Р Е Ш Е Н И Е
№
03.02.2020г., град ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на девети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ
Секретар: ДАНИЕЛА ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №1999 по описа за 2019 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление №207/01.08.2019г. на *** н.О.Д.П.Б.Н.Х. ***, на
П.В.К. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.442и
ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност – глоба в размер на 100 /сто/
лева, за извършено нарушение на чл.245 ал.1 и ал.2 ЗВМД.
Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице
е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ***. Счита,
че НП е издадено в нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 ЗАНН, както и че
неправилно случаят е определен като немаловажен. На тази основа, моли за отмяна
на Наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с
упълномощен защитник. Поддържат жалбата и изтъкват, че процесният случай не
може да бъде квалифициран като нарушение по чл.245 ал.1 и ал.2 ЗВМД. Отделно от
това считат, че при изложение на обстоятелствата на нарушението, както в АУАН,
така и в НП се посочва, че извършвания от К. транспорт е „нелицензиран“, докато
разпоредбата на чл.245 ал.1 ЗВМД въвежда изискването за „специализиран“
транспорт; посочват, че обжалваното НП не съдържа съответна санкционна норма,
както и че в АУАН е посочена несъществуваща правна разпоредба – чл.442 ал.1
б.“и“ ЗВМД. На тази основа, пледират за отмяна на обжалваното Наказателно
постановление.
За ответната страна – *** - *** – представител не се явява.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН,
поради което се явява допустима.
След като обсъди събраните по делото доказателствени материали поотделно и
в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:
Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) № 001607/10.07.2019г. от
страна на Д-Р Д.П.А. – главен *** при *** – ***, в присъствието на свидетелите М.М.М.,
Х.К.И. и нарушителя – П.В.К.. Съставен е за това, че на 10.07.2019г. на главен
път в близост до Асфалтобаза – ***, при извършена проверка на МПС с рег. ***, е установено, че лицето-собственик
на автомобила - П.В.К., превозва заклано агне с неизвестен произход, без
придружаващи документи и нелиценциран транспорт. Така описаното е квалифицирано
като нарушение по чл.245 ал.1 и ал.2 вр. чл.442 ал.1 буква „и“ ЗВМД. Нарушителят
не е направил възражения при съставяне на АУАН. Такива е представил по реда и в
срока по чл.44 ал.1 ЗАНН – посочил е, че фактическата обстановка в АУАН не
отговаря на истината, тъй като се касае за установен произход на месото –
отгледано по поръчка на самия К. за рождения му ден, както и че се касае за
агнешко, а не – свинско месо, т.е. такова, което няма отношение към
извършваните от страна на БАБХ проверки по повод на т.нар. африканска чума по
свинете.
Административнонаказващият орган изцяло е възприел изложената от страна на
актосъставителя фактическа обстановка, респективно – счел е за неоснователни
направените от страна на нарушителя възражения. Прецизирал е и правната
квалификация, като е счел, че нарушението е по чл.245 ал.1 и ал.2 ЗВМД и е
посочил, че НП се издава на основание чл.442и ал.1 ЗВМД. На тази основа, издал
обжалваното Наказателно постановление, с което на П.В.К. ЕГН: ********** е
наложено административно наказание на основание чл.442и ал.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за
извършено нарушение на чл.245 ал.1 и ал.2 ЗВМД.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното
Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.29 - 31 от
делото/. Не могат да бъдат споделени вижданията на жалбоподателя за допуснати в
хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните
правила. Действително, както в АУАН, така и в НП се посочва, че извършвания от К.
транспорт е „нелицензиран“, докато
разпоредбата на чл.245 ал.1 ЗВМД въвежда изискването за „специализиран“ транспорт; това езиково несъответствие обаче не се
отразява на яснотата на описание на нарушението и обстоятелствата, при които се
твърди, че е извършено, а оттам – и не препятства по никакъв начин пълноценното
упражняване правото на защита на нарушителя, още повече, че макар и
терминологично неточно, посочването на извършвания от К. транспорт като „нелицензиран“ визира именно изискването
за „специализиран“ транспорт по
смисъла на чл.245 ал.1 ЗВМД. Неоснователно се счита, на следващо място, че
обжалваното НП не съдържа съответна санкционна норма – внимателното запознаване
със съдържанието на Наказателното постановление разкрива, че ясно е посочено,
че то се издава на основание чл.442и ал.1 ЗВМД. Също така, вярно е, че в
съставения АУАН, нарушението е квалифицирано като такова по чл.245 ал.1 и ал.2
вр. чл.442 ал.1 буква „и“ ЗВМД, както и че правна разпоредба като посочената -
чл.442 ал.1 буква „и“, в ЗВМД не съществува. Същевременно обаче, направената
връзка с разпоредбата на чл.442и ал.1 ЗВМД /която очевидно се има предвид/ е
напълно ненужна, тъй като чл.442и ал.1 ЗВМД е съответната административнонаказателна
разпоредба, а правилната преценка на същата разпоредба е от компетентността на
административнонаказващия орган, вместо на актосъставителя; наред с това,
квалификацията на нарушението като такова по чл.245 ал.1 и ал.2 ЗВМД, е напълно
достатъчна за да разбере нарушителят за какво нарушение е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност и следователно – упражняването на
правото му на защита не е било ограничено или препятствано от така или иначе
ненужната връзка с посочената административнонаказателна разпоредба на чл.442и
ал.1 ЗВМД.
Служебната проверка за законосъобразност, осъществявана от въззивната
инстанция не установява и други, допуснати в хода на
административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните правила.
Поради това Съдът приема издаденото НП за формално законосъобразно. По неговата
правилност бяха събрани гласни доказателствени средства - показания на
свидетелите Д.П.А., М.М.М., Х.К.И., ***, обяснения на нарушителя П.К., както и
писмени доказателства /л.12 – 14, л.28, л.33 от делото/. Следва да бъде
отбелязано, че между гласните доказателствени средства липсват съществени
противоречия, напротив – същите се намират в синхрон по отношение на
подлежащите на изясняване факти и обстоятелства, включени в предмета на
доказване по делото. Съдът приема, че именно от показанията на свидетелите Д.П.А.,
М.М.М., Х.К.И., *** и обяснения на нарушителя П.К. изложената в АУАН и НП
фактическа обстановка, се явява доказана по убедителен начин; в нейно
потвърждение са и представените писмени доказателства и по-конкретно - Разпореждане
за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински произход,
Констативен протокол от 10.07.2019г. Ето защо, Съдът отдава вяра на показанията
на разпитаните свидетели по делото, както и на обясненията на нарушителя и
доколкото изложената в АУАН и НП фактическа обстановка се явява доказана,
същата няма да бъде преповтаряна. Следва да бъде допълнено това, че процесното
агнешко месо е било осигурено от св.*** – заклано агне, отгледано в личното му
стопанство, предадено на жалбоподателя К. в деня на извършената проверка, както
и че е било предназначено за домашно приготвяне - по повод предстоящ рожден ден
на К., чийто ЕГН впрочем разкрива, че същият е роден на дата седемнадесети юли.
В действителност, по същество, правният спор се свежда до правилното
приложение на Закона. Безспорно е, че управляваното от К. МПС с рег. *** не покрива изискванията за „специализиран транспорт“ по смисъла на
чл.245 ал.1 ЗВМД, както и че превозваното от жалбоподателя заклано агне, не е
било придружено от документация, удостоверяваща неговия произход. Съобразно
чл.245 ал.1 ЗВМД, „Транспортирането на
суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и
продукти, получени от тях, се извършва със специализирани транспортни средства
в съответствие с изискванията, определени с Регламент (ЕО) № 852/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на
храните, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 852/2004", Регламент
(ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г.
относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински
произход, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 853/2004", и Регламент
(ЕО) № 1069/2009.“. Съобразно §1 т.124 от ДР на ЗВМД, „"Храни от животински произход" са храни, добити от животни,
със или без хранителни добавки, претърпели или не съответната технологична
преработка или обработка.“, т.е. превозваното от страна на К. агнешко месо
при описаните по-горе време, място, обстановка, попада в обхвата на цитираната
легална дефиниция. Доколкото чл.245 ал.1 ЗВМД препраща към цитираните
нормативни актове на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, имащи пряко приложение във, но и
ползващи се с предимство пред /при възможни противоречия с/ вътрешното право на
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, следва разпоредбите на тези интеграционни правни източници
да бъдат взети предвид. В тази връзка Съдът намира, че относими към настоящия
случай са разпоредбите на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 852/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И
НА СЪВЕТА от 29 април 2004 година относно хигиената на храните и на РЕГЛАМЕНТ
(ЕО) № 853/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 29 април 2004 година
относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински
произход, докато тези на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1069/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И
НА СЪВЕТА от 21 октомври 2009 година за установяване на здравни правила относно
странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за
консумация от човека и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (Регламент за
страничните животински продукти) – се явяват неотносими, тъй като уреждат
нормативни положения, свързани със страничните животински продукти и производни
продукти, непредназначени за консумация от човека – към които продукти,
процесното агнешко месо, по своето предназначение и дефиниция, не попада.
На следващо място, съобразно чл.1 параграф 1 от Регламент (ЕО) № 852/2004,
същият установява „общи правила за
оператори на предприятия за храни по отношение на хигиената на храните“,
докато според разпоредбата на чл.1 пар.1 от Регламент (ЕО) № 853/2004, същият е призван да
допълни правилата на Регламент (ЕО) № 852/2004 със „…специфичните правила за хигиената на храните от животински произход за
предприятията за хранителни продукти…“. Видно е, че и двата нормативни акта
са насочени към създаване на уредба във връзка с храни, хранителни продукти от
животински произход, но са насочени към предприятията и техните оператори, т.е.
касае се за производствена и търговска дейност със стоки от посочения род; наред
с това, съобразно чл.2 пар.1 б.“в“ от Регламент (ЕО) № 852/2004, „„предприятие" означава всяка единица на
бизнеса с храни“. Нещо повече, съобразно чл.1 пар.2 от Регламент (ЕО) №
852/2004, „Настоящият регламент не се
прилага за: а) първично производство за лична употреба в домашни условия; б)
домашно приготвяне, обработване или съхранение на храни за лична консумация в
домашни условия…“; по същия начин, чл.1 пар.2 от Регламент (ЕО) № 853/2004 предвижда,
че „Настоящият регламент не се прилага
за: а) първичното производство, предназначено за лично домашно потребление; б)
домашното приготвяне, обработване или съхраняване на храни за лично домашно
потребление…“. Формулировки в смисъла на цитираното от чл.1 пар.2 и от
двата Регламента, се съдържат и в техните преамбюли. В този смисъл,
недвусмислена е волята на Европейския законодател да изключи от приложното поле
на Регламент (ЕО) № 852/2004 и Регламент (ЕО) № 853/2004 първичното
производство, предназначено за домашно потребление и домашното приготвяне,
обработване или съхранение на храни за лично домашно потребление.
Такъв е и процесният случай – касае се за храна от животински произход,
която е резултат от първично производство, предназначено за домашно потребление
и съхранявана за лично домашно потребление. Следователно, изискванията на
Регламент (ЕО) № 852/2004 и Регламент (ЕО) № 853/2004 не могат да намерят
приложение в настоящия случай, в т.ч. – изискванията, касаещи необходимост от
специализиран транспорт, визиран в чл.245 ал.1 ЗВМД. На следващо място, според
чл.245 ал.2 ЗВМД, „При транспортирането
суровините и храните от животински произход, страничните животински продукти и
продуктите, получени от тях, се придружават
с ветеринарномедицински и/или друг документ, в който е вписан и
ветеринарният регистрационен номер на обекта, от който произхождат.“.
Следва да бъде подчертано, че разпоредбата на чл.245 ал.2 ЗВМД, не може да бъде
изваждана от нейния контекст, а той налага систематична връзка с разпоредбата
на чл.245 ал.1 ЗВМД. С други думи, ал.2 на чл.245 предвижда изискването за
съответен документ, придружаващ суровините и храните от животински произход,
страничните животински продукти и продуктите, получени от тях, в случаите на
транспорт при условията на чл.245 ал.1 ЗВМД. В подкрепа на този извод са и
разпоредбите на чл.58 ЗВМД, които гласят: „ (1) Предназначените за пускане на пазара суровини и храни от животински
произход се маркират със здравна или идентификационна маркировка за
обозначаване на техния произход. (2)
Във ветеринарномедицинските и/или други документи, които придружават
суровините и храните от животински произход при транспортирането им, се вписва
ветеринарният регистрационен номер на обекта за производство и съхранение, от
който произхождат.“. Следователно, доколкото се касае за храна от
животински произход, която е резултат от първично производство, предназначено
за домашно потребление и съхранявана за лично домашно потребление, а не за
храна от животински произход, предназначена за пускане на пазара, то и
изискването за придружаващ документ по смисъла на чл.245 ал.2 ЗВМД, не може да
намери приложение в процесния случай.
По тези съображения Съдът намира, че по делото не се събраха доказателства
за извършено нарушение от страна на П.В.К. по чл.245 ал.1 и ал.2 ЗВМД.
Жалбоподателят е административно наказан на основание чл.442и ал.1 ЗВМД за
нарушение, което не е извършил, т.е., неправилно е приложен материалният закон
– и Наказателното постановление, като неправилно, следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 ЗАНН, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление №207/01.08.2019г. на *** н.О.Д.П.Б.Н.Х. ***, с
което на П.В.К. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на
основание чл.442и ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност – глоба в
размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение на чл.245 ал.1 и ал.2 ЗВМД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – ***, в
14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: