Решение по дело №1561/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              19.04.2018г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                              ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                                ПАВЕЛ ПАНОВ

 

при участието на секретар Антония Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 1561 по описа за 2019г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 20.08.2018г., гр.д.45511/17г., СРС, 57 с-в признава за незаконно и отменя на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на М.А.И., извършено със заповеди № 01001959/16.06.2017г. и № 25/16.06.2017г. на изпълнителния директор на „П.БНБ“ АД, възстановява на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ М.А.И. на длъжността, заемана преди уволнението – „шофьор лек автомобил до 9 места“, Дирекция „Административно обслужване“, сектор „А.“ в „П.БНБ“ АД, осъжда ответника да заплати на ищеца на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 и ал.2 КТ сумата               6 835,28 лв. - брутен размер обезщетение от 5 757,31 лв. за времето, през което е останал без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 16.06.2017г. - 07.11.2017г., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2017г., сумата 1 077,97 лв. – обезщетение за времето, през което е работил на по-нископлатена работа в размер на разликата за периода 07.11.2017г. - 16.12.2017г., ведно законната лихва върху главницата, считано от 07.07.2017г., отхвърля иска за разликата над 6 835,28 лв. до пълния предявен размер от 7 263 лв.; на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1 398,32 лв. - разноски, а по сметка на СРС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 500,87 лв. - държавни такси и разноски от БС, като осъжда ищеца да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 101,67 лв. – разноски.

Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва въззивна жалба от ответника по тях „П.БНБ“ АД. Счита, че заповедта за уволнение е достатъчно мотивирана. Съдът е длъжен служебно да определи правната квалификация на уволнението съобразно доказаните факти. Не са задълбочено обсъдени писмените доказателства и свидетелските показанията. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.

         Въззиваемият – ищецът М.А.И. оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част допустимо и правилно.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които се поддържат доводи.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 – т.3 вр. чл.225, ал.1 и ал.2 КТ.

         Със заповед № 25/16.06.2017г., която препраща към заповед № 01001959/16.06.2017г., издадени от изпълнителния директор на ответното дружество „П.БНБ“ АД, се прекратява трудовото правоотношение с ищеца М.А.И., на длъжност „шофьор лек автомобил до 9 места“, като му се налага дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.190, ал.1, т.4 КТ - злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения.

С извършеното на 16.06.2017г. връчване лично на ищеца на двете заповеди за уволнение, работодателят упражнява своето потестативно право да предизвика правна промяна като прекрати трудовото правоотношение. Този е релевантният момент, към който се преценява надлежното упражняване, валидността на изявлението за прекратяване и законността на уволнението.

         Заповед № 25/16.06.2017г. за уволнение, дори не съдържа цифрово изписване на правната квалификация на основанието за дисциплинарно уволнение, нито словесно възпроизвеждане на  съответната правна норма. Напълно отсъстват каквито и да било фактически и правни мотиви за индивидуализация на дисциплинарното нарушение. Същата единствено препраща към заповед № 01001959/16.06.2017г.

В другата заповед № 01001959/16.06.2017г. за уволнение, към която се препраща, правното основание за уволнението е подведено под нормата на чл.190, ал.1, т.4 КТ. Индивидуализацията на нарушението се изчерпва със следното: „…в последните няколко месеца е коментирал и разпространявал невярна информация, относно смяната на изпълнителни директор на „П.БНБ“ АД. С поведението си служителят е злоупотребил с доверието на работодателя и е създал предпоставки за уронване престижа на предприятието, като създава условия и обстановка за различни настроения след работниците на дружеството“. Тази заповед, от своя страна препраща към доклад № 01-001764/02.06.2017г., становище № 01-001839/08.06.2017г., заповед № 01-001896/13.06.2017г. и писмени обяснения № 01-001935/15.06.2017г.

Според доклад № 01-001764/02.06.2017г., към който препраща заповед № 01001959/16.06.2017г., отправен от директор Дирекция „Административно обслужване“ до изпълнителния директор, „в последните няколко месеца…коментира и разпространява неверна информация, относно смяната на изпълнителния директор на печатницата. Подобно поведение е в разрез със строгите правила за опазване на служебната тайна и създава предпоставки за различни настроения сред работниците на печатницата. Това негово поведение не може да бъде толерирано, след като многократно му е правена забележка за използване на служебна информация в различни разговори и места. Необходимо е да се отчете, че при изпълнение на различни транспортни задачи със зачислените му транспортни средства е имало застрахователни събития, които са следствие на грешна преценка като водач на транспортното средство“.

Съобразно становище № 01-001839/08.06.2017г., към което препраща заповед № 01001959/16.06.2017г., отправено от ръководител сектор „Транспорт“ до изпълнителния директор, „отразеното в доклада поведение през последните няколко месеца…реално отразява неговото некоректно поведение, разговори и коментари. Неколкократно е предупреждаван … да не прави оценки, коментари и предположения за дейността и развитието на дружеството без да има каквото и основание за това пред служители на печатницата и други лица. Ефекта на тези предупреждения е бил кратковременен. През 2016г. М.И. при управление на лек автомобил Фолксваген Кади рег. № ******* в гр.София поради недостатъчно внимание е допуснал повреда на заден калник на автомобила. През 2014г. и 2015г. има подобни случаи на повреди по автомобили. Допуска недостатъчно старание при ежедневната поддръжка на автомобилите за които е материално отговорно лице“.

Заповед № 01-001896/13.06.2017г., към която препраща заповед № 01001959/16.06.2017г., не е представена по делото и нейното съдържание остава напълно неясно.

В писмени обяснения № 01-001935/15.06.2017г., към които препраща заповед № 01001959/16.06.2017г., ищецът отрича да е разпространявал невярна информация за смяната на изпълнителния директор на ответното дружество, като заявява, че информация за подобни промени не е имал и не му е предоставяна.

В двете заповеди за уволнения и в документите, към които препращат, доколкото са предоставени на съда, не се съдържа достатъчна информация за конкретните обстоятелства, касаещи злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения по смисъла на чл.190, ал.1, т.4 КТ, нито е очертан периода на нарушението. Недостатъчната индивидуализация на деянието от обективна и субективна страна, време и място на извършване, в заповедите за уволнение и в актовете, към които препращат, представлява  липса на мотиви, като задължителен реквизит по чл.195, ал.1 КТ. Само на това основание уволнението е незаконно и следва да се отмени.

Писмените и гласни доказателства, както и извършеното едва в отговора на исковата молба, в хода на процеса и с въззивната жалба, уточнение на фактическото основание за уволнение, по никакъв начин не могат да заместят липсата на мотиви в заповедите за уволнение. Заповедите следва да са мотивирани по време на връчването, когато се извършва преценка за законност, а не в по-късен момент. Доказателствата единствено би следвало да послужат за потвърждаване на правнорелевантните факти, но съобразно спорния предмет, ясно очертан в акта за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. При липса на подобна индивидуализация, недопустимо е пропускът на работодателя да се санира чрез доказателствата и последващо уточняване на основанията за уволнение в хода на делото.

Искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване незаконност на уволнението и за неговата отмяна е основателен. В резултат, основателни са и обусловените исковете по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на ищеца на заемана преди уволнението и по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 и ал.2 КТ за обезщетение поради оставане без работа или на по-нископлатена работа.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.

Решението в останалата отхвърлителна част като необжалвано е влязло в сила.

Въззиваемият пред настоящата инстанция установява разноски от  800 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, които се дължат.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.08.2018г., гр.д.45511/17г., СРС, 57 с-в в частта, с която се признава за незаконно и отменя на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на М.А.И., извършено със заповеди № 01001959/16.06.2017г. и № 25/16.06.2017г. на изпълнителния директор на „П.БНБ“ АД, възстановява на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ М.А.И. на длъжността, заемана преди уволнението – „шофьор лек автомобил до 9 места“, Дирекция „Административно обслужване“, сектор „А.“ в „П.БНБ“ АД, осъжда ответника да заплати на ищеца на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 и ал.2 КТ сумата 6 835,28 лв. - брутен размер обезщетение от 5 757,31 лв. за времето, през което е останал без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 16.06.2017г. - 07.11.2017г., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2017г., сумата 1 077,97 лв. - за времето, през което е работил на по-нископлатена работа в размер на разликата за периода 07.11.2017г. - 16.12.2017г., ведно законната лихва върху главницата, считано от 07.07.2017г.

         ОСЪЖДА „П.БНБ“ АД, гр.София, бул. „*******да заплати на М.А.И., ЕГН **********, с адрес: *** сумата  800 лв. – разноски за въззивна инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от 19.04.2018г.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

                           2.