№ 90
гр. Бургас, 10.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на десети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Кирил Гр. Стоянов
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно частно
наказателно дело № 20222000600083 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК. Образувано е по
частна жалба срещу определение № 220/07.03.2022г., постановено по ЧНД №
149/2022г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено
прокурорско постановление от 01.02.2022г.за прекратяване на наказателно
производство по ДП №237/20г. по описа на РУ Несебър.
С частната жалба ИВ. Л. Ч. от с.Гюльовца, наследник на пострадалото
лице Л.Я. Ч., прави оплаквания за необоснованост и неправилност на
атакувания съдебен акт. Излага обстойни аргументи в подкрепа на
релевираните доводи. Счита, че съдът не е изложил фактическа обстановка,
поддържа и становище, че съдебният акт не е мотивиран. Твърди, че съдът не
е основал определението си на обективен, всестранен и пълен анализ на
доказателствата по делото, поради което липсва яснота кои от тях кредитира,
кои не и защо. Сочи, че не намира вина у медицинския екип относно
настъпването на смъртта на баща му, както неправилно е приел
първостепенния съд в атакуваното определение, само оспорва достоверността
на показанията на част от медиците. Жалбоподателят излага подробни
аргументи защо намира за недостоверни и показанията на свидетелите В. и
Д.Н., които са приети от съда без да бъдат подложени на критична проверка.
Отбелязва, че тези показания не съответстват на ДНК профилирането на
пръчката и на мястото, където е открита кръв на пътното платно, както и на
изводите от проведения следствен експеримент. Сочи, че в определението
1
липсват аргументи за отхвърлянето на показанията на свидетелката пряк
очевидец Р.Ч.. Счита, че прокурорът неоснователно е оставил без уважение
искането на повереника на Ч. за допускане на допълнителна
съдебномедицинска експертиза. Сочи, че в тази връзка е било повдигнато
възражение пред БОС, на което съдът не е дал отговор. В жалбата е заявено
искане за отмяна на определението и прокурорското постановление.
По делото е депозирано писмено становище от прокурор при
Апелативна прокуратура – Бургас, с което се излагат доводи за
неоснователност на въззивната жалба. Изразява се съгласие със становището
на първоинстанционния съд, че деянието не съставлява престъпление.
Прокурорът намира определението на ОС – Бургас, с което е потвърдено
постановлението за прекратяване на наказателното производство, за
правилно, законосъобразно и обосновано, постановено въз основа на анализ
на всички доказателствени източници, които взаимно се допълват и са
последователни във времето. Счита, че са събрани всички необходими
доказателства за изясняване на обективната истина. Предлага атакуваното
определение на ОС – Бургас да бъде потвърдено, а частната жалба на И.Ч. –
да бъде оставена без уважение.
Въззивната инстанция, след като се запозна с изложените в частната
жалба оплаквания, обсъди всички материали, съдържащи се в наказателното
дело, прецени становището на прокурора от въззивната прокуратура и
извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, направи извода, че
частната жалба е допустима като подадена от наследник на пострадалото
лице в преклузивния седмодневен срок по чл.243, ал.6 от НПК, а по същество
е неоснователна.
Досъдебното производство е образувано на 07.05.2020 г. и водено от РП
– Несебър за престъпление по чл.129, ал.1 от НК. Впоследствие е изпратено
по компетентност на ОП – Бургас с оглед установени данни за престъпление
по чл.124 НК, респективно по чл.115 НК. По делото няма привлечен
обвиняем.
За период от близо две години са извършени множество процесуално-
следствени действия: огледи и изземвания, аутопсия и освидетелстване,
разпит на свидетели, следствени експерименти и четири съдебномедицински
експертизи, събрани са медицинска документация и веществени
2
доказателства. Въз основа на всички посочени доказателствени материали, на
01.02.2022г. прокурорът при Окръжна прокуратура - Бургас постановил
спорното постановление, с което на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1,
т.1 от НПК е прекратено поради несъставомерност наказателното
производство по досъдебно производство № 237/2020 г. по описа на РУ –
Несебър.
За да прекрати наказателното производство, прокурорът, а след него и
окръжният съд, е приел, че обвинението по чл.124 от НК, респективно по
чл.115 от НК, е недоказано, разследването е обективно, всестранно и пълно и
няма възможност за събиране на нови относими доказателства. Описана е
установената фактическа обстановка и е проследена хронологията на
воденото наказателното производство.
Апелативният съд споделя изводите на наблюдаващия прокурор и
окръжния съд, че наказателното производство следва да бъде прекратено. За
да бъде предадено конкретно лице на съд по конкретни обвинения,
извършеното деяние, авторството на лицето и неговата вина следва да са
доказани несъмнено. Тези предпоставки, необходими за продължаване на
делото, не са налице, а възможностите за събиране на нови доказателства са
изчерпани. Установено е, че В. Н. е влязъл в спор с неговия съсед и роднина –
пострадалият Л. Ч.. Н. е бил атакуван от Ч. с дървена пръчка, при което е
получил нараняване с кръвонасядане в областта на главата. За да се защити,
Н. хванал пръчката, като и двамата с Ч. я дърпали към себе си. Пръчката се
изплъзнала от ръцете на Н. и останала в ръцете на Ч., при което последният
загубил равновесие, залитнал и паднал на земята, удряйки главата си в
асфалта.
Този механизъм на настъпване на нараняванията и на двете лица е
съобщен от свидетеля В. Н.. Поради липсата на преки свидетели – очевидци
на случилото се, описаната от Н. ситуация не може да бъде категорично
потвърдена, но няма как да бъде и изключена. За установяване на нейната
достоверност е направен следствен експеримент, който пресъздава
положението и поведението на двамата участници в процеса на сблъсъка
между тях. Правилно това процесуално следствено действие е било взето
предвид, както от прокурора, така и от окръжния съд, при изграждане на
преценката им за липса на извършено престъпно деяние. В подкрепа на
3
споделеното от Н. поведение на двете лица в конфликта, са и
съдебномедицинските експертизи и по-конкретно комплексната тройна
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 82 К/2021, изготвена от
вещите лица доц. д-р С.С. – съдебен медик, д-р Г.Б. – неврохирург и д-р С.Я.
– съдебен медик, които напълно изключват възможността нараняването по
главата на пострадалия Л. Ч. да е резултат от удар с пръчка. Посочват, че
травмата е получена при движеща се глава и сблъсък задно тилно върху
настилката. В тази част експертното заключение кореспондира с показанията
на свидетелката Р.Ч., която е видяла съпруга си Л. Ч. да залита и да пада на
земята, но не е видяла съприкосновението му със свидетеля Н., довело до това
падане. Вещите лица са категорични, че нараняване със съответния
травматичен резултат е напълно възможно да се получи при падане, поради
залитане назад, без да е необходима допълнителна сила, придадена от друг
човек.
Неоснователно е възражението в жалбата, че определението на ОС –
Бургас е лишено от фактическа и правна обосновка. Първоинстанционният
съд е възприел фактите, така както са описани в постановлението за
прекратяване на наказателното производство, като ги е подложил на
самостоятелно изследване. Обстоятелството, че описаната от съда фактическа
обстановка сочи на оневиняване на считания от жалбоподателя за виновен –
В. Н., не означава, че такава липсва. Съдът е направил и нужният анализ на
доказателствата, който макар и лаконичен, е достатъчен, за да обоснове
становището за несъставомерност на действията на свидетеля Н. по съставът
на чл.124 НК, съответно на чл.115 НК.
Неоснователно е и възражението, че прокурорът и съдът са дали вяра на
показанията на свидетелката Д. Н.а, докато напълно са игнорирали
показанията на свидетелката Р.Ч.. При направената съпоставка на гласните
доказателствени средства, изрично е отбелязано, че няма преки свидетели на
случилото се, доколкото и двете свидетелки са били наблизо и са възприели
различни моменти от конфликта между Н. и Ч., но никоя от тях не е видяла
какво точно е станало – кой кого и как е ударил. Никоя от тях не може с
категоричност да потвърди или отрече имало ли е нападение от страна на Ч.
спрямо Н. и съответно от Н. спрямо Ч., и ако е имало, кой е започнал пръв.
Единствен очевидец на случилото се е участникът в конфликта свидетелят Н.,
4
който от самото начало на досъдебното производство съдейства на
разследващите органи, дава подробни и непротиворечиви показания как са се
развили отношенията му с пострадалия Л. Ч. и как последният паднал на
земята. Описаният от него механизъм на получаване на нараняванията, както
по него самия, така и по пострадалия Ч., са проверени чрез следствен
експеримент и компетентното становище на вещите лица по
съдебномедицинските експертизи, и кореспондират с показанията на
свидетелката Р.Ч. относно начина на падане на пострадалия чрез залитане
назад.
Не може да се обоснове престъпен умисъл и от ДНК експертизата на
дървената пръчка. Установеното в единия край на пръчката петно от кръв на
пострадалия Ч., е възможно да е резултат от допиране на пръчката до
окървавени предмети или участъци от тялото на пострадалия впоследствие,
или до земната повърхност в областта на падане. В тази връзка са и
показанията на свидетелката Р.Ч., която потвърждава обилното кръвотечение
от раната на главата на пострадалия Ч.. Възможността тази рана да е получена
в резултат на удар със същата пръчка от страна на свидетеля Н., се изключва
не само от заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза,
съгласно която звездовидната форма на раната е резултат от сблъсък с
повърхност и няма как да се получи при удар с пръчка. Тя се изключва и от
показанията на свидетелката Р.Ч., която посочва, че Ч. е паднал пристъпвайки
и залитайки назад, което предполага, че ако това падане е било резултат от
нанесен удар с пръчка, то този удар е бил нанесен в предната част на тялото
му, при което го е отблъснал назад. Такъв механизъм на травмата на Ч. е
невъзможно да бъде постигнат, доколкото няма данни за наранявания в
предната част на главата и торса му, а раната, за която се твърди от
жалбоподателя, че е нанесена с окървавената част на пръчката, е в тилната
област на главата на пострадалия.
Липсата на ДНК материал от свидетеля В. Н. по дървената пръчка, не
изключва възможността, той да е бил ударен с нея, както и да я е държал в
ръцете си. Съприкосновението на Н. с процесната пръчка е било инцидентно
и за кратко и предвид повърхността на предмета е възможно да няма ясни
следи. В ДНК експертизата е посочено, че е установено наличие на
минимално количество клетъчен материал и от други лица, което не подлежи
5
на интерпретация. Настоящият съд не възприема твърденията на свидетелката
Р.Ч., че пръчката е била почистена от свидетеля Н. и неговата майка
свидетелката Д. Н.а, тъй като това би означавало по нея да не бъдат открити
никакви ДНК следи.
При така събраните доказателства не може да се направи категоричен
извод, че свидетелят В. Н. умишлено е извършил действия, в резултат от
които пострадалият Л. Ч. е залитнал и паднал назад, удряйки главата си в
областта на тила в асфалтовата настилка на пътя, тъй като не е доказана
фактическа обстановка, различна от описаната от свидетеля Н. относно
поведението на двамата участници в конфликта. Ето защо не е налице състав
на престъпление по чл.124 от НК, респективно по чл.115 от НК.
Мотивиран от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
намери подадената жалба за неоснователна, а атакуваното определение за
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено и на
основание чл. 243, ал.7 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 220/07.03.2022 г. по ЧНД 149/2022г.
на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено прокурорско постановление
от 01.02.2022г. за прекратяване на наказателното производство по ДП №
237/2020г. на РУ – Несебър.
Настоящото определение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6