№ 428
гр. Бургас , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ в публично заседание на първи
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120202244 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба на „***“ ЕООД, ЕИК **** чрез Н.Л.
управител против наказателно постановление № 535472-F565508/28.09.2020г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална Агенция за
приходите, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл.
118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление като се сочи, че
при издаването му били допуснати съществени нарушения. Не била посочена дата на
нарушението, а описанието на нарушението било непълно и неточно. Неправилно бил
индивидуализиран размерът на имуществената санкция. Моли за отмяна на НП или да се
намали размерът на имуществената санкция.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, се представлява от адв. Н.,
която поддържа жалбата и излага допълнителни съображения. Претендира разноски.
За Административнонаказващият орган, се явява юрисконсулт Т., която оспорва
жалбата и счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, поради
което моли да се потвърди. Претендира разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 17.03.2021 г., а
жалбата е депозирана на 24.03.2021г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, а АУАН - съставен от оправомощено за това лице.
Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН за
това, че при проверка от служители на НАП, сред които св. Т.Г., на 15.08.2020 година, в
1
19:25 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР
на ЗДДС -магазин за бижута, находящ се гр. ****, стопанисван от "***" ЕООД, ЕИК ****.
При проверката било установено, че дневният оборот от монтирания в обекта ЕКАФП,
съгласно междинен отчет от ФП е в размер на 0,00лв. „служебно въведени“ пари в касата за
деня 15.08.2020г в размер на 50,00лв. Фактическата наличност в касата на обекта била в
размер на 310,00 лв., съгласно изготвен опис на паричните средства. Установената промяна
в касовата наличност била в размер на 260,00лв и представлявала въвеждане на пари в
касата, която не е отразена на фискалното устройство в момента на извършването и с
точност до минута. „***“ ЕООД не изпълнило задължението си, извън случаите на
продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност /начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или
„служебно изведени“ суми, с което в АУАН е посочено, че е нарушило разпоредбите на чл.
33, ал. 1 регистриране и отчитане на продажби чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин в търговските обекти чрез
фискални устройства, издадена от МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
АУАН е връчен управителя, която е вписала възражения, че намерените пари са оборот
от предни дни.
Въз основа на АУАН е издадено наказателно постановление № 535472-
F565508/28.09.2020г., с което АНО е възприел фактите описани в АУАН и е приел, че е
налице нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4
ЗДДС, поради което на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Съдът намира, че нарушението е установено от събраните по делото писмени и гласни
доказателства като съдът не кредитира показанията на свидетелката М.Х. в частта, че
установената в обекта сума „двеста и няколко лева, нямат нищо общо с касата“.
Свидетелката посочи, че тези пари заделяла за своята заплата, тъй като при тях повечето
плащания се извършвали по банков път. За да задели тези парични суми обаче означава, че
същите са постъпили и е следвало да бъдат въведени чрез фискалното устройство.
Свидетелят дава противоречиви показания от кога е била събирана сумата, как точно е била
събирана, в какъв размер е била отделяна сума. Отделно отчитането на продажбите е
изискване към фиска, а задължението на работодателя да заплати възнаграждение на
работника е гражданско-правно отношение, по което задължено лице е работодателят и не
следва да се ощетява фиска в полза на работодателя.
Съдът намира нарушението за безспорно установено като съгласно разпоредбата на чл.
50, ал. 1 ДОПК протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите
или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и
пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. Свидетелката Х. е
подписала протокола без възражения като в хода на съдебното следствие не се опровергават
констатациите при извършената проверка.
Според този състав АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в рамките на
неговите правомощия, отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и в сроковете по
чл. 34 ЗАНН като съдът намира, че не са налице сочените от жалбоподателя процесуални
нарушения. Съдебният състав счита, че нарушението е описано ясно и конкретно като е
посочена и датата на неговото извършване и това е именно датата на проверката –
15.08.2020г. нарушението е индивидуализирано чрез посочване на мястото на неговото
извършване, както и ясно е описано в какво се изразява и каква е констатираната разлика в
2
касовата наличност и отразената чрез фисканото устройство като е налице разлика в
касовата наличност от 260 лева и представлява въвеждане на пари в касата, която не е
отразена чрез фискалното устройство.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от посочената Наредба предвижда, че извън случаите на
продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане
и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени" суми. В случая е установено по делото, че в
проверявания обект, стопанисван от жалбоподателя, има работещо фискално устройство,
което притежава функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми, но е
установена разлика в размер на 260 лева, която не е отразена чрез фискалното устройство.
