№ 1377
гр. Русе, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Т. Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Т. Т. Илиева Гражданско дело №
20244520102425 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищецът Д. С. М. твърди, че с влязло в сила решение от 15.02.2024 г. по гр.д.№
20234500100120 по описа на Окръжен съд Русе, ЗАД "ОЗК – Застраховане“ АД е осъдено да
му заплати сумата от 130 000 лева, частично претендирана от пълната сума в размер на 150
000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено
увреждане - ПТП на 04.05.2019 г. на територията на Р. Румъния, окръг Гюргево, с участието
на управлявания от С.Й. М. л.а.„Фолксваген Голф", с ДК № Р 6180 ВХ, при което настъпила
смъртта на Т.В. М.а, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2019 г. до
окончателното й изплащане.
С настоящата искова молба ищецът предявява иск за присъждане на тази част от
обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от ПТП-то, в размер на 20 000 лева,
която не е предявена в предходния съдебен процес.
Твърди още, че на 04.05.2019 г. на територията на Република Румъния настъпило
ПТП, вследствие на което е починала майка му Т.В. М.а. Същата пътувала в л.а.„Фолксваген
Голф“, рег.№ Р 6180 ВХ, управляван от С.Й. М.. Във връзка с настъпилото ПТП било
образувано досъдебно производство № 1634/Р/2019. За ПТП-то бил съставен Протокол за
оглед на местопроизшествие от 04.05.2019 г., изд. от Районна прокуратура Гюргево.
Изготвен бил и Съдебно-медицински доклад от аутопсия № АЗ/102/2019 от 06.05.2019 г.,
изд. от Окръжна съдебно-медицинска служба-Гюргево, Румъния. В досъдебното
производство бил изготвен доклад от авто-техническа експертиза по дело № 2065/Р/2018 на
Окръжен полицейски инспекторат Гюргево, Румъния, според който вина за ПТП имал
1
водачът С.Й. М., който при управление на лекия автомобил на територията на Република
Румъния, по национално шосе DN5, км.50+638, извън населено място Дая, окръг Гюргево, в
посока от гр.Букурещ към гр. Гюргево, нарушил правилата на ЗДвП и предизвикал ПТП. С.
М. в моментите, предхождащи ПТП-то, губи контрол над посоката на движение на
автомобила и навлиза в лентата за обратно движение, където се сблъсква с л.а.“VW
Transporter“, с peг.№ L-900-ASF, чиито водач не е имал техническа възможност да избегне
произшествието.
Вследствие на ПТП-то била причинена смъртта на Т.В. М.а, пътник на задната
седалка в лекия автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. №Р 6180 ВХ. Според заключението на
Съдебно-медицинския доклад, смъртта й била насилствена и настъпила вследствие на ПТП-
то, довело до множество счупвания и разкъсвания на вътрешни органи и смачкване на
черепа с мозъчна евицерация. Все още нямало постановена присъда, но механизмът на ПТП-
то, вината на водача и причинно-следствената връзка между настъпилата смърт и ПТП-то
можели да се установяват по безспорен начин.
Водачът С. М. имал сключена застраховка „Гражданска отговорност" с „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД по силата на Комбинирана застрахователна полица GO №69104689 от
16.12.2018 г., валидна до 15.12.2019 г. Като дете на починалата, ищецът претърпял и
продължавал да търпи неимуществени вреди от нейната смърт, обезщетяването на които
било в тежест на застрахователя.
Смъртта на майка му причинила силен емоционален стрес и психологична травма.
Двамата били в много близки отношения, бил изключително привързан към нея. Живеели
заедно в едно домакинство. Прекарвали заедно празниците и свободното си време. Ходели
заедно на почивки. За него тя била най-близкия човек. Разчитал на нейните съвети и
морална подкрепа. Новината за смъртта й била неочаквана и му причинила неописуема
мъка. Д. много тежко приел новината за смъртта на майка си. Започнал да страда от
главоболие, безсъние, да сънува кошмари, станал тревожен и разконцентриран. След
смъртта й се променил коренно. Вече не общувал толкова много с приятели, затворил се в
себе си, станал раздразнителен и мрачен. Това му пречело да води нормален начин на жИ.т.
Много му тежало и това, че не успял да се сбогува с нея. Не можел да приеме мисълта, че
нея вече я няма. Д. преживявал тежка психологическа и емоционална травма от внезапната
смърт на майка си, като все още не бил превъзмогнал загубата, която щяла да го съпътства
през целия му жИ.т. Той безвъзвратно бил лишен както от емоционалния контакт със своята
майка, така и от нейната морална подкрепа.
Отговорността на застрахователя била функционално обусловена и тъждествена по
обем с отговорността на делинквента. Налице били и всички кумулативни предпоставки от
фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител спрямо увредения за обезщетение на причинените вреди. Към застрахователя
била отправена писмена застрахователна претенция с посочване на пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от негова страна, като през м.юни
2022 г. било депозирано в „ОЗК Застраховане“ АД искане по чл.380 от КЗ за изплащане на
2
обезщетение за неимуществени вреди, по което била заведена щета № 0411-185-0002-2022. С
Писмо, изх.№ 99-5006/09.09.2022 г., застрахователното дружество отказало изплащане на
застрахователно обезщетение, тъй като представените по преписката документи не били
достатъчни за доказване на претенцията и определяне размера на обезщетение.
Застрахователното дружество било уведомено за ПТП-то още на 19.05.2019 г.
Ищецът претърпял неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
ПТП-то. Вредите се изразявали в морални болки и страдания, които е претърпял и
продължавал да търпи заради смъртта на майка си. По силата на закона обезщетението би
следвало да представлява справедлив еквивалент на нанесените щети, чиито праведлив
размер възлизал на 150 000 лева. Той съответствал и на икономическите условия в страната,
проявление на които били и лимитите на отговорността на застрахователите.
На 23.02.2023 г. в Окръжен съд Русе Д. М. депозирал искова молба срещу ответното
дружество, по която било образувано гр.д.№ 20234500100120, с която предявил частичен иск
за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, частично от 150 000
лева. С протоколно определение искът бил увеличен на 130 000 лева, частично от 150 000
лева. С влязло в сила Решение от 15.02.2024 г. съдът приел за безспорно доказано наличието
на неимуществени вреди, резултат от виновното поведение на водача на МПС, застраховано
в ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност", изразяващи
се в болки и страдания, претърпени от ищеца от смъртта на майка му, които продължавал да
търпи.
Ищецът се позовава на ТД № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС и заявява, че след като с
влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите,
релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем
/размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на
вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на
субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението
факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано.
В настоящото производство, с оглед влязлото в сила решение по гр.д.№
20234500100120 на Окръжен съд Русе, безспорно било установено основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното
правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно
материално право. Размерът на иска следвало да се съобрази с това, че ищецът
изключително тежко преживял смъртта на майка си и продължавал да търпи болки и
страдания от внезапната й загуба. Между двамата съществували отношения на взаимна
привързаност и обич. Били изключително близки помежду си, много сплотени, загрижени
един за друг, отношенията им се основавали на взаимна обич, подкрепа, уважение и
доверие. Приживе Т. М.а била всеотдайна и любяща майка, между нея и ищеца имало
изключително силна емоционална връзка. Майка му била най-близкия му човек. Имали общ
приятелски кръг, с който общували и се забавлявали, както и общи интереси, вкл. и една и
съща професия - учител, която ищецът избрал заради майка си. Ищецът загубил духовната
3
опора и подкрепа от най-близък и доверен човек. Освен шока и психическата травма от
случилото, той имал и физиологични проблеми - страдания от главоболие, безсъние,
започнал да сънува кошмари, станал тревожен и разконцентриран. Смъртта на майка му
довела и до негативна промяна в професионалната му сфера – прекъснал докторантурата си
във ВТУ, преустановил проектите с учениците в училището, в което работел. Ищецът, който
бил общителен и контактен млад човек, се затворил в себе си, избягвал събирания с
приятели, спрял да се занимава с хобито си - музиката и да свири на китара с групата си. Д.
М. все още не се бил възстановил и продължавал да страда от смъртта на майка си.
Първоинстанционният съд приел за основателен и доказан искът за заплащане на
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в общ размер 150 000 лева и го
е уважил до частично предявения размер от 130 000 лева.
Предвид изложеното, моли да бъде постановено решение, с което ЗАД „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД бъде осъдено да заплати на Д. С. М. сумата от 20 000 лева,
представляваща остатък от дължимото обезщетение в общ размер на 150 000 лева, на
основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от смъртта на неговата майка Т.В. М.а, причинена на 04.05.2019 г. от С.Й. М.,
при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег.№ Р6180 ВХ, за който има
сключена застраховка „Гражданска отговорност" с ответното дружество, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 19.05.2019 г. до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски.
В отговора по реда на чл.131 ГПК ответникът оспорва основателността на
предявения иск. Счита, че не са налице необходимите предпоставки за ангажиране
отговорността на Дружество по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за
вредите, които ищецът твърди, че търпи. счита, че присъдената от Окръжен съд сума в
размер на 130 000 лева е достатъчна да репарира вредите за ищеца, съобразно проведеното
от страните по делото доказване. Съставът на Окръжен съд-Русе в постановения акт ясно и
недвусмислено изразил вътрешното си убеждение, че дължимият и справедлив размер на
застрахователното обезщетение възлиза на сумата 130 000 лева. Претендираните суми като
обезщетение в общ размер 150 000 лева не кореспондирали с претърпяното. Обезщетението
не било съобразено и със съдебната практика, нито със социално-икономическата
обстановка в страната. Същото било избрано напълно произволно. Не съществувало
обективно основание и критерий в закона, въз основа на които съдът да презюмира
действително претърпените неимуществени вреди. Те трябвало да са действителни, реално
причинени–да съществуват обективно. При непозволеното увреждане вредата подлежала на
доказване при условията на пълно и главно доказване от страната, която претендира
обезщетението. Вредите трябвало да бъдат сигурни както от гледна точка на
съществуването, така и по отношение на възможността да бъдат оценени. Една актуална
вреда била сигурна само тогава, когато вредата вече е настъпила към датата, на която е
претендирано нейното обезщетяване, както и в случаите на една бъдеща вреда, по
отношение на която съществувала сигурност дали би настъпила, както и достатъчно
4
елементи за определяне на нейната степен. Предвид това, бъдещата вреда трябвало да бъде
разграничена от евентуалната вреда, която е лишена от сигурност и не можела да оправдае
предоставянето на обезщетения. Основание да се задължи застрахователят да изплати
обезщетение било само за доказаните причинени вреди и доказаните бъдещи вреди и
степента им на тежест. Определянето на вредата не можело да бъде направено на база
приблизителна оценка, а въз основа на доказателства, водещи до обосновано заключение,
предоставени въз основа на искане от заинтересованата страна.
Намира исковете за неимуществени вреди в твърдяния размер за неоснователни,
недоказани и завишени по размер. Неоснователността на главните искове водело и до
неоснователност на акцесорните искове за лихви. На самостоятелно основание оспорва
акцесорния иск за лихва, както и началния момент, от който същата се претендира.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По настоящото дело е приложено гр.дело № 120/2023 г. по описа на ОС-Русе, по
което, с влязло в сила Решение № 45/15.02.2024 г. ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е осъдено да
заплати на Д. С. М., на основание чл.432 от КЗ, сумата от 130 000 лв., частично
претендирана от пълната сума в размер на 150 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане – ПТП на 04.05.2019 г. на
Територията на Р.Румъния, окръг Гюргево, с участието на управлявания от С.Й. М. л.а.
„Фолксваген Голф“, рег.№ Р 6180 ВХ, при което е настъпила смъртта на Т.В. М.а, ведно със
законната лихва от 19.05.2019 г. до окончателното й изплащане.
От представеното по същото дело удостоверение за наследници е видно, че ищецът
Д. М. е син на починалата при пътното произшествие Т. М.а.
Приложените по гр.дело № 120/2023 г. по описа на ОС-Русе писмени доказателства -
Протокол за оглед на местопроизшествие от 04.05.2019 г. наРайонна прокуратура Гюргево,
Съдебно-медицински докладот аутопсия № АЗ/102/2019/06.05.2019 г. на Окръжна съдебно-
медицинска служба-Гюргево, Румъния и Доклад от авто-техническа експертиза по дело №
2065/Р/2018 г. наОкръжен полицейски инспекторат Гюргево, Румъния, установяват, че на
04.05.2019 г. на територията на Р.Румъния настъпило ПТП,вследствие на което е починала
майката на ищеца Т.В. М.а, пътувала в л.а.„Фолксваген Голф“, рег.№ Р 6180ВХ, управляван
от неговия баща С.Й. М.. Вина заПТП имал именно водачът С. М., който, при управление
наавтомобила на територията на Република Румъния, по национално шосеDN5, км.50+638,
извън населено място Дая, окръг Гюргево, в посока от гр.Букурещ към гр. Гюргево, нарушил
правилата на ЗДвП и предизвикал ПТП. Същият изгубил контрол надпосоката на движение
на автомобила и навлязъл в лентата за обратнодвижение, където се сблъскал с л.а.“VW
Transporter“, с peг.№ L-900-ASF, чиитоводач не е имал техническа възможност да избегне
произшествието.
Към 04.05.2019 г. лек автомобил л.а.„Фолксваген Голф“, рег.№ Р 6180 ВХ, имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗАД „ОЗК –
5
Застраховане“ АД.
Относно търпените от ищеца неимуществени вреди, по настоящото дело са
разпитани свидетелите Д.М. и С.Ш. – негови близки приятели. Същите са единодушни, че
след смъртта на майка си Д. не е същият човек. Преди това той бил много социален, имал
много приятели, с които се виждали всеки уикенд. Д. се занимавал с музика, с приятелите му
имали много музикални проекти. Започнал кариера като учител по история в в
Икономическия техникум в гр.Русе, където имал планове как да подобри процеса на
обучение, да го направи по-достъпен чрез интерактивни занятия. Същият записал и
доктурантура във Великотърновския универститет. Преди да почине майка му, семейството
им било много задружно. С родителите си и брат си живеели в едно домакинство. Между
ищеца и майка му съществувала много силна връзка. Т. М.а била много уважаван учител по
български език и литература в града. Приживе двамата постоянно си говорели за музика,
литература и история, постоянно си звъняли по телефона и излизали заедно по заведения в
центъра на града. Заради майка си и Д. решил да стане учител.
В деня, когато се случил пътният инцидент, ищецът извикал приятерлите си в къщи.
Бил пребледнял, афектиран, не знаел какво точно говори, очите му постоянно се
насълзявали, отнело му много време да обясни какво точно се е случило. Приятелите му
стояли с него до сутирнта. След това Д. се променил коренно, станал асоциален, трудно
говорел за тъгата си, не можел да спи, сънувал кошмари, оплаквал се от главоболие, видимо
отстлабнал и имал кръгове под очите. Станал мълчалив и досега ходи на терапия при
психолог. Ищецът прекъснал и доктурантурата си, престанал да се занимава и с музика. Не
искал да излиза, с приятели вече се виждал на няколко месеца веднъж, но и отношенията
помежду им вече били различни. Д. не искал нищо да споделя, отговарял с едно-две
изречения и след час-два навън бързал да се прибира, а понякога и не вдигал телефона на
приятели.
Установеното, фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявен е втори поред частичен осъдителен иск, с правно основание чл.432 КЗ,
срещу застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, за присъждане
обезщетение за неимуществени вреди на пострадало лице. С оглед представените
доказателства за предявена писмена претенция пред ответника, съгласно чл.380 КЗ, искът се
явява допустим.
С договора за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят се задължава
да покрие, в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума,
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие
(чл.429, ал.1, т.1 ЗК).
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" сключен
6
между прекия причинител на вредата (респективно собственика на автомобила) и
застрахователя, както и наличието на кумулативните предпоставки от фактическия състав на
чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорността на прекия причинител спрямо увредения.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
деликвент, т.е. застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
С цитирания по горе влязъл в сила съдебен акт, постановен по гр.дело № 120/2023 г.
по описа на РС-Русе е прието, че са налице предпоставките за обезщетяване претърпените от
ищеца неимуществени вреди. Съдът е обсъдил възраженията на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат и е приел, че процент на съпричиняване не следва де се определя.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, съдържащи се в т.2 от ТР №
3/22.04.2019 г. по ТД № 3/2016 г. на ВКС, ОСГТК, решението по уважен частичен иск за
парични вземания се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти
на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита
вземането за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото
право. „Независимо, че с частичния иск се търси защита в ограничен обем, въведеното
основание на иска, като правопораждащ юридически факт е единно и неделимо, както при
предявен частичен иск за част от вземането, така и при последващия иск за разликата до
пълния размер на вземането, произтичащо от същото право“. При уважаване частичния иск,
обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано
посредством правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и
съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. По двата
иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем. Предвид правоустановяващото
и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка
от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.
Правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането не се
преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била предявена с първоначалния
иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин. Не се
преклудират и правоотлагащите възражения по отношение останалата част от вземането,
защото е възможно да се твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост. Съобразявайки
изложените задължителни тълкувания на закона и цитираното, влязло в сила и ползващо се
със СПН съдебно решение между същите страни, с което е уважен частичният иск,
настоящият съдебен състав приема предявеният иск за доказан по отношение неговото
основание.
По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Спорен в настоящото производство е размерът на дължимото обезщетение, тъй като
ответникът счита, че сумата, присъдена по гр.дело № 120/2023 г. по описа на ОС-Русе, е
достатъчна и изпълва със съдържание понятието „справедлИ.ст“ по смисъла на чл.52 ЗЗД.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
7
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в цитираната правна норма – по справедлИ.ст от съда.
Понятието „справедлИ.ст“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. Свързано е с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
съобразят от съда при определяне размера на обезщетението. Специфичното е, че
стойността на неимуществената вреда не може да бъде точно фиксирана с допустимите по
ГПК доказателствени средства, тъй като по същество негативното въздействие на деликта
навлиза в неимуществената сфера на пострадалия и е част от неговия психо – емоционален
статус, който не би могъл да бъде обективно установен. Възприятия в тази насока се
съдържат в показанията на разпитаните двама свидетели, които установяват претърпените от
увреденото лице негативни изживявания. Съдът преценява по справедлИ.ст размера на
дължимото обезщетение, отчитайки понесените от ищеца болки, страдания и неудобствата
(емоционални, физически и психически), които го съпътстват и които зависят не само от
обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо-емоционален статус на
пострадалия (субективното отношение към случилото се и отражението му върху психиката,
с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето, възрастта му и др.).
В случая обстоятелствата, изложени от Д.М. и С.Ш. налагат извод, че не е настъпила
промяна в състоянието на Д. М. след 27.09.2023 г. (датата, на която са разпитани
свидетелите по предходното дело).
В практиката си (например решение №65/31.05.2022г. по гр.д. №3185/2021г., ВКС, I
г.о) ВКС приема, че и по двата частични иска се преценяват конкретни обстоятелства,
посочени в ППВС №4/1968г. При едни и същи обстоятелства, съдът по втория частичен иск
следва да определи същия общ размер на обезщетението, който е бил определен при първия
частичен иск, в противен случай критерият за справедлИ.ст ще бъде нарушен. Различен общ
размер на обезщетението може да бъде мотивиран от съда по втория частичен иск с
обстоятелства, които не са били обсъждани при разглеждане на първия частичен иск, но само
ако те са в предмета на делото. Такива в случая не са налице.
При определяне размера на неимуществените вреди, съобразявайки претърпените от
ищеца болки и страдания, отчитайки и сегашното му състояние, съдът счита, че
справедливият размер на заместващото обезщетение е 150 000 лева, от които 130 000 лева
вече са присъдени с влязлото в сила решение.
Изложеното води до извод, че в настоящото производство следва да бъдат присъдени
още 20 000 лева. Върху главницата следва да се присъди законната лихва, считано от
19.05.2019 г. – датата, от която ищецът заявява акцесорната претенция, макар в кориците на
приложеното дело уведомлението до ответника за настъпилото ПТП е с вх.номер от
14.05.2019 г.
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са
направените от ищеца разноски по делото в размер на 800 лева – заплатена държавна такса.
Претендира се възнаграждение за процесуално представителство за оказана безплатна
8
правна помощ, което, определено по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
върху размер на уважения иск, възлиза на сумата 2200 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Света София“ 7, представлявано от изп.директори Александър Личев и Румен
Д., да заплати на Д. С. М., с ЕГН **********, от гр.Русе, по сметка в „Алианц Банк
България“ АД с IBAN: BG48BUIN95611000334164, сумата 20 000 лева, представляваща
остатък от дължимото обезщетение в общ размер 150 000 лева за неимуществени вреди,
претърпени от смъртта на неговата майка Т.В. М.а, причинена при ПТП на 04.05.2019 г. от
С.Й. М. при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег.№ Р6180 ВХ, ведно със
законната лихва, считано от 19.05.2019 г. до окончателното й изплащане, както и 800 лева
деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, с
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Света София“ 7,
представлявано от изп.директори Александър Личев и Румен Д., да заплати на адвокат Б.
Симеонов от АК-Русе, 2200 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9