Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 86
23.04.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в
открито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател: Пенка
Костова
Членове: Росица Чиркалева
Антоанета
Митрушева
при секретаря Мария Койнова и в
присъствието на прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура - Хасково,
като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 80 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „Български пощи“ ЕАД - гр.С.,
представлявано от Д. С. Д.- Главен изпълнителен директор, подадена чрез
пълномощник, срещу Решение №260051/08.12.2020г., постановено по АНД №325 по
описа на Районен съд – Димитровград за 2020г.
Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно, поради
нарушение на материалния закон. Пощенска станция с.Г. и. отговаряла на условията на чл.10 ал.1 от Наредба №6/01.11.2011г., като не
били дадени никакви предписания от контролните органи. Твърди се, че правната
уредба относно охраната и опазването на паричните средства и ценни пратки била
в глава трета от Наредба №6 за изискванията за пощенската сигурност, което
съгласно чл.22 от Наредбата било извън компетенциите на Комисията за регулиране
на съобщенията. Сочи се, че съгласно чл.22 от Наредба №6/01.11.2011г.,
контролът по спазването и прилагането на изискванията за пощенската сигурност,
с изключение на глава трета и на глава шеста, се осъществявал от Комисията за
регулиране на съобщенията по реда на ЗПУ. Излагат се подробни съображения, въз
основа на които се твърди, че обектът на адрес ПС 6420 с.Горски извор бил трета
категория, съгласно утвърден списък. Сочи се, че съгласно чл.8, т.2 от
Инструкция за охрана и опазване на имуществото и реда за организиране охраната
при транспортиране на ценни пратки и товари в системата на „Български пощи“
ЕАД, която била издадена на основание §2 от Преходните и заключителни
разпоредби на Наредба №6 от 01.11.2011г. за изискванията за пощенската
сигурност, обектите трета категория се оборудвали със система за защита, като
видеонаблюдение не било предвидено като елемент на защита. В обекта били
изградени елементи на защита, съгласно Инструкцията, които не били обект на
издаденото наказателно постановление. Неправилно районният съд приел, че
съдържанието на наказателното постановление съответствало на императивните
законови изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН досежно неговото съдържание.
Нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в наказателното
постановление била посочена конкретна дата на извършване на нарушението –
бездействие. Посочена била единствено дата на извършване на проверката.
Деянието, чрез което се осъществявал състава на посоченото в наказателното
постановление нарушение, било под формата на бездействие, т.е. неизпълнение на
нормативно установено задължение за определено действие. Ето защо, за да се
считало за изпълнено изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за посочване на
датата на нарушението, било необходимо в наказателното постановление да е
посочен началният момент, от който бездействието на задълженото лице е
релевантно за съставомерността на деянието и е налице довършено нарушение. В
случая такава конкретизация липсвала. Навеждат се и доводи, че разпоредбата на
чл.80, ал.3 от НК не била приложима в настоящия случай. Разпоредбата на чл.34,
ал.1 от ЗАНН уреждала срока, който бил преклузивен, а не давностен и касаел
започването на „преследване“, в случая съставяне на АУАН и той бил една година
от извършване на нарушението. Този срок започвал да тече от момента, когато бил
осъществен фактическия състав на нарушението, а при нарушения, осъществени чрез
бездействие, от деня, следващ изтичането на срока за изпълнение на
задължението. В този смисъл, след изтичането на този срок за наказващия орган
се преклудирала тази възможност. Едногодишният срок, предвиден в чл.34, ал.1 от ЗАНН по естеството си се явявал и дисциплиниращ срок за
административнонаказващия орган, който имал за цел своевременно спиране на
административнонаказателно производство. Моли се за отмяна на решението на
районния съд и на наказателното постановление. Алтернативно се иска да се намали
размера на наложената санкция. В писмено становище по хода на делото се
претендират разноски.
Ответникът – Комисия за регулиране на съобщенията, в писмен отговор и
писмено становище, представени от процесуален представител, навежда доводи за
неоснователност на жалбата и законосъобразност на атакувания съдебен акт.
Претендират се разноски по делото.
Представителят
на ОП - Хасково пледира за оставяне в сила на обжалваното решение.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима, като подадена
в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение
№260051 от 08.12.2020г. по АНД №325/2020г., Районен съд – Димитровград е
потвърдил Наказателно постановление № 40 от 08.05.2020г. на Председателя на
Комисията за регулиране на съобщенията, с което на „Български пощи“ ЕАД, гр. С.,
за нарушение на чл.105в, ал.2 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ), във връзка
чл.105в, ал.1 от ЗПУ, във връзка с чл.10, ал.2 от Наредба №6 от 01.11.2011г. за
изискванията за пощенската сигурност и на основание чл.53, ал.1, във връзка с
чл.83, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.105в, ал.2 от ЗПУ, във връзка с чл.105в,
ал.1 от ЗПУ, във връзка с чл.10, ал.2 от Наредба №6 от 01.11.2011г. за
изискванията за пощенската сигурност, е наложена имуществена санкция в размер
на 900 лева.
За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че санкционираното
дружество извършило от обективна страна описаното в АУАН и НП нарушение,
съставляващо неспазване на разпоредбата на чл.10, ал.2 от Наредба
№6/01.11.2011г. за изискванията за пощенската сигурност, предвиждаща задължение
на субектите по този текст да наблюдават със записващи технически средства за
видеонаблюдение достъпа до гишетата по ал.1 и да съхраняват записите 30 дни. Липсата
на средства за видеонаблюдение в пощенски клон 6420 в с.Г. и. не се оспорвала като изпълнително деяние от страна
на „Български пощи“ ЕАД. Нарушение
на правилата, по които протекло административнонаказателното производство, в
частност на тези на чл.40 и сл. от ЗАНН не били налице. Посочено било мястото и
времето на извършване на нарушението, начина, по който било извършено,
обстоятелствата, които го установявали, доказателствата, които го потвърждавали,
като в тази насока административнонаказващият орган спазил изискванията на
закона и не допуснал процесуални нарушения при изготвяне и издаване на НП.
Достатъчно
в АУАН било конкретизирано нарушението, като описанието отговаряло и
съответствало на текста на посочената за нарушена разпоредба от закона. При
издаването на НП, отново било налице съответствие между текстовата част на
описаното нарушение и текста на нарушената разпоредба на закона, като
констатираното нарушение било отнесено към правилната санкционна норма. По
отношение размера на наказанието, съдът приел, че правилно административнонаказващият
орган го определил над минимума, доколкото били налице немалко отегчаващи
отговорността обстоятелства, сред които извършване на нарушение от същия вид за
пореден път. Определеният размер на наказанието - 900 лева, се явявал адекватен
и съразмерен на степента на обществена опасност на нарушението.
При касационната проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение
е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са
възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред.
Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП са издадени от
компетентни органи. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения и
при издаването на наказателното постановление, като последното съдържа всички
необходими реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН.
Неоснователно е възражението за липса на дата на извършване на нарушението
в съставения АУАН и издаденото НП. В двата акта изрично е посочено, че към 28.01.2020г.
дружеството не е наблюдавало със записващо техническо средство за видеонаблюдение
на достъпа до гише, в което да се приемат ценни пратки и се извършват парични
дейности. Изпълнителното деяние се е изразило в бездействие, което е било
констатирано на 28.01.2020г. В случая, описаното в НП представлява продължено
административно нарушение, т.е. нарушение, чийто състав се осъществява
непрекъснато (продължено) във времето до момента, в който е било установено от
съответния орган по реда на ЗАНН. Предвид последното, не се споделя и доводът
за изтекъл срок по чл.34 от ЗАНН. Освен това, изложеното в касационната жалба,
че при нарушенията, осъществени чрез бездействие, срокът по чл.34 от ЗАНН за
съставяне на АУАН започва да тече от деня на изтичане на срока за изпълнение на
задължението е приложимо само в хипотезата на издадено предписание от
контролните органи, с което е определен срок за изпълнение на задължението.
Такова предписание в настоящия случай не е налице, поради което направеното в
тази насока възражение се явява лишено от законова опора.
Не се приема становището, че правната уредба на охраната и опазването на
паричните средства и ценни пратки е в глава трета от Наредба №6 от 01.11.2011г.
за изискванията за пощенската сигурност, като контролът по спазването ѝ
не следвало да се осъществява от Комисията за регулиране на съобщенията.
Описаното в АУАН и НП нарушение на чл.10, ал.2 е регламентирано в глава
четвърта от Наредба №6 от 01.11.2011г., т.е. контролът по спазването му следва
да се осъществи именно от Комисията за регулиране на съобщенията по реда на ЗПУ
и Наредба №6 от 01.11.2011г. за изискванията за пощенската сигурност. Съгласно
чл.105в от ЗПУ, за нарушение по този закон или издадените въз основа на него
актове, за което не е предвидено друго наказание, нарушителите се наказват с
глоба от 500 до 5000 лв., а съгласно чл.105в, ал.2 от ЗПУ, за нарушение по ал.
1, извършено от юридическо лице и едноличен търговец, се налага имуществена
санкция от 700 до 7000 лв. За нарушение по чл.10, ал.2 от Наредба №6 от
01.11.2011г. за изискванията за пощенската сигурност не е предвидено друго
наказание в ЗПУ, а посочената наредба е издадена на основание чл.14, ал.2 от
ЗПУ, съгласно § 3 от ПЗР от Наредбата. Именно тази наредба е приложена по
отношение на касатора „Български пощи” ЕАД, като описаното в наказателното
постановление нарушение е такова по чл.10, ал.2 от Наредбата за изискванията за
пощенската сигурност. Правилно и законосъобразно е дадена правната квалификация
на извършеното от касатора, като правилно е определено и наказанието.
Обоснован е изводът на районния съд, че нарушението само по себе си се
състои в нарушаване на задължението, визирано в ал.2 на чл.10 от Наредбата, а
именно достъпът до определените специални гишета на пощенските служби, приемащи
ценни пратки и извършващи парични дейности, да се наблюдава задължително със
записващи технически средства за видеонаблюдение, като е регламентирано още и
записите да се съхраняват 30 дни. Съгласно представения списък на пощенските
станции III-та категория парични дейности в ОПС Хасково, РУ Пловдив „Български
пощи“ ЕАД, процесната пощенска станция 6420, с.Горски извор, е включена в него,
като определената ѝ категория е трета. От своя страна обектите трета
категория са именно такива, в които се извършват парични дейности, и в които
паричните средства в наличност са до 20 000 лв., съгласно Заповед
№РД-08-9/13.01.2012г. на Главен изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД. След
като „Български пощи“ ЕАД е определил процесното гише на тази пощенска служба
като такова по ал.1 на чл.10 от Наредбата, а именно извършващо парични дейности
и дейности по приемане на ценни пратки, и след като се установи, че такива
дейности се осъществяват там, то за дружеството е било налице задължението,
регламентирано в чл.10, ал.2 от Наредбата, а именно задължително да се
наблюдава достъпа до това гише със записващи технически средства за
видеонаблюдение и да се съхраняват записите 30 дни. Изпълнението на това
задължение не се доказва по делото.
Ето защо касационната инстанция намира за изцяло
правилно и обосновано приетото от районния съд, че е доказано извършването на
процесното административно нарушение, поради което напълно законосъобразно е
ангажирана отговорността на дружеството на посоченото в наказателното
постановление основание.
Наведените в касационната жалба възражения са
неоснователни. Посоченият чл.8, т.2 от Инструкция за охрана и опазване на
имуществото и реда за организиране охраната при транспортиране на ценни пратки
и товари в системата на „Български пощи“ ЕАД не води до по-различни изводи,
доколкото системата за физическа защита е нещо различно и незасягащо
императивно предвиденото в чл.10, ал.2 от Наредбата задължение за
видеонаблюдение на достъпа до гишета на пощенските служби, определени за
осъществяване на парични дейности и дейности по приемане на ценни пратки. Това
следва и от самото разграничение на двете задължения, направено в ал.2 и ал.3
на чл.10 от Наредбата, където видеонаблюдението и системата за физическа защита
са регламентирани като две отделни задължения, първото касаещо специалните
гишета по ал.1 на чл.10 от Наредбата, а второто касаещо пощенската служба, в
която тези гишета са разположени.
Следва ясно да се посочи, че макар и
видеонаблюдението да е един от възможните елементи на системата за физическа
защита, съобразно разпоредбата на §1, т.10 от ДР на Наредбата, в конкретния
случай вмененото нарушение е такова по ал.2 на чл.10 от Наредбата, която норма
въвежда изискване за видеонаблюдение на самото гише за ценни пратки, а ал.3
определя изискванията за оборудване със система за физическа защита на цялата
пощенска служба и тук вече може да се избере колко и какви елементи от
посочения комплекс да бъдат включени към тази система.
Не са налице основания за намаляване размера на
наложената санкция. От страна на наказващия орган са взети предвид, влезлите в
сила три броя наказателни постановления, издадени срещу касатора за извършени нарушения по чл.10,
ал.2 от Наредба №6/01.11.2011г. в други негови обекти. Тези НП, ведно с
окончателно постановените по тях съдебни решения, са представени по делото.
При тези съображения, касационните оплаквания не
намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Решението на
районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва
да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и предвид искането на
ответника за присъждане на разноски, съдът приема, че такива следва да се
присъдят. Съобразно разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН, на ответника се следва
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. за представителство пред
настоящата инстанция, определено по силата на разпоредбата на чл. 37 от Закона
за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Водим от гореизложеното и
на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №260051/08.12.2020г., постановено по АНД №325 по описа на Районен
съд – Димитровград за 2020г.
ОСЪЖДА „Български пощи“ ЕАД – С. с ЕИК *** да заплати на „Комисия за
регулиране на съобщенията“ - С. сумата от 80 (осемдесет) лева, разноски за
юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.