Законодателят е предвидил, че всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми като не е предоставил
възможност за преценка поради какви причини не се отчита промяната в касовата
наличност. В случая с наличието на фактическа наличност в касата, различна от тази,
отчетена с ФУ, жалбоподателят е допуснал нарушение и затова правилно е била ангажирана
отговорността му.
Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл.
118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до
500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер
от 500 до 2000 лв. Ал. 2 на посочената разпоредба предвижда, че извън случаите по ал. 1 на
лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен
акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
В случая на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание
имуществена санкция съгласно чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС в
максималния предвиден от законодателя размер от 2000 лева. В АУАН и НП не е посочено,
че нарушението е свързано с неотразяване на приходи и затова наказанието е наложено
правилно на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, но липсват мотиви
поради какви обстоятелства АНО приема, че наказанието следва да се наложи в
максималния предвиден от законодателя размер.
АНО обаче не е изложил съображения защо наказанието се определя в максималния
размер от 2000 лева като съдът намира, че следва да се отчете обстоятелството, че се касае за
парична сума в невисок размер, да се вземе предвид, че се касае за нарушение, което е за
първи път, поради което и размерът на санкцията следва да е в размер на 500 лева. Ето защо
НП следва да се измени в санкционната част като се намали размерът на имуществената
санкция от 2000 лева на 500 лева.
Само за пълнота съдебният състав намира за нужно да посочи, че не е налице
хипотезата на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН. В случая
нарушението не е различава от типичните нарушения от този вид и се засяга фиска. От
данните по делото не може да се направи извод, че деянието е с по-ниска степен на
обществена опасност от другите нарушения от съответния вид – касае се за типично по вид
нарушение, насочено срещу фиска.
Съгласно на чл. 63 от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към АПК, който пък от своя
3
страна за неуредените в чл. 143 АПК случаи препраща към ГПК. В случая наказателното
постановление се изменя. Предвид изменението на наказателното постановление е уважена
частично претенцията на жалбоподателя, като в същото време е прието, че е налице и
основание за ангажиране на неговата административнонаказателна отговорност, но
неправилно е определен размера на наложеното административно наказание. Изменението
на НП, с което се намалява размера на санкцията, съдържа имплицитна частична отмяна на
акта. Поради това при наличието на изменено НП, неговите адресати разполагат с
процесуална възможност за обезщетение за претърпени вреди и разноските следва да се
разпределят по съразмерност (арг. Решение от 07.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 326 / 2020 г.
на III състав на Административен съд - Стара Загора; Определение № 10291 от 01.08.2018 г.
по адм. д. № 8147/2018 на Върховния административен съд; Решение № 101 от 05.06.2020 г.
по к. адм. н. д. № 69 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил; Определение № 2105 от
14.12.2020 г. по к. ч. адм. н. д. № 2307 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив; Определение от 22.05.2020 г. по к. ч. адм. н. д. № 10095 / 2020 г. на
Административен съд - Велико Търново; Определение от 20.07.2020 г. по к. ч. адм. д. №
10156 / 2020 г. на Административен съд - Велико Търново и др.). Жалбоподателят
претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 370 лева, което е платено,
поради което на жалбоподателя следва да се присъдят разноски съразмерно на отменената
част от НП, а именно сума в размер на 277,50 лева. На АНО следва да се присъдят разноски
съразмерно потвърдената част от НП. На АНО се определят разноски на основание чл.63,
ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ съобразно фактическата и правна сложност на делото в размер на 100 лева като
следва да се присъдят разноски съразмерно на потвърдената част, а именно 25 лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 535472-F565508/28.09.2020г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална Агенция за
приходите, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл.
118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на „***“
ЕООД, ЕИК **** е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева КАТО
НАМАЛЯВА РАЗМЕРА НА ИМУЩЕСТВЕНАТА САНКЦИЯ от 2000 лева на 500
/петстотин/ ЛЕВА.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК **** да заплати в полза на Национална агенция за
приходите София юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 25 (двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите София да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК
**** разноски за възнаграждение за адвокат в размер на 277,50 лева (двеста седемдесет и
седем лева и петдесет стотинки).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4