Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй,
19.02.2018год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Козлодуйски
районен съд, четвърти състав в открито
съдебно заседание на 19.02.2018г. /Деветнадесети февруари, две хиляди и
осемнадесета година/ в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:ГАЛЯ ПЕТРЕШКОВА
при секретаря Стела
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Галя Петрешкова гр.дело № 149
по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Молителите ПЕТЪО А.П.,
ЕГН **********,***, и К.К.П., ЕГН **********,***,
настоящ адрес ***, са подали молба за прекратяване с развод по взаимно съгласие
на сключения между тях граждански брак. Към молбата е приложено споразумение по
чл. 51 от Семейния кодекс СК/.
Молбата е с правно
основание чл. 50, ал. 1 СК и е процесуално допустима. Спазена е родовата и
местна подсъдност на делото. Към молбата са приложени писмени доказателства по
опис, които са приети като са допустими, относими към предмета на доказване и
необходими.
Предявеният иск е с
правно основание чл.50 от СК.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира следното:
Гражданският брак,
чието прекратяване се иска, страните по делото са сключили на 09.09 .2013г. с
Акт за граждански брак на № 0004 от 09 . 09. 2013г. на Кметство с.
Гложене, общ. Козлодуй. Бракът е втори за молителя П.А. и първи за молителката К.К.. От брака си
имат една дъщеря Диляна, която е родена на ***г. – малолетна. С молбата си
искат да бъде прекратен брака им по взаимно съгласие, както и да бъде
утвърдено постигнатото между тях споразумение съгласно чл.51 от СК. Преди няколко месеца помежду им настъпило
отчуждение. Установили различия в разбиранията си за съвместен съпружески живот
и разногласия по редица въпроси. Направили няколко опита за изясняване на
отношенията си, но същите били неуспешни. Несходството в характерите им се
задълбочило и между тях липсвало нужното уважение и привързаност един към друг.
Бракът им бил изпразнен от съдържание и не изпълнявал социалната функция, за
която е създаден. В молбата си сочат, че двамата са взели сериозно и
непоколебимо решение да прекратят брака си по взаимно желание. Сочат, че съгласието им по този въпрос е
сериозно, непоколебимо и взаимно. С молбата за развод страните са представили
споразумение по чл.51 от СК, което е подписано от двамата молители и което
съдът е приел за редовно по смисъла на чл.51, ал.1 от СК.
В съдебно заседание
молителят П.А.П. заявява, че не поддържа молбата си, не желае бракът му да бъде
прекратен, моли да не бъде утвърдено постигнатото между страните споразумение
по чл. 51 от СК.
При развод по взаимно
съгласие законодателят е предоставил на съпрузите възможност сами да уредят
личните си и имуществените си отношения, като постигнат споразумение по
въпросите, посочени в чл. 51, ал.1 от СК. В този случай съдът не издирва
мотивите за прекратяване на брака. Съдът не издирва и съображенията на всеки
един от съпрузите да даде своето съгласие по всяка една от клаузите на
споразумението. Намесата на съда е ограничена - за да утвърди споразумението,
той трябва да провери единствено дали интересите на децата са защитени (ако има
такива) и да прецени дали то не противоречи на закона (чл. 330, ал.3 ГПК), а
без съмнение и на морала. Изложеното
означава, че когато съпрузите постигат съгласие за бъдеще, съдът не се
интересува от обективните предпоставки и от субективните им съображения за
постигане на това съгласие.
При искане за развод по
взаимно съгласие съпрузите се явяват лично в съдебното заседание, защото от
една страна то се използва за помирение на съпрузите и защото съгласно чл. 330,
ал. 3 ГПК съдът трябва да се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е
сериозно и непоколебимо, за което те трябва да се явят, за да потвърдят
решението си за развод по взаимно съгласие. Друг аргумент е, че производството
е охранително и неподлежащо на обжалване и в този смисъл, личното явяване е
гаранция за превенция на евентуални недобросъвестни действия, с които да се
внесе необратима промяна в семейния статус на лицето, която не може да бъде
отменена с обратна сила. Съгласно ГПК –
когато някой от съпрузите не се яви без уважителни причини, делото се
прекратява – чл. 330, ал. 2 ГПК.Само при неявяване по уважителни причини делото
не се прекратява. Молителите задължително следва да се явят при извършване на
съдопроизводствените действия, за да заявят непоколебимо съгласие за развод
лично по делото.
В съдебно заседание
молителят П.А.П. заяви, че не поддържа молбата си, не желае бракът му да бъде
прекратен, моли да не бъде утвърдено постигнатото между тях споразумение по чл.
51 от СК.
При така установеното
съдът намира, че не са налице предпоставките за прекратяване на сключения брак,
поради постигнато взаимно съгласие, в който смисъл молбата ще следва да бъде
отхвърлена. Следващата се държавна такса е внесена от съпрузите при завеждане
на молбата, поради което окончателна такава не следва да бъде довнасяна.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на ПЕТЪО
А.П., ЕГН **********,***, и К.К.П., ЕГН **********,***,
настоящ адрес ***, с която се иска прекратяване на сключения между тях
граждански брак на 09. 09 . 2013г. с Акт № 0004/ 09 . 09. 2013г. на Кметство с.
Гложене, общ. Козлодуй, поради постигнато сериозно и непоколебимо взаимно
съгласие.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: