведение, отвличане на детето и т. н., неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето. Съзнателното задържане на детето след влизане в сила на решението относно родителските права и мерките за лични контакти не съставлява основание за нови мерки по чл. 29, ал. 2 СК отм. в полза на виновния за това положение родител. За да се променят веднъж определените мерки, е необходимо, както вече бе посочено, да има промяна на обстоятелствата, при които те са били определени първоначално. В този смисъл е необходимо не само да са се променили обстоятелствата, но и тази промяна да е от такова естество, че да сочи на влошаване положението на детето при родителя, при който то е било оставено за отглеждане до момента и в същото време, предоставяйки родителските права на другия родител, следва да се прецени дали би се подобрило положението на детето. Изложеното важи и за обема на лични контакти с другия родител. В конкретния случай съдът намира, че действително са налице промени в обстоятелствата, но от естество да доведат до друг извод, различен от направения по-горе. Малолетното дете се нуждае от пълноценен контакт с двамата родители, като майката към момента задоволява потребностите на детето за сигурна среда, осигуряване на храна, дрехи, жилище и достъп до образование и здравеопазване, подпомагана от бабата и дядото по майчина линия, като детето има личен лекар, но очевидно не е сторила необходимото да задоволи потребностите на детето за пълноценен, макар и темпорално ограничен контакт с другия родител. Бащата също проявява активност, но не по най – подходящия начин и се интересува не толкова за нуждите на детето, колкото за това как формално да постигне изпълнение на съдебното решение в частта относно личните отношения, което затруднява комуникацията не само с другия родител, но и със самото дете. Това макар и формално да може да се подведе в хипотезата на дадените разяснения в цитираната задължителна съдебна практика, само по себе си не е достатъчно, за да доведе до друг подход на съда в конкретния случай в посока допълнително увеличаване или допълнително ограничаване на обема на лични контакти на бащата Н.П.П. с малолетното дете Пламена Николаева П., изхождайки от спецификите на случая и съобразявайки водещия интерес на детето в контекста на изложеното по - горе.
Предвид крайния изход на спора и с оглед отхвърляне на иска с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК, както и на насрещния иск със същото правно основание и с оглед принципното разбиране, застъпено в съдебната практика, че това решение е в общ интерес, доколкото водещ е интересът на малолетното дете на страните, разноски не им се дължат, а направените от тях по делото такива за заплащане на държавна такса и възнаграждение на упълномощен по делото адвокат следва да останат за тяхна сметка така, както са сторени.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.П.П., ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес ***, офис 303 - адв. Кристиян Рангелов, чрез пълномощника си Кристиян Рангелов, адвокат от Адвокатска колегия - Хасково, против Й.Я.Д., с адрес: ***, ж.к „Бадема“ бл.30, вх. „А“, ап. 27, ЕГН: **********, иск по чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на определения с Решение № 3 от 04.01.2016 г., постановено от РС - Хасково по гр. дело № 2031 по описа на същия съд за 2015 г. режим на контакти на ищеца с малолетното дете Пламена Николаева П., родена на *** г. в гр. Хасково, с ЕГН: **********.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.Я.Д., с адрес: ***, ЕГН: ********** против Н.П.П., ЕГН: ********** *** насрещен иск по чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на определения с Решение № 3 от 04.01.2016 г., постановено от РС - Хасково по гр. дело № 2031 по описа на същия съд за 2015 г. режим на контакти на бащата Н.П.П. с малолетното дете Пламена Николаева П., родена на ***г. в гр. Хасково, с ЕГН: **********.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: