№ 24937
гр. София, 06.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20251110100127 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 22 ГПК.
Ищецът Е. Д. М. е предявил срещу Прокуратурата на Република България иск по чл.
2в, ал. 1, т. 2 вр. чл. 47-48 ХОПЕС и чл. 6 ДЕС за осъждането ú да му заплати сумата от
24999,00 лева, представляваща обезщетение за нанесени му чрез нарушаване на правото на
Европейския съюз и международното право неимуществени вреди – нарушаване на правото
му на свобода и сигурност и правото му на справедлив процес по нчд 94/2015г. на АСНС,
тъй като бил незаконно задържан с твърдения за доказателства, че е извършил
престъпление.
С Определение № 4748/28.01.2025г. съдът е оставил без уважение искането на ищеца
за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от заплащането на държавни такси по
делото, като е върнал исковата молба и е прекратил съдебното производство.
На първо място съдът е приел, че липсват конкретни твърдения, които да се
подвеждат под хипотезата на нормата на чл. 2в ЗОДОВ, поради което предявеният иск
е недопустим, позовавайки се в този смисъл и на практика на Върховния касационен
съд - определение № 40/12.01.2023 г. по гр.д. № 4870/2022 по описа на ВКС, III г.о.
На второ място съдът е приел, че с депозирането на исковата молба, въз основа
на която е образувано настоящото дело, не се цели защита на легитимен интерес, а
напротив – съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал. 1 от
Конституцията, чл. 17 от ЕКЗПЧОС. Посочено е, че превратното упражняване на
субективни права, каквото е безкрайното подаване на едни и същи или подобни искови
молби в огромно количество /както в настоящия случай/ е укоримо с оглед
обществения интерес и правните последици от подобно поведение се свеждат до отказ
за защитата им. Подчертано е, че съдът е длъжен да вземе мерки да организира
адекватно своевременното разглеждане на делото и в разумен срок, като това включва
задължението му служебно да следи за и да преустановява действия, съставляващи
злоупотреба с право. В тази насока отново е препратено към практика на Върховния
касационен съд.
На трето място съдът е посочил, че поведението на ищеца го поставя в
категорията на т.нар. масови ищци. Само за периода 01.01.2025г.-27.01.2025г. по
подадени от Е. М. искови молби в Софийския районен съд са образувани 319
граждански дела, на практика идентични с предходни или висящи производства,
образувани по инициатива на Е. М., свързани пряко или косвено с КНОХД 1018/2019г.
на ВКС. Исковите молби обикновено се различават единствено по отношение на
1
периода, за който се твърди да са търпени неимуществени вреди. Исковете се
предявяват срещу един и същ ответник, обикновено Прокуратурата или определено
съдилище. Идентитет е налице и по отношение на заявеното искане – да се присъди
обезщетение за едни и същи неимуществени вреди в размер на сума, обикновено
24000 или 24999 лева по всяко дело. Очертаното в сравняваните искови молби
увреждащо действие на ответника е типизирано – бездействие във връзка с искания на
ищеца и/или осъждането му по непредявени обвинения според него. Показателно в
това отношение е фактът, че обикновено исковите молби съставляват формуляр, в
който ищецът попълва само дати и номера и полага подпис. Въпросът по кой номер
жалба и колко пъти ответникът е сезиран с това искане има отношение единствено към
размера на претендираното обезщетение и не представлява правопораждащ вземането
факт. По този въпрос отново е налице препращане към практиката на Върховния
касационен съд - Определение № 2128/13.07.2023 г. по гр.д. №2471/2023 г. по описа на
ВКС, III ГО).
На четвърто място съдът е приел, че искът е недопустим и поради това, че по
същество, пряко или косвено, ищецът иска гражданският съд да преразгледа
законността на присъда на наказателен съд, която е влязла в сила, което е забранено от
чл. 300 ГПК и от принципа на правовата държава по чл. 4 КРБ - окончателните
съдебни актове не могат да подлежат на преразглеждане, освен по точно определен
ред.
