РЕШЕНИЕ
№.33
гр. Пловдив, 07.01. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито
заседание на десети декември през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря МАРИЯНА
ГЕОРГИЕВ и участието на прокурора ИЛИЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 2662 по описа на съда
за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от М.К.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
адвокат Е.Ц.Г.срещу Решение № 260148 от 08.09.2020 г.,
постановено по а.н.д № 3244 по описа за 2020
г., на Районен съд - Пловдив, IX – ти наказателен
състава, с което е потвърдено наказателно постановление №
02 – ЗБЛД – 250 / 27.04.2020г., издадено от началник на Второ Районно
управление при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ -
Пловдив, с което на М.К.Д., на основание чл.80, т.5 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ е наложена административно наказание - глоба в
размер на 50 лв. (петдесет лева), за
нарушение на чл.6 от ЗБЛД.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че административно
нарушение не е извършено, алтернативно, че са налице предпоставките деянието да
бъде квалифицирано като маловажен случай. Сочи се, че оспорващата е отказала да
предостави документ за самоличност на органите на полицията, тъй като
длъжностното лице С. е проявило интерес към нея, който не бил професионален. Претендира
се отмяна на обжалваното съдебно решение
и на потвърденото с него наказателно постановление.
3. Ответникът по
касационната жалба – Второ Районно управление при ОДМВР – Пловдив, чрез своя
началника, е представил отговор, в който се поддържа за неоснователност на
жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП № 02 – ЗБЛД – 250 / 27.04.2020г., издадено от
началник на Второ Районно управление при ОДМВР - Пловдив. Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН серия Д № 895683 от 17.04.2020 г.,
съставен от С.Н.С. – на длъжност младши експерт при на Второ Районно управление
при ОДМВР – Пловдив Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:
На 17.04.2020г., около
16:50 часа, на бул.„Шести септември“ № 128, при извършена полицейска проверка
за установяване на самоличност М.К.Д. не представя документ, с който да
удостовери самоличността си. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 6
от ЗБЛД.
Актът е връчен на
нарушителя, който е вписал следното обяснение: „Бях по клин и тениска в
махалата и не носех дори часовник“.
Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от
административнонаказващия орган, който на осн. чл.80, т.5 от ЗБЛД е наложил на
нарушителя глоба в размер на петдесет лева.
7. В хода на съдебното
производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията
си потвърждава изложеното в акта. Същият пояснява, че на процесната дата, срещу
заведение „Вижън“, до кино „Фламинго“, в качеството му на служител на Второ РУП
при ОДМВР-Пловдив, заедно с колегата му С.З., били на остановка по охрана на
обществения ред и контрол за спазване на
мерките срещу Ковид – 19. На посоченото място забелязали М.К.Д.,
която била без поставена предпазна маска, която мярка към същия момент била
задължителна. Свидетелят се приближил към Д. единствено с намерение да я
предупреди относно носенето на маска, но тя започнала да имитира, че е чужд
граждани и не разбира български език. Последната заявила на свидетеля на
английски език, че била гражданка на Великобритания и тук била при приятели.
Свидетелят неколкократно поискал от Д. документ за самоличност, но същата
заявила, че не носи такъв, а че същият бил при нейните приятели, които живеели
на близо. След неуспешен опит да установят лицето със справка в дежурната част,
свидетелят помолил Д. да ги придружи до въпросните нейни приятели, където да
представи документ. При това Д. първо заявила, че я боли корема, а след това
побягнала, което наложило да бъде последвана от служителите на МВР със
служебния автомобил. Малко след това Д. била открита да се крие между
автомобили на улица „Волга“, където била задържана и отведена в сградата на
Второ РУП при ОДМВР-Пловдив. На същото място Д. престанала да имитира, че не
разбира български език и е чужд гражданин, при което нейната самоличност била
установена.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно
липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“. Не е намерил и основания за намаляване размера на наложените
наказания.
ІV. За правото:
9. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства.
Въз
основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил
обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на
процесуалния закон. Правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят
напълно от настоящата инстанция, която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.
Нормата на чл. 6 от ЗБЛД
поставя императивно задължение при поискване от компетентните длъжностни лица,
определени със закон, гражданите да удостоверят своята самоличност.
В случая между страните
не седи спор, че на посочените в акта за установяване на административно
нарушение дата, място и част М.К.Д. е отказала на органите на полицията да
представи документ за удостоверяване на своята самоличност. Това обстоятелство
се потвърждава и от обясненията на нарушителя, вписани в акта. Заявените в
касационната жалба подбуди за този отказа са ирелевантни за състава на
нарушение. Доказателствата по делото сочат, че проверката на самоличността на
нарушителя е извършена от компетентни органи при и по повод изпълнение на
служебните им задължения по охрана на обществения ред. При това положение за
оспорващия е възникнало задължение да съдейства на проверката като удостовери
своята самоличност. Като не е сторил това последният е реализирал състава на
вмененото му административно нарушение, за което правилно и законосъобразно му
е наложено, предвиденото в закона по вид и размер административни наказание.
Наказващият орган е наложил санкцията в
допустимия минимален размер, поради което същата не подлежи на корекция от
съда.
Макар нарушението да се явява изолирано, обществената му опасност е
типична за нарушенията от същия вид. Липсата или незначителността на вредните
последици в случая е ирелевантна. Това че нарушението е първо също не е
достатъчно, за да разкрие по – ниска степен на обществена опасност. При липсата
на други смекчаващи обстоятелства, разкриващи по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид,
процесното нарушение не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай“.
От
изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно
постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен
акт, който следва да бъде оставен в сила.
10. Ответникът в
настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на
съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260148 от 08.09.2020 г.,
постановено по а.н.д № 3244 по описа за 2020 г., на Районен съд - Пловдив, IX –
ти наказателен състава.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.