Определение по дело №52252/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 39571
Дата: 1 октомври 2024 г. (в сила от 1 октомври 2024 г.)
Съдия: Михаела Касабова-Хранова
Дело: 20221110152252
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 39571
гр. София, 01.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-

ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20221110152252 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на „С.“ . срещу „Л.“ Е., с която са предявени
искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2065 лева
представляваща невъзстановен депозит по договор за наем от 30.12.2016 г., сключен
между ищеца и ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда - 27.09.2022 г. до окончателното плащане, и сумата от 154 лева
– законна лихва върху горопосочената сума за периода 26.12.2021 г. – 26.09.2022 г.
В исковата молба се твърди, че на 30.12.2016 г. между „С.“ като наемател и „Л.“
Е. като наемодател е сключен договор за наем за срок до 01.01.2018 г. на
производствено помещение (склад ***), находящ се в складова база в град С. с площ
от 264 квадратни метра, състоящ се от складова площ, офис, два санитарени възела,
съблекални, производствено помещение и склад за готова продукция. В изпълнение на
т. 3.6. от договора, на 03.01.2017 г. наемателят заплатил на наемодателя депозит в
размер на 2 065 лв. (равностойността на 1056 евро), който следвало да бъде
възстановен на ищеца при прекратяване на наемните отношения. Ищецът излага
твърдения, че въпреки уговорения в договора срок, използването на наетите
помещения продължило след неговото изтичане със знанието и без противопоставяне
на ответника, поради което договорът се превърнал в безсрочен такъв. На 01.08.2021 г.
между страните било сключено споразумение за прекратяване по взаимно съгласие на
договор за наем, считано от 01.09.2021 г. На 22.12.2021 г. на адвокат С., пълномощник
на ответното дружество, била връчена нотариална покана с искане за възстановяване
на дължимия депозит, но и до момента на подаване на исковата молба депозитът не е
възстановен на ищеца. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника „Л.“ Е., с който оспорва предявените искове по основание
и размер. Излага твърдения, че наемателят е освободил процесния имот, не на
01.09.2021 г., съгласно споразумението за прекратяване, а месец по-късно - на
01.10.2021 г., като отказал да подпише приемо-предавателен протокол и просто
напуснал имота. С оглед изложеното, ответникът прави възражение за прихващане с
дължимата месечна наемна цена за месец септември 2021 г. (в размер на 1056 евро, с
левова равностойност 2065 лева). Ответникът твърди, че наемателят е оставил имота в
1
много лошо състояние, като били увредени подовете, первазите, плочките и
санитарията в сервизните помещения, като щетите били в много по-голям размер от
обичайното овехтяване при нормална експлоатация на процесния обект. Поради това, с
изявление за прихващане от 13.12.2021 г. ответникът уведомил ищеца, че прави
прихващане със стойността на извършените в имота дейности по отремонтиране, както
и със сумата за начислена неустойка поради забава в плащане на наемни вноски, със
сума в размер 1 157,08 лева. Впоследствие, след изявлението за прихващане, се
наложило да бъдат отремонтирани още увредени от наемателя части от процесния
обект, като общата сума на закупените материали и заплатен труд била в размер на
1431,58 лева. Поради това, ответникът прави и възражение за прихващане за
дължимата от наемателя сума за отремонтиране на увредения от него имот в размер на
1431,58 лева, както и с дължимата от него неустойка за забавено плащане в размер на
100 лева, или общо в размер на 1531,58 лева. Предвид обстоятелството, че
задълженията на наемателя да заплати сумите за отремонтиране на имота и за
продълженото ползване на същия с още един месец са възникнали към датата на
освобождаване на имота, претенцията за мораторна лихва е неоснователна.
Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание, като на
ответника следва да бъдат дадени указания да отстрани констатираните в отговора на
исковата молба нередовности. По приемането на възражението за прихващане за
съвместно разглеждане, правната му квалификация и разпределянето на
доказателствената тежест, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание след
изпълнение на дадените указания от ответника.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявени са обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОБЯВЯВА на основание чл. 153 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК
за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
1) че на 30.12.2016 г. между „С.“ като наемател и „Л.“ Е. като наемодател е сключен
договор за наем за срок до 01.01.2018 г. на склад * находящ се в град С.; 2) че след
изтичане на срока на договора наемателят е продължил да използва имота със
знанието и без противопоставянето на наемодателя; 3) че договорът за наем е
прекратен, считано от 01.09.2021 г.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи при
условията на пълно и главно доказване следните факти: 1) че е заплатил на ответника
процесната сума, представляваща депозит, както и отпадане на основанието за
плащане на сумата по сключения между страните договор за наем. 2) по иска с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД – че ответникът е поканен да върне дадения депозит,
размер на обезщетението;
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже, че е върнал
претендираната сума, респ., че е налице основание за задържането й.
2
По доказателствата:
Представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими за
изясняване на предмета на спора.
По искането на ответника за събиране на гласни доказателства съдът ще се
произнесе след отстраняване на констатираните нередовности.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника, в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение, с писмена молба с препис за насрещната страна:
- да уточни какви вреди твърди, че са причинени в имота от ищеца, за чието
поправяне е заплатил сумата от 1431,58 лева, като индивидуализира същите по пера
(материали и труд), както и да посочи кога са отстранени вредите;
- да посочи сумата, която твърди, че е похарчил за поправяне на подовете,
первазите, плочките и санитарията в сервизните помещения, по отношение на която е
направено изявлението за прихващане от 13.12.2021 г., както и кога твърди да е
извършен ремонтът;
- да изложи обстоятелства относно начислената неустойка за забавено плащане
на наемни вноски като уточни относно забавата на коя наемна вноска е начислена и за
какъв период.
УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на указанията на съда в цялост и
в срок съдът ще остави без разглеждане направеното възражение за прихващане.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.11.2024 г.
от 11:50 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на
определението.
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на
исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
3
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като
същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира
по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ
обстоятелства и представените доказателства.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4