№ 33978
гр. София, 27.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Частно
гражданско дело № 20231110117074 по описа за 2023 година
Повод за произнасяне е искане на длъжника за допълване на определението, с което
заповедта е обезсилена, и присъждане на разноските – претендирано адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна правна защита по заповедното производство.
Ответникът по молбата, счита същата за неоснователна.
Молбата е допустима – с определението, СРС е посочил, че същото подлежи на
обжалване от двете страни, съобщението до длъжника е изпратено на личния му адрес, при
посочен съдебен, и върнато невръчено на 30.8.2023г., а молбата е подадена на 4.9.2023г.,
следователно, следва да се приеме, че е подадена в срока за обжалването на определението.
С възражението се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство, на основание чл.38,ал.1,т.2 ЗАдв,
представен е договор за правна защита и съдействие. На първо място, посоченият от
процесуалния представител размер на възнаграждението не обвързва съда, тъй като
възнаграждението, което се претендира, не е реално платено от длъжника. Същото, подлежи
на определяне от съда, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, по реда, предвиден в Наредба №
1/2009г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Искането на
процесуалния представител за определяне на възнаграждение въз основа всеки иск, е
неоснователно. Разпоредбата на чл.7,ал.2 НМРАВ е изрична – възнаграждението за
процесуално представителство по оценяеми искове, е определяемо въз основа интереса.
Действително, налице е изрична разпоредба на чл.2,ал.5 НМРАВ, която предвижда
определяне на възнаграждението по всеки иск, прието с изменение на същата наредба.
Цитираното изменение на НМРАВ, пряко противоречи на отговора на преюдициално
запитване по т. 1 на решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С - 427/2016 и С-428/2016
на СЕС, първи състав, че разпоредбата на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. чл. 4, § 3 ДЕС. „ Член
101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл,
че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която,
1
от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката— да договорят възнаграждение в по- нисък от минималния
размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за
прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така
наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури
изпълнението на тези легитимни цели.“ Такива „легитимни цели“, според тълкуването на
СЕС, съставляват осигуряване на достъп до правосъдие, гарантиране на квалифицирана
правна помощ, предотвратяване на злоупотреба с право и др.. Предвиждането с подзаконов
нормативен акт, без наличието на законова делегация, на, по същество максимален размер,
на възнаграждението за адвокатска защита, по всеки иск, органичава достъпът до
правосъдие / ако съдът прилага пряко разпоредбата, то и при предявяването на иск,
включително за лихва от 1 лев, ищецът следва да понесе адвокатско възнаграждение от 400
лева, и ищецът следва да прецени дали би могъл да понесе разноските/, като пряко не води
до предотвратяване на злоупотребата с право.
При съобразяване на цитираното тълкуване на СЕС, по възражението на заявителя,
направено в отговора на молбата по чл.248 ГПК за прекомерност на разноските, СРС приема
същото за основателно. В Наредбата за минимални размери на адвокатските
възнаграждения, чл.7,ал.6 ГПК предвижда, че „за процесуално представителство, защита и
съдействие в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на
изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за
изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от
стойностите на претендираните суми“. Видно от сочената разпоредба, в Наредбата не се
разграничава защитата по заявления по чл.410 ГПК и по чл.417 ГПК.
Защитата на длъжника в заповедното производство по чл.410 ГПК се изразява
единствено в подаването на възражение от длъжника и, евентуално, частна жалба по чл.413
ГПК. След подаването на възражение, производството продължава с указания до заявителя
за иск, като процесуални действия от името на длъжника не се извършват по изтичане на
срока за предявяване на иск. Същевременно, в производство по чл.417 ГПК, длъжникът
може да подаде и жалба по чл. 419 ГПК, искане за спиране на незабавното изпълнение.
Следователно, не може за двете производства възнаграждението да бъде едно и също, а
следва да се съобразява извършената по делото работа, както и интереса по делото, като
водеща е фактическата и правна сложност на делото, свършената работа, както и
предвидимостта на процесуалните действия, които ще се извършват при сключване на
договора.
Поради изложеното, съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на
делото, извършените процесуални действия, и предвидимостта им към сключването на
2
ДПЗС, следва да определи възнаграждение от 100 лева, които да се присъдят на
процесуалния представител на длъжника , като определението се допълни в този смисъл.
Съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА, на основание чл.248 ГПК определение № 24592/13.7.2023г. по гр.д.№
17074/2023г. на СРС, 125- ти състав, като:
ОСЪЖДА , на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, „Софийска вода“ АД ЕИК ********* да
заплати на адвокат *** ЕГН **********, с адрес на кантората: ***, сумата 100 лева-
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на Ц. Р. по
делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 246605/4.9.2023г., в останалата й част.
Определението, може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му, пред СГС, от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3