На пето място съдът е приел, че съдебния спор е повдигнат с искова молба, в
която са въведени общо, декларативно и бланкетно посочени изначално необосновани
фактически и правни аргументи. Ищецът е лице, което изтърпява наказание „лишаване
от свобода“. Обективно чрез завеждането на множество сходни съдебни производства
и с оглед неотклонно следваната от ищеца позиция за непременно лично участие в
откритите съдебни заседания се налага непрестанно конвоиране до съдебните сгради и
реално се стига до неизпълнение на определения му режим на изтърпяване на
наложеното наказание.
Срещу това определение от страна на ищеца е подадена частна жалба, по която е
образувано в.ч.гр.д. № 3901/2025г. на СГС. С Определение № 9434/15.05.2025г. по в.ч.гр.д.
№ 3901/2025г. на СГС, ГО, ІV-Д възз.с-в, първоинстанционното определение е отменено, на
ищеца са предоставена правна помощ и е освободен от заплащане на държавни такси по
делото, като производството е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия
и назначаване на адвокат по предоставената правна помощ. Въззивният съдебен състав не е
възприел аргументите на първоинстанционния съд, като е обърнал внимание, че те не се
установяват от материалите по делото и съдържанието на исковата молба, а на ищеца
въобще не била дадена възможност да поясни твърденията си.
Всички процесуални действия на председателя на 173 състав до настоящия момент са
осъществявани в изпълнение на закона, в съответствие с обективните факти по делото и
практиката на по-горестоящите съдилища. Следва да се има предвид, че аргументите, по
които е прекратено производството по делото като недопустимо, доколкото, воден от тях,
настоящият съдебен състав е прекратил други идентични производства по искови молби от
същия ищец, се подкрепят напълно от други състави на въззивния съд – например
Определение № 7663/16.04.2025г. по в.ч.гр.д. № 3890/2025г. на СГС, ЧЖ-VІ-А състав,
Определение № 10462/30.05.2025г. по в.ч.гр.д. №3911/2025г. на СГС, ЧЖ-VІ-В състав,
Определение № 8776/07.05.2025г. по в.ч.гр.д. № 3903/2025г. на СГС, ЧЖ-ІІ-Д състав.
Указанията на Софийския градски съд по в.ч.гр.д. № 3901/2025г. на СГС настоящият
съдебен състав да продължи съдопроизводствените действия по делото, в светлината на
изразеното вече от първоинстанционния съд становище досежно допустимостта на
производството, влизат в противоречие с вътрешното убеждение на председателя на 173
2
състав, който остава на мнение, че по никакъв начин не бива да се позволява злоупотребата с
процесуални права, разглеждането на недопустими искове и/или такива, които нямат за
пряка цел получаване на защита на легитимен интерес. Доколкото обаче тези указания са
задължителни, то районният съд няма друг избор, освен да ги изпълни. Тъй като съдът
следва да разглежда делата съобразно закона и вътрешното си убеждение (арг. чл. 5 и чл. 12
ГПК), с оглед вече заявеното от председателя на съдебния състав становище за
недопустимост на иска и за осъществявана чрез него злоупотреба с процесуални права, то е
налице пречка настоящото дело да продължи да се разглежда от 173 състав на СРС,
включително с оглед възможността по този начин у определени лица или у обществото да се
създаде илюзия за наличие на предубеденост.
С оглед гореизложеното са налице основанията на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК и съдията
следва да се самоотведе от разглеждането на правния спор, предмет на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТВЕЖДА от разглеждането на гр.д. № 127/2025г. по описа на Софийския районен
съд, І ГО, 173 състав, съдията Богдан Русев.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на Зам.-Председателя и Ръководител на І Гражданско
отделение на СРС за преразпределяне.
Определението не подлежи на обжалване.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3