Р Е
Ш Е Н
И Е № 109
гр.Кюстендил,
23.05.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Лидия
Стоилова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№224/2022г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
Е.В.Д., ЕГН ********** с адрес ***
оспорва РА №Р-22001021001058-091-001/818.10.2021г. в частта, в която е потвърден с решение №499/04.04.2022г. на директора
на Д“ОДОП“ при ЦУ на НАП – София.
Изложени са съображения за незаконосъобразност на акта, поради
противоречието му с материалните разпоредби. Претендират
се разноски.
Ответникът чрез процесуалния
представител в съдебно заседание и в писмени бележки излага съображения за
неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Производството по издаването
на оспорения акт е започнало със ЗВР №Р-22001021001058-020-001/22.02.2021г.
/връчена на лицето на 13.04.2021г./ и изменена със заповед
№Р-22001021001058-020-002/02.07.2021г. Определен е обхватът на ревизията –
установяване отговорността на Е.В.Д. за задължения на „А.- Х.Д.“ ЕООД
гр.Кресна за корпоративен данък за
периода 01.01.2015г. – 31.12.2016г., ДОО – за осигурители за периода
01.12.2015г. – 31.10.2018г., вноски за здравно осигуряване – за осигурители за
периода 01.12.2015г. – 31.10.2018г., отговорност за УПФ за периода 01.12.2015г.
– 31.10.2018г., ДДС за периода 01.12.2015г. – 31.10.2018г., данък върху
доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода 01.01.2016г.
– 31.10.2018г.
Изготвен е РД №Р-22001021001058-092-001/27.09.2021г.,
с който е прието следното: За периода 18.06.2014г. до 07.11.2018г. Е.В.Д. има
качеството управител на задължено по чл.14, т.1 и 2 от ДОПК лице - „А.- Х.Д.“
ЕООД гр.Кресна. В това й качество и с оглед подаването и подписването на данъчни декларации, платежни
документи и др. е била наясно със задълженията на дружеството за данъци и
осигурителни вноски, генерирани в посочения период. Въпреки това се е
разпореждала с парични средства, собственост на дружеството в размер на над 1
млн. лв., които са постъпвали от клиенти
на фирмата по нейна лична банкова сметка ***, съгласно договор за доверително
управление на финансови средства и извършване на посреднически услуги от
01.10.2015г. Вместо да нарежда плащания в полза на бюджета за погасяване на задължения
на „А.- Х.Д.“ ЕООД гр.Кресна, Е.Д. е извършвала тегления на суми от банковата
сметка на каса и на АТМ в общ размер на 986 640.76 лв., като не са
представени документи, удостоверяващи последващото разходване на средствата. По
този начин жалбоподателката умишлено е намалила имуществото на данъчно
задълженото лице, допускайки отклоняване на пари от патримониума му в своя
полза и по този начин съзнателно е възпрепятствала изплащането на задълженията
на ЮЛ за данъци и задължителни осигуровки. Въз основа на така установеното е
прието, че е осъществен фактическия състав на чл.19, ал.2 от ДОПК.
Ревизията завършва с издаване
на оспорения РА. С него е вменена отговорност на Е.В.Д. на основание чл.19,
ал.2, т.1 от ДОПК за задължения на „А.- Х.Д.“ ЕООД гр.Кресна, както следва:
-
за данъчен период 01.01.2015г. – 31.12.2016г. –
отговорност за корпоративен данък в размер на 29 959.99 лв. главница и
16 425.98 лв. лихви;
-
за данъчен период 01.12.2015г. – 31.10.2018г. –
отговорност за ДДС в размер на 11 380.45 лв. главница и 5 723.69 лв.
лихви;
-
за данъчен период 01.12.2015г. – 31.10.2018г. –
отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях
правоотношения в размер на 38 372.25 лв. главница и 17 168.65 лв.
лихви;
-
за данъчен период 01.12.2015г. – 31.10.2018г. –
отговорност за ДОО за осигурители в размер на 92 891.32 лв. главница и 42 281.33
лв. лихви;
-
за данъчен период 01.12.2015г. – 31.10.2018г. –
отговорност за вноски за здравни осигуровки за осигурители в размер на 39 686.79
лв. главница и 18 189.96 лв. лихви;
-
за данъчен период 01.12.2015г. – 31.10.2018г. –
отговорност за вноски за УПФ за осигурители в размер на 16 203.65 лв.
главница и 7 363.31 лв. лихви.
РА е обжалван по административен ред по
чл.152 и сл. от ДОПК, като директорът на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП - София
се е произнесъл с решение №499/04.04.2022г., с което е потвърдил акта в частта, с която е
ангажирана отговорността на Е.В.Д. по чл.19 от ДОПК за задължения на „А.- Х.Д.“
ЕООД гр.Кресна за: ДДС в размер на 11 380.45 лв. за данъчни периода
м.12.2015г. до м.02.2016г., м.04.2016г., м.06.2017г., от м.11.2017г. до
м.12.2017г., м.10.2018г.; корпоративен данък в размер на 29 959.99 лв. и
лихви в размер на 16 425.98 лв. за 2015г., и 2016г.; данък върху доходите
от трудови и приравнените на тях правоотношения в размер на 38 372.25 лв.
и лихви в размер на 17 168.65 лв. за периода от м.01.2016г.до м.01.2018г.
и от м.03.2018г. до м.10.2018г.; ДОО в размер на 92 891.32 лв. и лихви в
размер на 42 281.33 лв. за периода от м.12.2015г. до м.01.2018г. и от
м.04.2018г. до м.10.2018г.; задължения за здравно осигуряване в размер на
39 689.79 лв. и лихви в размер на 18 189.96 лв. за периода от
м.12.2015г. до м.01.2018г. и от м.04.2018г. до м.10.2018г.; задължения за УПФ в
размер на 16 203.65 лв. и лихви в размер на 7 363.31 лв. за периода
от м.12.2015г. до м.01.2018г. и от м.04.2018г. до м.10.2018г. В останалата част
жалбата е оставена без разглеждане като недопустима и производството е
прекратено.
Изготвено и
прието като неоспорено е заключение вх.№1725/02.05.2023г. на в.л. М.В., от
което се установява, че през процесния период няма счетоводни данни за
изплатени дивиденти в полза на жалбоподателката; съгласно счетоводните данни –
годишни оборотни ведомости, е формирана касова наличност по години – 2015г. – 230 530.61 лв.,
2016г. – 3 100 лв., 2017г. – 7 049.53 лв. и 2018г. – 2 919.93
лв., а начислените разходи са 2015г. – 387 654.90 лв., 2016г. –
357 702.83 лв., 2017г. – 313 702.10 лв. и 2018г. – 56 697.03
лв.; съгласно аналитичен регистър на счетоводните операции за 2014-2018г.
задълженията на дружеството към бюджета са погасявани частично за 2014г. и
началото на 2015г. по банков път, а от 2015г. - се начисляват, но не се
погасяват; няма данни с налични парични средства от банковите сметки на Е.Д.
директно да са погасявани задължения на фирмата – съгласно счетоводните
регистри управителката е внасяла с ПКО суми
в касата на дружеството, с които са погасявани задължения към доставчици,
командировъчни, заплати и др.; през 2015г. задълженията на фирмата за
разплащани по банков път и касово, а от 2016г. – само касово /в брой/, няма
кредитни обороти по банковите сметки на дружеството за 2016г., 2017г. и 2018г.
Събрани са
гласни доказателства. От показанията на св.Б. се установява, че въпреки
затрудненията на фирмата, работниците са получавали заплатите редовно.
С оглед така установената фактическа
обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу
акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от процесуално легитимен
субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка
законосъобразността на оспорения административен акт по чл.160, ал.2 от ДОПК и
оплакванията в жалбата, съдът счита следното:
РА и решението, с което е потвърден, са издадени от
компетентни органи с оглед представените заповеди и доказателства за подписване
чрез електронен подпис, в сроковете по закон, мотивирани са и са постановени
при спазване на административнопроцесуалните правила по ДОПК.
Съдът счита, че акта не е съответен на материалния
закон. Съгласно чл.19, ал.2 от ДОПК, който в качеството си на управител, член
на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски
пълномощник на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и 2 недобросъвестно
извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице,
представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди
имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от
пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по
тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски,
отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до
размера на намалението на имуществото. Следователно, за да бъде ангажирана солидарната отговорност на
жалбоподателя при условията на чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК е необходимо да са
доказани от органа по приходите елементите от фактическият състав на нормата, а
именно: Е.Д. да има качеството управител, член на орган на управление,
прокурист, търговски представител или пълномощник на „А.- Х.Д.“ ЕООД гр.Кресна,
за да бъде субект на отговорността; дружеството да е задължено лице по чл.14,
т.1 или т.2 от ДОПК; от субекта на отговорността да е извършено недобросъвестно
действие – плащане в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи
скрито разпределение на печалбата или дивидент, водещо до намаляване
имуществото на задълженото лице; причинно следствена връзка или т.н. „уникалност“
на връзката между поведението на третото лице и невъзможността да бъдат събрани
задълженията. Отговорността
за непогасените задължения е до размера на извършените плащания, съответно до
размера на намалението на имуществото.
Анализът на събрания доказателствен материал обуславя
извод за доказаност на първите две предпоставките за ангажиране отговорността
на Е.Д. на основание чл.19, ал.2 от ДОПК. Лицето има качеството управител,
представляващ и едноличен собственик на капитала на „А.- Х.Д.“ ЕООД, т.е.
доказано е особеното качество на субекта на отговорността. Не се спори и че
дружеството е задължено лице по чл.14 от ДОПК, доколкото е носител на задължение за данъци и
задължителни осигурителни вноски.
Съдът обаче счита, че останалите елементи от
фактически състав на отговорността по чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК не са доказани
чрез проведено от ответника пълно и главно доказване. Не е налице нито недобросъвестно извършване
на плащания в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи изплащане
на дивиденти, нито „скрито разпределение на печалба“ по см. на §1, т.5 ДР ЗКПО.
Видно от заключение вх.№1725/02.05.2023г., което съдът кредитира като обективно
и вярно, доколкото е изготвено на база оборотни ведомости, счетоводни регистри
и справки на дружеството, публикувани в ТР годишни финансови отчети, е че през
процесния период няма счетоводни данни за изплащани дивиденти, т.е. не е
доказано парични средства, собственост на дружеството да са изразходвани за
дивиденти на управителя и по този начин да е намален размера, така че да се
избегне заплащането на данъци и осигуровки. Изхождайки и от понятието за „скрито
разпределение на печалба“ по §1, т.5, б.“а“ от ДР ЗКПО, а именно че това са
сумите, несвързани с документи за разходи, свързани с дейността на дружеството или превишаващи
обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да
е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, съдът
приема, че и тази форма на обедняване на дружеството не е доказана по делото.
В случая не са събрани каквито и да
било преки доказателства за извършено плащане в пари в полза на Е.Д.. В
подкрепа на този извод и е договор за доверително управление на финансови
средства и извършване на посреднически услуги от 01.10.2015г. Анализът на
доказателствата показва, че постъплението на суми от клиенти на дружеството по
лична сметка на жалбоподателката са именно във връзка с този договор по
управление на паричните средства на фирмата и наличностите са се теглели от
жалбоподателката в брой само и единствено за погасяване на задължения за битови
разходи на дружеството, заплати на работниците и служителите, за
командировъчни, за доставчици и др. /в този смисъл е и заключението по делото и
гласните доказателства – показанията на св.Б./. Видно от експертизата е, че са
налични счетоводни документи за разходи, свързани с дейността на дружеството –
вещото лице чрез справка в регистър на счетоводните операции е установило
разплащане на дружеството по банков път през 2015г. и касово, а от 2016г. -
само касово /в брой/, като е посочило и справка за начислените разходи,
задължения и парични наличности на дружеството по вид на разхода и година.
Установява се в този смисъл, че паричните средства, собственост на дружеството,
не са разходвани лично за Е.Д. с цел обогатяване, а са извършвани плащания,
свързани с дейността на данъчно задълженото лице. В тази връзка съдът приема,
че необоснован
е извода на органите по приходите, че постъпилите суми от клиенти на
данъчнозадълженото ЮЛ по личната банкова сметка ***ето за лични нужди и с тях е
извършено намаление на имущественото състояние на дружеството. Приходните
органи не са доказали, че изтеглените от управителя суми не са използвани за
дейността на дружеството /а точно в обратното се доказа от експертизата по
делото/ и че към датата на освобождаването му тези суми не са представлявали
реална касова наличност в дружеството. По делото не е доказано твърдяното от
органите скрито разпределение на печалба по см. на §1, т.5, б.“а“ от ДР ЗКПО
във вр. с чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК, респ. безвъзмездно разпореждане с имущество
в лична полза, което определя като недоказани твърдените в РА недобросъвестни
действия на жалбоподателката. От тук, недоказано е и че тези действия са довели
до невъзможност дружеството да погаси публичните си задължения за данъци и
задължителни осигуровки.
С оглед изложените мотиви съдът намира оспорения РА за
незаконосъобразен в частта, в която е потвърден с решението на директора на Д“ОДОП“ при ЦУ
на НАП – София, поради
което ще бъде отменен.
С оглед изхода от делото разноски се присъждат на
оспорващия, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, в размер на 440 лв. – 10 лв.
държавна такса за образуване на делото и 400 лв. възнаграждение за вещо лице,
както и 30 лв. държавна такса за частната касационна жалба.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на Е.В.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** РА №Р-22001021001058-091-001/818.10.2021г. в
частта, в която е потвърден с
решение №499/04.04.2022г. на директора на Д“ОДОП“ при ЦУ на НАП – София.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите с адрес гр.София,
ул.“Аксаков“ №21 да заплати на Е.В.Д., с адрес *** съдебни разноски в размер на
440 лв. /четиристотин и четиридесет/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: