РЕШЕНИЕ
№ 1107
гр. Бургас, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20222120100396 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Еос матрикс” ООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от *, с която се моли съда да
приеме за установено, че ответникът Т. Й. Т., ЕГН **********, адрес: *, дължи на ищеца
сумата от 1542,18 лева неплатена главница по договор за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечение, сключен на 11.03.2013 г. между ответника и „Обединена българска
банка“ АД”, 901,86 лева мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от
23.10.2013 г. до 03.11.2021 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 04.11.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3175/05.11.2021 г. по ч. гр. д. №
7792/2021 г. на БРС.
В исковата молба се твърди, че на 11.03.2013 г. е сключен договор за
кредит между „Обединена българска банка“ АД като кредитодател и Т.Т. като
кредитополучател. По силата на договора кредиторът е отпуснал кредит в размер на 1565
лева. Кредитът е станал изцяло изискуем на 25.02.2019 г. поради настъпил краен падеж.
На 31.01.2018 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземане между „Обединена българска банка“ АД и „Еос Матрикс“ ЕООД, по силата на
който задължението е изкупено от ищеца. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 ЗЗД за
цедирането на дълга.
Моли се за уважаване на иска и присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът чрез процесуален представител е посочил, че искът е
неоснователен. Изложени са доводи, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на
23.10.2013 г., тъй като Т. е заплатил само една вноска. Оттогава е започнала да тече
петгодишната погасителна давност за вземанията, която към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК е изтекла. Моли съда да отхвърли иска.
1
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.
Настоящият състав на Бургаския районен съд, като прецени
представените писмени доказателства и твърденията и възраженията на страните по делото,
намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената
доказателствена тежест в определението на съда от 13.04.2022 г., ищецът е следвало при
условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно
правоотношение между ответника и „Обединена българска банка” АД, по което последното
е изпълнило задълженията си точно, както и забавата на ответника да изпълни
задълженията си по договора в уговорения срок. Тъй като ответникът е направил
възражение, че вземането е погасено по давност, която е започнала да тече от датата на
обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит, в негова тежест е
било да установи, че е уведомен затова от предходния кредитор.
Ищецът съумя да проведе пълно и главно доказване на претенцията си
по настоящото дело. По делото е безспорно установено посредством представения договор
за кредит, не се и спори между страните, че на 11.03.2013 г. „Обединена българска банка“
АД като кредитодател и Т.Т. като кредитополучател са сключили валиден договор за кредит.
Поради това съдът намира за доказано основанието на иска – съществуване на договорно
правоотношение между банката и кредитополучателя, и неговия предмет – предоставяне на
сумата от 1565 лева срещу задължение на кредитополучателя да върне предоставения му
заем, като връща ежемесечно уговорена в погасителния план към договора погасителна
вноска в размер на 29,25 лева месечно. Срокът на договора е до 25.02.2019 г. Видно от
договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018 г. между „Обединена българска
банка“ АД и „Еос матрикс“ ЕООД и приложение № 1 към него вземането спрямо Т.Т. по
договор за кредит от 11.03.2013 г. е прехвърлено изцяло, като е посочено, че същото възлиза
на сумите 1542,18 лева главница, 465,55 лева лихви, 436,31 лева такси и разноски.
Отбелязано е, че датата на предсрочна изискуемост на задължението е 23.10.2013 г.
Процесуалният представител на ответника не оспорва размера на
претенцията за главница, не е представил и доказателства за извършено плащане. Изложил е
възражение, че вземането е погасено по давност, като същата е започнала да тече от датата,
на която е посочено в приложението към договора за цесия, че вземането е обявено за
предсрочно изискуемо - 23.10.2013 г. Съдът намира, че давността е започнала да тече не от
тази дата, а от крайния падеж на задълженията по договора – 25.02.2019 г. Това е така, тъй
като с т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК са дадени разяснения, че предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД настъпва с волеизявление
само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективния факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента
на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента
на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, само ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В случая, въпреки
разпределената от съда доказателствена тежест в тази насока, ответникът не е представил
доказателство, че е уведомен от кредитора за предсрочна изискуемост на цялото задължение
по договора за кредит на 23.10.2013 г. Обстоятелството, че в приложението към договора за
цесия е посочено, че вземането е предсрочно изискуемо към датата на сключването му, само
по себе си не означава, че към онзи момент са били налице предпоставките затова, описани
2
по-горе. В правомощията на съда е да прецени дали кредитът е надлежно обявен за
предсрочно изискуем, или не, дали да били налице предпоставките за това, предвидени в
договора, дали длъжникът е бил редовно уведомен, като предрсочната изискуемост
настъпва именно в деня, в който на длъжника е съобщено за нея. Ето защо и след като по
делото няма данни Т. да е уведомен от банката кредитодател за обявяване на цялото
задължение по договора за кредит за предсрочно изискуемо, както и кога е сторено това, не
може да се приеме тезата на процесуалния представител на ответника, че давност за
вземането е започнала да тече от датата, посочена в приложението към договора за цесия. В
исковата молба вземането се претендира на основание настъпил краен срок на договора,
като съдът счита, че от 25.02.2019 г. е започнала да тече петгодишна давност, която към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е изтекла. Ето
защо искът за главница следва да бъде изцяло уважен.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение за забава от
23.10.2013 г. до 03.11.2021 г. съдът намира следното:
Претенцията е заявена в размер на 901,86 лева за периода от 23.10.2013
г. до 03.11.2021 г. Същата е доказана по основание, тъй като първото просрочие е допуснато
за вноска с падеж 23.04.2013 г., която не е заплатена. Следващите вноски също не са
платени, за което не се спори по делото. Ответникът е направил възражение за погасяване на
част от претенцията по давност, което съдът намира за основателно. Съгласно разпоредбата
на чл. 111, т. в ЗЗД вземания за лихви се погасяват с тригодишна давност. В практиката на
ВКС – напр. решение № 24 от 17.02.2009 г. по т. д. № 547/2008 г., І т. о., решение № 20 от
30.06.2010 г. по т. д. № 484/2009 г., ІІ т. о. и решение № 46 от 25.06.2020 г. по т. д. №
1328/2019 г., І т. о. е застъпено становището, че лихвите се дължат за всеки изминал ден след
изпадане на длъжника в забава, като се погасяват всички лихви, дължими преди
тригодишния срок от предявяване на иска. Ето защо са погасени по давност вземания за
лихви, начислени преди 03.11.2018 г. (три години преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение). Размерът на обезщетението за забава съобразно
изчисленията, които съдът направи в онлайн калкулатор (с изключване на забавата за
периода 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. при съобразяване с разпоредбата на чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение в редакцията на разпоредбата),
представляваща сбор от дължимата законна лихва върху всяка просрочена вноска от датата
на падежа й до датата на подаване на заявлението, възлиза на сумата 413,35 лева, като
претенцията следва да бъде уважена до този размер, а за горницата до 901,86 лева следва да
бъде отхвърлена.
На ищеца се дължат разноски в настоящото и заповедното
производство съразмерно на уважената част от исковете в размер на общо 89,37 лева. На
ответника също се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от иска по чл. 86 ЗЗД
в размер на 69,96 лева съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. Й. Т., ЕГН
**********, адрес: *, че дължи на „Еос матрикс” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, представлявано от *, сумите 1542,18 лева неплатена главница по договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен на 11.03.2013 г. между
ответника и „Обединена българска банка“ АД”, 413,35 лева обезщетение за забава върху
главницата за периода 03.11.2018 г. – 03.11.2021 г., законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 04.11.2021 г. до окончателното изплащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3175/05.11.2021 г. по ч.
3
гр. д. № 7792/2021 г. на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимост на
мораторна лихва над уважения размер от 413,35 лева до пълния претендиран размер от
901,86 лева и за периода от 23.10.2013 г. до 02.11.2018 г.
ОСЪЖДА Т. Й. Т., ЕГН **********, адрес: *, да заплати на „Еос
матрикс” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от *, сумата
89,37 лева (осемдесет и девет лева и тридесет и седем стотинки) съдебно-деловодни
разноски в настоящото и заповедното производство.
ОСЪЖДА „Еос матрикс” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, представлявано от *, да заплати на Т. Й. Т., ЕГН **********, адрес: гр.
Бургас, ж. к. Славейков, бл. 1А, вх. 3, ет. 1, сумата 69,96 лева (шестдесет и девет лева и
деветдесет и шест стотинки) съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4