№ 958
гр. Шумен, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20223630100821 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от ТБ „Банка ДСК“ АД
гр. София, против С. С. С. от с. О., община Венец, в която са предявени в
условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение,
положителни искове, за признаване, като установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца – банкова институция и ответника - потребител,
съществува предсрочно изискуемо парично вземане, произтичащо от Договор
за револвиращ кредит за физически лица, при Общи условия и Условия за
издаване и обслужване на плащания с кредитни карти DSK MAXI GO на
„Банка ДСК“, за което има образувано заповедно производство – ЧГД №
2182/2021 г., по описа на ШРС, като по реда на чл. 417 ГПК против длъжника
има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, с правно
основание, както следва: чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1,
вр. чл. 71 ЗЗД и цена 915,27 лева – непогасена главница; чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр.
чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 63,44 лева –
възнаградителна лихва върху главницата; чл. 92, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 8,39
лева – неустойка в размер на законната лихва върху главницата и
възнаградителната лихва за периода от датата на предсрочна изискуемост до
подаване на заявлението; по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286, вр. чл. 79, ал. 1, вр.
чл. 71 ЗЗД и цена 33,67 лева - възнаграждение за услуги: „заемни такси“,
1
ведно с искане за присъждане на законна лихва върху главницата считано от
датата на заявлението - 05.07.2021 г. до окончателното плащане.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 04.09.2019
г. между страните бил сключен Договор за револвиращ кредит за физически
лица, при Общи условия и Условия за издаване и обслужване на плащания с
кредитни карти DSK MAXI GO, на ТБ на „Банка ДСК“ АД, по силата на
който, чрез кредитна карта, на С. С. С. е осигурен достъп до кредитен лимит в
размер на 1 000 (хиляда) лева, с променлив лихвен процент, който към датата
на сключване бил в размер на 21,95 % годишно, формиран от стойността на
референтен лихвен процент (индикатор: „среден лихвен процент по салда по
срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“), от
0,17 % и фиксирана надбавка в размер на 21,78 %.. Кредитът се отчитал по
индивидуална заемна сметка № 27836841, а за целите на обслужване
длъжникът посочила разплащателна сметка № 26316003 и № 25500926. ТБ
„Банка ДСК“ изпълнила своето задължение като издала карта „DSK Maxi Go”
(кредитна карта) и предоставила по нея лимита от 1 000 лева. С Допълнително
споразумение била издадена допълнителна карта, с която също можело да се
усвоява кредитния лимит. Първото усвояване на сума в размер на 500 лева
било на 19.09.2019 г., а в последствие са теглени и възстановявани суми в
рамките на договорения лимит, като с последно плащане от 22.02.2021 г. са
внесени 140 лв. Предвид, че длъжникът не револвирал кредита повече от
четири месеца, ищецът счел, че са налице предпоставките за обявяване на
предсрочна изискуемост на целия остатък и предприел действия, като чрез
ЧСИ Слави Сербезов, била изпратена Покана-уведомление връчена на
адресата, на 21.05.2021 г., чрез пълнолетен член на домакинството. На
05.07.2021 г. ищецът подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК въз основа на Извлечение от счетоводните книги за целия
остатък, в т. ч. неплатени вноски с настъпил падеж /8 броя с падежи от
10.10.2020 до 10.03.2021 г. включително/ и обявеният за предсрочно изискуем
остатък. По образувано ЧГД № 2182/2021 г., по описа на ШРС, е издадена
Заповед за изпълнение, с която длъжникът е осъдена да плати: 915,27 лева -
главница; 63,44 лева - договорна лихва; 8,39 лева - законна лихва за периода
преди подаване на заявлението; 33,67 лева - заемни такси; ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението - 05.07.2021 г. до окончателното плащане, както и разноски в
2
заповедното производство включващи: платена държавна такса в размер 25
лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. С Разпореждане
№ 807/17.03.2022 г., по ЧГД № 2182/05.07.2021 г., заповедният съд дал
възможност на „Банка ДСК“, в едномесечен срок от връчването на
съобщението, да предяви иск за установяване на вземането си. Моли да бъде
постановено решение, с което да бъде признато за установено, че С. С. С.
дължи на „Банка ДСК“: 915,27 лева – главница, ведно с искане за присъждане
на законна лихва върху главницата считано от датата на заявлението -
05.07.2021 г. до окончателното плащане; 63,44 лева - договорна
(възнаградителна) лихва за периода 10.09.2020-01.06.2021 г.; 8,39 лева -
законна лихва за периода 02.06.2021 - 05.07.2021 г.; 33,67 лева - заемни
такси,. Претендира разноски по заповедното и исковото производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не подава писмен отговор на
исковата молба, не изразява становище по допустимостта и основателността
на предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават; не е
изложил възражения срещу исковите претенции и обстоятелствата, на които
същите се основават, както и не е посочил доказателства и конкретни
обстоятелства, които ще доказва с тях, не е представил писмени
доказателства, с които разполага. На основание чл. 133 ГПК и предвид
липсата на данни по делото, че пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства, по смисъла на цитирания текст, съдът приема, че ответника е
загубил възможността да упражни тези си права в хода на предстоящото
разглеждане на спора.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът, чрез
процесуален представител поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява и не
представя становище по исковите претенции.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа следното:
От приетите по делото Договор от 04.09.2019 г. за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица /л. 5/ и
Допълнително споразумение от 05.09.2019 г. /л. 13/, се установява, че ищецът
е предоставил на ответника кредитна карта с кредитен лимит в размер на 1000
3
лв., при ГПР от 24.30 % и променлив лихвен процент, който към датата на
сключван на договора бил 21.95 % годишно или 0.06 % на ден, формиран от
стойността на референтен лихвен процент в размер на 0.17 % и фиксирана
надбавка в размер на 21.07 %, който лихвен процент се променя с промяната
на референтния лихвен процент в сроковете и при условията, посочени в
Общите условия /л. 6 - 11/ и Условия за издаване и обслужване на плащания с
кредитни карти MAXI GO, на ищеца – ТБ „Банка ДСК“ АД /л. 12/, като
общата дължима сума възлиза на 1 122.84 лв., а при максимален размер на
кредитния лимит от три пъти стойността на договорения размер при ГПР от
24.30 % - 3 368.53 лв.. Срокът на ползване на кредита бил 3 г. и съвпадал със
срока на валидност на картата - чл. 25, ал. 3 ОУ. Съгласно чл. 31 ОУ Банката
определяла месечна падежна дата като страните уговорили 10-то число на
месеца, а съгласно чл. 24 ОУ и минимална сума за револвиране, която
клиентът бил длъжен да внася в рамките на определен срок след падежната
дата - в случая 30 лева. С Покана уведомление /л. 16 по ГД № 387/2021 г., по
описа на РС Балчик/ длъжникът е уведомен, че Договорът е обявен за
предсрочно изискуема от датата на връчване, като от приложена разписка се
установява, че това е извършено на 21.05.2021 г., чрез лицето Бахтияр
Саидова Саидова – свекърва. От приетото Заключение по допуснатата по
делото ССчЕ се установява, че за периода от 19.09.2019 г. до 03.10.2019 г.
ответницата е усвоявала общо 920,00 лв. от кредитния лимит, като са внасяни
със забава погасителни вноски на обща стойност 480,00 лв.. След 10.03.2021
г. по кредита не са постъпвали суми, като към тази дата размерът на
задължението възлиза на 966,75 лв., от които 915,27 лв. - главница; 17,81 лв. -
лихви и 33,67 лв. - такси. Към датата на заявлението /07.07.2021 г./, размерът
на главницата е 915.27 лв.; договорната лихва към 01.06.2021 г. е в размер на
63,44 лв.; размерът на законната лихва върху главницата от 915,27 лв. за
периода от 02.06.2021 г. до 05.07.2021 г. е в размер на 8.39 лв..
От приложеното ЧГД № 2182/2021 г., по описа на ШРС, се установява,
че по Заявление рег. № 942/07.07.2021 г., по описа на РС Балчик, с
приложено: „Извлечението от счетоводните книги на ТБ“ /л. 7 по ЧГД/, по
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица от 04.09.2019 г. отчитан по кредитна сметка № 13/27836841, в
полза на ищеца, срещу ответницата, е издадена Заповед № 725/11.08.2021 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК /л.
4
3 по ЧГД № 2182/2021 г. на ШРС/ и Изпълнителен лист № 421/11.08.2021 г.
/л. 5 по ЧГД № 2182/2021 г. на ШРС/ за сумите: 915.27 лева - главница; 63.44
лева - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 10.09.2020 г. до
01.06.2021 г.; 8.39 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 02.06.2021 г. до 05.07.2021 г.; 33.67 лв. - дължими заемни такси, и
законната лихва върху главницата от 07.07.2021 г. до изплащане на вземането,
както и разноски в общ размер на 75 лв.. Длъжникът не е бил намерен на своя
постоянен и настоящ адрес, поради което за ищеца е дадена възможност да
предяви настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед.
След образуване на производството на 05.07.2021 г. ответницата се е
явила лично при ЧСИ Даниела Златева, като на 27.06.2022 г. й е връчена ПДИ
по ИД № 20218760400898, по описа на ЧСИ Даниела Златева /л. 29 по ГД №
2182/21 г./
От ответника не са ангажирани доказателства за плащания след
подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК и за цялостно погасяване на дълга,
както и не са изложени твърдения в тази смисъл.
Представени са и други неотносими към правния спор писмени
доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на
чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира
за установено от правна страна следното:
По допустимостта на производството:
Предявените по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК искове са положителни
установителни, които имат за предмет вземанията посочени в издадената в
полза на ищеца ТБ „Банка ДСК“ АД, срещу ответницата С. С. С. Заповед №
725/11.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист № 421/11.08.2021 г.,
постановени по ЧГД № 2182/2021 г., по описа на ШРС.
Изричната разпоредба на чл. 415, ал. 1 ГПК, обвързва допустимостта на
исковете предявени по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК от наличието на
подадено в срок възражение срещу издадената заповед за изпълнение. В ТР №
4/18.06.2014 г., ТД № 4/2013 г., т. 5, ОСГТК на ВКС, се приема, че при
5
издадена Заповед за незабавно изпълнение съдът е длъжен да следи дали
възражението на длъжника е подадено в рамките на двуседмичния срок,
считано от връчване на заповедта от съдебния изпълнител /чл. 414, ал. 2 вр.
чл. 418, ал. 5 ГПК/. Този срок е по съществото си преклузивен и спазването
му ангажира служебната преценка на съда на основание чл. 7, ал. 1 ГПК.
Доколкото подаденото в срок възражение срещу Заповедта за изпълнение има
за последица възникване на интерес от предявяване на исковете за
установяване на вземането чл. 422 ГПК, на общо основание исковият съд
следва да прецени всички предпоставки за допустимост на иска, вкл.
наличието на подадено в срок възражение от длъжника, без да е обвързан от
преценката на заповедния съд.
Предвид установеното по делото, че ответникът в настоящото
производство - длъжникът С. С. С., е уведомена за издадената Заповед №
725/11.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение на 27.06.2022 г.,
когато лично и е връчена ПДИ по ИД № 20218760400898, по описа на ЧСИ
Даниела Златева, както и че до изтичането на двуседмичния срок по чл. 414
ГПК не е подала възражение, следва да се приеме, че Заповед №
725/11.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, е влязла в сила, а възможността да бъде подадено
възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК е преклудирана, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 414, ал. 2 ГПК възражението се прави в двуседмичен срок
от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван, а
цитираното по-горе ТР № 4 го определя като преклузивен, т. е. след
изтичането му длъжникът повече не може да прави правопогасяващи
възражения. В случаите, когато длъжникът не подаде възражение в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК, Заповедта за изпълнение влиза в сила. Неподаването на
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни
последици на признание на вземането от длъжника. Целта на
регламентираното в ГПК от 2008 г. заповедно производство е да се установи
дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде
изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в
достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на
конкретен дълг към кредитора (Р. № 131/23.06.2016 г., ГД № 5140/2015 г., ІV
г. о.; Р. № 100/20.06.2011 г., ТД № 194/2010 г., II т. о.). Аргумент за
противното не следва от обстоятелството, че заповедното производство се
6
развива без участието на длъжника. Действително, длъжникът няма
възможност да възпрепятства самото издаване на Заповедта за изпълнение,
доколкото научава за същата едва с връчването й. Въпреки това обаче
законодателят е уредил възможност за участие и защита на длъжника в хода
на производството - чрез подаване на възражение, като в този смисъл е
осигурена гаранция за правата му, което обстоятелство не може да се
пренебрегне. Влязлата в сила Заповед за изпълнение формира сила на
пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражение.
Така се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за
съществуване на вземането. По ГПК няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение на съдебно решение
по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД (Р. № 3/4.02.2022 г., ГД № 1722/2021 г., IV г.
о.; Р. № 37/24.02.2021 г., ГД № 1747/2020 г., IV г. о.; Опр. № 214/15.05.2018 г.,
ЧГД № 1528/2018 г., IV г. о.; Опр. № 576/16.09.2015 г., ЧГД № 4647/2015 г.,
IV г. о.; Опр. № 480/19.07.2013 г., ЧГД № 2566/2013 г., IV г. о.; Опр. №
480/27.07.2010 г. ЧГД № 221/2010 г., IV г. о.; Опр. № 443/30.07.2015 г., ЧТД
№ 1366/2015 г., II т. о.).
В практиката си ВКС е обвързал също правният интерес от предявяване
на положителен установителен иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК с
подаването на редовно възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, поради което следва
да се приеме, че при липсата на възражение, подадено в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК, за ищеца не съществува правен интерес от предявяването на исковете
по чл. 422 ГПК. Наличността на правен интерес е предпоставка, за да може да
се пристъпи към постановяване на решение по съществото на делото, а
именно по въпроса, доколко твърдяното правоотношение съществува или не
съществува. При липса на такъв интерес съдът е длъжен да отхвърли иска
като недопустим. Въпросът за наличността на интерес може и трябва да се
повдига от съда служебно. Това показва, че интересът като условие за
допустимостта на установителните искове е процесуална предпоставка и то
от категорията на абсолютните. Нейната липса не може да бъде заместена от
съгласието на ищеца и ответника, защото се касае до абсолютна процесуална
предпоставка, която не може да бъде дерогирана по съгласие между страните.
Тя трябва да бъде налице най-късно до последното заседание, когато съдът
ще пристъпи към постановяване на решение по делото. В хипотезата, когато
7
след даване ход по съществото на делото се установи наличие или липса на
процесуална предпоставка, водеща до недопустимост на иска, съдът следва с
отделен диспозитив да постанови прекратяване на производството поради
недопустимост като в тази част решението има характер на определение и
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред ОС, считано
от датата на получаване на съобщението за изготвяне на решението.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Прекратява производството по ГД № 821/2022 г., по описа на ШРС,
образувано по искова молба от ТБ „Банка ДСК“ АД гр. София, против С. С. С.
от с. О., община Венец, в която са предявени в условията на първоначално,
обективно, кумулативно съединение, положителни искове, за признаване,
като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца –
банкова институция и ответника - потребител, съществува предсрочно
изискуемо парично вземане, произтичащо от Договор за револвиращ кредит
за физически лица, при Общи условия и Условия за издаване и обслужване на
плащания с кредитни карти DSK MAXI GO на „Банка ДСК“, за което има
образувано заповедно производство – ЧГД № 2182/2021 г., по описа на ШРС,
като по реда на чл. 417 ГПК против длъжника има издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение, поради недопустимост, на основание чл.
130, изр. 1 ГПК като в тази част решението има характер на определение и
подлежи на обжалване с ЧЖ в едноседмичен срок пред ОС, считано от датата
на получаване на съобщението за изготвянето на решението, на основание чл.
130, изр. 2 ГПК.
Решението да се връчи на страните.
След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № 2182/2021 г.,
по описа на ШРС, да се върне в състава, ведно с препис от настоящото
решение.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
8