№ 1557
гр. Бургас, 27.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско
дело № 20212100501796 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София,
Столична община, район Люлин, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“,
ет.2, офис 4, представлявано от юрисконсулт Цветанка Петкова.
Обжалва се разпореждане № 4996 от 25.08.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 5289 по
описа за 2021г. на Районен съд- Бургас, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против СТ. М. Т., за сумата от
общо 674,44 лв.- главница по фактури, ведно със законната лихва за забава от датата на
входиране на задължението в съда до окончателното изплащане на сумите и разноските.
Жалбоподателят намира, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно.
Сочи, че едно от изискванията, на които следва да отговаря заявлението по чл.410 ГПК е
това за редовност на исковата молба, уредено в чл.127, ал.1 ГПК, което включва изложение
на обстоятелствата, на които се основава иска. При преценката за спазване изискването му
следвало да се изхожда от целта на заповедното производство- не да се провери
съществуването на вземането, а само дали то е спорно, поради което било достатъчно да са
изложени съществените юридически факти, от които произтича претендираното вземане и
които позволяват индивидуализацията му. В случая, в първоначалното заявление, както и в
подадената молба- заявление били посочени индивидуализиращите белези на
претендираните вземания- юридически факти, на които те се основават /договори за
предоставяне на далекосъобщителни услуги/, конкретните размери на всяко от вземанията,
период на дължимост, както и обстоятелствата, имащи значение за настъпването на
изискуемостта, поради което жалбоподателят счита, че липсват пречки по смисъла на
чл.410, ал.2 ГПК за издаване на исканата заповед за изпълнение. Сочи се, че за да бъде
1
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410, ал.1, т.1 ГПК е необходимо от
изложените в заявлението твърдения да може да се направи положителна преценка, че
вземанията, за които се иска издаването на заповедта, са определени по размер и с настъпил
падеж на плащане, която преценка се извършва само по твърденията на кредитора- заявител.
Преценката на задължението по чл.410, ал.3 ГПК потребителски договор била единствено
относно валидността на искането /чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК/, а не за установяване на
вземанията по размер. В този смисъл намира, че изисканото от сезирания заповеден съд
уточняване на претенциите чрез разбиване на главницата по „различни компоненти“,
включени в нея, е прекомерно. Цитирана е съдебна практика в подкрепа на поддържаната
теза.
Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, а въззивната инстанция да се
произнесе по съществото на въпроса. Прилага пълномощно и квитанция за внесена
държавна такса.
Частната жалба е с правно основание чл.413, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в
законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Ето защо
съдът намира частната жалба за допустима.
Бургаският окръжен съд като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частно гражданско дело № 1796 по описа за 2021г. на Районен съд- Бургас е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено
от жалбоподателя „АСВ“ ЕАД.
Иска се издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против СТ. М. Т. за
сумата от 674,44 лв., ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението,
както и деловодни разноски в размер на 75 лв.
В т.9, б. „а“ от заявлението е посочено, че претендираната сума представлява
главница, а в т. „в“- че вземането е за неплатени суми по договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, сключени между „БТК“ ЕАД и длъжника, за които е открит
Акаунт №16859069001. Посочено е още, че неплатените суми са обективирани в издадени и
непогасени фактури и са прехвърлени от страна на „БТК“ ЕАД в полза на „АСВ“ ЕАД по
силата на Приложение №1 от 18.10.2019г. към Договор за прехвърляне на вземания /цесия/
от 15.10.2018г.
Тези обстоятелства са преповторени и детайлизирани в т.12 от заявлението
„Обстоятелства, от които произтича вземането“, като по-конкретно е посочено, че предметът
на договора между цедента и длъжника е предоставяне на електронни съобщителни услуги
на потребителя чрез обществена електронна съобщителна мрежа, като с подписването на
договора потребителят декларирал, че се е запознал и е съгласен с Общите условия на
договора между БТК ЕАД и абонатите на услугите, предмет на договора, издадени на
основание чл.226, ал.1 от ЗЕС. Посочено е също, че съгласно т.104 от ОУ, ползваните услуги
се отчитат месечно и се заплащат въз основа на фактура, издаване ежемесечно на
определена от БТК ЕАД дата, за която потребителят е информиран при сключването на
2
индивидуалния договор. Сочи се, че неполучаването на фактурата не освобождава
потребителя от задължението за заплащане в определения срок. В разпоредбата на чл.107 от
ОУ било предвидено, че абонатът е длъжен да заплаща дължимите суми в 14-дневен срок от
издаване на фактурата, а при неизпълнение на задълженията в посочения срок потребителят
дължи неустойка в размер на законната лихва за всеки ден забава. Описани са подробно
номерата на фактурите, издадени на името на длъжника, като за всяка от тях са отразени
датата на издаване, периода, за който се отнася задължението и конкретната сума.
Към заявлението са приложени договори между БТК ЕАД и С.Т. с дата 19.12.2017г. и
с дата 18.05.2018г., отнасящи се до клиентски номер 16859069001, с отчетна дата и по двата-
22 число на месеца, във всеки от които е отразено, че се касае за нова мобилна услуга,
посочен е номерът и серийния номер на устройството, тарифният план и месечната му
стойност. В първият от договорите е посочено, че е сключен при промоционални условия на
„Промоция Смарт Декември 2017“, като е отразено, че е предоставен и мобилен апарат.
Приложена е също декларация от 19.12.2017г. от името на длъжника, че е получил
екземпляр от ОУ, които са неразделна част от договора. Приложени са още пълномощно и
квитанция за внесена държавна такса.
С разпореждане № 4088 от 27.07.2021г. по ч.гр.д.№5289 по описа на БРС за 2021г.
съдът е оставил заявлението без движение, като е указал на заявителя в тридневен срок от
съобщението да изложи релевантните обстоятелства във връзка с вземането си, съобразно
изискванията на чл.410, ал.2, вр. с чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, като индивидуализира надлежно
договорите, които твърди да са сключени от длъжника с БТК ЕАД, с всички техни анекси, с
дати на сключване и предмет, съответно какви са дължимите суми по всеки от тях
поотделно- по видове /месечни абонаментни такси, цени на предоставени допълнителни
услуги, лизингови вноски, неустойки и т.н./, и по периоди. Посочени са и последиците от
неизпълнение на това задължение- отхвърляне на заявлението.
Разпореждането е връчено на заявителя на 5.08.2021г., който на същата дата е
изпратил по пощата уточняваща молба до съда. В нея лаконично е посочено, че между
страните е сключен договор от 18.05.2018г. със срок на действие до 18.05.2020г. с предмет
мобилни услуги и мобилен интернет. Периодът на неизпълнение е от 9.09.2018г. до
8.01.2019г., а абонаментната такса е в размер на 23,99 лв. месечно.
С обжалваното разпореждане №4996 от 25.08.2021г. по ч.гр.д.№5289/21г. на БРС, е
констатирано, че указанията за отстраняване на нередовностите не са изпълнени с
подадената уточняваща молба, поради което съдът е приел, че е налице хипотезата на
чл.410, ал.2 от ГПК вр. с чл.127, ал.1, т.4 ГПК, поради което е отхвърлил заявлението.
Бургаският окръжен съд приема, че частната жалба е основателна.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно оплакването на жалбоподателя,
че при преценката на основателността на заявлението в заповедното производство се
проверява само дали вземането е спорно, както и че проверката по чл.410, ал.3 ГПК е
единствено относно валидността на искането.
Съгласно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК проверката на съда включва съответствие на
искането с изискванията на чл.410 ГПК /дали искът е подсъден на РС, дали заявлението
3
отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК, дали вземането
произтича от договор, сключен с потребител /като в този случай към заявлението следва да
са приложени договорът, заедно с всички негови приложения и изменения, както и
приложимите ОУ/. Задължително съдът следи дали искането /в смисъл претенцията/ е в
противоречие със закона и добрите нрави /чл.411, ал.2, т.2/, както и дали искането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това /чл.411, ал.2, т.3/, поради което е необходима и преценката на
приложените документи- договори, ОУ и т.н.
В случая обаче районният съд се е позовал единствено на неизпълнението на
указанията за отстраняване на констатирани от него нередовности по чл.411, ал.1, т.1 ГПК
вр. чл.410, ал.2, вр. чл.127, ал.1, т.4- непосочване на обстоятелствата, на които се основава
искането. Тази нередовност обаче не е налице.
Видно от приложената уточняваща молба, заявителят своевременно е отстранил
нередовностите на заявлението, като е конкретизирал, че между страните /има се предвид
цедента и длъжника/ е сключен договор от 18.05.2018г., като е посочил предмета му-
мобилни разговори и мобилен интернет, срока му на действие, периода на неизпълнението и
размера на абонаментната месечна такса. Действително, в това уточнение не са посочени по
видове задълженията, включени във фактурите и по-конкретно дали същите включват само
ползваните услуги за съответния месец преди издаването им или и такива за неустойка за
забава, респективно други задължения. От това обаче следва единствено, че не се
претендират други суми, освен посочените в т.12- за услугите, предоставени по договора
през месеца, предхождащ датата на издаването на фактурата, доколкото в т.12 от
заявлението е посочено, че фактурите включват именно тези задължения. Доколкото в
заявлението и уточняващата молба не са изложени конкретни твърдения за прекратяване на
договора, вследствие на което за длъжника са произтекли задължения за плащане на
лизингови вноски, неустойки за неизпълнение и др. вземания/, настоящият съдебен състав
намира, че такива не се претендират. С други думи, съобразно наличните в заявлението и
уточняващата молба изявления на заявителя следва да се приеме, че претендираната като
главница сума включва само неплатените мобилни услуги и интернет за процесния период
по договора от 18.05.2018г.
При това положение и на основание чл.101, ал.2 от ГПК въззивната инстанция
намира, че нередовностите на заявлението са били своевременно отстранени от заявителя,
поради което не са налице пречките за издаване на заповед за изпълнение по чл.411, ал.2, т.1
от ГПК. Затова обжалваното разпореждане се явява неправилно и следва да бъде отменено, а
на основание чл.287, ал.2 от ГПК вместо него следва да се постанови издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника за посочените в заявлението суми,
включително за разноските по ч.гр.д.№5289 по описа за 2021г. на БРС.
Въпреки, че по делото не е представен екземпляр от ОУ /такива указания не са и
дадени от БРС, а въззивният съд се произнася по заявлението по същество, при което следи
за наличието на всички изисквания по чл.410 и чл.411 ГПК/, това в конкретния случай не
представлява пречка за издаването на заповедта, доколкото клаузата за ежемесечно плащане
4
на месечното потребление не противоречи на закона и добрите нрави, и не съществува
обоснована вероятност да е неравноправна, доколкото преценката за заплащане на
възнаграждението по договора е изрично изключена от възможност за такава преценка /арг.
от чл.145, ал.2 ЗЗП/.
С оглед изхода на делото на заявителя следва да се присъдят общо разноски в размер
на 75 лв. за първоинстанционното производство. За настоящото производство не е
направено искане за присъждане на разноски, поради което и такива не се присъждат
служебно от съда.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 4996 от 25.08.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 5289 по
описа за 2021г. на Районен съд- Бургас, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
заявлението на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, против СТ. М. Т. с ЕГН:
********** с настоящ адрес *** за сумата от 674,44 лв.- главница, представляваща
неплатени задължения за ползвани услуги и интернет по договор от 18.05.2020г. за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, сключен между „БТК“ ЕАД и СТ. М. Т.,
за които са издадени фактури №№ ********** от 22.11.2018г.; ********** от
23.10.2018г.; ********** от 22.08.2018г.; ********** от 22.12.2018г. и ********** от
22.09.2018г., задълженията по който са били цедирани от „БТК“ ЕАД на „АСВ“ ЕАД с
договор за прехвърляне на вземания от 15.10.2018г., съгласно Приложение №1 от
18.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението- 22.07.2021г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 75 лв.
(седемдесет и пет лева), представляваща деловодни разноски по ч.гр.д.№5289/2021г. по
описа на Бургаския районен съд.
Връща делото на Районен съд- Бургас за издаване на заповед за изпълнение
съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5